Открит почти перфектно запазен вълнест носорог на 32 000 години

[mnogoznaiko]

Вълнестите носорози (Coelodonta antiquitatis)

През август 2020 г., когато вечната замръзнала почва на североизточен Сибир започна да се топи, местният жител Алексей Савин направи откритие, което палеонтолозите описват като "фантастична находка". По бреговете на река Тирехтях в Абийски район на Якутия, той открива почти перфектно запазен вълнест носорог, замръзнал във времето. Първоначално оценен на 20 000-50 000 години, носорогът е бил по-късно датиран прецизно чрез радиокарбонен анализ на около 32 400 години.

Около 80% от тялото на младото животно все още е било непокътнато - невероятно постижение за организъм, който е живял по време на последната ледена епоха. Научната стойност на това откритие е изключителна. За разлика от костните останки, меките тъкани предоставят директен достъп до ДНК и позволяват изследване на козината, физиологията и начина на живот на вида по начини, които са невъзможни при откриване на останки само от скелети.

Изследванията показаха, че носорогът е бил на 3-4 години, когато е загинал - все още младо животно, което не е достигнало полова зрялост. Височината му до рамото достига около 130 сантиметра, приблизително метър по-малка от възрастно животно.

Тъмните петна по рога показват, че животното е използвало израстъка си за събиране на храна - вероятно за изгребване на снега, за да достигне до нежната растителност под него. Това потвърждава теориите на учените за поведението на вида.

Едно от най-интригуващите открития е състоянието на самата мумия. Докато дясната страна на носорога е отлично запазена с кожа и козина все още непокътнати след хилядолетията, лявата страна показва драматична разлика. Тя е силно повредена - от горната част на бедрото до нивото на лопатката тялото е тежко разрушено, с открита вътрешна кухина и липсващи повечето черва.

Палеонтолозите са открили ясни признаци, че животното е било нападнато и изядено, или малко преди смъртта си, или веднага след това. Учените смятат, че младият носорог вероятно се е удавил - възможно е да е бил прогонен от хищници към река или блато, където е загинал.

Находката от река Тирехтях не е първата от този район. През 2014 г., само на няколко километра разстояние, е била открита женски млад екземпляр вълнест носорог, която учените нарекоха "Саша". Тя е била на около 10 000 години и е покрита с фина, почти руса козина.

Сравнението между двете находки е особено интересно. Новооткритият "Абийски носорог" (наречен така по района) е с по-тъмна козина и е на по-напреднала възраст от Саша. Това дава на учените уникална възможност да проследят как се е развивал видът през различните етапи от живота си - нещо, което не е било възможно преди тези открития.

Едно от най-неочакваните открития при Абийския носорог е 13-сантиметровата гърбица, пълна с мастна маса, на гърба му. За първи път учените виждат подобни характеристики при вълнестите носорози. Мастните гърбици обаче са относително често срещани при арктическите животни. Те са еволюционна адаптация, която помага на животните да преживеят екстремния студ и да съхраняват енергия през периодите, когато храната е оскъдна. Това откритие показва колко добре приспособени са били вълнестите носорози към суровия климат.

Вечната замръзнала почва на Сибир създава идеални условия за мумифициране. За да се запази животно по този начин, то трябва да умре в район с вечна замръзнала почва, да бъде заровено много бързо след смъртта и да остане замразено непрекъснато хилядолетия наред. Студените условия дехидратират меките тъкани и ги "заключват" в замръзнал времеви капсул. Въпреки това, дори в Сибир, подобни находки са изключително редки - те изискват перфектно съчетание от обстоятелства.

Вълнестите носорози (Coelodonta antiquitatis) са били едни от най-впечатляващите обитатели на ледената епоха. Те са били сравними по размер с най-големия съвременен вид носорог - белия носорог. Възрастно животно е достигало дължина над 3 метра и тегло от около 900 килограма.

Тези мощни тревопасни са бродели из Евразия преди 460 000 - 12 000 години, съжителствайки с вълнести мамути, пещерни лъвове и други представители на ледниковата мегафауна. Техният ареал се е простирал от днешна Франция до Берингов проток и от Китай до арктическите острови.

За разлика от мамутите обаче, вълнестите носорози никога не са преминали сухоземния мост между Азия и Северна Америка. Вероятно ниската плътност на тревата и липсата на подходящ хабитат в Юкон, съчетани с конкуренцията от други големи тревопасни, са ги задържали в Евразия.

Вълнестите носорози са били истински машини за оцеляване в студа. Те са притежавали дебела козина с два слоя - дълги, груби пазителни косми отвън и плътна изолираща подкозина отдолу. Масивната им гърбица, създадена от мускули и мазнини, им помагала да преживеят зимите, а широките крайници им позволявали да се движат по снега. Двата им рога, като предният понякога надхвърлял метър дължина, били използвани за изгребване на снега. Тези адаптации им позволявали да издържат на температури до минус 40 градуса и да оцеляват в условия, които биха били смъртоносни за повечето съвременни животни.

Около преди 14 000 години, вълнестите носорози изчезват от Земята. Ареалът им започна да се свива от около преди 17 000 години.

Най-късните надеждни находки идват от североизточен Сибир и датират от около преди 14 000 години. Изчезването им съвпада с настъпването на интерстадиала Бьолинг-Алерьод (преди 15 000–13 000 години) - период на глобално затопляне, което трансформирало предпочитаната от тях среда.

Причината за изчезването им вероятно включва редица взаимосвързани фактори. Климатичните промени са довели до затопляне, което от своя страна е причинило увеличени валежи, включително повече снеговалеж. Промените в растителността са се изразили в заместване на ниско растящите треви и билки с храсти и дървета. Неспособността на вълнестите носорози да се справят с дълбок сняг поради късите им крайници ги е правела неефективни в новите условия. Възможна е и ролята на хората в този процес, макар доказателствата за това да са ограничени.

Находката на Абийския носорог предоставя на учените нещо много по-ценно от още един музеен експонат. Меките тъкани позволяват извличане на ДНК, което помага да се разбере еволюционната история и генетичното разнообразие на вида. Съдържанието на стомаха може да покаже какво е яло животното в последните си дни, давайки представа за растителността и климата по онова време. Характеристики като мастната гърбица разкриват адаптации, които не могат да бъдат изучавани от кости. Накрая, сравнението с други находки от различни възрасти помага да се реконструира жизненият цикъл на вида.

Откритието на Абийския носорог е част от по-широка тенденция. През последните години, топящата се вечна замръзнала почва в Сибир разкрива все повече останки от ледената епоха: мамути, пещерни лъвове, коне, бизони и други. Климатичните промени, които заплашват нашата планета днес, парадоксално предоставят уникален прозорец към миналото. Всяка находка е безценен урок за това как екосистемите и видовете реагират на бързи промени в климата - урок, който е по-актуален от всякога.