Голямата опасност за Южна Добруджа

[BGVlach]

К.Гербов беше подхвърлил да не би да се унищожи "кръста", да не му направим нещо след разчитането и статията направена от него. Не се е появявал скоро, да не би да провокира под друг нейм.

Без значение какъв е "mihai" или каква е историческата истина за кръста - призиви за рушене на историческо-културни паметници са си чиста проба примитивизъм.

Подобни изказвания са типични за ценителите на кръчмарската естетика в науката, в частност историята, т.е. те не са присъщи за ерудирани и култивирани хора като К.Гербов.

[Иванко Тертер]

Без значение какъв е "mihai" или каква е историческата истина за кръста - призиви за рушене на историческо-културни паметници са си чиста проба примитивизъм.

Подобни изказвания са типични за ценителите на кръчмарската естетика в науката, в частност историята, т.е. те не са присъщи за ерудирани и култивирани хора като К.Гербов.

Напълно те подкрепям. Такова светотатство могат да вършат хора с гузна съвест и комплекси. Не е било присъщо никога на българина. Абсурд е да се прави. За К.Гербов е ясно, че правих просто дружески шарж и като такова трябва да се приема. Чакаме новите му студии и преработка на някои от досегашните, ако той лично по вътрешно убеждение смята за необходимо.

[BGVlach]

... Не е било присъщо никога на българина ...

Хм, тук са възможни и други заключения ...

[Guest mihai]

Za Mihai: В Добрич има цигани, да. Но колко са румънски не мога да ти кажа, не мен всички ми изглеждат цигански цигани и дори през ум не ми е минавало, че евентуално може да са румънски цигарни. Когато ходих до Букурещ преди година и половина (пътувах с ферибота Силистра-Кълъраш) имаше много народ, предимно всякакви цигани,хората там на ден по 5 пъти сигурно минват границата. Циганите са си с гореща кръв и явно много пътуват, но за мен те си остават просто цигани, а не румънски или сръбски или колумбийски цигани.

Нормално е в Силистра да има румънци, на границата е все пак, замислял ли си се колко пък българи има в Румъния, особено Букурещ, Кълъраш, Калафат...

Колкото безумно звучи за опасност за сепаратизъм и не знам какво в Южна Добруджа, толкова и българите в Букурещ да превземат двореца на Чаушеску Михай, много държа да ти изпратя едни много интересни карти и календари. Да видим какво ще кажеш за тях. Ако проявяваш интерес, потърси ме в скайп.

Не мога да оспорвам цифрите от статистиката ти колко румънци има в Добрич, но аз не съм срещала никога, затова ми звучи много нереално.

Поздрави и лека вечер.

Kakyv potrebitelski ime imash v Skype? Syshto patblansh?

[Guest mihai]

От липсата на грешки в словореда и в прекалено правилното ползването на представки, нещо ме загложди вчера.

Гложденето се позасили и от изказванията:

... Blagodarya, az sym ot provintsiyata Oltenia, nay-tochno ot grada Drobeta Turnu Severin, oblast Mehedinti

... Provintsiyata Oltenia e s stolitsa Craiova

Олтения е историческа, а не административна област/провинция.

Крайова пък е административен център на областта Долж.

Някак си прекалено непрецизно за един истински румънец от съседната област Мехединци.

Mnogo zabaven. Oltenia e istoricheska provinitsiya ili regyon. Za mene provintsiya ne e oblast. V provintsiya Oltenia ima pet oblasti: Dolj, Gorj, Valcea, Mehedinti i Olt.

Craiova e neofitsialnata stolitsa na Oltenia i ofitsianlnata stolitsa na Dolj. Zashot ne iskash da mi kazhesh ot kyde si? Predpolagam che ot Vidinsko. Kazhi me ot kyde si!

Az sym chist rumynets. Nadyavam che ne shte tryabva da povtorya tozi tvyrdenie

След днешното:

почвам сериозно да се мисля, че "mihai" не е никакъв румънъц.

Вероятно става въпрос за загрижен за българо-румънските отношения славофон:

(а) сорт "новокомпониран", графа "бивш"

или

(б) нашенско провокаторче - по правило от квотата на ДъПъСъ.

Ako ne iskate da unishtozhavate nadpisa mestete go vyn ot Dobrudzha, v Sofiyiski muzei naprimer za da ne padna v rytsete na rumyntsite kogato Yuzhna Dobrudzha shte byde otnovo rumynska.

[Guest mihai]

К.Гербов беше подхвърлил да не би да се унищожи "кръста", да не му направим нещо след разчитането и статията направена от него. Не се е появявал скоро, да не би да провокира под друг нейм.

Vizhdam che ne iskash da mi pishes dumite na nadpisa pravilno. Dobre. Razbiram che ima statiya kydeto dumite na nadpisa sa komentirani. V kakvo spisanie? Ima tazi statiya i onlayn?

[Guest mihai]

cache link

http://209.85.129.132/search?q=cache:eZcyy...;cd=1&gl=ro

"De curand Serafim Hristov a indicat intr-un interviu care sunt pretentiile financiare in Bulgaria pentru renovarea unei sali de clasa: "Am vrut sa facem la Liceul Simeon un cabinet de limba romana. Renovarea unei sali costa 9000 de euro. Am inaintat un proiect la DRRP anul trecut si nu am primit nici un raspuns. Sala a fost inchiriata de altcineva. Noi oricum o sa-l facem. O sa avem clase de limba romana si la Turtucaia si Ruse."

Prevod na poslednoto izrechenie: Nie shte imame rumynski klasove i v Tutrakan i v Ruse. Ne znam kolkoto rumyntsi sa oshte v Tutrakan, sled obmyanata na naselenie. Ne znam nito kolkoto rumyntsi sa v Ruse. Ne e vyzmozhno da ima chisti rumyntsi v Ruse. V 1910 (kogato beshe napraven prebroyavane) ima 301 rumyntsi v grada. Sled 98-godishnata asimilatsiya veroyatno sega sa po-malko ot 20 rumyntsi v Ruse. Osnovavaneto na rumynski klasove ne izglezhda neobhodimo v Ruse. Tova znachi ce tozi Serfaim Hristov kazva za rumynski klasove za rumynskite tsigani v oblast Ruse (v gradove i sela).

Leka vecher za vsichki

[BGVlach]

Добре, айде да те видим.

Би ли привел долното в правилната румънска книжовна норма?

Mihai, de prima data aud un roman "adevarat" sa foloseste "Oltenia" in contekst administrativ.

Ar-fi si asa - care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui.

Da, eu sunt nascut si crescut in Vidin, dar am baba si mos intro un sat in acasta regiunea, sat in care sa vorbeste numai romaneste.

Nu pot sa intaleg, cum poate un "prieten" bugarilor si Bugariei sa fie pentru spargere monumentele istorice, gasite la teritoria "prietenilor".

Aceasta act - afara ca e necivilizat si neobisnuit petru europeeni - 100% nu ar-fi bun pentru relatie intre tarile nostri, care si asa sunt destul de complicate.

Escuza-ma ca scriu asа de prost, dar atata pot - limba literara romana n-am invacat-o niciodata.

[Guest mihai]

Добре, айде да те видим.

Би ли привел долното в правилната румънска книжовна норма?

Mihai, de prima data aud un roman "adevarat" sa foloseste "Oltenia" in contekst administrativ.

Ar-fi si asa - care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui.

Da, eu sunt nascut si crescut in Vidin, dar am baba si mos intro un sat in acasta regiunea, sat in care sa vorbeste numai romaneste.

Nu pot sa intaleg, *** poate un "prieten" bugarilor si Bugariei sa fie pentru spargere monumentele istorice, gasite la teritoria "prietenilor".

Aceasta act - afara ca e necivilizat si neobisnuit petru europeeni - 100% nu ar-fi bun pentru relatie intre tarile nostri, care si asa sunt destul de complicate.

Escuza-ma ca scriu asа de prost, dar atata pot - limba literara romana n-am invacat-o niciodata.

Shto iskash ot mene? Da ti preveda gornoto? Dobre

Mihai, e prima dată cвnd aud un romвm "adevărat" că foloseşte "Oltenia" оn context administrativ.

Ne razbiram nishto ot vtoroto izrechenie no opitam da preveda: Ar fi şi aşa, care nu a dat o dată cu băţul оn viaţa lui.

Da, eu sunt născut şi crescut оn V, dar am babă şi moş оntr-un sat din această regiune, sat оn care se vorbeşte numai romвneşte.

Nu pot să оnţeleg *** poate un "prieten" al bulgarilor şi Bulgariei să fie pentru spargerea monumentelor istorice găsite оn teritoriul "prietenilor". Acest act, afară că e necivilizat şi neobişnuit pentru europeni...

Dostatychno e.

Oltenia e istoricheska provintsiya ili region. Ima neofitsialna stolitsa Craiova, kakto Trakiya ima neof. stolitsa Plovdiv.

Az opitam da vi predupredya che sega ima 35% vyzmozhni separatisti v Yuzhna Dobrudzha ot obshtoto naselenie. Sled 50-60 godini veroyatno e che myusylmanite + rumynoezichnite tsigani shte bydat mnozhestvo.

Chetete skoroshnata kniga na istoritsite na rumynskata Akademiya (Istoria romвnilor, 9 tomove, 2001-2008) i shte vidyat che rumyntsite imat i dnes teritorialni pretentsii kym Bylgariya. Vie bylgarite ste mnogo uyazvimi zashtoto Rumyniya provezhda pro-amerikanska pro-zapadoevrpeyska politika za razlika ot pravitelstvoto vi koeto e pro-rusko. Vasheto pravitelstvo tryabva da podrazhava napylno rumnykata vynshna politika taka che bylgarite i rumyntsite da sa vinagi v syshtiyat geopoliticheski lager. Taka ako Rumyniya shte trybva da byde vyznagradena teritorialno ot po-golemite si syyuznitsi (v bydeshte v sluchay na bydeshta vyzmozhna voyna) kato Syedinenite Dyrzhavi na Amerika, tya da ne byde vyznagradena s bylgarski teritorii (Yuzh. Dobrudzha). Ne tryabva da izklyuchva vyzmozhnostta na voyna v bydeshte v Evropa. Onzi koito pravyat tova sa naivni.

Tryabva da se zabranyava pre-otvorenieto na rumynski uchilishta v Yuzha Dobr. Spored krayovskiya dogovor rumyntsite i rumynoezichnite tsigani ne tryabva da zhiveya oshte v Y. D.

Zashto mislite che rumyntsite sa otvorili konsulstvo v Silistra? Predi tova imah samo posolstvo v Sofiya i konsulstvo v Burgas, veroyatno za ikonomicheski prichini (pristanishta Varna i Burgas). No konsulstvo v Silistra? Zashto? Zashto ne v Ruse koyto e po-golyam i po-ikonomocheskoznachitelen? Ima i most v mezhdu Ruse i Gyurgevo.

http://sofia.mae.ro/index.php?lang=ro&id=13477

Bylgariya i v po-malka stepen Gyrtsiya sa smyatani kato ruski Troyanski kone v Evrop. Syyiuz ot zapadnite dyrzhavi za razlika ot Rumyniya.

[Guest mihai]

http://www.rgnpress.ro/Social/Cursuri-inte...n-Bulgaria.html

"Institutului Cultural Roman, prin Directia Romani din Afara Tarii, oranizeaza, in perioada 22 septembrie – 22 decembrie 2008, cursuri interactive de limba romana in liceul Tar Simeon Veliki din Vidin si intr-o scoala cu predare in limba bulgara din Silistra, transmite Romanian Global News."

Prevod

Rumynski Kulturen Institut organizira v 22 sept-22 dek 2008 rumynski kursove v gimnaziya Tsar Simeon Veliki vyv Vidin i v edno bylgarsko uchilishte v Silistra.

Organiziraneto na rum. kursove v Silistra e mnogo nepriyatelna postypka koyato dokazva che rumyntsite iskat da se boryat s asimiliraneto na ostanaloto sled 1940 rumynsko naselenie.

[Guest mihai]

Надписът е оригинален, колкото е оригинално писмото от 1521 г. Нищо да не се унищожава! Стига провокации.

По-добре, в Румънската академия на науките да се назначат някои кадърни кадри от България, каквито има в този форум. Румънската история е толкова древна, че самите румънски академици не я знаят. Той кръста е пренесен от румънската кралица и 20 г. е в двореца, а пък не му обръщат внимание нито тя, нито румънските капацитети. Скромност, ама нашите кадри, ще я провят работата. В това бъдете сигурни.

Българите нямаме изгода и навик да унищожаваме паметници. Този чужд патент е неприложим за нас. Просто няма за какво и е кощунство от човешка гледна точка. Правят го гузни съвести.

Ne razbiram. Za pryv pyt kazvash che rumynskiyat tekst e vtorichen ot 19. vek, za drugi pyt kazvash che to e originalen ot srednovekovie. V koe spisanie ima go komentiran?

[Guest mihai]

Primer na statiya za Bylgariya v rumynski vestnitsi. Statiya iz natsionalen (ne regionalen) vestnik Gardianul.

http://www.gardianul.ro/index.php?pag=nw&a...18469&all=1

Zaglavie:

Cu 100 milioane de euro, bulgarii ne iau o parte din istorie

S 100 mil. evro bylgarite vzemat (v smisyl na glagol krada) chast ot nashata istoriya.

"Bulgaria recupereaza si valorifica fiecare descoperire arheologica, fie tracica, greaca sau romana, desi bulgarii nu sunt urmasii tracilor sau ai romanilor."

Bylgariya vyzvryshat i izpolzuvat vsichki arheologichesko otkritie, trakiyska, grytska ili rimska vypreki che ti ne sa potomtsitse nito na trakiytsite nito na rimlyanite.

[Иванко Тертер]

Михай, ние сме свикнали нашата история да е обща европейска и даже само чужда, но не и наша. Не е добре, ама така сме възпитани според матрицата на геополитиката от последните два-три века. Ще мине доста време, докато историята отпадне като политически аргумент и средство за постигане на политически цели. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

[BGVlach]

Мда, граматиката, mihai, признавам я владееш по-добре от мен - не че имам някакви амбиций.

Даже не се хвана на "Aceasta act" - респект.

Въпреки това, frate,

- оставяш "baba" вместо да га земениш с книжовното "bunica".

Истиският румънец, при "baba" обикновено пада от коня, макар и да го разбира по смисъл.

- Казваш, че не разбираш нищо от второто изречение, въпреки че,

"Sa dai cu batu(l) in balta" (да удариш с тояга в локвата/блатото) е типично "ромънско" сравнение за "да кажеш/направиш нещо грешно/глупаво/обидно"

Как баш това не го разбра?

- "odata" не се ли пише слято?

(A fost odata ca niciodata ...)

Както и да е.

Какви са всъщност мотивите ти?

[Guest mihai]

Михай, ние сме свикнали нашата история да е обща европейска и даже само чужда, но не и наша. Не е добре, ама така сме възпитани според матрицата на геополитиката от последните два-три века. Ще мине доста време, докато историята отпадне като политически аргумент и средство за постигане на политически цели. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

Ne razbiram. Rumynskiyat nadpis beshe li donesyl ot kralitsa Maria ot Rumyniya v Yuzhna Dobrudzha prez 1920 godina? V koe spisanie ima statiya za nadpisa?

[Guest mihai]

Мда, граматиката, mihai, признавам я владееш по-добре от мен - не че имам някакви амбиций.

Даже не се хвана на "Aceasta act" - респект.

Въпреки това, frate,

- оставяш "baba" вместо да га земениш с книжовното "bunica".

Истиският румънец, при "baba" обикновено пада от коня, макар и да го разбира по смисъл.

- Казваш, че не разбираш нищо от второто изречение, въпреки че,

"Sa dai cu batu(l) in balta" (да удариш с тояга в локвата/блатото) е типично "ромънско" сравнение за "да кажеш/направиш нещо грешно/глупаво/обидно"

Как баш това не го разбра?

- "odata" не се ли пише слято?

(A fost odata ca niciodata ...)

Както и да е.

Какви са всъщност мотивите ти?

Da be priznavam, ne sym rumynets, sym syrbin ot Negotin koito obicha bylgarite zashtoto nie syrbite ot Pomoravliya sme syrbizirani bylgari i koito nenavizhda rumyntsite ot Borsko i ot Vidinsko kato tebe

Ostavih baba poradi nevnimanieto

baba=bunica

mos=bunic

Ne razbiram "ar fi si asa" shto iskash da kazhesh s "ar fi si asa"? Prevedi po bylgarski ili angliyski! Mozhe bi "chiar daca ar fi asa"=even if it were/was so? Sled "care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui" ne tryabva "?".

Care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui? Who hasn't been wrong at least one time in his lifetime?

Znam kakvoto znachi "a da cu batul/bata in balta" no ne rabrah zashtoto ne beshe "?" i ne razbrah "ar fi si asa"

Knizhovno e "cine", ne "care"

"Odata" mozh da byde pishen i slyato i neslyato: tuk se pishe "o data" v s smisyl "o singura data", "macar o data". "Odata" znachi "nyakoga"

Shto si ti? Bylgarski patriot ot rumynski proizhod ili rumynski patriot ot Bylgaria? Predpolagam che si bylgarski patriot, loyalen grazhdanin na Bylgariya.

[Guest mihai]

http://www.rgnpress.ro/Social/Cursuri-inte...n-Bulgaria.html

"Institutului Cultural Roman, prin Directia Romani din Afara Tarii, oranizeaza, in perioada 22 septembrie – 22 decembrie 2008, cursuri interactive de limba romana in liceul Tar Simeon Veliki din Vidin si intr-o scoala cu predare in limba bulgara din Silistra, transmite Romanian Global News."

Prevod

Rumynski Kulturen Institut organizira v 22 sept-22 dek 2008 rumynski kursove v gimnaziya Tsar Simeon Veliki vyv Vidin i v edno bylgarsko uchilishte v Silistra.

Organiziraneto na rum. kursove v Silistra e mnogo nepriyatelna postypka koyato dokazva che rumyntsite iskat da se boryat s asimiliraneto na ostanaloto sled 1940 rumynsko naselenie.

Vmesto "nepriyatelna postypka" chetete "nepriyatelska, vrazhdebna postypka"

[Иванко Тертер]

Ne razbiram. Rumynskiyat nadpis beshe li donesyl ot kralitsa Maria ot Rumyniya v Yuzhna Dobrudzha prez 1920 godina? V koe spisanie ima statiya za nadpisa?

ето ги всичките кръстове с надписи.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry39958

[patblansh]

За да приключи за мен темата за заплахата за Южна Добруджа, имам нужда да споделя някои материали.

календар

Понеже не се вижда съвсем добре се постарах да разгадая надписите:

Паметни дати за свободата на Добружда:

28.08.1916 – Румънски жестокости в Добружда. Отвличането на 25 000 добруджанци.

1.09.1916 – Обявяване на война на Румъния.

2.09.1916 – Освобождаване на Аккадънлар (дн. Дулово) и Курт Бунар (дн. Тервел).

4.09.1916 – Освобождаването на Добрич, Балчик и Каварна.

6.09.1916 – Превземането на Тутракан.

9.09.1916 – Падането на Силистра.

22.10.1916 – Превземането на Кюстенджа.

23.10.1916 – Превземането на ?Мачин? и ?******? Дунава на българите при Свищов

25.10.1916 – Превземането на Черна Вода.

6.12.1916 – Българските войски влизат в Букурещ.

17.12.1916 – Освобождаването на ?Бабадет?.

22.12.1916 – Освобождаването на Тулча – градът на българското възраждане и роден град на легендарния български войвода Стефан Караджа.

Българи!

Не забравяйте, че Добруджа е люлката на нашето отечество!

До устието на Дунава няма място за чужд крак!

Четете вестник „Добруджа” – защитник на добруджанската кауза!

Настолната книга на всеки българин трябва да бъде Библиотека „Добруджа”!

Още,

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4764

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия. Участва в Сръбско - българската война през 1885 г. като доброволец, а след завършване на Военното училище в София през 1887 е произведен в чин подпоручик. Завършва военна академия в Италия през 1894 г. През Балканските войни получава тилови назначения, но по време на Първата световна война се прославя като полеви военоначалник.

След като Румъния влиза във Войната в края на август 1916 г., Първа конна дивизия под ръководството на генерал Колев последователно разгромява при Добрич румънските и руските части, превъзхождащи българските по численост поне два пъти. „Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага … И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни … Рев на ужас. Всичко обезумяло от ужас повръща назад в панически бяг … Добрич бе спасен …” - пише съвременник.След многбройни победи и хиляда изминати километра из степите на Добруджа, в началото на януари 1917 г. българската Първа конна дивизия превзема град Тулча на Дунава. Цяла Добруджа е освободена. Преди това, на 23 октомври 1916 г. северно от Кюстенджа чрез изкусна маневра е обкръжена и пленена цялата руска 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира и бойното знаме. На 3 януари пък спешената наша конна дивизия преодолява телените заграждения и превзема на нож силно укрепената Мачинска позиция.

Победа, но не на всяка цена. Генерал Колев е поставял на първо място живота на кавалеристите и конете си, като за четирите месеца напрегнати бойни действия нашата 1-ва дивизия дава само 189 убити и 965 ранени, далеч по-малко от загубите на противника и от българските загуби на другите фронтове. През цялото време генералът понася изпитанията наравно с обикновените войници.

Свързаната с непосилното напрежение преумора води до смъртта на генерала. В края на май 1917 г. той е изпратен на лечение във Виена. „За особени заслуги през войната в Добруджа” на 28 юли 1917 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-лейтинант и е награден с орден „За храброст”. На следващият ден Иван Колев почива.

Тленните му останки са пренесени в родината с такава почит, че виенчани казвали: „От шестедест години не помним такова погребение”. Българският генерал е бил действително знакова фигура в Европа за времето си: по време на войната, по свое желание Мекленбургският херцог е прекарал време в Добруджа в щаба на ген. Колев за да се учи от него на кавалерийско изкуство.

Победата на българската конница е още по-значима, тъй като появата на картечния огън, танковете и бойните самолети са карали военните специалисти да твърдят, че „в новите условия” конницата не е повече пригодна за военни действия. На широките полета на Добруджа светкавичните изненадващи действия на ген. Колев доказват противното.

и още малко за отвлечените 25 000 българи:

„Южна Добруджа в българската история”, Люба Радославова

Като заключение: Добруджа е българска и никой няма право да оспорва това!

[Иванко Тертер]

patblansh, това което си изложил е велико нещо и трябва да се помни и знае от всеки!

направих във форума тема за ВДРО и така остана. Малко е работено в тази насока и явно в обществото ни малко хора знаят за това. А ВДРО е побратима на ВМРО, ВТРО и ВЗПРО Въртоп. Трябва да си ги знаем всичките.

[patblansh]

Благодаря ти за милите думи! Чувствам се длъжна да го направя, защото това е моя край, моя дом. Съвсем случайно попаднах на календара в с.Жеравна. За много от нещата само бях чувала от баба ми, мои роднини са от тези 25 000 изчезнали българи и все още не се знае какво се е случило с тях. 25 000!

[Иванко Тертер]

patblansh, това което си изложила е велико нещо и трябва да се помни и знае от всеки!

Основната клонка на рода ми е също оттам. Даже е свързан с единия от тези на снимките В стара Варна е имало три квартала на бежанци - тракийски, македонски и добруджански. Абе, въобще гледай какви квартали има в българските градове и ще видиш кое е българското землище. Учебници не ти трябват за това. :!!!:

[BGVlach]

...i koito nenavizhda rumyntsite ot Borsko i ot Vidinsko kato tebe

Viata grea, frate, si chiar daca as vrea, nu pot sa ajut.

Da be priznavam, ne sym rumynets, sym syrbin ot Negotin koito obicha bylgarite zashtoto nie syrbite ot Pomoravliya sme syrbizirani bylgari i ...

Pa govori, bre, tad srpski, da te ceo svet razume.

Да не се окаже накрая, че си "sarb" от митичното Извоареле,

заглавил се на някоя зеленчукова борса между Турну-Северин и Неготин.

... Mozhe bi "chiar daca ar fi asa"=even if it were/was so? Sled "care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui" ne tryabva "?"...

Да. Признавам, без "?" изречението е наистина малко объркващо.

Knizhovno e "cine", ne "care"

Shto si ti? Bylgarski patriot ot rumynski proizhod ili rumynski patriot ot Bylgaria? Predpolagam che si bylgarski patriot, loyalen grazhdanin na Bylgariya.

Ти пък сега - недискретно зададени въпроси по дискретни теми.

Съмнения относно гениалността на т.н. "български етнически модел" ли имаш?

Та, какви викаш, baiet-e, какви са мотивите ти?

[Guest mihai]

Viata grea, frate, si chiar daca as vrea, nu pot sa ajut.

Po-dobro e "nu pot sa te ajut"

Pa govori, bre, tad srpski, da te ceo svet razume.

Ne razbiram dumite "pa", "tad". Imam srybski-rumynski rechnik no ne iskam da tyrsi dumite sega

Да не се окаже накрая, че си "sarb" от митичното Извоареле,

заглавил се на някоя зеленчукова борса между Турну-Северин и Неготин.

Ne razbiram "zaglavil". Znam samo "zaglavie"

... Mozhe bi "chiar daca ar fi asa"=even if it were/was so? Sled "care nu a dat odata cu batu in balta in viata lui" ne tryabva "?"...

Да. Признавам, без "?" изречението е наистина малко объркващо.

Knizhovno e "cine", ne "care"

Ти пък сега - недискретно зададени въпроси по дискретни теми.

Съмнения относно гениалността на т.н. "български етнически модел" ли имаш?

Та, какви викаш, baiet-e, са мотивите ти?

HAHAHA razbiram che si nedovolen s "t.n." bylgarski etnicheski model? Ti kato rumynets/vlah ot Vidinsko ne predstavyash nikakyv interes za rumyntsite ot Rumyniya, zashtoto Vidinsko ne e bilo chast ot Velika Rumyniya. Vsichkite rumyntsi ot Severen Maramures (chast ot ukrainska Zakarpatska/Podkarpatska provintsiya), Ungariya i Syrbiya (Banat-chast ot Vojvodina- i Borsko i Pozarevsko) ne predstavyat nikakyv interes ni za rumynski "istoritsi" ni za rumynski polititsi ni za obiknoveni rumyntsi. Ti sa izostaveni na chuzhdata asimilatsiya. Samo rumyntsite ot ukrainskite chasti na Bukovina i Besarabia i ot Hertsa i ot Severna Dobrudzha predstavyat interes za rumyntsite ot Rumyniya, zashtoto tezi zemi sa bili v Velika Rumyniya.

Vsichki bylgarski prebroyavaniya ot 1881 do 1910 registrirat rumynskite tsigani za tsigani i ne za rumyntsi. I rumynskoto prebroyavane ot 1930 (samoto prebroyavane ot vreme kydeto Yuzhna Dob. beshe chast ot Rumyniya) registrira tezi "tsigani" ne kato rumyntsi, no kato tsigani. Kogato obmyanata na naselenieto mezhdu Rumyniya i Bylgariya beshe napravena tezi rumyntsi (te ne sa tsigani zashtoto imat materen ezik rumynski) ostavat v Bylgariya zashtoto obmyana na naselenieto e napravena spored rezultatite na prebroyavaneto ot 1930 g kydeto rumynoezichnite "tsigani" sa registrirani kato tsigani i ne kato rumyntsi.

Za motivite mi: nyamam skriti motivi.

[Guest mihai]

"Vsichkite rumyntsi ot Severen Maramures (chast ot ukrainska Zakarpatska/Podkarpatska provintsiya), Ungariya i Syrbiya (Banat-chast ot Vojvodina- i Borsko i Pozarevsko) ne predstavyat nikakyv interes ni za rumynski "istoritsi" ni za rumynski polititsi ni za obiknoveni rumyntsi. "

Popravyne: Zakarpatska oblast, ne provintsiya.

Ti sa izostaveni na chuzhdata asimilatsiya. Samo rumyntsite ot ukrainskite chasti na Bukovina i Besarabia i ot Hertsa i ot Severna Dobrudzha predstavyat interes za rumyntsite ot Rumyniya, zashtoto tezi zemi sa bili v Velika Rumyniya.

Popravyane: Yuzhna Dobrudzha, Severna Dobrudzha e chast ot Rumyniya, vypros e za teritoriite na Velika Rumyniya koito sa vyn ot granitsite na dneshnata Rumyniya.

Edinstveno izklyuchenie predstavya Pridnestrovye (Transnistria) koeto (koyato) ne e bil chast ot Velika Rumyniya i kym koeto (koyato) Rumyniya ima teritorialni pretentsii, zashtoto e chast ot nezavisima Moldova i bolshinstvo na naselenieto na Transnistria e rumynsko (otnositelno bolshinstvo, ukraintsite + rusnatsite sa poveche ot rumyntsite). Transnistria e ukrainska teritoriya, podaryk ot rusnatsite za nezavisima syvetska moldovska republika. Transnistria ne beshe sydyrzhana v Besarabiya ot godinite na tsarska Rusiya.