Космическа инфлация

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Защо си мислиш, че халките ще се движат по оста на въжето? Няма причина.

Само по тази линия коефициентът на еластичност е нула. Във всички други посоки електромагнитните сили го вдигат. Системата от две халки може малко да се поизкриви и да набъбне, но движението ще е само по оста на въжето.

[scaner]

Преди 8 минути, Кухулин said:

Само по тази линия коефициентът на еластичност е нула. Във всички други посоки електромагнитните сили го вдигат. Системата от две халки може малко да се поизкриви и да набъбне, но движението ще е само по оста на въжето.

Щом има триене, халките си взаимодействат електромагнитно с въжето и стават част от него.   Дори да не се допират съвсем, има Ван дер ваалсови (мултиполни) сили на привличане пак от електричен произход.

[Кухулин]

Преди 7 часа, scaner said:

Щом има триене, халките си взаимодействат електромагнитно с въжето и стават част от него.   Дори да не се допират съвсем, има Ван дер ваалсови (мултиполни) сили на привличане пак от електричен произход.

Ще направим халките тефлонови, за да не се заварят за въжето

А по същество аз виждам нещата така: винаги може да се измисли подобно "екзотермично" взаимодействие при космологичната експанзия, ако участват сили с различна величина. Просто константата на Хъбъл може да се калибрира така, че да разкъсва едните връзки и да не разкъсва другите. А понеже се увеличава плавно, винаги ще стигне тази стойност.

Не може да се измисли, ако разглеждаме хомогенна Вселена.

Днешната вселена, макар да не е хомогенна, е разкъсала само някои гравитационни връзки на такива дистанции, че там други сили не участват. Затова едва ли протичат "екзотермични" процеси, даже и минимални. Освен ако няма някакви неизвестни фундаментални сили на тези дистанции.

Засега остава неясно какви процеси протичат при разкъсването на силното ядрено взаимодействие. Там нашите "опитни постановки" няма да работят, защото вече всички сили са разкъсани. А какво се случва с конфайнмънта - тайна сия великая есть...

[Кухулин]

Преди 3 минути, Кухулин said:

Засега остава неясно какви процеси протичат при разкъсването на силното ядрено взаимодействие. Там нашите "опитни постановки" няма да работят, защото вече всички сили са разкъсани. А какво се случва с конфайнмънта - тайна сия великая есть...

Това, впрочем, подозрително прилича на обратния сценарии - процесите при гравитационен колапс. Докато има сили за преодоляване, има и енергийна заигравка. Щом се преодолее силното взаимодействие, силите свършват и започват мистериите.

Може би и в двата случая отговорите изискват квантова гравитация.

[scaner]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Ще направим халките тефлонови, за да не се заварят за въжето

А по същество аз виждам нещата така: винаги може да се измисли подобно "екзотермично" взаимодействие при космологичната експанзия, ако участват сили с различна величина. Просто константата на Хъбъл може да се калибрира така, че да разкъсва едните връзки и да не разкъсва другите. А понеже се увеличава плавно, винаги ще стигне тази стойност.

Няма как да се измисли такова нещо.

Разглеждай нещата локално. В някаква точка на въжето, халката се движи стрямо него със скорост, има кинетична енергия. Започва да се трие (ако е от тефлон, пак ще се трие, по-слабо). Триенето превръща кинетичната енергия в топлина, халката намалява скоростта и спира спрямо въжето, остава свързана. И няма причина да тръгне пак. 

Раздалечаването работи само за материални обекти, които не са свързани с взаимодействие (и можем мисловно да си ги джуркаме как си искаме), а триенето тук е взаимодействие.

Преди 2 часа, Кухулин said:

Може би и в двата случая отговорите изискват квантова гравитация.

Точно така.

[Кухулин]

On 8.08.2025 г. at 7:37, scaner said:

Раздалечаването работи само за материални обекти, които не са свързани с взаимодействие (и можем мисловно да си ги джуркаме как си искаме), а триенето тук е взаимодействие.

Нека да изчистим въпроса за раздалечаването и взаимодейстивието между материалните обекти.

Зависи ли скоростта на космологичното раздалечаване от силата на взаимодействие между обектите?

[scaner]

Преди 21 минути, Кухулин said:

Зависи ли скоростта на космологичното раздалечаване от силата на взаимодействие между обектите?

Да. Мисля че досега това беше фокусът на обсъждането.

[Кухулин]

Тези дни нямам нито възможност, нито интелектуален потенциал да витая в облаците на тъмната енергия, обаче намерих успокоение във факта, че даже Дмитрий Вибе отказа да обсъжда тези неща. Не бил достатъчно подготвен  

 

1:19:50

Демек, къде сме тръгнали ние и къде отиваме...

[Станислав Янков]

On 22.08.2025 г. at 21:04, Кухулин said:

Тези дни нямам нито възможност, нито интелектуален потенциал да витая в облаците на тъмната енергия, обаче намерих успокоение във факта, че даже Дмитрий Вибе отказа да обсъжда тези неща. Не бил достатъчно подготвен  
Демек, къде сме тръгнали ние и къде отиваме...

Отделно на ръка, че вече са все по-малко сигурни, че става дума за константа на тъмната енергия...

 

[Кухулин]

Е, това са някакви мътни води, които искат сериозно обмисляне. Не знам каква е тая отрицателна космологична константа, Те квантовите физиците сега си скубят косите, че енергийната плътност на вакуума не им излиза с 10^120, а космолозите ако им сервират отрицателна енергийна плътност...

[Кухулин]

Хм, интересно, при това доста тясно свързано с нашата тема.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cosmic_coincidence

Пита се защо енергийната плътност на тъмната материя е съпоставима с енергийната плътност на тъмната енергия. Възможно ли е енергията да прелива от едното в другото и да се получава някакво "изравняване"?

We formulate an effective field theory (EFT) of coupled dark energy (DE) and dark matter (DM) interacting through energy and momentum transfers.

https://arxiv.org/abs/2504.17293

 

[Кухулин]

Хмммм. Клод избухна много лошо, докато си пия кафето...

 

Как точно нарушава причинността?

7:50 AM

 

 

 

 

Отличен въпрос! Нарушаването на причинността при фантомната енергия е свързано с няколко взаимосвързани проблема:

1. Проблемът със скоростта на звука

При фантомна енергия скоростта на звука (скоростта на разпространение на смущения) може да стане по-голяма от скоростта на светлината или дори мнима (изразена с комплексно число). Това се вижда от формулата:

c_s² = dp/dρ

При w < -1 и определени условия, това може да даде c_s² > c² или c_s² < 0, което означава или свръхсветлинно разпространение, или нестабилност.

2. Затворени времеви криви

Фантомната енергия с w < -1 може да доведе до образуване на затворени времеви криви (closed timelike curves) в пространство-времето. Това са траектории, по които обект може теоретично да се върне в собственото си минало - класическият парадокс на пътуването във времето.

3. Квантова нестабилност

На квантово ниво, скаларното поле с отрицателна кинетична енергия (каквото се използва за моделиране на фантомна енергия) има нестабилен вакуум. Това означава, че могат спонтанно да се създават частици с произволно голяма енергия, което нарушава запазването на енергията и създава каузални парадокси.

4. Проблемът с Коши данните

В общата теория на относителността, началните условия (Коши данни) трябва да определят еднозначно бъдещата еволюция на системата. При фантомна енергия това може да се наруши - бъдещето престава да бъде еднозначно определено от миналото.

Затова повечето физици смятат фантомната енергия за нефизична - математически интересна, но вероятно несъществуваща в природата.

 

 

 

 

 

 

 

Тук изникват толкова много въпроси, че не знам откъде да започна.

[Кухулин]

 

Предварителните резултати от DESI показват, че тъмната енергия е с променливо уравнение на състоянието. При голямо червено отместване е значително под -1. При нулево отместване е над -1. Ако това се окаже вярно, явно нещо се случва. Не ще да е просто "свойство на пространството".

[Кухулин]

On 12.08.2025 г. at 15:50, scaner said:

Да. Мисля че досега това беше фокусът на обсъждането.

Според теб какъв е механизмът, по който се разкъсват електромагнитните връзки? Това е доста важно, ако искаме да си представим процеса коректно. Дали става дума за червено отместване на виртуалните фотони? 

[scaner]

Преди 18 часа, Кухулин said:

Според теб какъв е механизмът, по който се разкъсват електромагнитните връзки? Това е доста важно, ако искаме да си представим процеса коректно. Дали става дума за червено отместване на виртуалните фотони? 

Разширението на пространството е механизмът.

Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби.  А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

[Кухулин]

Преди 9 часа, scaner said:

Разширението на пространството е механизмът.

Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби.  А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

 

Преди 10 часа, scaner said:

Разширението на пространството е механизмът.

Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби.  А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

Това, което описваш, е последната фаза на процеса. Разширението на дадена дистанция надхвърля светлинната скорост и взаимодействията пропадат. При инфлацията това може да е била единствената фаза, кой знае. Обаче ако приемем, че в някаква област константата на Хъбъл плавно се увеличава, деформациите във взаимодействията ще започнат много по-рано. Интерес представлява именно динамиката на този процес, да речем как се изменя във времето силата на привличане между два електрически заряда.

Имаме положителна и отрицателна плоча на дистанция Д. Между тях стои изолираща пружина. Пружината се е свила под силата на привличане и системата е в равновесие. Константата на Хъбъл плавно нараства. Според теб как ще изглежда графиката на Д от времето, чисто интуитивно?

[Кухулин]

Хм. Тука интуицията може и да не свърши много работа.

Клод нещо ме жабурка, че вакуумната енергия расте с четвърта степен от константата на Хъбъл. Вакуумна катастрофа на четвърта степен  

 

Значи ако кътофа се увеличава, стойността на интеграла намалява.

2:09 PM

 

 

 

 

Не, обратното - ако cutoff-ът се увеличава, стойността на интеграла расте!

Припомняне на интеграла:

Вакуумната енергийна плътност е:

ρ_vac ~ ∫₀^Λ ω² · (ħω/2) dω ~ ∫₀^Λ ω³ dω ~ Λ⁴

където Λ е cutoff-ът.

При увеличаване на Λ:

Λ → 2Λ ⇒ ρ_vac → (2Λ)⁴ = 16·ρ_vac

Енергията расте много бързо (на четвърта степен)!

При растящо H в сценария с фантомна енергия:

Ако приемем, че cutoff-ът е свързан с хоризонта:

Λ(t) ~ H(t)

тогава когато H расте (при ε = -0.15):

• Cutoff-ът Λ ~ H расте
• Вакуумната енергия ρ_vac ~ Λ⁴ ~ H⁴ расте много бързо
• Енергията на квантовите флуктуации експлодира

Физическа картина:

По-висок cutoff означава, че включваме повече високоенергийни модове във вакуума, което:

• Увеличава общата вакуумна енергия
• Усилва квантовите флуктуации
• Модифицира ефективните константи на взаимодействие (като α)

Близо до Big Rip:

H → ∞ ⇒ Λ → ∞ ⇒ ρ_vac → ∞

Това е една от причините всичко да се разкъсва - вакуумната енергия става безкрайна!

Уточних ли объркването?

 

 

 

 

[scaner]

Преди 15 часа, Кухулин said:

Това, което описваш, е последната фаза на процеса. Разширението на дадена дистанция надхвърля светлинната скорост и взаимодействията пропадат. При инфлацията това може да е била единствената фаза, кой знае. Обаче ако приемем, че в някаква област константата на Хъбъл плавно се увеличава, деформациите във взаимодействията ще започнат много по-рано. Интерес представлява именно динамиката на този процес, да речем как се изменя във времето силата на привличане между два електрически заряда.

Имаме положителна и отрицателна плоча на дистанция Д. Между тях стои изолираща пружина. Пружината се е свила под силата на привличане и системата е в равновесие. Константата на Хъбъл плавно нараства. Според теб как ще изглежда графиката на Д от времето, чисто интуитивно?

Добре, дай да правим минимум спекулации и да видим какво може да се получи от известното?

Да разгледаме класически модел на междумолекулярни сили, базирани на силите на Ван дер Ваалс.

Класически модел

Да обозначим:
U(r) - ефективният междумолекулен потенциал    
 - дълбочината на потенциалната яма (енергията за откъсване на молекула)    
 - равновесното разстояние    

Пример: потенциалът на Lennard–Jones

където:
 - дълбочина на ямата    

σ е ефективният “диаметър” на молекулата, дефиниран така, че: 

Тоест:
- при r = σ  потенциалът сменя знак;    
- за r < σ  имаме силно отблъскване;    
- за r > σ имаме привличане.    

Това е параметър на модела, който кодира:
- размера на електронния облак;    
- отблъскването на Паули;    
- или твърдото „ядро“ на молекулата.   

До тук надявам се е ясно? Класическа молекулна физика.

 

Добавяме стандартна тъмна материя

Използваме моделирането на тъмна енергия с уравнение на състоянието w = -1 чрез космологичната константа , водещо до ускорено разширение на мащаба на пространството, проявяващо се като ефективно равномерно отрицателно налягане. Тук важният момент е, че тъмната енергия не е сила между частиците, а проявление на метриката на пространството. Това е стандартният ΛCDM модел.

Как тъмната енергия ще повлияе на потенциалът на Lennard–Jones? След доста ровичкане по разни места стигам до следното. В нютоново приближение (валидно за малки скорости и мащаби), ефектът на Ламбда може да се представи чрез допълнителен потенциален член:

или еквивалентно чрез репулсивна сила:

 

Тоест потенциалът Lennard–Jones на става:

Какъв е ефектът? Ако заместим във формулата числени величини, за типично атомни разстояния  имаме 

докато класическата величина на потенциала е:
,  разлика 60 порядъка.

Изводите са прости:
- свързаните системи не участват в космическото разширение    
- локалните електромагнитни и ядрени сили „заключват“ метриката    
- разширението е ефект само на големи мащаби (≳ Mpc) 

Разстоянието, при което тъмната енергия има превес се определя от баланса на енергиите:

 или като число в случая   

Затова при тъмна енергия w = -1:
- атоми не се разпадат    
- молекули не се „разкъсват“    
- твърдите тела не се разпадат    
- дори галактики остават стабилни 

Това по въпроса защо при стандартното разширение на пространството не се разширяват малките обекти, който понякога се задава из форума.

 

Тъмна енергия в състояние w < -1

Тук сме в състояние, което води до Big Rip и разкъсване на обектите.

Нещата подробно са разказани чрез FLRW (Friedmann–Lemaître–Robertson–Walker) метриката. Ще ти струпам крайните резултати, пътят може да се проследи сравнително лесно.

В този модел ускорението не само зависи от разстояние, то расте и с времето и достига безкрайност за крайно време. Това крайно време се определя от времевата граница на "разкъсване" .

Мащабният фактор на метриката се задава с 

и относителното ускорение между две точки (резултат от разширението на метриката)

е еквивалентно на сила, по-голяма от всяка свързваща сила, независимо дали е гравитационна, електромагнитна или ядрена, когато 

Какъв е ефектът върху потенциала на Lennard–Jones? Имаме добавка от "космологичен потенциал"

   където   

Тоест всеки потенциал (вкл. Lennard–Jones) губи минимум за крайно време (а това означава разкъсване на свързаността).

Ако разглеждаме произволна система с енергия на свързване Eb и размер r, тя се разрушава когато космологичното ускорение стане сравнимо със свързващата сила:

, или 

Това е универсален критерии, важи за всичко: за галактики, атоми и молекули.

Според модела FLRW имаме:

където последният член "rho" е плътността на енергията, която е  и като я заместим, имаме:

 (където константата )

 

И сега товеа, за което беше горната галимация...

Ако вземем типични параметри за ковалентна връзка, и заместим всички чисълца, и не съм сбъркал някъде, получаваме следното:

Тоест молекулните връзки се късат буквално последният миг преди Big Rip... До тогава виртуалните пръчки и въжета, които разглеждаме, ще са на практика цели, може би изключително леееко разтегнати.

 

Надявам се, че напълно съм отговорил на възникналите въпроси. Засега толкова от един болен старец 

 

[Кухулин]

Преди 12 часа, scaner said:

Надявам се, че напълно съм отговорил на възникналите въпроси. Засега толкова от един болен старец 

Честито Рождество! Надявам се скромните ни интелектуални гимнастики да влияят благоприятно върху кондицията. Поне при мен е така  

Съгласен съм с цялата ти постановка, доколкото описва базовия пространствен ефект. Ще коментирам принципно някои точки.

 

Преди 12 часа, scaner said:

Тоест потенциалът Lennard–Jones на става:

Това уравнение може да се реши по отношение на радиуса, т. е. размерът на системата зависи от ламбда. Наистина, при днешните стойности влиянието е пренебрежимо.

 

Преди 12 часа, scaner said:

Разстоянието, при което тъмната енергия има превес се определя от баланса на енергиите:

 или като число в случая   

Затова при тъмна енергия w = -1:
- атоми не се разпадат    
- молекули не се „разкъсват“    
- твърдите тела не се разпадат    
- дори галактики остават стабилни 

Това по въпроса защо при стандартното разширение на пространството не се разширяват малките обекти, който понякога се задава из форума.

Така е, що се отнася до днешната космологична константа. Но по време на инфлацията всичко се е разкъсало, въпреки че w е било малко над -1. Тогава ламбда се е различавала с много десетки порядъци, ако изобщо ОТО е имала познатия ни вид. А и по принцип на мен хич не ми е ясно как може такава променлива ламбда да се впише в стандартните уравнения на ОТО. Това си е нормално де - на мен маса неща не са ми ясни...

 

Преди 12 часа, scaner said:

Ако разглеждаме произволна система с енергия на свързване Eb и размер r, тя се разрушава когато космологичното ускорение стане сравнимо със свързващата сила:

, или 

Това е универсален критерии, важи за всичко: за галактики, атоми и молекули.

Този модел би описал процесите сравнително точно, ако отчитаме промените в енергията на свързване. Тоест нейната зависимост от радуиса. При раздалечаване на телата космологичното ускорение се вдига по FLRW, а енергията на свързване пада. Двете величини се срещат някъде и настъпва разрив.

За съжаление на мен не ми е ясно как се променя гравитационната енергия в условията на такава метрика и изобщо съществува ли таква величина според ОТО.

Не съм сигурен дали изобщо на някой му е ясно как се променя енергията на електромагнитните връзки в такива условия. Някакво първо приближение е релативистката корекция в електромагнитното взаимодействие (и в частност на кулоновото привличане от нашата постановка) . Но тук ще се насложат още сума ефекти - червено космологично отместване, променлива енергия на вакуума и т. н.

Във всеки случай това, което на мен ми се струва сигурно, е следното: различните енергии на свързване падат по различен начин при фантомното разширение на пространството. Тоест енергийният баланс се изменя. И най-вероятно в полза на гравитацията. Което обаче може би не се отнася до гравитационните вълни, но това е друга тема... 

Значи, ако имаме две масивни тела в покой с противоположни електрически заряди, можем да подберем параметрите така, че гравитационната енергия на системата да е равна на електромагнитната енергия. Ако при тези условия константата на Хъбъл започне да се вдига, двата типа енергии на свързване ще падат по различен начин. Балансът ще се измества.

 

 

 

[Кухулин]

Преди 13 часа, scaner said:

И сега товеа, за което беше горната галимация...

Ако вземем типични параметри за ковалентна връзка, и заместим всички чисълца, и не съм сбъркал някъде, получаваме следното:

Тоест молекулните връзки се късат буквално последният миг преди Big Rip... До тогава виртуалните пръчки и въжета, които разглеждаме, ще са на практика цели, може би изключително леееко разтегнати.

Собствено този кратък интервал ни интересува нас - възможно ли е при въпросните процеси на леки деформации да се извършва работа. Тоест някакво количество енергия да преминава от "тъмно състояние" в обичайните форми.

Сега задълбах в тази динамична ламбда и гугъла ми даде интересен резултат. В ОТОвските уравнения променливата ламбда се компенсирала от променлива гравитационна константа  Което директно води до горната промяна в гравитационната енергия, даже по класическите формули.

А освен това има един интересен детайл:

Това е от гугълския изкуствен идиот. Ще се рови...

[scaner]

Преди 8 часа, Кухулин said:

Това уравнение може да се реши по отношение на радиуса, т. е. размерът на системата зависи от ламбда. Наистина, при днешните стойности влиянието е пренебрежимо.

Уравнението е валидно само за константна ламбда. Само такава е еквивалентна на състоянието w = -1.

Преди 8 часа, Кухулин said:

Този модел би описал процесите сравнително точно, ако отчитаме промените в енергията на свързване. Тоест нейната зависимост от радуиса. При раздалечаване на телата космологичното ускорение се вдига по FLRW, а енергията на свързване пада. Двете величини се срещат някъде и настъпва разрив.

Това се отчита по-горе, чрез общият потенциал: сума от класическият Lennard–Jones и добавката от тъмната енергия. За модела FLRW това е добавката:

Сумарбият потенциал на потенциалната яма това и прави, описва енергията на свързване чрез разстоянието на молекулите. И разривът е следствието, сметнъл съм кога се случва, не къде (което е по-простата задача).

Преди 8 часа, Кухулин said:

Не съм сигурен дали изобщо на някой му е ясно как се променя енергията на електромагнитните връзки в такива условия.

Горното описва точно енергията на електромагнитната връзка при наличие на допълнителен параметър - надпрагова тъмна енергия, w < -1.

Преди 8 часа, Кухулин said:

Значи, ако имаме две масивни тела в покой с противоположни електрически заряди, можем да подберем параметрите така, че гравитационната енергия на системата да е равна на електромагнитната енергия. Ако при тези условия константата на Хъбъл започне да се вдига, двата типа енергии на свързване ще падат по различен начин. Балансът ще се измества.

Параметърът w, описващ състоянието на тъмната енергия, е еквивалентен на променлива във времето хъбълова константа. И в нашият случай сметките показват кога настъпва изравняването на двете енергии - 10 на -31 секунди преди Big Rip.

Една основна статия по въпроса е: “Phantom Energy: Dark Energy with Causes a Cosmic Doomsday” от Robert R. Caldwell, Marc Kamionkowski & Nevin N. Weinberg, https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.91.071301

Иначе, за разни величини свързани с w < -1, има тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Rip и навътре...

 

 

[Кухулин]

Преди 24 минути, scaner said:

Горното описва точно енергията на електромагнитната връзка при наличие на допълнителен параметър - надпрагова тъмна енергия, w < -1.

Според мен описва базовия пространствен ефект. А освен него има и други ефекти. Ето картината, която съм си съставил засега (може да не е съвсем коректна и със сигурност не е пълна):

Енергийната плътност на вакуума (космологичната константа) се вдига на квадрат от Хъбъловата константа (това е стандартна схема в ОТО). При високи енергии се появявал компонент в 6-та степен и водел до инфлация. 4-тата степен, за която ме пързаляше Клод, изчезвала някъде по уравненията:

Running vacuum in QFT in FLRW spacetime: the dynamics of rho_vac(H) from the quantized matter fields 

(това rho_vac(H) аз го писах, че излиза грозно)

https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-023-11772-9

Значи вдига се вакуумната енергия и докато стигне тези десетки порядъци на H за "разкъсването", става някаква невъобразима.

Но...

Cosmological constant, fine structure constant and beyond

https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-016-4581-z

Вакуумната енергия е обратнопропорционална на 6-та степен от константата на фината структура алфа. Тоест ако Хъбъловата константа се вдигне десет пъти, алфа ще падне наполовина (в енергийната зона H^2). Електромагнитните сили просто ще се стопят, независимо от "пространствения фактор".

[Кухулин]

Преди 11 часа, Кухулин said:

Собствено този кратък интервал ни интересува нас - възможно ли е при въпросните процеси на леки деформации да се извършва работа. Тоест някакво количество енергия да преминава от "тъмно състояние" в обичайните форми.

Струва ми се, че съм поел по съвсем грешна линя на разсъждение. Вместо да търсим деформации, разкъсване на кварки и конфайнмънт, реалният механизъм за трансформиране на енергиите всъщност е далеч по-прост. Разпадане на вакуума. 

Увеличаване на ламбда => критични стойности на енергийната плътност => разпадане на вакуума => много нова материя + ниска ламбда.

Всъщност самата космическа инфлация е процесът, при който тъмната енергия се превръща в нормална енергия. Или може би един от процесите - засега.

Обаче сметките не са много прости. Предстоят  

[Кухулин]

Преди 12 часа, Кухулин said:

Обаче сметките не са много прости. Предстоят  

И не излизат. Възпроизведохме в ръчен режим вакуумната катастрофа  

[Шпага]

Доста интересно:

https://nauka.offnews.bg/fizika/prenebregvana-ideia-na-ajnshtajn-mozhe-da-obiasni-kak-vsashtnost-e-vaz-202455.html

"Изследователи представят нов модел за раждането на Вселената, който замества космическата инфлация с гравитационни вълни като движеща сила зад Сътворението. Техните симулации показват, че гравитацията и квантовата механика могат сами по себе си да обяснят структурата на космоса. Този елегантен подход оспорва традиционните интерпретации на Големия взрив и съживява една идея на повече от 100 години, заложена в работата на Айнщайн."

И т. н.