Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Подбрах и преведох 20 цитата свързани с предмета. Приятно четене :)

Превел и подбрал: Лъчезар П. Томов

Тази страница е като съзнанието на непредубедения читател... празна

“It is often said that knowledge is power, but it might be more correct to say that [critical] thinking is power.”

(Stuart Sim – Empires of Belief, Why We Need More Scepticism and Doubt in the Twenty-First Century 2006 ebook pg. 162)

Често се казва, че знанието е сила, но може би е по - коректно да се каже, че мисленето (критичното) е сила.


First, you know, a new theory is attacked as absurd; then it is admitted to be true, but obvious and insignificant; finally, it is seen to be so important that its adversaries claim that they themselves have discovered it.

William James, Pragmatism

Новата теория, знаете в началото се атакува като абсурдна, след това се признава за вярна, но очевидна и незначителна, накрая тя се смята за толкова важна, че критиците и обявяват, че те са я открили.


"A hypothesis is empirical or scientific only if it can be tested by experience. A hypothesis or theory which cannot be, at least in principle, falsified by empirical observations and experiments does not belong to the realm of science."

(Francisco J. Ayala, "Biological Evolution: Natural Selection or Random Walk?," American Scientist, Vol. 62, NovemberDecember 1974, p. 700)

Една хипотеза е емпирична и научна само ако може да бъде тествана чрез опит(а). Хипотеза или теория, която не може поне принципно да бъде опровергана от емпирични наблюдения и експерименти не принадлежи към сферата на науката.


"Multiple hypotheses should be proposed whenever possible. Proposing alternative explanations that can answer a question is good science. If we operate with a single hypothesis, especially one we favor, we may direct our investigation toward a hunt for evidence in support of this hypothesis."

(Campbell N.A., Reece J.B. & Mitchell L.G., "Biology," [1987], Benjamin/Cummings: Menlo Park CA, Fifth Edition, 1999, p.14)

Многобройни хипотези трябва да бъдат предлагани винаги, когато е възможно. Предлагането на алтернативни обяснения, които могат да отговорят на даден въпрос е добранаука. Ако действаме с една-единствена хипотеза, особено тази, която предпочитаме, можем да превърнем нашето изследване в лов на доказателства в подкрепа на нашата хипотеза.


"Certainly science has moved forward. But when science progresses, it often opens vaster mysteries to our gaze. Moreover, science frequently discovers that it must abandon or modify what it once believed. Sometimes it ends by accepting what it has previously scorned."

(Eiseley, Loren C., [Professor of Anthropology, University of Pennsylvania], "The Firmament of Time," The Scientific Book Club: London, 1960, p.5)

Със сигурност науката се е придвижила напред, но когато тя напредва, често дава път на неизмеримо по - големи мистерии за нашия поглед. Нещо повече, науката често открива, че трябва да изостави или да модифицира предишните си догми (това, в което е вярвала преди). Понякога процесът завършва с приемане на това, което науката е отричала преди това.


"Medawar admonishes the young to formulate hypotheses but not to identify with them. 'The intensity of a conviction that a hypothesis is true has no bearing on whether it is true or false'. Voltaire put it more strongly: 'In fact, no opinion should be held with fervour. No one holds with fervour that 7 x 8 = 56 because it can be shown to be the case. Fervour is only necessary in commending an opinion which is doubtful or demonstrably false'. I am told that when anybody contradicted Einstein, he thought it over, and if he was found wrong he was delighted, because he felt that he had escaped an error."

(Max Perutz, "Is Science Necessary?" (p.196), in a review he wrote of Peter Medawar's book "Advice to a Young Scientist")

Медавар поучава младите да формулират хипотези, но да не се идентифицират с тях. Интензивността на убедеността, че дадена хипотеза е вярна не влияе всъщност на верността и. Волтер го е казал по – директно: „Всъщност, никое мнение не би трябвало да се защитава с жар. Никой не твърди с пламенна убеденост, че 7x8 = 56, защото може да се покаже, че е така. Жар е нужна само когато се коментира мнение, което е съмнително или демонстративно невярно.” Беше ми казано, че когато някой е противоречал на Айнщайн, той е премислял наново твърденията си и ако откриел, че греши, се радвал, защото чувствал, че е избягал от една грешка.


"The scientific establishment bears a grisly resemblance to the Spanish Inquisition. Either you accept the rules and attitudes and beliefs promulgated by the 'papacy' (for which read, perhaps, the Royal Society or the Royal College of Physicians), or face a dreadful retribution. We will not actually burn you at the stake, because that sanction, unhappily, is now no longer available under our milksop laws. But we will make damned sure that you are a dead duck in our trade."

(Gould, Donald [former editor of New Scientist], "Letting poetry loose in the laboratory," New Scientist, 29 August 1992, p.51)

Научното стактукво носи значителна прилика с Испанската Инквизиция. Или приемаш правилата и поведението, и убежденията, продиктувани от ‘папството’ (Има се предвид Кралското Общество на Лекарите) или посрещни страховитото наказание (отмъщение). Ние няма да те горим на клада, защото това наказание за съжаление не е законно, но ние ще направим със сигурност, тида си „мъртва патица в нашата търговия”.


"A scientist commonly professes to base his beliefs on observations, not theories. Theories, it is said, are useful in suggesting new ideas and new lines of investigation for the experimenter; but "hard facts" are the only proper ground for conclusion. I have never come across anyone who carries this profession into practice--certainly not the hard-headed experimentalist, who is the more swayed by his theories because he is less accustomed to scrutinize them. Observation is not sufficient. We do not believe our eyes unless we are first convinced that what they appear to tell us is credible. It is better to admit frankly that theory has, and is entitled to have, an important share in determining belief."

(Eddington A., "The Expanding Universe," Penguin: Harmondsworth, Middlesex UK, 1940, p.25)

Ученият често претендира, че базира своите вярвания на наблюдения, не теории. Казано е, че теориите са полезни в предлагането на нови идеи и нови посоки на изследване за експериментатора., но „твърдите факти” са единствената правилна база за заключения. Никога не съм срещал човек, който прилага тези претенции в практиката – със сигурност не и твърдоглавите експериментатори, които са по – отнесени от своите теории, защото са по – малко свикнали да ги разглеждат критично. Наблюдението не е достатъчно. Ние не вярваме на нашите очи, освен ако първо не сме убедени, че това, което се появява пред тях е достоверно. По – добре е да признаем честно, че теорията има и е овластена да има важен дял в определянето на убежденията.


"There must be no barriers for freedom of inquiry. There is no place for dogma in science. The scientist is free, and must be free to ask any question, to doubt any assertion, to seek for any evidence, to correct any errors." "As long as men are free to ask what they must, free to say what they think, free to think what they will, freedom can never to be lost, and science can never regress."

J. Robert Oppenheimer, physicist, Manhatten Project, Life Magazine 10/10/1949)

Не трябва да има никаки бариери за свободата на съмнението. Няма място за догма в науката. Ученият е свободен и трябва да е свободен да пита който и да е въпрос, да се съмнява в което и да е твърдение, да търси което и да е доказателство, да поправя която и да е грешка.


"While the admission of a design for the universe ultimately raises the question of a Designer (a subject outside of science), the scientific method does not allow us to exclude data which lead to the conclusion that the universe, life and man are based on design. To be forced to believe only one conclusion--that everything in the universe happened by chance --would violate the very objectivity of science itself." "The inconceivability of some ultimate issue (which will always lie outside scientific resolution) should not be allowed to rule out any theory that explains the interrelationship of observed data and is useful for prediction." "It is in that same sense of scientific honesty that I endorse the presentation of alternative theories for the origin of the universe, life and man in the science classroom."

(Werner Von Braun, Ph.D., the father of the NASA space Program, in an open letter to the California State Board of Education on September 14, 1972. See http://www.pastornet.net.au/jmm/aasi/aasi0250.htm for the entire text with more good quotes!)

„Докато приемането на наличието на дизайн на вселената води в края на краищата до въпроса дали съществува Дизайнер (тема извън науката), научният метод не ни позволява да изключим данни, които водят до заключението, че вселената, животът и човекът са базирани на дизайн. Да бъдеш принуден да вярваш само в едното заключение – че всичко във Вселената е станало случайно, ще наруши самата обективност на науката.” „Неприемливостта на даден краен (фундаментален) спорен въпрос (което винаги ще бъде извън научното разрешение) не трябва да се позволява да изхвърля която и да е теория, която обяснява връзките между набльдаваните данни и е полезна за предсказване (на дадено явление или проце, бел.пр.)”
„Проява на същото чувство на научна честност е моето представяне на алтернативни теории за произхода на вселената, животът и човекът, в класната стая (залата за лекции ? бел.пр.)”


"But our ways of learning about the world are strongly influenced by the social preconceptions and biased modes of thinking that each scientist must apply to any problem. The stereotype of a fully rational and objective 'scientific method,' with individual scientists as logical (and interchangeable) robots, is self-serving mythology."

(Gould, Stephen Jay, "In the Mind of the Beholder," Natural History, vol. 103 (February 1994), page 14)

Нашите методи за изследване на света са силно повлияни от социалните предразсъдъци и отклонените (пристрастни) начини на мислене, които всеки учен трябва да приложи към който и да е проблем. Стереотипът на напълно рационален и обективен научен метод с индивидуалните учени като логически (и взаимозаменяеми) роботи е митология, служеща единствено на учените.


"Most scientific theories, however, are ephemeral. Exceptions will likely be found that invalidate a theory in one or more of its tenets. These can then stimulate a new round of research leading either to a more comprehensive theory or perhaps to a more restrictive (i.e., more precisely defined) theory. Nothing is ever completely finished in science; the search for better theories is endless. The interpretation of a scientific experiment should not be extended beyond the limits of the available data. In the building of theories, however, scientists propose general principles by extrapolation beyond available data. When former theories have been shown to be inadequate, scientists should be prepared to relinquish the old and embrace the new in their never-ending search for better solutions. It is unscientific, therefore, to claim to have "proof of the truth" when all that scientific methodology can provide is evidence in support of a theory."

(Stansfield, William D. [Professor of Biological Sciences, California Polytechnic State University],"The Science of Evolution," [1977], Macmillan: New York NY, 1983, Eighth Printing, pp.8-9)

Повечето научни теории са преходни. Изключения е вероятно да се появят и да опровергаят дадена теория - един или повече от нейните принципи. Това може да стимулира нов етап на изследвания, водещи или до по – сериозни и пълна теория или до по – ограничителна (по – точно дефинирана) такава. Никога не е напълно завършено в науката, търсенето на по – добри теории е безкрайно. Интепретацията на научния експеримент не бива да се разширява извън границите на наличните данни. В строенето на теории обаче, учените предлагат общи принципи, базирани на екстраполация извън наличните данни. Когато предишните теории се покажат като невярни, учените трябва да са подготвени да изоставят старото и да приемат новото в тяхната никога не свършващо търсене за по – добри решения. Ненаучно е да се твърди (от даден учен),че има „доказателство за истината”, котато всичко, коеото научната методология може да осигури е свидетелство в подкрепа на дадена теория.


"Now and then a scientist stumbles across a fact that seems to solve one of the great mysteries of science overnight. Such unexpected discoveries are rare. When they occur, the scientific community gets very excited. But excitement is not the best barometer of scientific validity. Science, said Adam Smith, should be "the great antidote to the poison of enthusiasm". The case of the disappearing dinosaurs is a fascinating demonstration that science is not based on facts alone. The interpretation of the facts is even more important."

(Robert Jastrow, Ph.D. (physics), Director, Institute for Space Studies, USA), "The dinosaur massacre", Omega Science Diegest, March/April, 1984, pg. 23).

„Отвреме-навреме някой учен се сблъсква с факт, който изглежда, че ще разреши някоя от най – големите научни мистерииза една нощ. Такива неочаквани открития са рядкост. Когато те възникнат, научната общественост се развълнува много силно. Вълнението обаче не е най – добрия барометър на научната валидност. Науката, е казал Адам Смит „най – голямата противоотрова на ентусиазма”. Случаят с изчезналите динозаври е удивителна демонстрация, че науката не се базира само на фактите. Интепретацията на тези факти е дори по – важна.”


"I encourage [students] to be skeptical-as long as their skepticism is based on logic and evidence. . . .Questions are what drives science, not answers. . . . Take nothing for granted, I counsel my students: that is what makes a scientist"

(Michigan State physiology professor Robert S. Root-Bernstein "Darwin's Rib," in Discover, September 1995, pp. 38-41)

„Аз окуражавам студентите си да бъдат скептични стига скептизицмът им да е базиран на логика и доказателства... Въпросите движат науката, не отговорите... Не приемайте нищо за дадено, това съветвам студентите си: Това е, което ви прави учен!”


"Like Kamin, I am, myself rather more harsh in my view. Scientists, like others, sometimes tell deliberate lies because they believe that small lies can serve big truths."

(Lewontin, Richard C., "The Inferiority Complex," review of The Mismeasure of Man, by Stephen J. Gould, New York Review of Books (October 22, 1981), in which Gould argued that the sociopolitical bias of a scientist might have an unconscious effect on his scientific results)

„Като Камин, аз съм по – суров в моите оценки (моя поглед върху нещата). Учените, както другите хора понякога казват целенасочени лъжи, защото смятат, че малките лъжи могат да служат на големите истини.”



Share this post

Link to post
Share on other sites

Благодаря :) В този блог ще публикувам еидн кратък обзор на логическите заблуди като първа стъпка към един мой образователен проект - Силна България е Рационална България

Организирам кауза, свързана с обучението по критично мислене, ето и алфа-версията:


Четвърта част на логическите заблуди - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=259278

Най - атрактивната част от логическите заблуди - дедуктивните, които са в основата на софистиката - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=260566

Причинно - следствени грешки (очаквам дискусии по примерите :) ) http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=262620

Некоректни заключения - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=263251

Заблуди от двусмисленост - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry40406

Йерархични заблуди - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=264788

Non - Sequitur - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=265772

Заблуди на обясненията (първа част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=267835

Заблуди на обясненията - втора част http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=268592

Поздрав за Празниците с една песен за заблудите - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=271606

Заблуди на дефинициите (първа част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=272609

Заблуди на дефинициите (втора част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=273298

Цивилизацията според един лаик - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=274524

Заблуди на Избора (първа част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=275342

Заблуди на Избора (втора част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=278327

Други заблуди - първа част - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=282023

Други заблуди - втора част - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=285170

Първа глава на Специалните Логически Заблуди - Бягство от отговорност (първа част) - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=288208

Една по - различна заблуда - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=297038

Заблуди от Предсказване, част първа - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=299671

Редактирано от Lion Queen

Share this post

Link to post
Share on other sites

Не се чувствам още готов да говоря и пиша на тази тема (Ръсел, Гьодел, пределите на познанието...). И този етап ще дойде в развитието на трудовете ми в интернет :)

Засега - текущият труд:

II. Заблуди от предсказване.

5. Статична заблуда на бъдещото състояние

Деф. Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените.


а) Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш

б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние.

в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард.

Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал.

6. Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние

Деф. Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове.


а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен:

„За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.”

б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или 7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг).

в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000 кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души...

7. Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние

Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние.


а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС.

Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали.

б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му.

в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара.

Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също.

8. Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние

Деф. При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек.


а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам

Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение

б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти.

Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия.

в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам.

Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.

Share this post

Link to post
Share on other sites

III. Заблуди на произхода.

Деф. Заблудите на произхода представляват използването на произхода на даден човек или обект (абстрактна структура като например фирма, държава и т.н.). като аргумент за неговите (нейните) действия и решения или като аргумент най – общо в съставянето на логическа теза. Тези заблуди представляват едновременно argumentum ad hominem и отрицание на фундаменталната свобода на избора (обстоятелства да предопределят избора).

9. Заблуда на произхода.

Деф. При тази заблуда за даден човек или обект се съди по неговия произход, като по този начин на произхода неправомерно се възлага определяща вместо обуславяща роля.


а) „Sins of the fathers” – греховете на бащите/майките се предават по наследство и синовете/дъщерите отговарят за престъпленията на родителите си.

Заб. Твърдението, че грехове могат да се предават по наследство отрича едновременно съвременната биологическа наука, концепцията на повечето религии (грехът като действие на нематериална душа) и фундаменталната свобода на избора.

б) Богомил Райнов е син на Николай Райнов, следователно е виден антикомунист.

Заб. Богомил Райнов публично се отрича от баща си, за да го допусне БКП до публикуване.

в) Хората са произлезли от маймуните, следователно са маймуни.

Заб. Твърдението само си противоречи – няма как хората едновременно да са „произлезли” от маймуните и все още да са маймуни, коеот би означавало да не са „излезли” от никъде.

г) Хората от добри семейства израстват по – възпитани и културни, с по – развити ценности, докато хората от лоши семейства стават профани, олигофрени, лумпен-комунисти, садисти, женомразци, простаци и пияници.

Заб. Има връзка между семейството и поведението на човека, но тя е чисто корелативна, не детерминистична – с други думи семейството може да помага или пречи, но не може да оправдае който и да е избор на човека.

д) Цар Симеон II – Gamble трябва да е прекрасен човек, щом е от такъв стар и аристократичен род като Гота и щом има такъв прекрасен баща като Борис III.

Заб. Щом е аристократ, дори и да убие човек с голи ръце, поне ще го направи аристократично.

10. Обратна заблуда на произхода.

Деф. При тази заблуда за предците/произхода на даден човек или обект се съди по него, като по този начин на произхода регресивно се възлага определяща вместо обуславяща роля.


а) Щом в Р. Македония сега има македонци, то и техните баби и дядовци са македонци.

Заб. Бабите и дядовците са се определяли официално като българи до 1944, а техните предци са се определяли само и единствено като българи.

б) Внукът на Радой Ралин е пълно кеуеме, следователно и родът му е от такива.

в) Човекът произлиза от маймуните, следователно и те са разумни ИЛИ човекът е с Божествен произход, следователно и Бог е грешен.

Заб. Отново произходът се използва като знак за тъждество.

г) Всички престъпници са от лоши семейства.

Заб. Статистическите проучвания сочат значителен дял на престъпници от добри семейства.

д) Родът Гота е комарджийски род, щом Симеон II-и му е наследник.

Share this post

Link to post
Share on other sites


Или изкуството на критичната дискусия

Източник - Уикипедия.

Оригинален източник - Van Eemeren, Grootendorst & Snoeck Henkemans, 2002, pp.182-183)

Деф. Прагма – диалектиката е теория на аргументацията, която комбинира чисто логическата страна на спора с комуникационната страна и взаимодействията между комуникиращите. Това е свръх – опростяване.

I. Мета – теоретични принципи на прагма – диалектиката:

1. Функционализация – постига се, като се третира спорът като целенасочен акт.

Заб. Идеята се, че се спори например, за да се открие истината или поне да се нокаутират очевидните неистини или за да се постигне консенсус (съгласие) по темата на спора.

2. Социализация – постига се, като се разширява перспективата на словесния акт до нивото на взаимодействие.

Заб. Идеята е, че се говори, за да се предизвика реакция у слушащите.

3. Екстърнализация (авторът очаква предложение за адекватен превод по смисъл на понятието externalization) – постига се чрез улавяне на предположенията и взаимодействията, създадени от акта на речта.

Заб. Речта се предполага да бъде чута и разбрана.

4. Диалектификация (търси се достоен превод на dialectification) – постига се, когато обмяната на актове на речта се подчини на определен идеален модел на критическата дискусия (Van Eemeren & Grootendorst, 2004, pp.52-53).

Заб. Диалектика има там, където спорът следва определени правила, а не е надвикване на битака.

II. Идеален модел на критическата дискусия

Деф. Идеалният модел предвижда десет правила за провеждане на аргументирана дискусия. Нарушаването на тези правила се твърди, че ще попречи на рационалното разрешаване на разликите на мнения и следователно това нарушаване би било логическа заблуда.

1. Правило на свободата – спорещите не трябва да пречат на другите спорещи да изказват своите тези или да се усъмнят в тезите на първите.

Заб. Несвободната дискусия не е рационална дискусия, тъй като се прилага аргументът на силата - argumentum ad baculum.

2. Тежестта на доказателството – изказващият твърдение е задължен да го защити, ако опонентът го призове да го направи.

Заб. Твърдения, просто хвърлени ей така имат същата стойност на аргументи като сънищата.

3. Правилото на тезата – атакуването на тезата на опонента трябва да е свързано само и единствено с тезата.

Заб. Аргументи от типа „що си грозен, що си болен, що си мръсен, що си долен” нямат никаква тежест и са най –тежката заблуда – argumentum ad hominem.

4. Правило на свързаността (релевантността) - участникът може да защитава тезата само с аргументи, които са свързани с нея.

Заб. „Хората са умни, защото кравите не са”, не върви като изказване, доводът трябва да има общо с тезата.

5. Правило на неизразените предпоставки – участник не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Заб. Идеята е, че е забранено на да се вменява твърдение (предпоставка) на човек, който не го е изказал (Не харесваш Обама, следователно си расист) или пък да се отрича изказано неявно твърдение – намек (мразя негрите, но не съм расист).

6. Правило на отправната точка – участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Заб. „Тъй като земята е плоска...” не е добро начало на спор дали земята е плоска или не, нито може да се отрече предпоставка като тази например „тъй като 2+2 = 4”.

7. Правило на аргументационната схема – участник в спора не бива счита теза за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която е коректно приложена.

Заб. Неподходяща схема – „Циганите са лоши, защото всички така казват”, некоректно приложение – „един циганин ми открадна портмонето, двама други ограбиха свако ми, следователно всичките са крадци”

8. Правило на валидността –трябва да се използват само логически валидни аргументи или аргументи, които могат да бъдат валидирани, когато неявните предпоставки бъдат направени явни.

Заб. Идеята е да се прилагат логически валидни аргументи, не като „Ако всички негри са американци и всички индианци са американци, то всички негри са индианци”.

9. Правило на закриване на спора – ако едната страна се провали в опита си да защити тезата си (аргументите на другата страна победят), то тя трябва да оттегли твърденията си, а ако успее, другата страна трябва да оттегли възраженията си.

Заб. Тъй като спорът има цел – обикновено да се достигне до истината, то когато тя бъде достигната, неправите трябва да се съгласят, че са неправи, ако аргументите им се окажат неверни. Поведение от типа „Земята Е плоска, ПЪК” не е рационално.

10. Правило на употребата – участник не бива да използва неясни или двусмислени твърдения и трябва да интепретира формулировките на опонента колкото се може по – внимателно и точно.

Заб. Трябва да се избягват бисери от вида „25 години социалистически Батак” или „30 години цирк, 30 години народна власт”

III. Заключение.

Описаният модел на критическа дискусия е идеален и не взима предвид ирационалността на човешката природа или сложносттана твърденията в реалния спор, в който не е толкова лесно да се каже „кой е победител”. Независимо от това, той е един добър фундамент за рационална дискусия.

Share this post

Link to post
Share on other sites

IV. Заблуди на контекста.

Деф. Вербален контекст е обкръжаващата среда на даден текст или разговор (дума, изречение, речев акт и т.н.). Тъй като езикът не използва строги формални модели на изразяване, контекстът влияе върху начина, по който даденият текст бива разбиран. Неформалните модели не могат да бъдат разглеждани в строга изолация, а само обектно, като обектът включва (инкорпорира в себе си) и средата (разглежда се целият текст наведнъж при анализа).

11. Изваждане от контекст.

Деф. Тази заблуда се проявява при разглеждане на дадено неформално твърдение като формално, т.е. в изолация от средата, което променя смисъла му. Съществува вариант и при формалната логика, ако съзнателно бъдат изпуснати част от твърденията.


а) Централен клас от тази заблуда е класът „изпускане на противоречия” или цитиране до частицата „но”:

- „Преклонена главица сабя я не сече” вместо „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”.

- Той е добър човек, но това не го оправдава.

- Те са мръсни и са цигани, но не са престъпили закона.

Заб. В тези примери се цитира само една част от разсъжденията, изпускайки контра-разсъжденията като по този начин се подменя самият извод.

б) Изваждане на съждение от контекста, който дефинира смисъла му.

Деф. Много често в писмения и говорим език се използва предефиниране на понятия и термини в зависимост от човека, който ги използва, т..е той може да бъде ползван като референция, без това да е argumentum ad hominem. Друг вариант е да се изпуска част от текста, която предефинира понятията

- Пешо каза, че си копеуе.

Заб. Пешо използва думата в смисъл на „добър, готин човек”, докато оригиналното значение е „незаконороден син от Пернишко или Радомирско”)

- Ти си селянин, защото работиш на село като земеделец.

Заб. Изпускането на втората част автоматично прави твърдението обидно, защото е масово възприето като такова и се е превърнало в норма за обида особено в големите градове.

- Царят е гол.

Заб. За тези, които не са чели приказката, смисълът на твърдението може да бъде произволен, вкл и буквален.

в) Редуциране на твърдения (половината истина).

Деф. Дадена редица от предикати да бъде представена с нейно подмножество, например „Ако (А и B) или C” бъде заменено с „Ако Ако (А и B)”, което променя крайния изход на съждението:

- Ако българите са кадърни и добри хора, то държавата ще потръгне

Заб. Изпускането на фразата „и добри хора” променя смисъла на твърдението, от което отпада моралният елемент и по този начин смисълът на казаното променя самата парадигма на разсъждението.

- Ако съм индианец, то аз съм свободен човек.

Заб. Тук има едновременно две заблуди: първо – изпускането на фразата „и живея в резерват” прави смисъла на понятието „свободен” неверен, ако се има впредвид свободен от правилата и законите на САЩ. Вторият проблем е, че всъщност не е дефинирано понятието „свободен”, което прави цялото твърдение неясно.

- Всички български футболисти, които играят в чужбина, са с правилен манталитет за националния отбор.

Заб. Изпускането на фразата „които играят в чужбина”, променя смисъла на тезата от „играта в чужбина подобрява манталитета на играчите” до „играта в чужбина НЕ подобрява манталитета на играчите” – тъй като с или без чужбина няма значение. По този начин може да се постигне точно обратен извод.

12. Вграждане в контекст.

Деф. Тази заблуда се състои в подмяна на контекста на дадено твърдение, чрез слагането му в друга среда, различна от оригиналната или чрез добавяне на среда, която не е необходима.


а) Директна подмяна на контекста

Деф. Изважда се дадено твърдение от средата и му се създава лъжлива среда

- Блогърите са странни хора в смисъла на неразбирането, проявено към тях.

Замяна с:

- Блогърите са странни хора, говорещи простотии и размахващи пистолети.

Заб. Тук се сменя контекста на понятието „странен”, превръщащо го от „неразбран, нестандартен” в „опасен, неуравновесен и простак”.

б) Добавяне на допълнителен контекст:

Деф. Средата се разширява с допълнително дефиниране на понятия, които са имали недвусмислено тълкуване.

- Хората не харесват Цветелин Кънчев, защото е престъпник от ромски произход

Заб. С добавянето на фразата „от ромски произход” се цели да се подмени причината, поради която Цв.Кънчев не е харесван, като намек, че престъпник от български произход не би имал същите проблеми.

в) Представяне на твърдения в нередуциран вид:

Деф. Идеята е да се добавят предпоставки, които не биха изменили стойността на извода при формалното разсъждение, но които биха имали стойност като подвеждащо неформално твърдение.

- Ако съм от турски произход и съм роден в България, то съм български гражданин.

Заб. Етническият произход няма отношение към гражданството, тъй като раждането в България е достатъчно условие, за да бъде човек български гражданин (според настоящите закони) независимо от произхода.


Share this post

Link to post
Share on other sites

Тази статия не искам да копирам като текст, тъй като е специален бонус за редовни читатели, затова давам линк към Науката и Разумът. Кандидатствам с нея и за конкурса на списание БГ Наука:


Share this post

Link to post
Share on other sites

Рационалност и Свръхрационалност

или за неприложимостта на чистата рационалност в човешкия живот

1. Дефиниции

Деф. Рационалността е качество, свързано с използване на валидни и състоятелни логически аргументи на изказваните тези, както и с използването на вероятностни аргументи с добре оценена вероятност.

Деф. Валиден логически аргумент е верен логически аргумент спрямо предпоставките на тезата – „Ако приемем, че...”, оттам следва „...”


Ако слънцето свети през нощта, то тя ще е светла като ден – вярно спрямо предпоставката.

Деф. Състоятелен логически аргумент е валиден логически аргумент, отразяващ реалността, т.е. с верни предпоставки.


Ако атиняните са гърци и спартанци те са гърци, това все още не означава, че всички гърци са или атиняни или спартанци – вярно спрямо реалността.

Деф. Добре оценена вероятност е вероятност, която или е точно оценена (шансът да се падне шестица от тотото 6 от 49 е едно към 13 000 000) или е между достатъчно точни горни и долни граници, за да бъде използвана като аргумент в контекста на множеството от други аргументи, т.е. неопределеността не именя крайния изводна разсъженията.


Лошо оценена вероятност – динозаврите или са оцелели, или не, следователно вероятността да са живи е 50%

Добре оценена вероятност – вероятността бъдеш ударен два пъти от мълния е приблизително нулева (1 към милион най - много).

Деф. Свръхрационалността е приложение на рационалността в реални условия, при което е взета под внимание възможната ирационалност на другите хора, т.е. не е рационалност в изолация от поведенческите модели.


Ако рационалността не взима предвид рационалността или ирационалността на другите индивиди в комуникационния / взаимо-действения процес, при свръхрационалността включва в себе си моделиране на тяхната рационалността. По този начин, ако един съвършено рационален човек изкаже логически валиден и състоятелен аргумент, който предизвиква бурна ирационална реакция сред останалите и ефектът от него е нарушаване на взаимодействието, то свръхрационалният човек ще има впредвид възможните ефекти от този аргумент при неговото съставяне и социализация, за да доведе до желаната екстърнализация.

2. Примери за границите на рационалността и приложението на свръхрационалността.

а) Класически пример е т.нар. „Затворническа дилема” от математическа теория на игрите:


Двама затворници, участници в общо престъпление са заловени, но липсата на доказателства прави невъзможно осъждането им на дълъг срок без някой от тях да проговори. Говори се отделно с всеки от тях и им се излагат следните условия:

i) Ако единият предаде другия, а другият си мълчи, първият ще излезе свободен, а вторият ще лежи 10 години.

ii) Ако двамата се предадат взаимно, ще лежат по 5 години.

iii) И двамата получават уверения, че другият няма да знае за решението му преди оповестяване на присъдите.

iv) Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимални присъди от 6 месеца (това не им се казва, но те го знаят).


Резултатът при съвършено рационални затворници е, че всеки от тях предава другия.

Това е класически провал на съвършената рационалност в отсъствие на модел рационалността на взаимодействащите индивиди. Причината за такова действие е, че никой от двамата затворници не знае как мисли другият и, че няма допълнителни условия (ефект върху затворническата репутация, етика и т.н.), които да променят аргументацията.

б) Пример за успех на свръхрационалността

Класически пример за реалното приложение на свръхрационалността е т.нар. ядрено въздържане. То формира задача, подобна на затворническата дилема, при която и САЩ и Русия имат рационална причина да ударят превантивно (за да минимизират своите жертви), но не го правят. Това е защото имат взаимно познание за модела на рационалност, притежавана от управляващите им структури. Ядреният арсенал на едната страна е спирачка за използването на ядрения арсенал на другата. Подобно неустойчиво равновесие се формира благодарение на споделената етика (код на поведение на индивидите), която позволява да се преодолеят провалите на рационалния процес. Тази етика е резултат от осъзнаването на евентуалните вреди и ползи от перфектната рационалност, което предполага, че процесът на осъзнаване сам по себе си е свръхрационален.

в) Реален пример за неуспех на чистата рационалност:

В дадена фирма „А” се изгражда стена между две групи от работещи, за да се подпомогне техния фокус върху работата чрез взаимна изолация от смущенията на другата група. Стената се построява с вградена врата в нея, но тази врата стои заключена, като ключът е у шефа на едната група, който преценява кога и как да се използва вратата (стандартно тя е заключена).

Мотивите за подобно действие са съвършенно рационални – шефът не иска да има смущения, но все пак трябва да има начин да се преминава между помещенията в случай на извънредна нужда.

Ефектът от действието обаче е предимно негативен, тъй като в контекста на етиката между колегите от групите, този жест на заключената врата има лоша символика и представлява ирационално послание „Построихме стена, сложихме врата, само и само, за да имаме възможността да ви я заключим”. Рационален акт, който не отчита етиката и по принцип взаимодействията с другите индивиди, е асоциален и с ефект на ирационално действие.

3. Заключение.

Фундаменталният провал на чистата рационалност във взаимоотношенията между хората е причина за създаване на етика, като набор от правила за поведение, които да подържат неустойчивото равновесие на кооперативното им поведение. Причината не е в това, че хората по природа не са чисто рационални същества – те не са чисто рационални същества, защото нямат взаимна полза от това. Малцината индивиди, пренебрегващи етиката са тези, които не признават взаимната полза и тяхната чиста рационалност ги прави асоциални – т.нар. социопати.


Share this post

Link to post
Share on other sites

12. Моралистична заблуда.

Деф. Моралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение и заблуда на избора едновременно, при която се твърди, че нещо, което е морално погрешно не може да е част от човешката природа. При нея не се отчита както реалността (морално грешни действия се ежедневие), така и се отрича косвено фундаменталната свобода на избора, която позволява на всеки един човек да избере да върши както грешни, така и правилни действия.


а) Тъй като убийството е смъртен грях, то не може да бъде част от човешката природа

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността.

б) Кражбата е грях, следователно, онези, които изнасят холната ни гарнитура не може да са крадци.

13. Натуралистична заблуда.

Деф. Натуралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е е част от човешката природа не може да е морално погрешно. При нея не се отчита както реалността (в природата всичко е морално грешно), така и се отрича косвено фундаменталната дефиниция на правилно и грешно (моралът ни различава от животните).


а) Тъй като убийството се случва в ежедневието ни, то не може да бъде морално погрешно

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността и това, което отличава човека от животното.

б) Някои мъжки риби изяждат децата си (по чисто рационални причини), следователно е морално редно Революцията да изяде децата си!

14. Морално - натурална заблуда.

Деф. Морално - натурална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е морално правилно трябва да е естествено по произход, т.е. част от човешката природа. Каквото е морално, е дар от природата. Това е опит да се приложи морална парадигма върху обект, който не я разбира – природата.


а) Нещо толкова хубаво като като любовта трябва да е дошло от еволюцията.

Заб. Любовта в човешкия и вид (универсална любов към ближния, любов към не кръвно свързани) е против самата природа на еволюцията, тъй като нарушава конкурентното правило (оцеляват най - приспособените) и дори го пренаписва (оцеляват най – добрите в морален смисъл). Любовта не е необходима, когато не е средство за оцеляване. Реалността потвърждава за повечето животински видове, че любовта е ограничена само между индивиди и колективи, при които тя е средство само и единствено за оцеляване.

б) Детското доверие към непознатия е крайъгълен камък на еволюцията.

15. Натурално - морална заблуда.

Деф. Натурално - морална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че ако нещо не е част от човешката природа, то не е и част от моралната система. Подобно на натуралистичната заблуда се отрича самата природа на морала (познанието за добро и зло като разлика с животните).


а) Нещо, толкова неестествено по произход като като човешката любов, не може да е морално правилно.

Заб. Любовта е база за морала, от нея произтича самата концепция за морал.

б) Да се грижим за старите е болните е най – долна и аморална постъпка! Никое животно не постъпва така!

Заб. Всъщност слоновете се грижат както хората за старите и болните си животни, но тяхната висша нервна система е много силно развита.


Share this post

Link to post
Share on other sites


I. Ирационалност.

Какво е рационалност? Ей това.

А какво е тогава ирационалността?

Има два вида ирационалност – съзнателна и несъзнателна.

Несъзнателната ирационалност е форма на разсъждение, движено от емоции, вместо от разума, с аргументи, които нямат смисъл, но доказват всичко. Ирационалните индивиди все така искат най – доброто за тях, но не могат да го постигнат, защото нямат средствата за това - нямат разум.

Съзнателната ирационалност, доколкото ирационалният индивид изобщо може да има съзнание (осъзнаването е рационален и дори свръхрационален процес) е форма на запъване на магарето на мисълта на моста на желанието – знанието за верния отговор не пречи на придържането към погрешния поради сантиментални причини.

Ирационалността се проявява чрез два главни пътя:

1. Приемане и придържане към погрешни предпоставки, инвариантно спрямо доводите против.

2. Всевъзможни главозамайващи „следвания” от тези доводи, по начин изплъзващ се и на най – развития разум.


За 1)

А: Тъй като всички са маскари, не желая да се доверя с гласа си на никого.

Б: Но аз съм честен?!

А: Не може да си честен, щом всички са маскари, и ти си в кюпа!

Б: Но всички, хора, които ме познават, твърдят това, никога не съм имал проблеми със закона, данъчната ми декларация е изрядна, помагам на непознати в беда, хората ме обичат дори?

А: Всички са маскари! Хората, държавата, данъчните, ти самия сте се объркали нещо. Няма как да си честен, щом всички са маскари!

Б: Но ако аз съм честен, то не може „Всички са маскари да е вярно”!

А: Именно, затова не може да си честен!

За 2)

А: Аз съм честен, човек, което означава, че всички други са маскари!

Б: Но защо само ти да си честен човек?

А: Защото е крайно малко вероятно някой друг да е честен. Аз съм изключение.

Б: Откъде следва, че си изключение?

А: От това, че всички други са маскари?

Б: А откъде следва, че всички други са маскари?

А: От това, че съм изключение!

Б: Но ти се въртиш в кръг!

А: Добре де, всички знаят, че хората са маскари , но аз не съм, следователно всички други са маскари.

Б: Всички знаят? Кои са всички, откъде знаят?! Дори да знаят, че всички са маскари, щом ти не си, или ти си честен, или всички са маскари!

А: Всички сме маскари, просто аз съм честен!

Б: А малко ракийка?!

II. Свръх-ирационалност.

Ирационалността е процес на НЕ-мислене в изолация, без да се вземат предвид възможните рационалност/ирационалност на другите хора. Понякога ирационалното действие или постъпка (не максимизиране, а нулиране на печалбите, „защото не ми аресва тоа”) среща рационален отпор и може сумарният резултат да е рационален. Типичен пример е опит за саботаж срещу даден кандидат на национални избори да активизира гласоподавателите и сторилият го да бъде наказан.

Свръх-ирационалността е поведение, което отчита възможната рационалност на другите хора и действа по квази-рационален път, за да постигне сумарна ирационалност на резултата.

Типичен пример е т.нар. затворническа дилема, при която единият играч е свръх-ирационален, а другият – свръхрационален. Първият знае, че другият няма да го предаде, спазвайки етиката, затова го предава, като настоява прокурорът да съобщи на другия, че е предаден. Другият естествено ще предаде първия човек, за да лежи наполовина. Така свръх-ирационалният успешно постига присъди за себе си и за свръхрационалния – рационално действие с ирационална цел.

Как биха постъпили политиците на САЩ и СССР, ако да кажем САЩ бяха свръх-ирационални?

САЩ щяха да изстрелят ракета, която да удари Москва и да изчакат СССР да изстрелят всичките си ракети, за да имат оправдание да изстрелят своите, успешно постигайки унищожение на света.


За разлика от свръхрационалността, която може да е и следствие на социална еволюция (по методите проба – грешка с памет) – подтискане на биологични инстинкти и развиване на социални, свръх-ирационалността противоречи дотолкова на всички възможни инстинкти, че няма как да е друго творение, освен творение на разума.



Share this post

Link to post
Share on other sites

Интересни са статиите ти! Питам се обаче защо ти определяш като философия на науката... Повече ми напомнят на практическа епистемология...

Share this post

Link to post
Share on other sites
По принцип имаш известно право, но не исках да създавам твърде много теми, за да не наводня форума

Няма страшно, ако позволиш може да определим кои теми да преместим в отделна тема наименована "практическа епистемология" или "практическа философия", нещо като твои авторски теми тук. Само кажи и го правя.

Мислил ли си един ден да се занимаваш с преподаване на подобна практическа философия? Всъщност как питам... Може вече да преподаваш. Струва ми се интересно. Тук в България няма подобни курсове и практики. Но ти доколкото знам си в чужбина. Би ли споделил там как стоят нещата?

Редактирано от Lion Queen

Share this post

Link to post
Share on other sites

В България съм по принцип. Бях в чужбина през 2007-а година, в Швеция, на научен стаж. Специалността ми е Теория на автоматичното управление, но в нея се съдържат и неща като изкуствен интелект и логическо управление, оттам е моят интерес. По принцип дисциплини като "критично мислене" се изучават формално в университетите в Швеция, но средното образование и там, както и в САЩ например поощрява дебатите и критичното отношение към познанието.

Share this post

Link to post
Share on other sites

Специални логически заблуди - VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността).

Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”.

16. Това, което Е, трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur.


а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят.

б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува.

Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него.

17. Това, което трябва да бъде, Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата.


а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно.

Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”.

б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт).

Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят.

18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво.


а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава!

б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме

Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани.

19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта


а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е.

Заб. Да, ама е!

б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват.

Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен.

в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта!


Share this post

Link to post
Share on other sites

Аксиома на Избора

Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант):

Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира.

Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора.

Последствия от аксиомата:

1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана.

2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация).

Защо я използваме:

Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати.

Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата:

От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват.

Какво е философското значение на аксиомата на избора:

Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси.

Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място:

Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор.

Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността


Share this post

Link to post
Share on other sites

Специални логически заблуди

VII. Заблуди на случайността.

Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане.

20. Случайното е нарочно.

Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес.


а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва.

Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда.

б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога.

Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости.

в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него!

Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно.

21. Нарочното е случайно.

Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес.


а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред.

Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път?

б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти.

в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/.

Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева.

22. Разглеждане на независими събития като свързани.

Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития.


а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно.

Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура.

б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко.

Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата.

в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха.

Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите.

23. Пренебрегване на условните вероятности.

Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат.

а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите?

- 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо

- Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика.

- Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо

Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка.

б) Известната задача от филма „21”:

Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В

Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50.

Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия.


Можете да подкрепите този пост и в Свежо:


Share this post

Link to post
Share on other sites

Специални логически заблуди - Заблуди на Условността:

VIII. Заблуди на условността.

Деф.Заблуди, породени от неправилно използване на условията или приемането им за факти.

24. Явно приемане на условия за факти.

Деф. Поставя се знак за равенство между „Ако A то B” и „А , следователно Б”.


а) Ако баба ми беше мъжка, то тя щеше да ми е дядо, следователно дядо ми е баба ми.

б) Ако бяхме по – добри хора, светът нямаше да изпита такава криза, но защо има криза, щом сме толкова добри?

Заб. „Ако бяхме по – добри хора” не е същото като „сме по – добри хора”.

в) Ако приемем, че Земята е плоска, това би породило въпроси върху експерименталните доказателства за СТО на Айнщайн, което обяснява, защо много хора се съмняват в тях.

Заб. Ако приемем – а ако не приемем?

25. Отхвърляне на факти заради условия.

Деф. Фактите в аргументите се отхвърлят заради условия. Хипотетични ситуации са приоритет пред действителността.


а) Мотив на съда, за оправдаване на убийците на Мартин Борилски:

"ако обвинявемите бяха истинските автори на това убийство, те никога нямаше да оставят на местопрестъплението свои дрехи със следи от кръв".

Заб. Фактът с наличието на дрехи на обвиняемите с кръвта на убития по тях се отхвърля с предположението как те биха постъпили, ако бяха убийците. Такъв факт може да се опровергае само с друг факт – доказателство, че дрехите са били подхвърлени, например. Тъй като доказателство за подхвърлянето на дрехите не съществува, то следва да се приеме тежестта на факта, че те са с кръвта на обвиняемия по себе си.

б) Теория на конспирацията за 11.09.2001:

„САЩ сами са взривили кулите близнаци, защото ако беше Осама Бин Ладен, той никога нямаше да остави такива явни доказателства, че е той.”

Заб. Доказателствата за участието на Осама Бин Ладен и Ал – Кайда (вкл. и негови видео-обръщения) се отхвърлят поради предположение за това как би постъпил той. Отхвърлянето на доказателства без контра – доказателства не е част от логическия процес. Всяко доказателство следва да се смята за вярно до опровергаването му от друго доказателство, не от предположения.

в) Обща Теория на Конспирацията:

„Нещата не са такива, каквито изглеждат, защото ако бяха такива, каквито изглеждат, то нямаше да изглеждат такива”

Заб. Този пример обобщава предишните два – „Осама не е взривил кулите – близнаци, защото ако ги беше взривил, нямаше да остави такива улики” = „Осама не е оставил уликите, защото ако той беше извършителят, нямаше да остави такива улики”.

26. Сравнение на условни и безусловни факти.

Деф. Това е комбинация от предишните две заблуди – от една страна се приема НЕЯВНО дадено условие за факт, от друга страна заради този „факт” се отхвърля друг факт.


а) Изследване, в което се твърди, че Facebook, е виновен за милиардни загуби, защото британските офис служители го използват средно по 40 минути на ден. Загубата е от пропуснато работно време.

Заб. Тук се приема, че 40-те минути за Facebook на седмица са работни минути, а не разпределение на минути за почивка. Това условие не е доказано, но е неявно прието за факт. Поради този „факт” щом тези 40 минути не се използват за работа, то те са пропуснати ползи на работодателя. Но също толкова възможно е тези 40 минути да са минути за почивка и работодателят да не е ощетен (по закон на всеки час работа пред компютър). Второ условие, което неявно се приема като факт е, че минутите за почивка и минутите за работа не са свързани, т.е. че почивката не влияе на работната ефективност. По този начин се отхвърля идеята, че има оптимално количество почивка за максимална работна ефективност и почивката носи само и единствено загуба.

б) Българите са бедни, защото са мързеливи.

Заб. Тук се приема неявно за факт, условието „ако всички българи са еднакви”. Ако всички българи са еднакви и аз съм мързелив, то всички българи са мързеливи. Това условие не е доказано и е статистически недостоверно. Единственият детерминистично доказуем начин всички българи да са еднакви е всички българи да са един – единствен българин, който е еднакъв със себе си (аксиома на идентичността). Второто условие, което се приема за факт е, че малката произведена стойност е функция само на часовете работа, но не и на ефективността на работата, т.е. ефективността е константа. От този „факт” се изхожда, за да се отхвърли идеята, че българите са не-ефективни работници, т.е. единствената причина да са бедни е, че не работят, а не, че работят много, но произвеждат малко.

в) Политиците са виновни за батака в държавата, не българите.

Заб. Тук се приема, първо, че всички политици са еднакви, второ, че между българите и политиците няма принадлежностна връзка (политиците не са българи) и че между българите и политиците няма функционална връзка – (българите не си избират политиците). Троен скок в логиката.

Публикувано в два поста:



Тук можете да гласувате за тези постове, ако сте ги харесали, за да ги прочетат повече хора:



Share this post

Link to post
Share on other sites

Поздравления за работата!

Аз "пробих" в тази област, след като разбрах, че смисъла вложен от изложителя, не винаги е определен. Точно като понятия като "свобода", "светло бъдеще", "добро/лошо" и пр. и пр.

И другото е внимание в логиката на изложението.

Също може да се пречупи през възприемането (перцепция) - кой как и защо възприема. Процеса на възприемане.

Share this post

Link to post
Share on other sites

Някои мисли относно науката.

Някъде в младежка възраст, у някои се появява стремеж към знания.

На тази възраст така или иначе знанията не са много и дадения индивид вижда едно огромно поле за "изследване".

Разбира се, най-вероятно всичко вече е открито и чрез книгите индивида вижда възможност да научи и преоткрие многото интересни неща. Но тези неща са толкова много, че няма физическа възможност да се изучат. Идва един момент, когато индивида разбира колко непостижимо е да се изучи всичко. Да, то и без това всичкото не е интересно, но дори и да приемем, че индивида задълбае в най-интересното (специализира се МНОГО тясно), пак идва момент, в който той вече знае всичко в областта си и се среща с границата между познато и непознато. Познатото е ясно, но вече вижда още колко неизвестни има.

Философския въпрос е:

До къде води пътя на знанието. Дали някой ден ще научим всичко и няма да има какво още да се изследва.

Дали ще разберем какъв е смисъла на живота?

Share this post

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.


За контакти:

  • Create New...