За "Южен поток" и някои други работи...

[Aspandiat]

Лето 09-то, сцена - незнайна.

(Москва, днешни дни, преговори за "Южен поток". Апартамент в хотел "Россия". Рано сутрин. Станишев, небрежно наметнал халат, седи на леглото и замислено разглежда пръстите на краката си. От другата страна на леглото леко похърква Кирил Добрев. На масата Кристиян Вигенин срича "Нов българо-турски разговорник". Покрай прозореца тихо бръмчи Карлсон, който живее на покрива и полива цветята.

От стената портрет на Ленин гледа Станишев подозрително. От другата стена портрет на Сталин гледа Ленин още по-подозрително. От радиоуредбата на хотела звучи песента "Мальчик-гей" на "Тату".)

Станишев (тихо си мънка под нос): Чорт возми...как ме цепи главата...Тоя Путин прекали с тия водки снощи..Ама пият кат' казаци...Че не си спомням и к'во правих...Нещо подписвах, ама като не помня..Някакви тръби, някакви газове, няк'ви потоци...Като се прибера, пак трябва Р. Овч. да измисли нещо умно и да го пратя до Бразилия...Аааа, това ноктенце му се олющило лакчето...Утре трябва да запазя час за педикюр...Ама как ма боли главата само...Мноо водка ,мноо нещо...А вот так делать не надо...То пак хубаво, че не съм направил като оня път, дето съм се качил в празния трамвай - там големи глупости съм приказвал на няк'в дядо...(почва да се киска) Че и телевизия чак ме снима, и книжка ми издадоха...Че и съм подкарал трамвая нанякъде...(отново сериозно): Ауууу, и другото ноктенце..(много умислено): И задника ме боли...(поглежда премрежено към Кирчо Добрев)...Ну, дааа...Като се събуди, трябва да го питам...

Че и ми се привиждат разни хвърчащи неща (поглежда към Карлсон)..Не е добре работата, неее, много пиене...(клати глава)

- Депутат - гьонсурат. Министър - тепегьоз (Вигенин срича разговорника на глас). Министър-председател - баш тепегьоз...

- Я да не обиждаш бе, мъъъъъж! - закачливо изписква Сергей и отново поглежда замислено към Карлсон, който щастливо си бръмка покрай прозореца. (Оглежда се) А дали не е агент някакъв империалистически? Сега такива, модерни, ги измислят (мисли си наум).

- Извинете, не ме разбирайте погрешно, а вие кой сте? - пита го Станишев, недоверчиво повдигайки прашките си.

- Приятно ми е, аз съм Карлсон, който живее на покрива. - отговаря героят от приказката. - Не ме ли познахте?

(Станишев отново забива поглед в пръстите на краката си.) - Хм,...Карлсон, Марлсон, бръмчалник някакъв...И приказва даже...

Звучи ми обаче познато отнякъде...Симпатяга иначе...Има и гащи с перка...

- А вие да не сте безработен нещо, че живеете на покрива? А униформа имате ли? - пита го отново той, изпълнен с подозрение.

- Ама наистина ли не ме познахте, другарю Станишев? - Карлсон учудено тупва по дупе на земята. - Аз съм пръв приятел на децата, голям помощник, измислям игри всякакви, всяко дете ме познава...

- Така, така....(Станишев изведнъж се сеща нещо): - Карлсон, а къде тогава е вашият другар Енгелсон?

Следва продължение...