Системно прикривани аварии, жертви и провали в съветската космонавтика.

[vvarbanov]

 

Космосът като витрина: как се премълчаваха провалите

В СССР космосът беше витрина на социализма. Информацията за инциденти и неуспехи се премълчаваше по идеологически причини и се контролираше от КГБ и ЦК. Публично се обявяваше само успех — останалото „не се е случило“. Провалите се обясняваха с „идеологическа диверсия“ или просто се заличаваха от официалната история.

Най-показателен пример е Неделинската катастрофа от 1960 г., когато при взрив на междуконтиненталната ракета Р-16 на стартовата площадка загиват между 70 и 120 души, включително маршал Неделин. Инцидентът е напълно засекретен, а смъртта му официално е обявена като „самолетна катастрофа“. Истината излиза чак след 1989 г.

През 1961 г. космонавтът Валентин Бондаренко загива при пожар в кислородна барокамера. Името му е изтрито от документи и снимки за повече от 20 години. През 1967 г. Владимир Комаров загива при полета „Союз-1“ с кораб, за който предварително е било известно, че има сериозни дефекти. Официално трагедията е представена като „непредвидима“.

През 1971 г. тримата космонавти от „Союз-11“ умират от разхерметизация при завръщане на Земята — резултат от конструктивни компромиси, които първоначално не се признават. Десетки неуспешни изстрелвания на ракети и автоматични апарати никога не са обявявани публично: ако няма успех, мисията просто не съществува.

След разпадането на СССР моделът не изчезва, а се променя формално. В днешна Русия провалите вече не се крият напълно, а се омаловажават и ребрандират като „ценен опит“. Разбиването на „Луна-25“ през 2023 г., хроничните проблеми в руския сегмент на МКС и многогодишните забавяния на „Ангара“ показват, че традицията продължава.

 

 

 

[vvarbanov]

Съществуваше и съществена разлика в публичността на пусковете. В САЩ и на Запад изстрелванията на ракети и космически апарати обикновено се обявяваха предварително — с дата, час и мисия. Обществото и медиите следяха събитието в реално време, а при успех или неуспех информацията се съобщаваше незабавно. Провалите не се прикриваха, а ставаха обект на публични разследвания и открити обсъждания.

В СССР практиката беше противоположна. Изстрелванията не се обявяваха предварително, а официални съобщения се публикуваха едва след приключване на мисията — и то само ако тя е успешна. Често се съобщаваше със задна дата, че „на еди-коя си дата е излетял космически апарат, който успешно е изпълнил задачите си и се е завърнал“. Ако ракетата се взриви, апаратът падне или мисията се провали, съобщение просто нямаше.

Така обществото научаваше не какво се е случило, а какво трябва да се смята, че се е случило. Успехът се поднасяше като непрекъсната серия, а самият факт, че полетът е бил рисков или проблемен, оставаше извън публичното знание. Разликата не беше само в прозрачността, а в самата философия: на Запад неуспехът се разглеждаше като част от процеса, докато в СССР той се третираше като недопустима слабост.

[deaf]

Комунизмът е апокалиптична религия. Или комунизмът ще завладее света,или ние комунистите умираме. Тази апокалиптична нагласа възприемаше всеки неуспех на режимът като едва ли не смъртоносна рана,която той инфантилно и нервозно криеше  – заравяне на главата в пясъка.