Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Култура и социализъм

Това е още една тема, свързана с културата. Както и предишните които пуснах, искам да уточня, че се позовавам на утвърдени източници, като изследванията на холандския учен д-р Хеерт Хофстеде, Тромпенаарс, както и двете книги на доц. Михайл Минков (“Защо сме различни”и “България върху културната карта на света”). Та отношението между културата и социализма, са подобни на тези между културата и религията. Както не религията налага и създава своя култура, а културата създава религията, така е и със социализма. Всъщност по-скоро не социализмът създава и налага някаква специфична своя култура, а обратното – нашата култура създава социализма и хората тук го приемат, защото той отговаря на техните културни особености. Признавам, че социализмът има някои свои черти – в архитектурата, изкуството, политическата и социалната организация на обществото, атеизма и тн. Но на най-общо, нашата култура от хилядолетия е по-близа, сходна със социализма и го създава, а не обратното. Много хора си обясняват особеностите в нашето общество със социализма. Безспорно, той е оказал някакво влияние. Но по-скоро нашите културни особености са създали социализма и хората са го приели почти без съпротива, защото е близък до тяхната култура. Какво имам предвид. Някои типични културни особености, които се приписват на социализма, са много по-стари черти, оформени не преди столетия, а преди хилядолетия. Когато религията е водеща в обществото, те намират израз в нея. Когато политическите доктрини излизат на преден план, тези традиционни черти лъсват и политически концепции и ги създават – като социализма. Кои са тези наши традиционни (не само български, а типични за славяните, за хората от тази част на света, тъй като не българите сме създали комунизма, а култура доста близка до нас) черти, които намират изражение в социализма. Това са неща като атеизма, неверието, неравновластието, но преди всичко – дълбоко заложената от хилядолетия черта или стремеж да не изпъкваме, да не се отличаваме от другите, да не се сравняваме и да сме скромни. Още в края на 19 век Иречек казва, че българите са лошо завистливи и няма социално разслоение в обществото ни. България била изненадващо хомогенна, без силна средна класа и такова стратифициране се счита за патологично. Традиционно, ние българите не обичаме да се сравняваме, изтъкваме, съревноваваме, изпъкваме и който го направи, се наказва със завист. Това е една от най-характерните черти на нашия народ – себезаличаването и избягването на съревнованията. Кога точно се появява тази черта не е ясно, но със сигурност през 18 век вече е на лице. И тогава се създава един социализъм на седенадесетото столетие – славянската семейна задруга – огромна родова група, живееща заедно, със силно патриархално присъствие и без частна собственост. Така традиционната ни култура създава своево рода социализъм на 18 век. Но нещо такова се е създало хилядолетия преди Христа и при други култури, отличаващи се със силно себезаличаване – еврейската. И това са кибуците.

Друг важен фактор, оформил социализма, е силното неравновластие. Още от 5 000 г. Пр. Н.е по тези земи се появяват силно авторитарни форми на управление. Гордеем се с нашите поне 1 300 години история, но колко от тях са демокрация. Дори и да смятаме последните 20, няма да са повече от 25 г. Докато нашите ханове пият вино в черепи, в Исландия имат парламент. Защо това е така, ще разгледам в друга тема. Искам само да кажа, че потъпкването на личността, авторитаризма в управлението и дълбоката пропаст мчежду народ и властващи е нещо, съществувало винаги, а не наложено от социализма. Затова социализмът се създава именно от такава култура – руската, където ситуацията и културните особености са много сходни с нашите. Соца никога не би се създал в Англия например, там културата е различна.

Именно защото социализмът е доста сходен с традиционните културни особености на българите, тук се приема сравнително лесно, без сериозна съпротива. Такава практически няма и през всичките 45 години на режима. Дори самият соц пада не под външно влияние на тълпите, а чрез вътрешен преврат от самата партия. Просто той отговаря на нашата култура и хората го приемат лесно, защото е сходен с тяхната култура.

Не така стоят нещата в другите страни от Централна Европа. Държави като Германия, Чехия, Унгария са една стъппка пред нас по равновластие, малко по-безродови страни са, има наложена средна класа, затова не им се нрави много този социализъм. И още през 1952 немците се вдигат на бунт. Следват унгарците, чехите, поляците. Само ние си стоим мирно и кротко и помагаме на СССР да потуши бунтовете. Доколко една страна ще приеме социализъм или не безспорно зависи от това, дали й се налага със сила. Но зависи преди всичко от културата на народа. Ако културата е сходна със соца, той се приема лесно ибез съпротива, като у нас. Ако културата е различна – става бунт. Културата на кубинците съвсем не е сходна със социализма. Там се случва нещо интересно – макар че няма вече СССР, който да набага режима на Кастро, явно самата кубинска соцпартия здраво държи юздите и за хората е невъзможно да възстанат. Но за тях социализмът няма никакво значение. Той е важен разбира се, защото причинява бедност, мизерия и тн. Но там хората се определят като едни от най-щастливите на планетата и нито социализма, нито диктатурата на Батиста им пречи да се веселят, да пеят и танцуват. За тях държавата не е определящ фактор за индивида. Но това е друга тема. Различно е в Северна Корея, където традиционните черти са сходни с българските, соме че са доста по-засилени, като това е съчетано с едно хилядолетно благоговеене и тачене на лидера, бащата, шефа – така е в цяла Източна Азия. Резултатите са налице. Затова именнео соца се налага ванаги в култури, сходни по нещата които споменах – скромност, себезаличаване, неравновластие, тервожност. И оцелява в много от тях дори до днес.

Друга важна културна особеност е тревожността. Тревожни са както славянските , така и германските и азиатските народи. Според Хофстеде тази тервожност се изягва чрез налагането на ясни правила. Затова точно в тревожни култури се налагат диктаторскте режими. Само че соца в стермежа си да наложи правила, за да избегне несигурността, постигна точно обратното. Усили тревожността и стреса в обществото до максимум.

Тук е мястото да изтъкна и няколко приноса на социализма. Първо – той изкорени напълно престъпността. Да, има цензура, трудови лагери и тн. но престъпност, кражби, изнасилвания бяха немислими. Всъщност, престъпността, корупцията са преди всичко културни явления, и не соца изкорени престъпността, защото тя традиционно в България е ниска, тов зависи от културата ни и е обект на друга тема. Само ще кажа, че България е на едно от пъследните места в света по насилствена престъпност – изнасилвания, грабежи и тн. Социализма подсили това явление като го изкорени нпълно. Второ – социализмът успя да наложи железен ред, ред и правила, привнесени отвън. Когато соца рухна, българите се върнахме към свободата да изповядваме традиционните си ценности и да налагаме български ред - като хвърляме боклуци през прозореца, паркираме на тротоара, не зачитаме другия и тн.

Знам, че тази тема ще предизвика полемика. Искам да представя социализма в друга светлина – през призмата на културата в един по-общ план. Защото именно културата формира религията, формата на държавата, социализма, демокрацията, престъпността, корупцията, икономическото развитие, а не обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 55
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Охооо, горното въобще не е вярно! По-точно вярно е на 10%. Българинът в психологията си наистина има известни тенденция към известно "равенство по средата", т.е. към фаворизиране на средната класа и отричане на елитарността; също и но това е всичко.

Социализмът е натрапен на българите (доказателство за това е огромният репресивен апарат и практики след 1944 г.) и ако нещо от него е останало в културата им, и то е натрапено, а не изконно.

Културата би формурала религията, формата на държавата и въобще социалните институции в един идеален вариант, в едно общество без съседи и Велики сили. Когато основните импулси на политическо развитие идват отвън, процесът е обратен.

Социазлизмът създаваше култура, а не толкова обратното.

А иначе процесът на влияние на културата върху моделите и обратно е двустранен в историята, с различна степен на превес в различните периоди.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Охооо, горното въобще не е вярно! По-точно вярно е на 10%. Българинът в психологията си наистина има известни тенденция към известно "равенство по средата", т.е. към фаворизиране на средната класа и отричане на елитарността; също и но това е всичко.

Социализмът е натрапен на българите (доказателство за това е огромният репресивен апарат и практики след 1944 г.) и ако нещо от него е останало в културата им, и то е натрапено, а не изконно.

Културата би формурала религията, формата на държавата и въобще социалните институции в един идеален вариант, в едно общество без съседи и Велики сили. Когато основните импулси на политическо развитие идват отвън, процесът е обратен.

Социазлизмът създаваше култура, а не толкова обратното.

А иначе процесът на влияние на културата върху моделите и обратно е двустранен в историята, с различна степен на превес в различните периоди.

Соца е натрапен, така е, но това е въпрос на случайност. Всъщност всичко ни е натрапено, никога за нищо не сме били питани. Репресивният апарат също не е нещо иманетнто за социализма, а неотменна черта на нашата култура - репресивен апарат е имало винаги в историята ни. Но социализмът, макар и натрапен, което е политическа подробност точно как е станало и кой, е по-сходен до нашата култура както вече споменах, и затова макар и натрапен, аз не знам да е имало съпротива срещу него. В Гърция имаше гражданска война по тази тема. Говорейки за натрапване, нещо друго също ни е натрапено - демокрацията. Тя не е присъща на културата ни и затова българите нехаем за нея. Затова и никой не протестира за нещо, което не е част от нашата култура. звучи парадоксално , но е факт. Колкото и да ни казват, че демократичните права са ни заплашени, никой няма да се надигне, защото тези права са нещо ново за нас, което поне засега не е толкова важно. Но ако някой заплаши типични за културата ни черти, е тогава сме готови със зъби и нокти да се борим - например правото да пътуваме без билет в трамвая. В този случай всички, дори тези с билет, защитават нарушителя. За съжаление, демокрацията не е изконно, традиционно качество в нашата култура и затова не сме особено обезпокоени, даже да я няма.

Говорейки за натрапване и Велики сили, каквото ида ин натрапят, ако то не съвпада с културата, или се изменя под нейно възействие, или рано или късно го отхвърляме. Пример - християнството. Макар и много догматично, то е изменено под влияние на културата ни и придобива доста езически черти, но това не е само българско явление. Никоая Велика сила, съсед или тн. не може да се сравни със снлиянието на културата върху целия живот. Абсурдно еда се твърди че социализмът налагал култура. Всичко, което налага, отдавна го е имало. Кой в крайна сметка е сътворил социализма - нали точно културата, някакви хора, който са седнали и под въздействие на културните си особености са формулирали какво може и какво не. Разбира се трябва да се дефинира какво значи култура, в този смисъл под култура нямам предвид панелките или жигулито. Става въпрос за нещо много по-общо, но това е обект на друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Репресивен апарат има всяка държава, но такъв като социалистическия има само през социализма. Темата за съпротивата е дълга и сложна, бруталността на репресията като цяло я изклюва,, но да, България не се съпротивлява достатъчно. Това е въпрос на социална пасивност, на векове византизъм и ориентализъм, но не и на одобрение на социализма.

Демокрацията не е натрапена, защото тя е естествено състояние на модерното общество:):) Друг е въпросът как се ползваме от нея. Това пак не е аргумент в полза на социализма.

Социализмът е плод на политика, а не на култура и не на тази на България. Културата само определя степента на търпимост към него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Охооо, горното въобще не е вярно! По-точно вярно е на 10%. Българинът в психологията си наистина има известни тенденция към известно "равенство по средата", т.е. към фаворизиране на средната класа и отричане на елитарността; също и но това е всичко.

Социализмът е натрапен на българите (доказателство за това е огромният репресивен апарат и практики след 1944 г.) и ако нещо от него е останало в културата им, и то е натрапено, а не изконно.

Културата би формурала религията, формата на държавата и въобще социалните институции в един идеален вариант, в едно общество без съседи и Велики сили. Когато основните импулси на политическо развитие идват отвън, процесът е обратен.

Социазлизмът създаваше култура, а не толкова обратното.

А иначе процесът на влияние на културата върху моделите и обратно е двустранен в историята, с различна степен на превес в различните периоди.

Разбирам твърдението Ви за идеалната ситуация без съседи, които влияят. Така е наистина, ако говорим конкретно за България. Това обаче важи само в тесен смисъл. Да, българската култура става християнска под влияние на съседите. Но аз имам предвид, като говоря за връзката между религия и култура, нещо в много по-глобален аспект - как е създадена самата религия като такава, безспорно под влияние на културата, без да визираме отделни държави, което приели еди коя си религия под вляние на конкретни съседи. а не говорим, че каквото и на ни натрапят, то се изменя под влияне на културата или напълно отпада рано или късно, ако не съответства на нея. Смайваща звучи констатацията, че през 1990 г. когато world valure survey проведе редица анкетни проучвания в Западна и Източна Германия, не се отчетоха почти никакви различия по отношение на фундаментални ценности. Излиза, че 50 години социализъм изобщо не е променил културата на германеца, формирана хилядолетия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разбирам. Тези проучвания не винаги са достатъчно точни, особено ако отчитат и настроенията на момента.... Последваща германска история показа, че на Изток соцкултурата все пак е оставила отпечатъци.

Що се отнася до глобалния въпрос, за мен няма много са мислене - религията е един от културните феномени, продукт на културното развитие и на свой ред генерираш такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Репресивен апарат има всяка държава, но такъв като социалистическия има само през социализма. Темата за съпротивата е дълга и сложна, бруталността на репресията като цяло я изклюва,, но да, България не се съпротивлява достатъчно. Това е въпрос на социална пасивност, на векове византизъм и ориентализъм, но не и на одобрение на социализма.

Демокрацията не е натрапена, защото тя е естествено състояние на модерното общество:):) Друг е въпросът как се ползваме от нея. Това пак не е аргумент в полза на социализма.

Социализмът е плод на политика, а не на култура и не на тази на България. Културата само определя степента на търпимост към него.

[/quote

Политиката не е ли също плод на културата? Много ми хареса твърдението "културата само определя степента на търпимост". Не твърдя, че хората обичати или харесва социализмаь но определено са по-пърпими към него от други общества. Но е факт, че той е създаден от култура, близка до нашата в много отношения, а това не е за пренебрегване. макар че днес България е на първо място в цяла Изт.Европа по носталгия по социалистическото си минало. не съм съгласен с едно - демокрацията не е нормално състояние на съвременните общества. Първо, демокрацията се рада в древността и е нормално състояние на първобитните общества преди разделението на труда до елинската епоха. Второ, демокрацията е прод на конкретна култура - равновластната. Демокрация никога не е раждала, не може и да се роди при маите, инките, древните индийци и тн. защото техните култури са различни. Тоест демокрацията е рожба на конкретна култура, не на всички. Идеята, че целия свят искал демокрация и трябва да се демократизира е странна, и идва главно от Запада, затова и доста субективна. Не целия свят иска демокрация, а и невинаги демокрацията е добра. Има изследвания от америкаски институти, според които дори и да имаше демокрация в Русия, русите пак цяха да си изберат Путин, защото те обичат силния лидер, който стабилизира икономиката, а не демократа Елцин, който съсипа страната. Демокрация и социализъм, религия - всичко е прод на културата в най-общ план.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Разбирам. Тези проучвания не винаги са достатъчно точни, особено ако отчитат и настроенията на момента.... Последваща германска история показа, че на Изток соцкултурата все пак е оставила отпечатъци.

Що се отнася до глобалния въпрос, за мен няма много са мислене - религията е един от културните феномени, продукт на културното развитие и на свой ред генерираш такова.

Изследванията, на които се позовавам, се извършват от World value survey на всеки три години от 1990 насам в 130 държави в света, по представителни извадки. Резултатите се подлагат на статистически анализ и са перфектна основа за формиране на научни заключения, много по-стабилна от етноцентризмите и пълните фантасмагории в част от днешната българска историография, а и не само... Гледх едно интервю с проф......забравих му името, по седем дни. Той се позова точно на тази анкета на world value survey, мереща гордост - национална също. Каза, че у нас само 30 % били горди, че са българи, докато в Сърбия процентът е над 90. И това било лошо. Странно как професорът не вижда бетонната връзка между ситуацията, в която днес е Сърбия - 20 год. войни, икономическа, политическа изолация и никакви шансове за ЕС и високата национална гордост на сърбите. Та нали точно ня е причина за този упадък. В Япония, Швеция, Исландия процентът горди от народа си е под 10, но е ясно как живеят те. Аз твърдя, че стандартът им на живот се дължи именно на скромността и нераздутото самочувствие.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

България е на първо място по носталгия поради ниската си политическа култура и поради насадената безнадеждност на днешното време. Защото да тъгуваш по социализма определено си е ниска култура :):)

Той е създаден от култура, абсолютно чужда на нашата и затова именно беше силово натрапен, а не естествено приет. Беше търпян, но това е друго.

Иска - не иска, за да бъде модерно едно общество, трябвя му демокрация. Формите са й вече са въпрос на културна и политическа конкретика.

Аз бях скоро в Сърбия и разбирам защо сърбите се гордеят - Сърбия в много отношения изглежда много по-добре от нас с 20-тте ни демократични години. Не знам що за изследване ни казва, че 10% от японците са горди със страната си, но е ясно, че без спокойно, разумно, трезво и да, гордо отношение към позитивното в националната традиция няма стабилен прогрес.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
България е на първо място по носталгия поради ниската си политическа култура и поради насадената безнадеждност на днешното време. Защото да тъгуваш по социализма определено си е ниска култура :):)

Той е създаден от култура, абсолютно чужда на нашата и затова именно беше силово натрапен, а не естествено приет. Беше търпян, но това е друго.

Иска - не иска, за да бъде модерно едно общество, трябвя му демокрация. Формите са й вече са въпрос на културна и политическа конкретика.

:) не съм съгласен...Много по-ниска политическа култура и много по-дълбока безнадеждост, мизерия, криза и тн. има в Грузия, Армения, Таджикистан и Киргистан. Но там хората и дума не дават да се продума да социализъм. Това са едни от най-гордите народи, а уравновиловката въобще не се вписва в културата им. Нито кризата, нито бедността, нито ниската култура могет на обяснят носталгиято по соцминалото,защото както посочих далеч по безнадеждни общества въобще не плачат за него. За да бъде модерно едно общество хич не му трябва демокрация. Давам за пример Южна Корея - една от най-модерните държави днес, която е това, което е, благодарение на един дълъг период на военни диктатури продължил над 30 години. Индия е далеч назад именно поради демократичната си система и това са думи на индийския министър-председател.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ха, режими като бившият южнокорейски понякога са насочени именно към утвърждаване на демокрацията, пък и модернизацията на Южна Корея се дължи на много неща ;) А на държави като Индия и пет диктатури няма да помогнат. Я диктатурата в Северна Корея докъде докара иначе същият корейски народ.....

Разните народи реагират по разному. Не бих казал, че Армения и Грузия чак толкоз отвхърлят социализма, защото и те не се бунтуваха особено...

И тук българите няма да дадат да се продума за социализъм, ако реално им се предложи връщането му. Реално, а не в аспекта на политическото словоблудство и умоблудство, обхванали всички днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ха, режими като бившият южнокорейски понякога са насочени именно към утвърждаване на демокрацията, пък и модернизацията на Южна Корея се дължи на много неща ;) А на държави като Индия и пет диктатури няма да помогнат. Я диктатурата в Северна Корея докъде докара иначе същият корейски народ.....

Разните народи реагират по разному. Не бих казал, че Армения и Грузия чак толкоз отвхърлят социализма, защото и те не се бунтуваха особено...

И тук българите няма да дадат да се продума за социализъм, ако реално им се предложи връщането му. Реално, а не в аспекта на политическото словоблудство и умоблудство, обхванали всички днес.

Южнокорейският режим бе доста брутален, и доста хора загинаха при налагане на демокрацията през 90-те. В този случай не е уместно да говорим за режим, налагал демокрация. В случая говорим за обществени нагласи, т.е какво мислят хората, а не кой се е вдигнал и кой не. но това са вече доста отвлечени от темата, за която пиша, неща

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Когато настоящето не ни удволетворява, а това почти винаги, се стига до два известни феномена. По старите винаги правят отпратки с времето на своята младост "По наше време жените се обличаха по красиво, имаше повече морал, войните ни бяха по смели..." и така нататък. Другото е поведението на младите "И ще дойде време когато нашите бойци ще са по смели, нашите жени ще се обличат по красиво, страната ще се управлява по мъдро....".

Носталгията по социализма се дължи както на конкретната ситуация, така и на този хилядолетен феномен.

Само че, никоя политическа партия не може да върне младостта на пенсионерите, нито да помогне на младите да възмъжеят за 1 нощ.

Сега конкрентно.

Да, в България определено обичаме твърдата ръка. През цялото средновековие нашият цар е самодържец и зависим само от Бога, пълен господар на всичко в държавата. По време на турското робство ситуацията е същата, защото пък турския султан е даже още по абсолютен владетел от българския цар. Виждаме че след освобождението в България почти постоянно се залита към "силната ръка". В този смисъл на българите социализма е много по понятен отколкото на европейците.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Колко мъдро казано.. :)

ПП

Твърдата ръка не е социализъм, обаче. Социализмът е липса на частна собственост и частна инициатива. Не мисля, че българинът е за това. Та той именно със стремежа си към частното подкопа социализма сам! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато настоящето не ни удволетворява, а това почти винаги, се стига до два известни феномена. По старите винаги правят отпратки с времето на своята младост "По наше време жените се обличаха по красиво, имаше повече морал, войните ни бяха по смели..." и така нататък. Другото е поведението на младите "И ще дойде време когато нашите бойци ще са по смели, нашите жени ще се обличат по красиво, страната ще се управлява по мъдро....".

Носталгията по социализма се дължи както на конкретната ситуация, така и на този хилядолетен феномен.

Само че, никоя политическа партия не може да върне младостта на пенсионерите, нито да помогне на младите да възмъжеят за 1 нощ.

Сега конкрентно.

Да, в България определено обичаме твърдата ръка. През цялото средновековие нашият цар е самодържец и зависим само от Бога, пълен господар на всичко в държавата. По време на турското робство ситуацията е същата, защото пък турския султан е даже още по абсолютен владетел от българския цар. Виждаме че след освобождението в България почти постоянно се залита към "силната ръка". В този смисъл на българите социализма е много по понятен отколкото на европейците.

[/qu

Именно, твърдата ръка е традиционно заложена в нашата история, това е нещото, което бих нарекъл неравновластие и то обяснява репресивния апарат и подтискането по време на социализма. Само че не обяснява самия социализъм, защото той няма много общо с твърдата ръка, с нея се свързва и всяко друго репресивно управление. Това което налага социализма е хилядолетната черта у българския народ да се самозаличава, да не изпъква, да не се хвали, в по-тесен смисъл скроност. Това се съчетава с неравновластието и се получава социализъм. Наистина той ни е по-бизък отколкото на някои други европпейски народи, но не всички. Соца е доста сходен с културите на скандинавските страни и до ден днешен те познават само ляво управление. Въпрос на културни особености.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напротив, мисля, че грешиш. Социализмът е именно твърда ръка от нов тип, безпределнаи тоталитарна. И освен това е натрапен отвън. Българската народопсихология няма нищо общо с него, особеностите й в исторически план са съвсем други. Средновековният самодържец не е приложим когато говорим за съвремеността. Развитието на България до 1944 г. показва добър баланс на централизъм и демократизъм. Разбира се, с някои изкриявания присъщи на балканските и млади държави.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Съгласен съм че не може да се сравнява средновековието с 20 век. Само подчертах че вождизма у нас е застъпен силно. Има и нещо друго много интересно. Именно благодарение на силната ръка, която се персонифицира с отделен човек в България съществува едно виждане за равенство. Обикновенния човек се прекланя пред лидера, но за сметка на това не признава ничие друго превъзходство, било ако щете на по умен, по богат или просто по влиятелен от него човек. По този начин нещата се уравновесяват, вожда е на пиедестал но под него всички сме равни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, а иначе леко делегира власт на разни истински и псевдоавторитети, затова и България е потръгвала само при твърдост на шефа....Но това със соца общо няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Напротив, мисля, че грешиш. Социализмът е именно твърда ръка от нов тип, безпределнаи тоталитарна. И освен това е натрапен отвън. Българската народопсихология няма нищо общо с него, особеностите й в исторически план са съвсем други. Средновековният самодържец не е приложим когато говорим за съвремеността. Развитието на България до 1944 г. показва добър баланс на централизъм и демократизъм. Разбира се, с някои изкриявания присъщи на балканските и млади държави.

Няма нищо ново в твърдата ръка на социализма, през робството в семейството също е властвал тоталитарн патриархат, бащата е регулирал живота на всички членове на задругата във всички аспекти. Българската народопсихология толкова много се доближава до чертите на социализма, че чак се чудя как не е родил у нас, сигурно и това щеше да стане. Изконният стремеж на българина към унифициране и избягване на изтъкването, съчетан със силно неравновластие и авторитаризъм н баща, цар и тн. са идеален инкубатор за социализъм. А да говорим за демократизъм в България пред 1944 е направо смешно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напротив, не само, че не е смешно, но е и много уместно. Нека клишетата на комунистическата история не ни служат за основа през 2009 г. Що се отнася до това дали социалистическата твърда ръка е различна от тази в предходните периоди на историята, то:

1/ тя може да се сравнява само със съвременността;

2/ мащабите и дълбочината й са без аналог, освен със сродни режими.

Дали и колко социализъм е могло българското общество да роди само показва историята му допреди да започне активната намеса на СССР в процеса. България има една от първите социалистически партии в Европа, която постига сама ....... едно голямо нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз мисля, че точно особеностите на българската култура са причина за безрезервното прегръщане на соц. идеята.

Или за да сме по-точни, липсата на културна традиция и нейните носители, в онзи смисъл, който влагат централно- и западно-европейците.

Натрапванията отвън, репресивни апарати и др. са абсолютно без значение при наличие на критична маса средна класа, изповядваща определени ценности и идентифицираща се съответно с някакъв тип култура, и която по правило без проблеми може да генерира интелигенция в широк спектър.

Да, русняците щяха да го наложот със щиковете си, но въпреки документираното посрещане с китки на "освободителите", с една силна дребнобуржуазна традиция някой неща биха изглеждали по време и след соца по съвсем друг начин.

За жалост, такава в България никога не сме имали.

Дребното селячество, един вид селски лумпен-пролетариат, съставляващо 80 и повече %, си

прегръща социализма съвсем закономерно и само с едното мърморене по време на национализацията.

Още повече, че става ясно, че отговорностите в "светлото" бъдеще ще бъдат общи .. за радост Андрешковска по онова време.

Абе, млада нация сме, и откъм култура да го погледнеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бързайте. Не е било чак така възторжено посрещането на съв. войски, има много монтирани кадри. От друга страна, хората тогава не са знаели твърде много какво точно ги чака, не са смятали, че ще им взимат македония, дюкяните и нивите...

Има известно основание тезата, защото съпротивата не беше като унгарската или чешката или полската, но в края на краищата тези съпротиви само докараха само военни контингенти при тях. Не те свалиха социализма.

Не е мърморене по време на национализацията, хич не е само мърморене. тепърва има да се проучват горяните, а и селянина в българия в НЕ Е ЛУПМЕН!!! Не изпадайте в прибързване в оценката. Точно когато българското общество е на прага на началото на модернизацията си, а тя е тръгнала през 30-тте, завива твърде вляво.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека наричаме нещата с истинските им имена.

20-30-50 декара земя на семейство си е лумпенско съществуване както и да го гледаш,

особено пък в бедна аграрна страна като България. Това, което изкараш ти стига САМО да преживееш.

Със 100-ина декара си богат човек, из селата такива се броят на пръсти, и това важи за цяла България с изключение на слабо населената Добруджа

и Златийте в Монтанско. Но това е изключително тънка прослойка, неособено обичана от малоимотните си съселяни.

В градовете - същата работа, че и по-лошо.

Тотална изостаналост докъм 30-те. А-ха да тръгнем, макар и мнооого закъсняли, почват едни режими "хвани единия удари другия".

Не баш проявяващата се като такава интелигенция, е твърдо лява. Лошо нема, т.е. има, защото дясна никога не е имало.

Всъщност, за българската интелигенция, или по-скоро за липсата на такава, може да се отвори цяла нова тема.

На целият този фон, соц-ът си идва като манна небесна, още повече, че носи немалко напредничави неща,

като спорт, женска равнопоставеност и пр. - немислими и незнайни за голямата маса българи до оня момент.

А, да, забравихме горяните и Жоро Павето, ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бих казал. Измерваш собствеността на селяните в относителни мерки, спрямо нещо... А трябва да се мери в абсолютни - колко процента собственици каква собственост имат. Тогава ще се види едно доста широко разпространение на тази собственост, което вече прави (условно) средна класа. Средна измерена спрямо себеподобните си. Тези със 100 декара не са били толкова малко и не са се отличавали чак толкова от съселяните си.

Бедността в България идва от удара през ПСВ, защото страната е лишена от естествените си икономически пространства, но това е друга тема.

Селската среда не е лумпенска, от нея произлиза цвета на България - писатели, военни, политици, техническа интелигенция. Тя носи особен морал, който успява да премине в една доста позитивна в морално отношение модерност. Катасрофите напрягат психологията, но въпреки това, до 1944 (а и години след това, защото културата отмира постепенно, а не веднага), това поколение продължава да носи и дава ценности, докато цинизмът на съвременността ни не ги опустоши окончателно от началото на 70-тте и особено сега.

Бедността не е лумпенство, последното е състояние на духа. Лумпен може да си и с вила в Бояна, както съвременността ни емпирично и популярно ни показа.

:)

Соцът не идва като манна небесна, ти вероятно не го помниш добре, за да говориш така.... Соцът идва с терор, непознат дотогава.

Режимите преди 44-та са също отделна тема, но в тях няма нещо особено опасно...

Сравнението ти на горяните и Жоро Павето са меко казано неуместни....

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Напротив, не само, че не е смешно, но е и много уместно. Нека клишетата на комунистическата история не ни служат за основа през 2009 г. Що се отнася до това дали социалистическата твърда ръка е различна от тази в предходните периоди на историята, то:

1/ тя може да се сравнява само със съвременността;

2/ мащабите и дълбочината й са без аналог, освен със сродни режими.

Дали и колко социализъм е могло българското общество да роди само показва историята му допреди да започне активната намеса на СССР в процеса. България има една от първите социалистически партии в Европа, която постига сама ....... едно голямо нищо.

Не е логично твърдението, че социалистическата твърда ръка трябва да се сравнява само със съвременността....Какво значи това. Всяка твърда ръка си е твърда и социализмът може да се сравнява със всичко преди него. Жестокостите на този режим по нищо не се отличават от която и да е друга диктатура, но тук говорим само в световен мащаб, тъй като за България трудно може да се говори за жестокост, каквато имаше в ССР например. Общо взето нашият режим беше един от меките" сравнем с Румъния или Русия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...