Гагарин

[todorg]

Полетът на Гагарин суборбитален ли е или космически и какви са доказателствата ,че е направил поне една околоземна орбита освен ТАСС съобщи?Опита на Гагрин първи ли е по рода си?По НГ съм гледал някакво видео с двама братя италианци радиолюбители  доловили, предсмъртни слова на руски дошли от Космоса преди Гагарин .Първите подобни американски опити са само суборбитални и те си го признават без бой.

Редактирано Април 1, 2023 от todorg

[SAlexandrov]

Преди 15 часа, todorg said:

Полетът на Гагарин суборбитален ли е или космически и какви са доказателствата ,че е направил поне една околоземна орбита освен ТАСС съобщи?Опита на Гагрин първи ли е по рода си?По НГ съм гледал някакво видео с двама братя италианци радиолюбители  доловили, предсмъртни слова на руски дошли от Космоса преди Гагарин .Първите подобни американски опити са само суборбитални и те си го признават без бой.

Официално потвърждение за полета на Гагарин и това, че е обиколил Земята, имаме  от ЦРУ: 
https://cosmos.1.bg/space/2016/10/05/2016-amerikansko-razuznavane-gagarin/

[Absurde]

Земята е плоска и се управлява от рептили дошли от кухата сфера на плоската земя в земята.А  Австралия е холограма и хората там са софтуер!

 

Редактирано Април 1, 2023 от Absurde

[Кухулин]

Преди 15 часа, todorg said:

По НГ съм гледал някакво видео с двама братя италианци радиолюбители  доловили, предсмъртни слова на руски дошли от Космоса преди Гагарин .

Това не беше Гагарин, а някой от по-късните съветски космонавти. Имаше и снимка с останките.

[Кухулин]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Комаров,_Владимир_Михайлович

[todorg]

On 1.04.2023 г. at 20:08, Кухулин said:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Комаров,_Владимир_Михайлович

 

[todorg]

Този случай го знам и е от 1967.Интересно ,че в руската уикипедия псувните му към Косигин са заличени вече.Става дума за друг случай от началото на 60-те с двамата италианци радиолюбители ,дали е преди Гагарин ,дали малко след него не съм съвсем сигурен.Иначе псувните на Комаров към Косигин са прихванати от Истанбул.

Редактирано Април 4, 2023 от todorg

[todorg]

Контрааргумент ,много съвременни ,да ги кажем търсачи на конспирации и то най вече от Западният свят и най вече от САЩ оспорват ,че мисията Аполо е стигнала до Луната.През 1969 СССР ,не оспорва постижението на Аполо аз като ученик през тоталитаризма ,едни от първите думи ,които съм запомнило е "малка стъпка за един човек ,огромна стъпка за човечеството ,на Армстронг (между другото по разчет Едуин Олдрин е трябвало ,да бъде първият човек стъпил на друг свят ,но Армстронг ,като командир на екипажа му е иззел функциите.Странно ,как СССР ,не са го оспорили тогава предпоставки е имало , най малкото развяният американски флаг във вакуум или черното небе без  звезди?

Редактирано Април 4, 2023 от todorg

[SAlexandrov]

Летял ли е Гагарин в космоса и как да сме сигурни, че е първият?

16 април 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Навръх 63-годишнината от изстрелването на Юрий Гагарин, която отбелязахме на 12-ти април, коментарните секции на уебсайтовете отново бяха наводнени от хора, съмняващи се в неговия полет. “Той никога не е бил в космоса”, “защо не е взел със себе си фотоапарат” и “комунистите са излъгали” бяха само част от реакциите. Така че днес отново ще си зададем въпроса: как може да сме сигурни, че Гагарин е летял в космоса и е бил първият космонавт?

Грамотните анализатори, разбира се, са наясно, че “конспирацията Гагарин” е също толкова глупава, колкото “конспирацията “Аполо”. И все пак има една съществена разлика. Съмненията, че американците никога не са пращали човек на Луната, се появяват години по-късно – първата книга по темата излиза наяве (като самиздат) през 1976 г. (“Никога не сме били на Луната: американска измама за 30 милиарда долара”, Бил Кейсинг), т.е. над три години след провеждането на последната експедиция “Аполо 17”. И тя дори не е интересна за широката общественост чак до 2001 година, когато Фокс ТВ излъчва филм по темата и тя става дъвка в набиращия популярност Интернет.

От друга страна съмненията, че Гагарин не е първият космонавт, се появяват съвсем в началото на космическата надпревара, даже още преди неговия полет. В началото на 1958 г. в Щатите плъзва слух, че СССР са изстреляли суборбитален космонавт. Оказва се, че радиопрограма е излъчила аудио драматизация по подобие на печално известната “Война на световете”, довела до паника сред някои слушатели, че марсианците ни нападат. Но слуховете не спират да циркулират. На 9-ти април 1961 г., непосредствено преди полета на Гагарин, британският вестник The Daily Worker излиза с новината, че на 7-ми април е бил изстрелян кораб на име “Россия” с космонавт Владимир Илюшин. Корабът обаче претърпял някакъв инцидент, който довел до това клетият Илюшин да полудее.

Преди епохата на “Гласност” и “Перестройка” през 80-те години, световните читатели в продължение на над две десетилетия са принудени да се облягат единствено на официалните сведения от СССР, които са непълни и често пъти умишлено създават изкривена атмосфера на секретност и мистерии. Появяват се снимки на космонавти с техни колеги, лицата на които са замъглени, и това подсилва съмненията, че Гагарин не е бил първият. Но така ли е било? Летял ли е наистина Гагарин в космоса на 12 април 1961 година… или е имало друг по същото време като Илюшин? Или още години преди това съветски пилоти са летяли с експериментални ракети?

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

През 1975 г. за НАСА започва да работи космическият инженер Джеймс Оберг. Неговото странично хоби е да разучава и описва историята на съветската космическа програма. Някъде през 1982 година, след излизането на първата му книга “Червена звезда в орбита”, Оберг преживява интересна случка. Той получава снимка от сър Артър Кларк, който току-що се е върнал от пътешествие от Москва. Снимката показва космонавта Алексей Леонов, който държи копие на книгата на Оберг, и се мръщи на нея.

Книгата била отворена на страница, на която се вижда фотография, озаглавена от Оберг “шестимата от Сочи” – това е руският еквивалент на “оригиналните седем” сред американските астронавти. Те са били най-добрите сред първия отряд пионери, предопределени да станат първите звездопроходци. Снимката в книгата на Оберг е била заснета в гр. Сочи, няколко седмици след историческия полет на Гагарин. Точно под нея имало второ копие на същата снимка, но с една особеност – лицето на един от космонавтите било замъглено.

Така Джеймс Оберг успял да изкопае един от призраците на съветската космонавтика. Леонов е имал основателна причина да се мръщи на книгата му – самият той, заедно с други длъжностни лица от съветската космическа програма, са се опитали да скрият някаква история. История, свързана с човек, чиято идентичност била заличена.

Човекът се казвал Григорий Нелюбов. Той е бил изключително талантлив и умел пилот на реактивни самолети, макар и с голямо его. Считало се, че ще стане един от първите хора в космоса още през 1961 г., малко след мисията на Гагарин.

Но същата година Нелюбов и двама негови приятели от отряда на космонавтите се връщали на работа след почивка през събота и неделя, когато, докато се опитали да преминат през контролно-пропусквателен пунк на железопътна гара, били задържани от армията. Тримата очевидно били пияни и с непристойно поведение. Проверката показала, че наистина са космонавти (както твърдели), и военните били готови да преглътнат инцидента – но един от офицерите настоял да се извинят на патрула, който ги е задържал. Гордият Нелюбов отказал – все пак скоро е щял да стане третият или четвъртият човек в космоса, съответно поискал да се отнасят към него с уважение. Офицерът не се трогнал – той изпратил доклад, който достигнал до командира на космонавтския отряд Николай Каманин. Каманин бил вбесен и изгонил и тримата от отряда. Те никога не получили шанса да станат космонавти.

Съдбата на Нелюбов е незавидна. Той бил изпратен да лети с ескадрила изтребители-прехващачи край Владивосток и там се похвалил пред всички, че е космонавт. Озлобил се, че малцина му повярвали. След това наблюдавал как някогашните му колеги един по един излитали в космоса с признания и почести. Станал свидетел как Николаев, Попович, Биковски (от “шестимата от Сочи”) полетели през 1962 и 1963 година. И макар че е изпреварвал в тренировките Комаров и Леонов, те също полетели съответно през 1964 и 1965 година. А пък Феоктистов и Егоров даже не са били зачислени като космонавти, когато Нелюбов бил изхвърлен.

Нелюбов потънал в алкохолизъм и депресия. На 18-ти февруари 1966 година, докато бил пиян, той застанал пред влака на гара Иполитовка и бил прегазен. Дали е било самоубийство или инцидент, ние няма как да узнаем.

Джеймс Оберг не е знаел тези факти, когато е писал “Червена звезда в орбита” през 1981 г. и когато публикувал снимката, въпреки че 15 години се опитвал да издири самоличността и съдбата на въпросния космонавт. Трагичната история била разсекретена чак през април 1986 г., навръх 25-годишнината от полета на Гагарин.

Светът научава изключително много за съветската космонавтика с настъпването на “Гласност” и “Перестройка” и въобще с края на Студената война. Както пише американският историк Асиф Сидики, изведнъж се появява изобилие от информация, голяма част от която е филтрирана през призмата на руски журналисти, опитали се да се докопат до ветерани, желаещи да проговорят. Резултатът в известна степен представлява исторически ревизионизъм – наратив, който се занимава с въпроса “какво наистина се е случило”, а не “какво си мислехме, че се е случило”.

Става възможно и западни експерти да пътуват към Москва и да се ровят в документите. Самият Сидики е летял до Москва нееднократно, включително за да разбере какво е било развитието на съветската космическа програма преди “Спутник 1”. И въпреки че циркулират множество митове и легенди за други космонавти преди Гагарин или че той не е бил първият, фактите са категорични: няма такова нещо. Гагарин наистина е бил първият, който е летял в космоса.

Да, безспорно е, че СССР са прикрили множество инциденти и аварии: благодарение на “Гласност” обществеността научава за зловещата Неделинова катастрофа от 1960 г., когато ракета експлодира на Байконур и убива 120 души. Обществеността научава и за съдбата на още един от “заличените” космонавти – Валентин Бондаренко, който загива в пожар по време на изолационно изпитание. Както пише Том Елис за National Air and Space Museum, трудно е да си представим влиянието на “Гласност” и “Перестройка” върху пренаписването на историята в СССР. То е толкова мащабно и са извадени наяве толкова факти, че през 1988 г. гимназиалните изпити по история са отменени, защото учебниците се оказват неверни и безполезни. Но на фона на мащабните разкрития не се появява нищо, което да оспори мисиите на Гагарин или на Терешкова.

Историкът Сидики потвърждава, че разсекретяванията на документите, свързани с полета на Гагарин, не оспорват нищо фундаментално относно това, което знаем за него. Документите отхвърлят съмненията, че Гагарин се е разболял или не се е справил със задачите си по време на мисията. Първият космонавт е бил напълно работоспособен и завършил изцяло летателния си план.

И все пак има някои схващания, които трябва да ревизираме. Много представители на космическата общност смятат, че от корабите “Восток” са произлези разузнавателните спътници “Зенит”, които са притежавали шпионски камери и са се връщали на Земята за проявяване на филма. Реалността се оказва точно обратна. Не “Зенит” е базиран на “Восток”. “Восток” е базиран на “Зенит”! Първият космонавт на планетата Юрий Гагарин е летял в модифициран шпионски спътник! Инженерите, най-общо казано, са премахнали камерите от шпионския спътник, след което са добавили животоподдържаща система и катапултириуемо кресло. Полетът на Гагарин също се е тълкувал като значим във военно отношение – документацията потвърждава, че той е “открил нови перспективи за усъвършенстването на космическото пространство и за използването на космическите обекти в интересите на отбраната”.

Николай Каманин, ръководителят на отряда на космонавтите, който по-горе бе споменат във връзка със строгото ръководство и изхвърлянето на Нелюбов за пиянство и скандали, умира през 1982 година на 73-годишна възраст. В периода между 1995 и 2001 година неговите дневници биват публикувани и представляват най-подробните исторически сведения за съветската космическа програма. Подборът на космонавтите, включително на първия Юрий Гагарин, е добре описан. Нито веднъж в тези дневници няма нещо, което да намеква, че е имало друг космонавт преди Гагарин, или информация за алтернативен такъв през април 1961 година като Илюшин.

Владимир Илюшин умира през 2010 г. и макар че има множество вярващи в неговия полет, както и няколко филма, никога до смъртта си не потвърждава спекулациите, че е летял в космоса. През април 1961 г. пилотът наистина претърпява тежък инцидент, но с кола, а не в космически кораб. Той никога не е бил част от отряда на космонавтите и няма нито един документ, който да потвърждава това. Няма нито една снимка, на която да се вижда заедно с останалите космонавти на СССР. Също така никога не е съществувала космическа капсула на име “Россия” – и в това отношение The Daily Worker бърка.

“Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства”, напомня космическият историк Марк Уейд за твърденията относно Илюшин. “Срещу тях имаме порой от сведения от първа ръка, публикувани в Русия непосредствено след падането на СССР от тези, свързани със събитията по това време. Дневниците и мемоарите на съветски ръководители, космонавти и инженери в центъра на космическата програма също бяха публикувани. Лични и официални документи, дневници и даже обикновени бележки са били продавани на търг и купувани от западни музеи и институции. Най-големите тайни на СССР – провалената програма за лунно кацане, Неделиновата катастрофа, отвратителните радиологични и биологични бойни глави, разработени за ракетите, всички те излязоха наяве. Със сигурност “истината” за Илюшин щеше да изпъкне сред тези разкрития. Но няма даже шепот от руските източници”.

Така че фактите са ясни – първият в космоса остава Гагарин.

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/16/gagarin-first/