Анархокомунистическите идеи на Пьотър Кропоткин

[НеЛетящ]

Определено забележителна личност, развила се в бурния за цяла Европа 19 век. Етнически руснак, без каквато и да е симпатия към политиката на самата Руска империя, 

предричащ и желаещ тотална комунистическа революция в Европа, а в същото време на няколко пъти обявяващ се против това, което нарича "авторитарен комунизъм" или социализъм при който силата на държавата ще бъде много повече отколкото при капитализма. Кропоткип обикаля повечето евройпейски държави, повлиява на много личностти сред които и Оскар Уайлд, накрая на стара възраст се завръща в раздащата се Русия, първоначално ентусиазирано да подкрепи революцията там, а после да се ужаси от насилието й. Завършва живота си пишейки критични писма до Ленин....Неслучайно книгите му са забранени в СССР и са внасяни нелегално от анархокомунистите дори в България през тоталитарния режим. Най-малкото "комунизма", който си представя той е доста различен от съветския, затова не е трябвало читателите му да си задават неудобни въпроси.

 

Няма да разказвам цялато му биография, има си уикипедия за това, освен това е писал страшно много. От книгите му три правят впечатление, както и еволюцията в мисленето му между написването им. Излагам идеите в тях, както съм ги разбрал.

"Завладяването на хляба" - https://theanarchistlibrary.org/library/petr-kropotkin-the-conquest-of-bread

Завършена е през 1892 година. Тук той излага възгледите си за голяма социална революция в Западна Европа, подобно на Маркс, която да отмени частната собственост. Разликата между двамата, е че Кропоткин тотално отрича концепцията за "диктатурата на пролетариата" като преход между капитализма и комунизма, както и засилването на ролята на държавата. Според него държавата трябва да бъде премахната почти веднага от революционерите щом вземат властта и на нейно място да основат комуни, които да бъдат егалитарни. Естествено цялата собственост на богаташите ще бъде иззета в хода на революцията. В тези комуни капиталистически отношения няма да съществуват, както и някаква особено силна власт изобщо, но те ще обменят продукти помежду си. Всяка комуна има ясно фиксирани граници, но те могат да са доста различни - естествено селските биха били с доста по-оскъдни ресурси. На едно място в книгата си пише, че Париж може да се превърне в една огромна комуна и това би било идеално. Всеки гражданин на комуната получава от раждането си редовно храна, осигурено му е жилище, медицинска помощ т.н, което не е малко за 19 век. Валута няма да съществува, но естествено всеки ще трябва да работи за благото на комуната с уточнението, че ако не желае, може да я напусне по всяко време и да отиде в друга комуна. Комуните изцяло ще заменят съществущите държави, като извън териториите им може да има нещо като капитализъм, но Кропоткин счита, че капиталистите няма да имат особен шанс да намерят работници, тъй като условията в комуните ще са много по-добри отколкото при тях.

 

"Взаимопомощта. Фактор в еволюцията." https://theanarchistlibrary.org/library/petr-kropotkin-mutual-aid-a-factor-of-evolution

Завършена е през 1902. Тук Кропоткин се опитва да намери исторически корени за бъдещето, което предлага. Личи си, че има известна еволюция в начина му на мислене. Изненадващо ги открива в....ранното и късното европейско средновековие. Според него обществата в редица западноевропейски градове са се развили в известна степен, за да предотвратят произвола на кралете и отделни аристократи. В резултат на това са се получили проспериращи и относително свободни общества, особено в италианските градове държави от сорта на Венеция, Пиза, Генуа и т.н., но не само там. Друга характерна черта на тази "свобода" той открива в средновековните гилдии..... които са нещо като прототип за бъдещите комуни.

 

Ето един пример.

"The craft organization required, of course, a close supervision of the craftsmen by the guild, and special jurates were always nominated for that purpose. But it is most remarkable that, so long as the cities lived their free life, no complaints were heard about the supervision; while, after the State had stepped in, confiscating the property of the guilds and destroying their independence in favour of its own bureaucracy, the complaints became simply countless.[221] On the other hand, the immensity of progress realized in all arts under the mediaeval guild system is the best proof that the system was no hindrance to individual initiative.[222] The fact is, that the mediæval guild, like the mediæval parish, “street,” or “quarter,” was not a body of citizens, placed under the control of State functionaries; it was a union of all men connected with a given trade: jurate buyers of raw produce, sellers of manufactured goods, and artisans — masters, “compaynes,” and apprentices. For the inner organization of the trade its assembly was sovereign, so long as it did not hamper the other guilds, in which case the matter was brought before the guild of the guilds — the city. But there was in it something more than that. It had its own self-jurisdiction, its own military force, its own general assemblies, its own traditions of struggles, glory, and independence, its own relations with other guilds of the same trade in other cities: it had, in a word, a full organic life which could only result from the integrality of the vital functions. When the town was called to arms, the guild appeared as a separate company (Schaar), armed with its own arms (or its own guns, lovingly decorated by the guild, at a subsequent epoch), under its own self-elected commanders. It was, in a word, as independent a unit of the federation as the republic of Uri or Geneva was fifty years ago in the Swiss Confederation. So that, to compare it with a modern trade union, divested of all attributes of State sovereignty, and reduced to a couple of functions of secondary importance, is as unreasonable as to compare Florence or Brügge with a French commune vegetating under the Code Napoléon, or with a Russian town placed under Catherine the Second’s municipal law. Both have elected mayors, and the latter has also its craft corporations; but the difference is — all the difference that exists between Florence and Fontenay-les-Oies or Tsarevokokshaisk, or between a Venetian doge and a modern mayor who lifts his hat before the sous-préfet’s clerk. The mediæval guilds were capable of maintaining their independence; and, later on, especially in the fourteenth century, when, in consequence of several causes which shall presently be indicated, the old municipal life underwent a deep modification, the younger crafts proved strong enough to conquer their due share in the management of the city affairs.

Според него този период на възход, свършва с идването на модерността и централизацията на държавите, независимо дали става дума за монархии или републики. Политиците/владетелите унищожават свободите на градовете и се появява нова изключително алчна капиталистическа класа в Европа, която не е "естествена", тъй като непрекъснато е подпомагана от правителствата и се нуждае от огромно количество бедни работници да съществува. Той стига до там да заяви, че 18-19 век е период на упадък в изкуството, причинен от капитализма и централизацията сравнение с предишните векове, когато търговския дух е бил значително по-свободен и в някакъв смисъл егалитарен и европейците са произвеждали много по-качествено и разнообразно изкуство, въпреки по-слабо развитите им технологии. Тук е още една от разликите му с Маркс, който си представя капитализма като по-прогресивен слой от предшестващите го, за да бъде изместен от социализма и след това от комунизма.

 

 

 - 

Редактирано Декември 12, 2023 от НеЛетящ

[НеЛетящ]

Третата му книга, която ми направи силно впечатление е завършена през 1912, макар че през 1898 е имало нейна по-ранна версия.

Става дума за "Полета, Фабрики и работилници" - https://theanarchistlibrary.org/library/petr-kropotkin-fields-factories-and-workshops-or-industry-combined-with-agriculture-and-brain-w#toc2

Тук Кропоткин вече не агитира за революция, а прави анализ на развитието на капитализма в Европа и отвъд нея. Книгата е доста интересна и има изключително много подробности, като например каква е цената на цветята на остров Уайт и как и защо в Холандия има добре работещи стъклени оранжерии, така че си заслужава четенето, дори да не сте съгласни с идеите му. Отношението му към дребния вид капитализъм е доста по-позитивно отколкото в "Завладяването на хляба" и го представя, като постоянно борещ се с огромните държавни или частни компании. Отново за разлика от Маркс, който предрича, че дребната буржоазия ще изчезне, Кропоткин пише, че вероятно тя винаги ще оцелее покрай големия бизнес и той никога няма да я погълне напълно, въпреки че вече е унищожил много от старата й трудова етика, която е наследена според него от средновековните корпорации. Може да се каже, че тук започва да счита, че по някакав начин дребните частни собственици с времето ще еволюират и сами ще образуват комуните, за които мечтае.

 

[НеЛетящ]

И последно за комуните. Първоначално както отбелязах ги разглежда, като територии, но после си променя мнението и казва, че всяка териториална комуна или ще се разпадне или ще се превърне в някакъв вид диктатура...

„Besides, a small community cannot live long; “brethren and sisters” forced to meet continuously, amid a scarcity of new impressions, end by detesting each other. And if two persons through becoming rivals or simply not liking each other are able by their disagreement to bring about the dissolution of a community, the prolonged life of such communities would be a strange thing, especially since all communities founded up to now have isolated themselves. It is a foregone conclusion that a close association of 10, 20, or 100 persons cannot last longer than three or four years. It would be even regrettable if it lasted longer, because this would only prove either that all were brought under the influence of a single individual or that all lost their individuality. Well, since it is certain that in three, four or five years part of the members of a community would wish to leave, there ought to exist at least a dozen or more federated communities in order that those who, for one reason or other, wish to leave a community may enter another community, being replaced by new comers from other places. Otherwise, the Communist beehive must necessarily perish or (which nearly always happens) fall into the hands of one individual — generally the most cunning of the “brethren”.

 

Държавния вид социализъм естествено си остана за него напълно неприемлив и дори по-лош от капитализма. Затова той предлага нов вид комуни - "

Today, two small neighbouring municipalities may have nothing that really links them directly; the scantiness of the relations they maintain serves rather to create conflicts than to link them in the bonds of solidarity. But the two of them have already a common centre with which they are in constant communication and without which they could not survive; and whatever may be their local jealousies they will see themselves obliged to come together through the mediation of the large town where they get their provisions and to which they take their products; each of them will have to become part of the same federation so as to maintain their relations with the urban focus and group themselves around it.

Yet this centre will not be able to establish an intrusive preponderance of its own over the communes in its environment. Thanks to the infinite variety of the needs of industry and commerce, all inhabited places have already several centres which they are attached, and as their needs develop, they will enter into relations with further places that can satisfy new needs. Our needs are in fact so various, and they emerge with such rapidity, that soon a single federation will not be sufficient to satisfy them all. The Commune will then feel the need to contract other alliances, to enter into other federations. Belonging to one group for the acquisition of food supplies, it will have to join a second group to obtain other goods, such as metals, and then a third and a fourth group for textiles and works of art. Take up an economic atlas of any country, and you will see that economic frontiers do not exist: the zones of production and exchange of various products interpenetrate each other, tangle with each other, impose themselves on each other. In the same way the federations of Communes, if they were to follow their free development, would very soon start to mingle and intersect, and in this way form a network that would be compact, "one and indivisible,'' in quite a different way from these statist groupings whose parts are no more than juxtaposed, like the rods bundled around the lictor's axe."

Та, чакам мнения. Ако не друго, мисля, че има поле за размисъл, тъй като такива идеи определено не са популярни сред комунистите през 20 век, нито у нас, нито в СССР, нито където и да е другаде.

Накрая - една негова снимка.

 

Редактирано Декември 12, 2023 от НеЛетящ

[deaf]

Преди 5 часа, НеЛетящ said:

Държавния вид социализъм

Практиката показа,че няма друг вид социализъм,освен държавен. Частен социализъм е нонсенс. А комуните от типа на "Томас Мор" и кибуците са нищожни...

[НеЛетящ]

Е може да са съставени от сравнително малко хора, но има независими комуни през 19 век в САЩ, които изкарват без държавна помощ няколко десетилетия. Част от сегашните градчета в средните щати са основани именно като комуни. Тази в Корнинг например оцелява 45 години....колкото НРБ.

https://en.wikipedia.org/wiki/Corning,_Iowa

Ето как описва там живота американския журналист Чарлз Нордов:

"The children look remarkably healthy, and on Sunday were dressed with great taste. The living is still of the plainest. In the common dining-hall they assemble in groups at the tables, which were without a cloth, and they drink out of tin cups, and pour their water from tin cans. 'It is very plain,' said one to me; 'but we are independent — no man's servants — and we are content."

 

И накрая не фалира, а просто комунарите се скарват по въпроса дали жените и мъжете трябва да са равни.....и се разпада заради това.

Така или иначе поне в последните си години Кропоткин отхвърля идеята за малки териториални комуни, поради конфиктите в тях и предлага нещо като производителни комуни,които действат на голяма територия - различни производители в различни отрасли ще се свързват помежду си и ще изграждат мрежи без да са притеснявани от правителствата или от големите бизнесмени. Затова в "Полета, фабрики и работилници" специално се съсредоточава върху оцеляването на дребния капитализъм и стига до идеята, че той може да прерастне в такъв вид комунални организации.

Редактирано Декември 12, 2023 от НеЛетящ