Нека ви разкажа за историята на килимите

[Anastasia123]

Килимите не са просто подови настилки – те са живи картини, изтъкани от истории, символи и култури. Още от дълбока древност хората използват килими не само за топлина и уют, но и като средство за изразяване на идентичност, вяра и дори социален статус.

Най-старият килим в света
В Сибир през XX век археолозите откриват един удивителен артефакт – килимът „Пазирик“, датиращ от V век пр.н.е. Изработен с изключителна прецизност, той свидетелства, че изкуството на тъкането е било високо развито още в античността. Неговите фигури на елени и конници разказват за живота и вярванията на древните номади.

Килимите като език без думи
В Персия, Кавказ и Централна Азия килимите се превръщат в своеобразен „език на символите“. Всеки мотив – било то звезда, цвете или геометрична форма – носи значение. Една розетка може да означава плодородие, а преплетените линии – безкрайността на живота. Така домът се изпълва не просто с цвят, а с тайни послания, разчетими само от онези, които познават традицията.

Европейската сцена
През Средновековието килимите започват да се появяват в европейските замъци и църкви. Те често висят по стените като произведения на изкуството, защото се смятат за прекалено ценни, за да бъдат стъпвани. В Ренесанса благородниците поръчват килими, изтъкани специално за техните семейни гербове, превръщайки ги в символи на власт и престиж.

Българските нишки
У нас килимарството има вековни корени – от чипровските килими, които днес са част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, до разноцветните шарки на котленските и сливенските тъкани. Българските майстори влагат в тях не само умения, но и душата си – всяка шарка носи късче от народната ни памет.

Килимът днес
В съвременния свят килимите вече не са само традиция, а и модерен елемент в интериора. Дизайнерите ги използват като акцент в пространството, а ръчно тъканите екземпляри продължават да се ценят като произведения на изкуството. Интересното е, че дори в най-модерните апартаменти килимът продължава да изпълнява онази вечна роля – да придава топлина и усещане за дом.

---

Килимите са като книги, изтъкани от нишки вместо думи. Те съхраняват паметта на народи и поколения, като ни показват, че красотата и символиката могат да преживеят хилядолетия.

---

 

[Мълчаливец]

Много ми се иска, наистина да се намери смисъл във фигурите на килимите, но за съжаление няма архаичен литературен източник за това, а само разкази от килимарки от рода на "Една баба разказа", при това домислени от съвременни етнолози. 

За мисленето ми е голямо спъвало честото споменаване на "Световно дърво", което не съм срещал в наши митове. Зная за поклонения на самотни скали, но не и дървета. В български приказки съм чел за изкачване на небето по растение, но то не е било дърво. Чел съм за слизане в Долната земя, но не и като в "Огнивото" през хралупа или дупка в корените на дърво.

Дори такъв исторически за България символ като IYI не се намира в килимите, а науката не дава точно обяснение какво означава, така че за значение на фигурите в килимарството, които са ограничен брой поради сложността на тъканта дори не можем да гадаем.

В съчетаването на символите, ако бяха такива, а не шарки, както са от хилядолетия, щеше да се стигне до разказ, сюжет, който е разказан. Уви, такъв няма и ни остава само да се доверяваме на "Една баба разказва". 

Въпреки цялото ми недоверие, ще споделя и копираните от други източници мнения, които са ми привлекли вниманието.

Цитирай

 

Триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското. Вариантите от ромбове образуват „колата“ – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност. Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси“ (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата „голяма носовка“ в старобългарската азбука. „КАРАКАЧКА“ е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието. „КРЪСТАЧКАТА“, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята. „ОКЦАТА“ е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи. „КАНАТИЦА“ – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие. Има силна магическа сила. Един от най-монументалните орнаменти е „ДЪРВОТО“. Обикновено то се извишава в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.

Образците на най-старите чипровски килими не се различават много един от друг. Те не са и много. Характерното за композицията им е бордюрът, обикалящ четвъртито поле, състоящ се от една, две или три ивици според големината на килима. Почти до средата на XIX в. бордюрът е изпълнен с геометрични мотиви, главно канатици в различни цветове или пък с каракачки в килими от този образец. Полетата на тези килими са няколко вида, но се изграждат все от една и съща основна форма – „колото“ или „софрата“. Веднаж тази форма бива по­ставена сама сред полето, друг път те биват две, пет и повече. Полето е изтъкано на тесни ивици в 2–3 цвята както у стари черги. В други килими полето е само от един цвят около колелата. В трети то е изпълнено с камулки или бибици. В „бакамския“ образец полето се изпълва около колелото с малки триъгълни фигурки. В образеца „каракачки“ цялото поле е изпълнено с мотива каракачка, разположен в шахматен ред. В старите килими те са наредени по-гъсто една до друга, а в по-новите – по-рядко. Има и полета, изпълнени само с триъгълни фигурки или само с камулки. Нерядко, от двете страни на полето, и то винаги в тесните му страни, са поставени две успоредни ивици, изпълнени било с „ръчици“, или с ромбични или триъгълни фи­гурки в различни цветове, дадени диагонално .Едва откъм средата на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат и килими с растителна орнаментика. Най-ранните от тях, изглежда, че са били тези с дърве­тата в различни варианти било свързани едно с друго, или само клони с плодове, или пък само плодове с перца. Пак около средата на XIX в. или през втората му половина започват да се работят и образците „цветета“, които по-късно се развиват в доста богати композиции. Към края на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат вече доста различни образци, някои от които проникват от Пирот. Все пак преобладаващата част от чипровските килими и тогава се тъче в геометрична орнаментика.