Владетелските регалии от Преславското съкровище

[Galahad]

Много често има вопли, че няма запазена българска корона. Разбира се от Първото и Второто царство няма запазена изцяло владетелска корона. Но освен на изображения, има запазила се, макар и на части. Става дума за накитите от Преславското съкровище.

От короната са останали златните плочки, които са я съставяли.




Такъв тип корона има изобрезен дори на самата нея, на централната и плочка:

В случай най-вероятно става дума за олекотена корона състояща се от метални плочки и текстилна основа - лента или шапка.

На макар и късното изображение на княз Борис І от Охрид се вижда, че короната е съставена от няколко елемента, макар и доста по-големи от нашите плочки.
Княз Борис І е изобразен в Учителното евангелие с висока корона-шапка.





С такава висока червена шапка е изобразен и цар Симеон І в миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин.


А също и в Иполитовия сборник:



С висока червена шапка са изобразени в хрониката на Скилица също Самуил и Петър Делян:


Другия вариант е да е на текстилна лента или ниска шапка, подобно на изображенията от печатите на цар Симеон І и цар Петър І.




От типа като лента е малко вероятно. Това е по-ранен тип от времето, когато все още е същесвувала и западната империя, като на този портрет от 19в. на имп. Хонорий:

От ниския тип са познатите ни изображения на Симеон І и Борис от художници по-близо до нас по време:



С ниска корона е изобразен имп. Александър - съвременник и противник на цар Симеон:
и неговия племеник Константин VІІ

Като пример са съставена от плочки корона, можем да посочим тази на Константин Мономах:


А това е короната на Лъв Мъдри - съвременник и противник на Симеон. Това разбира се е масавни, церемониална корона, но също с изображения направени с преградъчен емаил:

С изображения от преградъчен емайл е и унгарската кралска корона на св. Сефан:

Сред ценностите от Преслав има намерен и златен "връх" украсен с преградъчен емаил, който навярно е увенчавал владетелска корона.

Представата ни за корона най-често се сварзва с типа подобен на короната на един виз. владетел от времето на края на І Царство - т. нар. "митра на Никифор ІІ.

Огърлицата е сравнително ясна и не създава проблеми - за огрлица на владетеля споменава Йоан Екзарх при описанието на двореца, а и подобна има изобразена на владетелските печати.

Редактирано Октомври 19, 2013 от Galahad

[Doris]

Короната на цар Калоян е дадена от папа Инокентий трети.

Дали не би могло по аналогия с други корони, давни от папата по това време да се направи обосновано предположение за вида на короната на цар Калоян?

Тази рисунка дали е правдоподобна?

[Galahad]

За короната дадена от папата на цар Калоян има едно по-конкретно изображение - в украсата на буква на едно от папските писма има изображение на корона.

Калоян от икона на св. Димитър

Но въпросът за короната на Калоян е извън предмета на тази тема, която е посветена на Преславското съкровище. В случая са представени за сравнение корони, които могат да дадат представа как са изглеждали запазените елементи като корона.

Редактирано Октомври 19, 2013 от Galahad

[Зитко]

Самата конструкцията на Преславската корона би могла да е подобна на тази:

[К.ГЕРБОВ]

„Диадемата” от Преслав е досущ като тази, намерена през 1900 г. в Сахновка, Каневски окръг, Киевска губерния. Тя е датирана от XII в., което означава, че и нашата може да не е от ПБЦ.

Нашето съкровище е много добре запазено и изглежда така е попаднало у владетеля му. Но плочките в него не достигат за диадема, обхващаща цялата глава. Вероятно става дума за съкровище на някой наш военачалник, отнето от византийския му собственик при някой от походите на Симеон и скрито от царя (т. е. „недекларирано”). Затова е открито в пещ на някакъв дом, а не в двореца.

Има мнения, че може да е скрито и от татарите. Твърде е възможно когато е крито, къщата вече да е била необитаема.

Плочките изглежда са вторично употребени за украса. Пришити са били към шапка или към дреха. Затова има и дупки в горната и долната им част. Иначе за участието им в диадема е достатъчно да имат дупки само встрани.

[Doris]

Това е много интересна хипотеза.

Има една хубава книжка за Преславското съкровище и разкопките в местността, където е открито:

http://www.agro.bg/bookstore1452/book72092.html

В нея също се прави сравнение с диадемата от Сахановка като източник на идея за реконструкция.

Редактирано Октомври 20, 2013 от Doris

[Зитко]

Огърлицата от Преславското съкровище наистина би могла да бъде именно тази огърлица, с която е изобразен цар Симеон на този печат:

Звучи логично, ако приемем, че въпросната огърлица е била предавана по наследство и последният Ѝ притежател я е укрил, заедно с другите накити. Каква пък е била конструкцията на короните на цар Петър и Мария добиваме представа от тези печати:

Ясно се вижда, че и на двете корони има монтирани кръстове, какъвто липсва в Преславското съкровище и по-вероятно е плочките да са част от диадема на някоя знатна българка, може би принцеса. Интересното е, че мотивът "Възнесение на Александър Македонски" го имаме и на двете диадеми (Преслав и Сахновка):

Оказва се, че в самия Киев, на територията на бившия княжески дворец, е намерена още една диадема (нач. XIII в.), която има същия мотив:

Пише, че и тази диадема се състои от седем плочки, както Сахновската диадема, за съжаление не можах да открия цялостна снимка.

Редактирано Октомври 20, 2013 от Зитко

[К.ГЕРБОВ]

Диадемата е в унисон с останалите предмети от Преславското съкровище. А те са все женски украшения. Както се вижда от руската рисунка с жената, диадемата е дадена като женско украшение за глава.

Георги Атанасов е писал за диадемите в „Инсигниите на средновековните български владетели”. Там той твърди, че съкровището от Сахновка е подобно на Преславското. Общо то съдържало 21 предмета и всичките били „само женски накити”.

Направил е и примерна реконструкция на накитите от Преславското съкровище. Той счита, че те са на българска принцеса, но аз посочих, че това трудно може да се докаже.

Има и Киевска диадема, също водена от XII в. с Дейсис в средата: Исус, Богородица, Йоан Кръстител.

Тя също произхожда от съкровище, което съдържа женски накити. Илюстрацията с жената в предишния ми пост показва възстановка на тази диадема и останалите намерени с нея накити. В Русия имало открити и отделни елементи от такива диадеми. Зитко показва такъв.

[Galahad]

Към Преславското съкровище има и монети на Константин VІІ и Роман ІІ, което показва, че то е от времето на края на ПБЦ.

Иначе има намерени и накити от по-късно време, които се определят като женски, които вече са се носели както е показано на реконструкциите, макар и да не приличат на този от Преслав по изработка.

Някои разбира се са намерени на "мястото си".

Но и мъжете са имали доста накити

Съдържанието на съкровището не е много еднородно, тъй че е възможно да е отмъкнато при разграбването на Преслав от византийците (без да е задължително да е от византиец).

За короната на Борис ІІ е ясно - тя си е била в него и нея я е свалял по-късно.

Редактирано Октомври 20, 2013 от Galahad

[Doris]

Монетите според Ив. Йорданов са специални, за церемониални нужди , а не за обръщение, което му дава основание да предположи връзка между собственика на съкровището и Константин VII, а такава личност е могла да бъде царицата Мария - Ирина Лакапина или някоя от нейните дъщери.

[_magotin_]

Нашето съкровище е много добре запазено и изглежда така е попаднало у владетеля му. Но плочките в него не достигат за диадема, обхващаща цялата глава. Вероятно става дума за съкровище на някой наш военачалник, отнето от византийския му собственик при някой от походите на Симеон и скрито от царя (т. е. „недекларирано”). Затова е открито в пещ на някакъв дом, а не в двореца.

[Doris]

Попаднах на тези съобщения:

http://naim.bg/Documents/VG_ScStudies_6.pdf

http://www.historymuseum.org/upload/fck_editor/Izvestia17.pdf , стр. 27

което ме навежда на мисълта дали т.нар. апликации за дреха не са чест от диадемата, а също и вретеновидните и сферични висулки ?

Редактирано Март 16, 2014 от Doris