Изпадане на предлозите в българския език

[Искренъ]

Във всекидневната, жива и бърза реч забелязвате ли изпадане на предлозите, когато човек се изразява, дори усещате ли се сами като го правите?

Пример от преди няколко дена, който дочух: „Какво стана с момичето, дето ми говори?“ - ако съдим само по написаното излиза, че човекът пита за някое си момиче, което на него му е говорило, но ако сте следяли разговора всъщност се разбира „за което ми говори“. Значи става дума за момиче, за което другият човек някога му е говорил.
Друг пример, този вече по-познат на някои: „Аз ми е хубаво“, не просто „Мен/мене ми е хубаво“, а направо заменяне на вин. форма с им. Може да изхожда от източноговорящите, у които има изрази като „Той го няма“ - не че той няма нещо, а че той самият не присъства (в смисъл „Него го няма“), но с пропуснат предлог вече.

За да не си помислите, че само подбирам едни редки изключения ще изтъкна един много по-отдавна записан и приет за нормативен начин на изразяване:

Аз почнах зимата. - Пак, ако съдим по самото изречение излиза, че лицето е започнало самата зима. Но добре знаем, че тук се има предвид, че лицето е почнало нещо си по време на самия сезон зима. Ако трябваше да се напише предложно щеше да е през зимата или на зима. Такова изречение може да се измисли и с пролет, есен, лято.

„Лятно време не става“ - Самото лятно време не става или през самото лятно време не става?

Така излиза, че българският, от някога падежен, на аналитичен предложен става на аналитичен безпредложен, което прави ли го изобщо аналитичен?

Да кажа, че не питам дали това е правилно или как трябва да се разбира, а дали това ще бъде след едно време неразделна част от живата българска реч и правопис, ако може някой да изкаже предположения защо става така, как ще се доразвие и т.н., добре е дошъл.

 

Редактирано Март 31, 2022 от Искренъ

[Skubi]

СТОП. Не само българският. Разглеждайки английският, испанският, френският. Когато попитах учителят на практика колко времена , падежи употребяват.....Така, че и при тях при почти всички езици.  Това е впоследствие на дигиталната култура или липса на култура? Виж само форумите, най-вече социалните....Ужас. И понеже не можем цизелирано да се изразяваме да подбираме необходимите думи, след време се стига на обиди и думи свързани с частите и техните функции под пъпат на хората.....Много малко са езиците включително и унгарският където може да се прочете и е разбираем текстът писан преди 500 -1000 години..Докато един текст на Шекспир, Молиер, старославянски сега не могат го разбра....

[Искренъ]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Небрежността по отношение на българския език е много широко явление.

Не е ли всеки днешен език небрежен, грешен и неграмотен спрямо своите по-ранни предшественици? 

Преди 6 часа, Skubi said:

СТОП. Не само българският. Разглеждайки английският, испанският, френският.

Не съм си и мислил друго.

[makebulgar]

Преди 20 минути, Искренъ said:

Не е ли всеки днешен език небрежен, грешен и неграмотен спрямо своите по-ранни предшественици? 

Грамотен означава книжовен. Говоримият език не е книжовен, въпреки, че смятаме и сме приели, че е правилният. Който не е учил много книжовната граматика и не му се налага ежедневно да я прилага може да си използва говоримата реч и пак ще се оправя. Говоримата реч не зависи от правила в книга, и може да се видоизменя по-бързо под влияние на чуждите езици. Особено при хора, които знаят и могат да мислят на други езици. Така споменатите примери "дето ми говори" и "аз ми е хубаво" напомнят на английски словоред изписан на български. Книжовно граматически на български вероятно би трябвало да е "за което ми говори" и "хубаво ми е".

[Information]

Езикът е жив организъм и като всеки такъв се променя и еволюира. Българския език е в изключително напреднала фаза на развитието си от чисто лингвистична гледна точка. Отпаднали са падежите, сравнителните форми са най-простите възможни (по- и най-), кой вече почти напълно е заместило кого и т.н. В това няма нищо лошо и не разбирам воплите да спрем естествените процеси на еволюция на езика щото през 1945 година (примерно) са се събрали едни езиковеди и са решили че "Зимата ми е студено" не е правилно.

 

За мен въпроса е не кое е книжовно сега, а след като в устната реч някоя форма се е наложила тотално не е ли редно да се модифицира и книжовната форма, поне като дублет.

[Etienne]

Ако обществото иска богата култура, трябва да се замисли за следното: диалектите са некнижови и следователно неправилни казва кой? Диалектите са правилни в техния си регион, защото така се говори в този регион. Книжовен е търновският диалект, за да има някакъв общ диалект за документи и подобни. Но според мене да има литературата преведена на шопски, например Вазов, е изключително важно, ако искаш богат език. Или на пловдивски и т.н. Отношението към диалектите е обидно и безсмислено. Вероятно повечето от вас знаят, че англосаксонците нямат техен си БАН, който да им обяснява, коя дума е правилна и коя не. Речниците само вмъкват новоупотребяваните думи.

Да помислим още по-далеч: Ромите говорят в домовете си или на ромски, или на  турски диалекти, некнижовен турски. Децата им живеят на турски или ромски, гледат турска телевизия, ромска няма, май. След това от тях се изисква в училище да разбират български като роден език, а той не е! Едната политика казва: да учат! Обаче ако има уважение към тях и могат да получат образованието си смесено на двата езика, това вероятно би извадило не малко деца от маргинализация, ранни бракове и т.н. Това би дало тласък и на българския език, би се обогатил с думи, които сега се използват по-често от българи, които са близко до ромската култура. Защото колкото и да е странно то е култура. Следователно ако искате богат език, то позволете на диалектите и на турския, и на ромския, да съществуват.

[БатеВаньо]

Пловдивски диалект ще призная че за първи път чувам да има. Може би е пропуск от моя страна, а може и да е нещо новообразувано...... Освен няколко десетки жаргонни думи(главно гърцизми и турцизми), присъщи за по-големите градове има ли някакви други, по-специфични разлики?

[Форумист]

Според мене е логично с времето да отпаднат падежите и от местоименията. Но конкретните примери "Аз ми е убаво" и "Той го нема" ми звучат странно. "Ми" и "го" вече не съответстват и едва ще останат непроменени.

Само "Почнах зимата" е объркващо но у контекста "А ти кога почна?" си става напълно разбираемо.

 

Съгласен съм и с мнението на Етиен, аз самия пиша се повече и повече диалектно-фонетично наместо книжовно. Още не съм "там" на 100%, оставил съм процеса да тече натурално. Неудареното ъ ми се вижда излишно.