Реална ли е вълновата функция

[Шпага]

Преди 9 часа, scaner said:

Значи частиците били физика, и обяснения на база техните свойства били "физически".

А пространството и времето не са ли физика, и обяснения на база техните свойства не са ли също физически? 

Ако пространството и времето са свойства на материята, значи "техните" свойства всъщност са свойства на частиците /тоест на материята/. Иначе се получава нелепицата да говорим за свойства на свойствата...

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, Шпага said:

Ако пространството и времето са свойства на материята, значи "техните" свойства всъщност са свойства на частиците /тоест на материята/. Иначе се получава нелепицата да говорим за свойства на свойствата...

По-скоро - свойства на полетата, защото на този етап полетата са в основа на почти всичко. Само гравитацията е много проблемна, защото е единственото взаимодействие, което не е свързано с калибровъчна теория и няма достатъчна яснота, какво точно трябва да е. Поради това от успешно разкриване на особеностите на гравитацията на квантово равнище може да произлезе съвсем нова физика.

Редактирано Преди 51 минути от Станислав Янков

[insighting]

Преди 1 час, Шпага said:

"Целта на всеки модел е да описва физическата реалност" въпреки че тя е неописуема

Дори нещо да е неописуемо с думи, то може да се усети, изживее и разбере. Тук засягаме опит, чувства и наблюдение. По такъв начин децата се учат да разбират света - първо чрез сетивата си, а по-късно и чрез езика. Емоциите са тези, които карат детето да учи чрез пример, игра или опит, дори и без да назовава видяното. Сложните неща за него не могат да бъдат уловени с думи. 

Детето изпробва нещата с тялото си. Гушнете едно дете, кажете му, че нещо е неописуемо и го докоснете по нослето. То може веднага да ви лапне носа, за да провери. Такъв физически опит по напълно естествен начин показва, че децата имат силна вътрешна способност да свързват неща, за които им говорят възрастните. Стига те да им ги показват правилно.

Когато гледаме изгрев или залез и всичко около нас се насища с прекрасни цветове, е трудно да опишем с точност всеки нюанс. Едно дете не се интересува от такава неописуема реалност. То изпитва радост и удивление от красотата на природата. И ако в този момент му подарите пъзел с подобен пейзаж, възхищението му не ще има край. Ще видите с какво нетърпение отваря кутията, за да постави всяко парченце на мястото му.

Начинът, по който детето възприема и взаимодейства със света около себе си, го кара да усеща нещата ясно и конкретно. Да хвърля топка, да рови в пясъка, да строи кули - всичко това му помага да види как работи той.

Затова неописуемата реалност е вълшебство, което можеш да усетиш с цялото си сърце, но не можеш да го опишеш. Това е тайна, толкова специална, и е трудно да бъде уловена с думи.