Напрежението в изкуството. Добър слуга или лош господар?

[Мълчаливец]

Размишлявам върху това, което в изкуството наричаме Напрежение. На пръв поглед това е някакво значимо преживяване. Тъй като напоследък съм силно впечатлен от Тициан, напрегната картина е Тарквиний и Лукреция, изобразяваща царския син, който под заплаха изнасилва Лукреция.

Напрежението е и в динамиката на движенията, и в блестящото оръжие, контрастиращо с ефирните дамски дрехи- невъзможна защита. В друг вариант ТУК Тарквиний е в ярки- кървави дрехи, а жертвата му- в съня си гола, съвсем беззащитна, сред бели възглавници и постелки. Нападателят е успял да стъпи и раздели нозете й.

Тук образите несъмнено изразяват напрежение и то се пренася върху зрителя. С това искам да разгранича напрежението между обектите от другото- напрежението предадено на зрителя. Ето, в картината "Светът на Кристина", незапознатият с контекста, с предисторията зрител, не би следвало да изпитва напрежение, защото го няма и в спокойния, без напрежение и почти пасторален на пръв поглед образ. Обаче въпреки "пасторалният" пейзаж, напрежението се появява с "кода" чрез който я разчитаме.

Така, още в началото искам да наблегна на това, че Напрежението е акт на комуникация между автор и публика, при това достъпен за тези, които имат усет и ако има предистория, код, го знаят . 

В размислите си ползвах физически метафори за напрежението, ще ги ползвам и тук. Ако авторът предава някакво напрежение, то може да не стигне до реципиента, просто защото той или средата е добър изолатор. Има хора, които презират изкуството, често подкрепяни или възпитани в среда, която не го разбира или цени. При тези условия, никакво напрежение не може да пробие.  

[deaf]

Някъде четох мисъл с която съм съгласен и я цитирам свободно – "Мъжът се страхува жената да не го помисли за глупав. Жената се страхува мъжът да не я убие". В този смисъл всеки нормален човек и особено всяка жена ще почувства напрежение като гледа картината и вижда мъжът заплашващ с нож жената.