Отиди на
Форум "Наука"

Сътрудничество с Бъгарско Рационално Общество


Recommended Posts

  • Потребители

Здравейте, от доста време съм във форума и следя публикациите на админите в социалните мрежи.

Също така следя съдържанието и на Българско Рационално Общество и д-р Стефан Митев. Мисля че двете "организации" имат някои близки точки по които си приличат, например популяризиране на науката в България, борба срещу фалшивите новини и заблудите в обществото ни.

Интересно ми е дали Българска Наука има някакво отношение към Българско Рационално Общество (т.е. принципно подкрепяте ли го, има ли ли сте общи събития, виждате ли някакво поле за сътрудничество и общи проекти) ?

 

Редактирано от Kujiro
правопис
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От dafkai
      Здравейте! Ако може някой да ми помогне с тези задачи, качил съм снимка, също ще ги препиша тук. 
      Спешно ми трябват! Имам нужда само от тези 2 задачки, другите са направени и съм ги задраскал. много ще съм ви благодарен! 
      Зад(1)-Намерете стойностите на тригонометричните функции, ако ъгъл 'а'    е равен на:
      а) cos 405*
      б) sin 780*
      в) tg 240*
      г) cotg 210*
      Зад(2)- По дадена стойност на една тригонометрична функция намерете стойностите на останалите тригонометрични функции
      cos a = 3/5   и   а€(пи, 3пи/2) 
       
      Този знак който сложих-(€), имам предвит, че е знак за принадлежност. 
      Може да видите снимката, за по- точно. 

    • От lila_va
      За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието.
      Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители.
      Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития.
      Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море.
      Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна
       
    • От Tsar Shishman
      ДО
      МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
      ДО
      НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
       
      ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии
       
                  Уважаеми дами и господа,
                  В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти:
      ·         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта.
       
      ·         В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите  на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. 
       
      ·         Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения.
       
      ·         Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България.
      С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения:
      1)      Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна.
       
      2)      Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ.
      По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени.
      Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще.
                  Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя.  
       
      С уважение,                                                                                      
       
      Ангел Златков, докторант към СУ                                          
      Анна Адамова, докторант към БАН                                      
      Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН
      Даниел Стоев, докторант към СУ                                           
      Делян Русев, докторант към СУ                                  
      Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН
    • От Р. Теодосиев
      Конкурсите се организират  като част от проекта FRESH (Европейска нощ на учените) финансиран от Европейската комисия.

      Всичко около нас е наука, а новите технологии ни позволяват да покажем, че всичко е FRESH. Покажете, че науката е интересна, забавна и може да привлече повече млади хора.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VIDEO” ->
       
       

      Конкурсът е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение. Той включва прочитане на глас и запис на аудио файл на материали с научно-популярно съдържание.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VOICES”->
       

      Конкурс за есе на тема “Как се виждам в света на науката и технологиите”.
      Участниците могат да бъдат момичета и млади жени на възраст от 12 до 29 години. 
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH GIRLS”->
       

      Конкурс за рисунка за участници със слухови проблем. Темата е “Как се виждате в света на науката”.
      Участниците могат да бъдат деца и младежи от 5 до 29 г.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH TOUCH”->
       
      ***
      НАГРАДИ
      ПЪРВА награда: електронен четец с всички електронни броеве на БГ Наука + допълнените и специализираните.
      ВТОРА награда: Научна тениска по избор, книга на научна тематика по избор (от магазина на Българска Наука: kupinauka.com) и юбилейната книга на БГ Наука на хартия, Том 1
      ТРЕТА награда: Научна тениска по избор от магазина на Българска Наука kupinauka.com.

       
      ***
      Контакт с нас: admin@nauka.bg
      ***
      Европейска нощ на учените 2016-2017
    • От Kujiro
      Съжалявам, ако има подобна тема но не я открих.
      Преди време бях на прожекцията на филма за Междусъюзническата война в бар Абордаж в София. Бяхме около 10-12 човека всичко, което ме накара да се замисля дали не би било добре във форума да има някакво местенце (тема) където да се обявяват събитията, които са организирани или подкрепени от БГ Наука. Става дума за прожекции на филми, дискусии, защо не и научни конференции на различна тематика със свободно участие за всеки, който има какво да каже. Собствениците на Абордаж изявиха желание барът и за в бъдеще да служи като място, където се събират мислещи и позитивни хора. Второто, което ми идва на ум е нещо като отворена конференция за азиатска култура (просто това ми е интересно), на която хората да представят доклади, презентации, да стане дискусия. Със същия успех би била и сбирка на любители астрономи, химици и тн. Идеята е, че ако човек прави нещо с желание и старание, няма чак такава нужда да е специалист в областта си за да запали други хора и да ги накара да се поинтересуват.
      По този начин би се популяризирала науката сред хората по-достъпен начин (за разлика от това да видиш съобщение за научно събитие от преди 3 месеца, защото някой не знае как се използва интернет, пример " Документалната изложба „Съюзени. Бавария и България в Първата световна война“, за която разбрах по случайност от плаката, лепнат на държавния архив онзи ден.  Също така би създало предпоставки повече хора да видят неща от магазина на сайта (ако е възможно да се предлагат).
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...