Кризите с гладуване могат да доведат до нарастване на ръста на популациите

[makebulgar]

Изследванията разкриват въздействието на Големия ирландски глад върху човешкия ръст

 

Ново изследване¹ на Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат и Кралското бизнес училище в Белфаст изследва въздействието на Големия ирландски глад (1845-1852) върху човешкия ръст.

Изследването установи, че в регионите, които са най-силно засегнати от глада, оцелелите изненадващо не показват очакваното забавяне на растежа (заместител на ранното благополучие), обикновено свързано с недохранване и болести. В някои региони средният ръст на оцелелите е сравним или дори малко по-висок от този на хората, родени преди или след глада.

Проучването използва исторически данни от 14 500 души с различно излагане на условия на глад, взети от два затвора в Дъблин и Типърари, родени преди, по време и след глада.

Констатациите бяха публикувани наскоро в Economic History Review, съвпадайки със 180-годишнината от началото на Големия глад в Ирландия, едно от определящите събития в ирландската история.

Проучването разкрива два ефекта, възникващи едновременно, но в различна степен:

Белези: Хората, родени по време на глада, показват намалени здравни резултати. Този ефект доминира в райони с ниска смъртност от глад, като Дъблин.

Селекция: Тези, които оцеляват от глада, са средно по-високи, по-здрави индивиди. Районите, които са най-засегнати от глада, като например в Типърари, отбелязаха увеличение на средното обществено здраве на оцелелите.

Професор Еоин Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Уат казва: "Това изследване променя начина, по който разбираме дългосрочните последици от хуманитарни бедствия като глада. Като прави разлика между белези (трайно увреждане на здравето на оцелелите) и селективна смъртност, той оспорва простите предположения, че кризите винаги оставят равномерно отслабено население."

Д-р Крис Колвин от Queen's Business School обяснява: "Хората, родени в силно засегнати региони като Типърари, не показват доказателства за забавен растеж, което показва, че гладът непропорционално елиминира най-уязвимите.

"За разлика от това, забавянето на растежа се наблюдава само в райони с по-ниска излишна смъртност, като Дъблин, където селективният натиск е по-слаб. Тъй като най-слабите в обществото се поддават на болести и глад, това оставя само най-здравите да оцелеят в зряла възраст. Те израснаха значително по-високи от средното."

Д-р Матиас Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация, коментира: "Работата задълбочава общественото и академичното разбиране за това как Големият ирландски глад е оформил ирландското население - не само по отношение на смъртта и емиграцията, но и в дългосрочното здравно наследство, което остави след себе си."

Д-р Колвин добавя: "Тези открития допринасят за дебатите за биологичните последици от екстремни катастрофални рискове, демонстрирайки как ефектите от подбора могат да прикрият дългосрочното влошаване на здравето. В по-широк смисъл нашето изследване предоставя методологична рамка за оценка на селекцията в историческите антропометрични изследвания."

Изследователският екип включва професор Маклафлин от Единбургското бизнес училище към университета Хериот-Ват, д-р Колвин от Queen's Business School и д-р Блум, почетен професор по практика в Queen's Business School и икономист в Германската медицинска асоциация.

 

¹Matthias Blum et al, Scarring and Selection in the Great Irish Famine, The Economic History Review (2025). DOI: 10.1111/ehr.70013

 

https://medicalxpress.com/news/2025-08-reveals-impact-great-irish-famine.html

Редактирано Преди 1 час от makebulgar