Красива трева, по-висока от човека

[К.ГЕРБОВ]

Мислех това растение за бодил. Приличаше ми на магарешки трън и си помислих, че е някаква разновидност. И други са се подвеждали. Търсейки растението в интернет като магарешки трън и бодил, попаднах на един спор, от който стана ясно, че това интересно растение се казва Нарязанолистна лугачка. То е от едноименното семейство Лугачкови (Dipsacaceae) и латинското му наименование е Dipsacus laciniatus.

Като фотоманиак-натурист растението ми направи впечатление преди двадесетина дена с ефектните си форми. Естествено, че го снимах. Преди седмица останах приятно изненадан и от цвета му. По него кацаха пчелички (и тях снимах), явно беше, че е медоносно растение. Оттук-оттам събрах някои сведения. Аз не съм естествоизпитател, и може нещо да съм объркал в информацията.

Лугачката е двугодишно едро тревисто растение от едноименния род и семейство. Четинесто-бодливите й прави стъбла не се вдървеняват и затова е причислена към тревите. Затова и в заглавието сложих тази дума.

Листата на лугачката са без дръжки, пересто нарязани, сраснали в основата си. По тях също има немногобройни шипчета. Прилепени към стъблото, листата образуват около колената му нещо като затворена купа. В нея след дъжд се събира вода и там израстват новите разклонения. Може би именно тези естествени природни резервоарчета за подхранване с вода чрез запасяването й по височината на растението, а не чрез черпенето й от корена, е причина „тревата” да избуява толкова нависоко.

Според едно интересно сведение, събраната в листната купичка вода се нарича луга, и оттам дошло името лугачка. В областта Граово тази луга се използва и за лечебни цели. В навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на лугачката, с която вода след това лекували болни очи.

Същата практика съществува и в Саксония и в Чехия. Там свети Вит (Видовден) се счита за светец закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа, страдащите от очни заболявания напръскват очите си със свежи клонки, овлажнени от росата, събрана в листните пазви на растението, което там се нарича „видовиня” или „вида”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очебол”.

Главичката на съцветието на лугачката има вид на шишарка. Обвивните листчета са ланцетно-шиловидни. Съцветието е високо 5-8 см. Навремето лугачката се е употребявала за кардиране (разчесване или разрошване) на плат, но след като са изобретени съответните машини, в началото на ХХ в. употребата и в текстилното производство отпада. Видовете лугачка, подходящи за кардиране, са били отглеждани като селскостопански растения. Тук веднага показвам една снимка на приложение на лугачката в производството на плат. Фотографията е от сайта на музея на Мисия Санта Барбара в Калифорния.

Лугачката цъфти през месеците юни-юли, дава плод през август (това не съм го видял още). Цветът се вижда на снимките: бял до бледолилав е. Растението е включено в списъка на медоносните растения, т. е. дава нектар. Според пчеларите Нарязанолистната лугачка цъфти от 20 юли до 25 август.

В един български сайт се посочва, че лугачката била висока до 1,2 м. И тъй като аз минах покрай една, която беше по-висока и от мене, реших да взема метър и я измеря. На връщане минах през друго място и там попаднах на „горичка” от такива „тревисти” растения. Най-високото беше над 2, 35 м! После при по-внимателен преглед в руски сайт, открих, че „ворсянката (руското име на лугачката)” достигала височина до 2,5 м.

На едно място се твърди, че лугачката била нещо като магарешки деликатес. На друго, пък казват, че лугачката се отглеждала и като декоративно растение. Разбираемо е защо, но при тези размери, за да откъснете някакъв цвят, ще трябва да си вземете стълба.

Абе, интересно растение. По поляните на Южния парк сега е пълно с лугачки, тъй като тази година косят тревата по-рядко. Можете да си направите снимка на самото растение или снимка с него, и да си я поместите в личното интернет-пространство. Особено ефектни снимки се получават, когато лугачката се фотографира „контражур”.

[КГ125]

Чуден подход, г-н Гербов )