Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Gravity]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Определено не е - заради това научих за физиката неща, които иначе никога не съм имал намерение да уча.

Но дали си ги научил или само имаш илюзията че си научил нещо?

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Няма стимул да учиш вече известни неща, след като за всяко нещо си има утвърдени специалисти, чиито възможности ти най-често никога няма да достигнеш, без да си започнал от дете.

Това е много странно изказване! 

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Написал съм че е постулат. На практика, това е постулата за скоростта на светлината във вакуум на Айнщайн плюс вектора на четири-скоростта. Тук те са обединени като вектор в хиперизмерна, тоест четири-пространствена координатна система (затова и векторът е хиперизмерен). Това е същото като умножаването та t със скоростта на светлината, за да се уеднаквят мерните единици при диаграмата на Минковски и да се получат конусите под 45 градуса (без умножението на t по с конусите щяха да са почти хоризонтални, почти съвпадащи с х). Тук нещо подобно (съчетаването на вектор 1с с четиримерна декартова координата система) се ползва, за да се получи пространствено-времевата координатна система.

Хубаво е постулат, но ти даваш име "хиперизмерен вектор на скорост 1с", но не даваш дефиниция.

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Има скорост на светлината, а няма вектор на четири-скоростта, чрез който да се опише. Векторът на три-скоростта описва всички налични скорости в 3D-пространството, включително и тази на светлината, както и скорости, по-високи от тая на светлината. При вектора на три-скоростта парадокси няма.

Не разбирам какъв е проблема и защо трябва да има и защо е парадокс като няма? Светлината няма и сексуална ориентация но това не е парадокс, нали?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Според мен при светлината изобщо не е уместно да се говори за "собствено време" - дори и когато е обявено за "нула". 

Доста неща при пространствено-времевата концепция са сложни, макар в рамките на самата концепция да намират някакви повече или по-малко витиевати решения. Парадоксът с близнаците също е подобен на тоя със скоростовия четири-вектор (и въбще - всички видове четири-вектори, дефинирани в СТО) и за него също се счита, че е напълно решен посредством пространствено-времевата логика.

Пенроуз пък решава тези неща, като прави всичките четири пространствено-времеви координати комплексни и така изгражда комплексно евклидово четири-пространство, от което извлича, като подпространства (сечения), обичайно евклидово четиримерно пространство (за нотация ++++), обичайното пространство-време на Минковски (за нотацията +---) и трето, "лоренцово" пространство-време (за нотацията -+++).

Редактирано Преди 14 часа от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Gravity said:

Но дали си ги научил или само имаш илюзията че си научил нещо?

Със сигурност не владея материята уверено и затова пиша тук - да видя какво ще кажете онези, които сте по-напред от мен 

Преди 11 минути, Gravity said:

Това е много странно изказване!

Няма нищо странно - има нещо, което ми е особено интересно в момента (пространствената хиперизмерност и нейната приложимост във физиката) и заради това чета много ховече, отколкото бих го правил, ако го нямаше този по-изразен конкретен интерес.

Преди 15 минути, Gravity said:

Хубаво е постулат, но ти даваш име "хиперизмерен вектор на скорост 1с", но не даваш дефиниция.

Още в третото изречение на цитирания от теб мой текст съм написал, защо го наричам така - върти се във (или спрямо него се върти) четиримерна (тоест - хиперпространствена) декартова координатна система и затова става дума за вектор на четири-пространствена скорост (хиперизмерен вектор). Всичко, свързано с повече от три пространствени измерения е хиперизмерна логика, включително и четирите пространствени измерения.

Преди 21 минути, Gravity said:

Не разбирам какъв е проблема и защо трябва да има и защо е парадокс като няма? Светлината няма и сексуална ориентация но това не е парадокс, нали?

Векторите на едно-скорост, на две-скорост, на три-скорост не се различават помежду си така, както се различава от тях четири-скоростта. Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва. Докато няма ясно обяснение на причината реалността на макрониво да е съвместима с пространствено-времевата псевдо-евклидова концепция вместо с чисто пространствена евклидова - със сигурност има проблем. Естествено - винаги можем да се престорим, че това не е проблем, че и така всичко си е съвършено, защото работи завидно добре и областите на неприложимост са ограничени (в случая - квантово-механичната област)...

[scaner]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва.

Това е основната база на СТО. Тръгваш от постулатите, правиш това което Айнщайн е направил като следствие от тях, виждаш ясната връзка пространство-време чрез трансформациите, стигаш до ясната интерпретация на Минковски чрез въртене в пространство-времето. Желязна логическа верига, тръгваща от ясни и потвърдени постулати. Тоестчетиримерна пространствено-времева реалност е следствие от наблюденията (постулатите). Защо реалността не е друга, отговорът мисля че е очевиден. 

Затова все те насочвам - има още какво да научиш в основите на СТО, преди да погледнеш над тях... Просто трябва да следваш логиката, и чак после да сравняваш с друга логика, изградена на други предположения. Къща не се гради от покрива. За никакво преструване няма място в тая схема...

[Gravity]

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Със сигурност не владея материята уверено и затова пиша тук - да видя какво ще кажете онези, които сте по-напред от мен 

Защо? Казваме си мнението и ти го отхвърляш. Какъв е смисълът от въпроси, ако ще пренебрегнеш отговрите?

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Няма нищо странно - има нещо, което ми е особено интересно в момента (пространствената хиперизмерност и нейната приложимост във физиката) и заради това чета много ховече, отколкото бих го правил, ако го нямаше този по-изразен конкретен интерес.

Странно е, че отказваш да учиш добре исвестни неща защото са добре известни. Как тогава ще разбереш това което се базира върху тях? Това е като да искаш да напишеш книга, но токазваш да научиш азбуката.

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Още в третото изречение на цитирания от теб мой текст съм написал, защо го наричам така - върти се във (или спрямо него се върти) четиримерна (тоест - хиперпространствена) декартова координатна система и затова става дума за вектор на четири-пространствена скорост (хиперизмерен вектор). Всичко, свързано с повече от три пространствени измерения е хиперизмерна логика, включително и четирите пространствени измерения.

Казал си защо го наричаш така но не си дал определени какво е! Било вектор, но вектори много, какво по точно е?

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Векторите на едно-скорост, на две-скорост, на три-скорост не се различават помежду си така, както се различава от тях четири-скоростта. Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва. Докато няма ясно обяснение на причината реалността на макрониво да е съвместима с пространствено-времевата псевдо-евклидова концепция вместо с чисто пространствена евклидова - със сигурност има проблем. Естествено - винаги можем да се престорим, че това не е проблем, че и така всичко си е съвършено, защото работи завидно добре и областите на неприложимост са ограничени (в случая - квантово-механичната област)...

Всичко е ясно обяснено в учебниците. Но ако не ги отваряш няма как да го видиш. Неяснотите ги има в популярните текство е и клиповете, които гледаш. Тук само ти можеш да си помогнеш.

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, scaner said:

Първо, за да се получи това което искаш, трябва да се въведе не вектор 1с, а вектор ic.

Ако правилно съм разбрал нещата с комплексните форми, практически имагинерната единица (корен квадратен от минус едно) се ползва за две неща - алгебрично да промени знака пред нещо (чрез умножаването на това нещо по имагинерната единица), а пък геометрично означава завъртане на 90 градуса. Ако това нещо не се прилага към фундаментални неща, тогава има и стандартна (некомплексна) процедура, чрез която да се получи същия резултат. Ако обаче се ползва за фундаментални неща (няма друго, стандаргно решение вместо комплексните практики и те са единствения вариант) - значи има някакви неясноти и скрити моменти, до които все още не се е достигнало по някаква причина.

Например, употребата на i в ротацията на Вик (формулирането на ict). Нещата могат да бъдат описани и по този начин, и по обичайния начин (без употреба на i или гененерално - на комплексни форми). Кой е обичайния начин за превръщането на четиримерна декартова координатна система в пространствено-времева на Минковски? Има ли някаква подобна утвърдена процедура? Става дума просто за теоретическо преобразуване, а не специално за пространствени и непространствени измерения. Теоретична процедура без употреба на комплексни практики, чрез която стандартна декартова координатна система да стане координатна система на Минковски.

[scaner]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Ако правилно съм разбрал нещата с комплексните форми, практически имагинерната единица (корен квадратен от минус едно) се ползва за две неща - алгебрично да промени знака пред нещо (чрез умножаването на това нещо по имагинерната единица), а пък геометрично означава завъртане на 90 градуса. Ако това нещо не се прилага към фундаментални неща, тогава има и стандартна (некомплексна) процедура, чрез която да се получи същия резултат. Ако обаче се ползва за фундаментални неща (няма друго, стандаргно решение вместо комплексните практики и те са единствения вариант) - значи има някакви неясноти и скрити моменти, до които все още не се е достигнало по някаква причина.

Комплексната единица е следствие, появява се ако много се постараеш (изложението на Айнщайн например е без нея). Насилственото и (временно) въвеждане) е за да се види по-ясно симетрията, например между евклидово и хиперболично въртене, че в случая всъщност имаме въртене. Но формулировката на СТО минава и без нея, напълно достатъчно е да се следва сигнатурата -+++ (или обратната, няма значение) на псевдоевклидово пространство. От тук по общите правила на геометрията (а тях трябва да ги научиш) стигаш до координатните трансформации и останалите свойства на СТО. По определение 4-мерен вектор в случая е такава величина, която спазва определено за векторите правило на трансформация, тензор е такава величина която спазва определено за тензори правило на трансформация и т.н. Имайки съответните величини, може да им сметнеш нормата, и за някои величини тази норма сочи съхранение. За пространствени вектори тази норма е интервалът, и знакът пред интервала дели пространството на времеподобни и пространственоподобни области, съответно води до конусите.

Няма неясноти в СТО, просто трябва да проследяваш нещата от основите. Ей за това се иска да се учи известното, за да може да боравиш с него по пътя към неизвестното. Без да научиш основите, няма да имаш успех в разбирането на по-сложната физика и идеи, и ще продължаваш въртенето в някакъв кръг...