"Летописният разказ на поп Методи Драгинов"

[down]

Предлагам на съфорумците една дискусионна статия на Илия Тодоров относно Летописния разказ на поп Методи Драгинов.

Статията е публикувана в: Старобългарска литература, кн. 16, 1984

Статията тук

[Galahad]

Летописната бележка на поп Методий Драгинов след публикуването си от Ст. Захариев е обект на голям интерес и текста и е издаван многократно. Заедно с интереса към нея, тя е станала обект и на много спорове, като главният е около нейната автентичност. С промяната на конюнктурата, а то това у нас се случва често и бележката според посоката на вятъра ту е обявяване за автентична, ту за мистификация. Затова реших да отделя малко внимание на въпроса.

Съдържанието на бележката но Методий Драгинов се среща и в други два паметника: Беловския летопис и Баткунския летопис.

Основният проблем и при трите летописни сведения е свързан с ръкописите. Летописа на поп Методий Драгинов е изчезнал, след като той е публикувал сведението. Баткунския летопис пък бил преписан от д-р Владос, но ракописа от който е взет го няма и това, което се ползва е всъщност обратния превод. От Беловския летопис все пак има запазен един лист. Тъй като между лет. сведения има включени и статистичски данни за населението на някои страни, то може да се предположи, че се касе за два летописа, от които единият е запазен в началото, а другият края. Статистическите данни насочват, че преписът на листа е от сравнително късно време. Вторият препис обаче е също от изгубен ръкопис. Освен това съдържанието й е преразказано от Ст. Захариев веднъж няколко страници преди летописа на Методий Драгинов и според някои изследователи пак негово е и едно по-ранно съобщение от 1860г.

За летописа на Методий Драгинов първото нещо, което трябва да се каже, че той по-скоро е от рода на типичните летописни бележки, които преписвачите на някоя книга поставяли в края или в началото на преписаната от тях книга. Тези бележки често се възпроизвеждали и от следващите преписвачи. Най-вероятно и този случай е такъв и в случая Захариев е ползвал не оригиналната бележка, а по-късен препис на требника, който си е бил преписан и с по-ранната бележка. Вероятно в използвания прототип и за трите летописа е имало дефект в текста при годината, което е станало причина за разночетение и така всеки от текстовете е с различна година - 1600, 1620 и 1670г. За най-достоверна се приема годината 1670г., тъй като от една преписка в Зографския манастир става ясно, че преминаването на великия везир и пристигането му в Солун е станало през 1666 (БСМ, с.254).

Употребата на титлата бан, за която се изказват съмнения в статията не е нещо необичайно. През 17в. обаче тя няма значение на областен управител, болярин, а просто на местен първенец, кмет, кнез. Най-вероятно и споменатия пък в Беловския летопис врачански княз Дамян ще е също таков местен първенец, а не брат на Петор Делян.

В статията забелязах, че един надпис, в който се говори, че една от черквите е била построена по времето на цар Петър Симеонов е мистификация. Предполагам, че дискусиите около аналогичния Самуилов Воденски надпис са изяснили за какво става дума. В интерес на истината, не е особенно ясно защо с такъв хъс се обявяват и двата за мистификация, при положение, че практиката на създаване на подобни сведения си я има и днес. Напр. в Търново, в двора на "Св. 40 мъценици" си има плочи с надписи "Калоян", "Бесар", "Доброслав". Да, пръстени с тези имена има, но няма нито една такава плоча с надпис еле фрагмент от нещо подобно. В София пък ако идете в "Света Петка Стара" ще видите закачен лист, на който се описва, че тази черква е била построена от севастократор Калоян. Лазбира се ктиторски надпис няма. Просто, тъй като става дума за централната част на средновековния град, ккато и че там е била махалата Калоян се е стигнало до предположението, че може ктитор да е севастократор Калоян. Разбира се може и да е цар Калоян. На другата "Св. Петка Самарджийска" пък поставиха вече каменен надпис, че там е погребан Левски, въпреки че тази хипотеза търпи сериозна критика. Всичко това показва, че имаме две неща - един надпис може да не е мистификация, но да е неверен, тъй като към дадено време отразява предположенията на хората, които са го правили.

Това отново ни връща към трите летописа. При тяхната преценка не трябва да се забравя, че преписите са правени за конкретни цели - те са задоволявали потребности на своето време, а не изискванията на бъдещето. И днес за по-голяма достъпност старите текстове се превеждат и се публикуват именно на говоримият днес език. Затова и като се преглеждат трите летописа трябва да се държи сметка и за това, че преписите им са правени без преписвачите да са си правили сметка, че един ден техните копия ще предизвикат такъв интерес.