Отиди на
Форум "Наука"

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО


cynology

Recommended Posts

  • Потребител

1. Регулация на храносмилането.

Храносмилането е свързано с общото състояние на организма. Взаимодействието между храната и организма на кучето започва още преди нейното поемане. Първоначално в действие влизат дистантните дразнители - вид и аромат.

Действието на храната може да започне и по-рано, ако са създадени условни рефлекси за хранене в определен час на денонощието. С появата на условните дразнители и с приближаването на времето за хранене, храносмилателната система започва да се подготвя за нейното поемане. Най-богата информация за качествтото на храната в ЦНС се получава от вкусовите, тактилните и температурните рецептори на устната кухина. Тези възприятия, заедно с обонянието, имат водещо значение за протичането на храносмилането и за реакцията на организма към храната. Непривичният вкус или мирис на храната може да предизвика отвращение, повръщане, разтройство. След постъпването на храната в стомаха прогресивно нараства дялът и значението на нервно-хуморалния регулаторен механизъм. Между хуморалните регулаторни агенти са продуктите на ендокринните жлези - хипофиза, надбъбреци, щитовидна жлеза и др., а така също и биологично-активните вещества - хистамин, серотонин, ацетилхолин и др. И. П. Павлов въвежда понятието “хранителен център”. С това понятие великият учен обединява мозъчните структури, разположени на различни нива в ЦНС, включително и в кората, с участието на които се осъществява нервно-хуморалната регулация и координация на всички, свързани с храносмилането процеси. Особено важна е ролята на хипоталамуса. В него са разположени зоните, които регулират приемането, респективно - отказването на храна. Това са неговите латерални и вентро-медиални ядра. Латералните ядра поддържат желанието за ядене (център на глада).

Дразненето на вентро-медиалните ядра потиска латералните ядра, създава чувството за ситост и предизвиква нежелание за хранене (център на ситостта). Функционалното състояние на центровете в хипоталамуса се определя от общото състояние на организма, вкусовите качества на храната, степента на заситеност (на глад) и от информацията, която се получава по нервен и хуморален път за задоволеността на тъканите с хранителни вещества. При продължително консумиране на една и съща храна, апетитът към нея намалява. От друга страна - при продължително приемане само на един вид храна, се наблюдава трайно адаптиране на ензимния спектър на храносмилателните жлези. При бъдеща промяна на хранителния режим трайно създалата се адаптация трудно може да бъде нарушена и да доведе след себе си редица вредни последици.

2. Обмяна на водата и минералите.

Водата има строго неутрална реакция (pH 7), което определя нейната благоприятна среда за протичането на всички жизнени процеси. Химичните процеси в клетките се извършват чрез присъединяване на вода или чрез отнемане на вода. Цялото храносмилане е съвкупност от хидролитични процеси. Водата активно се включва в редица обменни реакции. Във водната среда на организма са диспергирани най-важните за живота колоиди - белтъците. Поради голямата си диелектрическа константа водата благоприятства електролитната дисоциация на разтворените в нея соли, киселини и основи. Водата осъществява транспорта на веществата между отделните структури на организма и околната среда. Кръвоносните и лимфните съдове са своеобразна водна магистрала, по която бързо се пренасят хранителните продукти от храносмилателната система до тъканите и отпадъчните вещества от тъканите до отделителните органи. Водата изпълнява механична роля, намалявайки триенето между допиращите се повърхности в тялото - стави, лигаменти, мускули и др. Ако приемем организма на кучето като система, разпределението на водата се осъществява между слетните три звена:

- интраваскуларна вода - свободноциркулиращата вода в съдовете;

- интрацелуларна вода - водата, намираща се вътре в клетките, която служи като разтворител на всички хранителни вещества и влиза в строежа на клетъчната мембрана;

- интерстициална вода - водата, която циркулира в междутъканното пространство и служи като резерв за организма. Към интерстициалната вода спадат лимфата, ликворът, синувиалната течност, течността в серозните кухини и течността в corpus vitreum на окото.

Кръвната плазма и междуклетъчната течност образуват извънклетъчната или екстрацелуларната вода.

Най-голямо е съдържанието на вода в слюнката, а най-малко в глечта на зъбите. Около 70-80% от водата в организма се съдържа в тъкъните на сърцето, мозъка и бъбреците. Тези тъкани и органи съдържат само няколко процента по-малко вода от течната кръв.

Водата има голямо значение за терморегулацията на организма.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...