Образованието в Древен Рим

[Last roman]

В Рим учебните заведения или училищата /scholae/ за съвместно обучение на децата на римските граждани съществували от 3 в пр. н. е. До 7 годишна възраст децата се възпитавали вкъщи под надзора на майките или роби /често това били гърци, които учели децата на гръцки език/. След този период децата постъпвали в училищата, които често били управлявани от гърци освобожденци, откупили свободата си.

'Началното обучение' в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен ‘калкулатор’. За броене служили камъчета или пръстите на ръката. Ползвали се и сметала, напр. т. нар абак:

Учела се и таблицата за умножение.

Учебната година започвала на 24 март в чест на Минерва – богинята на Знанието и Мъдростта. Уроците се провеждали седем дена в седмицата, но имало много неучебни дни, наричани ферии /feriae/ - когато се чествали религиозни или държавни празници, а учениците били освободени от занятия. Лятото също не се провеждали занимания. От края на юли, когато изгрявал Сириус /най-ярката звезда на съзвездието Canis Major/, започвали каникуларните дни /самото им име caniculares – ‘кучешки’ идва от това съзвездие/, които се считали за най-горещите дни в годината. Тогава децата излизали във ваканция, която продължавала до средата на октомври. За сметка на това в училище децата прекарвали цял ден - от зори до здрач, с къса пауза само за обяд.

Специални учебни сгради нямало, затова обикновено заниманията се провеждали в наета за целта къща. Нямало и маси. Учителят седял на катедрата – кресло с висока облегалка, а учениците седяли на табуретки и столчета, държейки в ръце и подпирайки с колена училищните помагала и предмети. По-заможните деца пишели на папирусни свитъци и пергаменти. Упражненията се нанасяли върху восъчни плочици /cera/ с помощта на заострена пръчица /stylus/.

Децата от по-бедните семейства завършвали образованието си с това начално училище.

По-нататък богатите девойки, под ръководството на граматик продължавали обучението си вкъщи. Те трябвало да знаят литература, граматика, риторика да могат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Някои от тях били обучавани по география, геометрия, математика, дори и медицина. Момчетата oт 12 до 15 години започвали 'средното' си образование. Също под ръководството на граматик те изучавали гръцки и римски поети, писатели, философи и драматурзи. Задължително се изучавали природни науки, астрономия, граматика и геометрия.

За заможните младежи на 16-18 години била достъпна третата – 'висшата степен' на образование: училището по реторика /красноречие/. Тук те били обучавани на ораторско изкуство, математика, философия, право, изкуството на водене на спор /Controversiae/, упражнявали се в съставянето на речи /Suasoriae/ за исторически, литературни и политически теми. Частните школи на знаменитите оратори в Рим се ползвали с голям успех. Тук идвали да се обучават младежи от цяла Италия. Доста богати юноши заминавали да учат и в известните философски школи в Атина и Александрия. От I в. Пр. н.е. в много градове се открили философски училища.

По време на империята училищата станали държавни. Държавата осигурявала строг надзор над училищата. Цялото образование и възпитание било в духа на преданост към империята. Оформили се нисши и висши училища, като висшите обучавали преданите на империята държавни служители в тях се учело за образователен ценз и държавна служба.

Пръв император Веспасиан създал държавни училища за реторика. Известен римски оратор по това време бил Квинтилиан, който станал първият учител по реторика на държавна заплата. Негов труд е Institutio oratoria /обучение за оратора/ в дванадесет книги. Започвайки с елементарното образование, произведението систематично анализирало цялата история на реториката.

През 176 г. император Марк Аврелий учредил четири катедри за основните направления на философията - платонизъм, аристотелизъм, эпикуреизъм и стоицизъм в Атина, разходите на които се заплащали от държавната хазна. Към 3 в. се разпространил и неоплатонизмът.

Урок по Анатомия /фреска от 4 век/

Редактирано Март 22, 2016 от Last roman

[Galahad]

Така както е написано "начално училище", "средно образование" ми напомня за един кандидат-студенски бисер: "Докато Методий отбивал редовната си военна служба, Кирил завършил висше образование". Не е съществувала нашата родна кетаполивница, дето обучения в нея нашенски ром ти казва, че е изкарал до средата на ІV клас, ама още си бил неграмотен. В Рим ако мама и тати са били достатъчно богати е можело да купят някой-друг високообразован елински роб, при които чедата им да се учат от "начално" до "висше" образование. По-бедните просто изпращат децата си на "курс" или "частни уроци" от типа на сегашните по чужди езици или компютърна грамотност, като плащат на учителя хонорар. "Техникума", т.е. ученето на занаят е можело да протече изцяло в домашна среда. При полит. елит има едно друго обучение - амбициозните родители изпращат децата си при известни политици и общественици за да се учат от опита им. В този случай родителите не плащат нищо,а даже възпитателя става покровител на учениците си и подпомага кариерата им. Сиреч в някои случаи просто се е гледало какви връзки има, а не дали може да чете и пише - образно казано де. В замяна на това обаче учениците стават полит. подръжници на въпросната обществена фигура (е, понякога са правели и някоя-друга услуга, за които обаче ще пропусна).

На пръв поглед изглежда зле. Но за разлика от нашето образование, при което хората се развиват многостранно, всестранно и все по-странно, т.е. главите на учащите се пълнят със знания, които ще са им напълно непотребни в бъдеще, то римската образователна система била тясно профилирана и хората се подготвяли за онова, което им е било необходимо. Пък и е имало търсене на най-качествена подготовка, а не като сега у нас всички кетапчийници да са равнопоставени.

[Last roman]

прав си. Ползвах съвременните термини за по-нагледно разграничение /макар че то е изкуствено/. Може би трябва да ги сложа в кавички?

Инатересно какъв ли е бил делът на грамотното население в империята. Никъде не намерих сведения.

[Galahad]

Като се вземе под внимание какво е направено по време на Римската империя делът на квалифицираното население (онова, дето знае какво върши) определено ще е бил доста голям.

Да си припомним знаменитата сентенция:

Non scholae, sed vitae discendum (не за училището, а за живота трябва да се учим)

[КГ125]

Римлянино, поздрав! Отлична тема, как всегда

Въпрос: Ако третата степен, демек висшето, е почвала от 16 г., кога е свършвала? Защото нали на 18 юнаците ги е чакала 6 годишна казарма?

И още - изпити държали ли са "кандидатстудентски" ?

[Last roman]

предполагам, че при 'висшето' не е имало точен брой години. Също едва ли е имало кандидат студентски изпити, защото само заможните могли да си позволят такъв лукс. Но е било възможно ако даден ученик се хареса на учителя, последният да го обучи за свой приемник.

[КГ125]

А как са се оправяли тогава с военната служба, да не са се отлагали, както нас доскоро?

[Last roman]

за Републиканския Рим, когато армията била опълчение, дълг на всеки син на благородник бил да има поне няколко години служба /дори като адютант в щаба/. Това било задължително. Иначе достъпът му към нисшите магистратски длъжности бил закрит.

В края на 2 век пр. н. е. армията станала професионална и тогава на бой ходели само тези, които искали и търсели реализация чрез военна служба.

След трети век, когато армията пак станала наборна, популярен начин да я избегнеш бил рязането на палци /така не можеш да държиш меч и си негоден за войник/.

[КГ125]

Като гледам релефите, особено първия с детето с чантичката на заден план.... Колко сходно с времената от 20 век - вечна история - плахото влизане в клас...

Нищо ново под слънцето, само да тръгне цивилизацията.

за Републиканския Рим, когато армията била опълчение, дълг на всеки син на благородник бил да има поне няколко години служба /дори като адютант в щаба/. Това било задължително. Иначе достъпът му към нисшите магистратски длъжности бил закрит.

В края на 2 век пр. н. е. армията станала професионална и тогава на бой ходели само тези, които искали и търсели реализация чрез военна служба.

След трети век, когато армията пак станала наборна, популярен начин да я избегнеш бил рязането на палци /така не можеш да държиш меч и си негоден за войник/.

А, значи и тогава се гледали да се измъкнат... Е така започва падането на империите, чрез бягството от военна служба.

[Last roman]

само че в Римската империя идеята 'учи, за да не ходиш войник' изобщо не стояла на дневен ред.

[Last roman]

Шанс за разчитането на свитъци, преживели изригването на Везувий

Учени, които изследват свитъци, преживели изригването на Везувий през 79 г., са открили следи от оловно мастило в древните текстове.

Около 800 свитъка, явяващи се част от най-запазената библиотека на античния свят, са били открити във вила в древноримския град Херкулан през 1752 година, а през 1802 година били подарени на Наполеон.

Смята се, че овъглените свитъци съдържат 30 загубени диалога на Аристотел, философски трудове на Епикур, еротични стихове на Филодем, творби на Вергилий, научни работи на Архимед и поезия на Сафо. Около 200 фрагмента днес се намират в такова състояние, че разчитането им е невъзможно.

Bibliotheque de l’Institut de France

Да се разтворят овъглените свитъци, подлагани на температура до 400 градуса по Целзий, означава да се унищожат, тъй като са невероятно крехки.

Затова учените използват рентгенови лъчи в надеждата да различат надписи. Но прогресът в сложното дело по разшифровка е бил достатъчно бавен.

Наскоро физикът Вито Мочела (Vito Mocella) от Националния научноизследователски съвет на Италия и неговите колеги с помощта на сканиране, проведено във Френския институт в Париж, са успели да открият следи от олово в мастилото на два от фрагментите. 

Наличието на олово е добър знак, тъй като сега физиците ще могат да определят метод за визуализация, за да „видят“ именно металните надписи. 

„Откритието сочи за възможността един ден да разчетем тези свитъци – коментира Греъм Дейвис (Graham Davis), специалист по 3D визуализация от лондонския университет Куин Мери. – Разчитаме, че оловното мастило е използвано и в другите свитъци.“

Рентгеново сканиране показва наличието на олово (вдясно).  Emmanuel Brun et al.

Екипът на Мочели е използвал мощния европейски синхротрон, който произвежда рентгенови лъчи, 100 милиарда пъти по-ярки от рентгеновите лъчи, използвани в болниците. Синхротронът буквално е помогнал да се проведат редица интересни изследвания без разрушаване на изучаваните образци.

Изследователите са на мнение, че от историческа гледна точка новото откритие е невероятно, тъй като мастилата на основата на метал не са били разпространени сред римляните до IV–V век. Но концентрацията на олово в свитъците е достатъчно висока, което изключва вероятността от проникване на метал от замърсена вода или от метална мастилница. Той може да е служил като пигмент или свързващо вещество.

По-рано идентифицирани букви. © V. Mocella/Nature Communications

Изследователите ще започнат детайлно сканиране на свитъците през юли тази година със скенера в Националната библиотека на Неапол.

Описанието на последното изследване е публикувано в сп. PNAS.

http://www.pnas.org/content/early/2016/03/16/1519958113

Редактирано Март 23, 2016 от Last roman