Overview

2026. márc. 23. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 23. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Украйна. Тук Русия се опита да си върне инициативата след месеци на постоянен застой и започна мащабна пролетна офанзива. Въпреки това щурмовете ѝ не започнаха по план, а последвалият хаос дори доведе до това някои руски подразделения погрешно да атакуват едно друго. Пролетната офанзива беше започната по приблизително сто километров фронт, простиращ се от Хуляйполе до Покровск. Целта беше да се възстанови загубена територия и да се пробие оперативният застой, който се оформи през зимните месеци. Според командира на украинските дрон сили Роберт Бровди руските войски са провели координирани атаки при гъста мъгла в Донецка и Запорожка област. Щурмовете включваха смес от пехота, бронирани машини и мотоциклети, настъпващи едновременно по няколко оси, опитвайки се да използват лошите метеорологични условия и да преразтегнат украинската отбрана. Първият вектор на атака в този сектор включваше руската Четиридесета бригада на морската пехота, която се опита да пробие към Хуляйполе. След неуспешен опит да инфилтрира района с малка пехотна група, тя ескалира атаката, като ангажира бронирани машини. Колона, състояща се от танк тип костенурка, бронетранспортьор и още две машини, превозващи войски, настъпи по маршрута от Малиновка към Хуляйполе. Движението беше засечено и въпреки техниката и бързодвижещите се елементи, координирани дрон удари спряха щурма и унищожиха машините една по една. Оцелелите военнослужещи, които се опитаха да се укрият в близки сгради, бяха проследени след слизането им, а артилерия и дронове бяха активирани, за да ги ликвидират. Другата руска щурмова група се опита да настъпи с бронирана машина и да пробие северно от Хуляйполе, за да разтовари пехота. Геолокирани кадри показват как машината е унищожена, преди да успее да изпълни задачата си. Войници, които се опитаха да се укрият сред близки тръби, в последствие бяха поразени и ликвидирани от украински дронове. Това, което започна като опит за механизиран щурм, бързо се разпадна и в крайна сметка доведе до пълната загуба на цяла руска механизирана рота. По на север геолокирани кадри потвърждават друг неуспешен руски щурм към Новопавливка, извършен от петчленни пехотни групи посред бял ден, което не е обичайната руска тактика, предпочитаща групи до трима войници, които пълзят през нощта. След като превозните средства вече бяха загубени в по-ранни атаки, руските сили се опитаха да напреднат само с пехота, но местен противотанков ров значително забави движението им, оставяйки ги изложени. За нещастие на руснаците това ги превърна в лесна мишена за украинския дрон огън, който ги остави ранени и убити, спирайки щурма им. Близо до Покровск руските войски се опитаха да настъпят към Гришине, като бойни кадри от района показват как украинските сили отблъскват мотоциклетен щурм с тринадесет руски мотоциклета. Те бяха използвани заради скоростта си, за да се приближат бързо до селото и да намалят излагането на дронове, но украинските защитници успешно унищожиха девет мотоциклета още по време на приближаването и след това довършиха останалите четири в самото село. Оцелелите войници след това бяха поразени от други дронове, което доведе до гибелта на цялата руска група. Сред интензивността на тези сражения и хаоса на провалената руска контраофанзива, разузнавателното подразделение на украинския полк Скеля прихвана вражески радиокомуникации, които сочат, че пияни руски войници са объркали свои другари с украинци и са открили огън по тях, убивайки своите собствени хора. Този инцидент подчертава липсата на дисциплина, както и на комуникация между подразделенията в руските редици, където постоянните украински удари, недостатъчната подготовка и натискът от висшето командване винаги да се настъпва допринасят за объркване, дезорганизация и нарастващи загуби без реални придобивки. Въпреки руските усилия, офанзивата доведе до тежки загуби, понесени под натиска на украинските дрон удари, които изиграха решаваща роля, като непрекъснато откриваха и поразяваха настъпващите подразделения, забавяйки темпото и оставяйки руските сили изложени на повтарящи се прецизни атаки. Руските сили понесоха рекордни загуби по време на опита си, достигайки рекордните хиляда седемстотин и десет загуби на личен състав за един ден, заедно с три танка, единайсет бронирани машини и двайсет и девет артилерийски системи, подчертавайки мащаба на провала.

Дълга поредица от ватенки, мрънкащи, че са им спрели интернета в Блатото

САЩ са определили 9 април за крайна дата на конфликта с Иран, съобщава израелската агенция Ynet, позовавайки се на израелски източник, който отдава това на евентуалното посещение на Доналд Тръмп в Израел за Деня на независимостта. Според изданието, американският президент е отложил и идеята за 48-часов ултиматум, заплашващ с удар по иранската енергийна инфраструктура, но не се е отказал напълно от нея.

Тръмп: С Иран проведохме разговори, може окончателно да разрешим конфликта. Техеран: Нямаме контакт със САЩ https://btvnovinite.bg/svetut/tramp-s-iran-provedohme-razgovori-mozhe-okonchatelno-da-razreshim-konflikta-teheran-njamame-kontakt-sas-sasht.html Дали подготвя почвата за отбой? Още преди да му е изтекъл ултиматума от 48 часа, обявява, че нямало да бомбардира енергийната инфраструктура за период от 5 дни. Междувременно се съобщава, че се очаква в Персийския залив уникална и много тежка буря със свирепи ветрове и мощни валежи, която ще засегне всички видове полети. Бурята ще трае около 5 дена.

Еми, коментирахме го още преди бая време - 1 - когато има масирано използване на дронове и ракети ефектът е осезателен, и даже както се оказа се мултиплицира. 2 Още при предния сблъсък между Израел и Иран многократно се изказа мнението че вторите са доста голяма държава със много сложен релеф, който значително подпомага отбраната и примерно укриването на разни неща като пускови установки или пък други сериозни и интересни обекти, и същевременно затруднява атаките на всички нива. Единствен вариант беше да се огъне режима, но със бомбенето както падне, нещата не се подобряват особено в тази посока. Засега съм песимист, в смисъл проблемите ще се задълбочат и разни други хора които не одобряват нищо от това цялото, ще плащат накрая сметките.

Залужни предвижда клане, ако САЩ изпратят сухопътни войски в Иран „Опитът в Украйна показва ефективността на концепцията за „зоната на унищожение“, където дроновете упражняват пълен контрол над територията. Ако американските сили се опитат да извършат десант, Иран вероятно ще приложи подобна стратегия на изтощение. При такива условия изпращането на войници в зоната на обстрел се превръща във фатална стратегическа грешка. Много е опасно, ако някоя от страните се опита да тества как работи „зоната на унищожение“ в пустинен терен. Това ще бъде катастрофа“, подчерта генералът. Залужни отбеляза, че в момента само три държави притежават физическия капацитет да водят този тип модерна война: Украйна, Русия и Иран. Той подчерта, че политическата воля и технологичната адаптация позволяват на тези нации да поддържат бойни способности, които надвишават техните икономически или демографски ресурси.“

Саудитска Арабия подписа контракт с укрите за изграждане на дронава завеса срещу шахедите. Точка. Другото е бла-бла-бла-бла.

Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност. През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни. Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона. Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация. Режимът е повален, но не победен Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран. Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние. Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели: „Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо." Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council. Решаващите седмици напред Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет. И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам. И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности. „Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран". Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост. Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик. Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран. По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила. За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение. ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Както и се очакваше, Тръмп усилено търси начин за отклоняване на вниманието от кашата в Иран. И като че ли е намерил! Съобщение в неговата социална мрежа: „Сега, след краха на Иран, главният враг на Америка е радикалнолявата, крайно некомпетентна Демократическа партия! Благодаря ви за вниманието към този въпрос“ – Доналд Тръмп.

Иран пък отговори, че ако това се случи, ще атакува жизненоважни американски цели, както и съоръженията за обезсоляване на вода. Той вече демонстрира че го може това, като удари такова съоръжение в Бахрейн на 8-ми март. А представи си какво се случва - араби, в пустинята, без вода, това ще ги върне 100 години назад, докато Иран няма какво повече да губи... Така че Тръмп на практика няма карти за тая игра, според мен.

2026. márc. 22. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 22. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Руската федерация. Тук украински ракети и дронове унищожиха руската петролна инфраструктура в най-неподходящия възможен момент. Това беше прецизно изчислен ход, защото Украйна директно атакува шанса на Русия за бърз икономически тласък, който можеше да послужи като спасителна линия. Цел на първия удар от кампанията стана ключовата стратегическа руска петролна помпена станция в Тихорецк, атакувана от украински дронове Люти. Сателитни изображения потвърждават значителни щети по съоръжението, което поддържа горивната логистика за военните операции, включително унищожаването на поне един резервоар за съхранение, докато още два допълнителни горят. Базата за претоварване на петрол, управлявана от Транснефт, е основен възел за транзит на петрол, свързващ тръбопроводи от Западен Сибир, Азербайджан и Казахстан с черноморски пристанища като Новоросийск. Съоръжението е неразделна част от тръбопроводната система Куйбишев Тихорецк, която може да обработва до петдесет и два милиона метрични тона суров петрол и нефтопродукти годишно, снабдявайки както износа, така и вътрешните нужди, включително суровина за рафинерията в Туапсе на Роснефт. Очаква се това прекъсване да създаде незабавни проблеми в руските петролни операции, като прекъсне основния южен маршрут към Новоросийск и принуди към скъпо пренасочване през алтернативни балтийски пристанища. Местните власти преписаха инцидента на падащи отломки, което е обичайна тактика за омаловажаване на значението на атаката, но признаха сериозността на щетите по една от най-важните си петролни инфраструктури. Моментът на този удар беше особено болезнен за Русия и, като атакува вражеската енергийна инфраструктура точно сега, Украйна подкопава способността на Москва да се възползва от повишените световни цени на петрола, свързани с войната в Иран. Тъй като цените на петрола се повишиха от приблизително седемдесет долара до около сто за барел, Русия може да получи приблизително десет милиарда долара допълнителни приходи от петрол, според Володимир Зеленски. Това прави украинските атаки срещу руските петролни съоръжения стратегически значими именно в този момент, защото те целят да лишат Русия от финансовия тласък, който би могъл допълнително да подкрепи военните ѝ усилия. За да причинят допълнителни смущения на руския петролен сектор, украински дронове нанесоха щети на петролна рафинерия в Славянск на Кубан, която има годишен капацитет за преработка от около четири милиона тона суров петрол. Съоръжението вече беше атакувано два пъти през предишните месеци, като последният удар спря операциите и предотврати ремонтните дейности. Украински дрон удар подпали също танкери в петролна база в Краснодарския край, която съдържаше нефтопродукти. Пожарът бързо се разпространи към допълнителни резервоари за съхранение, тъй като силните ветрове тласнаха пламъците към съседни резервоари, което в крайна сметка унищожи по-голямата част от резервоарния парк на съоръжението, показвайки мащабни щети по целия обект. Украински въздушни удари се насочиха и към петролната рафинерия Афипск, като пряко попадение удари тръбопроводния естакаден участък, причинявайки теч на продукт, докато геолокализирани кадри потвърждават щети по производствена инсталация. Допълнителен удар порази петролния терминал в Темрюк, подпалвайки складирано гориво и предизвиквайки голям пожар, застрашавайки тридесет резервоара за съхранение с общ капацитет от шест хиляди тона. Той служи като основна експортна точка за втечнен въглеводороден газ, като през него също преминават доставки на петрол и нефтопродукти. За да поставят цялата руска петролна и горивна екосистема под натиск, украински дронове удариха и петролния продуктопроводен хъб в Армавир, подпалвайки съоръжението. Обектът играе ключова роля за изпомпването на гориво през магистрални тръбопроводи, за да поддържа поток и налягане на дълги разстояния, за съхранението на нефтопродукти в големи резервоарни паркове с цел балансиране на колебанията в доставките и за прехвърлянето на гориво към железопътен транспорт за по-нататъшно разпределение. Нарушаването или повреждането на такъв хъб има по-широки последици отвъд непосредственото място на удара, като засяга мрежите за транспортиране на гориво и снабдяването в множество райони на южна Русия, пряко влияейки на руските военни усилия. Украински дронове също така се насочиха към петролната рафинерия на Лукойл в Ухта, разположена на около хиляда и седемстотин километра от фронтовата линия, предизвиквайки пожар в производствена инсталация.

Този път заплахите на Тръмп са конкретни и затова истински. Той е заплашил да унищожи иранските електроцентрали започвайки с най-мощните. Те са три – една газова централа,ВЕЦ и АЕЦ. Ултиматумът изтича в 01:00ч. във вторник българско време.

Поговорката "Луд умора няма" никога не е била по-актуална

Последният анализ на специализирания екип на NewsGuard разкрива как иранските държавни медии използват инструменти за изкуствен интелект, за да преувеличават глобалното въздействие на продължаващия конфликт между САЩ и Иран върху петролния пазар като разпространяват невярна информация, насочена срещу Австралия. С помощта на инструмент за редактиране с изкуствен интелект на Google държавните медии в Иран невярно твърдят, че резервите от гориво на Австралия са „практически изчерпани“ - история, предназначена да представи ключов съюзник на САЩ като икономически парализиран от действията на Техеран в Ормузкия проток. Смущенията са реални, но далеч не са такива, каквито ги представя Иран: Международната агенция за енергията (МАЕ) потвърди, че това е най-големият шок на петролния пазар в историята, засягащ ~7,5% от глобалното предлагане. Около 20% от световния суров петрол и втечнен природен газ преминава през Ормузкия проток, а атаките срещу танкери и заплахите за миниране значително са нарушили корабоплаването. Но твърдението на Иран, че причинява екзистенциални недостиг на гориво в страни като Австралия, е невярно. Откакто започнаха ударите на САЩ и Израел на 28 февруари, NewsGuard идентифицира 18 фалшиви твърдения, свързани с войната, разпространявани от ирански източници: - Манипулирани изображения от Google Earth (фалшив удар върху радар в Катар) - Бойни видеоклипове, генерирани от ИИ (някои взети от видеоигри) - Измислени данни за жертвите на Революционната гвардия (CENTCOM потвърди 6 загинали американци срещу твърдението на Иран за 650) - Статии, подпомогнати от ИИ, насочени към западната аудитория Тези фалшиви новини са натрупали над 21,9 млн. прегледа само в платформата X. Русия също поддържа разпространението на непотвърдените твърдения на Иран за петрола, за да подкопае още повече доверието в западните съюзници на Украйна. Иран не може да спечели физическата война на петролните пазари напълно; той обаче може да използва възприятието като оръжие. Убеждаването на глобалната аудитория, че Техеран вече е унищожил запасите от гориво на съюзниците, увеличава неговата сила на възпиране. https://t.me/InfoLabyrinth

Украйна още тази година ще смени 30% от пехотата с роботи Непрекъснатият напредък във военните технологии позволява тази година да се освободят до 30% от пехотата от фронтовите линии. Тези бойци ще бъдат заменени от дронове и роботи, обяви б ригаден генерал Андрий Билецки, командир на Трети армейски корпус на украинските въоръжени сили в интервю за TSN. https://offnews.bg/sviat/ukrajna-oshte-tazi-godina-shte-smeni-30-ot-pehotata-s-roboti-863409.html

В интервю за BBC, записано по време на посещението му в Лондон през тази седмица, украинският президент Володимир Зеленски говори за последиците от пренасочването на вниманието на Доналд Тръмп от руската война срещу Украйна към американско-израелската война с Иран. Той заяви: "Имам много лошо предчувствие за въздействието на тази война върху ситуацията в Украйна, а фокусът на Америка, за съжаление, е насочен повече към Близкия изток, отколкото към Украйна." "Затова виждате, че нашите дипломатически срещи, тристранните срещи, постоянно се отлагат. Има една причина: войната в Иран." Зеленски добави също, че въпреки отлагането на тристранните срещи, представителите на Киев и Вашингтон все още разговарят ежедневно, както и Вашингтон и Москва. Той продължи: "Американската страна, поради тази война в Иран, заяви, че е готова да приеме и двете страни в Америка. Ние потвърдихме участието си, но руснаците са против среща в Съединените американски щати. Ето защо засега се опитваме да се фокусираме върху това Америка да предложи дата и място. Украйна ще подкрепи всяка дата и всяко място, но със сигурност не в Русия.“ https://t.me/drmjournal

Тоя пак почна да дава часове.

2026. márc. 21. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни актуализации от Руската федерация. Тук руснаците ликуваха, тъй като цените на петрола се повишиха заради войната в Иран, надявайки се да увеличат приходите си и да обезмислят западните санкции. Въпреки това дори повишените цени не успяха да компенсират разходите, които руската сенчеста флота натрупа напоследък, тласкайки Русия още по-дълбоко в загубите и дефицита. Войната в Иран първоначално изглеждаше като рядка икономическа възможност за Москва, тъй като блокадата в Ормузкия проток изстреля световните цени на петрола нагоре. При спрян танкерен трафик и пазарна паника руският сорт Уралс почти достигна сто долара за барел в Индия, което е най-високото му ниво от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Подкрепена от временно американско изключение, позволяващо индийски покупки, Русия внезапно започна да печели до сто и петдесет милиона долара на ден допълнителни приходи от петрол. През първите дванайсет дни Москва според сведенията е спечелила около едно цяло и девет милиарда долара допълнителен доход, а прогнозите сочат евентуална обща печалба до пет милиарда долара до края на март. На хартия това изглеждаше като перфектната буря в полза на Русия, геополитически хаос, който тласка цените нагоре, и санкции, временно разхлабени в критичен момент. Това обаче бързо се оказа измамно, тъй като допълнителните милиарди остават незначителни в сравнение с мащаба на руските военновременни разходи и структурни икономически загуби. Преките военни разходи вече са надхвърлили двеста и петдесет милиарда долара, докато общите икономически щети от две хиляди двайсет и втора година насам се оценяват на над едно цяло и три трилиона. Само федералният дефицит на Русия вече е над седемдесет милиарда долара годишно, така че дори многомилиарден тласък от по-високи цени на петрола едва ли прави осезаема разлика във финансовата яма, в която се е превърнал руският бюджет. Още по-важно е, че тези печалби са нестабилни и временни, зависещи от външни фактори. Например увеличаване на добива от страните от Опек или отваряне на Ормузкия проток ще ги заличи за миг, докато разходите, наложени на Русия от санкциите и войната, са постоянни и нарастващи. Основният инструмент на Русия за заобикаляне на санкциите, сенчестата флота, сам по себе си се е превърнал във финансово бреме, струвайки над десет милиарда долара годишно за поддържане. От началото на войната в Украйна насам отстъпките, наложени от санкциите, и логистичните неефективности вече са изтрили приблизително сто шестдесет и шест милиарда долара потенциални приходи. Руската сенчеста флота също вече не действа в благоприятна среда, а във все по-враждебна. От скоро в цяла Европа действията по прилагане на закона се засилват, а задържането от Швеция на танкера Сий Оул Уан по обвинения в измама сигнализира по-широка тенденция, правният натиск вече директно е насочен към екипажите и документацията. Незабавното изземване от Дания на съд, свързан със санкционирани търговски маршрути, допълнително показва, че прихващанията са част от координирани усилия. Освен това Обединеното кралство открито обмисля военни задържания в морето, докато Австралия разшири санкциите си, включвайки над сто и осемдесет допълнителни субекта и кораба, затягайки мрежата още повече. Всяко задържане или инспекция създава каскадни закъснения, а в глобалното корабоплаване всеки допълнителен ден в морето може да струва между сто и петдесет и двеста хиляди щатски долара, като към това се добавят и допълнителни глоби, каквато белгийското правителство определи на десет цяло и девет милиона долара за задържания руски танкер от сенчестата флота. В същото време физическите рискове нарастват рязко, тъй като според сведенията последният украински дрон удар край Малта е оставил руския танкер Арктик Метагаз да гори и на дрейф. Щети от такъв мащаб не само вадят съдове от експлоатация, но и налагат огромни разходи за замяна, между сто и сто и петдесет милиона долара. В комбинация с по-ранни загуби и рискове от саботаж това създава нарастващо финансово бреме, при което собствениците на кораби сега са изправени пред труден избор, да продължат да работят по свързани с Русия договори и да рискуват унищожение, или да се откажат напълно. Разходите за застраховане издигнаха тази криза на друго ниво, тъй като в някои случаи военните риск премии са скочили с петстотин до хиляда процента, превръщайки цена от около един милион долара на курс в цели седем милиона, което означава между пет и петнайсет долара на барел допълнителни транспортни разходи.

Koга ли ще се появят малки зелени човечовци на тези острови?

2026. márc. 20. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 20. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Иран. Тук Иран на практика постави цяла Украйна на прицел, след като Киев разшири усилията си за противодействие на дронове към Близкия изток. Това, което изглежда като опасна ескалация за Украйна, всъщност може да ускори разпространението на украинска технология, която би могла да пречупи не само Иран, но и едно от най-големите военновременни предимства на Русия. Наскоро Иран обяви война на Украйна, като това е поредната държава, която е решил да вземе на прицел. Ебрахим Азизи, ръководителят на иранската парламентарна комисия по национална сигурност, официално заяви, че Украйна е станала легитимна цел и участник във войната, като предоставя подкрепа на враговете на Иран. Украйна е разположила четири различни групи специалисти по дронове-прехващачи в четири държави, намиращи се под бомбардировки с ирански Шахеди, като им е доставила общо десет хиляди дрона прехващачи за защита на небето в Близкия изток. Отслабването на Иран носи стратегическа стойност за Украйна, защото Техеран е един от ключовите доставчици на оръжие за Русия, доставил приблизително две цяло и седем милиарда долара под формата на балистични ракети и ракети земя въздух от октомври две хиляди двайсет и първа година насам. Техеран също така предостави ударни дронове Шахед и прехвърли свързана с тях производствена технология. Сега, когато Иран е обвързан с война, тези доставки са нарушени, което дава на Украйна рядка възможност значително да отслаби един от основните източници на оръжие за Русия. Украйна също така в момента разполага с излишен капацитет от дронове прехващачи, които са най-ефективни срещу иранските дрон способности. Иронично, Иран допринесе за тази ситуация, като даде Шахед на Русия, което принуди Украйна да разработи някои от най-ефективните контрамерки в света, които сега се изпращат, за да бъдат използвани срещу създателя на Шахед. Ето защо търсенето на украинска експертиза в областта на защитата от дронове нараства бързо. Много държави се стремят да закупят дронове прехващачи и да получат достъп до украинска технология и оперативен опит. Години на защита срещу атаки с ирански дронове позволиха на Украйна да разработи контрамерки, които днес се считат за едни от най-ефективните в света. Володимир Зеленски заяви, че единайсет държави, включително регионални съседи на Иран, европейски държави и Съединените щати, са поискали помощта на Украйна за противодействие на Шахедите. Исканията включват дронове прехващачи, системи за радиоелектронна война, обучение на оператори и по-широки стратегии за противовъздушна отбрана. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху също е помолил Киев да организира разговор със Зеленски, за да може Израел да проучи украинските методи за противодействие на Шахед с помощта на дронове прехващачи. Междувременно саудитският петролен гигант Сауди Арамко води преговори с украинските компании Скайфол и Уайлд Хорнетс за закупуване на прехващачи за защита на нефтените съоръжения от ирански дрон заплахи, като същевременно проучва и системи за електронна война от Фантъм Дифенс. Според Зеленски украински експертни екипи вече са били разположени в Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, а също така са посетили американска военна база в Йордания, за да оценят защитата срещу дронове и да демонстрират тактики за противодействие. Украинските официални лица подчертават, че тези мисии са фокусирани върху оценка на отбранителните системи и обучение на персонал, а не върху участие в бойни операции. Зеленски е посочил, че Украйна очаква компенсация за споделянето на своята експертиза, която може да включва финансиране, технологични трансфери или военна техника. Една от предложените договорености включва партньорски държави да доставят ракети за системата за противовъздушна отбрана Пейтриът в замяна на украински дронове-прехващачи. Япония, която произвежда ракети Пейтриът по лиценз, също преразглежда дългогодишните си ограничения върху износа на смъртоносно военно оборудване като част от тази дискусия и сигнализира готовност да ги изпрати на Украйна. Отбранително-индустриалната база на Украйна се разширява бързо, за да отговори на нарастващото търсене, като производството на дронове се увеличава рязко и далеч надхвърля вътрешните нужди за борба с Шахед. С все повече държави, които започват да интегрират украински дронове прехващачи в своите въоръжени сили, основната ударна способност на Иран, масираните атаки с дронове, става по-лесна за неутрализиране. Според Блумберг Съединените щати са разположили около десет хиляди дронови системи Меропс в Близкия изток, за да помогнат в защитата срещу дрон заплахи. еЙ ТОВА МУ КАЗВАТ КОГАТО НЕ ТИ БЛИЖИШ СЛАДОЛЕДЪТ А ТОЙ ТЕБЕ.....сЕГА ИМ СЕ ВРЪЩА НА ТЕЗИ ШАШНАТИ ТУРБАНИ.

Ето и още от сериала "Наглост и безразсъдъци": https://www.vesti.bg/sviat/trymp-napadna-nato-strahlivci-6254907 Президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува страните от НАТО в петък за това, че се държат като „страхливци“, посочвайки отказа им да помогнат за повторното отваряне на Ормузкия проток, блокиран от Иран. Тръмп се ядоса: НАТО е задънена улица! "Без САЩ, НАТО е "хартиен тигър"! Те не искаха да се включат в борбата за спиране на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Сега, когато битка е спечелена във военно отношение, с много малка опасност за тях, те се оплакват от високите цени на петрола, които са принудени да плащат, но не искат да помогнат за отварянето на Ормузкия проток - проста военна маневра, която е единствената причина за високите цени на петрола. Толкова е лесно за тях, с толкова малък риск. Страхливци, и ние ще го запомним!"

Япония и Русия се връщат към ситуация на противопоставяне Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/ Курилските острови, които се простират от японския Хокайдо до руския полуостров Камчатка, са под руски контрол от 1945 г. насам. Япония обаче предявява претенции към четирите най-южни острова – Итуруп (Еторофу), Кунашир (Кунашири), Шикотан и групата Хабомай – и ги нарича свои „Северни територии“. GIS Автор: Калоян Тренов Докато погледът на международните наблюдатели е насочен към горещите точки по света – войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток, териториалните претенции на Китай за Тайван и по-агресивната външна политика на САЩ през изминалите месеци, някои места с тлеещо напрежение минават на заден план. Такъв пример са и обтегнатите взаимоотношения между Япония и Руската федерация, в основата на които стои стремежът на Токио да подсили военното си присъствие в региона и статутът на Курилските острови (наричани в Япония „Северните територии“). Курилските острови: въпрос на география и икономика Курилските острови са част от руската Сахалинска област, като най-западният от тях се намира на по-малко от 30 км. от втория по големина японски остров Хокайдо. Вулканичният архипелаг, с население под 20 000 души, се състои от 20 големи и повече от 30 малки острова, като само 8 от тях са населени. (Фигура 1) Обща карта на региона, включваща документираното разположение на руските военни сили до 10 октомври 2024 г. Автор: David Batashvili. „Russian Military Forces: Interactive Map“. Georgian Foundation For Strategic and International Studies, 2026. Те имат стратегическо значение за Русия, тъй като разделят Охотско море от Тихия океан и са ключови за свободното движение на руския Тихоокеански флот. Освен това предоставят добри възможности за разузнавателни дейности и са удобни за разполагането на военна техника, чрез която да се оказва натиск върху съседна Япония. Основният икономически отрасъл на архипелага е риболова, който също често е причина за спорове. Освен това на островите има значителни находища на вулканична сяра и пирит. По време на изследване в периода между 2012 г. и 2013 г. близо до островите са открити залежи на газохидрати, но към момента все още няма опити за използването им като енергиен източник. История на надпревара за контрол на територия Двете държави имат дълга история на конфликти и напрежение от установяването на дипломатическите и търговските им взаимоотношения през 1855 г., като основната причина е била контролът върху Корейския полуостров и Манджурия (историко-географски регион, който съвпада с днешен североизточен Китай и части от Руския далечен изток). Съревнованието между двете държави води до Руско-японската война от 1904-1905 г. , която завършва с японска победа. До началото на Втората световна война надпреварата между двете държави за контрол над региона не спира, като също така не липсват и погранични сблъсъци. През 1941 г. СССР и Япония подписват пакт за неутралитет, който позволява на двете държави да се фокусират върху другите фронтове. Въпреки това СССР обявява война на Япония през август 1945 г. , като основна цел за руснаците, освен Манджурия и полуостров Корея, стават и Курилските острови. Инвазията е успех за СССР и Япония губи контрола върху архипелага. Между двете държави така и не е подписан официален мирен договор, което и до днес подхранва напрежението за статута на Курилските острови. През Студената война Япония остава в сферата на влияние на САЩ, поради което отношенията със СССР продължават да бъдат обтегнати, а спорът за Курилските о-ви и нуждата от официален мирен договор остават на преден план за дипломатите от двете страни. Опити за сближаване и разрешаване на въпроса са направени през 1990-те години, но без особен успех. Структура на военните сили Руските сили в региона са разположени на няколко ключови позиции: Владивосток и околностите му, най-южните части на о. Сахалин, Курилските о-ви и южните части на п-в Камчатка. (Фигура 2) Базата на Тихоокеанския флот във Владивосток. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Във Владивосток се помещава командването на руския Тихоокеански флот, състоящ се от 23 подводници (14 ядрени подводници и 9 дизелови подводници) и 57 бойни кораба. Те включват: един ракетен крайцер, пет миноносци, пет разрушителя, пет фрегати, осем корвети, други 17 кораба за патрул и брегова охрана, 12 миночистача, както и четири десантни кораба, и пет десантни катера. Основната част от тях се намират във военноморските бази във Владивосток, Фокино, Корсаков (южната част на о. Сахалин) и Петропавловск-Камчатски (п-в Камчатка). Към силите на Руската федерация в Тихия океан се включват и 77-те кораба на бреговата охрана от различен тип. Сухопътните сили на флота се състоят от две морски пехотни бригади, един морски пехотен полк, един военноморски батальон на специалните сили, три брегови артилерийски бригади, един брегови артилерийски батальон, две брегови артилерийски батареи. (Фигура 3) Командването на 5-та армия в Усурийск. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. На ключови позиции са разположени множество зенитно-ракетни комплекси RS-SA-10B „Grumble“ (С-300ПС) и RS-SA-12 „Gladiator/Giant“ (С-300В „Фаворит“), RS-SA-21 „Growler“ (С-400 „Триумф“), RS-SA-22 Greyhound (Панцир С-1), ракетни комплекси за брегова отбрана RS-SSC-5 „Stooge“ (3К55 „Бастион“) и RS-SSC-6 Sennight (3К60 „Бал“), както и други видове ракетни установки, и гаубици. Също така сухопътните сили притежават голям брой бронирани транспортьори и танкове, най-вероятно модел Т-80. (Фигура 4) Силите на Русия на остров Сахалин и на южните Курилски острови. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Военновъздушните сили на Русия в региона разполагат с различни модели изтребители МиГ-31 („Foxhound“), Су-27 и Су-30 („Flanker“), различни модели хеликоптери Ка-27 и Ка-29 („Helix“), противолодъчни и разузнавателни самолети (ИЛ-38) „May“ както и други транспортни, разузнавателни и противолодъчни летателни апарати. Отделените от Тихоокеанския флот сухопътни сили са под командването на 68-ми армейски корпус, разположен на остров Сахалин. Частите, от които се състои са една „картечно-артилерийска“ дивизия, с местоположение на Курилските о-ви, и една механизирана бригада, с местоположение на о. Сахалин. На север от Владивосток в град Усурийск, близо до границата с Китай, се намира щабът на руската 5-та армия, състояща се от механизирана дивизия, механизирана бригада, артилерийска бригада, ракетна бригада и огнехвъргачен батальон. Освен големия брой бронирани транспортни средства, танкове, гаубици, ракетни установки, минохвъргачки и противотанково снаряжение, 5-та армия има и 12 балистични ракети с малък обсег RS-SS-26 „Stone“ (9К720 „Искандер-М“) с обсег до 500 км. Ракетите „Искандер“ могат да бъдат и оборудвани с ядрени бойни глави. (Фигура 5) Силите в Петропавловск-Камчатски, полуостров Камчатка. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“. Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/

Повлече ги. НАТО не може цащото то е съюз за отбрана. Но иначе редица страни му подписаха помощр с изключение на пращане на кораби в Хормуз...Последно поне така четох.

Това са чудесни левичарски нагласации, но в тях отсъства един проблем, който не се разбра. Смешно е дори да се помисли че сегашния ИРАН е Ислямска република... това е не само нелепо. Идеологията на аятолаха не беше само шиизма и ислямизацията на ИРАН. Той стигна в грандоманщината си да се представи за спасител на исляма в битката му с шейтанския запад. Моделът на автокрацията не беше просто религиозен в докрината си, той гледаше към света, а не навътре. От десетилетие и нагоре бавно и методично се разрастваше и организираше... и нямаше кой да го спре. И не че не опитаха... Атаката миналата година, както и сегашната срещу Иран не са хрумвания на един или друг... просто разузнаванията бяха наясно със заплахата и най-силно и непосредствено беше заплашен Израел. Но войната на Иран не беше само срещу него - проникнаха в Африка, направиха си центрове чак във Венецуела и ползваха целия глобус за да реализират плановете си и заобикаляха всякакви ограничения. Изнесоха омразата си и сред останалите съседи около тях, създадоха и финансираха "милиции" до степен да ги превърнат в отделни армии, скрити в други държави... И знате как държави като ЛИВАН Хисбула завзеха властта на практика. И този модел продължаваше и в ОАЕ, в КАТАР... Иран направи това не за да се съхрани от дяволския запад, а заради далеч по-широки амбиции... Нямаше кой да ги спре по друг начин - те решиха чудесно вътрешната си съпротива и първите години след самата революция такъв апарат за вътрешен тотален контрол никой не е изграждал освен Китай, СССР и Северна Корея. Но не им стигаше това... Има един "голям аятолах", който не се афишира ... той скоро издаде "религиозна фетва" към "всички мюсюлмани", не само към шиитите. Религията и автокрацията се събраха и никоя друга страна сред ислямските не успяха в това, освен Иран. Дори сунитите си траят, макар враждебността между двете основни секти в Исляма да е взела повече кръв и животи отколкото където и да е другаде. Няма друга държава която чудесно да си беше направила сметката да държи контрол далеч извън границите си. Но не и към север... Всъщност революцията и модела целият беше заимстван именно от СССР - както и Китай, както и на С.Корея. В случая на ИРАН, обаче за първи път имаше ползван строг религиозен елемент в доктрината и това е бетонира допълнително. Израел не беше просто религиозна цел, нито религиозен враг - просто беше единствената държава в този регион, която беше пречка за този религиозен пробив... и за манията им да се разрастват и да сеят където могат контрола и войните си само и само да си угодят на грандоманщината. Имперските амбиции на сегашния Иран нямат нищо общо с корена си ПЕРСИЯ. Последната е била своеобразен център и средище на наука, култура, изкуство, особено в епохите на разцвет. Всичко това отдавна е изгубено, когато чрез един цар религиозния шиизъм завзема властта преди много години... И оттогава тази Империя... вече няма нищо общо с ПЕРСИЯ - всичко постепенно угасва и се разбягва и остава само историята.