Бойната прашка – забравеното оръжие на древните

[Андрей]

На български език с термина „прашка“ обозначаваме съвременните метателни устройства от чатал и ластици, които се появяват едва през XIX век и никога не са били сериозно бойно оръжие. От древността обаче същата дума е означавала една съвсем различна конструкция, използвана по бойните полета хилядолетия преди масовото навлизане на барута. За да ги различаваме, днес използваме термини като „древна“, „бойна“ или „центробежна прашка“. 

Kонструкцията ѝ е  проста – две дълги, гъвкави, но нееластични въжета се разполагат от двете страни на по-широк „джоб“ или „гнездо“, в което се поставя амуницията.
Прашкарят зарежда прашката, сгъва я така, че да хване двете въжета („рамена“), завърта я един или повече пъти над главата си или встрани от тялото си и, когато иска да изстреля снаряда, пуска едното рамо.
 

Центробежна или "бойна" прашка, с гнездо за амуниции от естествена кожа и рамене от растителни влакна. 

Центробежната сила задържа амуницията в гнездото по време на въртенето. Пускането на едното въже прекратява нейното действие и снарядът излита по правата линия, накъдето е сочел в точната секунда на освобождаването.

Нещо като да хвърлиш камък или топка, след като преди това си описал бързо кръгово движение с ръка. 

На най-основно ниво тази конструкция прави точно това – усилва вече наличната ни способност за хвърляне. Тя помага на предмета да стигне много по-далеч, да се движи по-бързо и да носи висока кинетична енергия. 

Кога е изобретена прашката, не се знае. До XX век тя се е правела изцяло от органични материали: растителни или животински влакна, естествена кожа – така че са запазени само малко екземпляри и то в специфични условия. Теоретично е станала възможна за конструиране от момента, в който хората са се научили да плетат нишки на ръка. Значително по-проста е като изработка от лъка, и много по-лесна за пренасяне и съхранение. Дали е по-стара от лъка като технология, обаче, можем само да предполагаме. Лично аз мисля, че е, основно заради факта, че е лесна за правене и е разпространена по всички заселени острови и континенти (без Австралия) дълго преди тези места да встъпят в контакт помежду си. 

Най-старите индикации за използването на прашка идват от откритите запаси от специално оформени амуниции от глина за нея от Неолита в Близкия изток и Балканите.

    

От изложбата на историческия музей в Шумен, 2025 г, снимки - автора

Най-ранните открити запазени прашки идват от заринатите от сухи пустинни пясъци древноегипетски гробници, включително тази на фараона, известен като Тутанкамон:

 Бойна прашка от гробницата на Тутанкамон, лен, около XIV в. пр.н.е. Източник: slinging.org

Барелефи от древна Асирия показват отряди от прашкари, които активно се включват в обсади и сражения. Библията споменава това оръжие на няколко пъти, като най-прочута е употребата ѝ в легендарния двубой между исполина Голиат и младото овчарче Давид.

Повече информация получаваме за ползването му от древногръцките и древноримски автори, които споменават за редица народи, специализиращи в прашкарството.
Критските прашкари служат като наемници в древногръцките и елинистически армии, а балеарските в римската.

Ксенофонт пръв споменава за изработването на специални амуниции за прашка от олово – практика, която се разпространява широко в елинистическия и древноримския свят, включително и на Балканите, за което можем да съдим по доста находки, изложени в родните музеи. 

С подобряване на защитното въоръжение и навлизането на по-добри лъкове ролята на прашките по бойните полета на Европа намалява, но не изчезва напълно. Има находки на кожени гнезда за амуниции от северните части на Европа и дори оформени амуниции за прашка от камък и стара строителна керамика, включително и от България, от Средновековието. 

Най-дълго прашката остава тактически важно оръжие в Америките и по тихоокеанските острови.

Войн-инка с прашка, художник Ангъс Макбрайд, 1986

Инките и ацтеките я използват с голямо умение срещу конкистадорите. Йезуитът Педро Куманс пише следното за мощта на прашките, използвани от местните, описвайки завладяването на Марианските острови от испанците през XVII век: „... ако ударът попадне в някоя по-деликатна част, като сърцето или главата, човекът бива повален на място. “
Също като лъка, метателното копие, арбалета и други, прашката бива изместена от бойните полета от все по-съвършените огнестрелни оръжия.
Днес, за разлика от другите изброени по-горе примери, древната прашка е позабравена. Само относително малобройни ентусиасти и исторически реконструктори я използват за демонстрация или спорт. В България тя е много екзотична, макар че на други места е по-позната, а на Балеарските острови и остров Гуам, например, и до днес има състезания по употребата ѝ, които привличат практикуващи от цял свят. 
Предимствата на прашката пред други метателни оръжия са: простотата на конструкцията ѝ, възможността да се използват най-различни амуниции, включително и буквално намерени на земята, лекотата и малкия ѝ обем и добрата устойчивост на една добре направена прашка на най-различни атмосферни условия. Основните недостатъци на оръжието са сравнително трудното му овладяване до задоволително майсторство и по-малката ефективност срещу бронирани противници. 
Макар най-подходящи да са огладените речни камъни, с прашката могат да се използват такива с най-различна форма. Исторически са се употребявали и специално оформени амуниции от камък, глина, олово.
В наши дни могат да се правят и от модерни алтернативи като цимент, гипс, различни метали. Много популярна е употребата на топки за тенис като удобна и безопасна алтернатива на камъка за тренировки и състезания. 
В самата конструкция на прашката също много популярна е употребата на съвременни материали, като капси за кожа, нишки и въжета като полиестер, паракорд и подобни. Сегашните майстори могат да използват голям набор от материали и техники, за да изработват впечатляващи екземпляри на това древно оръжие.
Лично аз предпочитам да изработвам сравнително прости прашки от естествени материали, макар че съм правил и някои образци от по-съвременни материали, като джобове от дънков плат, рамена от полиестерни въжета и подобни неща. Не се смятам за майстор нито в изработването, нито в употребата на прашки, но имам няколкогодишен опит и в двете и считам, че това древно оръжие заслужава да бъде по-добре познавано от съвременниците ни. 

  
 

Различни варианти на бойната прашка. Горе вляво и по средата – естествена кожа и растителни влакна. Горе вдясно и долу – дънков плат, кожа и полиестерни въжета.

В тази връзка наскоро публикувах и видео в YouTube, рядкост по темата на български език, в което разглеждам накратко историята на прашката, как аз я изработвам в два варианта, какви амуниции могат да се използват и какви са най-базовите техники на употребата ѝ – на фона на природата край дунавския бряг до Русе. Ако някой се интересува и би искал да го види, споделям линка: https://youtu.be/f-79E_NldS0 .
 

Някой от вас някога ползвал ли е бойна прашка? Какви са впечатленията ви?