Отиди на
Форум "Наука"

Култът към бог Хърс


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Знае ли се нещо повече за този бог?

Попаднах на ето това от Анчо Калоянов:

"В своя монография Цветана Романска изписва името на божеството като Хорс, т.е. в руското пренагласяване към законите на собствения език, но същото прави и Иван Панчовски, който отбелязва, че "култът кам бог Хорс, който бил най-много разпространен сред източните славяни, вероятно ще да е имал поклонници и сред южните славяни". За доказателство той привежда имената на две села в Разградско и средновековното име на Разград като Хръсград.

Фактите сочат точно обратното - Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество. По тази причина то е било известно на Йоаким Корсунски, българин по потекло, който го е вписал в пантеона на Киевския княз Владимир. Предположението за приноса на Йоаким Корсунски е признато за вероятно и от В. Н. Топоров, а тезата за старобългарската принадлежност на това божество се подкрепя и от твърдението му, че името има иранско потекло с тюркско посредничество и неговата етимология може да се изведе от "слънце", "сияние". То се споменава и в четирите основни паметника, които имат българска подложка - "Ходене на Богородица по мъките", "Беседа на тримата светители", "Слово на Христолюбеца" и "Слово на тълкователя" (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). Без да разискват по този въпрос, по разбираеми причини руските изследвачи предпочитат името във формата Хорс. За пълнота ще отбележим, че в изследванията си Борис Рыбаков посочва и един топоним от Балканите: "Недалеко от Переяславца-на-Дунае находилась местность Хорсово, где, по всей вероятности, было святилище Хорса."

Всъщност месното население около Разград - капанци и хърцои ( предполага се връзка с Хърс ) винаги са се смятали за наследници на старите българи дошли първи по тези земи.

Link to comment
Share on other sites

Хърз, Хърс – средновековно българско име, дало съвр.фамилия Хърсев, харен, харно – добър, хубаво, харесвам – желая, хърз – чест. При аланите-преселници в средновековна Унгария се е срещало името Хурз (Гомбоц, 1925 г.). Смята се че източнославянския бог Хорс, е взаимстван от аланите. Хорз – добър, добро божество. В осетински иронски хъаru, дигорски хъаurж, хъаrж, хъаruж – способности, дарби, сила, доблест, добродетел, иронски xorz, дигорски xuarz (xwarz) – добър, славен, хубав. В основатае древноиранското *xwarz – сладък, вкусен, първоначално отнасящо се за храна, в авестийски xwar – ям, персийски xwāl – храна, но после се развива и като абстрактно понятие, напр.както в български сладък-благ, благо-добрина. /ОРС/,/ДРС/,/ВА-С-4,стр.218-219/ Също Хорзомантис, Хорзоман – имена на „масагети” телохранители на византийския пълководец Велизарий. Явно се касае за алани, савири (възм. и прабългари). Имената се обясняват изцяло с осетински, от В.Абаев. 1. Хоромантис, от xorz – добър и аman – намерение. Звучало е по-правилно като Хорзаман – с добри намерения. 2. Хорзомантис, от xorz – добър и amond – удача, късмет, т.е. Хорзаманд – късметлия, щасливец. /ВА-С-4,стр. 219/ В тох./б/ kare, в тох./а/ k.r – хубав, великолепен, добър, kartse, krent – хубав, красив от прототохарското *horos, *horesha. /DA-DT-b/ Откриваме интересни аналогии. В корнуелски kara, kerensa – любов, в ирландски car, caraid – дружествен, добър, сriotaich – добър, нежен. /EDGL/ В палийски garava – уважение, почит. /L-IAIL/ В санскрит har(i), haāryati, кюрдски xušr, съвр.персийски xorsдnd и пехлеви gār, garōst – желан, скъп, предан, кховарски hor – хубав, красив. /Ch-DIV/ Ст.Младенов погрешно смята че българското, неславянско харесвам е гръцка заемка, от еднозначното άρέσκω. /СМ-ИБЕ,стр.81/ Съществува рядката българска дума хърз – чест, която се смята за заемка от османотурското irz – чест. /СИ-РРОД,стр.551/ Но пълното сходство с аланското Хорз, изключва такава връзка.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Хърсово, Хърсград (Разград) – средновековни топоними. Паралел в осетински иронски хъжrs - открито място, открито пространство. В чувашки hir – поле, степ, аналог на турското кър. (ИА-УЧРС) В дигорски xжrsж е обработваема земя, нива, произлиза от общоиранското *karš – бразда. (ВА-С-4,стр.182) Така че Хърсово, Хърсград са названия свързани с особеностите на ландшафта, т.е. равнина, обработваемо поле. Тази прабългарска дума е свързана с названието на етнографската група хърцои, обитаващи североизточна България. Традиционно се смята че е румънска заемка rвtoо – селянин. /СИ-РРОД стр.551/ Или като обидно прозвище също от румънското raţă, răţoi – патица, паток. /БЦ-ИБЕ-2 стр.54/ Румънската дума rвtoо –селянин, е българска заемка от ратай. Но другото название на хърцоите – „полянци”, жители на полето, ясно показва къда да търсим значението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:) Ами тогава честито на господин Хърс, че ще си има вече храм и поклонници тука!

Колеги, само да не се ХЪРЗулнете с тия етимологии, щото авестийското персийско Ахура Мазда, откъдето произхожда по-късното Хормузд и нашето Хърс / Хорс - богът на слънцето, си има своя древен прототип в лицето на египетския бог Хор, чрез един от епитетите му, а именно - Хор Мездау.

И не разбрах - кой ще поддържа свещения огън? :Oo::)

Link to comment
Share on other sites

Хърс и Ахура-Мазда са съвсем различни персонажи. Съгласно „Авестата” името Ахура-мазда означава „мъдър бог”. В авестийски аxura означава бог, в санскрит аsura има значение на зъл демон, лошо божество. Предполага се че първоначалното значение на думата е било ahuras/asuras – жреческо съсловие, от asha – истина, защитници на истината. Като индоевропейски аналог на думата се посочва скандинавското æser – бог. Втората част на името е със значение „ум, способности”. В санскрит majjaān, тох./а,б/ msāsāut, протоиндоирански mazgha, авестийски mazga, хотаносакски māstai, согдийски m`z, средноперсийски mazd, осетински magъz/magæz, белуджи maj`g, пущунски m`zāā, язгулемски mul`z – ум, мозък. /L-IAIL/, /DA-DT-b/

Според Менгес, българският кан Кормесий отразява тюркизирана форма на иранското име Hormuz или Hormizd (средноперсийски форми на авестийското Ahurômazdâo - Ахурамазда) което се среща в уйгурски (манихейска заемка) като Qormuzda, Qormizda. /ВБ-ИЕП/ Разбира се не е необходимо да търсим тюркизирани форми. Ахурамазда е богът символ на доброто, светлината, ясното небе, слънцето. Ако приемем че Кормесий и Кормисош са две форми на едно и също име, то най-вероятно е звучало като Кормузд/Кормизд.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Хърс и Ахура-Мазда са съвсем различни персонажи. Съгласно „Авестата” името Ахура-мазда означава „мъдър бог”. В авестийски аxura означава бог, в санскрит аsura има значение на зъл демон, лошо божество. Предполага се че първоначалното значение на думата е било ahuras/asuras – жреческо съсловие, от asha – истина, защитници на истината. Като индоевропейски аналог на думата се посочва скандинавското æser – бог. Втората част на името е със значение „ум, способности”. В санскрит majjaān, тох./а,б/ msāsāut, протоиндоирански mazgha, авестийски mazga, хотаносакски māstai, согдийски m`z, средноперсийски mazd, осетински magъz/magæz, белуджи maj`g, пущунски m`zāā, язгулемски mul`z – ум, мозък. /L-IAIL/, /DA-DT-b/

Според Менгес, българският кан Кормесий отразява тюркизирана форма на иранското име Hormuz или Hormizd (средноперсийски форми на авестийското Ahurômazdâo - Ахурамазда) което се среща в уйгурски (манихейска заемка) като Qormuzda, Qormizda. /ВБ-ИЕП/ Разбира се не е необходимо да търсим тюркизирани форми. Ахурамазда е богът символ на доброто, светлината, ясното небе, слънцето. Ако приемем че Кормесий и Кормисош са две форми на едно и също име, то най-вероятно е звучало като Кормузд/Кормизд.

:) Аз пък си мислех, че "Ахура" идва от "hwara" (перс.) / "swara" (санскр.), което е производно от "sur / hur" - антонима на "asur / ahur". Гледай колко заблуден съм бил, значи... Ама то с тоя моя мозък - същински "mul'z", за нищо не става...

За Кормисош - пробвайте с "Кормъш - Ош / Крумъш - Ош". Може пък и да излезе нещо. Някой управител, например. :)

Link to comment
Share on other sites

Тогарм, не схващам насоката на иронията ти, просто ти цитирам основното мнение по въпроса за произхода на названието Ахура-мазда, това че не си съгласен си е твой проблем и ни най-малко бих се отказла от мнението си!

С "хвар" е свързано името Хорз, смятам добре съм го обяснил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Тогарм, не схващам насоката на иронията ти, просто ти цитирам основното мнение по въпроса за произхода на названието Ахура-мазда, това че не си съгласен си е твой проблем и ни най-малко бих се отказла от мнението си!

С "хвар" е свързано името Хорз, смятам добре съм го обяснил.

Извинявай ако съм те засегнал. Нямах такава идея. :)

Все пак, пробвай с "Крумъш Ош / Курмъш Ош" относно Кормисош.

И евентуално му "TZIT MAGILE" на тоя Ош. ;)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!