Отиди на
Форум "Наука"

Въпроса за свободата в древногерманското общество


Recommended Posts

  • Потребители

Въпроса за свободата в древногерманското общество у Цезар и Тацит

Древните германци са сред варварските народи, които винаги са предизвиквали интереса на Рим. Много от историческите сведения за тях дължим именно на римските историци. Към тази група хора принадлижат такива исторически личности каквито са Юлий Цезар и Тацит.

В своите исторически съчинения, които за наша радост са достигнали до нас, ние научаваме много за живота на древните франки-едно от най-големите германски племена, което играло важна роля в историята на Западна Европа дълго време.

Двамата прочути историци са отразили много добре обществено-икономическите отношения на древните германци.

Периода който описват и Цезар и Тацит е свързан с най-ранната история на на салическите ( приморски ) франки. По това време древногерманското общество се намирало все още на доста ниско равнище в родообщиния строй.

Начело на племето е стоял племенния вожд и княз, чийто права били ограничени. Всички по-важни решения се вземали от народното събрание. По-късно тази структора се променя. За тези промени пише в своите съчинения прочутия римски историк Публий Корнелий Тацит.

Според Тацит, който е съвременик на споменатите вече промени - функциите на франкските князе се увеличават. През този период най-способните от тях се обявяват за крале. По този начин тяхната власт се засилва за сметка на народното събрание. Стига се до там, че то става пряко подчинено на владетеля.

Една от основните черти на древните франки е, че те са войствен народ, който притежава много добра военна дисциплина. Те са много физически издръжливи. Тази тяхна характеристика се е запазила и до ден днешен.

Въпреки това според двамата именити историци, те имат твърде малко разнообразие на оръжие. По този показател те отстъпват на римляните. За тях ризницата и шлема-необходими предпазни снаражения са лукс.

Древните германци, които са по природа войствен народ не обичат да се занимават със земеделие. За тях войната е начин на препитание. Този начин е характерен за всички неуседнали древни общества.

Древните салически франки не са ограничавали своите жени. За разлика от другите древни общества те са били на висока почит. Това тяхно положение е узаконено в първия древногермански законодателен кодекс известен като " Салическа правда ". Дори в древен Рим жената няма такова уважение и почит на каквито се радват древните германки.

Като всяко робовладелско общество има две основни групи от хора. Това са свободните селяни, които се занимават с обработка на земята. Към тази категория спадат аристокрацията и едрите земевладелци. Към другото съсловие принадлежат робите. При тях също има различия. Повечето от робите са военнопленници. Но често път в положението на роби изпадали и свободни хора, които са натрупали дългове. Те са най-онеправданата прослойка на обществото. Тяхното положение в германското общество не е било по-различно от останалите. Според древното германско законодателство те са лишени от всякакви права и се смятат за вещестествена собственост на господаря. Това се потвърждава от Титули 35 и 10 на Салическата правда-основния немски закон по онова време.

Това социално разделение на франското общество не е нищо ново. Авторите дават пример с древен Египет и с цивилизациите в района на Двуречието ( Месопотамия ), но тези социални отношения са характерни за всички древни общества.

Както в останалите древни общества, така и в германското - управляващата класа произлиза от средите на свободните. Това са предимно представителите на едрата и средна аристокрация. Те са влизали в състава на свитата на военните вождове, а по-късно и на кралете.

Освен тези две големи социални групи съществува и една трета прослойка на германското общество. Това са тъй нареченените колони или лити. Те са полуфеодални селяни, които принадлежат на даден господар. За разлика от робите, те имат макар и минимални някакви права. Но спрямо свободните хора тези права са направо нищожни.

Процесите, които протичат в немското общество са намерили отражение в първия немски законодателен кодекс. Той узаконява съществуващото немско обичайно право. Появата на такъв закон доказва, че във франското общество протичат интезивни промени, които от своя страна обуславят появата на силна и централизирана държава каквато е възникналата по-късно Франска империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много е интересна тезата на Тацит, че варварските народи под предлог, че получавали цивилизация се лишавали от свободата си. Че и доста актуално звучи за България. :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Баш така си е.

Едно време съм чел за т.нар. военна демокрация при германците която била първообраза на комунизма и съответно по-справедлив строй от римския робовладелски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

@emilia_n, да разбирам ли, че се придържаш към теорията, която твърди, че франките (и салическите, и рипуарските) са съюз от германски племена, с които Римската империя се познава много отдавна. Сиреч това са онези германи, които описва Тацит. Това е теория, която е докрай доказана, ако се не лъжа, от Луи Мюсе. Названието франки идва от "франкус", което значи "смел, безстрашен". Нарочно се избера за такъв един съюз ласкаещо название. Някои учени смятат, че за да разберем какво значи "българи", би трябвало да търсим някакво ласкаещо общността значение на дадения етноним.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

<Разбирам какво имаш предвид. Действително смятам, че това е така. Но аз в своя материал разгледах просто само една малка част от немското обичайно право и смятам, че то важи за всички германски племена. Дори и да има някакви различия, то те ще са незначителни.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Ето какво казва един римлянин за гермаците, за съжаление забравих кой беше:

"Племето на франките е най-бизкия съсед на Италия, Несъмнено, те принадлежат към тъй наречените исстари-германци. Живеят около рейн, около приежащата му територия и владеят голяма част от Галия, коятопреди не е била тяхна, а са я завзели после. Франките не са номади, като повечето варвари, но в болшинството случаи се ползват от римските граждански порядки и закони, и като римляните възприемат договорите, брака и божествената служба. Всички са християни и се придържат към християнската вяра. Имат в градовете си и управители, и свещеници. Празниците им са като нашите и за варварско племе с нищо не се отличават от нас, освен варварските одежди и особеностите на езика.

Аз съм поразен от друго тяхно добро качество, особеното справедливото отношение един към друг и съгласието им. Много пъти в мое време властта при тях се делеше от трима управители, че и от повече, но никога, както е известно, те не почнаха война помежду си и не оскверниха отечеството си с кръвта на гражданите си. Когато се сблъскват крупни и равни сили, тогава естествено възникват жестоки и високомерни помисли, съперничество, стремеж към първенство и прочие безчислени страсти, раждащи смут и вълнения. Обаче у франките, даже и да са разделени на много управители, не възниква нищо такова. А ако владетелите им влязат в някакъв конфликт, всички се строяват като за битка, въоръжени, и после се събират на едно място. Двете страни, веднаг щом се срещнат, тутакси прекратяват враждата, постогат съгласие и изискват от вождовете си да разрешат спора, основавайки се на правото, а не на силата. Ако вождовете откажат, тогава от тях изискват те сами да се сражават и да се подожат на опасност. Не е пристойно и не съответства на отечествените им правила, та заради частната тяхна вражда да страда и се руши общетсвеното дело. Тутакси те, редовите франки, развалят военния строй, слагат оръжие и се възстановява мирът, общото дело, безопасните взаимни посещения и по този начин изчезва опасността, Ето така техните поданици са склонии към справедлиовст и обичат родината си. Вождовете пък, в нужните обстоятелства, са благожелателни и достъпни за убеждение. Затова и живеят, съхранявайки сила и могъщество, и ползвайки се от едни и същи закони, никога не губейки своето и придовбивайки и друго. Където са внедрени справедливостта и съгласието, там държавата е щастлива и неуязвима за враговете.

"

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...