Гигантски ленивци от Северна Америка

[mnogoznaiko]

Преди хилядолетия по земите на Северна Америка са се разхождали създания, които биха накарали днешните ленивци да изглеждат като миниатюрни играчки. Тези древни гиганти са били над 10 пъти по-големи от съвременните си роднини и са водили съвсем различен начин на живот от познатите ни бавни обитатели на дърветата.

За разлика от днешните ленивци, повечето от тези древни животни са живели на земята, а не по дърветата. Техни най-близки живи роднини всъщност са броненосците и мравоядите, което разкрива удивителната еволюционна история на тези изчезнали създания.

Най-впечатляващи сред всички древни ленивци са били представителите на рода Мегатериум. Тези колосални създания са достигали размерите на съвременен азиатски слон и са тежали около 8000 килограма. За сравнение, най-големите съвременни ленивци тежат едва няколко килограма.

Ново изследване на над 400 фосила разкрива, че тези ленивци са еволюирали три пъти и че климатичните промени, заедно с нарастващото въздействие от ранните хора, са довели до изчезването на тези огромни бозайници. 

Древните ленивци са показвали поразително разнообразие в размерите си. Средният на ръст древен ленивец се е хранил с кактуси в пустините на Северна Америка, докато могъщият Мегатериум е използвал дълъг език като този на жирафа, за да откъсва листа от върховете на дърветата.

Тези, които са развили афинитет към катеренето по дървета, подобно на днешните си бавни роднини, са живели изцяло в короните на дърветата. Дървесните ленивци са тежали около 6 килограма, в сравнение с 79 килограма за наземните ленивци.

Логично е животът по дърветата да изисква ограничение в теглото. Клоните се чупят при прекомерно натоварване, а дървесните ленивци са известни с това, че оцеляват при падания от 30 метра височина. Тъй като дори умерено падане може да причини сериозни щети, еволюционно е разумно тялото да бъде възможно най-малко.

По-малко очевидно за палеонтолозите е защо наземните ленивци са нараснали до такива огромни размери. Размерът може да е бил полезен за намиране на храна или избягване на хищници. Наземните ленивци изглежда са имали предпочитание към живот в пещери, а размерът им вероятно е играл роля в намирането и създаването на подслон.

По-умерено големият древен ленивец е предпочитал по-малките естествени пещери, вградени в скалистите стени на Гранд Каньон. През 1936 година палеонтолози са открили купчина от вкаменени изпражнения на ленивци, прилепни изпражнения и отпадъци от гризачи с дебелина над 6 метра в пещера близо до езерото Мийд.

 

CREDIT: Photo courtesy of the National Park Service. NPS

По-големите ленивци не са били ограничени до живот в съществуващи пещери. Ноктите им са били сред най-големите от всички известни бозайници и са можели да ги използват за издълбаване на собствени пещери в скала и земя. Няколко от пещерите, които са оставили, все още са украсени с белези от нокти по вътрешните стени.

Учените са съчетали данни за формата на фосилите с ДНК от живи и изчезнали видове, за да изградят родословно дърво на ленивците. То проследява произхода им до преди над 35 милиона години. След това са добавили десетилетия изследвания за местата на обитаване, диетите и дали са били катеращи се или ходещи животни.

Династията на ленивците е съвпаднала с животоизменящи промени в земния климат. Преди около 20 милиона години се е отворила голяма пукнатина между днешните щати Вашингтон и Айдахо, простираща се на юг през части от Орегон и Невада. Магма е изригвала от тази дупка, оставяйки почти 2,5 милиона кубически километра цицатрик, който е все още видим на някои места по река Колумбия.

Ленивците са възникнали и са еволюирали предимно в Южна Америка, но са стигнали до Карибите и Флорида в края на миоцена. Когато Панамският провлак се е издигнал над морето преди около 3 милиона години, ленивци от различни видове са се втурнали на север, стигайки до Канада и Аляска, преди да изчезнат. CREDIT: Photo courtesy of Alberto Boscaini.

Това вулканично събитие е продължило около 750 000 години и се е съчетало със Средномиоценския климатичен оптимум - период на глобално затопляне. Затоплянето вероятно е било причинено от всички парникови газове, излъчени от вулканичното изригване.

Ленивците са реагирали на този бавен процес, като са се смалили на размер. Това може да се е случило, защото по-топлите температури са донесли значителни продължителни валежи, което е позволило на горите да се разширят, създавайки повече местообитания за по-малките ленивци.

За около един милион години след като вулканичната активност се е успокоила, светът е останал топъл. След това е започнал дългосрочен модел на охлаждане. Ленивците също са се променили с температурите. Колкото повече са спадали температурите, толкова по-големи са ставали.

В крайна сметка са се разклонили в планините Анди, откритите савани, пустините и горите на Северна Америка. Един наречен Таласокнус е живял в сухата ивица земя между Андите и Тихия океан и е търсел храна в океана.

По-големите тела са помогнали на ленивците да се справят с охлаждащите климати. Те са достигнали най-големия си ръст по време на плейстоценските ледникови периоди, малко преди да изчезнат в голямата си част преди около 15 000 години.

Това, което наистина е довело до гибелта на гигантските ленивци, все още се обсъжда, но ловът и натискът от ранните хора не могат да бъдат изключени. Ленивците не са били бързи или добре защитени преди 15 000 години и вероятно са били лесна цел за ранните хора.

След като всички наземни роднини са изчезнали навсякъде другаде, два вида дървесни ленивци в Карибите са оцелели до преди 4500 години. Така завършва историята на едни от най-впечатляващите създания, които някога са обитавали Северна Америка.

Източник:

https://www.science.org/doi/10.1126/science.adu0704

https://a-z-animals.com/animals/megatherium/

https://www.popsci.com/environment/why-giant-sloths-went-extinct/

https://captaindarwin.org/biodiversity-sloth/