Историята за цар Симеон в Манасиевата хроника

[К.ГЕРБОВ]

СЪДЪРЖАНИЕ:

Цар Симеон и Лъв VІ Философ

Цар Симеон и настойниците на Константин Багренородни

Цар Симеон по времето на Роман Лакапин

Последният епизод с Цар Симеон е разчетен напълно погрешно

Бележки

Чети в прикачения файл:Цар Симеон в Манасиевата хроника.pdf (изтегля се след регистрация)

[Galahad]

Цар Симеон получава подарък от Константин VІІ и Николай Мистик

Симеон държи нещо в ръцете си, което вероятно е подаръкът, за който споменава Зонара.

На самата рисунка владетеля в левия край държи чаша, а в десния поднасят блюдо към масата. Тази сцена я има и в Мадридския препис на хрониката на Скилица (прикачената черно-бяла снимка на миниатюрата).

Иначе във Ват. препис на Манасиевата хроника има сходни изображения - известната миниатюра на пируващия Крум, а също и на миниатюрата, в която имп. Анастасий избива роднините на Юстин.

Все пак да направим опит и предположим за какво става дума. Над кулите на сградата вдясно личи полуизтрит диагонален надпис, в който се мяркат буквите „Л” и „М”, или „П”. А с думата „Олимп” действително има събитие свързано с Константин Багренородни. В Продължителя на Теофан то е предадено така:

„Царят (Константин) изпитвал желание и стремеж да посети планината Олимп, да види светите отци там, да се сдобие с техните драгоценни молитви, с промяна на мястото и с благоразтваряне на въздуха да поправи здравето си. А царя разяждала тайнствена болест, заради нея бил предаден на грижите на лекарите и много желаел да посети Олимп. Обхванат от такова желание, той, сядайки на дромона (кораба), се отправил към Витинската земя и Приет (местните жители го наричат Пренет, на името на витинското божество), а оттам в Никея, град богат от старо време и многолюден. След това той пристигнал в лежащия в подножието на планината манастир на името на почитания там мъченик Афиноген. Тамошния настоятел показал на царя написаната с киновар (червена краска) грамота на неговия баща. При което казал: „Благочестивият цар Лъв се спираше в манастира по пътя към предпланините на Олимп, за да се помоли бог да му изпрати син-наследник. Тогавашния настоятел на манастира Петър му предрекъл рождението на син-наследник, и че неговият син ще посети Олимп на края на своя живот”. Багренородни познал ръката (почерка) на своя баща Лъв и казал, че прорицанието на монаха било истинско. И оттук царят пристигнал в предпланините на Олимп...”

Изглежда втората рисунка на миниатюра 62 представя сцената, когато монахът от манастира „Св. Афиноген” подава на Константин Багренородни грамотата, написана от баща му Лъв. Фигурата зад императора също е с корона, но не носи царски лорос и вероятно това е императрицата.

Интересна трактовка на въпроса. От друга страна обаче "манастира" е с кули и червен флаг, което по-скоро подсказва, че иде реч за крепост или флаг. Действително отгоре пише името на цар Константин синът на Лъв. Но пък не е обяснено какво прави или каква е връзката му с надписа. Затова при положение, че на миниатюрата е изобразена крепост, а в текста се говори за завръщането на Борис и Роман, то може да се приеме, че става дума и за това. Борис и Роман са синове на племеницата на този Константин, а тя с децата си е посещавала Цариград. Въпросът със заложничеството не е много ясен. Някои от по-късните виз. автори като Скилица и Зонора наистина говорят, че братята са били заложници. Но автора от времето на събитията Лъв Дякон говори за годеж между девойки от бълг. род с императорите Василий и Константин, като бълг. принцеси били пристигнали вечерта преди преврата срещу Никифор ІІ (императрицата-заговорничка се измъкнало под предлог че отива да види как били настанени момичетата). При това положение доколкото хрониката е ориентирана към виз. императори (бележките са от рода при този виз. император стана еди си какво) може да е изобразено завръщането на Борис и Роман, а отгоре да е посочен Константин, тъй като майка им му е племеница.

[К.ГЕРБОВ]

След като отгоре на миниатюрата пише "Константин, синът на Лъв", значи някой в нея е Константин, синът на Лъв.

Миниатюрата е свързана със съдържанието на главата за царуването на Константин, но нея я нямам нито преведена, нито в оригинал, затова направих предположение. Може нещо друго да пише в главата, но при всички случаи на рисунката фигурира Константин Багренородни.

А Борис и Роман са вече в главата за сина на Константин - Роман ІІ. Много нещо трябва да чете средновековния българин, за да стигне до твоята логика, Галахад.

Колкото до това какво държи Симеон, ама хич не ми прилича на чаша.

[Galahad]

Много нещо трябва да чете средновековния българин, за да стигне до твоята логика, Галахад.

Е, не чак толкова:

В нея обаче се чете: „Петър цар български имаше за жена внучката на този цар”. Точен е бил българският преводач, написал е внучка (в оригиналния текст е „внуката”),

„При този цар Роман българският цар Петър умря, а неговите синове Борис и Роман, които бяха талници (заложници) в Цариград, бяха пуснати, за да си отидат”.

Миниатюрата е свързана със съдържанието на главата за царуването на Константин, но нея я нямам нито преведена, нито в оригинал, затова направих предположение.

Само че този подход води до доста погрешни изводи:

Последното обстоятелство поражда въпроса за извора, от който са черпили съставителите на българската Манасиева хроника, за да създадат въпросната миниатюра, отразяваща истински исторически факт. Изглежда опожаряването на християнския храм е било голямо събитие на времето, впечатлило е жителите на византийската столица и те са го запаметили и предавали устно от поколение на поколение. Художниците на Ватиканския ръкопис са знаели факта, че Симеон е опожарил църква, макар Зонара да не пише за това. Което отново ни поставя пред въпроса, който възникна при миниатюрата с битката при Ахелой: или миниатюристът е бил българин, минал обучение в Цариград и там се е запознал с историята на града, или е бил грък, също добре запознат с тази история.

Ами то май през средновековието сме били по-напред с преводната литература, от днешното време на тълпи от академици и професори. Има го да речем в старобългарския превод на Амартол. Но ми е чудничко защо не е преведено и Пиги или както е казано Ипигис на изворите, при положение че е правен тотален превод ("Стенон" е дадено като "Суд", а братята Аргири са дадени като "Сребърните").

Заради опожаряванята на църквите, гръцките хронисти, описвайки деянията на Симеон отново започват да наричат българите, варвари.

Едва ли. По тази логика трябваше да започнат да наричат и Йоан Цимисхий варварин, след като хората му повилняли доста из преславските черкви.

[К.ГЕРБОВ]

Само че този подход води до доста погрешни изводи:

Ами намери какво пише в главата „Царуването на Константин Багренородни” и тогава да спорим.

Но ми е чудничко защо не е преведено и Пиги или както е казано Ипигис на изворите, при положение че е правен тотален превод ("Стенон" е дадено като "Суд", а братята Аргири са дадени като "Сребърните").

Аз затова казвам, че преводачите на Манасиевата хроника са ползвали Зонара, защото той пише „Пиги”.

По тази логика трябваше да започнат да наричат и Йоан Цимисхий варварин, след като хората му повилняли доста из преславските черкви.

Тука няма логика, Галахад, има факти:

[Galahad]

Ами намери какво пише в главата „Царуването на Константин Багренородни” и тогава да спорим.

Къде - в гръцки препис или в старобълг. преписи.

Аз затова казвам, че преводачите на Манасиевата хроника са ползвали Зонара, защото той пише „Пиги”.

Защото това, което си прикачил от Зонора е гръцкият текст, а аз говорех за старобълг. превод. Нали се сещаш, че миниатюриста не е ползвал ГИБИ.

В случая говорех, че не става дума за легенда, а че и по-старата генерация автори, сред които е Амартол описват това събитие, тъй че не е необходимо някаква легенда да оцелява до времето на цар Иван Александър. Просто Амартол е бил преведен и е можело да го ползват.

Тука няма логика, Галахад, има факти:

Не виждам никакви факти обаче, които да подкрепят твърдението. Че византийците са наричали народите извън империята имаме много сведения. Но в откъса никъде не се говори, че до този случай българите не били наричани варвари, а след това са почнали да ги наричат така. Това си е твоя измишльотина.

[К.ГЕРБОВ]

Но в откъса никъде не се говори, че до този случай българите не били наричани варвари, а след това са почнали да ги наричат така. Това си е твоя измишльотина.

Е, ако ще се чоплим за всяка написана дума сигурно ще ми се намерят много кусури. Но и на други места по времето на Симеон българите се споменават като варвари. Не ми се води разговор на тази тема, но как са гледали на Симеон гърците, се вижда и от този цитат от писмо на Николай Мистик до Симеон (Писмо на Николай Мистик, ГИБИ ІV, с. 289-290):

[Galahad]

Но и на други места по времето на Симеон българите се споменават като варвари.

Именно! И опожаряването на дворците при Изворите не е променило абсолютно нищо в това отношение. За това говорех.

Не ми се води разговор на тази тема, но как са гледали на Симеон гърците, се вижда и от този цитат от писмо на Николай Мистик до Симеон

На него са гледали като на полу-елин и разпопен монах.

[natan]

Именно! И опожаряването на дворците при Изворите не е променило абсолютно нищо в това отношение. За това говорех.

На него са гледали като на полу-елин и разпопен монах.

Интересна е византийската легенда за смърта на Симеон, в която се казва ,че е обезглавена статуята му/на Симеон/ в Констанинопол по внушение на гадател, което е довело до смъртта му.Потвърждние ,че на него се е гледало като на законен виз. император-усурпатор добрал се до поста с насилие а не поставен от бога както се оплаква един потърпевш

[Galahad]

Интересна е византийската легенда за смърта на Симеон, в която се казва ,че е обезглавена статуята му/на Симеон/ в Констанинопол по внушение на гадател, което е довело до смъртта му.Потвърждние ,че на него се е гледало като на законен виз. император-усурпатор добрал се до поста с насилие а не поставен от бога както се оплаква един потърпевш

Симеон най-вероятно е умрял от естествена смърт, тъй като и патр. Николай Мистик, който починал наскоро след него в едно от писмата си казва, че и двамата вече били на възраст след достигането на която хората умират. Но наистина тезата, че м Цариград е имало статуя на Симеон е интересна. Дори да не е негова, а чужда, но да е била свързвана с неговото име.

Разбира се Симеон открито отправил пренеции към виз. трон и оспорвал легитимността на Роман І Лакапин. Но пък ако плановете му се бяха осъщесвили, то България можеше да изчезне от картата на света. Византия при Комнините е една реализирала се Симеонова България, но с други средства. При управлението на цар Петър І обаче се създава национална идея, които в някои отношения е доста близка до тази след бурж. революции - т.е. държава със собствен цар и собствен патриарх. Тъй като Симеон е преди Петър, то от нас можеше да остане само някакво название като Тракия, Македония, Бургундия, Андалусия, Ломбардия и т.н.