Хрониката първоизточник за българските "доминатори" в латинските летописи.

[Янков]

В някои латиноезични извори присъства една кратка формула касаеща българските владетели от Първото Българско Царство в периода от Тервел до Крум включително. Тя е комбинация от година, име на владетел и  термина „Bugaribus dominator”. Среща в следните извори:

ГОДИНА	ХРОНИКА	СВЕДЕНИЕ
700	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Terbellis Bulgaribus dominatur
700	Chronicon Sigeberti	Terbellis Bulgaribus dominatur
701	Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICID MONTIS MONACHI (1853)	Terbellis Bulgaribus dominatur
702	Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841)	Terbellis Bulgaribus dominatur
727	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Cormesius Bulgaribus dominatur
727	Chronicon Sigeberti	Cormesius Bulgaribus dominatur
760	Chronicon Sigeberti	Telezas Bulgaribus dominatur
761	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium
762	Chronicon Sigeberti	Sabinus post eu Bulgaribus dominatur
763	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Sabinus Bulgaribus dominatur
763	Chronicon Sigeberti	Paganus Bulgaribus dominatur
764	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Paganus Bulgaribus dominatur
770	Chronicon Sigeberti	Telerigus Bulgaribus dominatur
771	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Telerigus Bulgaribus dominatur
778	Chronicon Sigeberti	Tardamus (вероятно правописна грешка)  Bulgaribus dominatur
779	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Chardamus Bulgaribus dominatur
779	Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICID MONTIS MONACHI (1853)	Chardamus Bulgaribus dominatur
807	Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium	Chruninus Bulgaribus dominatur
807	Chronicon Sigeberti	Chrunnus Bulgaribus dominatur

 

Както се вижда, тя най-често е използвана в хрониките на Зигеберт от манастира Жамблу и на монаха Алберих от манастира Троа-Фонтен. Също така и в споменатите две хроники присъства още един особен израз във сведенията за 820 година: „Понеже тук свършва разказът на историите, престава и разказът за Българското и Сарацинското царство“.

 От тези сведения можем да си направим извода, че става въпрос за латиноезична световна хроника обхваща периода до, или малко след 820 година. За съжаление, тази предполагаема хроника не може да бъде открита  и се счита за изгубена.

 Съществува обаче една друга, много по-късна хроника в която е възможно да присъства буквален препис на този липсващ летопис. Това е „La Saincte Chronologie du monde divisee en deux parties”. Тази хроника е от анонимен автор и е публикувана на френски език през 1581 година. В нея непосредствено след сведение за сарацините и изброяването 17 мюсюлмански владетели от Мохамед, на страници 740-741 под заглавието „Scites de la Bulgarie”, следва кратко сведение за пристигането на българите на Балканите с пояснениета за Меотида и Танаис, както и за битката с Константин IV, списък на български владетели от ПБЦ и завършва с кратко сведение за Иван Владислав. Тук предаваме само списъка с 16 владетели:

1.        Butbaias, qui regna vingt ans (Бутбаяс, който управлява 20 години).

2.       Terbelis, ou Terbelius, vingt sept ans (Тербелис или Тербелиус, 27 години)

3.       Cormusos, trente trios ans ( Кормусос, 33 години)

4.       Thelesis, ou Zeletis, deux ans ( Телесис или Зелетис, 2 години)

5.       Sabinus, gendre de Cormesus, Сабинус, зет на Кормесис, 1 година)

6.       Pagan, sept ans (Паган, 7 години)

7.       Telerich, deux ans (Телерих, 2 години)

8.       Cardames, vingt & neuf ans (Кардамес, 29 години)

9.       Chrumnus, treize ans (Крумнос, 13 години)

10.   Mortagon, on Crytigon, ou Ormutag (Мортагон, или Критогон, или Ормутаг)

11.   Bogoris, qui sut le premier qui le sit Chrestien (Богорис, който пръв прие християнството)

12.   Simeon, qui commen ca de regnat l’an 888 (Симеон, който царува през 888 година)

13.   Pierre, son his (Пиер, син негов)

14.   Borisan & Romain, sreres ses his (Борисан и Ромайн, братя, негови синове)

15.   Samuel, esleu contre les Romains (Самуел, воювал срещу ромеите)

16.   Gabriel, son his, l’an 1013 (Габриел, негов син, в година 1013)

https://archive.org/details/bub_gb_VeRTwJo9LQgC/page/740/mode/2up

Това, което привлича вниманието ни в този списък е почти перфектното съвпадение на данните между него и хрониките на Зигеберт и Алберих по отношение на владетелите до Крум включително. Ако изчислим годините на управление и по тях определим възцаряването на следващите владетели, получаваме следните резултати:

№	Име	Години на управление	Година на възцаряване	Зигеберт	Алберих
1	Бутбаяс/Батоя/Баян	20	680	680	680
2	Тервел	27	700	700	700
3	Кормесий	33	727	727	727
4	Телец	2	760	760	761
5	Сабин	1	762	762	763
6	Паган	7	763	763	764
7	Телериг	2	770	770	771
8	Кардам	29	772	778	779
9	Крум	13	801	807	807
10	Омуртаг		814

 

 Както е видно от таблицата, различия има само при Кардам и Крум, като те лесно могат да се обяснят с по-късно синхронизиране на данните от хрониката на Теофан Изповедник, или по-точно с нейните цитирания от Анастасий Библиотекар в неговата Хронография Трипертита, което се потвърждава от използването на името Батаяс вместо правилното при Теофан, БатБаян. Отклонението от 6 години което получаваме при Телериг, явно съответства на дадената от Теофан и цитираната от Анастасий година на абдикация на Телериг и бягството му към Константинопол. Това е довело до изместване на годините на управление на Кардам и Крум, като при Крум те са редуцирани с шесте години прибавени на Телериг и след това отново имаме възстановяване на хронологическата последователност при Омуртаг.

 Също така в хрониките на Зигеберт и Алберих присъстват всички изброени в този списък владетели от ПБЦ, но лисват тези които ги няма в тази храника.

 От така изложените факти, можем да направим някои изводи:

-          В списъка на българските владетели от Тервел до Крум включително в хрониката „La Saincte Chronologie du monde divisee en deux parties” е преписан и преведен на френски дословно текста от първоизвора използван за латиноезичните хроники включващи впоследствие формулировката „Bulgаribus dominator”, като остава неясно дали и същото се отнася и за останалите владетели от Омуртаг до Иван Владислав. Не е изключено между този текст и хрониката на Зигеберт да има междинна хроника, или редакциите да са направени от самия Зигеберт.

-          Посочените години в латиноезичните хроники са години на възцаряване на владетелите, а не произволни години от тяхното управление.

-          Разминаването в годините на управление на включените владетели с данни от други хроники, включително и „Именника на българските владетели”, показва че годините на управление на неизвестните владетели с включени в годините на управление на споменатите в списъка владетели.

-          Двузначното сведение на Алберих „ 750 год. …… Над българите пък, които преди няколко години били дошли от Скития и били завладели част от Константинополската империя, вече царувал трети владетел, на име Кормесий”, явно се дължи на объркването му, предизвикано от съвпадението на имената на Кормесий управлявал от 727 година и Кормисош, понеже третия български владетел от този списък е с име Кормесий и е управлявал според тази хроника и през 750 година. Откъде обаче Алберих е почерпил сведение за България относно 750 година, остава неясно.

-          В случая с Крум, имаме най-ранното споменаване на този български владетел, датиращо неговото управление де факто от 801 година.

 Същевременно тази хроника създава някои проблеми:

-          Очевидно е че в нея има сгрешени години. Общото управление на Тервел и Кормисош (заедно с невключените владетели имена, но включени като години) е 60 години, което е невъзможно. Ако това е вярно, то би следвало термините от „Именника” за Тервел и Телец да са идентични.

-          Не е и ясно откъде произлиза разминаването между Зигеберт и Алберих.

-          Кой е автора на тази хроника и откъде е черпил сведенията си. Зигеберт е дал пълен списък на източниците си за  „De scriptoribus ecclesiasticis”, така че има известен шанс и тази хроника да е вътре.

http://www.thelatinlibrary.com/sigebert.script.html