Отиди на
Форум "Наука"

Жаргонът, без който (не) можем...


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Жаргонът - jargon (fr.), argot (fr), slang (engl.) - е част от общонародния български език. Но за разлика от книжовния език, жаргонът не е пълноценно средство за общуване.

Той се състои от неголям брой жаргонни думи и фразеологични съчетания и не разполага със собствена лексика и граматика.

Затова, тези, които си служат с жаргон, използват речниковия състав и граматичния строеж на книжовния език.

Жаргонът е социален (а не - териториален) диалект, който се създава и се употребява от хора с еднакви или със сходни личностни и социални характеристики - възраст, образование, професия, интереси, психологически особености и др. Чрез използването на жаргон се постигат две цели - изразява се експресия, за да се привлече вниманието на събеседниците; подчертава се принадлежността на говорещия към някаква общност от хора. Жаргонът спада към т. н. социални диалекти, които (за разлика от останалите диалекти, наричани териториални или местни) са характерни за групи от хора, живеещи или работещи заедно, свързани с общи интереси, с обща професия, с общи преживявания, с обща идеология...

Създаването на различни социални и професионални групировки и тяхното обособяване спомага за езиковото обособяване в рамките на общонародния език. Достатъчно е група хора да живеят заедно за известно време, за да се появят в езика им елементи, характерни само за тяхната среда. Послушайте как разговарят по служба различни събеседници - счетоводители, строителни техници, историци, шахматисти, учители, спортисти, философи, лекари...

Речта им е наситена с термини и фразеология, които отразяват видимо и пряко техния специализиран професионален труд.

Какво би могъл да разбере от следните изрази:

"царски фланг", "даване на шах и мат", "блокирана пешка", "сдвоени пешки", "ход на коня", "фианкетиране на офицера", "размяна на фигури", "конска вилица", "офицерска вилица", "дамска вилица", "защита на черните" и други, човек, незапознат с играта шахмат?

Особено силен е процесът на езиково обособяване при големи социални общности като тези на учениците, студентите, спортистите и войниците. Определените специфични условия на живот, с който са трайно свързани членовете на тези общности, слагат отпечатък върху техния начин на мислене, оформят едно общо отношение и поведение спрямо всичко, което ги заобикаля и е тяхно всекидневно занимание и грижа. Това ражда особените езикови форми и създава различни "говори", с чиято помощ се раговаря по-бързо, по-лесно или по-неясно (за страничен слушател) при определени условия.

В зависимост от функцията и характера на своята лексика, социалните говори се делят на две групи:

1. професионални говори

2. жаргон

Професионалните говори се откриват навсякъде, усвояват се незабелязано в процеса на овладяване на някаква професия или на някакви знания и умения. Професионалните говори са положително езиково явление. Професионалната терминология обогатява книжовния език, защото в литературния език няма речникови съответствия за много предмети, процеси и явления.

Жаргоните могат да се разделят на две групи:

1. тайни говори (арго)

2. групови говори (жаргон, сленг)

Тайните говори имат за цел да направят речта на владеещите ги неразбрана за околните. За разлика от тайните говори на тарикати, крадци, бандити, мафиоти и затворници, груповите говори нямат за цел да направят речта неразбираема за слушателя. В едни случаи, те са израз на емоционална експресивност, а в други - пренебрежение на речевите норми и езиков нихилизъм.

Жаргоните, разгледани от позицията на книжовния език, се окачествяват като отрицателно явление, като извратена проява, която не задоволява професионални нужди, а пречи на младите хора, които още не са изградили своята личност, да изработят своя правилна и културна реч. Запомнете: диалектите, жаргоните и просторечието не са част от книжовния език. Жаргонът няма свои фонетични и граматични особености и не е пълноценна езикова система, способна да задоволи напълно нуждите на общуващите. Речниковият състав на жаргона е ограничен по състав, употреба и проява.

Жаргонните думи и фразеологични словосъчетания са с различен произход. Най-често те са:

1. Заемки от книжовния език. В този случай, преназовават предмети и явления по метафоричен или метонимичен начин. (Думата "ливада" означава 'земна площ, обрасла с трева', но в жаргона вече означава 'глупав, прост човек'. Може някоя дума да бъде съкратена - "споко" - 'спокойно'.).

2. заемки от териториалните диалекти или от просторечието. Пример: "плямпам" - 'говоря'.

3. Заемки от от чужди езици. Примери: френд (приятел), фадър (баща), бейби, уейтвам (чакам), бос, шеф (началник), гърла (момиче), мен (мъж)...

4. Новосъздадени думи (неологизми).

Някои жаргонни думи, появили се преди години, постепенно изчезват или променят смисъла си. Постоянно възникват нови жаргонни думи. Някои от думите с преносно значение разширяват своята употреба, стават многозначни и подходящи при различни случаи. По този начин, жаргонът постоянно се променя и обогатява.

Причината жаргонните думи с преносно значение да не стават всеобщо достояние се крие в в тяхната субективна стилистична окраска.

В жаргона се създават множество синоними за едно и също понятие. Например, за понятието "глупав" има повече от 50 думи, създадени по различно време. Разнообразието от синоними за едно и също понятие показва, каква проблематика занимава съзнанието на творците на жаргона и каква е посоката на тяхното търсене на езикови средства.

Жаргонът е често срещано явление в речта на учениците. Причина за това е тяхното желание да се изразяват оригинално, остроумно и нестандартно ("...защото нестандартни сме...").

Но резултатността от общуването между младите хора ще е ограничена, ако жаргонът се използва, без да се отчита, къде, кога, с каква цел чрез жаргонните думи и фразеологични словосъчетания се постига съзнателно търсен ефект - привличане на вниманието на събеседниците, пародира се нечие поведение, предизвиква се смях и така нататък.

В някои произведения от художествената литература също се срещат жаргонни изрази. Чрез тях авторите правят речева характеристика на своите герои - показват техния произход, образованието и интересите им...

Голяма част от учениците знаят, че съществува жаргон, който при определени условия се използва от младежите в големите градове, но трудно могат да посочат реалните му очертания и функции, задачите, които той изпълнява, неговият характер.

Първите сведения за ученическия говор (жаргон) се появяват през 1930 г. Тогава са наричали жаргона "ученически говор", "софийски говор" и "тарикатски говор", "хулигански говор". Названието идва от поведението на някои младежи, които с гордост се самонаричали "тарикати", което означава хитреци, умници.

Определението "ученически" говор вече не е актуално, защото с жаргона си служат ученици, студенти, работници, занаятчии, селяни...

В началото, жаргонът възниква като столично езиково явление. След толкова години оттогава (от 1930 г. - насам), жаргонът вече не е и само софийски, защото се говори в почти всички населени места.

Аргото на крадците и разбойниците се превръща в езикова база за жаргона на учениците и студентите. Особеният език е бил необходим на престъпниците като самозащита, като шифър, код, с който да прикриват намеренията и постъпките си от останалите хора и най-вече - от полицията и армията.

Извънредно интересно е речевото поведение на младежите от затворените общности, обединени в неформални групи: рокери, метъли, пънкари, хипари... Става дума за слушащите рок, метъл, пънк и други типове музика.

Жаргонът има много противници. Френският писател Виктор Юго нарича жаргона " уродлив, страхлив, скрит, предателски, ядовит, жесток, двусмислен, гнусен език". Други окачествяват жаргона като "патологично явление в езика, езикова болест, позорно явление, проява, която задръства езика с груби цинични думи..."

Въпросът за жаргона не е само езиков въпрос, но - и въпрос морален - за чистотата на човешките чувства и мисли. Грубостта, безсрамието, пошлото и уродливото намира езикова изява в жаргона. Употребата на някои елементи на жаргона води до бедни чувства, до лоши и безсрамни постъпки.

Защитниците на жаргона, без да се съобразяват с нормите на книжовния език, твърдят, че той е нормално и естествено явление, проява на младежка жизнерадост и остроумие, рожба на младежкия оптимизъм, част от пътя към себе си, стремеж към свеж хумор, езикова забава и спорт. Така ли е, всъщност?!

Има повече от 50 думи за понятието "глупав", 35 синонима за "бия" и за "бой", 25 думи за "пари", 15 синонима за "мамя" и "лъжа", 10 - за "кражба" и "крада" и така нататък...

Официалното отричане на жаргона и забраната той да се използва в общуването го превръщат в "забранен плод". Той става средство за себеизява, протест и социален отдушник.

Днес, вероятността една жаргонна дума да попадне в книжовния език е много по-голяма, отколкото това може да се случи с която и да е дума от териториалните диалекти, които някога са били неизчерпаем източник за обогатяване на официалния ни език.

В някои случаи, "свободата" да се говори "естествено" води до нарушаване на книжовните норми и правилата за културно поведение. Неуместната употреба на диалектизми и жаргонизми в разговорния стил ограничава възможността за резултатност на общуването и характеризира речевото поведение като непрестижно.

Чрез речта хората изразяват своите мисли и чувства, своите преживявания, своите проблеми... Чрез речта те общуват помежду си.

Затова речта трябва да бъде граматически ясна и правилна.

Главният извор за обогатяване на езика трябва да бъде художествената и научната литература. Възпитанието на децата и младежите в любов към книгите е най-важният момент в борбата срещу бедния език и употребата на жаргона. Тези, които развият у себе си любов към книгите, ще развият верен езиков усет и вкус.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето малко примери за жаргонни думи и изрази:

Който не бачка, няма кльопачка!

(Който не работи, няма да яде.)

Ще льоснем ли една ракийка?

(ще пийнем ли?)

Реших да абдикирам от час по физика.

(да избягам, да отсъствам)

Аре, бе, майна (копеле, пич, артик), скив се - къф си кир, бе, изплюска всичката кльопачка...

(Хайде, виж се, изяде всичкото ядене!)

Скивайте го тоя - какъв селинджър (абориген, пейзан) е...

(Вижте го този какъв селянин е!)

Не ми се дърви много, че само да те ритна и ще те препарирам!

Ей, дядка, оди да си пиеш хапчетата - кукумицин и антиглупин!

(лекарствата за стимулиране на мозъчната активност)

Този е обърнал резбата, докато е бил в пандиза.

(Този е станал хомосексуалист, докато е бил в затвора.)

Ей, старче, сложи си кастанетите (арматурните железа), за да мога разбера какво ми казваш!

(изкуственото чене)

Ти си бил гола вода (стрийптийз уотър), бе!

(Ти нищо не струваш)

Ти живееш твърде далече - на няколко туби бензин от центъра (в девети картофен пояс, зад девет земи - в десета)

Писна ми от теб!

(Ти ми омръзна)

Голям праз!

(не ми пука)

Вчера ченгетата ме спукаха от бой.

(Полицаите ме биха)

Имам новo гадже.

(имам си нова интимна приятелка)

Фраснах му два тупаника по китарата (тиквата).

(Ударих го 2 пъти по главата.

Ще ти отрежа зелката!

(Ще те обезглавя)

Чукундур, пъпеш, охлюв, тиквар, балама, баламурник, балък, патка...

(обидни названия - глупак)

Дъртият ще ме спука от бой, защото драснах от часа по история.

(Баща ми ще ме бие много, защото избягах от часа по история)

В кръчмата поркам и киризя мадамите.

(пия и зяпам)

Ти си още дечко.

(дете)

Днес нямам мангизи.

(пари)

Чаткаш ли какво ти казах преди малко?

(Разбра ли какво ти казах преди малко?)

Ще се цаня на работа.

(Ще кандидатствам за работа)

Ех, как ще те млатя, само да ми паднеш...

(как ще те бия)

Ма ти си бил голям баровец, бе, с тоя GSM.

(богаташ)

Дай да те млясна по бузата!

(дай да те целуна по бузата)

Дай лапа!

(Дай ръка)

Прибери си израстъците (пипалата!)

(Прибери си краката/ръцете)

Класният ни сви тетрадките - за проверка.

(взе, прибра)

Кой ми сви парите?

(открадна)

Ще те натопя на вашите.

(Ще те издам)

Топяч

(предател, издайник)

Тази песен е убиец!

(Песента е много хубава)

Айде, чупка (чупи се) оттук!

(Махай се!)

Това е готино, правиш ми густо!

(Това е хубаво, харесвам това, което ми правиш.)

Ей, ще ви направя главите на компот!

(Ще ви пребия)

Откога я заграждаш (сваляш) тая мадама?

(Без коментар! Изразът "заграждам мадама" се използва в Родопите)

Този е аверче.

(приятелче)

Кърджалейро - Кърджали

Тошингтън - Правец

Ню Зейгър - Нова Загора

Ню Пейзър - Нови пазар

Починал, умрял, загинал:

- хвърлил топа

- облякъл дървения костюм

- Господ го повикал при себе си

- станал храна (прави компания) на червеите

- ритнал канчето

- стопирал катафалката

- гушнал букета

- сдъвкал лулата

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Знаете ли каква е приликата между думите хъшлак и саунд? Че и двете влизат в книжовната норма на българския език. А между жмел и пицана? Много просто, те пък битуват на страницата на уебпроекта „Неолог“ и скоро едва ли ще станат книжовни.

Преди две години бившият депутат от „Новото време“ Емил Кошлуков заяви, че ще внася проектозакон за чистотата на българския език. Мотивът: езикът ни е превзет от чуждици, жаргони и от все по-активно подменяне на кирилицата с латиница. До проектозакона така и не се стигна, но случаят ясно показа едно от крайните мнения по отношение на езика - това на пуристите. На отсрещния фронт са лингвистичните либерали - те нямат нищо против свободата на езика. От началото на прехода българският се развива интензивно, налагат се нови думи, основно чуждици с английски корен. Съвсем логично и спорът между пуристи и либерали става все по-остър.

В дните преди 24 май екип на „Капитал“ опита да разбере дали Институтът по български език (ИБЕ) към БАН, който единствен може да отразява промени в книжовния език, може да хване ритъма на разговорния български. Питахме се още кога една дума от жаргонна се превръща в книжовна. На какви условия трябва да отговаря тя? Печелим или губим от консервативния подход при езика и не трябва ли бариерите да паднат?

„Защо не, казва 17-годишният Иван, който се е подпрял на оградата пред софийската 7-а гимназия, това ни улеснява, а и нали границите тепърва ще падат, спокойно това може да важи и за езика.“ Иван не изглежда притеснен от въпроса дали така не се заличава националната идентичност. „Аз чатя на кирилица, така че съвестта ми е чиста“, казва той и звучи убедително. Предлагаме му приятелски бас. Дали ще знае значението на пет думи, които ги има в речника. Първата е облог. Не я знае. За сметка на това, той реагира бързо на цяр и тапия. На хъшлак и всуе мълчи.

В един подобен списък, но с неологизми, най-популярната дума сред три баби на алтернативното малко пазарче на „Графа“ е джиесем. „Е, как да не знам - даже имам“, казва баба Милка. С останалите, произволно избрани от нас думи, удряме на камък. „Постер“ - питаме ние. „Не съм я чула“ - признава бабата. Другите - също. Когато разбират, че това означава плакат, питат простичко: „Защо тогава трябва да се казва постер?“ „То и фирмите сега ги пишат на английски, заключват бабите, ама не трябва. Ние разбираме само кока-кола, защото я пиеме.“

Младата лингвистка Василка Шишкова пие колата си с еспресо. Тя ръководи 10-членния екип на „Кирила корект 2007“ - най-актуалната коригираща програма за MS Office. Последният ъпдейт на софтуера е от март тази година, като е планирано на всяка година и половина програмата да се обновява. Това обаче не означава, че в речника на „Кирила“ постоянно влизат купища нови или жаргонни думи. Всеки неологизъм преминава тежък тест - „пуска се“ в база данни от безброй текстове и се следи колко често се среща, като целта е да се разбере дали думата не означава нещо само за ограничен кръг от хора. „Нормите на езика трябва да са сравнително консервативни, обяснява Шишкова, в крайна сметка всички правим езика, но важното е дали една нова дума води до качествена комуникация между хората. Ако е така, по-доб­ре да я включим в речника.“ В този момент телефонът й звъни. След като затваря, Шишкова казва, че е трябвало да обясни на своя колежка как да намери определен USB стик някъде в офиса. USB трудно ще намери своя български еквивалент и съвсем скоро думата би трябвало влезе в книжовния език. Тогава най-вероятно ще трябва да се изписва като юесби, както трябва да се изписва официално и SMS - есемес. „Есемес е грозна дума, но тя кратко и еднозначно означава един реален обект от живота на хората“, усмихва се Василка Шишкова. Тя застава зад мнението, че трябва да се наложи „адекватна демокрация“ по отношение на нормите на българския език. Стъпка в това отношение е предвидена в следващата версия на „Кирила“ - за всяка ненужна чуждица там ще бъде предлагана съответната българска дума.

Подобна е и тезата на езиковеда от Нов български университет Борислав Георгиев. Според него, трябва да се намери компромисно решение за речниковите фондове - „защото чичо Пешо може да не знае какво значи брифирам, а аз да не знам какво е копраля“. Борислав Георгиев не е съгласен с мнението на негови колеги, че ако една една дума я няма в речника, тя не съществува. „Животът и обстоятелствата изискват да се утвърждават нови думи и не виждам в това нищо страшно.“, допълва той.

Езиковедът обаче може и да се уплаши, когато чуе думите бабугер (хитра баба или възрастна лелка) или кощрамба (мома с неприятна външност). Те идват от жаргонния уебречник „Неолог“ ( http://www.coffeeright.net/neolog/ ). Модерната версия на българския език отразява обществото ни, пишат авторите на „Неолог“. Ан Фам е коректорката на думите в сайта. Тя смята, че oфициалният речник чисто физически не може да побере всички думи, които се използват в езика. Тогава на помощ идва жаргонният. Самата Ан идва в България от Виетнам, когато е на 5 години, и хваща малкa част от времето на тоталитаризма и унифицирания език. Учи български без учител, което значи, че има всички предпоставки да го научи във възможно най-уличната му версия. Не го прави. Сега сравнява жаргона с твърде цветна дреха, която не би носила. Според Ан, в книжовния език могат да влязат новите думи и изрази, които описват дадено явление в обществото по-ясно, отколкото наличните до момента.

Едно такова явление е СПА, дума която не намираме в нито един български речник. Не се знае нито как трябва да се напише, нито от кой род е, нито дори дали е съществително. „СПА си е цяла индустрия, едва ли ще отпадне от употреба.“ „Всъщност е име на град в Белгия.“ „СПА означава sanitaperaqua - здраве чрез водата.“ „Скоро ще започне да се изписва с малки букви, казвам ви.“ „Ами. Ние си имаме наша дума - балнеоложки, тъй че не се знае дали няма да отпадне.“ „Е, чакай, чакай. Разликата е, че не е нужно да съм болна. Отивам в СПА център, за да се накефя, просто ‘щото съм жаба и отивам да релаксирам като жаба.“

Това е страстната дискусия, развихрила се в продължение на две минути между Калина Викторова, Руска Станчева и Катя Чаралозова, всички езиковеди в Секцията за съвременен български език при Българската академия на науките (БАН), подписващи се със ст.н.с. I ст.д.ф.н. пред имената си. От тези дами зависи кои думи ще бъдат „легализирани“ в нормативния ни език, с какъв правопис и правоговор. Също така те решават и кои думи да отпратят в речника на редките и остарелите думи. Всички те са категорични, че езикът следва политическите и икономическите промени в обществото във времето на преход, както и развитието на технологиите. Оттам идва и стремежът му да се демократизира. Според специалистите от БАН, езикът се влияе и от международните отношения на България. Тъй като в момента те са ориентирани на запад, чуждиците навлизат основно от английски език. А повечето отмрели думи са гърцизми, турцизми и русизми. Когато поселение е означавало колония, а охотник - кандидат, се е зародило и движението на пуристите за опазване на чистотата на българския от заемки от модерните тогава езици. „И без пуристи езикът ще се прочисти от думите, които не му трябват“, убедени са езиковедите. Доказателство за увереността им е настоящото обиталище на тези слова - речника на остарелите и редките думи.

„Половината от обществото иска строго законодателство за езика“, казва Калина Викторова, от БАН. „Обаждат ни се и питат как може хем така, хем иначе, искат категоричен отговор. Да, но езикът невинаги е категоричен. Затова и ние подхождаме много предпазливо към него, защото самият език ще ни опровергае след време,“ допълва тя. Руска Станчева дава пример с думата бизнес. „Преди 15 години не можехме да прогнозираме, че ще навлезе толкова категорично. Първо се пишеше слято със следващата я дума, а после препоръчахме нейната самостоятелност, тъй като заживя независим живот в езика ни“, разказва тя.

Според езиковедите употребата решава дали една дума ще се задържи в езика. Например домейн, онлайн, сървър, кибер и т.н. от компютърния език законно са се нанесли във всекидневието ни. Обаче все още тече дебат (между експертите) за атачмънт срещу прикачен файл. Има и думи еднодневки като тамагочи и рубик куб, които с изчезването си от магазините напускат и речта. За разлика от тях, фритюрник и тостер се задържат трайно както на кухненския плот, така - и в езика.

Една от последните тенденции в езика - отпадането на предлозите (намаление ябълки, екскурзии Гърция, разпродажба ботуши), езиковедите приемат като грешка. А създателите на електронния жаргонен речник „Неолог“ я обясняват като стремеж на езика да се минимализира, за да може с малко да казваме много. Така се пестяло и място по табелите и витрините на магазините.

Темата за свободата на българския език породи дискусия и в екипа на „Капитал“. Оказа се, че изненадваща част от журналистите в редакцията са против използването на чуждици, което обаче не пречи на нашите страници често да четете за лоу кост компаниите, моловете, чейнджбюрата или пък за юзърите. Въпросът дали една печатна или онлайн медиа ще се стреми да приравни нивото си на нивото на жаргона, бил той уличен или специализиран, обаче остава напълно отворен. „Да говорим и пишем правилно и съобразено с аудиторията, всъщност, е уважение към другите, но - и към нас самите“, казва Василка Шишкова от „Кирила“, която така обобщава проблема на българските медии.

Именно медиите са големият трън в очите на много от защитниците на езика. „Достига се до крайности, казва езиковедът Стефан Брезински, употребяват се вулгаризми и жаргонизми в много шоупрограми.“ Брезински смята, че вече няма истински български пуристи. Такива като Иван Богоров с неговите драсни-пални-клечици вместо кибрит или погледни-вземи за бакалия. Всяка седмица проф. Брезински публикува своя колонка в „Труд“. Едно от последните му негодувания беше насочено срещу думата мол (maul).

„Езиковедът трябва да бъде активен и строг страж на книжовните канони, така често пренебрегвани от журналисти, политици и множеството от публично говорещите със самочувствие на национален елит“, пише в своя статия друг езиковед - проф. Михаил Виденов. Това малко се различава с мнението на Брезински, че езикът е система, която се регулира сама.

А що се отнася до думата мол - няма проблем, моментално я променяме. Става на търговски център. Сега нека намерим алтернатива и на аутлет магазините. Очакваме предложения...

Единствено Институтът за български език при Българската академия на науките е упълномощен да внася промени в правописа, правоговора и лексиката на езика ни. Затова за съвременна норма се смята „Нов правописен речник на българския език“ от 2002 г. Преди една дума да попадне в речника, езиковедите следят езика в българските медии, художествената и специалната литература, тълковните речници и тези на чуждите думи, както - и в интернет и в живата реч.

Източник е и телефонът за езикови справки, на който за половин година експертите от БАН получават запитвания за около 60 нови думи. Когато непозната дума привлече вниманието им, те й дават време за адаптация. Наблюдават колко често се употребява в публичното пространство, с какво значение, правопис и изговор, проследяват какво множествено число ще даде и ще даде ли бройни форми. В същото време, остарелите и неактуални думи, по тяхна преценка, отпадат.

вестник "Капитал"

---

Ето един бонус за феновете на темата за жаргона:

http://liternet.bg/publish3/lkirova/

http://www.coffeeright.net/neolog/

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Аз не обичам вмъкнати чужди думи в нашия език, напр. имидж! Още по-зле са побългарените чужди думи, като пейш - плащаш (от англ. пей)! С българския жаргон е добре. Понякога е вулгарен, но в замяна на това изключително точен! Жаргона е по-силно, по-образно и от там по-добро изразяване на обекта. Аз обичам българския жаргон!

Например думата откраднал - свил, чопнал, чопил, клъвнал, пентил, гепил, гепал, гепцал, лизнал, опънал, опнал, скрил, източил (модерно за отговорни другари), опапарузил, покрил, лапнал, глътнал, лепнал, хапнал, олапал, набарал, мляснал и още много, не се сещам в момента! Някои са локални и може да не сте ги чували!

Сетих се и още жаргони със значение откраднал - гепардил, ошамарил, шамаросал, ударил шамара, отарашил, покрил, лява ръка десен джоб, сръчни ръце, ръце като тиксо и гушнал.

Може би това, което хората харесват в жаргона, е че той носи в себе си определена доза хумор, посващ добре с новото значение на думата.

Гушнал, гушкал и гушил са единствените жаргони, които не са вулгарни, значещи - правил секс! Гушнали се, гушкали се, гушили се - правили секс!

Гушнали (гушкали, гушили) патето! Тук вече има два жаргона, но не виждам да са брутални.

Това е БГ Наука и ние можем да кажем всичко. Има ли цензура, не е наука! То е като при доктор - може да ти бръкне в задника, но щом е за добро няма нищо нередовно!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Може би това, което хората харесват в жаргона, е, че той носи в себе си определена доза хумор, посващ добре с новото значение на думата.

Това е свързано и с т. н. конотация - всички асоциации, които правиш на съзнателно и подсъзнателно ниво, извън основното значение на думата или - извън основното й значение, използвано в контекста на казаното преди нея (и/или след нея).

Например:

- Слънцето, залязващо над пазара, бе червено като узрял домат.

- Здравей, търси те една... жена, дама, мадама, кака, леличка, лелка, бабка... кучка, змия, вещица...

Всяка от подчертаните думи води до някакви асоциации, които съзнанието прави, докато човек слуша или чете.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Извинявай, ама нещо не те разбрах.

Дали - защото си пуснал постинга си в твърде ранен/късен час?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нас ни учат, че употребата на жаргони е нещо лошо, грозно и невъзпитано! Пък то не е така! Трябва просто да знаеш кога и къде да ги употребяваш. Не върви напр. Първанов, говорейки за Априлското възстание да вмъква жаргони! Аз слушах едно резюме от Хайтов, на живо по бълг. телевизия, в което той често използуваше жаргони, но така ги подбираше, че просто ми хареса да слушам. Говореше за книгата си "Капитан Петко войвода".

Исках да кажа, че късно започнах да се вглеждам в нашия език, може би след като разбрах, че английския с нищо не е по-добър!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Историк, ти не и случаен по български!

Това е изречението, чието послание не успях да разгадая.

Жаргонът трябва да се употребява умерено, при трезва преценка, как той ще бъде възприет от нашите събеседници.

Уместен е в литературата, когато се опитваме да предадем думите на героя, дори - при разказването на "мръсни" вицове, примерно...

Употребата на жаргона в научната, в административната реч, "в речта на културния човек" (както пише в учебниците) е нежелателна.

Разбира се, трябва да се разграничават термиите диалект и жаргон. Макар, понякога, носителите им (говорещите ги) да ги смесват.

Относно сравнението между английския език, от една страна, и френския и българския - от друга, сравнението е неуместно, от гледна точка на тяхната история.

Съвременният френски тръгва от латинския и минава през старофренския.

Съвременният български тръгва от старобългарския и минава през среднобългарския и новобългарския.

Тези два езика са с твърде сложна граматика, чиято логика трябва да се проследи от начало (от латинския или от старобългарския), за да бъде проумяна. Изключенията от правилата са много.

Съвременният английски тръгва от германския (негов западен диалект?) и минава през староанглийския и средноанглийския. Неговата граматика е твърде опростена (почти липсва такава). Изключенията от правилата почти няма.

Общото между английския и френския е по-скоро в областт ана лексиката (думите, словното богатство) - във връзка с войните: 100 годишната, ПСВ и ВСВ.

Разбира се, върху английския и френския оказват влияние също келтските езици, върху английския - и скандинавските езици, а влиянието на германския език върху френския е предимно в епохата на Франкската империя и през световните войни, като то се изчислява на 2-3 %.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз съм направил граматична грешка. Видях я, но вече не можеше да се коригира. Изречението е - Историк, ти не си случаен по български!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Определянето на жаргонните думи и изрази единствено като негативно явление в езика ни е твърде несправедливо. Във всички езици жаргонът се разпространява много бързо, благодарение на масмедиите и модерните комуникативни средства – основно Интернет. Жаргонът се разпространява дори чрез песните в някои музикални стилове - рам, чалга (поп фолк). Добрата страна на това е, че той обогатява и разнообразява езика, главно - чрез новата лексика, която интегрира. Жаргонът като вид социален диалект има за цел постигането на две основни цели – изразява експресия, привличаща вниманието на събеседниците и подчертава принадлежността на говорещия към определена общност от хора. Първата от тези две основни цели превръща жаргона в мода, а втората го прави конфекция, която се употребява от всички. Ако се постигнат и двете цели, жаргонът се оказва както мода, така - и конфекция. Това се дължи, на смесената му природа на социален и стилистичен феномен.

Една от главните причини за разнообразието на жаргонната лексика е стремежът у младия човек да търси нови експресивни езикови средства, с помощта на които да смекчи или да засили впечатлението от казаното, да наруши с известна претенция установения езиков стандарт, да демонстрира пренебрежение към красивото празнословие.

За това, че жаргонът е мода, говори фактът, че неговият лексикален състав непрекъснато се променя и обогатява. Жаргонните думи, които са използвали нашите връстници през миналия век, са съвсем различни от тези, които ние днес използваме. А непрекъснатите промени са характерна черта на модата. Това, което е било актуално вчера, не е актуално днес. Някои жаргонни думи от миналия век дори съвсем са изчезнали. Например зуне – селянин. Други бихме нарекли "последен писък на модата" днес – например фен – почитател на артист, певец или други неща. Днес израза играя на компютъра в разговорната реч може да срещнем като геймя - /Когато гейми, предпочита да не го закачат./, цъкам - / …то аз ще си цъкам с кеф играта…;/, джиткам - /…и в свободното си време обичам да джиткам игри./, жицам - /Не мой да жицаш до откат, бе момче. /

В същото време, ако разгледаме общия произход на някои жаргонни думи и словосъчетания, ще видим, че жаргонът е вид конфекция. Например от социални жаргони, базирани на дейност с компютри - най-вече геймъри и чатъри, се оформя зона, в която попадат често употребяваните езикови единици и модели. По-нататък те се разпространяват сред компютърните потребители, а чрез медиите стигат и до неангажираните с компютърна дейност членове на езиковото общество. Срещаме още контекстовите синоними на (персонален) компютър в следните примери: "Тая игра няма да тръгне на тва дърво.", "Къв е тоя динозавър?", "…седнал пред сандъка и го мъчи."

Използването на думи от чужди езици като жаргонни показва общност на лицата, използващи този език. В момента актуален е английският език и думи като френд – приятел, фадър – баща, уейтвам - чакам. Конфекция бихме нарекли и жаргоните, които навлизат в речта от териториалните диалекти. Такъв жаргонизъм е плямпам – говоря, плямпало - някой, който не спира да говори; говорител.

Жаргонът едновременно разделя и приобщава хората. Разгледан от една страна като мода, а от друга - като конфекция, жаргонът има както своите предимства, така - и своите недостатъци. За да се възползваме само от предимствата на тази двустранност, ние трябва правилно да определяме и оценяваме речевата ситуация. Има ситуации, в които наистина ще изразим нашите емоции, а има и други, в които употребата на жаргонни думи е крайно неуместна.

Симптоматичен е фактът, че речникът на младежта все по-често включва именно този набор от думи. Точно в това е проблемът, който притеснява всички учители, езиковеди и филолози. Това ограничаване на лексикалния запас води до неспособността на младежите да се изразяват, което принизява тяхната езикова култура. В днешно време степента на познание на езика, на правилната книжовна реч и на правописа демонстрира нивото на интелигентността на всеки човек. В това отношение повечето млади хора изостават сериозно, което, всъщност, е тревожното. Именно тази широка разпространеност на жаргона пречи на младите да се изразяват и да пишат граматически правилно (книжовно).

С неговата употреба не трябва да се прекалява, защото той, все пак, не е част от книжовния език и честото му използване не е препоръчително. Употребата на жаргонизми трябва да има някакви разумни граници, за да не се получи пълно отчуждаване от съвременния български книжовен език и от българската култура. Прекалената употреба на жаргонизми измества българските книжовни думи.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С всички пояснения съм съгласен! Точно така е! :)

С чуждите думи побългарени или не никога няма да се съглася, че са правилни! Какъв е смисъла да казвам френд, след като ми е по-лесно приятел! Това значи, че ние обичаме да се правим на американци? Ами, то като по нищо друго не можем да сме като тях, поне по говора - все е нещо! Аз си обичам българския жаргон:

плямпам - говоря много, но глупости

мачкам - ям

канче, манерка, тиква, кратуна, кухото - глава

цепи - боли (цепи ме канчето)

потладисал, патнал, гръмнал - застрелял

пиенде, пияндур, пияндурник, попивка, смок, сюнгер - пияница

и мн. други.

Звучат толкова родно!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нас ни учат, че употребата на жаргони е нещо лошо, грозно и невъзпитано! Пък то не е така! Трябва просто да знаеш кога и къде да ги употребяваш. Не върви напр. Първанов, говорейки за Априлското възстание да вмъква жаргони! Аз слушах едно резюме от Хайтов, на живо по бълг. телевизия, в което той често използуваше жаргони, но така ги подбираше, че просто ми хареса да слушам. Говореше за книгата си "Капитан Петко войвода".

Исках да кажа, че късно започнах да се вглеждам в нашия език, може би след като разбрах, че английския с нищо не е по-добър!

Не знам защо смяташ, че така ни учат?

За първи път се замислих, в/у жаргона през далечната 19982-ра. В гимназията бяха организирали среща с Хайтов и трябваше да присъствам. Още тогава изпитвах хмммм.... да кажем нежелание от такива мероприятия, но нямаше как трябваше да отида (а за мой голям срам тогава не бях чел много много Хайтов). Не си спомням вече официалната тема, но някак всичко се завъртя около жаргона. Три часа неусетно минаха (с един повече от предвиденото). Никога няма да забравя примера дето даде Хайтов:

Английския издател и преводач му дал няколко думички за пояснение как да ги преведе, една от тях била "кеф", като давал съответните възможности. Няколко месеца по-късно дошъл в Б-я и Хайтов го завел в Родопите. Врътнали чеверме, пиели черно станимашко вино под ярките звезди и слушали звука на гайдата на нейзвестен родопчанин поканен от Хайтов. Тогаз англичанина казал: "Вече знам какво значи кеф" ;).

Разбира се моето описание е бледо копие на това, което направи Хайтов.

Та идеята е, че чрез жаргона можеш с една думичка да опишеш неща, състояния, дух, мисъл и др., за които не може да ти стигне цялата лексика на книжовния език ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-подходящ превод за "кеф" (турски), бълг.= пофта ще е "плежър"!

Учеха ни така, навсякъде! Не говореха жаргон никъде, освен на улицата, между нас!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Най-подходящ превод за "кеф" (турски), бълг.= пофта ще е "плежър"!

Учеха ни така, навсякъде! Не говореха жаргон никъде, освен на улицата, между нас!

Ами моя пост е именно, че не всички са ни учили така. А жаргона е именно за улицата (след нета и във форумите ;)). Официални документи на жаргон няма, няма и да има и не трябва да има.

И за чуждиците не съм съгласен ;). Тези дето са си извощвали мястото в живия език имат място там. "Френд" не е точно приятел, "мен" не е точно човек или човече. Иначе ще се върнем до "гърбосложил" и "драсни пални клечице". Знаеш ли как е компютър на чешки? Или театър ;)?

Пак ще дам един пример:

Когато в Квебек (по правилно е Кебек де ;)), решават да сменят всички английски думи с техните аналози на френски (даже и измислени), се сблъскали с един проблем: паркинг. Проблема не е решен и до сега, но опитите престанали ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Казва се Къбек!

Е, френд е приятел, а мен е човек, освен ако има и друг английски!

Това, че е нямало, няма и няма да има документи за жаргона се завръща като бумеранг и води до своеволната му употреба! А това е по-зле!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
За първи път се замислих, в/у жаргона през далечната 19982-ра.

Наистина е далечна, особено - ако е преди Р. Хр.

А, ако е след Р. Хр. ... Ще има да я чакаш да настъпи...

:post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребители

Най-любимият израз: "Пали бе, водолаз!" Махни се, глупако.

Link to comment
Share on other sites

  • 13 years later...
  • Потребител

Здравейте.
Случайно попаднах на Вашия сайт и го намирам за много полезно начинание, където хората могат да споделят мнения или да задават въпроси по исторически и други теми.
Бях изненадан, обаче, да видя заглавиета на рубриката, посветена на жаргона, именно "Жаргонът, без който (не) можем".
Това е заглавието на моя книга, публикувана през юли 1989 година от издателство "Наука и изкуство". Предполагам, че я знаете.
Приемането на това заглавие беше съпътствано с голяма борба от моя страна и от страна на редакторката ми, Таня Бехар, тъй като по това време жаргонът все още официално беше критикуван и се смяташе за проява на идеологическа диверсия. Все пак, книгата излезе в тираж 20 хиляди и се изкупи за няколко седмици.
Затова смятам, че беше коректно да споменете това заглавие, най малкото като вид подтик за Вашата работа.
Бъдете здрав.
Георги Армянов

 

575496.jpg

575496.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Докато шофирам из София, не мога без:
"Е оти се напиняш" - като някой се прави на рали състезател (бонус "Оти се напиняш, кат шопар на свинкя" ) 
"Е оти ли ти не **** маката" - като състезателя ме засече гадно 

🤣

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...