Отиди на
Форум "Наука"

Първият Римски фестивал в град Пловдив


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Гладиатори и императори на Одеона в Пловдив

Ентусиасти от сдружение „Сила" ще се дуелират, a вместо кръв ще се лее вино!

Гладиатори, римски войници, роби, военнопленници, императори и патриции ще окупират малкия амфитеатър „Одеон" на 21 август, за да обявят първия Римски фестивал в съвременен Пловдив. Ентустиасти от Сдружение за антични и средновековни реконструкции „Сила" ще превърнат форумния комплекс в колизеум от времето на Юлий Цезар и Филип II Македонски. Тяхната единствена цел е да популяризират древната история на България и да се забавляват. Стартът на форума е в Пловдив, където археологическата наука недвусмислено доказва, че още през I век след Р. Хр. Филипопол е имал градоустройствен план и център-форум по римски образец, и е бил административен, икономически и религиозен център. В сърцето на този античен площад древните хора са построили театрална сграда, в която са заседавали градските съветници, когато Тракия е била провинция на Рим. Това театрално пространство оживява 2000 години по-късно в спектакъла-възстановка на античниците от „Сила", техните колеги и приятели от общество „Трескея", дружество „Чигот" и реенактори (възстановители на събития от миналото) на свободна практика.

Шоуто започва в 17 ч. на площад „Джумая". Оттам тръгва шествие на инженери, търговци, работници, учители - хора с най-различни професии, обединени от любовта към приключение в историята. Те са облечени в туники, маники, ризници, въоръжени са с гладиуси (къс римски меч), копия, тризъбци, щитове, шлемове, ножове, мечове... В цялото бойно снаряжение потомците на древните тракийци и римляни пристигат на сцена „Одеон". След официалните речи на откриването, започва истинското представление. Увертюрата е молитва на гладиаторите, която прераства в дуел. След това следват гладиаторските схватки (гладиаторите ще бъдат представители на две гладиаторски школи), а след гладиаторските двубои - ритуал за освобождаването на роби. Ще хвръкне и една глава, за да покажат „истинска" екзекуция на престъпник. Всички оръжия са истински, вярни с римските оригинали, няма да има никаква бутафория, обяснява председателят на „Сила" Иван Лещев. И битките ще са истински, само няма да има зверове и жертви. Няма да го има и популярният холивудски знак с палеца - когато императорът дава знак за помилване или - убиване на победения гладиатор на арената.

Фестивалът продължава на Небет тепе. Край тракийското светилище няма да се правят жертвоприношения, а ще се лее вино. Така се почитат огънят и Земята. За настроението там ще се грижат весталки в бели премени - като онези, които са обслужвали жреците в древността. В 20 ч. ще има и огнено шоу.

Римският фестивал в Пловдив е третата точка от фиестата реконструкции на исторически събития на бойците от „Сила". След възстановката на битките при Върбишкия проход (811 г.) и Клокотница (1230 г.) трябва да очакваме и възстановка на средновековен панаир - през октомври в Стария град. Със сигурност в града ни ще бъде интересно...

Евелина Здравкова

в-к "Марица"

http://www.marica.bg/show.php?id=9937#

post-471-1250285848_thumb.png

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напомням, че фестивалът ще се проведе днес и утре!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гладиатори превзеха Одеона

Патриции с очила или – с цигара в уста и роби с мобилни телефони и ръчни часовници пиха бира на малкия амфитеатър „Одеон" вчера следобед. 29-те ентусиасти, чието хоби е да реставрират античната история, разиграха гладиаторски битки насред Пловдив. Въоръжени с щитове, гладиуси, извити тракийски мечове, тризъбци, реенакторите на римското време тръгнаха по Главната улица. Облечени в легионерски туники римски войници и оцелели ветерани демонстрираха бойния дух на филибелии. После рециарий, мирмилон, тракиец и провокатор се впуснаха в жестока гладиаторска битка. На колизеума с хъс скочи на дуел и жена - гладиаторка. Градусът на настроението се повдигаше от роби в кафяви одежди и свободни граждани в бели роби, които правеха каскади и фехтовка. Празникът завърши с религиозен ритуал на Небет тепе. Там римляните завладяха траките, сенаторът обяви мир, и народът, и варварите ядоха, пиха бира, вино и медовина и всички се веселиха.

Всичко в този първи Фестивал, посветен на Античен Пловдив, изглеждаше като истинско от римската епоха. Само дето от време на време иззвъняваше нечий мобилен телефон, загубилите битките не умираха, а най-търсеният аксесоар в бойното снаряжение край Одеона беше безопасната игла. Нареченият за вакханалия купон не завърши във вомиториумите, а - около нашенска трапеза на приятелска раздумка на съмишленици от Пловдив, София, Варна, Ямбол и Добрич.

„Целта е да покажем на съвременниците си, че историята ни е дълга и славна, както – и да се забавляваме.", обобщиха идеята си реконструкторите от сдружение „Сила".

Евелина ЗДРАВКОВА, вестник "Марица"

22 Август 2009; 10:25

http://www.marica.bg/show.php?id=10447

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Aaaa, винаги се допитвах до публиката. На втория ден едва убих двама. Все нежната зрителска половина се застъпваше за някой повален снажен гладиатор. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е няма какво - сенатор и половина си! Не само латиклавата ти стои без грешка, ами и маниера го имаш!

Ама нали все пак трябва да се заям за нещо - другия път да си зашиеш и полумесеци на сандалите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Е няма какво - сенатор и половина си! Не само латиклавата ти стои без грешка, ами и маниера го имаш!

Ама нали все пак трябва да се заям за нещо - другия път да си зашиеш и полумесеци на сандалите.

Калцеи, драги. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Умри-и! Умри-и-и!", крещяха настървено насред Пловдив

Кански предсмъртни викове огласяха вчера центъра на Пловдив. Гладиатори от пловдивското сдружение „Сила" и варненския клуб „Чигот" кръстосаха оръжия на мраморната арена на „Одеона". Любопитни граждани на древния Филипопол зарязаха турските сериали по телевизията, за да гледат нещо доста по-разтърсващо.

Преди началото на битките бойците, легионерите и робите направиха шествие до Джумаята, където се снимаха за спомен до Римския стадион. След това те се завърнаха на арената, за да забавляват жадната за хляб и зрелища филипополска публика. Историкът на древния град - Септимий Лупус (в тази роля се превъплъти един учител по история) - разпъна триметров свитък и изчете от него просторна хроника на древния град. След това се помоли на Херкулес да дари силата си на бойците и покани патрона на игрите - патрицият Авъл Вителий - да даде начало на битките. Осъдените да умрат приветстваха спонсора с удари на оръжие върху щитовете си.

В това време двама легионери държаха зад трибуните вързан роб. Единият от пазачите се оказа инженерът Теню Динев от Стара Загора. Другият се представи като трак, но иначе също е инженер: „От Димитровград съм, но тук живея, обясни Петър Генов. - Аз изковах оръжията на гладиаторите. Взимам моделите от музеите". Петър се радваше на оригиналните си тракийски обуща, приличащи на кубинки с изрязани и обърнати наопъки „уши". Робът пък се оказа арменец - златар от Добрич „Аз съм Крикор, представи се благовъзпитано той и призна ,че е осъден закражба. Не се въздържал и откраднал едно пръстенче от господаря. Пазачите предупредиха, че няма да умре така лесно. Господарите му се оказали пинтии и решили да изкарат някой лев, пардон – сестерция, дори и от екзекуцията на осъдения роб. За това хвърлиха нещастния Крикор на гладиаторите. Той се опита да си спаси кожата, но бързо му прерязаха гърлото. Доскорошните му пазачи извлачиха трупа навън. Там явно Крикор ще успее да завърши психологията която е записал, защото се ококори, вдигна се на крака, изтупа праха по себе си и се усмихна щастлив от „възкръсването" си. В това време робите Георги и Петър гледаха с насмешка потящите се под килограмите желязо легионери. Бяха им възложили черната работа да влачат навън труповете на убитите. Двамината обаче не се оплакваха: „Преди да ги хвърлим на лъвовете, ще оберем всичките им ценности, протриваше ръце Георги. - Харесах си едни доспехи и сандали, мисля, че ще ги шитна на сметка", потриваше ръце той.

Рециарий, мирмилон, тракиец и провокатор се появиха на арената. Снажни гладиатори кръстосаха римски мечове „гладиус" с тракийски „сика". Друг се опитваше да улови противника си в голяма мрежа и да го набоде на тризъбец - като цаца на вилица. Патронът на игрите се оказа жесток, не пощади живота на нито един от загубилите. „Умри-и! Умри-и-и!", крещяха в трибуните настървени дечица. „Ако не си достоен противник, заслужаваш да умреш!", отсече Иван Вълчев, един от варненските гладиатори. Сред членовете на клуб „Чигот" имаше и една гладиаторка – дизайнерката Калина. Тя се би като фурия срещу много по-едрия си противник. „На времето е имало и жени-гладиаторки, едва във втори век участието им е забранено, обясни съдията на игрите Иван Рендаков. – Пускали са ги на арената повече като еротична атракция".

Въпреки пристрастията си към нежната част от гладиаторската школа, той присъди лавровата клонка на победителя - Ясен от Варна. Съвременният Спартак се оказа художник по професия. Щастливецът направи триумфална обиколка на арената. Доволен беше и патронът на игрите Авел Вителий (Владимир Попов от София): „Целият масраф ми излезе няколко хиляди сестерции, призна той. – Спечелил съм си ги с честен труд. Имам около 100 роби, инвестирал съм в занаятите и натрупах скромно състояние."

Организаторите на игрите сами са си изработили дрехите и въоръжението, старали са се да избягват всякаква модерна синтетика. „Дано да не се скъсат, дано не са произведени в Китай!" - притесняваше се за сандалите си историкът на града. Като всеки уважаваш себе си интелектуалец, хроникьорът на полиса изгледа с презрение роб, който бе помъкнал голяма чаша бира, и вещо обясни: „Това са варвари! На времето римляните са разделяли хората на цивилизовани – такива, които пият вино, и варвари – наливащите се с бира и медовина." Като стана дума за пиене, римляните започнаха да се оглеждат за „вомиториума" – мястото, където предците ни се облекчавали, за да продължат гуляя от начало.

Хари Нигохосян

http://www.plovdivmedia.com/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Снимки от гладиаторските боеве:

http://snimki.moy.su/index/0-21

http://snimki.moy.su/index/0-22

Тракийският обред на Небет Тепе:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Да видим сега... Ще познаете ли тези двамата?

post-471-1252157577_thumb.jpg

post-471-1252157611_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Втори римски фест в града на тепетата!

post-471-12765226635458_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Снимки от гладиаторските боеве:

http://snimki.moy.su/index/0-21

http://snimki.moy.su/index/0-22

Тракийският обред на Небет Тепе:

Да видим сега... Ще познаете ли тези двамата?

Благодаря за снимките. Искрено се забавлявах, гледайки ги. Завиждам ви за възможността да участвате. Поздрави на участниците.

П.С. Последни римлянино, защо си преотстъпил въоръжението си на друг? Знаеш ли какво е било наказанието?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...