Overview

И още малко за руската народопсихология, един коментар от Игал Левин по повод всеобщата мъка на руснаците по Starlink: Ако се замислим по-задълбочено върху този феномен, когато руснаците масово и, най-важното, искрено са възмутени от поведението на Маск, се разкриват интересни моменти. Припомням, че тяхното възмущение не се дължи на факта, че става дума за топ-бизнесмен от водеща страна от НАТО, който изключва технологията, която те използват в предполагаемата война срещу самата НАТО (както искрено смятат мнозина там) или, ако става дума за по-адекватни, срещу подкрепяната от НАТО Украйна. Мисля, че тук все пак става дума за нещо по-дълбоко от просто инфантилизъм (въпреки че, без съмнение, и той е присъщ), тук, наред с другото, се отразява дълбокото презрение на руснаците към институцията на частната собственост. Изследвайки руснаците, забелязах, че исторически всичко, което са откраднали, те искрено смятат за свое – земи, технологии, открития, понякога цели покорени народи. Исторически марксистите и марксизмът преди повече от сто години са били много по-силни в западните индустриални страни, но именно в огромната аграрна Русия марксистите тогава са взели властта. Това не би могло да се случи без това презрение към институцията на частната собственост; за това има много свидетелства – например Горки, който пишеше за руското село и даваше свидетелства, че на обикновения руснак не му пукаше за нея – нека гори. Често западните марксисти не успяваха да довършат започнатото, именно защото в крайна сметка се сблъскваха с мощното разбиране и уважение към труда и понятието за собственост – това можеше да доведе до куриозни ситуации, като скандинавския социализъм, който се занимаваше с правата на работниците, но не провеждаше кървави разкулачвания. Сега наблюдаваме същото и със Starlink: руснаците искрено смятат, че това е тяхно, защото са го откраднали, пиратски са се свързали, настроили са връзката и са го нагласили като поток, научавайки се да го използват. Във въображението на руснаците – на глупавия хохъл са дали всичко готово, а той, руснакът, сам е взел този парче, „честно” го е откраднал, и както откраднатите земи искрено смятат за свои, така искрено смятат за свой и същия Starlink. Към това се добавя и презрението на руснаците към трудовата етика – важна съставна част на западната цивилизация: руснаците никога не са обичали да работят усилено (оттук и лицемерието, потемкинските села, да изглеждаш, а не да си, традиционно лошата техника за безопасност и т.н.). За това свидетелстват дори най-светлите им умове — същият добър човек (без ирония, добър човек) астрономът Сурдин, който, отговаряйки на въпроса защо не се е преместил в САЩ, за да се занимава с наука там, когато му е било направено такова предложение, отговорил, че там ще трябва да работи много, а той е сибарит (така е казал, да), и не би искал да работи усилено. Когато нямаш трудова етика, не цениш и труда на другите – това, че същият Starlink не е технология, изпратена от Бога, а плод на колосален, сложен и тежък труд на много хора и, най-важното, дълъг труд. Откраднал си го – и добре, сега в мозъка на руснака това е негово: не му пука, че собственикът е Маск, не му пука, че това е направено от западни инженери и не за да бъде крадено, не му пука за всичко това – ако е откраднато, значи сега всичко е мое! Украинците, между другото, са големи собственици и стопани, и това е част от тяхната културна традиция; с това те много се различават от руснаците, но за украинците ще говорим по-късно.

Според медийни съобщения, които проверяваме за потвърждение, в Москва е извършен опит за убийството на първия заместник-началник на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, Владимир Алексеев. Държавната информационна агенция РИА Новости също съобщава за атаката. Нападател е произвел няколко изстрела по Алексеев и след това е избягал. Алексеев е тежко ранен при стрелбата и е хоспитализиран. Алексеев отговаря за провеждането на операции на територията на Сирия и Украйна, а САЩ го обвиняват, че е участвал в намеса в изборите през 2016 г. и по-специално в провеждането на кибератаки и активни мерки за дискредитиране на американската избирателна система. Владимир Алексеев участва и в потушаването на бунта на Пригожин през 2023 г. https://t.me/drmjournal/15950

2026. febr. 5. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 5. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Руската федерация. Това, което преди беше обсъждано основно насаме от обикновени граждани или онлайн от анализатори, сега вече се изрича открито в руския парламент. Дори официалните лица вече не могат да се преструват, започвайки да признават, че войната е загубена и единственият изход е армията да я прекрати на момента. За първи път от началото на нахлуването в Украйна действащ регионален депутат публично заяви, че войната е загубена и трябва да бъде прекратена. По време на заседание на Самарското регионално събрание шейсет и девет годишният Григорий Еремеев открито призова колегите си да признаят това, което той нарече провал на войната, и да споделят отговорността с Владимир Путин. Еремеев заяви, че целите на инвазията са по своята същност недостижими и аргументира, а Путин продължава войната не заради победа, а за да избегне влизането в историята като губещ. Реакцията беше незабавна и показателна, тъй като други депутати го заглушиха с викове, прекъснаха микрофона му и единодушно гласуваха да подадат жалба срещу него. Малко след това срещу Еремеев беше повдигнато обвинение за злоупотреба със свободата на словото. В политическа система, в която дори леко съмнение във победата отдавна се третира като предателство, фактът, че подобни думи бяха изречени на глас в регионален парламент, е значим. Това отразява не само смелост, но и натрупано разочарование, което страхът вече не може напълно да потисне. Вътрешната критика срещу войната нараства постепенно, въпреки че репресиите остават тежки. Дисиденти, активисти и обикновени граждани, които открито се противопоставят на инвазията, продължават да получават сурови присъди затвор, като над шестстотин души са били подведени под отговорност през миналата година. В същото време пукнатини се появяват и вътре в самия провоенен лагер. Влиятелни военни анализатори и коментатори, които някога пригласяха на наративите на Кремъл, бяха обявени за чуждестранни агенти, след като критикуваха реалностите на бойното поле, командирите и решенията, разкривайки разделения сред онези, които трябваше да поддържат моралното състояние на обществото за военните усилия. Икономическото напрежение и видимото разминаване между официалните изявления и ежедневния опит, подхранват още тихо недоволство. Докато повечето руснаци все още избягват публични протести, ерозията на легитимността е очевидна в разговорите, коментарите и вече дори в законодателните зали. Руските анализатори все по-често подсилват това недоволство чрез неудобни сравнения, наблюдавайки как чуждестранни разузнавателни служби провеждат решителни операции, докато руската война се проточва без убедителен резултат. Те се позовават на това как Съединените щати показаха как изглежда една истинска специална военна операция в своя прецизен рейд срещу Венецуела, извличайки действащия президент и постигайки оперативните си цели само за три часа. Точно това, за което руските анализатори мечтаеха с години страната им да постигне в Украйна, а сега неизбежният въпрос вътре в Русия стана, а ние? За да се справят, много коментатори се впускат в самоуспокояващи обяснения, настоявайки, че Русия би могла да спечели мигновено, ако имаше заповед за това, или че тайни задкулисни сделки еднолично причиняват провала на военните усилия. Въпреки това, с украински дронове, които продължават да летят на повече от хиляда и петстотин километра навътре в руска територия, и с напредък на бойното поле, измерван в метри на ден, дори най-провоенните анализатори и коментатори започват да признават, че това не са аномалии или конспирации, а индикатори за системни провали в планирането, командването и адаптацията. Нарастващият гняв се усилва и от историята, тъй като в средата на януари войната в Украйна надхвърли хиляда четиристотин и осемнайсет дни, или точно колкото е продължила борбата на Съветския съюз срещу Германия в това, което руснаците наричат Великата отечествена война. Между хиляда деветстотин четирийсет и първа и четирийсет и пета година Червената армия изтласка вражеските сили приблизително на хиляда и петстотин до хиляда и осемстотин километра на запад, завършвайки в Берлин. За сравнение, след четири години в Украйна най-дълбоките устойчиви настъпления на Русия се простират максимално до сто и петдесет километра отвъд собствените ѝ граници, или повече от десет пъти по-малко, а тя все още не може напълно да завземе Донбас, който нарича свой.

Още за спирането на Старлинк: След като терминалите на Starlink, използвани от руските войски, бяха блокирани, интензивността на руските атаки намаля, а в някои участъци те са напълно прекратени, съобщава Радио Свобода, позовавайки се на източници в Генералния щаб на украинската служба. Според Сергий Бескрестнов, съветник на украинския министър на отбраната, руските войски изпитват сериозни проблеми с командването и контрола: „Врагът е в катастрофално положение – цялото командване и контрол на войските е прекъснато“, написа той в социалните мрежи.

🛰 Руски космически апарати са се приближили до европейски спътници и са прехванали техните комуникации, смятат официални лица. Два обекта са преминали опасно близо до някои от най-важните геостационарни спътници на Европа, съобщи Financial Times, и са останали в близост в продължение на седмици. Спътниците не разполагат с модерни бордови компютри, които да криптират предаванията им, така че данните се интерпретират лесно; това ги прави уязвими към смущения. Москва засили хибридната война, атакувайки инфраструктура като подводни кабели, и такива прехващания биха могли да й предоставят възможност за саботиране на европейските космически системи. На фона на тези новини, Германия планира да похарчи 41 милиарда долара за укрепване на военната си космическа технология през следващите четири години. https://t.me/drmjournal/15943

От мрежата: Според доклади на терен, руските щурмови операции са преустановени, а системата за командване и управление на подразделенията претърпява сериозни прекъсвания. Това се дължи на спирането на Starlink за руските войски след въвеждането на задължителна предварителна регистрация. От няколко дни компанията на Илон Мъск на практика забрани използването на своите сателитни комуникации от руска страна, докато украинските въоръжени сили продължават да използват системата след оторизация. Ситуацията е близка до критична. През двете години на активно разполагане на Starlink почти цялото оперативно командване и управление – комуникация между подразделенията, координация на огъня и предаване на данни от безпилотни летателни апарати – е било обвързано с американската сателитна инфраструктура. Няма алтернатива, сравнима по стабилност и скорост. Според източници, ситуацията е особено вбесяваща за някои високопоставени военни офицери. В затворени разговори те настояват Кремъл публично да обясни на войниците в окопите защо в петата година от войната държавата харчи милиарди рубли за разработване и популяризиране на военно безполезни проекти като месинджъра MAX, вместо да създаде собствена пълноценна система за сателитна комуникация. Във военните среди все по-често се чува суров и опасен извод: приоритетите на държавата са се променили. Според офицерите властите инвестират не в осигуряване на армията и победа на бойното поле, а в инструменти за тотален контрол над гражданите. Резултатът е зависимостта на фронта от чужда инфраструктура и колапс на управлението в най-критичния момент.

Игал Левин привежда следният коментар: "Един от израелските военни наблюдатели е шокиран от руснаците, които от своя страна по някаква причина са шокирани от Мъск: „Руснаците са ядосани, че Мъск е прекратил достъпа им до Starlink, и го проклинат. Опитвам се да разбера колко откъснати от реалността са руснаците, че разчитат на комуникационна мрежа, идваща от най-важната страна в НАТО, и в същото време се ядосват, че им я изключват. Представете си, ако Израел разчиташе на иранската сателитна мрежа.“ "Проклетото НАТО ни изключи спътниците на НАТО за войната против НАТО..."

ВСУ са нанесли удари по полигона „Капустин Яр“, откъдето РФ изстрелва „Орешник“, — Главният щаб на ВСУ През януари 2026 г. беше изпълнена серия от успешни удари с украински ракети, по-специално „Фламинго“. Част от сградите са получили повреди с различна степен на тежест, един от хангарите е значително повреден, част от личния състав е евакуиран от територията. https://t.me/insiderUKR/117453

От Бюлетина на Дневник: 18% С толкова ще спаднат приходите от енергия в бюджета на Русия през 2026 г. в сравнение с правителствения план. Вследствие публичният дефицит на страната може да се увеличи почти тройно над планираното от правителството, тъй като спадът в индийските покупки на петрол и нарастващите отстъпки за търговия с петрол намаляват приходите, докато разходите може да са по-високи от очакваното, казва източник, близък до правителството, пред "Ройтерс". Източникът цитира изчисления на икономисти от свързан с правителството мозъчен тръст, които не са планирани за публикуване. Те са поредният признак за нарастващо напрежение върху руската икономика, изправена пред санкции, високи лихвени проценти и недостиг на работна ръка. Изчисленията показват увеличаване на дефицита до между 3.5% и 4.4% от БВП при планирани 1.6%. Оценките също така предполагат увеличение на разходите с между 4.1% и 8.4%. Спадът на приходите идва в момент, когато Русия и Украйна водят преки преговори с посредничеството на САЩ в Обединените арабски емирства тази седмица, като всички страни заявяват, че се постига напредък към евентуално споразумение. Какви са възможностите на правителството да покрие дефицита и обмисля ли се съкращение на военните разходи, четете в статията на Ангел Петров.

2026. febr. 4. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 4. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Украйна. Тук темпът на настъпление на Русия се е превърнал от бавен в антирекорд в историята на войните, без никакви признаци за подобрение. Тази липса на напредък за сметка на ужасяващи загуби принуди руското ръководство да се опита да постигне победата си чрез средства, унизителни за една свръхдържава. Военни анализатори сравниха темпа на придвижване на Русия с други настъпления в историята, като стигнаха до шокиращия резултат, че руската армия се движи с безпрецедентно бавен оперативен темп от около петнайсет метра на ден. Това на практика е антирекорд по стандартите на последното столетие, защото дори през Първата световна война, след четири години изтощителна окопна война, изчерпаната германска армия е била способна да проведе последно отчаяно настъпление, при което е напреднала седемдесет километра за четири месеца, или петстотин осемдесет и три метра на ден. Руското ръководство продължава да посочва пълното завземане на Донбас като една от най-важните си цели в Украйна, но Институтът за изследване на войната оценява, че при сегашния темп Русия би се нуждала от поне осемнайсет месеца, за да завладее само Донбас. Най-важното е, че това би било възможно единствено в случай че украинските сили не изградят никакви допълнителни отбранителни съоръжения, което подчертава рязката пропаст между амбициите на Москва и реалния ѝ военен капацитет да ги постигне. Малката вероятност Русия да постигне пробив със сила се подсилва допълнително от отбранителната позиция на Украйна, защото докато Русия трудно напредва с повече от петнайсет метра на ден, украинските сили изграждат стотици метри масивни, модерни отбранителни линии дневно. С обща дължина от над две хиляди километра, тези укрепления се строят по-бързо, отколкото руските войски могат да напредват, подчертавайки реалността, пред която са изправени руснаците. Въпреки това руското военно командване систематично представя изкривено ефективността на своите настъпления пред външния свят, за да си осигури лостове в преговорите, с намерението да заблуди Запада и да го накара да окаже натиск върху Украйна за политически отстъпки и отстъпване на територия, която Русия не е успяла да завладее на бойното поле. От решаващо значение е, че руските сили са далеч от достигането на най-новите украински укрепления, а преди това все още трябва да преодолеят големи градски агломерации като Краматорск и Славянск, част от силно укрепения пояс от крепости, където плътната отбрана, подготвените позиции и градският терен допълнително умножават цената на всяко настъпление. Показателно е, че почти година и половина и повече от сто хиляди загинали войници все още не са достатъчни за руснаците да превземат Покровск и Мирноград. За сравнение, Краматорск е четири пъти по-голям от Покровск, докато Славянск е почти четири пъти по-голям от Мирноград, което означава, че Русия едва ли би могла да ги завладее дори в рамките на следващите две години. В резултат руското ръководство започна да създава впечатление, че е отворено за преговори и прекратяване на огъня, но само ако Украйна предаде Донбас без бой. Без да го завземе изцяло, Москва не може правдоподобно да претендира дори за символична победа, от която Владимир Путин се нуждае, за да представи войната като успешна и да оправдае огромните загуби. Още от самото начало Донбас е основното предварително условие на Русия за какъвто и да е мирен план, което отразява тихо признание, че военното завземане вече не е вероятно, въпреки твърденията ѝ пред западната аудитория, че това е само въпрос на време и че съпротивата е безсмислена. Предвид реалностите на място, добре знаейки, че руснаците нямат жива сила и ресурси да го превземат със сила, и осъзнавайки стратегическото значение на останалата част от Донбас за защитата на регионите по-нататък на запад, президентът Зеленски заяви, че Украйна не е готова за компромиси, които нарушават нейната териториална цялост.

От мрежата: Януари 2026 г. ще остане в историята като месецът, в който рентите от нефт и газ, които бяха в основата на цялата постсъветска руска държавност, официално се сринаха. Министерството на финансите отчете 393,3 милиарда рубли - половината от сумата от предходната година. В относително изражение това представлява около 2% от БВП - антирекорд за цялата ера на Путин. Данъкът върху добива на полезни изкопаеми се срина с почти 60%, а износните мита - с 44%. Суровият нефт Urals се търгуваше около 40 долара през януари (с отстъпка до 27 долара спрямо Brent), а цената на барел в рубла беше 3073 рубли вместо планираните 5440. Бюджетната „дупка“ лесно може да набъбне до 8-10 трилиона рубли вместо обещаните 3,8 трилиона. Увеличаването на ДДС и данъците за малкия бизнес е като чаена лъжичка срещу океана. Но основната драма не е дори в януарските цифри, а в това, което се случва след това. На 2 февруари Доналд Тръмп обяви търговско споразумение с Индия: тарифите върху индийски стоки ще бъдат намалени от 50% (или 25% плюс 25% санкция за руски нефт) на 18%, а в замяна Моди уж обеща да спре да купува руски нефт и да премине към американски и евентуално венецуелски. Индия не е потвърдила официално това, а Кремъл (Песков, Захарова) се преструва, че нищо не се е случило, но данните на Kpler и Argus вече показват рязък спад: доставките за Индия през януари варираха от 436 000 до 1,1 милиона барела на ден, в сравнение със средно 1,76 милиона през 2025 г. Индия е вторият по големина купувач след Китай – и си тръгва. Путин спешно се обажда на Си Дзинпин: „стратегическо партньорство“, „тясна координация“, оплаквания от „лек спад“ в оборота. Китай наистина увеличи леко вноса през 2025 г., но няма да абсорбира целия обем, който Русия губи. И ако го направи, ще бъде на цени, които той диктува. Когато „стратегически партньори“ станат ликвидатори при продажба на несъстоятелност, това вече не е партньорство; това е пазарна капитулация. Цялата „путиномика“ е изградена върху един прост, негласен договор: високи нефтени ренти → свръхпечалби → величие (военно, геополитическо, олимпийско), лоялност на елитите и трохи за населението в замяна на мълчание. Формулата данък върху добива на минерали + мита = стабилност. Сега тя се разпада. Санкциите със сигурност изиграха роля, но ключът е загубата на свобода на действие. Русия вече не диктува цени и обеми; тя приема това, което е дадено. Отстъпка от 27 долара вече не е просто отстъпка; това е данък върху амбициите, които икономиката не може да плати. Русия се връща към състоянието от началото на 90-те години на миналия век – но без същото доверие, без надежди за западна интеграция и без еуфорията от първите пазарни реформи. Тогава нефтът можеше да купува време. Сега това време изтече и нефтът дори не купува лоялността на собствените си одиторски камари. Финалните надписи на ерата, в която бензиностанцията беше синоним на власт, вече са отминали. Остава да видим колко дълго ще издържи ценовата дъска на Urals.

Анкетите в Украйна отразяват нарастваща готовност за териториални отстъпки, пише Ню Йорк Таймс. През май 2022 г. проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС) установи, че 82% от украинците смятат, че отстъпването на територия на Русия не трябва да се прави при никакви обстоятелства. Според последното проучване на КМИС, 40% от анкетираните са заявили, че биха подкрепили отстъпването на Донбас в замяна на гаранции за сигурност. Тези две цифри не бива да бъдат директно сравнявани, подчертава вестникът, тъй като гаранциите за сигурност не са били споменати във въпроса за териториалните отстъпки в началото на войната. В същото време получените резулатти са в съответствие с други анкети, демонстриращи нарастваща готовност за отстъпване на територии. Въпреки това, мнозинството от украинци остават против отстъпките.

2026. febr. 3. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 3. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Украйна. Тук Русия се подготвя за нови настъпления, без признаци да промени идеята си да напредва. Украйна обаче изгради нова масивна отбранителна линия, която да разбие руските амбиции и да я принуди да жертва още стотици хиляди свои войници. Наскоро украинските военни публикуваха кадри от изграждането на ново и мащабно отбранително укрепление с дължина приблизително две хиляди километра, разположено далеч зад настоящата фронтова линия. Проектът, който е струвал около два милиарда щатски долара, представлява мащабна инвестиция в модерна, многослойна инфраструктура, предназначена да служи като застраховка независимо от това как ще се развият събитията на бойното поле или на масата за преговори. Отбранителната система е съзнателно проектирана в отговор на по-ранни оперативни слабости и трудно научени уроци от бойното поле, особено уроци, извлечени от сраженията около Покровск и Добропиля. Ограничена от недостиг на жива сила, Украйна не се опитва да задържа територия чрез плътно разполагане на войски и вместо това изгражда мащабна мрежа от препятствия, предназначена да създава практически непреодолими зони за унищожение. Акцентът не е върху маневрената война или бързите контранастъпления, а върху отказа от напредване чрез систематично изтощение, забавяне, канализиране и излагане на настъпващите сили на продължителен прецизен огън. Като замества живата сила с дълбочина, препятствия и интегрирани огневи средства, укрепленията снижават темпото на противника, налагат високи загуби при всеки опит за пробив и позволяват на украинските сили гъвкаво да концентрират техника и огнева мощ там, където са най-ефективни, като същевременно подсигуряват огромни райони с минимален персонал. Отбранителната линия е проектирана като капан, предназначен да противодейства както на пехотни, така и на бронирани формирования чрез множество взаимно подсилващи се слоеве. Тя интегрира противотанкови и противопехотни мини, двайсет и един реда бодлива тел, три паралелни противотанкови рова и три последователни пояса от драконови зъби, които възпрепятстват движението на бронетехниката. Всяко препятствие изпълнява конкретна функция, минните полета отказват достъп, бодливата тел пречи на пехотата, подсилените ровове предотвратяват използването им като укритие, а свързаните помежду си драконови зъби и тел ограничават бързото демонтиране. Заедно тези мерки забавят и канализират нападателите, увеличавайки излагането им на отбранителен огън и намалявайки вероятността от координирани пробиви. Отвъд основните линии гъста мрежа от микроукрепления поддържа малки екипи оператори на дронове с разузнавателен и ударен обсег, достигащ почти двайсет километра, разширявайки отбраната в широка зона за унищожение. Тези позиции интегрират средства за радиоелектронна борба и включват укрепени, камуфлажирани бункери и окопи, защитени с покрития и мрежи срещу дронове. Отбранителната линия обаче не може да бъде напълно непрекъсната, тъй като са необходими проходи за логистика или отстъпление. Те са умишлено ограничени на брой до едва два прохода на участък от шестнайсет километра, като по този начин се упражнява строг контрол върху достъпа. Принуждавайки руснаците да се насочват към тези тесни зони, защитниците целят значително да намалят възможностите им за маневра. Дрон наблюдението непрекъснато следи руските движения, проследявайки ги още преди да достигнат отбранителната линия, но щом препятствията започнат да забавят и канализират настъплението им, нападателите вече няма къде да се скрият. С намаляването на инерцията си те стават изложени на координирани украински прецизни удари от дронове, минохвъргачки и артилерия. Освен това скрити, укрепени позиции, разположени зад поясите от препятствия, осигуряват на украинците защитени огневи точки и укрития за пехота и оператори на дронове. При тази отбранителна концепция успешните руски пробиви стават статистически малко вероятни. Макар линията да може да бъде пробита чрез продължително и концентрирано използване на авиация и артилерия, приблизително сто и петдесет метровата дълбочина на пояса от препятствия би изисквала огромни ресурси за създаване на реален проход. Дори ако определени участъци бъдат повредени и някои руски сили проникнат, те пак ще бъдат принудени да се придвижват през тясна зона под непрекъснат украински огън от всички страни. Освен това масираният обстрел вероятно ще превърне препятствията в смесица от желязо, разбит бетон и още по-дълбоки кратери, което допълнително ще усложни движението, вместо да го улесни.

Разработчиците показаха подводния дрон „Маричка“, създаден за поразяване на големи цели: пристанища, мостове и кораби на руснаците Технически характеристики: Пробег 1000 км. Полезна натоварване над 1 000 кг. Скорост — 10 км/ч. Инерционна навигационна система, която позволява да бъде незабележим и с голям пробег. Материалът, от който е изработен, осигурява незабележимост. Има тихоходни двигатели, които не издават шумове под вода. Може да спре в определена точка и за известно време да бъде незабележим, да стои на място, а след това да продължи към целта. Дни/седмици – може да бъде в бойна готовност. Взривните вещества могат да бъдат различни, в зависимост от задачата. Все още няма бойно приложение, но са проведени много тестове, които са преминали успешно.

2026. febr. 2. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 2. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Украйна. Тук украинските сили унищожават руските системи за противовъздушна отбрана в мащаб и с темпо, които фундаментално променят контрола над небето. В резултат Украйна вече може да постигне въздушно превъзходство и нейните изтребители действат с по-голяма свобода от всякога на фронта. През последната година Русия загуби противовъздушни системи на стойност четири милиарда щатски долара само от една украинска формация, едно от най-елитните подразделения за специални операции на Службата за сигурност на Украйна, Алфа. За годината то унищожи над петстотин руски средства за противовъздушна отбрана, като порази системи с голям и малък обсег, както и критични радарни и командни елементи, ослепявайки цели сектори. Това систематично разглобяване отвори коридори, които украинските далекобойни дронове незабавно използваха, нанасяйки удари дълбоко в руска територия с нарастваща регулярност. През този месец към усилията се присъединиха и множество други бригади, системи Стрела бяха извадени от строя в Донбас, системи Тор бяха поразени край Крим, радари Небо и пускови установки Панцир бяха унищожени на полуострова, а удари с дронове със среден обсег ликвидираха Тор, Тунгуска и дори редки радарни елементи на Витяз зад фронта край Хуляйполе и Орехив. Допълнителни удари извадиха от строя радар на система С300 в Донецк и унищожиха както пускова установка Тор, така и радара на друг подобен комплекс в Запорожие. Оперативният ефект е дълбок, тъй като руските сили вече са прекомерно натоварени между защитата на фронтовите подразделения и прикриването на тиловите райони с това, което експертите наричат скелетна противовъздушна мрежа, на която липсват пускови установки, радари и обучени екипажи, за да осигурява многослойно покритие. На практика това означава, че щом един радар или пускова установка в даден район бъде унищожен, обикновено няма бързо налична замяна. Тази динамика наскоро се разпростря и в самия руски граничен регион Курск, тъй като украинските сили целенасочено поразиха останалите средства за противовъздушна отбрана, разглеждани като първия защитен пояс за руския тил. Разузнавателни дронове проследиха системи Бук М2 и М3, докато те маневрираха и се опитваха да се укрият в горски пояс. Миг по-късно координатите им бяха предадени и ракетни удари ги унищожиха на място, давайки на Украйна пълен достъп да разгръща въздушната си мощ и да нанася удари. Последиците бяха незабавни, тъй като украинските изтребители МиГ-29 започнаха да действат по-открито, дори да изпълняват мисии по непосредствена въздушна поддръжка от над облаците. Нещо, което обикновено може да се прави само по-навътре в тила извън обсега на руската противовъздушна отбрана по време на мисии за прехващане на вражески дронове и ракети. Сега, с постигнатото въздушно превъзходство, украинските самолети носят бомби Хамър, летят на голяма височина по пътя към фронта, за да изпълняват мисиите си. Това им позволява да ги пускат от по-голяма височина, да оптимизират обсега си и да бъдат още по-малко изложени на руска далекобойна противовъздушна отбрана, в случай че такава все още е активна в района. Тази свобода позволява на украинските авиационни ударни подразделения да провеждат последователна серия от прецизни удари с по-малък риск, използвайки един тип самолети МиГ-29 и един тип управляеми бомби Хамър. Първата цел беше база на руски оператори на дронове в Тьоткино, ликвидирана с пряк украински удар. Скоро последва втора мисия над Тьоткино и друг украински самолет порази с взрив сграда, в която се събираше вражеска пехота за щурм. Следващата цел беше второ струпване на сили в Юнакивка, като украинският МиГ летя свободно и пусна две бомби директно върху комплекса, използван от руснаците като укритие. На края близък набор от къщи, използвани като склад за боеприпаси, беше унищожен с два мощни взрива, обезсмисляйки руския опит да ги спаси чрез разпръскването им в няколко сгради. Тези успешни удари показаха ниво на интеграция, което би било много по-трудно за постигане при запазена руска противовъздушна отбрана, която би принудила самолетите да летят ниско.

2026. febr. 1. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук рязка промяна в поведението на европейските органи по прилагане на санкциите разкри крехкостта на руската система за заобикаляне на санкции. В резултат Русия все по-често сигнализира, че ще се опита да милитаризира своите нефтени танкери с ракети и ще разположи военноморски ескорти в отчаян опит да спре ускоряващото се задържане на нейната сенчеста флота. Наскоро Италия, Германия и Франция действаха решително срещу съдове, свързани с Русия, като показаха малко колебание или политическа сдържаност, като трите държави прехванаха и задържаха кораби, превозващи стомана и суров петрол, по подозрение за операции под фалшив флаг и заобикаляне на санкции. Заедно тези действия сигнализират за нова европейска позиция, при която прилагането на санкциите по море вече не е предпазливо или символично, а систематично и оправдано. За Русия това означава, че неформалната толерантност, която позволи на нейната сенчеста флота да оперира в сиви зони, бързо изчезва. Залозите са изключително високи, тъй като руски военни и икономически анализатори вече открито признават, че сривът на сенчестата флота би предизвикал икономическия крах. През миналата година държавният бюджет на Русия разчиташе в голяма степен на приходи от петрол, които се движиха чрез тези нерегулирани танкери. Около деветдесет и три милиарда щатски долара, или приблизително деветнайсет процента от общите държавни приходи, идваха от износа на петрол, като сенчестата флота беше отговорна за четиридесет процента от тях, което се равнява на около тридесет и седем милиарда щатски долара. Тези кораби позволиха на Москва да заобикаля ценовите тавани и санкциите, омекотявайки удара от спада на световните цени на петрола. Ако задържанията продължат, резултатът ще бъде рязък недостиг на приходи, който ще подкопае както финансирането на войната на Русия, така и по-широката ѝ фискална стабилност. В отговор Москва започна да експериментира с ограничени военноморски ескорти, но това усилие разкрива структурната слабост на руския флот. Сателитни изображения потвърждават, че санкционираният съд Мис Желания наскоро е доставил военен товар до Либия под ескорта на руски боен кораб, отпътувал от Калининград и акостирал в Либия. Макар това да показва, че Русия може да защитава отделни маршрути, то също така демонстрира пределите на този подход. Русия не разполага с достатъчно годни за плаване надводни бойни кораби, за да ескортира танкери непрекъснато. Хроничният недостиг на личен състав и неравномерната подготовка на екипажите намаляват оперативната готовност. Много кораби са стари, изискват интензивна поддръжка и не са оптимизирани за дългосрочни задачи от такъв тип. Най-важното е, че самият мащаб на руския петролен износ, с шестстотин петдесет и шест потвърдени кораба от сенчестата флота под украински санкции, далеч надхвърля това, което всяка правдоподобна ескортна сила би могла да покрие. За сравнение, Русия в момента разполага с по-малко от сто кораба, които на хартия могат да се използват като ескорт, но в действителност много от тях са по-стари, с ограничен обсег и готовност. Географията влошава проблема. Почти целият износен капацитет на Русия е свързан с европейската част на страната, а не с Тихия океан. Тръбопроводни мрежи, терминали за съхранение, рафинерии, железопътни връзки и речни маршрути исторически са изградени, за да обслужват Европа, концентрирайки потоците към балтийските и черноморските пристанища. В същото време далекоизточните пристанища нямат съпоставима инфраструктура и пропускателна способност за танкери и в резултат всякакви смущения в европейските води бързо задушават обемите на износа. Тази географска обвързаност създава стратегическа уязвимост, която дори при възможност не може да бъде решена само с ескорти, особено когато руското корабоплаване е под постоянно наблюдение и натиск в Балтийско и Черно море, Арктика и Средиземно море. Изправени пред тази реалност, руските анализатори все по-често признават, че няма отговор на западните правни действия, ако прилагането на санкциите продължи. С нарастването на отчаянието те започнаха да предлагат крайни мерки като въоръжаване на сенчестата флота. Черпейки идеи от концепции на други държави като Китай, те предлагат инсталиране на радарни системи, зенитни оръдия и дори зенитно-ракетни комплекси със среден обсег в стандартни товарни контейнери. Теоретично тези контейнерни оръжия биха могли бързо да се монтират върху цивилни кораби, разширявайки отбранителния капацитет без изграждане на нови бойни такива.

Броят го, че в окупираните територии са живяли 8млн души.

Данните са за населението което е отбелязало, че живее в Украйна към септември 2025 г, тоест само в контролираните от украинското правителство територии.

Тук влиза ли населението на окупираните територии, включително Крим. П. С. Видях, че данните за напусналите са от цялата територия на Украйна - Крим, Донбас и останалите окупирани или фронтови територии. Предполагам, че данните за населението включва цялата контролирана от Украйна територия, защото не виждам как ще има адекватни данни за окупираните територии, където едни хора бягат, други са заселвани и колонизирани умишлено от руснаците. Не видях да е посочено в статията на ББД, а за ДМС на Украйна няма линк към техните данни.

Според BBC и данни от Държавната миграционна служба на Украйна, към септември 2025 година в Украйна са регистрирани 28,7 милиона жители. Намаляването на населението е с 45% сравнено с най-големия брой жители през 1993 г, с 37% спрямо 2014 г, и с 30% спрямо 2022 г.

️ Bloomberg: Военният бюджет на Путин е подложен на нарастващо напрежение Кремъл все по-остро усеща икономическия натиск, който може да принуди Русия да потърси мирно споразумение по-бързо от очакваното. Руските власти вече спешно търсят допълнителни 1,2 трилиона рубли [16 млрд долара], за да покрият дефицита. Ако цената на петрола Urals остане на ниво 55 долара [при заложени в бюджета 59 долара], дупката в хазната може да нарасне до 2,2 трилиона рубли. Путин не показва готовност да се откаже от максималистичните си искания по отношение на териториите в източна Украйна, а Москва не вижда големи шансове за пробив в преговорите. Анализаторите смятат, че условията на Тръмп са най-добрите, които Путин може да получи. Ако Тръмп загуби междинните избори за Конгреса през ноември, възможностите му могат да се ограничат. https://t.me/drmjournal/15894

2026. jan. 31. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 31. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Европа. Тук руската сенчеста флота продължава да оперира в европейски води, разчитайки на пренасочване, неяснота и колебание, за да поддържа танкерите в движение въпреки санкциите и периодичните намеси от страните на континента. През последните дни обаче европейците започнаха да извършват абордажи на кораби, да задържат товари и да принуждават плавателни съдове да напускат маршрутите си, не в отделни случаи, а в координирана масова операция по прилагане на контрол в два морски басейна. По северните и южните морски маршрути на Европа плавателни съдове от руската сенчеста флота продължават да се движат през средиземноморските проходи, балтийските подходи и европейските пристанища, които поддържат търговия, заобикаляща санкциите, от началото на войната. Това, което се промени, е, че тези кораби вече се спират директно и в бърза последователност от европейските държави, в райони, които преди са били избягвани, без видими усилия да се ограничи прецедентът, който това създава. Наскоро Франция прехвана танкер от руската сенчеста флота в Средиземно море, спирайки го по време на транзит по маршрут, който дълго време се смяташе за по-малко рисков от северноевропейските води. Френски военноморски части се насочиха към кораба, наредиха му да намали скоростта и извършиха операция по абордаж в открито море, като разположиха персонал на палубата, за да разпитат екипажа и да проверят директно корабните документи. След като контролът беше установен, танкерът беше пренасочен далеч от първоначалния си маршрут и задържан, докато инспекциите продължаваха, което му попречи да възобнови плаването си и го извади от търговския оборот. Операцията протече без съпротива и без каквато и да е външна намеса, която да ѝ попречи. Малко след това подобни действия по прилагане на контрол последваха и в Балтийско море, където германските военноморски сили идентифицираха танкер, свързан с Русия, преминаващ през един от най-строго наблюдаваните морски коридори в Европа, и се приближиха до него, докато продължаването на движението стана невъзможно. Плавателният съд промени курса си и напусна района, изоставяйки планирания маршрут, вместо да рискува задържане от германските власти. Срещата завърши с пълното напускане на транзитната зона от кораба, който прие забавяне и разходи за пренасочване в замяна на избягване на абордаж в тесните води. След това прилагането на контрол се разшири от открито море към пристанищната инфраструктура, като италианските власти задържаха товарен кораб, превозващ стоки, свързани с руска търговия, блокираха отплаването му и започнаха проверки, които го задържаха на място. С това, движението на товара беше спряно, екипажът беше принуден да остане на борда, а корабът беше задържан под италианска юрисдикция, докато документацията и съответствието ѝ се преглеждаха. Задържането не се основаваше на предупреждения или бъдещи санкции, а на незабавен физически контрол върху кораба и способността му да отплава. Взети заедно, тези действия бележат загуба на свобода на движение за руската сенчеста флота, тъй като европейските държави престават да третират прилагането на контрол като изключителен риск и започват да го разглеждат като нормално упражняване на правомощия. С Франция, която ограничава движението в Средиземно море, Германия, която нарушава транзита в Балтийско море, и Италия, която отказва достъп до пристанища в Южна Европа, пространството, в което тези кораби могат да се движат без намеса, рязко се стесни. Вече няма надежден начин за пренасочване и продължаване, а само по-дълги маршрути, които увеличават риска, забавят графиците и повишават вероятността от спиране преди завършване на транзита. Тъй като европейските власти извършват тези прихващания, без да се сблъскват с ескалация или ответни действия, колебанието от тяхна страна изчезва, което позволява ускоряване на контрола просто защото спирането на още един кораб вече не се възприема като решение, което трябва внимателно да се претегля. Русия не е реагирала по начин, който да промени тази динамика и не разполага със сили в зоните на задържане, не се правят опити за намеса в абордажите и няма ескалация, която да повиши риска за европейските държави, прилагащи контрол. Като оставя тези действия без отговор, Москва не противодейства на натиска, а позволява той да продължи при същите условия, при които всяко ново прихващане се извършва в среда, вече оформена от предишните.

Сега ако слушаш внимателно човекът казва, че основно това е последствие на някаква авария на висикиволтовата връзка идваща от Румъния... и една друга вътрешна. Наверно за опазване на системата биват изключени връзките. Имам съмнението, че в това има ръката и на молдовските сепаратисти, които неотдавна бяха подставени под пълна блокада....