Български народни приказки

[Втори след княза]

Да споделя какво са приказките за мен.

Вълнувам се от въображението на народния творец и ситуациите във вълшебнте приказки от едно време и до сега. Обаче сюжетите им вече ми са почти познати и евентуално чета някоя непозната, от друг народ. Малко (много малко) ме е срам, че още чета приказки, които навсякъде биват класирани в детско- юношеската литература. Отношението към тях, обаче, е сходно в наши дни с отношението към фентъзи филмите. Възрастни хора стават фенове на Толкин или Хари Потър, Арслан или Муфаса. (аз съм фен на катерицата от Ледена епоха)

Не така е с поговорките, битовите, историческите, приказките за произход на имена, за занаяти и анекдотите. Те не са детски, но и не са така популярни. В Читанка няма такива книги или части от книги. Хубаво е за възрастния човек да открие нещо полезно, нещо от живота, което да му е от полза или да стане център на внимание като го разкаже. Вече са малко случаите, да не кажа хич, в които по- големшки деца да искат да слушат приказки, но между възрастни може да мине някоя поука или смешка.

За пример, ще дам приказка, от тъста ми, която вече съм пускал:  

On 21.11.2018 г. at 8:29, Втори след княза said:

Един дал сина си да се учи при грънчар. Момчето било работливо, всичко правело и дори по- бързо, така че скоро поискало от баща си да си го вземе и да отвори само грънчарска работилница. Бащата отишъл при майстора, молил, пазарил се, накрая измолил, пък и платил да развалят договора за чиракуване на момчето.

- После ще ми дадеш още пари, пък и повече за да ти доуча момчето- казвал майстора.- Не е изучило всичко.

Бащата обаче имал доверие в сина си, прибрал си го, дал му начален капитал за грънчарска работилница. Завъртяло се колелото, напълнило момчето една пещ, обаче като извадил грънците, всички се напукали. После пак и пак. Със срам отишъл човекът при майстора, молил, пазарил се, платил и надплащал, накрая се споразумели да се върне момчето. Пак започнало обучението. Бащата питал сина си какво ново, но все получавал един и същ отговор, че момчето това го знае и го може. Изпълнили се годините, дошъл края на обучението. Майсторът довел момчето до пещта и му казал :"Когато вадиш грънците от пещта, те са горещи. Трябва да духнеш в тях за да се завърти въздуха и да не се охладят изведнъж". Може и да не му е казал така, може да му е казал "Трябва да духнеш в гърнето за да му дадеш живот" или нещо по- магическо, но не в това е поуката, а в това, че занаятът има невидими страни, които правят майстора.

Тази приказка съм разказал и на сина си. Върви.

Общо взето, ние, като възрастни хора, като гледам и коментарите по- горе, се придържаме към този тип приказки, в които има поука или шега, полезно или приятно, или  и двете заедно.

Мисълта ми отскочи към една приказка за произхода на името на Меричлери, което уж произхождало то някоя си Мери. От там рекушира към речника на тракийските думи (Древните корени на българския език. Тракийски речник), в който преобладава фантазията на художественото произведение. Искам да кажа, че и зрели, възрастни мъже вярват в приказки, ако те удовлетворяват някаква тяхна когнитивна потребност.... то политическата пропаганда и рекламата на това се основават.

С удоволствие ще пускам и други вълшебни, но предимно битови приказки и анекдоти, защото са ми интересни, а пък може да си въобразявам, че ще стана център на внимание  . Спокойно... това не ме блазни, иначе щях да съм звездата на всяка тема.  

ПП В Читанка няма, но в Литернет има нещо- Шапкарев ТУК

Редактирано Преди 48 минути от Втори след княза