Славяни ли са хуните???

[RIZAR]

Хуните са славяни:

1.Хуните на Атила са славяни ,това казва през 19-ти век. великия българин Г.Кръстевич;

2.Антропологичния им облик е славянски ,дори малко по " рижаво-червен"

3. Славянски са им дори обичаите ;

4.Имената им са гото-славянски , не монголско-китайски ;

5.На Балканите се споменават от Птоломей за пръв път през 2-ри век.

6.Традицията им е славянска ;

4.Никой не ги е смятал за жълти хора ,били са обезобразени ,защото като езичници са имали специални обреди и татуировки ,които са били отличителни белези за принадлежност към род и племе;

итат:

Тук (на река Висла) свършва земята на свебите. Относно певкините, венедите и фините аз се колебая дали да ги причсля към германците, или към сарматите. Наистина певкините, които някои наричат и бастарни, ни напомнят по език, обичаи, начин на живот и строеж германците, обаче у тях се забелязва изобщо липса на чистота и безделие сред знатните. Благодарение на смесени бракове те до голяма степен са станали подобни на сарматите. И венедите са заели много от нравите на последните, тъй като, занимавайки се с грабеж, те са пребродили в своите походи всички гори и планини, които се издигат между певкините и фините. Все пак трябва по-скоро да се причислят към германците, тъй като строят къщи, носят щитове, сражават се пешком и в бягане са пъргави, а всичко това не е присъщо на сарматите, които цял живот прекарват на коли и коне.

Спалы (Spali) — племя, на которое напали готы, когда пришли со своим вождем Филимером в область Ойум. Название ”спалы” перекликается с названием ”спалеи” (”Spalaei”), записанным Плинием (Plin., VI, 22), который относил расселение племени к реке Танаису; но особенно название ”спалы” сближается с названием ”споры” (Σποροι), упоминаемым Прокопием. Последний относит имя споров к склавенам и антам вместе: ”имя же как у склавенов, так и у антов было вначале одно — и те и другие исстари назывались спорами” (και μην και όνομα Σκλαβηνοΐς τε και ’Άνταις έν το ανέκαθεν ήν. Σπόρους γαρ το παλαιον αμφοτέρους εκάλουν, — Bell. Goth., III, 14, 29). Прокопий пытается уяснить себе этимологию этого имени; по его мнению, оно происходит от наречия ”σποραδην”. В соответствии с широко распространенным в средние века приемом (например, в ”Этимологиях” Исидора Севильского в VII в.; ср. толкования Иорданом племенных названий гепидов и герулов-элуров. Get., §§ 94—95, 117) он опирается на внешнее фонетическое сходство между словами ”споры” и ”σποραδην”, ”спорадически”, и делает поэтому следующий вывод о значении самого этнического названия: так как σποραδην значит ”рассеянно”, ”случайно”, ”там и сям”, то ”спорами” являются люди, которые ”населяют землю, рассеянно раскидывая свои жилища” (ότι δη σποράδην, οιμαι, διεσκηνημένοι την χωραν οίκοΰσι), ”благодаря чему они и обладают громадной областью — им принадлежит большая часть того [левого] берега Истра”. Таким образом, если ”спалы” Иордана и ”споры” Прокопия совпадают, то, следовательно, готы, продвигаясь на юг, пересекли земли, населенные предками славян. В VI в. споры (по Прокопию) жили к северу от Дуная; раньше же, когда готы, перемещаясь к Понту, прошли через земли споров, последние жили, судя по словам Иордана, где-то на левобережье Днепра: ведь готы сразились с ними, перейдя реку (”emenso amne”) и вступив в область Ойум. О венетах и о спорах можно говорить, как об одном племени или как о группе племен, носящей либо первое, либо второе название, так как и венеты (по Иордану) и споры (по Прокопию) являлись общими именами для двух позднейших славянских разветвлений — склавенов и антов. Прокопий, неясно представлявший себе области северо-западного Причерноморья, не пытался установить, где именно обитали названные им древние споры. Говоря тут же (Bell. Goth., III, 14, 30) об обширной земле, которой владеют племена, расселяющиеся σποράδην, ”рассеянно”, он имеет в виду современных ему склавенов и антов. Но в сочетании с беглым намеком Прокопия на общее древнее имя склавенов и антов (всего их ”народа”, ο λεώς), краткое, но важное замечание Иордана о спалах на нижнем Днепре приобретает для истории и археологии северного Причерноморья большое значение.

За тези същите "спори " ясно Тацит казва ,че в действителност се чуди към кого да ги прилепи, към сарматите или към германците . Обаче ясно, казва ,че са обезобразявали лицето си КАТО САРМАТИТЕ.

Да видим сега ,кои други скити са обезоразявали лицето си -

О племенах, разрисовывавших свои тела, говорит Вергилий в ”Энеиде” (Aen., IV, 146), называя их агафирсами, и в ”Георгиках” (Georg., II, 115), называя их гелонами. Помпоний Мела в обстоятельном рассказе (Mela, II, 10) сообщает, что агафирсы разрисовывают лица и тела (”ora artusque pingunt”) в большей или меньшей степени в зависимости от древности рода, и узоры эти невозможно смыть (”et sic ut ablui nequaeant”). Интересен комментарий к Вергилию, составленный грамматиком IV в. Мавром Сервием Гоноратом. Первое из указанных выше мест (из ”Энеиды”) он объясняет так: ”„разрисованные агафирсы” („pictique Agathyrsi”) являются племенами Скифии, а слово „picti” в данном случае не означает „имеющие наколы” („picti autem non stigmata habentes”) подобно народу в Британии [который такие наколы имеет]”. Этот текст, не разъясняя до конца понятия ”picti”, содержит ценное указание (причем, автора IV в.), что жители Британии делали себе наколы, разрисовывая кожу. Второе из указанных мест (из ”Георгик”) комментатор объясняет иначе: ”и разрисованных гелонов” („pictosque Gelonos”) [а именно] — „имеющих наколы” („stigmata habentes”), это — племена Скифии, как и разрисованные агафирсы”. Здесь подкрепляется представление, что глаголом pingere определяли какую-то татуировку. В V в. Клавдиан упоминал о ”разрисованных железом щеках” (”ferro picta genas”, — Claud., De laude Stilichonis, 2, 247) и о гелонах, которые вообще любили разрисовывать железом части своего тела (”membraque qui ferro gaudet pinxisse Gelonus”, Claud., In Rufinum, I, 313). Итак, приведенное выше место Иордана свидетельствует об обычае каледонцев и меатов — жителей нынешней Шотландии — накалывать кожу металлическим острием для нанесения на нее рисунка.

Е скотите ,може и да не са скити ,но гелоните и агатирсите са посочени още от Херодотова време. Макар ,че през 13век. си мислели ,че са !

Агатирсите са акацирите ,които после стават хазари или козари ,а сега козакс/КАЗАЦИ/ РАЖДАТ СЕ НА КОНЕ ,спят ,ядат всичко правят на коне.

Крайно време е да се обърне внимание ,че не жълтите кривокраки китайчета яхащи коне са дошли от Монголия ,а снажни ,руси или червенокоси хора с големи коне ,опрели се на стремето си мачкат Римската империя.

[ISTORIK]

А защо тази тема беше пусната в раздела, посветен на музиката (подраздел на разела за изкуства)?!

----

Не, хуните не са славяни. Научните дискусии се въртят около хипотезите за техния северноиндиански, патагонски и марсиански произход. Cкоро се очаква един японски професор медиевист (специалист по средновековието) да публикува научна статия за техния японски произход. А един руски астролог смята, че те са остготи (остроготи).

Редактирано Юли 24, 2008 от ISTORIK

[Иванко Тертер]

-------- Аа, в темата за музика . То верно е музика за душата такава тема. ------------

Имайки предвид, че терминът славяни за ромейските право, а оттам и летописи, означава "социална категория зависимо население", не изключвам възможността хуни да са ставали такива. Има обаче и още нещо. Чел съм на много места, че е имало европейски хуни /индоевропейци/ и азиатски хуни /тюрки и монголоиди/. Едните са наричани хуни, другите хони, аке не бъркам. По тая ос е разцепена и хунската държава. "Хуните" /Хони, които са си индоевропейци/ остават в своята държавност в Европа, азиатските хуни образуват свой каганат.

Между другото и Паийсий Хилендарски говори, че гърците често бъркали българи и хуните. И сам казва, че те много късно разбрали своята грешка, та оттогаз само започнали коректно да правят разлика и да отразяват едните от другите в летописите. Паисий явно указва, че индоевропейците /българите за него/ и азиатските хуни са две отделни неща /пък били и в една обща велика държавност начело с Атила и преди него/.

Имайки предвид обидата "вулгарин/българин" в Италия, която е древна заемка-жаргон в съвременния италиански, ясно се разкрива, че в Европа /Италия, Рим/ Атиловата държава се възприемала с българите. Те са тези европейски "хуни". Жертвата най-добре е знаела кой е бил врагът й нали? Безценна податка е тази стара обидна заемка в италианския, която е великолепен комплимент за мен. На първо място, защото жертвата винаги е сърдита на душманина си /явно по-силен в този V век от нея/ и на второ, защото "българизираното право в римската западна империя" изтръгва сърцето на римското класическо право - института на склавянството /сервуса, робството/. При "/б/вулгарен"-ите такъв толкова съвремнен и справедлив институт е нямало, неравенството между човеците е било забранено. Какъв по-добър комплимент за българския дух и държавност от съвременна гледна точка.

[КГ125]

Кои хуни? "Късните" или "хунну"? Сред първите може и да е имало славяни, но не виждам аргумент те да са славяни поначало. Имената им не са славянски. Не виждам сериозни аргументи. Гаврил Кръстевич и др. са представители на българската възрожденска, хм, да го кажа, "преднаука". Те изнасят прочетено от тях, но никъде няма истински доказателства. Макар да трябва да се признае заслугата на тези фигури към българското възраждане, те са далеч от сериозната аргументация и са ценни по-скоро със сведенията, но не с изградени тези.

[протобългарин]

Първото реално споменаване на славяните е от Птолемей, в неговите карти са отбелязани като "ставани". Праславяните отговарят на т-нар. "култура на щриховата керемака" обособила се на теротирята на съвр.Западна Белорусия, Южна Полша, Закарпатието.

А ярката монголоидност на хуните е така добре обрисувана и от А.Марцелин и от Приск (относно външния вид на Атила - нисък ръс, малки очи, сплескан нос, землист цвят на кожата), което изключва всякаква прилик със славяните. Но поради съхранените две хунски думи от славянски произход "мед и страва (помен)" може да се мисли че хуните са увлякли със себе си и част от праславяните.

[adXok]

Как така славос са преди хуните като понятия, та именно хуните да бъдат предполагани за славяни?!?

Нещо като каруцата да е преди конясякаш ми се струва.