Как ще ги стигнем Субсахарска Африка?

[Р. Теодосиев]

На фона на хубавата новина:

 

Водещият университет на Гана е класиран по-напред от СУ в междунарона класация.

Да не говорим за Търновския и Свищов. Само да отбележа, че за последните 20 години БВП на Гана се е увеличил над 10 пъти и вече е по-голям от този на България.

Как ще ги стигнем Субсахарска Африка?

 

 

Университетът на Кейп коуст запазва позицията си на водещ университет в Гана и Западна Африка, предаде ганайската агенция ГНА.

Освен това, той е на четвърто място на африканския континент и е класиран сред 400-те водещи университети в световен мащаб според класацията на университетите по света за 2023 г. (World University Rankings WUR) на „Таймс хайър едюкейшън“ (Times Higher Education).

Това беше обявено в прессъобщение, подписано от майор Кофи Баах-Бентум, директор „Връзки с обществеността“ в университета на Кейп коуст (УКК).

Годишната класация „Уърлд юнивърсити ренкинг“ е класация в световен мащаб, целяща изготвяне на окончателен списък на най-добрите университети, оценявани по пет ключови области на преподаване, изследвания, цитирания, международни перспективи и реално приложение на научните и технологични изследвания.

При класацията се използват 13 грижливо формулирани показатели за ефективност, за да се предоставят възможно най-изчерпателните и балансирани сравнения. Всички данни са проверявани независимо от компанията за професионални услуги „ПрайсУотърхаусКупърс“.

 

Университетът на Кейп коуст казва, че постижението демонстрира репутацията на неговите научни изследвания през последните шест десетилетия.

С този подвиг УКК демонстрира също своя принос към висшето образование и въздействието на неговите научни изследвания в Гана, Африка и в световен мащаб, се казва още в прессъобщението.

Любопитно за отбелязване е, че университетът на Гана е с над 800 позиции по-напред от най-предно класирания български университет - СУ "Св. Климент Охридски". Университетът на Кейп коуст е на 351-во място, а СУ - на 1201-во място в подреждането.

https://novini.bg/bylgariya/obrazovanie/743603

[Skubi]

Спокойно. Те ще станат пълна постиня а ние суббалканси регион....Пустиня....

Когато изсечем всички дървета и зимните порои измият продородният слой на земята, а останалите земи ще се пекат на +40 +50 градусови лета без капка дъжд и реките станат празни корита или открити канали....

И това не е "светлото бъдеще" ами е всекидневна реалност вече.... Нищото приближава....

 

[новорегистриран3]

Преди 52 минути, Р. Теодосиев said:

На фона на хубавата новина:

 

Водещият университет на Гана е класиран по-напред от СУ в междунарона класация.

Да не говорим за Търновския и Свищов. Само да отбележа, че за последните 20 години БВП на Гана се е увеличил над 10 пъти и вече е по-голям от този на България.

Как ще ги стигнем Субсахарска Африка?

 

 

Университетът на Кейп коуст запазва позицията си на водещ университет в Гана и Западна Африка, предаде ганайската агенция ГНА.

Освен това, той е на четвърто място на африканския континент и е класиран сред 400-те водещи университети в световен мащаб според класацията на университетите по света за 2023 г. (World University Rankings WUR) на „Таймс хайър едюкейшън“ (Times Higher Education).

Това беше обявено в прессъобщение, подписано от майор Кофи Баах-Бентум, директор „Връзки с обществеността“ в университета на Кейп коуст (УКК).

Годишната класация „Уърлд юнивърсити ренкинг“ е класация в световен мащаб, целяща изготвяне на окончателен списък на най-добрите университети, оценявани по пет ключови области на преподаване, изследвания, цитирания, международни перспективи и реално приложение на научните и технологични изследвания.

При класацията се използват 13 грижливо формулирани показатели за ефективност, за да се предоставят възможно най-изчерпателните и балансирани сравнения. Всички данни са проверявани независимо от компанията за професионални услуги „ПрайсУотърхаусКупърс“.

 

Университетът на Кейп коуст казва, че постижението демонстрира репутацията на неговите научни изследвания през последните шест десетилетия.

С този подвиг УКК демонстрира също своя принос към висшето образование и въздействието на неговите научни изследвания в Гана, Африка и в световен мащаб, се казва още в прессъобщението.

Любопитно за отбелязване е, че университетът на Гана е с над 800 позиции по-напред от най-предно класирания български университет - СУ "Св. Климент Охридски". Университетът на Кейп коуст е на 351-во място, а СУ - на 1201-во място в подреждането.

https://novini.bg/bylgariya/obrazovanie/743603

 Ето как! 

[nik1]

#ГанаWithMe за българското висше образование

 

 

Снимка: БГНЕСГана е пред нас и ние имаме какво да учим от нея

След поредните отчайващи резултати на матурите и забила в развитието си реформа, обществената критика на българското образование най-после може да се успокои, че ударихме дъното по международните стандарти.

Ако сте отваряли Facebook през последните 24 часа, знаете за какво става дума, а ако не сте - ето я и новата засрамваща родните университети новина - годишното подреждане на Times Higher Education (TНЕ) е поставило най-добрия университет в Гана - Кейп коуст - преди Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Не само, че му дава по-висока оценка, но го класира с 850 позиции преди Софийския - (Кейп коуст е на 351 място, а СУ - на 1201 място). И не само, че Гана е преди България във въпросната рейтингова система, но в първите 1000 университета няма нито един български.

Какво означава тази систематизация за и без друго сплесканото ни национално самочувствие на тема образование?

Че университетите и училищата тотално се чалгализираха? Че на всички в системата отдавна е спряло да им пука как и къде се подреждаме по международните критерии или че нивото на образование е стигналото покъртително ниво, с което позволяваме на африканска държава да ни задмине?

Предположенията в интернет са в изобилие и много малко от тях са близо до истината, защото, не се изненадвайте, масово хората онлайн реагираха като попарени от факта, че държава в Африка с университет на 25 години може да провеждат по-добри академични политики от достолепната в българската патриотична мисъл Алма Матер.

Разбира се, ако търсите успокоително за отказа си изобщо да прекрачвате прага на български ВУЗ, новината, че стоим зад Гана в класацията на THE, идва като по поръчка. Отсега нататък ще може да си повтаряте, че ето - наистина не е имало смисъл да записвате висше, щом тази хартийка има по-малка стойност от диплома на държава от третия свят.

Но ако оставим хейта настрана и потърсим какво ни казва индиректно британското подреждане на THE, отговорът няма да е толкова циничен. Нещо повече, ще ни той отведе към вечната мантра, че за да се реализира едно нещо, най-напред трябва желание. Не пари, с които обичаме да се оправдаваме, а желание.

Да започна отначало. Класацията на Times Higher Education всяка година измерва и подрежда университетите, които отбелязват най-добри резултати в академичните изследвания.

Проверява се колко научни трудове на английски език са публикувани от съответното учебно заведение, използвани ли са цитати от въпросния научен труд в други публикации и какви са възможностите за приложения на теорията в техническите области, които докладът засяга.

Отделно от това, цедката на THE включва и показатели относно качеството на преподаването.

Казано с две думи, класацията се фокусира върху броя на научните изследвания и същината на обучението, а Софийският университет през последните години не е показвал забележителни напъни да участва в международния обмен на идеи на научна сцена.

За това говори оскъдния брой на научни публикации, написани на английски език и предоставени за процедурното четене, обсъждане, оспорване, публикуване от академичната общност извън България.

От началото на 2021 г. до септември 2022 г. Алма Матер е публикувал 5 подобни доклада - един от факултета по класическа филология, два от факултета по химия и два от факултета от философия. За същия период ганайският университет, зад който изоставаме, е предложил 72 научни публикации.

После как очаквате, че международните схеми за рейтинг ще ни третират като равни, щом българските интелектуалци и учени не дават глас по който и да е световен проблем? А защо не го правят? Кой знае.

По поведението им обаче се чете, че конкретно докторантите, професорите и доцентите в Софийския университет предпочитат да си живеят в своя академичен свят, да пишат на български, да разменят хрумки на четири очи и да скалъпват някакъв принос за учебното заведение, под чийто покрив си изкарват хляба.

Всичко е шест, докато не се появят данните на някоя международна класация, които дават да се разбере, че светът не е чувал за българската академична мисъл. И нещо още по-иронично - не е ясно до колко един университет знае за научните разработки на друг университет, обсъждат ли се предложените теории, или публикацията остава само книга, някъде из сайта на ВУЗ-овете, запазена за най-големите ентусиасти.

Класации като подреждането на Times Higher Education могат да са много справедливо огледало, което да покаже изпитанията пред образованието, а не само да се използва като повод отново да си кажем, че България върви на зле.

Всъщност, през българското образование има перспективи, стига академичната общност да погледне по-далеч от носа си, да се поинтересува международните теми и да внесе ред в локалния хаос с яснотата на критериите за научно-популярна публикация, избора на екип и бавната администрация.

 

 

Излизането от дупката на българското висше образование е амалгама и колкото да се изтъкват ползите на качествения научен труд в процеса, те няма да са достатъчни.

Затова просто си го представете като възможността един ден студентите да са по-мотивирани от потенциала да представят труд за бъдещето на световната икономика, отколкото да снимат видео със заглавие "5 начина как да бъдем безочливи във времена на криза".

[Warlord]

Топ 100

[Евристей]

Лорде, зарежи ги тези класации...всяко проучване ги прави по уж приравнени критерии, ама не съвсем степенувани. Тоест получава се разлика в точкуването

На "твоята" карта няма нито едно висше учебно заведение от ...добрата стара Франция !  Срамота, къде отива светът без Сорбоната която на еретичната ти карта не присъства в стотицата (нали е дадена Белгия оцветена в сиво с два университета) 

Даже за моя изненада Сорбоната е детронирана в самата Франция от едно ново обединение https://psl.eu/

Alors, découvrons ensemble les 10 meilleures universités en France pour l’année 2022 !

1. Université PSL

• Rang en France : 1
• Rang dans le monde : 26
• Ville : Paris
• Site web officiel : https://psl.eu/

2. Institut Polytechnique de Paris

• Rang en France : 2
• Rang dans le monde : 48
• Ville : Paris
• Site web officiel : https://www.ip-paris.fr/

3. Université du Sorbonne

• Rang en France : 3
• Rang dans le monde : 60
• Ville : Paris
• Site web officiel : https://www.sorbonne-universite.fr/

 

Е...Пе Ес Ел ....Парижския унивирситет на Науките е на 26-то място в Света !

Свляклата се на трето място във Франция Сорбона е на 60 -то ! / Rang dans le monde

Редактирано Октомври 21, 2022 от Евристей

[Евристей]

Тук друга френска класация където Сорбоната си връща второто място във Франция 

първата колонка място във Франция, втората в Света....при това за следващата година......

Classement des meilleures universités françaises 2023 détaillés

Rechercher:

Rang français	Rang international	Nom	Moyenne générale	Enseignement	Recherche	Citation	Transfert de connaissance	Ouverture internationale

1	40	Paris Sciences et Lettres	74.1	69.1	71.2	80.1	78.7	80.5
2	88	La Sorbonne	63.6	61.0	53.6	76.6	38.2	70.4
3	91	Institut Polytechnique de Paris	63.3	57.3	54.7	69.0	77.1	94.5
4	117	Université Paris-Saclay	60.4	51.6	47.9	80.2	56.4	68.2
5	155	Université Paris Cité	57.2	48.8	35.5	86.5	36.3	67.7
6	251-300	École des Ponts ParisTech	48.1-50.3	31.9	22.2	87.4	59.6	83.8
7	301-350	Université d'Aix-Marseille	46.1-48.0	39.8	24.2	74.4	39.7	60.9
8	301-350	Université de Bordeaux	46.1-48.0	33.1	25.3	79.1	39.0	60.1
9	301-350	École Normale Supérieure de Lyon	46.1-48.0	38.3	45.8	52.6	64.3	64.7
10	301-350	Université de Montpellier	46.1-48.0	35.0	31.6	70.4	38.7	62.5
11	351-400	Université de Grenoble Alpes	44.1-46.0	37.4	31.9	58.0	38.7	68.7
12	351-400	IMT Atlantique	44.1-46.0	37.2	34.3	54.3	95.8	77.8
13	401-500	Université Claude Bernard Lyon 1	40.9-44.0	36.4	25.5	61.2	40.6	58.5
14	401-500	Université de la Côte d'Azur	40.9-44.0	26.3	19.9	72.1	35.6	76.2
15	401-500	École des Mines de Saint-Étienne	40.9-44.0	34.4	27.0	54.2	71.5	71.4
16	401-500	Institut Agro	40.9-44.0	34.4	24.5	60.9	46.6	60.8
17	401-500	Sciences Po	40.9-44.0	33.3	24.0	57.3	36.9	83.7
18	501-600	Centrale Nantes	38.1-40.8	33.0	29.7	40.7	76.9	85.5
19	501-600	Université Fédérale de Toulouse Midi-Pyrénées	38.1-40.8	26.4	25.7	63.8	36.9	63.3
20	501-600	Université de Lille	38.1-40.8	31.1	22.1	61.9	41.6	63.3
21	501-600	Université de Strasbourg	38.1-40.8	26.7	21.2	60.3	42.0	72.5
22	601-800	Université Bourgogne Franche-Comté	32.0-37.9	18.3	16.2	70.4	41.0	56.0
23	601-800	Université de Cergy Paris	32.0-37.9	24.6	26.8	49.2	41.0	88.5
24	601-800	Université de Lorraine	32.0-37.9	20.6	14.8	57.5	38.1	66.3
25	601-800	Université de Nantes	32.0-37.9	25.5	22.6	55.1	41.0	52.5
26	601-800	INSA Lyon	32.0-37.9	29.1	22.5	30.8	84.4	71.0
27	601-800	Université Panthéon-Sorbonne Paris 1	32.0-37.9	43.0	37.5	14.6	35.0	62.5
28	801-1000	Arts et Métiers	27.2-31.9	26.3	16.8	25.7	65.3	66.2
29	801-1000	Université de Clermont Auvergne	27.2-31.9	21.4	15.2	51.4	36.4	59.8
30	801-1000	École Centrale de Lyon	27.2-31.9	27.8	23.4	21.2	60.5	69.3
31	801-1000	Université de Normandie	27.2-31.9	22.5	15.1	36.7	35.8	55.8
32	801-1000	Université de Rennes 1	27.2-31.9	26.2	16.7	46.0	39.7	57.1
33	1001-1200	Université Polytechnique Heuts-de-France	22.4-27.1	15.9	8.3	30.3	36.1	73.9
34	1001-1200	Université Technologique de Compiègne	22.4-27.1	23.4	10.9	28.6	42.1	83.9
35	1001-1200	Université Technologique de Troyes	22.4-27.1	24.1	10.7	30.6	43.8	70.4
36	1201+	Université Jean Moulin Lyon 3	10.6-22.3	15.6	12.5	7.4	35.4	54.8
37	1201+	Université Lumière Lyon 2	10.6-22.3	25.6	18.1	10.4	35.1	58.2
38	1201+	Université Paris Nanterre	10.6-22.3	22.0	19.3	13.2	35.0	53.7
39	1201+	Université de Pau et Pays de l'Adour	10.6-22.3	17.6	11.9	23.4

 

[Warlord]

Не съм казал, че съм съгласен с методите за оценяване в тази класация, но все пак има някакви причини да ни пратят толкова назад. 
Иначе ето и обяснението на нашия стар познайник П. Голийски защо сме се сринали толкова надолу. Има резон и в него:
 

Цитирай

 

Втори или трети ден попадам из социалките на някаква смесица между вайкания и обвинения, че за идващата 2023 г. нямало да има нито един български университет в топ 1000 на Световната университетска ранглиста. И че Софийският университет, който по традиция винаги е сочен като мерило за представянето на българското висше образование в подобни класации, се е сринал до планирания интервал 1201 – 1500 място. Циркулира и карта, на която на мястото на България стои една тъжна нула. Смешното е, че тези тръшкания идват от хора, които за последно са имали взимане-даване с висшето образование у нас когато са били студенти. Затова реших да драсна няколко реда като човек, който е все пак в системата, макар и не на висока ръководна длъжност.

На първо място в класацията е Оксфордският университет по обобщени показатели в различни направления – преподаване, развойна дейност, приходи, цитирания. Между него и многострадалния Софийски университет стоят не само 1200 места, но и едни 800 години история и престиж, както и едни 5 милиарда лева бюджет. Повтарям пак – 2,5 милиарда паунда или 5 милиарда лева бюджет на Оксфорд. Петдесет пъти (50 пъти) повече от финансите на Софийския университет. Разбира се, това не пречи на спецовете във фейсбук да се тръшкат със стонове „вървим към дъното“, „стигнахме дъното“. Ми пичове, с трици маймуни не се ловят или в по-вулгарния вариант – от пръдня боя не става.

Съгласно същата Световна класация обаче по показателя „импакт фактор“ Софийският университет ще бъде в интервала 601-800 място: https://www.timeshighereducation.com/impactrankings…

За онези, които не знаят – импакт факторът, най-просто казано, е брой на цитирания на автори и публикации. Сведено до индивидуално ниво, това значи ако твоята статия Х е била публикувана в списание с импакт фактор (фактор на влияние), колко пъти след това е била цитирана от други учени. И това без да броим „обикновените“ неиндексирани с ИФ публикации, които у нас са десетки пъти повече, тъй като само около половин дузина научни списания в България имат импакт фактор. По показателя ИФ „вървящият към дъното“ Софийски университет се представя 2 пъти по-добре в сравнение с общото му място в класацията.

Само че тук има една уловка. Според платформата Academia.edu аз имам едно 20, ако не и повече цитирания от чужди автори. Теоретично 5 от тях може да са в издания с ИФ. Само че, за да мога да видя кой къде и колко пъти е цитирал моя работа, трябва да закупя ВИП членство, което струва 90 долара на година. Е, след като и без точките от тези цитирания покривам критериите за положителна атестация, през каквато периодично минавам, за какъв зор да вадя 90 долара от и без това недълбокия си джоб, за да си почеша самолюбието с еди колко си допълнително забелязани цитирания. Представете си, че има (примерно) още 200 души като мен с по 5 цитирания в издания с ИФ, които не са искали или не са имали финансовата възможност да платят тези 90 долара. Ами това прави 1000 неотчетени никъде цитирания с ИФ. Те не са влезли в статистиката на Софийския университет, а оттам и в световната статистика, и автоматично смъкват Софийския университет надолу в класациите.

Има и още един момент. Последните години по цял свят наукометрията, тоест уж реалния научен принос на учените, все повече се превръща в едно шарлатанско трупане на точки по всякакви възможни начини. Публична тайна е, че ако искаш максимално бързо да влезеш в някой западен, руски или китайски списък с индексирани публикации (с ИФ), най-лесно е да си платиш, за да бъде придвижена статията ти по-бързо за разглеждане. Само че нашего брата бедният български учен трудно може да си позволи подобни наукометрични.... разходи.

В заключение – всички тези глобални, световни и прочее класации са на първо място рекламни каталози на университетите, а на второ всичко останало. А мрънкачите и разбирачите в социалките нямат свършек.

 

 

[Skubi]

On 20.10.2022 г. at 9:10, Warlord said:

Топ 100

Гледам картата и....Би било интересно в тези топ места % колко и по какво националност са чуждестраните преподаватели, ученици....Би показало това, че до каква степен има местното население обшност с тези супер концентрирани гетота на знанието....

Божичко нито една от страните където са имали първите университети в света не фигурира....Италия, Чехия, Франция....

[makebulgar]

Университетите трябва да се класират по резултатите, а не по парите с които разполагат или по възрастта им. Ето списък с 50 университита според броя на завършилите в тях и получили нобелова награда - https://www.bestmastersprograms.org/most-nobel-prize-winners/.

Цитиранията явно също са критерий за оценка, и който университет иска да е по-напред в класацията следва да вложи и средства за популяризиране на трудовете на учените си. Това означава да им превежда трудовете на английски, да плаща таксите в сайтове, в които се публикуват научни трудове и където се отчитат цитиранията и т.н. 

[matrudon20]

Лорде, зарежи ги тези класации...всяко проучване ги прави по уж приравнени критерии, ама не съвсем степенувани. Тоест получава се разлика в точкуването router login

watch IPL