Наводненията стават по-чести и все по-разрушителни

[mnogoznaiko]

Тенденция, която не може да се пренебрегне

Наводненията не са ново явление, но мащабът, честотата и разрушителната им сила се променят по начин, който вече надхвърля границите на случайното. Между 1990 и 2022 година наводненията са засегнали 168 държави, като са се отразили на над 3,2 милиарда души, причинили са повече от 218 000 смъртни случая и са довели до икономически загуби над 1,3 трилиона долара. Тези числа не описват отделни катастрофи — те описват трайна тенденция с ускоряваща тенденция.

Наводненията стават по-чести и по-разрушителни в резултат на климатичните промени, предизвикани от човешката дейност и нарастващото застрояване в рискови зони — заливни равнини и крайречни територии, които исторически са изложени на периодично заливане. Климатът произвежда по-интензивни валежи, градовете разширяват застроените площи в рискови зони, а инфраструктурата, проектирана за по-стари климатични условия, не е в състояние да поеме новите натоварвания.

 

Конкретни събития, глобален модел

Последните години предоставиха множество примери, всеки от които поотделно би бил изключителен, но заедно те очертават системна промяна.

През август 2024 г. катастрофални наводнения в Бангладеш взеха 42 жертви и засегнаха над 5 милиона души. През същия месец части от Австрия, Чехия и Полша регистрираха над 300 мм валежи за септември вследствие на бурята Борис — почти пет пъти над месечната средна стойност за същия период. 

През октомври 2024 г. регионът Валенсия в Испания преживя катастрофални внезапни наводнения с проливни дъждове, надхвърлящи 250 мм на места за по-малко от 24 часа, което доведе до над 230 жертви и нанесе мащабни щети на жилища, инфраструктура и земеделски земи. Научен анализ на събитието установи, че настоящите климатични условия са довели до 20% увеличение на интензивността на едночасовите валежи на градус затопляне, надхвърляйки теоретичните прогнози. Това усилване е резултат от повишената атмосферна влага, произтичаща от по-топлите морски повърхности. 

През юли 2025 г. опустошително наводнение в централен Тексас взе живота на поне 135 души, когато река Гуадалупе се покачи с 9,5 метра за 90 минути — най-смъртоносното вътрешно наводнение в САЩ от почти 50 години. 

България в контекста на глобалната тенденция

България не е изключение от описаната тенденция. За периода 1990–2001 г. в страната са регистрирани 450 наводнения с 37 жертви, а за периода 2004–2016 г. наводненията са представлявали най-голям дял от кризисните събития, причинени от природни бедствия — 57,72%. През октомври 2024 г. есенните порои донесоха валежи със 172% над нормата, което доведе до поройни наводнения по Южното Черноморие — инфраструктурата не успя да поеме водния шок, а трагедията във вилно селище „Елените" взе четири човешки жертви. Събитието е показателно не само като хуманитарна загуба, но и като структурен проблем: застрояването в крайбрежни и крайречни зони, проведено без отчитане на хидрологичния риск, превръща предвидими природни явления в катастрофи. Нарастването на глобалните температури увеличава вероятността от възникване и интензитета на екстремните прояви на времето, включително внезапни обилни валежи и наводнения — тенденция, която засяга пряко и България и изисква преосмисляне на подходите към планиране и управление на риска.

 

Защо климатът усилва наводненията?

Връзката между глобалното затопляне и по-интензивните наводнения се корени в основна физична закономерност: по-топлият въздух задържа повече водни пари. При всяко покачване на температурата с един градус по Целзий атмосферата може да съдържа приблизително 7% повече влага — и при правилни условия да я освободи за много кратко време. Резултатът е по-кратки, но по-концентрирани валежни епизоди, особено под формата на внезапни наводнения.

Хидрологичният цикъл се интензифицира с глобалното затопляне, увеличавайки интензивността на екстремните валежни събития и риска от наводнения във всички климатични региони. Успоредно с това топлите океани осигуряват допълнителна енергия за атмосферните системи, а покачващото се морско равнище намалява способността на крайбрежните зони да поемат и отвеждат излишните водни маси.

Загубите от бури и наводнения непрекъснато нарастват през последните десетилетия — загубите само за 2017 г. струват на световната икономика над 140 милиарда долара, а в следващите пет години загубите надхвърлят 100 милиарда долара годишно. 

 

Икономическите измерения на кризата

Разходите от наводнения не се изчерпват с непосредствените щети по инфраструктурата. През 2024 г. 393 бедствия засегнаха 167 милиона души, причиниха над 16 700 смъртни случая и материални загуби за повече от 240 милиарда долара. Като се включат преките и косвените въздействия, прогнозираната годишна цена на бедствията може да достигне 2,3 трилиона долара — 11 пъти повече от обикновено отчитаните цифри.

До 2050 г. моделите предсказват, че средните годишни загуби за инфраструктурата от речни наводнения ще нараснат между 5% и 13% в зависимост от климатичния сценарий, достигайки 407 до 439 милиарда долара годишно. Някои региони ще бъдат засегнати непропорционално — Западна Азия може да отчете увеличение на средните годишни загуби с 60%, Меланезия с 44%, Източна Африка с 42%. 

Земеделието е сред секторите с най-голяма уязвимост. Наводненията засягат добивите, унищожават добитък, нарушават поминъка и разпространяват водносвързани болести. Около 12% от хората, изпитали продоволствена несигурност, са имали своя хранителен статус, повлиян от наводнения.

 

Природата като първа линия на защита

Едно от най-важните прозрения в управлението на риска от наводнения е, че природните екосистеми не просто търпят наводненията — те ги регулират. Влажните зони поглъщат и задържат излишни водни маси. Горите задържат валежите и забавят повърхностния отток. Крайбрежните мангрови гори действат като естествен буфер срещу наводнения от морска страна. Когато тези системи се деградират или унищожават, уязвимостта на населените места нараства пропорционално.

Световната банка подкрепя природосъобразни решения за повишаване на климатичната устойчивост, възстановяване на екосистеми и защита на милиони хора от бедствия. Изграждането на резервоар за задържане на води в Буенос Айрес намали риска от наводнения за повече от 3 милиона души. Създаването на градски парк от 17 хектара в Мозамбик защити 50 000 души от наводнения.

Въпреки доказаната си ефективност, природосъобразните решения са сериозно недофинансирани — получават около 200 милиарда долара годишно, само една трета от необходимото ниво за постигане на климатичните, биоразнообразните и земеползвателните цели до 2030 г. Годишните инвестиции в тях трябва да се удвоят до 2025 г. и да се утроят до 2030 г., за да отговорят на мащаба на предизвикателството.

Устойчивостта като принцип на планиране

Традиционният подход към управлението на наводненията е реактивен: изграждат се диги и канали, а след всяка катастрофа се отделят средства за възстановяване. Нарастващата честота и интензивност на събитията правят този модел все по-скъп и все по-неефективен. Преките разходи от бедствия достигат около 202 милиарда долара годишно, но когато се отчетат непреките и дългосрочните въздействия, истинската глобална цена нараства до близо 2,3 трилиона долара.

Алтернативата е устойчивостта като проектен принцип — интегрирана в градското планиране, инфраструктурните инвестиции и управлението на земеползването, преди бедствието да се е случило. Това означава да не се застроява в заливни равнини, да се възстановяват деградирали екосистеми, да се инвестира в системи за ранно предупреждение и да се гарантира, че всяко публично инвестиране е информирано от рисковия профил на дадена територия.

Съществува неотложна необходимост от преориентиране към намаляване на риска от наводнения в условията на развиващи се режими на заплахи, като същевременно се укрепва устойчивостта чрез готовност и стратегии за адаптация. 

 

Деня на околната среда като момент за действие

Световният ден на околната среда е повод не само за осъзнаване, но и за конкретни ангажименти. Защитата на природната среда — горите, влажните зони, крайбрежните екосистеми — не е самоцел. Тя е инвестиция в намаляване на риска от бедствия с измерима икономическа и хуманитарна възвращаемост. Тези инициативи помагат да се отключат ресурси за климатична устойчивост и да се защитят екосистемите и хората, които зависят от тях. 

Обществата, които инвестират в природата днес, плащат по-малко за бедствия утре. Тази логика е едновременно екологична и икономическа — и именно тя трябва да ръководи политическите решения, градското планиране и международното финансиране в десетилетието напред.

 

Наводненията вече не са извънредно събитие — те са нарастваща норма в климатично нестабилен свят. Отговорът на тази реалност не може да бъде само технически, нито само реактивен. Той изисква преориентиране на начина, по който планираме градовете, управляваме земята, финансираме инфраструктурата и третираме природните екосистеми. Устойчивостта не е опция — тя е единственото рационално решение пред лицето на заплаха, която вече не чака.

 

Източници:

• UNDRR — GAR 2025 Hazard explorations: Floods — https://www.undrr.org/gar/gar2025/hazard-exploration/floods

• Nature / npj Natural Hazards — Redefining flood hazard and addressing emerging risks in an era of extremes — https://www.nature.com/articles/s44304-025-00082-7

• Nature Communications — Human-induced climate change amplification on storm dynamics in Valencia's 2024 catastrophic flash flood — https://www.nature.com/articles/s41467-026-68929-9

• Center for American Progress — How Climate Change Is Fueling More Deadly and Destructive Floods — https://www.americanprogress.org/article/how-climate-change-is-fueling-more-deadly-and-destructive-floods/

• UNEP — By reducing disaster risk, safeguarding nature proves a smart financial investment — https://www.unep.org/news-and-stories/story/reducing-disaster-risk-safeguarding-nature-proves-smart-financial-investment

• World Bank — Mobilizing Nature-Based Solutions for Disaster and Climate Resilience — https://www.worldbank.org/en/results/2025/07/10/mobilizing-nature-based-solutions-nbs-for-disaster-and-climate-resilience

• Nature Communications — The role of climate and population change in global flood exposure and vulnerability — https://www.nature.com/articles/s41467-025-56654-8

Photo by Misbahul Aulia on Unsplash