От какво боледуват българите?

[Last roman]

Учени: Една от най-известните напитки предизвиква еректилна дисфункция

Освен това изпиването на 1 литър на ден от тази газирана напитка намалява броя на жизнеспособните сперматозоиди с 30 процента

Прекомерната употреба на известната газирана напитка - колата, от страна на мъжете може да доведе до еректилна дисфункция и снижава качеството на тяхната сперма, показва проучване на екип на Университетската болница в Копенхаген (вижте оригиналният текст тук).

Учените уточняват, че под прекомерна употреба трябва да се вземе предвид изпиването на 1 литър на ден от тази газирана напитка.

Това намалява броя на жизнеспособните сперматозоиди с до 30 процента.

Феновете на колата са изложени и на повишен риск от импотентност.

Проучването обхванало 2554 души.

Източник: Thinkstock/Guliver

Пристрастените към колата имали характеристика на спермата 35 милиона сперматозоиди на милилитър, сравнени с 56-те милиона на мъжете, които избягвали това безалкохолно.

Учените установили, че нездравословното въздействие на колата не е свързано с нейното кофеиново съдържание.

За това е виновна друга съставка. Основният заподозрян е подсладител в напитката, който уврежда артериите в пениса.

Съставката намалява кръвния поток към гладките мускули, отговорни за ерекцията.

http://www.vesti.bg/lyubopitno/ucheni-izvestna-napitka-vodi-do-erektilna-disfunkciia-6056060

 

[Last roman]

Яжте повече люти чушки:

Could Eating Red Hot Chili Peppers Help You live Longer?

 

 

 

HEALTH AND MEDICINE

LEARN TO LOVE ME. YEKO PHOTO STUDIO/SHUTTERSTOCK

Some like it hot, and others might have to learn to like it, according to a new study in the US that has found those who regularly include red hot chili peppers in their diet live longer than those who don’t.

It has been thought for centuries that peppers and spices are beneficial in both the prevention and treatment of some diseases, but in this new research, scientists discovered that people who regularly consume hot chili peppers are 13 percent less likely to die than their non-capsicum-consuming counterparts.

The study, conducted by the University of Vermont and published in the journal PLOS One, looked at the data of 16,000 Americans collected from the National Health and Nutritional Examination Survey that was carried out over 23 years.

The total mortality rate was 21.6 percent for those who did eat chilis compared to 33.6 percent for those who didn’t. After adjusting for demographic, lifestyle, and clinical characteristics, the result was a 13 percent reduced mortality rate among those who ate the hot peppers. They were also less likely to die of cardiovascular disease and stroke.

However, the researchers found that the lifestyle of those who typically ate chili peppers didn’t give any obvious indication of why they might live longer. They found that the highest consumers of chilis tended to be younger, married males of Mexican-American descent, who were likely to drink and smoke, eat more vegetables and meat, have a lower cholesterol, low income, and be less educated.

Instead, the researchers think that the Transient Receptor Potential (TRP) channels, which are the primary receptors for pungent agents such as capsaicin (the main component of chilis) and are actually known as the “capsaicin receptor”, may be responsible for the link. Activating the TRP receptors appears to stimulate cellular mechanisms that prevent obesity and modulate coronary blood flow, hence the lower risk of death from heart disease.

Capsaicin also has antimicrobial properties, which may affect gut microbiota, and chili peppers are a known source of vitamins A, B, and C, which could indicate a healthier diet. 

"Because our study adds to the generalizability of previous findings, chili pepper – or even spicy food – consumption may become a dietary recommendation and/or fuel further research in the form of clinical trials," said co-author Mustafa Chopan in a statement

.http://www.iflscience.com/health-and-medicine/could-eating-red-hot-chili-peppers-help-you-live-longer/

[Skubi]

Това с лютите чушки....Говорил съм с гастроентеролог който ми обясни, че сега популярните хелио бактерии които изглеждат невредни, но могат да причинят язва, не толерират някой компоненет от червените люти чушки....

Жената не обича люто и е имала вече няколко пъти инфекция от тези бактерии. Силен антибиотик а после пък въстановяване флората на червата. Даже и ендоскопия са и правили, когато за първи път имаше съмнение за язва. Аз си хапвам ежедневно лютичко и никога не ми се е получавало подобно. Даже лекарят ми каза, че ако не понася люто, да взема поне 1-2 пъти в седмица по -една малка чушчица и да я глъща на цяло.Черният или белият пипер в случая не играе.

 

Друго.

Тук сега направиха по-строг законът за хляба и хлебните изделия, защото мултитата почнаха вече на много низка цена да произвеждат такива боклуци.....

В репортажа каза един пекар, че с консумирането на хлебни изделия които ги правят от долнокачествено брашно и с изкуствена турбо бърза мая, само разболяват хората. Затова има толкова много заболявания на глутеин интолерантност....

Защото хлябът произведен с помоща на квас, с отпочинало поне 24 часа тесто, преминава през такива биологични процеси които предварително подпомагат за приемането му от човешкият организъм....

[Last roman]

Започна кампания срещу картофите, заради риск от поява на рак

Агенцията на Великобритания за хранителните стандарти (Food Standards Agency - FSA) започна кампания за предупреждение за риска от рак, свързан с картофите и други храни, съдържащи скорбяла.

 Според експерти на агенцията по време на обработка на храните при температура над 120 градуса по Целзий, се образува акриламид, който може да е канцерогенен, съобщава BBC News.

Проблемът акриламид. Реакцията на Майяр

Проблемът се нарича акриламид. Акриламидът е химично вещество, образуващо се чрез реакцията на Майяр.

Това е химична реакция между аминокиселини и захари, която обикновено се проявява при нагряване. Пример за такава реакция е печенето на месо или хляб, когато по време на процеса възниква типичните мирис, цвят и вкус на готвена храна. Реакцията на Майяр прави от суровото кафе това, което познаваме с кафявия цвят и аромат. Тези промени се причиняват от възникването на реакцията на Майяр. Заедно с карамелизацията реакцията на Майяр е форма на неензимно покафеняване. Носи името на френския химик и физик Луи Камий Майяр (Louis Camille Maillard), който е първият, който я описва през 1912.

Реакцията на Майяр обикновено се получава, когато храни с високо съдържание на нишесте, като картофи, други кореноплодни или хляб се приготвят при високи температури (над 120°С) чрез пържене или печене. 

Високите нива на акриламид са открити в храни с високи нива на скорбяла като картофи и хляб, когато се обработват при високи температури, но химикалът може да бъде намерен и в зърнени закуски, бисквити и кафе. По принцип, ако картофите се готвят при по-ниски температури, нивото на акриламид не е толкова високо. Като правило, трябва да се стремим към златистожълт цвят и по-блед. Кафявите картофи, например, имат повече акриламид - и това е лошо.

Проблемът с акриламида е, че в организма ни се свързва с друго съединение, глицидамид (glycidamide), което може да се свързва с ДНК-то ни и да предизвиква мутации, водещи до рак.

Експериментите върху животни показват ясно, че това се случва и въпреки че не са правени върху хората, има достатъчно причини за безпокойство, става ясно и от становище на Българската агенция по безопасност на храните.

Акриламидът се съдържа и в тютюневия дим, така че пушачите го консумират три до четири пъти повече, отколкото непушачите. 

Какво означава това

Проучванията показват, че високите нива на акриламид може да предизвикат неврологични увреждания и рак. Американската агенция за защита на околната среда (Environmental Protection Agency) заявява, че акриламидът е "вероятно е канцерогенен за човека" и Международната агенция за изследване на рака (International Agency for Research on Cancer - IARC), част от Световната здравна организация, подчертава, че е "вероятно е канцерогенен за човека". 

И все пак изследователите казват, че епизодичната консумация на пържени картофи не трябва да ни тревожи много - достатъчно е да го правим по-рядко и да потърсим и други възможности за хранене.

Какво може да направим

Първото нещо, което можете да направите, е да не готвите картофите при високи температури - да добият златист цвят, но не и да покафенеят. 

Следващото нещо се отнася за съхранението. Експертите на FSA обръщат внимание, че не се препоръчва да съхранявате суровите картофи в хладилник - ниските температури водят до образуването на повече свободни захари в картофите (процес, понякога наричан "студено подслаждане") а това, от своя страна, потенциално може да доведе до по-високо производство на акриламид при готвене.

На последно място употребата на разнообразна храна също помага. Не разчитайте прекалено на картофите (или на зърнените култури) и се опитвайте да разнообразите вашата храна, когато е възможно. Това определено ще помогне за намаляването на риска от рак и други заболявания.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zapochna-kampaniia-sreshtu-kartofite-zaradi-risk-ot-poiava-na-rak_68879.html

[ISTORIK]

Любопитна би била статистиката от какви болести умират най-често българите. 

[Skubi]

Не съм гледал статистиката но мисля от сега "модерните". Разни строкове и инфаркти и рак....

Подробно 

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Causes_of_death_statistics/bg

Би било интересно, че тези които вече продължително 10-15 години живеят в чужбина, различават ли се значително във видовете болести от тези връстници които са останали в България....

Незнам има ли такова проучване?

 

[Last roman]

Умните хора живеят по-дълго

Интелектът (а и богатата обща култура) е важна черта, която много хора сякаш подценяват (особено по нашите ширини), но се оказва, че ако искаш да оцелееш по-дълго (дори и днес), той би ти донесъл много важно предимство. Има ли шокирани?

Преди по-малко от месец в престижния журнал The british medical journal (впечатляващ IF = 20.7) бе публикувано проучване (1), в което се търси връзка между интелект и дълголетие/ранна смъртност. За целта изследователите са се разровили в архивите на Шотландия, за да открият данни за всички родени през 1936 година и записани (регистрирани) в различни училища през 1947 г. Тези архиви са създадени от Националните архиви на Шотландия. Информацията за здравния статус или причината смъртта на починалите е взета от NHS (National health service). През 1947 година 94% от родените през 1936 година деца са били подложени на тест за интелигентност. Резултатите отново са архивирани, а настоящото проучване очевидно ги ползва.

С помощта на подходяща статистическа обработка изследователите откриват, че по-интелигентните хора живеят по-дълго. Индивидите с по-слаби резултати на тестовете за интелигентност страдат от по-високи рискове за смърт от една от следните причини: сърдечно-съдови заболявания; ракови заболявания, които се дължат на тютюнопушене; респираторни заболявания; болести на храносмилателната система; различни наранявания и дори съществува по-висок риск от развитие на деменция.

С какво може да се обясни този феномен? За целта са създадени няколко хипотези. Смята се, че по-интелигентните хора водят живот с по-малко рискове – не прекаляват с алкохола, не прекаляват с цигарите. Освен това по-интелигентните хора е вероятно да имат по-богата обща култура, което им позволява да правят адекватна оценка на здравословното си състояние; знаят, че е хубаво да се извършва редовна профилактика ; знаят, че трябва да спортуват; опитват се да се хранят здравословно. Но учените са се опитали да свържат високия/нисък интелект с честотата на поява на различни заболявания чрез информация за различни биомаркери. Наличните данни не позволяват да се направи подобна връзка.

Та, ако искате да живеете по-дълго и да избягвате различни заболявания, просто четете, образовайте се, научете нещо ново, за да можете да разпознавате опасностите, които ви застрашават. Знанието е сила

1) Calvin Catherine M, Batty G David, Der Geoff, BrettCaroline E, Taylor Adele, Pattie Alison et al. Childhood intelligence in relation to major causes of death in 68 year follow-up: prospective population study BMJ 2017; 357 :j2708

http://6nine.net/2017/07/17/умните-хора-живеят-по-дълго/

[Frujin Assen]

Аз ще ви кажа едно- алкохола и наркотиците не прощават! Примера ми е пред очите. От група квартални алкохолици които на майтап наричахме "Бандата на Шаро" остана жив само един човек, който наскоро се пенсионира. При това той пиеше най малко, не за друго, а защото го мързи сам да си свари ракия, а пък жена му го държи изкъсо и не му оставя много пари за алкохол.

[Skubi]

Преди 9 часа, Frujin Assen said:

Аз ще ви кажа едно- алкохола и наркотиците не прощават! Примера ми е пред очите. От група квартални алкохолици които на майтап наричахме "Бандата на Шаро" остана жив само един човек, който наскоро се пенсионира. При това той пиеше най малко, не за друго, а защото го мързи сам да си свари ракия, а пък жена му го държи изкъсо и не му оставя много пари за алкохол.

Стари хора, балканджии са ми разказвали, че по-рано не са печели такива силни ракии. Приятни по 35-40 гпрадуса са си правили преди войната. После дойдоха на мода по-силните спиртове.... 

[Малоум 2]

 

Интелектът (а и богатата обща култура) е важна черта, която много хора сякаш подценяват (особено по нашите ширини), но се оказва, че ако искаш да оцелееш по-дълго (дори и днес), той би ти донесъл много важно предимство. Има ли шокирани?

...

С какво може да се обясни този феномен? За целта са създадени няколко хипотези. Смята се, че по-интелигентните хора водят живот с по-малко рискове – не прекаляват с алкохола, не прекаляват с цигарите. Освен това по-интелигентните хора е вероятно да имат по-богата обща култура, което им позволява да правят адекватна оценка на здравословното си състояние; знаят, че е хубаво да се извършва редовна профилактика ; знаят, че трябва да спортуват; опитват се да се хранят здравословно. Но учените са се опитали да свържат високия/нисък интелект с честотата на поява на различни заболявания чрез информация за различни биомаркери. Наличните данни не позволяват да се направи подобна връзка...

 

А, има си и обратната страна, щото носталгията по миналото е обикновено свързана с приятни случки - може, примерно, 2000 години да се пре-живеят. Българинът не се храни - той замезва!, при правилен подход към софрата: малко хумор:

 

И това не е живот

 

Генчо Мърляча от Долна Малина го знаеха из целия окръг. Той можеше да изпие една каса бира и да изяде четвърт вол и пак да остане гладен и жаден. Нормалният му дневен капацитет беше кило и половина мастика, а когато беше в добро настроение или пък искаше да се кара културно с жена си, повишаваше дозата на две кила.

Как стана така, че той се напи до смърт, никой не можа да разбере. Жалко, но факт. Генчо Мърляча падна под масата в новия ресторант на селото и докато повикат лекаря от съседната маса, той вече се беше вкочанил.

Направиха му погребение, както се полага, поръсиха гроба не с вино, а със светена ракия, за да не обидят мъртвеца, булката му плака три месеца, а след това се ожени за счетоводителя на стопанството...

Минаха две хиляди години.

В деня, когато започваше изкопаването на шахтата за директната инфрагравитационна линия Долна Малина— Сидней, се случи странно събитие. Локализаторите дадоха тревожен сигнал, роботите копачи спряха и хората се спуснаха в двуметровата дупка пред тях. След като очите им свикнаха с полумрака, те видяха остатъци от дървен ковчег, за каквито бяха чували от прадедите си, сред тях едно напълно запазено тяло, обкръжено от хиляди червеи, които клатеха глави с възхищение. Това беше трупът на Генчо Мърляча. Отнесоха го в участъковия медицински университет, където се установи, че трупът е така напоен с алкохол, че се е консервирал напълно и е плашил цели двадесет века местните червеи.

След няколко дребни манипулации Генчо се съживи и първите му думи бяха:

— Коле, сипни още по едно на вересия, пък аз утре...

Професорът по свръхархеология успя да дешифрира думите му. Веднага бе заредена една кибернетична машина преводач и чрез нея започнаха да разговарят със съ-живения. Обясниха му, че е прескочил един интервал от две хиляди години, че сега е попаднал в един нов свят, където няма мъки и печал, където всички живеят щастливо, където...

— Добре де — прекъсна ги Генчо. — Сега няма ли да почерпите по една ракия?

Учените решиха, че организмът на възкръсналия постепенно трябва да се отучва от отровите на тъмното минало, и затова по хипнотичен път го напиха.

— Не, бе... — запелтечи по пиянски Генчо — аш ако не ши ггаавррътна юшчето... — и заспа.

Когато се събуди, той беше махмурлия и гладен.

— Ех, да имаше сега една пържолка, а!

Хората от трихилядната година бяха решили на всичко да му угаждат. Те веднага му предложиха хранителна музика: „Пържола в си бемол мажор“. Генчо наистина се понахрани, но все пак си въздъхна тежко:

— Бе, благодарим и сполай ви, ама такива, каквито ми ги печеше моята булка...

Веднага научните сътрудници провериха в речниците термина „булка“, кимнаха си многозначително и повикаха свободния в момента амуроробот СК 147. Ужасен от чудовището, което се появи пред него, Генчо Мърляча хукна да бяга. Но... стаята нямаше врати. По това време хората вече се бяха научили да минават през стените. Отчаян, той поиска да се просне върху леглото, но... и легла нямаше. По това време сгъстяваха на определени места атмосферата и лягаха върху нея.

— Ееееей, хораааа! — провикна се по овчарски Генчо, но... нямаше хора. По това време те се казваха вече съвсем другояче. И все пак влязоха двама души, които може би бяха негови внуци на ента степен, и се осведомиха защо харчи така звукова енергия, когато тя може да се използува за толкова други неща.

— Бе, да ви умра на енергията! Дайте ми да излезна малко на чист въздух!

Оказа се, че това е излишно. Единият от младежите погледна едно копче на стената и на Генчо му замириса на люляк, здравец и озон, комбиниран с оборски тор.

— Не, бе сине. Друго искам! Навън да изляза, да погледам горички, полянки, рекички, туй-онуй...

В същата секунда една от стените, която беше и стерео-екран, се превърна в прекрасен пейзаж, който се движеше, звучеше, даже и понамирисваше.

— Ох, да ви умра на техниката! Слънцето искам да видя, бе!

Но тук младежите се извиниха на Генчо и му казаха, че ще трябва да почака известно време, защото слънцето в момента е в командировка към центъра на галактиката, където затопля една простинала планета. Но след стотина години...

— А, върнете си ме тогава обратно в мойта си ми Долна Малинааа —• заизвива Генчо, както го правеше някога баба му — майстор оплаквач I степен.

— И това не може, скъпи. Връщане назад във времето още не сме постигнали. Виж, ако искаш да те пратим още по-напред чрез дематериализация и с последваща след това материализация, това е по-лесно.

Генчо се хвана за главата, изпусна още един сноп звукова енергия и реши, че това не е живот. Не, не е! Единственото, което му оставаше, беше да се самоубие. Уви, хората от това време вече бяха забравили как се самоубиват и нямаха никакви подходящи средства.

Горкият Генчо и досега си живее и страда в 3965 година.

...

[Малоум 2]

Това, не е майтап:

 

http://megavselena.bg/99-ot-mikrobite-v-choveshkoto-tyalo-sa-misteriya-za-naukata/

99% от микробите в човешкото тяло са мистерия за науката

Свидетели сме на невероятни научни открития идващи от различни краища на света всеки ден. В същото време нови изследвания показват стряскаща празнота в знанията ни за нашето собствено тяло. Оказва се, че 99% от микробите живеещи в него са непознати за науката.

Учените знаят отдавна, че нашето тяло е домакин на многобройни микро форми на живот, но ново изследване показва, че тези микроби са повече дори от клетките на тялото ни – на всяка клетка отговарят 1.3 микроба. Това което е по-стряскащо обаче е, че повечето от тях са неизвестни за учените.

Учените са проучили частиците от ДНК от човешкото тяло и са открили, че 99% от тази ДНК принадлежи на непознати досега форми на микроби.

„Открихме неща, които са свързани с това, което сме виждали и преди, открихме неща, които са различни, и открихме неща, които са напълно нови“, казва Стивън Куейк от Университета Станфорд.

Изследването ни дава представа колко разнообразни са микроскопичните форми на живот населяващи телата ни, но също така вероятно ще доведе до откриването на нови вируси и ще подскаже по-добри начини за защита от различни пандемии.

Изследването е започнало като опит да се подобри трансплантацията на органи, за осъществяването на която сега се използва биопсия на тъканите, доста неприятна процедура за пациентите, чрез която се търсят сигнали за евентуално отхвърляне на чуждите органи.

Учените от Станфорд искат да намерят по-безболезнени методи за това. За целта са анализирали кръвни проби от 188 пациенти за да определят дали ДНК на пациентите и на донорите може да подскаже дали органът ще бъде приет или отхвърлен. Именно при тези опити те откриват, че 99% от ДНК на микроорганизми открити в човешкото тяло не съществуват в досега познатата генетична база данни.

Преобладаващата ДНК на изследваните микроорганизми принадлежи на бактерия наречена proteobacteria, сред разновидностите на която влизат и ешерихия коли и салмонела. От това семейство са открити и досега неизвестни вируси, вид тено вируси, които могат да заразят животни или хора, но новооткритите не попадат в нито една от тези две групи.

Като се има предвид фактът, че микробите в нашето тяло, особено бактериите намиращи се в тънките черва, могат да играят роля в регулиране на емоциите ни, на имунната ни система и дори на работата на мозъка, е от особена важност да познаваме и знаем тези микроорганизми.

„Новото откритие ще даде възможност на лекарите инфекционисти да изследват многобройни нови микроби и бактерии и да разберат дали те предизвикват определени конкретни заболявания, това ще отвори просто нова глава в този вид изследвания“, казва Куейк.

...

[mnogoznaiko]

С помощта на Gemini направих нов анализ за здравословното състоянието на българина, като го сравних с данните от тази тема от 2008 година и къде сме ние сравнено със средния европеец:

Актуално състояние и тенденции при сърдечносъдовите заболявания в България: Сравнителен анализ (2008 г. vs. актуални данни)

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) продължават да бъдат водеща причина за заболеваемост, инвалидност и смъртност както в световен мащаб, така и в България. Оригинална информация от форума от 2008 г. алармира за сериозността на проблема, посочвайки, че 80% от българите над 40 години са изложени на риск от развитие на ССЗ. За съжаление, най-новите данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. потвърждават устойчивостта на тази тревожна тенденция, като ССЗ остават основна причина за смъртност в страната. Те са отговорни за над 60% от всички смъртни случаи, което възлиза на 61 100 случая и съответства на коефициент на смъртност от 948.5 на 100 000 души население. Тази статистика подчертава трайната и дори задълбочаваща се тежест на ССЗ върху общественото здраве в България.

Настоящият доклад цели да актуализира и сравни епидемиологичните данни, разпространението на рисковите фактори и развитието на превантивни стратегии за ССЗ в България между 2008 г. и настоящия момент. Анализът ще се базира на най-новите налични данни, като ще бъдат разгледани промените в тенденциите, предполагаемата ефективност на предприетите мерки и съответствието с актуалните европейски препоръки.

Епидемиология на сърдечносъдовите заболявания в България: Динамика и сравнение

Обща смъртност от ССЗ: България спрямо Европа

През 2008 г. сърдечносъдовите заболявания са причинявали 49% от смъртните случаи в Европа, като са били основна причина за смърт при жените на континента. Актуалните данни разкриват критична разлика в тенденциите за смъртност от ССЗ между България и останалата част от Европейския съюз. В периода между 2011 г. и 2021 г. смъртността от болести на кръвообращението е намаляла с близо 20% в Европейския съюз. Тревожно е, че във всички държави от ЕС, с изключение на България, се наблюдава спад на смъртността от сърдечносъдови болести. Вместо да намалява, в България смъртността от ССЗ изглежда нараства – през 2021 г. те съставляват 54.5% от всички смъртни случаи в страната , а за 2024 г. НСИ отчита, че над 60% от всички смъртни случаи се дължат на болести на органите на кръвообращението.

Тази устойчиво висока смъртност, която е в контраст с общоевропейската тенденция на намаление, предполага, че ефективността на превантивните мерки и здравните системи в България изостава значително от европейските стандарти. Подобно разминаване може да се дължи на комбинация от фактори, включително недостатъчно ефективни национални програми, ниска здравна грамотност сред населението, ограничен достъп до качествено лечение или висока разпространеност на неконтролирани рискови фактори. Тази трайна висока смъртност води до значителна икономическа и социална тежест, изразяваща се в загуба на години живот с добро здраве (DALY), както е отбелязано и при анализа на затлъстяването. Проблемът е задълбочен и от факта, че през 2008 г. инфарктът е убивал два пъти повече млади българи, отколкото французи, особено мъже на възраст 35-44 г. Това е силен индикатор за преждевременна смъртност. Актуалните данни за смъртността, надхвърляща 60% от всички случаи, показват, че проблемът е широко разпространен във всички възрастови групи, включително трудоспособното население. Това означава, че ССЗ не са само проблем на възрастните хора, но засягат и активната работна сила, което има сериозни социално-икономически последици и налага необходимостта от по-ранна и по-агресивна първична превенция, насочена към по-младите възрастови групи, както и подобряване на вторичната профилактика и рехабилитация.

Заболеваемост и смъртност от инфаркт на миокарда: Тенденции

През 2008 г. е отбелязано, че заболеваемостта от инфаркт намалява в сравнение с предходните 12 години, въпреки че инфарктът продължава да убива два пъти повече млади българи (мъже на възраст 35-44 г.), отколкото французи. За първото тримесечие на 2024 г. в България са хоспитализирани общо 2736 пациенти с остър миокарден инфаркт, като смъртността е 8.44% (231 случая). От хоспитализираните, 67.21% (1839) са мъже и 32.9% (897) са жени.

Липсата на конкретни, съпоставими данни за общата заболеваемост от инфаркт за цялата година затруднява категоричния извод дали тенденцията на намаляване от 2008 г. се е запазила. През 2008 г. е споменато, че "по-голямата разкриваемост на инфаркта в България през последните 10-ина години, т. е. по-доброто диагностициране и съответно лечение" е повлияло на статистиката. Ако това подобрение в диагностиката е продължило, актуалните данни за хоспитализации може да отразяват както реална заболеваемост, така и по-висока разкриваемост. Въпреки това, високият брой хоспитализации и смъртност от остър миокарден инфаркт показват, че първичната и вторичната превенция остават недостатъчни. Фокусът върху ранна диагностика и бързо лечение е важен, но не решава коренно проблема с високата честота на сърдечни инциденти.

Заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт: Тенденции и актуални данни

През 2008 г. е съобщено за "катастрофално нарастване" на броя на болните от мозъчен инсулт. Актуалните данни не само потвърждават, но и задълбочават тази тревожна тенденция. Мозъчносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят, като България е на едно от първите места в това отношение. Годишно в България се регистрират около 40 000 случая на мозъчен инсулт. Други данни посочват около 82 398 случая с мозъчносъдови заболявания, от които 35 311 са мозъчен инсулт, като 7175 от тях завършват с летален изход. Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 на 100 000 души за мъжете и 265.1 на 100 000 души за жените. Доц. Росен Калпачки подчертава, че България е "рекордьор" по заболеваемост и смъртност от инсулт през последните две десетилетия, като "в света няма държава, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма". Допълнително, COVID-19 се посочва като нов рисков фактор за инсулт при млади хора.

Твърдението от 2008 г. за "катастрофално нарастване" на мозъчните инсулти не само се потвърждава, но и се е задълбочило до степен, в която България е световен "рекордьор" по заболеваемост и смъртност от инсулт. Това е изключително тревожна констатация, която показва, че проблемът с инсултите не само не е овладян, но се е влошил значително през последните 15 години. Това сочи към сериозни пропуски в първичната превенция на рисковите фактори за инсулт (като хипертония, диабет, тютюнопушене, затлъстяване), както и потенциални слабости във вторичната профилактика и острото лечение. Високата смъртност и инвалидизация от инсулт имат опустошителни последици за индивидите, семействата и националната икономика, изисквайки огромни ресурси за грижи и рехабилитация. Доц. Калпачки посочва "комплексни" причини, включително "немарливост по отношение на начина на живот и превенцията" и потенциална "генетична предразположеност". Добавянето на COVID-19 като рисков фактор при млади хора е нова, актуална променлива, която усложнява картината. Ефективната борба с инсулта изисква многофакторен подход, който включва не само традиционни превантивни мерки, но и отчитане на нови здравни предизвикателства като последиците от пандемии. "Немарливостта" в начина на живот подчертава нуждата от засилени кампании за здравна просвета и промяна на поведенческите навици.

Таблица 1: Сравнение на смъртността от ССЗ в България и ЕС

Показател	2008 г. (Европа/България)	Актуални данни (България)	Актуални данни (ЕС)
Смъртност от ССЗ (% от всички смъртни случаи)	49% (Европа)	54.5% (2021 г.) , >60% (2024 г.)	Намаление с ~20% (2011-2021)
Коефициент на смъртност от ССЗ (на 100 000 души)	Неуточнено	948.5 (2024 г.)	Неуточнено
Смъртност от мозъчен инсулт (на 100 000 души)	Нараства катастрофално	Мъже: 270.1, Жени: 265.1 (актуално)	Неуточнено

Тази таблица предоставя ясна, структурирана и лесна за възприемане визуална репрезентация на ключовите епидемиологични промени. Тя позволява незабавно идентифициране на тревожната дивергенция между България и ЕС по отношение на смъртността от ССЗ, служейки като силно доказателство, че България не само не подобрява, но и влошава показателите си в сравнение с европейските си партньори, което е централен извод от настоящия анализ.

Разпространение на основните рискови фактори за ССЗ

Артериална хипертония: Разпространение и актуални данни

През 2008 г. артериалната хипертония е идентифицирана като най-често срещаният рисков фактор (52.02% от изследваните), с нарастващ брой на болните. Актуалните данни показват, че хипертониците в България са около 2 милиона души. Хипертонията обхваща над 20% от населението, като в България този процент е дори по-висок. Броят на болните се увеличава с напредването на възрастта, достигайки 87% при хора над 60 години за изолирана систолна хипертония. Реалният брой на страдащите от артериална хипертония вероятно надвишава статистическите данни, тъй като често не се търси специализирана помощ.

Хипертонията остава изключително разпространен рисков фактор, като данните от 2008 г. и актуалните показват, че проблемът е мащабен и вероятно дори подценен поради липсата на търсене на специализирана помощ. Неадекватният скрининг и контрол на хипертонията са основни причини за високата заболеваемост и смъртност от ССЗ, особено инсулти. Това налага засилване на мерките за ранно откриване (скрининг), повишаване на здравната грамотност относно важността на контрола на кръвното налягане и подобряване на достъпа до адекватна медицинска грижа и медикаментозно лечение. Проблемът с недиагностицираните случаи, често наричан "тихият убиец", е особено критичен.

Захарен диабет: Разпространение и актуални данни

През 2008 г. е отбелязано нарастване на броя на болните от диабет. Актуалните данни показват, че в България от диабет страдат около 500 000 души. Тревожно е, че 40% от тези хора не знаят, че имат диабет. Диабет тип 2, който съставлява 90% от случаите, е силно свързан с наднормено тегло и липса на физическа активност.

Значителният дял на недиагностицираните случаи (40%) представлява сериозен проблем, тъй като нелекуваният диабет води до тежки сърдечносъдови усложнения. Силната връзка с наднорменото тегло и липсата на физическа активност подчертава важността на поведенческите рискови фактори. Липсата на осведоменост и ранна диагностика на диабета допринася за високата тежест на ССЗ. Необходими са масови скринингови кампании за диабет, особено сред рисковите групи, както и образователни програми за здравословен начин на живот, които да адресират първопричините за диабет тип 2.

Затлъстяване и наднормено тегло: Разпространение и икономическа тежест

През 2008 г. е посочено нарастване на броя на болните с наднормено тегло, като България е заемала "срединно място" по отношение на затлъстяването в европейско проучване. Актуалните данни показват, че затлъстяването е значим обществен и здравен проблем в България. Според последни данни, 33.2% от населението над 20-годишна възраст е със затлъстяване, като е по-често при мъжете (38.8%) в сравнение с жените (28.3%). За 2019 г. НСИ отчита, че 62.8% от мъжете и 45.0% от жените на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване. Общата икономическа тежест на затлъстяването в България е 6 484 447 995 лева годишно (3.5% от БВП за 2023 г.), като голяма част идва от косвени разходи като отсъствие от работа. Затлъстяването е причина за 1267.93 загубени години живот с добро здраве (DALY) на 100 000 души годишно.

Данните показват, че България не само не е подобрила позицията си по отношение на затлъстяването от 2008 г., но проблемът се е задълбочил значително, достигайки над 33% затлъстяване и над 60% наднормено тегло/затлъстяване сред мъжете. Икономическата тежест е колосална, надхвърляйки 3.5% от БВП. Това показва, че затлъстяването е не само рисков фактор за ССЗ, но и самостоятелен, огромен проблем за общественото здраве и икономиката. Ефективната борба със затлъстяването изисква комплексни национални стратегии, включващи образователни кампании за хранене и физическа активност, регулации на хранителната индустрия (напр. ограничаване на сол, захар, мазнини) и стимулиране на здравословен начин на живот. Икономическата тежест оправдава значителни инвестиции в превенция.

Тютюнопушене: Тенденции и разпространение сред различни възрастови групи

През 2008 г. е отбелязано, че няма съществена промяна в тютюнопушенето, като 40% от анкетираните са пушели. Актуалните данни показват, че равнището на тютюнопушене сред възрастните в България е най-високото в ЕС, като през 2019 г. почти всеки трети от десет възрастни (29%) е пушил ежедневно. Мъжете пушачи са почти два пъти повече (38%) от жените (21%). Особено тревожно е, че през 2022 г. почти една трета (32%) от подрастващите са пушили ежедневно – това е най-високият процент в ЕС. Над 40% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години, като всеки шести е настоящ пушач, без значима разлика по пол.

Въпреки че процентът на пушачите сред възрастните изглежда леко намалял спрямо 2008 г. (от 40% на 29% ежедневно пушещи), България остава с най-високото ниво на тютюнопушене в ЕС. Разпространението сред подрастващите (32% ежедневно пушещи през 2022 г.) е особено тревожно. Тютюнопушенето остава основен и неконтролиран рисков фактор за ССЗ, който подкопава всички усилия за превенция. Необходимо е засилване на мерките за контрол на тютюнопушенето, включително по-строги регулации, по-високи акцизи, ефективни програми за отказване от тютюнопушене (както препоръчва ESC - медикаментозна терапия и подкрепа ), и целенасочени кампании сред младите. Фактът, че 1% от акцизите върху тютюневи изделия отиват за профилактика, но ресурсите са недостатъчни , показва проблем с финансирането и/или ефективността на тези програми.

Холестерол: Нива и употреба на статини

През 2008 г. е отбелязано намаляване на нивото на холестерол, което се дължи на по-големия процент пациенти, приемащи статини. Въпреки това, България се е нареждала сред водещите страни с най-нисък процент хора, приемащи статини, респективно с най-висок холестерол. Няма директни актуални данни за разпространението на висок холестерол или употребата на статини в България. Въпреки това, 2021 ESC Guidelines on CVD Prevention подчертават, че понижаването на LDL-C с до 50% чрез статини, езетимиб и PCSK9 инхибитори намалява риска от атеросклеротични сърдечносъдови заболявания (ASCVD). Целите за LDL-C са станали по-агресивни, като през 2019 г. ESC понижава целевите стойности за LDL-C от <1.8 mmol/L до <1.4 mmol/L за вторична превенция.

Ако през 2008 г. България е била сред страните с най-нисък процент на прием на статини и най-висок холестерол, и няма актуални данни за значително подобрение, е вероятно тази тенденция да се е запазила или дори влошила, особено на фона на по-агресивните европейски цели за LDL-C. Това означава, че неадекватният контрол на холестерола остава значителен проблем. Необходими са целенасочени кампании за скрининг на холестерола, повишаване на осведомеността за рисковете от дислипидемия и подобряване на достъпа и придържането към липидо-понижаваща терапия, съобразена с актуалните европейски насоки.

Таблица 2: Сравнение на разпространението на ключови рискови фактори за ССЗ в България

Рисков фактор	Разпространение 2008 г.	Разпространение Актуални данни
Артериална хипертония	52.02% от изследваните [User Query]	~2 млн. души; >20% от населението; 87% при над 60 г.
Захарен диабет	Нарастващ брой [User Query]	~500 000 души, 40% недиагностицирани
Затлъстяване/Наднормено тегло	„Срединно място“ в европейско проучване; нарастващ брой [User Query]	33.2% затлъстяване (над 20 г.); 62.8% мъже, 45% жени с наднормено тегло/затлъстяване (над 18 г.)
Тютюнопушене	40% от анкетираните пушат [User Query]	29% ежедневно пушещи възрастни (2019 г.); 32% ежедневно пушещи подрастващи (2022 г.)
Висок холестерол / Нисък прием на статини	„Най-нисък процент хора, приемащи статини, респ. най-висок холестерол“ [User Query]	Няма директни актуални данни за България; ESC цели са по-строги (LDL-C <1.4 mmol/L)

Тази таблица предоставя бърз и цялостен преглед на промените в разпространението на основните рискови фактори. Тя позволява лесно идентифициране на рисковите фактори, които остават високи или дори са се влошили, насочвайки към приоритетни области за интервенция и служейки като основа за формулиране на конкретни препоръки за политики и програми за превенция.

Профилактика и поведение на населението спрямо ССЗ

Употреба на аспирин за профилактика: Препоръки и данни за спазване

През 2008 г. проучване показва, че 64% от анкетираните, които използват аспирин за профилактика, го приемат в погрешна дозировка и с неправилна честота. Само 36% приемат "Аспирин Протект 100 мг", който е подходящ за профилактика и предпазва стомаха. Хората не са правили разлика между видовете аспирин. Актуалните данни потвърждават, че "Аспирин Протект 100 mg" е подходящ за дългосрочно лечение, предотвратява повторен сърдечен инфаркт и инсулт, като предпазва стомашната лигавица чрез ентерично покритие. Аспиринът се използва за лечение или профилактика на стенокардия, сърдечни пристъпи, преходни исхемични атаки и инсулт. В ниски дози (75-100 мг дневно) действа като тромбоцитен антиагрегант. За съжаление, няма актуални данни за спазване на дозировката и честотата на прием на аспирин за профилактика в България.

Липсата на актуални данни за спазване на правилната дозировка на аспирин предполага, че проблемът, идентифициран през 2008 г. (64% неправилен прием), вероятно продължава. Това е критично, тъй като неправилната употреба може да намали ефективността на профилактиката и да увеличи риска от странични ефекти. Необходими са по-активни образователни кампании за пациентите относно правилния прием на аспирин за профилактика, както и по-добро информиране за разликите между различните форми на аспирин (напр. "Аспирин Протект"). Медицинските специалисти трябва да наблягат на важността на точната дозировка и продължителността на лечението.

Нагласи и поведение на българите относно превенцията (физическа активност, диета)

През 2008 г. е установено, че българите не предприемат достатъчно мерки за намаляване на сърдечносъдовия риск: 40% пушат, 15.75% спазват диети и едва 4.86% спортуват. Въпреки това, 60% от анкетираните са смятали, че са изложени на риск и биха направили нещо за себе си. Актуалните данни от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. отчитат, че делът на умиранията, дължащи се на поведенчески рискови фактори, е 51% от всички смъртни случаи в България, спрямо 39% в ЕС. Рисковете, свързани с хранителния режим (ниска консумация на плодове/зеленчуци, висока консумация на захар/сол), имат роля за 33% от всички смъртни случаи през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС. Програмата си поставя цели за увеличаване на физическата активност и подобряване на храненето.

Въпреки че през 2008 г. 60% от българите са осъзнавали риска и са били готови да действат, актуалните данни за разпространението на рискови фактори (тютюнопушене, затлъстяване, нездравословно хранене) показват, че това осъзнаване не се е превърнало в достатъчно ефективни поведенчески промени. Фактът, че 51% от смъртните случаи в България се дължат на поведенчески рискови фактори (спрямо 39% в ЕС) е силно обезпокоителен и разкрива значителна пропаст между осъзнаване и действие. Необходими са по-комплексни и интервенционни подходи, които да улеснят промяната на поведението, включително създаване на подкрепяща среда (напр. достъп до здравословни храни, спортни съоръжения), стимулиране на физическа активност и персонализирани програми за поведенческа промяна. Необходимо е да се превърне осъзнаването в реални, устойчиви промени в начина на живот.

Национални и международни стратегии за превенция на ССЗ

Национална програма „Протекция“ (2008 г.): Статус и развитие

През 2008 г. Национална програма „Протекция“ стартира с пресконференция, информационен сайт (protekcia.com) и акции за изследване на рискови фактори в 53 аптеки в големи градове. Актуална информация за статуса на "Национална програма Протекция" показва "Case C-734/22. Court of Justice. Status: Closed." , което вероятно се отнася до съдебен казус, а не до активен статус на програмата. Няма актуална информация за продължаваща дейност под името "Национална програма Протекция" в предоставените източници. Въпреки това, през май 2024 г. в София стартира общинска скрининг програма за сърдечносъдовата система, която включва безплатни кардиологични прегледи в 26 общински лечебни заведения.

Програмата "Протекция" от 2008 г. изглежда не е продължила в първоначалния си вид или е била заменена от други инициативи. Липсата на актуална информация за нея, освен съдебен казус, е показателна и подчертава предизвикателството пред устойчивостта на публичните здравни инициативи в България. Това налага необходимостта от по-стабилни и дългосрочни стратегии, които да не зависят от краткосрочни проекти. Общинските инициативи, като тази в София, могат да запълнят част от празнината, но не заместват координирана национална програма.

Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025: Цели и приоритети, свързани със ССЗ

Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. има за цел да намали преждевременната смъртност, заболеваемост и дългосрочни последствия от ХНБ, включително ССЗ. Основните цели включват редуциране на поведенчески, биологични, психосоциални и екологични рискови фактори, както и активизиране на ранната диагностика. Специфични цели за ССЗ до 2025 г. включват: намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето и мозъчносъдова болест с 5%, намаляване честотата на артериална хипертония (във възрастовата група 25-64 г.) с 5%, намаляване на преждевременната смъртност от ССЗ с 10%, намаляване заболеваемостта и смъртността от сърдечна недостатъчност с 10% и 5% съответно. Програмата също така цели намаляване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност.

Тази програма си поставя амбициозни цели за намаляване на смъртността и заболеваемостта от ССЗ и свързаните с тях рискови фактори. Въпреки това, данните за високата и нарастваща смъртност от ССЗ и разпространението на рискови фактори (тютюнопушене, затлъстяване) показват, че постигането на тези цели е сериозно предизвикателство. Ефективността на тази програма ще зависи от адекватното финансиране, междусекторното сътрудничество, строгия мониторинг и способността за преодоляване на дълбоко вкоренени поведенчески проблеми и системни слабости в здравната система.

Българско дружество по кардиология: Стратегии и цели (Национален план за сърдечносъдово здраве)

През 2008 г. проф. Цветанка Кътова, тогавашен председател на Дружеството на кардиолозите в България, коментира ССЗ и профилактиката, като една от основните задачи е била подписването на Европейската харта за Здраво сърце. Актуалните данни показват, че Българското дружество по кардиология (БДК) е активно ангажирано в разработването и приемането на Национален план за сърдечносъдово здраве (НПССЗ), като разширява Националния алианс за сърдечносъдово здраве. Основната цел на НПССЗ е да намали преждевременната и предотвратима смъртност от ССЗ в България с 30% до 2030 г.. Приоритети включват: превенция на ССЗ като водещ фокус, водеща роля на дигиталните технологии, осигуряване на ранна терапия, ранна рехабилитация и въвеждане на оценка на качеството на живот. Настоящ председател на БДК (2024-2026 г.) е Проф. д-р Кирил Карамфилов.

БДК е преминало от подписване на европейски харти към активно разработване на цялостен национален план с конкретна, амбициозна цел за намаляване на смъртността с 30% до 2030 г. Това показва повишена ангажираност и стратегически подход. Успехът на НПССЗ ще зависи от институционалната подкрепа, ефективното сътрудничество между всички заинтересовани страни (Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, общини, неправителствени организации, индустрия) и адекватното финансиране. Включването на дигитални технологии и фокус върху качеството на живот е положителен знак за модерен подход.

Европейско дружество по кардиология (ESC): Актуални насоки и цели за превенция на ССЗ

През 2008 г. стратегията на ESC до 2010 г. е била да намали смъртността от ССЗ с 40%. Главни цели са били: намаляване на холестерола до 5.00 mmol/L, кръвното налягане под 140/90 mm Hg при млади хора и намаляване на пушачите с 1% годишно. Актуалните 2021 ESC Guidelines on CVD Prevention препоръчват:

• Рискови фактори: Висок холестерол, хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и затлъстяване са основни рискови фактори. Психосоциалният стрес и замърсяването на въздуха също са свързани с риска.

• Холестерол: Подчертава се, че "по-ниско е по-добре" за LDL-C. Целевите стойности за LDL-C са понижени от <1.8 mmol/L до <1.4 mmol/L за вторична превенция (според насоките на ESC/EAS от 2019 г.). Препоръчва се намаляване на LDL-C с ≥50%.

• Кръвно налягане: Целево систолно артериално налягане (АН) от 120-129 mm Hg за възрастни, приемащи медикаменти. Започване на медикаментозна терапия се препоръчва при АН ≥140/90 mm Hg или 130-139/80-89 mm Hg при висок риск. Препоръчва се широко използване на комбинирана терапия с една таблетка за по-добро придържане към лечението.

• Тютюнопушене: Спирането на тютюнопушенето бързо намалява риска от ССЗ и е най-ефективната стратегия. Препоръчват се медикаментозно-подпомогнати интервенции (никотинозаместваща терапия, бупропион, варениклин) и последваща подкрепа. Важно е и избягването на пасивното пушене.

• Начин на живот: Препоръчва се редовна физическа активност (аеробна + съпротивителна) и намаляване на заседналото време. Здравословното хранене също е основен елемент.

ESC насоките са станали по-агресивни по отношение на контрола на рисковите фактори (по-ниски цели за LDL-C и АН). Те също така разширяват обхвата на превенцията, включвайки психосоциални фактори и замърсяване на въздуха. Това показва, че международните стандарти за превенция на ССЗ се развиват към по-интензивни и холистични подходи. България трябва да хармонизира своите национални политики и клинични практики с тези актуални европейски насоки, за да подобри резултатите. Това включва не само медикаментозен контрол, но и по-широко адресиране на поведенчески и екологични фактори.

Заключение и препоръки

Обобщение на основните констатации и промени от 2008 г.

Анализът на данните от 2008 г. до настоящия момент разкрива няколко критични констатации относно сърдечносъдовото здраве в България:

• Тревожна тенденция в смъртността: За разлика от Европейския съюз, където смъртността от ССЗ намалява значително, в България тя остава устойчиво висока и дори нараства, превръщайки страната в световен рекордьор по смъртност от мозъчен инсулт. Това подчертава системни пропуски в превенцията и лечението.

• Висока разпространеност на рискови фактори: Основните рискови фактори като артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване и тютюнопушене остават широко разпространени. Особено тревожни са нивата на затлъстяване и тютюнопушене сред подрастващите, които вещаят бъдещи здравни проблеми. Липсата на актуални данни за контрола на холестерола и правилния прием на аспирин предполага, че тези аспекти също вероятно са проблемни.

• Еволюция на националните програми: Националната програма "Протекция" от 2008 г. изглежда е била краткосрочна инициатива, но е заменена от по-широка Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (2021-2025 г.) и амбициозен Национален план за сърдечносъдово здраве, разработван от Българското дружество по кардиология. Това показва наличието на стратегическа рамка и професионална ангажираност.

• Развитие на европейските насоки: Насоките на Европейското дружество по кардиология (ESC) са станали по-агресивни по отношение на контрола на рисковите фактори и включват по-широк спектър от детерминанти на здравето, което изисква адаптация на националните практики.

Идентифициране на устойчиви предизвикателства и области за подобрение

Въпреки някои положителни развития, България е изправена пред няколко устойчиви предизвикателства:

• Пропаст между осъзнаване и действие: Въпреки осъзнаването на риска, значителна част от българите продължават да не предприемат достатъчно мерки за промяна на начина си на живот, което води до висока смъртност, дължаща се на поведенчески рискови фактори.

• Неадекватен контрол на рискови фактори: Високият процент на недиагностицирани случаи на хипертония и диабет, както и недостатъчното придържане към лечение, са основни предизвикателства, които пряко влияят върху заболеваемостта и смъртността от ССЗ.

• Системни слабости: Липсата на дългосрочна приемственост на някои национални програми и недостатъчното финансиране на превантивни дейности подкопават усилията за подобряване на общественото здраве.

• Необходимост от хармонизация: Изоставането от по-агресивните и всеобхватни европейски стандарти за превенция и лечение води до по-лоши здравни резултати в сравнение с останалите страни членки на ЕС.

Препоръки за бъдещи действия и политики за подобряване на сърдечносъдовото здраве в България

За да се обърне тревожната тенденция и да се подобри сърдечносъдовото здраве в България, са необходими спешни и координирани действия:

• Засилване на първичната превенция:

  • Мащабни образователни кампании: Необходимо е да се провеждат целенасочени и дългосрочни кампании, фокусирани върху здравословен начин на живот (балансирано хранене, редовна физическа активност), насочени към всички възрастови групи, включително деца и подрастващи, с акцент върху формирането на устойчиви поведенчески промени.

  • Национални скринингови програми: Трябва да се въведат и разширят национални програми за ранно откриване и контрол на хипертония, диабет и дислипидемия, особено сред рискови групи и цялото население над 40 години.

  • Интензивни програми за отказване от тютюнопушене: Тези програми трябва да включват медикаментозна подкрепа и последващи консултации, съобразени с актуалните насоки на ESC.

• Подобряване на достъпа и придържането към лечение:

  • Осигуряване на достъп до съвременна терапия: Необходимо е да се гарантира достъпът до модерни и ефективни медикаменти за контрол на артериалното налягане и холестерола, включително комбинирани препарати, които подобряват придържането към лечението.

  • Образование на пациентите: Трябва да се засили обучението на пациентите относно правилния прием на медикаменти (напр. аспирин), важността на дългосрочната терапия и самоконтрола.

• Укрепване на здравната система:

  • Дългосрочни и устойчиви национални стратегии: Разработването и прилагането на такива стратегии с адекватно финансиране и междусекторно сътрудничество е от съществено значение, за да се избегне фрагментирането на усилията в краткосрочни проекти.

  • Инвестиции в рехабилитация: За намаляване на инвалидизацията след сърдечни инциденти и инсулти са необходими значителни инвестиции в програми за ранна и качествена рехабилитация.

  • Мониторинг и оценка: Редовното събиране и публикуване на подробни, актуални епидемиологични данни за заболеваемост, смъртност и рискови фактори е от ключово значение за оценяване на ефективността на интервенциите и адаптиране на политиките.

• Хармонизация с европейските стандарти: България трябва активно да внедрява най-новите ESC насоки в клиничната практика и националните програми, включително адресиране на нови рискови фактори като психосоциален стрес и замърсяване на въздуха.

• Използване на дигитални технологии: Внедряването на дигитални решения може да подобри здравната просвета, проследяването на пациенти и достъпа до информация и консултации, допринасяйки за по-ефективно управление на ССЗ.