Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

„Убиец” вика тълпа срещу набеден, че ритал куче.

Припомням си Брехт- "Добрият човек от Съчуан". Три божества разпитват и намират един Добър човек. Обаче той си позволява от време на време да бъде лош и да пропъди тези, които прекаляват с добротата му. Божествата поставят въпроса до колко пъти е справедливо да направи нещо лошо един добър човек и да остане пак добър, но не дават отговор. Двадесети век постави въпроса за относителността в поведението и от там в съмнения за това, което отнапред се наричаше същност.

Примерно у Квинтилиан- 1 в. "Човек, убил тиран е тираноубиец". Обаче следва пояснение, че палачът, екзекутирал тираниан не е тираноубиец. Пък ако някой е прелюбодействал в дома на тирана и е бил хванат, пък тогава е убил тиранина също не е тираноубиец. 

Мъдрият мъж е уточнил, че Същността "тираноубиец" не се отнася към всеки. А иначе, "добрият човек има собственото качество да постъпва правилно" пише той и ни дава определението, слага етикета. При това го представя като тъждество "гневливият има собственото качество да се разпалва с думи или обратно", т.е. гневливият е този, който се разпалва, но и този, който се разпалва в приказките си е гневлив. В онези времена божествата не са питали "До колко пъти?". Просто на някого му излезе име и толкова. Абсолют. 

По- нататък Квинтилиан изтъква като аргумента за това, че Сула не е търсел лична власт, отказът му от диктатурата. Възможно. Обаче дали в момента на избор Сула не е съобразил някои други обстоятелства, които биха затруднили желаната лична власт? А може би в по- ранни години е имал желание, но с възрастта се е отказал от това, да си създава допълнителни грижи? Искам да кажа, че човешките дела и мотиви се променят с времето и обстоятелствата и това променя етикета, който сме му сложили.

Ами тази важна група, която слага и поддържа етикетите? До колко е безпристрастна? "Бързоногият" Ахил три пъти обикаля Троя и не стига Хектор. "Елисавета Обиграна", казва остроумно някой и публиката го поема не заради истината, а заради съзвучието. Може би е по- добре етикета да се сложи заради някакво неопоримо събитие. Нещо като причината за прякора (етикет) Копроним, който се наакал в купела при кръщението.

При това, винаги има хора с различно мнение. Най- фрапиращо е мнението на майката. Колко интервюта сме гледали с майки на извършители на престъвление. Те безрезервно защитават детето си от името Престъпник, поради което са сред най- ненадеждните свидетели. 

Обобщено- няма някаква "Същност" на човека, той е променлив според своите предразположения в момента, съчетани с обстоятелствата в момента.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 96
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 31 минути, Втори след княза said:

няма някаква "Същност" на човека, той е променлив според своите предразположения в момента, съчетани с обстоятелствата в момента.

Според мен е по-точно да се каже,че не трябва човек да бъде преценяван и осъждан само според едно негово действие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Според мен е по-точно да се каже,че не трябва човек да бъде преценяван и осъждан само според едно негово действие.

Пак съществуват затруднения. Да речем правим продължително изследване дали Симеон е велик или Крум страшен по някакви критерии. Примерно придобити земи, подкрепени учени и пр. Обаче в някои периоди от живота им, не са изпълнявали критериите, а в един- два са ги надскочили немислимо, непредвидено в скалата за критерии. Или пък са били в неочаквана посока. Примерно Страшният е бил миролюбив към съседите си на юг, а когато те му създават ядове, еднократно в живота си прави чаша от черепа на вожда им. (измислям си). Понеже става дума, че освен критерии, има и степени на проявата им, а и честота, става дълга и широка. (Дълга и широка от позициите на моя ум и сегашни постижения) А иначе, когато има голям писмовен материал, примерно събрани речи на политици, мемоари или дневници с датиране, ИИ може да направи контент анализ колко пъти и в кой период са използвани някакви изрази и от там да кажем нещо за личността и нагласите му.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето, прост пример. Разглеждаме ник "Втори след княза" в групата му. Ами пише си човека, философства безобидно. Невзрачна личност. После поглеждаме форума. Същият е един спамер, който дразни и буни участниците. Голям дразнител.

Е, какъв е Втори след княза- невзрачен или голям дразнител? Моят отговор е, че по отношение индиферентни за модератори теми е невзрачен, а по отношение на личностно значими мнения на модератори е спамер. Съвсем друго мнение могат да имат хора, които имат други възгледи и мнения. Тригер някакъв се отключва за личностно важното. 

Ето, въвеждаме и значението, величината на самия оценител. Щом Омир е казал, че Одисей е хитроумен, значи е хитроумен, а не мъжеизтребител на цвета на Итака.

Много харесвам първата разказана новела в Декамерон. Един безпощаден събирач на дългове предсмъртно се изповядва лъжливо пред един свят монах. Монахът му опрощава мнимите незначителни грехове и го представя като пример. Скоро мощите му започват да правят чудеса и се прочуват. Ако изповедникът беше незначителен или познаваше подлеца, щеше да е друго. Така че за формиране на мнение за някого, трябва авторитет на агента за влияние, така да се каже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Втори след княза said:

Ето, прост пример.

Някой човек може да е скромен и добродетелен,но обстоятелствата така да се развият,че той в състояние на афект да убие човек. Точно затова не трябва да преценяваме и съдим за човека по едно негово действие...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Някой човек може да е скромен и добродетелен,но обстоятелствата така да се развият,че той в състояние на афект да убие човек. Точно затова не трябва да преценяваме и съдим за човека по едно негово действие...

Бих наблегнал и на това, че чичо Фройд много размъти водата с "несъзнателното". Като вземат психоаналитиците да обясняват, че "Имаш второ Аз, което иска различно нещо от първото", "Тя се мъчи да изглежда послушна, но всъщност иска да убие майка си и да се ожени за баща си"... като тайната на тяхното изкуство е именно това "всъщност" което определят по най- субективен, но много авторитетен начин. Лекари или всъщност :) шарлатани.

Към сложностите да намерим обективни, външни критерии за оценка на осъзнатите мотиви за действието, те прибавят и неосъзнатите, с което задълбочават кашата. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интелектуално усилие е било нужно на юристите в първи век, за да отсеят едни прости критерии, които ще предам волно. "По- вероятен преднамерен убиец е този, който е дошъл в тайна доба, отколкото този, който е по пижама. По- вероятен убиец е този, който е въоръжен, а не този, който е без оръжие. По- вероятен убиец е този, който е сам, отколкото този, който е със семейството си и носи куфари." Потрудили са се хората и споделям уважението си към тях.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, cucumerario said:

Определено същност е това, на което хората са способни. От тук нататък трябва някакъв модел според който да се определя...

Не бих се насочил натам. Смятам, че не потенциалното, а реализираното е важно. У Марк Твен има един почтен селянин, някъде в прерията, който води свят живот. Хората не знаят нищо за него, но дяволът, който разказва за него в писмо от земята, се чуди как хората биха го направили светец без да се е проявил пред тях. Мисля си и друг пример- ако изключително умен компютър стои в склада и никой не го ползва, той може ли да бъде наречен изключително умен? Аналогично непроявен художествен, научен, управленски дар у човек, който не ги проявява.

Не, не приемам способностите като потенция, а само като реализация. Но, ако имаш желание, развий тезата си по- подробно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За да стигнем до същността, не може да избягваме модела. Ако нямаме модел, "реализираното" не може да бъде "важно", защото не съществува понятието. Също така съществуват различни модели които определят какво е "важно".

За "светостта", не е необходимо, да знаят много хора. Самата "святост", като понятие което разбираме, изключва демонстрацията на същата и съответно може да бъде само пример за модел, при който недостатъците целенасочено са изключени..

Не мисля, че можем да сравняваме хората с машини. Машините са създадени единствено, за услуга на хората и дори да имат способността да се усъвършенстват, то това е свързано пак с тази услуга. Машината не може да надрасне себе си, тя е програмирана според "модел", който и е зададен от хората и който тя не може сама да промени, освен ако това не и е зададено. На машината не и е даден избор, според който може да носи отговорност, а на човека такъв е даден..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, cucumerario said:

За да стигнем до същността, не може да избягваме модела. Ако нямаме модел, "реализираното" не може да бъде "важно", защото не съществува понятието. Също така съществуват различни модели които определят какво е "важно".

Заинтригова ме коментара ти именно в тази част. Може да не съм те разбрал правилно заради това ще напиша как съм те разбрал Същността се определя чрез модели. Примерно Левски за безкористен родолюбец; Херкулес за силен и безстрашен мъж; бай Ганьо за новозабогатял простак;Ахил за бързоног.
Ако няма идея за качеството, то няма и модел. Примерно нямаме понятие за "комунист", не само защото е с коренно противоречиви определения, но и защото няма модел. Едни сочат едного, други другиго.
Когато съществува модел, неговите качества биват приети за характерни и най-важни. 

Ако е така, както си го мисля, ти представяш едно определяне чрез сравняване на образи, а аз съм на страната на едно дигитализирано определяне. Какво имам предвид:

Да речем наричаме някой "Скачач". Обаче има разни видове скок. Диференцираме Той е Скачач висок скок. В това определение има раздели на по 10 см. и този, който скача някакви сантиметри, естествено може да скочи и по- малкото достижение. Тези които скачат по- малко попадат в по- долни разреди.

А да речем наричаме друг Атлет- петобоец или седмобоец. Може и най- добрия. Обаче той е по- добър в някои от дисциплините и по- слаб в други. Негов съперник за първото място пък е по-добър в други и по- слаб в други. Срещам трудност да ги сравня, освен да го направя по общия бал. 

При метода с еталон не е по- лесно. Слагаме за еталон за атлет Карл Люис. И какво? Той е ненадминат. Как да сравня дали Юсеин Болт или Петър Петров са добри атлети в сравнение с него? Отговарям- по секундите и метрите. Само с модел е недостатъчно. Поне за мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, така мисля, но освен това смятам, че трябва да сме наясно с понятията, които определят различните модели, поне когато съдим.

Напр. Когато Крум Страшни пие от черепа на Никифор, той несъмнено е направил това което трябва, според модела на заобикалящото го. Когато във Византия са ослепявали, скопявали, рязали уши и носове на благородници, те всъщност са постъпвали милосърдно (царска милост), според техните разбирания..

Ние нямаме тези понятия, трудно ни е и никога няма да го разберем напълно, но не бива да ги изключваме, ако гледаме реално на нещата.

Затова смятам, че само този който е запознат подробно с различните модели, има критерии и може да сравнява и съди. Тук вкл. и Петър Петров, Карл Люис и Юсеин Болт, като вероятно не съм аз този, който може да съди и сравнява, защото ми липсват знания... Считам, че незапознатите не би трябвало да сравняват и съдят, като най-безопасно е гледната им точка, да бъде едностранна, като се доверят и следват сравненията или модела който им е наложен от обществото, цивилизацията, законите, науката и т.н..

Като специалист и професионалист, осъзнавайки пропаста, която ме дели от представите и фантазиите на незапознатите, що касае специалноста ми, аз не бих допуснал такова мнение, сравнение, действие... Както да "реже", бих допуснал само хирург.

Редактирано от cucumerario
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, cucumerario said:

...

Не мисля, че можем да сравняваме хората с машини. Машините са създадени единствено, за услуга на хората и дори да имат способността да се усъвършенстват, то това е свързано пак с тази услуга. Машината не може да надрасне себе си, тя е програмирана според "модел", който и е зададен от хората и който тя не може сама да промени, освен ако това не и е зададено. На машината не и е даден избор, според който може да носи отговорност, а на човека такъв е даден..

Не съм съгласен. Не мога да се обяснявам много, да кажем че Знам-това не е вярно. Предполагам, дори не би искал да знаеш на какво е способна <една> <машина>Аз знам, знам и Как😷

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, tekotaka said:

Не съм съгласен. Не мога да се обяснявам много, да кажем че Знам-това не е вярно. Предполагам, дори не би искал да знаеш на какво е способна <една> <машина>Аз знам, знам и Как😷

 

Преди 54 минути, tekotaka said:

Същност е Това което Е. Няма нужда от оценител, няма нужда от <модел> по който се оценява.

:)

Да така е. Това важи за машините, демоните и животните. Тяхната същност също е даденост, но те са "това което е", те нямат човешки избор, модел и като хора сме принудени, да го имаме в предвид и да се съобразяваме. Съответно, не могат да носят човешка отговорност, за решенията и действията си.

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, cucumerario said:

 

:)

Да така е. Това важи за машините, демоните и животните. Тяхната същност също е даденост, но те са "това което е", те нямат човешки избор, модел и като хора сме принудени, да го имаме в предвид и да се съобразяваме. Съответно, не могат да носят човешка отговорност, за решенията и действията си.

Човешки избор, модел и пр. всичко губи смисъл  от фактическия- реален Отпечатък оставен от единицата, била тя интелигентна или не. Примерно машина без съзнание и избор е проводника на други , които оставят Минало , което в своето влияние за битието, няма категория, няма оценяване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tekotaka said:

Човешки избор, модел и пр. всичко губи смисъл  от фактическия- реален Отпечатък оставен от единицата, била тя интелигентна или не. Примерно машина без съзнание и избор е проводника на други , които оставят Минало , което в своето влияние за битието, няма категория, няма оценяване.

Правилно! От тази гледна точка всичко губи смисъл.

За нас хората има смисъл, защото правим собсвения си свят по-приемлив, красив и хубав. Това е важно за нас, като усещане поради което ни е необходимо всичко това, което демоните трудно разбират:).

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, tekotaka said:

Същност е Това което Е. Няма нужда от оценител, няма нужда от <модел> по който се оценява.

Малко те разбирам, а смятам, че е важно. Кое е това, което Е? Примерно гледам екрана и го виждам, възпиремам сетивно и това Е същността на екрана. Или Е думата "екран". (в началото бе словото). Или е някакво мистично- медитативно възприемане на екрана, нещото, което си мисля, мога да изкарам от въображението си?

Аз се стремя да обективизирам нещата и това, което Е, да може да бъде споделено между хората и уеднаквено. Сиреч същността на "пишещата машина" да е една и за индианеца, и за Стивън Кинг. 

  

Преди 5 часа, cucumerario said:

Тяхната същност също е даденост

Предполагам имаш предвид, че "същността им" е в тях, независимо от наличието на наблюдател, прим. човек. Или друго? Защото на мен ми е по- на сърце, че човек има субективно (вкл. от културата) възприемане на същността. Стана дума за Никифоровата кратуна и същността на Крум съобразно този особен сервиз за вино.

Наистина, ако същността е даденост и трябва да се постигне с усилие, да се усвои, то ще се съгласим с това, че компютърът е умен само за този, който знае "как". Невежият ще го гледа като индианец пишеща машина. :) 

Именно заради тази мистерия, че в нещата има нещо невидимо, недостъпно за физиката, а само за "душата" и то се нарича Същност, ми се ще да се отърва от нея. Вместо "Да опознаем същността на компютъра" да си е като по учебник- "Да изучим възможностите или както ни се обърна внимание по- горе, способностите на компютъра". 

Въпреки това мое желание, за мен е важен отговора на въпроса кое е това Е, което са нещата в разбирането, че "Същност е Това, което Е". Има някакъв потенциал.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

...

Въпреки това мое желание, за мен е важен отговора на въпроса кое е това Е, което са нещата в разбирането, че "Същност е Това, което Е". Има някакъв потенциал.

Същност е цялостното вписване на <обекта> , <системата> и пр. в Света, всички връзки с Околното.

Пишеща машина- тя е такава и за канцеларията на губернатора на перу преди  250 години и за Иван Вазов. Същност е за Конкретна пишеща машина, а не за Понятието <пишеща машина>. Същността е Конкретна, Персонална. Лична, Обективна е за Един Обект.Тя е Всичко което се случва на обекта и което обекта кара да се случва на Света. Тези <истини> някак са позабравени , хората имат Лична Същност- Индивидуално и всеки от зачеване до  последния миг на своя живот е Направил Същност, която би могла да продължи и след смъртта, примерно за още няколк годинки- къде погребение, къде спомени , възпоменания и пр.  Следата на Същност не умира заедно с Конкретния Обект, Света е  възбуден от конкретната същност и в някои случаи не се стига до заглушаване на <вълните> много дълго време.Хората забравиха  своята способност да се <синхронизират> и да насочват своите Същности за оставяне на Споделени и желани следи. Вие сте се съсредоточили в Какво е Същност, в индивидуалния разказ за нея, а оставяте без покритие <безкрайната> мрежа от преплетени, вплетени същности, които очакват, някой, нещо да ги прережда и нарежда.Създадохте бог, богове, да се грижат за отделния човек и племената, народите, дори хората като общност,  но Натуралната Мрежа от Същностти е Бащата на всички богове:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Малко те разбирам, а смятам, че е важно. Кое е това, което Е? Примерно гледам екрана и го виждам, възпиремам сетивно и това Е същността на екрана. Или Е думата "екран". (в началото бе словото). Или е някакво мистично- медитативно възприемане на екрана, нещото, което си мисля, мога да изкарам от въображението си?

Аз се стремя да обективизирам нещата и това, което Е, да може да бъде споделено между хората и уеднаквено. Сиреч същността на "пишещата машина" да е една и за индианеца, и за Стивън Кинг. 

  

Предполагам имаш предвид, че "същността им" е в тях, независимо от наличието на наблюдател, прим. човек. Или друго? Защото на мен ми е по- на сърце, че човек има субективно (вкл. от културата) възприемане на същността. Стана дума за Никифоровата кратуна и същността на Крум съобразно този особен сервиз за вино.

Наистина, ако същността е даденост и трябва да се постигне с усилие, да се усвои, то ще се съгласим с това, че компютърът е умен само за този, който знае "как". Невежият ще го гледа като индианец пишеща машина. :) 

Именно заради тази мистерия, че в нещата има нещо невидимо, недостъпно за физиката, а само за "душата" и то се нарича Същност, ми се ще да се отърва от нея. Вместо "Да опознаем същността на компютъра" да си е като по учебник- "Да изучим възможностите или както ни се обърна внимание по- горе, способностите на компютъра". 

Въпреки това мое желание, за мен е важен отговора на въпроса кое е това Е, което са нещата в разбирането, че "Същност е Това, което Е". Има някакъв потенциал.

Налага се да дадем някакви определения, за което ще направя скромен опит.. Възможно е някой да ме допълни или обори...

"Даденост" е това което представлява човека, неговата физиология и функционалност, вкл. възможни отклонения, свързани с това. Наричам го условно "даденост", защото то не зависи изцяло от желанието на човека и по някакъв начин му е "дадено", от "някой" или "нещо" Съответно съществува граница, която човек не може да прекрачи  или превъзмогне, т.е. не може да постигне повече от "даденото му". Хората имат различни способности, като "даденост", но всичките тези способности са само човешки и никой човек не може да излезе от границите им. Напр. Карл Люис, след като се назоби, може да тича, да речем с 60км/ч, но това е в рамките на човешките възможности, той има тази способност, но никога няма да постигне нещо, което е невъзможно за човека...

"Същността" на човека, обхваща тази даденост, която човек има възможност да моделира, по собствено желание и според способностите си и по този начин се явява, като негов възможен избор. Ако човек не желае да моделира своята "същност", тя може напълно да се припокрива с неговата даденост и съответно човека, да бъде като животно...

В случая с пишещата машина, тя не може да бъде различна, различен е само избора който са направили, споменатите от теб хора, както и техните вероятни способности.

Както вече сме разисквали, обективизма при човек е невъзможен, поради възприятията, усещанията му, които винаги са индиректни и съответно индивидуални - субективни, т.е. могат да се дължат на индивидуалните му способности и особености, които нормално варират, като човешка даденост.

Гошо харесва червено, Пешо - жълто.. Ние нямаме представа, какво вижда Пешо и защо харесва жълто.. Възможно е Пешо, да вижда жълтото - зелено т.е. същото което харесва Гошо и затова да му харесва.. Ние имаме собствена представа от жълто и зелено и само можем да предполагаме, че Пешо и Гошо виждат същото, съответно "обективизма" е само някакво предположение, което може да се окаже менте...

Компютъра е човешко творение, съответно напълно е във възможностите на човека, да сътвори компютър. Нещо което е създадено и работи, то преди това е било човешка идея, която е реализирана и в това няма някакво чудо. От там, е напълно възможно човек да опознае компютъра, стига да има способност и да направи този избор...

 

 

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, cucumerario said:

Налага се да дадем някакви определения, за което ще направя скромен опит.

Радвам се на положението за някаква дефиниция. Когато същността е някакво определение, представянето ни на нещото като отличимо от другите, то ме насочва към видовете определяне.

  1. Посочване. Посочване с пръст като посланието е "Ето това Е!" Това безмълвно определение е не по- малко съдържателно от всички дефиниции.
  2. Наименоване. Тавтологията "Огънят Е огън" свързва обекта с име, а и с представата ни за вещта, със смисъла й и всичко което знаем за нея. Малко ми е субективно, защото се срещат представи, не е като да ти посочат пишеща машина, пък да я разглобиш, сглобиш и да пишеш, да пишеш. Обаче вече имаме и имена, и пояснения. Примерно ябълка айвания и ябълка фуджи. Приближаваме до някакъв каталог, пълно изреждане на имената, елементите.
  3. Дефиниране, описание. Тук съм на мнението на cucumerario, че трябва да опишем даденостите, способностите,  характеристиките и пр. белези, връзки (вече) и каквото и да е, с което различаваме това от онова, и то по- възможност най- пълно.
  4. Въвеждане на ранг за сравнение. Примерно същността на "добър ресторант" чрез звезди Мишлен. А може и някакви класификационни признаци, като класификациите на Линей и др. Вижда се, че аз все се насочвам към възвожността за сравняване, но смятам, че това е задълбочаване на познанието.
  5. Ако можехме да направим така, че характеристиките на нещата да са измерими, то щяхме да можем да кажам точно, като при скачачите на висок скок- в сантиметри. :) 

Ако не можем да сравним два обекта, то какво изобщо знаем за същността им?... абе, защо не я махнем тая "същност"? :) 

Бих се изказал и по примера за субективното възприятие на Пешо и Гошо за жълтото. Тези възприятия... те най- лесно ще ги сравним, чрез определянето "Ето!" и двамата посочат кое им е жълто в някакво разнообразие... дефинирането с "Ето" е голяма работа. :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пропуснах да изредя или сложа в някаква подредба подобието с модела, за който стана дума по- горе. Обаче срещам значителни трудности за възприемане на сходствата и различията. Наистина, в съвременната техника подобието на образите се осъществява от изкуствен интелект и дори търсачките на изображения по някакви значими точки и характеристики определят това, което търсим и ни предлага подобия. Обаче не съм запознат. На когото е познато боравенето с образи на АИ, нека го разясни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Втори след княза said:

Ако не можем да сравним два обекта, то какво изобщо знаем за същността им?... абе, защо не я махнем тая "същност"? :) 

Бих се изказал и по примера за субективното възприятие на Пешо и Гошо за жълтото. Тези възприятия... те най- лесно ще ги сравним, чрез определянето "Ето!" и двамата посочат кое им е жълто в някакво разнообразие... дефинирането с "Ето" е голяма работа. :) 

Можем да сравняваме само до където може, по натам трябва да категоризираме, за да продължим..

-------------------------------------------------------------------------------

Ами "ето": жълтото е с дължина на вълната 580нм. Но защо Пешо харесва жълто това не можем да обясним и от там произлиза слабостта на човешката "обективизация".. В случая, дължината на вълната 580нм, която възприемаме харесва ли ни или не? Ако не ни харесва, значи Пешо вижда нещо друго, което ние не виждаме.. 

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Пропуснах да изредя или сложа в някаква подредба подобието с модела, за който стана дума по- горе. Обаче срещам значителни трудности за възприемане на сходствата и различията. Наистина, в съвременната техника подобието на образите се осъществява от изкуствен интелект и дори търсачките на изображения по някакви значими точки и характеристики определят това, което търсим и ни предлага подобия. Обаче не съм запознат. На когото е познато боравенето с образи на АИ, нека го разясни.

 

ИИ във фотофрафията, работи с описания, според желанието на фотографа.. Искаш фикус с цъфнали рози в ъгъла на снимката и ИИ ти го слага, после си го доработваш..

Не знам как може да подредим моделите в обща класификация, след като съществуват стотици хиляди типове модели...

По-горе имах в предвид цивилизацията като модел.. Има модели коли, модел за жени 90:60:90 или 60:180:250, във фотографията - числа на Фибоначи, златно (божествено) сечение, диагонали, тройно правило, на триъгълниците, златна спирала, преден, среден, заден план...

Много трудна задача...

Редактирано от cucumerario
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, cucumerario said:

защо Пешо харесва жълто това не можем да обясним

Не съм и мислил "същността" като харесване. Обаче смятам, че харесването е у Пешо и не е някаква "същност" на Пешо, а по- скоро отношениена Пешо към жълтото. Предполагам че то се е формирало от съчетание с други харесвания. Второсигнално, като у Павлов. Хапнал Златна превъзходна, харесала му. Хапнал зряла круша, харесала му. Съборил русо гадже с "малка жълта рокля" в жълтата слама, харесало му. Може и да е културно обусловено- майка му казала, че му отива жълто или жълтите рози са нежни. Може и да е настроение или зрителни особености- като полетата на Ван Гог. Обаче тези пристрастия се променят и утре Пешо може да е меланхоличен и да харесва синьо, т.е. харесването не е "същност" или както и да го наречем. 

По отношение 

Преди 58 минути, cucumerario said:

Пешо вижда нещо друго, което ние не виждаме.. 

Предполагам два аспекта: физиологичен- Пешо вижда по друг начин вълна с тази честота, някакъв далтонизъм; естетически- вижда "със сърцето" нещо "невидимо за очите". И двете ни връщат към казаното преди това. Обаче отказвам да приема, от позициите на съвременния рационализъм, че Пешо може да вижда нещо, което ние с очи или уреди, да не можем да видим. Естетическите различия, смятам, не се виждат, а са по- сложна комбинация от преживявания.

Преди 58 минути, cucumerario said:

Не знам как може да подредим моделите в обща класификация, след като съществуват стотици хиляди типове модели...

Нали?! И аз не мога.

Преди 58 минути, cucumerario said:

Много трудна задача...

Съгласен съм и си мисля, че тези интелектуални труженици, които са направили програми за разпознаване на образи, лица, не са някакви ултра гении, а са екип от образовани специалисти, които са подходили разумно и неуморно. Определили са значими точки на лицето и са започнали.... Е, имали са и предприемчив шеф, организатор. Работа за пари, а не за форумни приказки. :) 

  

Преди 58 минути, cucumerario said:

Можем да сравняваме само до където може, по натам трябва да категоризираме, за да продължим..

Хитро! Трупаме случаи, откриваме различия, поставяме в групи. Повтаряме стъпките по същия алгоритъм.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Втори след княза said:

Обаче отказвам да приема, от позициите на съвременния рационализъм, че Пешо може да вижда нещо, което ние с очи или уреди, да не можем да видим.

Потърси сериала "Излъжи ме" с Тим Рот. В него частен детектив притежава таланта да засича микрореакциите на човешкото лице.Тези микрореакции протичат за части от секундата и само очите на една шепа хора в света могат да ги виждат. С този си талант частният детектив разпознаваше неуловими иначе настроения и реакции на заподозрените в престъпления и дали го лъжат...

Съвременните фотоапарати също могат да засичат микрореакциите. Пуснете си примерно двадесет кадъра един след друг на човешко лице...

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...