"Пирон" - Софийско студентско електронно списание за изкуства и култура

[П. Теодосиев]

ПИРОН[

Софийско студентско електронно списание за изкуства и култура

/излиза два пъти годишно - засега! -

но се попълва с текущи критически материали непрекъснато/

Издава

Магистърска програма "Изкуства и съвременност"

Катедра "История и теория на изкуството"

Философски факултет

Софийски университет

Редколегия

Александър Кьосев, главен редактор

Владия Михайлова, редактор

Кристина Йорданова, редактор

Диана Папазова, редактор

Божана Нешева, редактор

Редакционен съвет

Георги Арнаудов, композитор

Д-р Виолета Дечева, театровед

Д-р Ингеборг Братоева, киновед

Яра Бубнова, куратор

Александър Кьосев

В нашето самопредставяне накратко ще дадем заслужени отговори на въпроси от типа: „Защо Пирон?", „Къде да чукам?", „Какъв Пирон, бе?" и възклицания от типа: „Айде стига с тия пирони!".

Пироните играят съществена роля в историята. Изобретявайки ги, неандерталецът станал кроманьонец, а кроманьонецът безразборно започнал да чука новата си цивилизация. След като постепенно нещата стигнали до пироноексцес, Ной изоставил самозабравилите се кроманьонци и накрай всичките си екоприготовления - пак с пирони! - заковал вратата на Ноевия ковчег отвътре, за де впусне безразсъдно из потопа. Малко по-късно - с четири от най-ръждивите, разпънали Христа. В непрактичното Средновековие на последните дълго им се кланяли като на реликви в църкви и катедрали, докато дърводелците изпитвали остър дефицит и се чудели с какво да си сглобяват дървенията. На други места цивилизациите на ацтеки, инки и кхмери се саморазглобили и изчезнали, защото не ползвали пълноценно пирона или го забивали под неправилен ъгъл. Модернизацията дошла с всякакви ръждаеми и неръждаеми, малки и големи, а после направила от простите гвоздеи всевъзможни винтове, нитове, втулки, танкове, пиротехники и микрочипове. Но библейските пирони не се загубили - по неведоми пътища те попаднали у Самюел Бекет и той ги зачукал в края на играта(1). Самостоятелно и независимо немският художник Гюнтер Юкер прозрял залеза на Гутенберговата цивилизация и зачукал с кръстни пирони безполезните книги (2).

Междувременно, още от най-стари времена, освен практически, пироните били използвани теоретично и политически. Античният скептик Пирон /Purrwn , Pirrho from Ellis ca. 360 BC - ca. 270 BC/ демонстрирал, че гвоздеят на съмнението може да се забие навсякъде, дори в най-твърдото онтологично дърво - затова по-добре да нямаш грижи (ataraxia). Тази идея била продължена методически от Renatus Cartesius, след като намерил пирон под философския юрган на своето Сogito, а Маркс внесъл социален елемент като призовал гробокопачът-пролетариат да изостави за момент лопатата и да забие последен пирон в ковчега на капитализма. Феминизмът от своя страна призовал да се изостави всичко фалическо в пирона и по възможност той въобще да не се зачуква, тъй като това води до брутален пироноцентризъм, неспрведливост и неравенства. Това обаче било експериментално опровергано по време на соца. През февруари 1974 г. един симпатичен луд от Лясковец възстановил равенствата като с ясен автофалически жест и епистемологико-политическа цел счупил обвиненията /машинката за подстригване нула номер/ - с гвоздея, собственоръчно зачукан в личния му череп.

Точно тук идва ред да отбележим, че българската нация никога не е изоставала от световното развитие на пирономанията, дори има свой оригинален принос към нея. Родният фолклор е пълен с поговорки от типа на горчивото: „Пирон ли бе - да го забиеш, пирон ли бе - да го зачукаш", презрителното: „Един пирон няма вкъщи" или екстатичното: „Тури го, тури го, тури го, хей, и на пирон го зa`качи!". Подобно на ръждив пирон е забил Ботев Христовия кръст в живото тяло на народа, на пирон се закачили навущата на Апостола, когато прескачал изпочупения плет на ханчето в Къкрина, местен пирон използвал и младият принц Батенберг, за да окачи суспендираната Конституция... Социализмът измъкнал Христовия кръст от тялото на нацията, само за да начука на негово място своя пролетарско-диалектически пирон - и така да я прикове към СССР, дефицита и „Тоника СВ". На крив пирон висят и днес разпадащите се надежди на Българския преход.

Все пак смятаме, че за най-съществен български принос трябва да се обяви антиколониалната употреба на пирона: когато с устата на могъщия Алеков герой родината отправя към Европа разтърсващо обвинение: „Ама проста работа тези немци, един гвоздей не се сетили да забият, а казват, че ние сме били прости".

* * *

В българския културен и художествен живот напоследък се забелязва сериозен недостиг на пирони. Въпреки някои бегли опити да се манифества с чук, повечето сериозни критици /а има ли въобще такива?/ не се сещат един гвоздей да забият! Ако се пише критика, тя е по-скоро на антипиронен и лобистки принцип: дума дупка не прави, кажи му, аго, да му стане драго! Вместо да се забиват критически гвоздеи в снагата на българската литература, кино, театър, визуални изкуства и пр., се раздават награди, правят се идилични шоу сбирки с китари, чете се щафетно, състезава се телевизионно и се организират куртоазни „рицарски двубои". Цари комуникация, чат руумс и life style, т.е. лафче, не стил. Днес никой не посмява да пошепне на другарчето по художествена гилдия, нито дори на графоманията, плъпнала в Интернет, че е „дъвкач на думи" или „фасулковец, клекнал пред прага на културата".

А трябва!

Ето защо решихме да продължим античната и българска пиронотрадиция и да почукаме тук-там с настоящото списание, първия брой от което гледате на екрана си.

Казано съвсем непретенциозно и без майтап, новото списание на магистърската програма цели да преодолее една важна липса - на критически авторитети сред младите. Списанието е магистърско в двата смисъла на думата: то е списание на студенти-магистри по изкуствата, а заедно с това и на онези, които искат да станат masters в софийския художествен живот и да имат правото на своето magister dixit!

По-долу представяме редакционния състав, концепцията и структурата на списанието по рубрики. Всички те е възможно в бъдеще да претърпят промени, подмени и усъвършенстване.

http://news.uni-sofia.bg/piron/

-----

Едно наистина интересно списание. Пожелавам му бъдеще и вероятно сътрудничество с времето.

Препоръчвам: ИНТЕРВЮ С РЕКТОРА - С проф. Иван Илчев разговарят Александър Кьосев, Орлин Спасов, Владия Михайлова и Кристина Йорданова

[П. Теодосиев]

Брой 3

http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj-3-2010

Нарекохме този брой „лични градове", защото искахме да видим една София отвъд оплакванията и хленченето за неуредици. Не че няма за какво да се оплакваме и критикуваме – напротив, има много. Но част от специфичното съществуване в този град е способността да живееш неговата непълноценност по пълноценен и свой начин. Затова помолихме хора с талант за живеене, умни софиянци от разни възрасти, класи, полове и занятия, да разкажат как го правят: как обитават по своему този несъвършен град. Надявахме се, че това да изплете нова карта–паяжина от индивидуални маршрути, убежища, персонални сокаци (все едно дали в реалността, спомена или фантазията) и по този начин ще направи видими уникалните талантливи Софии, които тайно съществуват в гънките на този град, иначе така не-перфектен.

Давахме си сметка, че подобно филтриране на погледа може да се види на някого беззъбо. Привидно поне, то се отказва от протест срещу софийските безобразия; на първо приближение изглежда естетски ескейпизъм, дори просто егоистична техника за елементарно оцеляване. Но не смятаме така. Убедени сме, че в нашия подход има политическа съпротива на самата екзистенция – винаги пълноценна, затова и непримирима, винаги преобразуваща непълноценните „дадености", даже когато те са софийски.

http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj-3-2010