Абсурдът като нулиране в естетиката

[Мълчаливец]

Като разглеждах полюсите красиво- грозно, една от възможностите бе, че грозното е нула от която възхожда все по- красиво. Обаче самото грозно има своите степени и най- грозното, най- отвратителното съвсем не подхожда за нула. 

Смятам, че нулевата точка е място, където няма оценка, където всичко може да бъде красиво или грозно, но в момента не е нищо, защото самата скала, самата идея за подреждане и оценяване отсъства. Това място е абсурдът, абсурдността на съществуването. Нулата.

Поставянето на нулевата точка именно в абсурда, има предистория в различни възгледи:

При Камю абсурдът е същото като анулирането на оценките. Той не е грозно, нито отвратително. Той е сблъсък между човешкото търсене на смисъл и и мълчанието на света. Така да се каже  „Абсурдът не е в човека, нито в света, а в тяхната среща.“. Светът нито е разпадащ се, нито е хармоничен, светът е равнодушен, а това равнодушие обезсилва естетическата скала. В „Чумата“ и „Митът за Сизиф“ няма отвратително, защото няма кого да отвращава. Има само събитийност. Моралът трябва да се изобрети наново.

Бекет прави нещо радикално- сцената не е грозна, не е и красива, тя е изчерпана. Дървото в Годо не е нито нужно, нито отвратително, то е излишък. Абсурдът не произвежда погнуса, а изсушаване на реакциите: смехът е кух; тъгата е куха; героизмът е кух.

Ролан Барт говори за: écriture blanche – бяло, неутрално писане. То не е нито красиво, нито грозно, нито възвишено, нито низко. То е а-патично, „без температура“.

Морис Бланшо въвежда понятието le neutre – неутралното. То не е злото, нито доброто. Нито отвратителното, нито красивото. То е това, което изпразва възможността за позиция. Смъртта при него не е трагична, тя е безсъбитийна. Перифразирано, абсурдът е точка, в която няма къде да застанеш.

Теодор Адорно. Преживял естетически срив след като научил за Освиенцим, казва-  „Да се пише поезия след Аушвиц е варварство.“ Това означава, че вече не е възможно да се концептуализира нещо като поетично. Красивото лъже, отвратителното не шокира. Духът оцелява в руини.

Нула! Край и начало, хубаво и лошо в едно магьосническо гърне.