Отиди на
Форум "Наука"
Warlord

Японската агресия в Корея (1592-1598)

Recommended Posts

І етап на войната - Инвазията

В края на 15 в. с разпадането на шогуната Ашикага, управлявал страната около 200 години, Япония навлязла в период на междуособни войни. Обединението на страната започнал Ода Нобунага, но бил убит от своите васали. Делото му обаче било продължено от един от неговите доверени васали Тоютоми Хидейоши, който успял да обедини Япония със силата на оръжието и се превърнал за народа в жесток деспот съсредоточил в ръцете си цялата, военна, политическа и икономическа власт в страната.

По-това време Япония бележи голям ръст на градското съсловие и започва да изпитва все по-голяма нужда от внос на стоки. Управляващата в Корея династия Ли, прекратява търговията си с Япония заради грабежите на японски пирати, самураи и търговци (наричани от корейците „Вягу”) по крайбрежието, което прекъсва и търговията й с Китай и останалия свят.

Тоютоми Хидейоши замислил да разреши този проблем с въоръжена агресия. Инвазията на японските самураи на континента е подбудена и от факта, че дългия период на междуособни войни изтоштил до край икономическите сили на страната и народът обеднял, което подтикнало Хидейоши към грабеж над други страни.

Неговият план бил колкото дълго обмислян толкова и грандиозен – тотално мобилизиране на въоръжените сили на феодалите, мълниеносно нахлуване на Корейския полуостров и нанасяне на съкрушителен удар на държавата, след което проникване и овладяване на Китай и накрая създаване на една велика източна империя под негова власт.

На 13 април 1592 над сто хилядна японска войска, снабдена и с огнестрелно оръжие, дебаркирала при Пусан. Цялата област била овладяна в кратко време, а съпротивата на по-малобройните защитници – сломена.

Кампанията се ръководела от Хидейоши, който се намирал в Япония в Нагоя, провинция Сага. Японската войска била разделена на 9 армии.

Главнокомандващия корейската армия Ким Мен Вон, който трябвало да отбранява брега на река Хангана и Ли Ян Вон – главнокомандващ на гарнизона в Сеул, побягнали на север още преди да влязат в схватка с врага.

На 2 май японските войски превзели столицата Сеул и там се установил Укида Хидею – главнокомандващ окупационните войски. Вихреното настъпление продължило и на 15 май 1-ра армия начело с Кониши Юкинага превзела Пхенян, като разгромил главните сухопътни сили на корейците в централния район – 8 000 души под командването на Син Риб.

2-ра армия командвана от Като Киомаса се придвижила към провинция Хамген, овладяла я и окупирала дори част от Манчжурия. В провинция Хванхе вилнеели войските на Курада Нагамаса.

Губернаторите Ли Кван, Сен Гак и Ким Су успяли да съберат и организират близо 50 000 армия и я повели в помощ на Сеул, но още по пътя били разгромени от японците в провинция Кенги.

Само за два месеца японците успяли да овладеят почти цяла Корея. Самураите разграбвали имуществото на населението, изнасилвали жените, а младежите откарвали като роби в Япония.

Паяметник на японската жестокост и насилие се превърнала т.нар. „Могила на ушите” в Киото, където завоевателите изпратили 30 000 отрязани уши от убити корейци.

Почти цяла Корея с изключение на провинция Чжелла и райните на север и запад от Пхенян била окупирана от японците...

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Морските сражения

След като акостирали в Пусан, японските войски водени от Юкинага и Киомаса се придвижили във вътрешността на страната, а флотът командван от Като Есиаки, Куки Ешитака и Тодо Такатора се установил в южното корейско крайбрежие и поддържал снабдяването на сухопътните части.

Командващият военноморските сили на първата отбранителна линия по лявото крайбрежие на провинция Кенсан – Пак Хон изгорил своите кораби и избягал от преследващия го враг.

Втората морска отбранителна линия (дясното крайбрежие на Кенсан) Вон Гюн в първата битка при остров Кучжеджо претърпял поражение и поради опасения от преследване потопил над 100 от корабите си с голямо количество топове и снаряжение. Изоставил даже бойните знамена и слизайки на брега разпуснал 10 000 войника. Но скоро преустановил отстъплението си и се насочил към щаб-квартирата на главните морски сили в Норян и изпратил пратеници за помощ до Ли Сун Син командващ третата морска отбранителна линия (лявото крайбрежие на провинция Чжелла).

Ли Сун Син незабавно събрал военния съвет и решил да настъпи. На 4 май навлязъл във водите при Кенсан с флот от 85 кораба.

На 5 май достигнал пристанището Танпхо и се съединил със силите на Вон Гюн, който му отстъпил един свой кораб под негово командване в знак на тяхното бойно съдружие.

На 7 май в пристанището Окхпо Ли Сун Син заварил около 50 вражески кораба и заповядал да бъдат атакувани. През това време екипажът на японските кораби се бил пръснал по крайбрежните села. Някои от тях забелязали приближаването на корейския флот и се хвърлили към корабите си в опит да ги спасят. Завързало се голямо морско сражение. В началото японците оказали яростна съпротива, но скоро поддали под натиска на корейците и започнали да изхвърлят зад борда товара на корабите, за да ги олекотят и по-бързо да минат в отстъпление. Вече било късно - корейският флот се впуснал да ги преследва, боевете продължили в течение на няколко часа и били потопени 26 и повредени много други японски кораби, а над половината японски войници били избити. Битката завършила с голяма победа за корейския флот.

В същата нощ близо до Единпхо били потопени още 5 японски кораба.

На 8 май в залива Тектинпхо Ли Сун Син нападнал 13 вражески кораба, чиито екипаж разграбвал местните села, но като пристигнала армията на Син побягнали към хълмовете във вътрешността. Корейците взели много трофеи от врага, включително оръжия и боеприпаси, като плячката била разпределена по равно между войниците и местното население. Били използвани и т.нар „костенуркови кораби” (кобуксени).

Това разстроило японската тактика, като прекъснало връзката за снабдяване на сухопътните сили.

На 6 юли флотът на Син заварил в Кенян засякъл друга голяма вражеска флотилия, която решила да се прибере в пристанището му. Тя била съставена от 36 големи, 24 средни и 13 малки съда. Да се атакува било невъзможно защото заливът бил тесен, а на входа му били струпани много кораби, а врага имал възможност при поражение да се изтегли и спаси на сушата. Затова Син решил да подмами врага към брега на остров Хансандо и да го унищожи там. Той се намирал между остров Кочжедо и Кенсан, но бил необитаем и в случай на поражение, ако се опитат да се спасят на него японците би ги очаквала гладна смърт.

За тази цел той настъпил с 5-6 кораба, които след кратък сблъсък и няколко изстрела тръгнали да бягат към острова. Първоначално самураите мислели, че това са всичките сили на врага и веднага се впуснали да ги преследват. Корейският флот обаче стоял в засада при Хансандо в построение „Хагиктин” (крилат жерав). Когато японците се появили, корейския флот настъпил откривайки ураганен огън по него с топовете. Още в първите минути били потопени няколко японски кораба, а на останалите настанала паника. Малко след това преминали в отстъпление в опит да заемат старата си позиция в пристанището, но били преследвани и потапяни един след друг.

В този бой били потопени общо 59 японски кораба (повечето крупни съдове), загубите в жива сила също били огромни, само около 400 души успяли да се доберат до остров Хансандо. А от японския флот невредими успяли да избягат само 1 голям, 7 средни и 6 малки кораба.

След това на 10 юли Син достигнал пристанището Ангорпхо, където били концентрирани 31 големи, 15 средни и 6 малки японски кораба. Син опитал да приложи същата маневра и да ги подмами в открито море, но този път японците не се вързали. Въпреки това корейските кораби един след друг навлезли в пристанището и открили огън по врага. В завързалото се голямо сражение всички японски кораби били потопени, а екипажът – избит, като само нищожна част се спасили бягайки на сушата.

Във всичките морски сражения на Ли Сун Син японците загубили над 100 кораба и над 9 000 души, а корейските загуби били незначителни – 19 убити и 114 ранени. Корейците установили контрол над морето и отрязали единствения път за снабдяване с припаси и подкрепления на японците. Кониши Юкинага трябвало да преустанови настъплението си дълбоко в Корея и да се върне отново към юга, това дало възможност и на сухопътните съпротивителни сили на Корея да се организират срещу врага.

Син решил незабавно да атакува и най-голямата морска база на японците в Пусан, откъдето и най-бързо можело да отстъпят към родината си. Там били базирани близо 500 вражески съда, от които след тежки боеве успяли да потопят около 100 от тях. Екипажът на разбития флот слязъл на брега и съвместно със сухопътните части разполагащи и с огромна кавалерия заели позиции за отбрана. Син не се решил да дебаркира и да ги атакува, защото не разполагал с кавалерия, а и вече настъпвала нощта и се опасявал да не обкръжат силите му при десанта и в крайна сметка се изтеглил към своята база.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Контранастъплението

Разгромът на главните военноморски сили на японците при Хансандо се явил преломен момент във войната, той провалил техните планове за съвместни действия на морските и сухопътните сили в Корея. Така на самураите, които вече били нахлули дълбоко във вътрешността на полуострова, се наложило да отстъпват тъй като корейския флот овладял единствения път за комуникация с ген-щаба в Нагоя, както и за доставки на боеприпаси и нови попълнения за армията.

С оглед на тази ситуация японския военачалник Курода Ешитака предложил на Кониши Юкинага заемащ позиции около Пхенян да се предприеме спешно изтегляне към Сеул и на юг от него.

В същото време в почти всички провинции започнали да се организират крупни сили на корейското опълчение. Династията Мин в Китай не останали безразлични към японската агресия на континента, която след покоряването на Корея щяла да обърне поглед и към тях, затова сформирали свои отряди в помощ на корейците.

През юли 1592 първи във войната взел участие 5000 китайски отряд командван от Чжао Шен Хун. Той скоро бил разбит, но китайците не мислели да се отказват и до декември 1592 на корейска територия вече се биели 40 000 китайски войници под командването на Ли ЛуСун и на още няколко пъти след това пристигали нови подкрепления. Те значително спомогнали за подсилването на корейската армия и преминаването й в контранастъпление.

На 8 януари 1593 китайско-корейските сили сред които царял висок боен дух щурмували крепостните стени на Пхенян, които не удържали техния напор, японците понесли големи загуби и през нощта на същия ден напуснали крепостта и избягали на юг. С това окончателно пропаднали плановете им за по-нататъшно нахлуване в Континентална Азия.

След тази битка войските на Като Киомаса намиращи се далеч на север в провинция Хамген започнали трескаво отстъпление към Сеул под страх да не останат изолирани от основните сили. Всички останали по-малки японски отряди действащи северно от провинция Кенги направили същото преди да е започнало всеобщото настъпление на китайско-корейските войски.

В японския лагер настъпил хаос, избухнал раздор и между двамата върховни генерали Кониши Юкинага и Като Киомаса, които започнали да си прехвърлят един на друг вината за понесените поражения.

Губернаторът на провинция Чжен Ла Квон Юр успял да мобилизира 20 000 армия от местното население и вдъхновен от радостната новина за освобождението на Пхенян прекосил река Ханган и се насочил към крепостта Хяндю за да пресече пътя на отстъпващия враг. На 12 февруари той срещнал превъзхождащите го японски сили отстъпващи към Сеул и им нанесъл голямо поражение.

В резултат на тези поражения японците започнали първите сондажи за мирни преговори с цел да забавят корейското контранастъпление, да избегнат разгрома на основните им сили в Сеул и да спечелят време за отстъпление.

Възползвайки се от това протакване те попълили войските си и се изтеглили от Сеул, като пропагандирали сред местното население „помиряването” между двата народа за да смегчат опълченския им дух и чувството им за ненавист към тях. Те се придвижвали с тържествена музика и поставили на коне двамата синове на корейския крал Им Хя и Сун Хва, пленени в провинция Хамген.

Скоро обаче те продължили разбойническите нападения и избиването на пленници, а на 15 юни 1593 прегрупирали войските си, излезли от Пусан и на 21 юни обсадили Диндю. 60 000 население на града под ръководството на Ким Чен Ир, Хван Дин и Цой Ген Хи отбранявало стените в продължение на 7 дни, но накрая крепостта паднала и били извършени поголовни кланета над защитниците му. Японците също понесли големи загуби, което ги разубедило към незабавно настъпление към Хонам (провинция Чже Ла) и се върнали в своите бази впровинция Кенсан.

Изтласканите от централните райони самураи се укрепили по крепостите в Южния крайбрежен район на Корея. Останали известно време там те решили да измият позора от пораженията си като продължат военната авантюра и започнали да подготвят нова агресия.

Настъплението на корейските войски било забавено от протичащите преговори за мир, а в това време японците правели всичко възможно да убедят китайците, че по-нататъшното им пребиваване в Корея е ненужно и безмислено. През това време те прегрупирали своите сили и започнали подготовка за ново настъпление.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами не особено, доста различни епохи, процеси и подбуди влияят на тези два отдалечени в много отношения конфликти. Има и някои сходства между тях - и в двата конфликта има масирано чуждо настъпление от север и юг с рязко изместващ се фронт и в двата случая Корея и народът й понасят катастрофални поражения. Ще стигнем и до войната 1950-53, първо да довърша Имджинската война, а после евентуално и окончателната анексия на Корея след Руско-Японската война :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

ІІ етап на войната (1597-1598)

След събитията от лятото на 1593 г. настъпило затишие и започнали преговори за мир, проточили се цели 4 години. През това време в Корейската съпротива настъпило разделение подклаждано и от японски агенти, в резултат избухнали дворцови интриги, в които поради нелепи клевети за измяна бил арестуван станалият вече легендарен адмирал Ли Сун Син. След като новината се разпространила целия път от Хансандо до Сеул се изпълнил с тълпи от хора плачещи и бурно протестиращи против арестуването на любимия си флотоводец. В крайна сметка смъртната присъда на Ли Сун Син била отменена и 12 дни след ареста си той бил освободен, но вече окончателно отстранен от поста си. За главнокомандващ на военноморските сили бил назначен Вон Гюн, главният виновник за клеветите и интригите срещу Син.

Веднага след като това се случило, през есента на 1597 (годината Денйю), японците прекратили преговорите и започнали ново настъпление, бойните действия били възобновени.

Вон Гюн съзнавал, че подготовката за атака на Пусан е много рисковано начинание с минимални изгледи за успех, но бил длъжен да предприеме това, което набеденият Ли Сун Син не се решил. Незабавно мобилизирал огромно количество кораби и настъпил към Пусан, но без да има някакъв ясно начертан план на действие, нито пък подготовка за това и лекомислено въвел целия си флот право в леговището на врага. По това време японският флот базиран в Пусан наброявал до 500 бойни кораба и около 50 000 обучени моряци.

На 16 юли 1597 корейския флот попаднал на засада при остров Чирмурдо и понесъл катастрофално поражение от японския, дори главнокомандващия Вон Гюн, който се опитал да се спаси с бягство в паниката, бил настигнат и убит от самураите. След това японците директно атакували и овладяли остров Хансандо, където било командването и главната база на корейския флот.

Японците стоварили десант на брега на провинция Чжелла и продължили настъплението си и по суша и по вода. Те най-накрая установили контрол по море, а също така и почти безпрепятствено се придвижили по суша на север до крепостта Намвон, която капитулирала пред тях и цяла Южна Корея отново паднала в техните ръце. Авангардът на японските войски с усилен марш напреднал през провинция Чунчен в посока Сеул и на 17 август достигнал Диксан.

Така се разгоряла новата „Денюнска война”, в която репресиите от страна на самураите станали още по-жестоки и от тези през „Имджинската война” (1592-1593). Над Корея отново надвиснала смъртната опасност.

В този критичен момент под напора на недоволното население и на фона на общата безизходица краля и дворцовата върхушка прибягнали до повторното назначаване на Ли Сун Син за главнокомандващ на флота.

Това известие той получил на 3 август и незабавно пристигнал в Бекпхадин където били събрани остатъците от разбития корейски флот. След разгрома при Пусан от целия флот били оцелели едва 12 кораба и 120 моряка. Това не го отчаяло и той се заел с възстановяването на флота и подготовката за нов сблъсък с врага. Вестта, че той отново е Адмирал бързо се разпространила из страната и довела до бурни вълнения и ентусиазъм сред населението. Към него се стекли тълпи от доброволци за възстановяване на флота и участие във войната. Той бил откъснат по суша от столицата и сухопътните сили, но местното население по собствена инициатива се заело с доставката на продукти и дрехи за неговите войници.

Корейският двор, особено обезпокоен от наличието на едва 12 вимпела във флота и тоталното превъзходство на врага по море, настоял пред Ли Сун Син да не дава морско сражение на врага а да слезне на сушата и да се обедини със сухопътните войски. Въпреки това той бил твърдо решен да атакува с флота и в този случай решили да не му възразяват повече.

Японците узнали за това и решили да предприемат мълниеносен удар, с който окончателно да унищожат корейския флот преди Син да го е възтановил. Над 20 000 самурая и 400 кораба се насочили към малобройния корейски флот.

Ли Сун Син бил наясно, че няма никакви шансове за победа в срещен бой при това съотношение на силите и решил да прибегне до някои хитри маневри възползвайки се от теченията в проливите между корейските острови.

Той предварително направил подробно изследване на силните течения и бурни въртопи в пролива Менрян предизвиквани от рязката промяна на приливите и отливите в района, като решил да използва особеностите на това място срещу врага.

Менрян е съвсем тесен пролив между остров Диндо и нос Усуен (провинция Чжелла). Морското течение идващо откъм Индийския океан заобикалящо остров Чжечжудо в този участък силно се стеснява между гранитните брегове и образува мощни течения и бурни водовъртежи*

На това място Син заповядал да опънат под водата яки стоманени въжета на няколко реда.

Сражението се завързало на 16 септември 1597 г. 330 японски кораба се насочили към корейския флот. Когато го доближили корейските кораби бързо им избягали и с резки маневри се отдалечили от тях, като това се повторило няколко пъти. Ли Сун Син нямал намерение да влиза в открит бой.

Тази опасна игра с врага продължила докато дошло време за отлива. Тогава корейските кораби преследвани от врага се насочили към пролива Менрян, където вече всичко било подготвено за сражението. В последния момент японците се усетили и опитали да излезнат от тесния каменен коридор в открито море, но вече било твърде късно, силното течение ги понесло към пролива докато носовете им не запънали във въжетата. Така те се оказали в безпомощно състояние – не можели да мръднат нито напред, нито назад, като мухи попаднали в паяжина. Тогава корейския флот свободно открил огън по бездействащия враг с цялата си налична артилерия. В продължение на няколко часа повечето японски кораби били потопени, над 5 000 войници били погребани в бурните води на морето, включително и Курушима, Норикуса и други японски флотоводци.

След тази нова блестяща победа на Адмирал Син хегемонията в южните води отново попаднал в ръцете на корейците. Много райони в южната част на Корея били освободени от вражеската окупация и това създало благоприятни условия за разгръщане на настъплението против японците по суша. Династията Мин отново изпратила многочислени китайски войски (над 100 000 души за цялата война), които оказали неоценима помощ и в съвместни операции с главнокомадващия корейските сухопътни сили Квон Юр успяли отново да изтласкат япоците на юг.

Също така през лятото на 1598 и китайския флот с екипаж около 5000 души под командването на Чен Лин се сражавал във взаимодействие с флота на Ли Сун Син.

За тази втора грандиозна кампания Тоютоми Хидейоши бил мобилизирал над 150 000 войска на корейска територия, която отново само в началото взела превес и в последствие била постепенно изтласкана на юг, а флотът му отново бил разбит. Дори на самия остров Кюшу, откъдето той ръководел войната избухнал метеж против него, защото вече се надигало недоволство и сред японското население от продължителната завоевателна война, от която практически не печелели нищо.

Със смъртта на Хидейоши (18 септември 1598) устоите на милитаристичните кръгове във властта сериозно се разклатили, а военната кампания в Корея окончателно пропаднала.

В създалото се критично положение японското командване отново предложило да се сключи мир като през това време да направи всичко възможно да се евакуира от страната. Ли Сун Син твърдо отказал всякакви преговори с японския главнокомандващ Кониши Юкинага, като бил твърдо решен този път да докара врага до пълен разгром. Провалили се и опитите за привличане на китайското командване от страна на японците

През ноември 1598 корейския и китайския флот под командването на Ли Сун Син пресякъл пътя за отстъпление на японците и се отправил към Норян за да им даде решително сражение.На 19 ноември обединения флот ударил японския с фронтална атака откривайки ураганен огън по него. Сред японците настанала паника, корабите се пръснали в различни посоки в опит да се спасят, но били преследвани и потапяни. Над 10 000 японски моряци станали храна за акулите и около 300 техни кораба отишли на дъното на морето.

В разгара на сражението Ли Сун Син бил смъртоносно ранен от вражески куршум, паднал на палубата, до него притичал племенникът му Ли Ван на когото заповядал в никакъв случай да не съобщава на никой за състоянието му до края на битката, това били и последните думи на великия корейски флотоводец Ли Сун Син.

В това време боя продължил с голямо ожесточение и завършил с пълния разгром на японците. Едва 50 кораба от целия им флот успяли да се измъкнат заедно с Кониши Юкинага и още няколко пълководци.

------------------------------------------------

* По късно ще бъде установено, че на това течение немогат да издържат дори съвременни кораби с парни двигатели до 2000 тона водоизместимост.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хм, дали всичко не се дължи на психологическото предимство, което корейците са спечелили с първата победа? Доста добре водена война.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дължи се на солидната подкрепа от Китай и по суша и по море и във двете войни и най-вече на феноменалните успехи на адмирал Син. Иначе при сухопътните битки самураите винаги показват смазващо превъзходство и надмощие, победите и настъпленията им са светкавични, проблемите им идват от там, че им е отрязан пътя за доставките на храни, боеприпаси и попълнения за армията а също и на хаоса и разединението в командването. По море също са били силни докато не се сблъскват с новите кораби на корейците "кобуксени", които парират обичайната тактика на японския флот да взимат на абордаж вражеските кораби, като самураите нахлуват по палубите и избиват екипажите до крак. Ще напиша повече за тези кораби.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ясно. Но в такива конфликти една решаваща победа на слабата страна може да вдигне много духът й. Нещо такова личи от поведението на корейците, както е описано.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бойни технологически нововъведения в хода на Имджинската война

„Костенурковите кораби” – Кобуксени са забележителен плод на изобретателността на корейското корабостроене изиграли важна роля в Имджинската война.

За първи път се описват от адмирал Ли Сун Син в един от докладите му за хода на войната до кралския двор „Разгромът на японците при Данпхо”, той всъщност е и инициаторът на създаването им.

Носовата част на кораба представлява глава на дракон, от чиято отворена паст излиза пушек (най-вероятно някакъв серен газ) който разпръсква вражеските кораби и служи за димна завеса прикриваща маневрите на кобуксените. Цялата палуба на кораба е осеяна с многочислени остри железни шипове. В същото време командния състав на кораба намиращ се вътре в него има възможност за добро наблюдение над ставащото отвън, докато отвън няма възможност да се наблюдава какво става вътре. Тази конструкция на кораба му дава възможност да се вклинява и в най-гъстите редици от вражески кораби и да ги обстрелва с оръдията си.

На всеки от бордовете са разположени по 11 топа имащи собствени наименувания според реда си – „Чен”, „Ди”, „Хен, „Хван”...

Оръдията са едрокалибрени с далекобойност до над половин километър.

Корабът е двумачтов с дължина на палубата е около 30-40 м. С екипаж от 70 гребци и до 60 моряци бойци.

Някои допускат, че по-голямата част от корпуса му е била бронирана, с което в своите доклади японските флотоводци обесняват отчайващо ниската ефективност на огъня от техните оръдия срещу врага. В отчета на адмирал Син това не се споменава, но като цяло той е твърде лаконичен и остава възможността това наистина да са били първите бронирани кораби в историята, нещо като първообраз на съвременните подводници.

Те могат лесно да извършват атака-таран в самия център на вражеския флот, както и след това да водят успешни бойни действия в неговия тил. Бронираната покрита палуба предпазва екипажа от стрелите, куршумите и топовните изстрели на врага, а шиповете отблъскват вражеските моряци при абордаж, което парира основната тактика на самураите – да се приближават максимално, да извършват абордаж и нахлувайки на палубата да избиват екипажа.

Друго предимство пред вражеските кораби е, че могат да се завъртат около собствената си ос и са изключително маневрени.

post-28-1230288289_thumb.jpg

post-28-1230288300.jpg

post-28-1230288312_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно този период в Азия е в технологично отноншение много интересен. Китайците имат огромни колонизаторски походи водени от Кан Шън с кораби, подобни по ниво на тези от снимките... Европа върви по съвсем друг път и азиатската техника, в т.ч. и тези бойни кораби. Никой европейски кораб по това време не може да се завърти около оста си!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема... По-нататък може да допълня нещо...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Точно този период в Азия е в технологично отноншение много интересен. Китайците имат огромни колонизаторски походи водени от Кан Шън с кораби, подобни по ниво на тези от снимките... Европа върви по съвсем друг път и азиатската техника, в т.ч. и тези бойни кораби. Никой европейски кораб по това време не може да се завърти около оста си!

Джен Хъ може би имаш предвид, той е малко по-рано и не е баш китаец, но наистина дори изпреварва европейските пътешественици по навъртян километраж по това време :smokeing: корабите му не са били като кобуксените, а нещо като гигантски модели на китайските джонки и са си били внушителна армада - нещо като цял град плаващ през моретата и демонстриращ могъществото на Минския Китай пред света.

Колкото до завъртане около остта си може би холандските кораби по това време да са имали такава възможност, те са били плоскодънни и по-маневрени от останалите.

Европейците са възприели доста технологически и културни нововъведения от Китай, въпреки, че тогава все още не им е бил много познат. На това се дължи тяхното издигане - установяват бързи връзки с всички останали цивилизации и възприемат и ъпгрейдват всичките им постижения заедно със своите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дааа, Джан Хъ... обърках го с един комунистически функционер от времето на Мао :):):):shutup::doh::Oo:

Сравнението на запада с Китай от това време показва, как технологията сама по себе си не е достатъчна за прогрес, ако няма адекватна на историческия момент социална динамика... Застиналостта на Изтока изиграва ужасна шега на Китай, във време, когато технологично той е явно на достатъчно високо ниво.

ПП

Не е баш китаец, китайски мюсюлманин е, пленен като дете, но действа като императорски пратеник.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пътешествията на адмирал Жен Хе - китайският Колумб

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...t=0&start=0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Айде готова е и картата на Имджинската война :vertag:

post-28-1237648813_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

И така продължаваме с новооткритите оръжия в хода на Имджинската война. След като се оказа, че в нея за първи път се използват бронирани кораби е на път да се окаже и че първите бронирани сухопътни машини са се появили там!

„Огнева кола”

На 12 февруари 1593 г. 20 000-та корейска войска под командването на губернатора на провинция Чже-ла Квон Юр, намираща се по това време в крепостта Хяндю, е обкръжена от крупни сили на японците.

Корейската армия ожесточено се отбранявала от настъплението на японските войски. В този тежък за корейците момент пред отбранителните им позиции били над 300 "огневи коли", от които бил открит непрекъснат огън с множество аркебузи, нанасяйки огромни поражения сред вражеските линии и разкъсвайки ги на много места. Този нов вид оръжие за първи път било използвано в тази битка и станало известно като „Огнева кола”. Негов изобретател бил началника на интендантската служба по това време Пен И Дюн. Огневата кола представлявала обкована отвсякъде с железни пластини количка или по-скоро малък вагон. По корпусът му имало над 40 отвора от които стърчали дулата на тежките аркебузи. Тази Огнева кола била ново мощно оръжие изиграло важна роля в извоюването на редица последвали победи над многобройните японски нашественици след боя при Хяндю. По своята конструкция и ефективност тя напомняла на съвременен танк.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хубаво е, че чак и за карта си се погрижил. Бравос, лорде.

От този период ли са кобуксоните, корабите-костенурки на корейците? Ако да, излиза, че те съвсем сериозно са заложили на мощна броня върху подвижни съоръжения. Много напредничаво, наистина.

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен тези бронирани огневи коли (прототанкове) ми напомнят на бронираните коли на хусистите в Чехия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вагенбургът не е ли куп коли, а не една?

Share this post


Link to post
Share on other sites

По-скоро пръстен от коли, заграждащ обоза на армията и част от пехотата, по ъглите му са огнестрелните оръжия, а кавалерията отвън. Хусистите са покривали колите с дъбови дъски и щитове закрепени с дълги вериги.

Това е по-скоро вид отбранителна формация или укрепление, но не и бронирана машина ;) Корейците са първите пичове :) като изключим чертежа на Леонардо на механично задвижващ се танк, който е дори куполен, но така и не влязъл в действие.

п.п. за кобуксените виж пост #11

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това от мен беше възклицание, не знам защо мислех, че тоя тип кораби са по-късни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...