ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста

[Пeтков]

Здравей scaner,

При постоянна разлика във фазите картината е статична. Заблудил си се че самите фази играят някаква роля. Amazon ти е дал добра статия, там нещата са добре обяснени математически.

Амазон не е дал нищо което да е във подкрепа на представата му че при взаимоподвижни светлинни вълни се получава статична интерференчна картина ..Сори!..

А на теб от къде ти се привидя необходимост от постоянна разлика във фазите при две еднакви взаимоподвижни вълни?.. Айде да речем , че специално съотношение на скоростите на двете взаимоподвижни вълни е възможно да се получи "стробоскопичен ефект" на двете фази при което да се види статична интерференчна картина.. Но това брато не е правило а изключение .. За какво вреш такива изключения като че ли са правило.. А?..

И въобще какво се правиш на интересен с такива подмятания за изключения ?.. А?

Правиш се на по хитър от другите клубари тука в клубът ли ?.. Айде олън !..

[Пeтков]

При постоянна разлика във фазите интерференчната картина е статична. Това се учи в основните учебници, и не му е мястото да ти го разясняваме тука. Никакви стробоскопични ефекти, никакви изключения, никакви фантазии няма да ти помогнат, ако не си изясниш този прост факт.

Е.. и ?.. Ще имаме ли постоянна разлика на фазите при две еднакви вълни движещи се с различна скорост към интерференчния екран ? Я се пробудете бре !.. или спите или па толкоз можете..

А момчето ти е посочило математиката, където ясно се вижда че разликата във фазите е постоянна.

То ако такава математика управляваше битието немаше да има динамична интерференчна картина .. ама то има мааму стара..

Няма такава математика която да ззаповяда на обективната действителност каква требе да бъде.. Няма такава математика която може да докаже че разликата на фазите при интерференчния екран требе да е по дефолт една и съща.. Тутуууу , нема !..

Сбъркан ви е файла братци .. зомбирани сте и това ви пречи да мислите..

[scaner]

Елементарната математика показва, че при интерференция на два светлинни лъча с различни, но постоянни във времето скорости, се получава статична интерференчна картина, така както такава е предсказана за опита на Майкелсън и Морли. Фактът че интерференчната картина при ефекта на Саняк не е статична, показва че обяснението на ХСВ не е верно.

Здравейте Amazon!

Струва ми се че тук бъркате. При равномерно въртене на интерферометър на Саняк интерференчната картина е статична. Това ясно се вижда от анализа даден например в тази статия на Малыкин: http://ufn.ru/ru/articles/2000/12/c/. Там ще се уверите, че и при ефекта на Саняк при равномерно въртене разликата във фазите е постоянна, тоест картината е статична. Предполагам, в случая сте объркал интерферометъра на Саняк с лазедрния жироскоп, където наистина интерференчната картина е динамична и се броят импулси, чиято честота е пропорционална на ъгловата скорост. Там е в сила броенето на максимумите на стоящата вълна, и принципът малко се различава от този на Саняк.

Друго място, където пряко е указано наличие на статична (и само изместена) интерференчна картина при постоянна ъглова скорост е в Уикипедията.

Грешката ви обаче наистина помогна да се покаже как Петков отчаяно се опитва да се нагоди, и сменя обяснения като носни кърпички , тоест обясненията му не следват някаква логика.

[scaner]

Е.. и ?.. Ще имаме ли постоянна разлика на фазите при две еднакви вълни движещи се с различна скорост към интерференчния екран ? Я се пробудете бре !..

Да. Разликата във фазите се определя от разликата в изминатите оптични пътища, а тя от източника до екрана е еднаква.

То ако такава математика управляваше битието немаше да има динамична интерференчна картина .. ама то има мааму стара..

Няма такава математика която да ззаповяда на обективната действителност каква требе да бъде.. Няма такава математика която може да докаже че разликата на фазите при интерференчния екран требе да е по дефолт една и съща.. Тутуууу , нема !..

Сбъркан ви е файла братци .. зомбирани сте и това ви пречи да мислите..

Петков не разбира математиката, сменете Петков! Нищо друго няма да помогне.

За твое съжаление, няма динамична интерференчна картина. Можеш сам да прочетеш ТУК.

[Пeтков]

Да. Разликата във фазите се определя от разликата в изминатите оптични пътища, а тя от източника до екрана е еднаква.

За да не боксуваме в едно и също ти предлагам да се запознаеш с ето този интересен дебат със Шпага:

Ето един прекрасен въпрос на умницата Шпага :

А ето и моят отговор на въпросът на Шпага :

Благодаря ти за хубавия въпрос !..Този твой въпрос ме подсети че към презентацията на ХСВ трябва да напиша още една статия свързана с енергията на излъчената вълна и енергията предадена на наблюдателя от електромагнитната вълна..Това е много важен въпрос и аз се радвам, че ме подсети , че не съм го разяснил в презентацията.. Ще те черпя за това !..

Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ .. Скороста на вълните е параметър на СВ и във всички СВ е С=300000 км сек .. Но ако ли между първичния источник на светлина и интерференчния екран има преизлъчване и преизлъчвателите са с различна взаина скорост то преди да бъде дадена вълна преизлъчена тя бива уловена от наблюдателя което ще рече че до момента на улавянето тя се е разпространявала в СВ на този наблюдател който ще я улови и преизлъчи..Това ше рече, че преизлъчвателя се явява както источник така и наблюдател на светлинната вълна.. Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн..

Така ако от първичния источник бъдат излъчени две еднакви вълни които бидейки разделени от делително огледало и по нататък едната от вълните бъде преизлъчена в близост до интерференчния екран от въртящо се огледало (играещо роля на подвижен наблюдател и източник)то ще се появи пространствен участък от първичния источник до въртящото се огледало в който участък скороста на светлинната вълна спрямо СВ на въртящото се огледало С=300000 км/сек ще се сумира според ГТ класически със периферната скорост на огледалото спрямо интерференчния екран и ще има скорост С=(300000 км/сек + V) спрямо интерференчния екран.. Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза..Еднаквата скорост на двете вълни към интерференчния екран се дължи на движението на двете вълни в СВ на интерференчния екран..

В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква(И аз смятам да разясня това в отделна статия към презентацията на ХСВ!) защото енергията зависи от честотата , но това е без значение за интерференчна картина която ще се наблюдава при един модифициран опит на Бекман и Мендикс при въртящо се огледало разположено в близост до интерференчния екран във вакуумната тръба.

Забележи и това, че макар спрямо интерференчния екран една такава преизлъчвана вълна няма да мени честотата си и енергията и остава константна спрямо светоносната среда в която тя се разпространява..В такъв смисъл двете вълни са еднакви във двата СВ и макар и да са с разместени фази при интерференчния екран те пак са си еднакви вълни при интерференчния екран..

Ако ли въртящото се огледало във модифицирания опит на Бекман и Мендикс се ускорява то при интерференчния екран ще се наблюдава динамична интерференчна картина дължаща се на постоянно разместване на фазите на двете вълни ..

Ето това е моят отговор на твоят интересен въпрос.. Благодаря ти за него !.. Мисля че той ще помогне и на другите клубари да си изяснят тези моменти в ХСВ..

Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина..

Петков не разбира математиката, сменете Петков! Нищо друго няма да помогне.

За твое съжаление, няма динамична интерференчна картина.Можеш сам да прочетеш ТУК.

Имаааа !.. Има динамична интерференчна картина .. По горе в отговорът ми с едрите букви на въпросът на Шпага съм показал как и кога се получава такава динамична интерференчна картина според ХСВ ..Същото се доказва и от опита на Саняк..

А за Петков не бързайте със смяната братци !.. Петков ше ви смени СТО-тото със ХСВ !..

[Пeтков]

Здравей scaner,

Здравейте Amazon!

Струва ми се че тук бъркате. При равномерно въртене на интерферометър на Саняк интерференчната картина е статична. Това ясно се вижда от анализа даден например в тази статия на Малыкин: http://ufn.ru/ru/articles/2000/12/c/. Там ще се уверите, че и при ефекта на Саняк при равномерно въртене разликата във фазите е постоянна, тоест картината е статична. Предполагам, в случая сте объркал интерферометъра на Саняк с лазедрния жироскоп, където наистина интерференчната картина е динамична и се броят импулси, чиято честота е пропорционална на ъгловата скорост. Там е в сила броенето на максимумите на стоящата вълна, и принципът малко се различава от този на Саняк.

Браво scaner!.. Бой с канчето по тиквата на своите !.. Те го те, цял професор заглявуши и окото ти не мигна !..

Много готин си бил , ама как не съм те разбрал досеги ?..

Друго място, където пряко е указано наличие на статична (и само изместена) интерференчна картина при постоянна ъглова скорост е в Уикипедията.

Досущ както го обясних на Шпага на нейния готин въпрос !..

Грешката ви обаче наистина помогна да се покаже как Петков отчаяно се опитва да се нагоди, и сменя обяснения като носни кърпички , тоест обясненията му не следват някаква логика.

Петков нагажда .. Всички сме принудени да нагаждаме представите си към обективната действителност която пущината му не се интересува от нашите мераци да си представяме еди как си нещата (като гуруто да речем с представата си за относителна едновременност на събитията) а си кара по своему пущинската му обективна действителност и не ни бръсне за слива с нашите психомоторни представи(като на гуруто да речем) .. Затуй братци бъдете така добри да нагаждате представите си към обективната действителност .. Друг чалъм да се прави наука нема , не е имало и нема и да има !.. Ей че готино го казах!.. чекай да си го запиша в тефтерчето дето си записвам великите мисли на бай Петков !..

[aleksandar]

Не съм ти гледал абсолютно всичките обяснения Петков. Закоето се извинявам ако задавам вече разяснени въпроси.

Теорията ти доколкото съм разбрал, донякъде съвпада с моите възгледи (доколкото са формирани)

Да те запитам няколко въпроса.

Светлината когато се излъчи по пътя си, и с отпрявна точка абсолютната нула, с различна скорос ли се движи.

Колко точно голям е СВ? По-малък от частица, колкото нея, по голям, и доколкото разбрах сбора от СВ-ми обуслявят нещо като плътност на СВ през който се пречупва светлината като призма ... с аберацията не съм запознат, но при нея има ли увеличение на размера на видимото тяло (така като през лупа щом се пречупва).

Скороста на светлината спрямо абсолютната нула, може ли да бъте по голяма от 2C ,доколкото разбрах може да е по голямо от С тъй като обясни че светлината спрямо наблюдател С=300000км/с тъй като се завлича от СВ (СВ подвъна и вътре скороста С се събират, спрямо абсолютната нула). Тъй като скороста на светлина не може да догони СВ на тяло движесто се със скороста на светлината, ще рече че максималната скорост е 2С.

Провери трудовете на СтеФан Маринов и дали неговия опит с спусаците обяснява твоята теория.Можеш съответно да повториш опита вкъщи. за ~1000 лв (малка цена за да докажеш че си прав)

имаше някаде обяснения за честота и скорост ще ги потърся и сигурно пак ще те попитам.

Един квант светлина каза че се анихилира, така ли е. Мисля че другите си мислят за различни направления (като един квант не може или може да се движи по разлини направления), и за тва се объркват. и как точно се разпространява светлината в структурата на матерялите, под електроните извън електроните от кое се отблъсква. Дали при преминаването си до ядро светлината е подобна на преминаваща до масивно тяло от сорта на слънцето, но поради малките разстояния силата на привличане или плътността на СВ е довтатъчно голяма час от кванта да се увлече част да се завърти около ядрото което предизвиква повишаване на нивото на електроните и сътответно фотоелектричния ефект и част просто се пречупва, разясни ми.

След като обясниш размерите моля да ми кажеш каква е формата на СВ, при инерциална скорост, при ускорение, и при ускорение на ускорението.

Защотото стигнах наскоро до един парадокс, независимо дали скороста на светлината зависи от източника или е абсолютна разстоянието което ще се измене между две точки е еднакво. (можеби откривам топлата вода, но... )

Поздрави Александър Матеев

[Пeтков]

Здравей aleksandar ,

Не съм ти гледал абсолютно всичките обяснения Петков. Закоето се извинявам ако задавам вече разяснени въпроси.

Теорията ти доколкото съм разбрал, донякъде съвпада с моите възгледи (доколкото са формирани)

Да те запитам няколко въпроса.

Радостно е че антирелативистите в клубът стават с един почече ..

Светлината когато се излъчи по пътя си, и с отпрявна точка абсолютната нула, с различна скорос ли се движи.

Не разбирам добре въпросът ти .. Нямам си идея какво е това "отправна точка абсолютната нула".. Моля те разясни това..

Колко точно голям е СВ? По-малък от частица, колкото нея, по голям

СВ е толкова е голям колкото е голяма самата вселена..Той е като КС която сме запълнили със полева форма на материята..

и доколкото разбрах сбора от СВ-ми обуслявят нещо като плътност на СВ през който се пречупва светлината като призма

Не, не съм казвал това .. Нека за това мислят "хардуерчиците " на вакуумът..

с аберацията не съм запознат, но при нея има ли увеличение на размера на видимото тяло (така като през лупа щом се пречупва).

Не, аберацията е свързана с движението на земята(на наблюдателя).. Аберацията няма връзка със гравитационните лещи..

Скороста на светлината спрямо абсолютната нула, може ли да бъте по голяма от 2C

Както казах и по горе не мога да отговоря щото не знам какво имаш впредвид понятието "абсолютна нула"

доколкото разбрах може да е по голямо от С тъй като обясни че светлината спрямо наблюдател С=300000км/с тъй като се завлича от СВ (СВ подвъна и вътре скороста С се събират, спрямо абсолютната нула). Тъй като скороста на светлина не може да догони СВ на тяло движесто се със скороста на светлината, ще рече че максималната скорост е 2С.

Според ХСВ няма максимална скорост ..Според ХСВ има скорост на светлината спрямо СВ С= 300000 км/сек , такава е и скороста на светлината спрямо перменентно инерциалния наблюдател..Скороста на един обект спрямо друг обект според ХСВ не зависиси от скороста на светлината спрямо даден СВ..

Провери трудовете на СтеФан Маринов и дали неговия опит с спусаците обяснява твоята теория.Можеш съответно да повториш опита вкъщи. за ~1000 лв (малка цена за да докажеш че си прав)

имаше някаде обяснения за честота и скорост ще ги потърся и сигурно пак ще те попитам.

Не, Стефан Маринов не достига до понятията за многопроцесност на светлината на които понятия е базирана ХСВ.. Идеята за многопроцесност на светлинното явление е уникална в науката , преди мен никой не е разглеждал такива представи..

Един квант светлина каза че се анихилира, така ли е.

Да при улавяне на кванта светлина от даден наблюдател многопроцесното светлинно явление породено при излъчването на кванта светлина престава да съществува в природата..

Дали при преминаването си до ядро светлината е подобна на преминаваща до масивно тяло от сорта на слънцето, но поради малките разстояния силата на привличане или плътността на СВ е довтатъчно голяма час от кванта да се увлече част да се завърти около ядрото което предизвиква повишаване на нивото на електроните и сътответно фотоелектричния ефект и част просто се пречупва, разясни ми.

Нямам ясна идея по този въпрос..

След като обясниш размерите моля да ми кажеш каква е формата на СВ, при инерциална скорост, при ускорение, и при ускорение на ускорението.

СВ няма форма , СВ е като вселената .. Т.е. отвън и отвътре е ограничен от геометрична точка ако мога така да се изразя..

Т.е по същия начин по който се изерпва пространството в близката околност на една геометрична точка по същия начин се изчерпва пространството и в околноста на "периферията" на СВ и на вселената.. Но това е разговор за друга тема..

Защотото стигнах наскоро до един парадокс, независимо дали скороста на светлината зависи от източника или е абсолютна разстоянието което ще се измене между две точки е еднакво. (можеби откривам топлата вода, но... )

Разстоянието не е относително понятие и то не зависи от избот на инерциален наблюдател .. Растоямието съгласно всички инерциални наблюдатели е едно и също .. Пътят обаче е относително понятие и той зависи от изборът на отправна рамка (наблюдател)

желая ти успех !

[Amazon]

Здравейте Amazon!

Струва ми се че тук бъркате. При равномерно въртене на интерферометър на Саняк интерференчната картина е статична. Това ясно се вижда от анализа даден например в тази статия на Малыкин: http://ufn.ru/ru/articles/2000/12/c/. Там ще се уверите, че и при ефекта на Саняк при равномерно въртене разликата във фазите е постоянна, тоест картината е статична. Предполагам, в случая сте объркал интерферометъра на Саняк с лазедрния жироскоп, където наистина интерференчната картина е динамична и се броят импулси, чиято честота е пропорционална на ъгловата скорост. Там е в сила броенето на максимумите на стоящата вълна, и принципът малко се различава от този на Саняк.

Друго място, където пряко е указано наличие на статична (и само изместена) интерференчна картина при постоянна ъглова скорост е в Уикипедията.

Грешката ви обаче наистина помогна да се покаже как Петков отчаяно се опитва да се нагоди, и сменя обяснения като носни кърпички , тоест обясненията му не следват някаква логика.

Да, прав сте. Пред мене е описанието на ЛГК-200, който е класически лазерен жироскоп на основа ефекта на Саняк, съчетан с биене на две близки честоти. Само в този случай има динамична интерференция, поради смесването на различни излъчени честоти. В класическият ефект интерференчната картина е само изместена, но е статична при постоянна ъглова скорост на въртене.

Извинявам се на всички които съм заблудил с твърдението, че ефектът на Саняк създава динамична интерференчна картина. Това не е вярно,

Петков сам се изработи, почти без наша помощ, защото се опитва да обяснява неща които не разбира.

Експериментално е доказано, че ефекта на Саняк не зависи от груповите скорости на вълните в интерферометъра, а само от техните фазови скорости. Нещо повече, доказано е че ефектана Саняк не зависи дори от наличието на светлина - ефектът е постиган и с интерференцията на електрони и неутрони. Тоест това е ефект, основан на инерционните свойства на квантите, а техните вълнови свойства се използуват само за визуализацията му. Но ако кажем това на Петков, той силно ще се запече. А като се отпуши...

[Amazon]

Никъде в статията която си дал не се показва че при различна скорост на две вълни се получава статична интерференчна картина.. сори ..

Това се учи в училище. А се основава на константната разлика в пътищата на вълните до екрана.

Абе ти убаво си дал статията ама ни най малко тая статия не доказва че при различна скорост на две вълни ще се получи еднаква фаза при интерференчнич екран а напротив показва на

АНИМАЦИЯТА КЪМ СТАТИЯТА

че когато имаме ефир взаимоподвижен с опитната постановка ММ двете вълни пристигат изместени(в зависимост от завъртането на опитната установка) спрямо интерференчния екран и следователно пристигат в различна фаза което ще рече че картината е динамична при въртене на установката ММ..

Объркал си се нещо брато . Виж ако имаме ефир напълно покоящ се спрямо опитната установка на ММ то няма да има никаква промяна на интерференчната картина при въртене на опитната установка на ММ..В анимацията фиксирай скороста на ефира да е нула и обърни внимание че както и да завъртиш установката двата лъча пристигат синхронно при интерференчния екран..

Анимацията към статията показва постоянна разлика във фазите, което задължително води до статична картина.

Ти не сравнявай ефекта на Саняк с опитната установка ММ.. Това са различни опити и от тях се очакват различни ефекти съгласно ХСВ.. При установката на Саняк всеки участък между две огледала се изминава от светлината с различна скорост спрямо интерференчното огледало тъй като се изминава със скорост С=300000 км /сек спрямо улявящото огледало а улавящите огледала са различни и следователно и относителната скорост на светлинната вълна спрямо интерференчния екран е различна и зависи от скороста на улавящото огледало спрямо интерференчния екран..

Вашето обяснение, че взаимонеподвижни източник и наблюдател под формата на огледала имали различни вектори на скоростта и това било достатъчно за наличие на Доплеров ефект показва, че и въртящ се интерферометър на ММ трябва да показва същият ефект, защото там имаме същото разположение на огледала-източници и наблюдатели. Само дето не показва, но показва че нищо не обяснявате а само редите думи.

[aleksandar]

СВ е толкова е голям колкото е голяма самата вселена..Той е като КС която сме запълнили със полева форма на материята..

СВ не съществува там където не съществува материя прав ли съм?

свртлината пътуваща през свелената получена при големия взрив прониква през вакуум който не притежава СВ ина границата на разпространение на полевата форма на материята "светлината" какво се случва. къде е границата на СВ върви пред светлината ли ?

Но все пак казваш, че разграничаваш СВ на източник от СВ на приемник. От друга страна има един общ сподвижен вакуум който съдържа тези СВ-ми.

Има ли рязка граница СВ, демек изведнаж ли се случва тази промяна в скороста спрямо източника. или действа като плавно ускорение.

Цитат

Светлината когато се излъчи по пътя си, и с отпрявна точка абсолютната нула, с различна скорос ли се движи.

Не разбирам добре въпросът ти .. Нямам си идея какво е това "отправна точка абсолютната нула".. Моля те разясни това..

Аз не разбирам дали твоята теория има начин на движение което се описва като без движение. Всичките ти отделни инерциални системи се държът като обсолютни нули на движение (понеже скоростта на светлината е С към нях независимо посоката на движение).

Фактически за теб ускорението е движение в нормалния смисъл :? доколкото разбрах.

Абсолютната нула за мен е където закона за движение на едно тяло е равно на нула. Проследи опита със спусъците. Ако се направи опитна постановка с 3 взаимопорпендикулярни такива опита извършени по едно и също време, при усповие, че предоставя реални резултати, ще даде възможност за намиране на реалния вектор на движението. Монтирано в космически коръб ще може да се направлява за да се намери абсолютната нула на движението и спрямо този стациониран кораб ако се направят научни опити с които ще може да се определи реалната взаимовръзка между релативност и абсолютност.

Опита със спуцъците, се основава на разликите в резултатите получени през еднакъв период на време. Защото вектора на движението ни се променя през времето. Приема се че скороста на светлината е константа спрямо абсолютната нула, при което се получава разлика в измерванията по посока и обратно по посоката на движение като средната скорост е както ти казваш. Поне така мисля че пише в изследването за абсолютната скорост на земята ?

В СТО има доста мистификация и доста грешни обезателности които се вижда, че са ...

Един научен ум когато се запознае с него в началото го отрича след тва си казва еми не може да е друго, след тва иди го убеждавай че е злетак. Моляте не прави грешката да си 100% сигурен в себеси, не се страхувай да отхвърляш нещо от тезата си а гледай да продължаваш да мислиш , но не по формулите на нагоденков.

Според ХСВ няма максимална скорост ..Според ХСВ има скорост на светлината спрямо СВ С= 300000 км/сек , такава е и скороста на светлината спрямо перменентно инерциалния наблюдател..Скороста на един обект спрямо друг обект според ХСВ не зависиси от скороста на светлината спрямо даден СВ..

Много се радвам че го казваш, защото имам машина която след няколко века ускорение (ако може да издържи толкова с гориво и т.н.) може да надмине скоростта на светлината и да я надминава неограничено. Обаче вътре в кораба как ще се вижда ми е въпроса. Май ше се кара слепешката

Имам един въпрос

Има ли разлика между излъчена и отразена светлина и да ми обясниш какво става с този модел.

В кораб движещ се със скоростт на светлината, има източник на светлина. Зад него (обратно по посока на движение има огледало) какво се случва със светлината ? (запознат си с аналога на Айнщайн че няма да си вижда отражението, обясни дали си съгласен снего и кажи какво би се случило според твойта теория с моя случай)?

И все пак скоростта на светлината спрямо даден обект не източник не приемник а спътник движещ се със скоростта на светлината в обратна посока но светлината настига оригинялния "наблюдате" значи скоростта на светлината може да надмине скоостта от С спрямо друго тяло.

Както и ако се разгледа отпрявна система едната светлина (така да речем селски) другата светлина може да е с релативна скорост над 2С ?

същевременно абсолютната скорост да е равна на релативната на наблюдателя плюс С.

Започни с това дали за теб има абсолютно пространство.

Искам да те попитам нещо което ми хрумна сега. Приемаме че скоростта на светлината е абсолютна. И следва огледало което се движи в пространството, при настигането си то е отразява и началния сигнал се връща със същата скорост, но останалата част се разгъва поради отместването на огледалото напред. Така дължината на кванта или там каквото е в крайна сметка ще се удължи. Възможно ли е промяната на тази дължина да е обяснението за червеното отместване или съответно синьото.Което не променя скоростта на светлината но променя фрмата и (както при струнната теория, да си го представим като струна която променя вида си)

[Пeтков]

Вашето обяснение, че взаимонеподвижни източник и наблюдател под формата на огледала имали различни вектори на скоростта и това било достатъчно за наличие на Доплеров ефект показва, че и въртящ се интерферометър на ММ трябва да показва същият ефект, защото там имаме същото разположение на огледала-източници и наблюдатели. Само дето не показва, но показва че нищо не обяснявате а само редите думи.

За да не боксуваме в едно и също ти предлагам да се запознаеш с ето този интересен дебат със Шпага:

Ето един прекрасен въпрос на умницата Шпага :

А ето и моят отговор на въпросът на Шпага :

Благодаря ти за хубавия въпрос !..Този твой въпрос ме подсети че към презентацията на ХСВ трябва да напиша още една статия свързана с енергията на излъчената вълна и енергията предадена на наблюдателя от електромагнитната вълна..Това е много важен въпрос и аз се радвам, че ме подсети , че не съм го разяснил в презентацията.. Ще те черпя за това !..

Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ .. Скороста на вълните е параметър на СВ и във всички СВ е С=300000 км сек .. Но ако ли между първичния источник на светлина и интерференчния екран има преизлъчване и преизлъчвателите са с различна взаина скорост то преди да бъде дадена вълна преизлъчена тя бива уловена от наблюдателя което ще рече че до момента на улавянето тя се е разпространявала в СВ на този наблюдател който ще я улови и преизлъчи..Това ше рече, че преизлъчвателя се явява както источник така и наблюдател на светлинната вълна.. Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн..

Така ако от първичния источник бъдат излъчени две еднакви вълни които бидейки разделени от делително огледало и по нататък едната от вълните бъде преизлъчена в близост до интерференчния екран от въртящо се огледало (играещо роля на подвижен наблюдател и източник)то ще се появи пространствен участък от първичния источник до въртящото се огледало в който участък скороста на светлинната вълна спрямо СВ на въртящото се огледало С=300000 км/сек ще се сумира според ГТ класически със периферната скорост на огледалото спрямо интерференчния екран и ще има скорост С=(300000 км/сек + V) спрямо интерференчния екран.. Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза..Еднаквата скорост на двете вълни към интерференчния екран се дължи на движението на двете вълни в СВ на интерференчния екран..

В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква(И аз смятам да разясня това в отделна статия към презентацията на ХСВ!) защото енергията зависи от честотата , но това е без значение за интерференчна картина която ще се наблюдава при един модифициран опит на Бекман и Мендикс при въртящо се огледало разположено в близост до интерференчния екран във вакуумната тръба.

Забележи и това, че макар спрямо интерференчния екран една такава преизлъчвана вълна няма да мени честотата си и енергията и остава константна спрямо светоносната среда в която тя се разпространява..В такъв смисъл двете вълни са еднакви във двата СВ и макар и да са с разместени фази при интерференчния екран те пак са си еднакви вълни при интерференчния екран..

Ако ли въртящото се огледало във модифицирания опит на Бекман и Мендикс се ускорява то при интерференчния екран ще се наблюдава динамична интерференчна картина дължаща се на постоянно разместване на фазите на двете вълни ..

Ето това е моят отговор на твоят интересен въпрос.. Благодаря ти за него !.. Мисля че той ще помогне и на другите клубари да си изяснят тези моменти в ХСВ..

Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина..

[Пeтков]

Здравей Александар,

СВ не съществува там където не съществува материя прав ли съм?

СВ е полева форма на материята свързана със вещественна частица .. Това съм го описал в презантацията на ХСВ :

ЗАПОЗНАЙ СЕ С ХСВ

Материала не е много и съм го събрал на едно място за да се чете по удобно..

свртлината пътуваща през свелената получена при големия взрив прониква през вакуум който не притежава СВ ина границата на разпространение на полевата форма на материята "светлината" какво се случва. къде е границата на СВ върви пред светлината ли ?

Аз не приемам теорията за Големия Взрив .. Тя намирисва на сътворение.. Според мен Големия взрив не е начало на вселената а е само етап от развитието на вечна несътворима и неунищожима материя .. Според мен не съществува никакво разширяване на вселената .. Идеята за такова разширяване е глупава и необоснована..

Но все пак казваш, че разграничаваш СВ на източник от СВ на приемник.

Не е съвсем така .. СВ е полево продължение на всяка вещественна частица без значение тя источник ли е или наблюдател.. Нещо повече , едно огледало да речем е както наблюдател така и источник и има един СВ..

От друга страна има един общ сподвижен вакуум който съдържа тези СВ-ми.

Всички СВ са абсолютно проницаеми и обтекаеми както помежду си така и с вещественните форми на материята..

Как ще наречем множеството от взаимоподвижни и споделящи едно и също пространство СВ е въпрос на терминология .. Може би най правилно според мен е да се нарича вакуумно множество..

Има ли рязка граница СВ, демек изведнаж ли се случва тази промяна в скороста спрямо източника. или действа като плавно ускорение.

Това също е обяснено във презентацията на ХСВ линк към която ти дадох по горе..

Аз не разбирам дали твоята теория има начин на движение което се описва като без движение.

Спомням си тази твоя идея за запълненост на пространството между две дочки със абсолютно твърди топчета които ударени от топче пренасят импулс от единия си край на другия край и там се предава импулсътна крайното топче което единственно отлита от групата топчета .. За съжаление при такъв удар имаме еластична деформация на топчетата и импулсът от удара на последното топче се пренася вълнообразно по редичката от топчета .. Същия ефект би имало ако удариш пружина .. Ето ти анимация на надлъжна вълна :

АНИМАЦИЯ НА НАДЛЪЖНИ ВЪЛНИ

Светлината когато се излъчи по пътя си, и с отпрявна точка абсолютната нула, с различна скорос ли се движи.

Галилей доказва че между покоят и инерциалното движение са равностойни като състояния.. С това отпада и идеята за абсолютна отправна система..

Всичките ти отделни инерциални системи се държът като обсолютни нули на движение (понеже скоростта на светлината е С към нях независимо посоката на движение).

В ХСВ не се борави с понятието инерциална система тъй като то е нереално понятие.. ХСВ борави с понятието Инерциален наблюдател което не означава че във цялото си протежение СВ свързан с този инерциален наблюдател е навсякъде инерциален..

Но понеже скороста на светлинната вълна е качество на СВ то спрямо СВ в зоната на който се разпространява светлинната вълна нейната скорост е винаги С=300000 км/сек .. За да добиеш наглед си представи как вълните в черно море се разпространяват във черно море със същата скорост с която се разпространяват в морето на една далечна планета която е взаимоподвижна със земята..

Т.е. скороста на вълната в тоя случай е качество на водата и спрямо водната повърхност вълните имат дадена скорост която не сависи от скороста на камъкът който прави вълните..

Фактически за теб ускорението е движение в нормалния смисъл :? доколкото разбрах.

За мен движението е такова каквото е в класическата физика .. Единственно нов момент имам в твърдението си че мястото на събитието е относително понятие и зависи от изборът на отправна система.. Също така аз твърдя че пътят е относително понятие поради относителноста на мястото на събитието..

Абсолютната нула за мен е където закона за движение на едно тяло е равно на нула. Проследи опита със спусъците. Ако се направи опитна постановка с 3 взаимопорпендикулярни такива опита извършени по едно и също време, при усповие, че предоставя реални резултати, ще даде възможност за намиране на реалния вектор на движението. Монтирано в космически коръб ще може да се направлява за да се намери абсолютната нула на движението и спрямо този стациониран кораб ако се направят научни опити с които ще може да се определи реалната взаимовръзка между релативност и абсолютност.

Мене ако ме питаш първият постулат на СТО че инерциалнотом движение и покоят са равностойни е неуспорим.. Единственнон различими са съсътоянията на въртеливо движение и на невъртене..

Много се радвам че го казваш, защото имам машина която след няколко века ускорение (ако може да издържи толкова с гориво и т.н.) може да надмине скоростта на светлината и да я надминава неограничено.

От къде толкова гориво за такава машина ?..

Има ли разлика между излъчена и отразена светлина

Според ХСВ няма разлика..отражението е също ислъчване..

Моляте не прави грешката да си 100% сигурен в себеси, не се страхувай да отхвърляш нещо от тезата си а гледай да продължаваш да мислиш

Чукаш на отворена врата!..

Аз не случайно беседвам във форумите .. За мен форумите са лакмусова хартия посочваща бъговете във всяка теория .. Благодарение на творческото мислене на клубарите ХСВ изживя огромна еволюция докато стигне до сегашните представи .. Мисля даже че и някой сегашни представи могат да бъдат ревизирани ако се окаже че не се корелират с обективната действителност .. Винаги съм слагал като най важни обективните закони и винаги съм смятал че представите си трябва да ги променяме докато се скорелират с обективната действителност..

Искам да те попитам нещо което ми хрумна сега. Приемаме че скоростта на светлината е абсолютна.

Не вярвай в абсолютни скорости !.. Всяка скорост е относителна , както и всяко движение е относително !..

[Пeтков]

ТУК ПОМЕСТВАМ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ СТАТИИ НА ХСВ :

----------------------------------------------------------------------

УВОД

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Здравейте гости на клуб физика,

Здравейте клубари от клуб физика,

След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата..

Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време..

Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време..

Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе..

-------------------------------------------------------------------

1.Първа статия

ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек..

Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим..

Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са:

1. Многопроцесност на светлинното явление

2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление

3.Абсолютност на едновременноста на събитията

4.Абсолютност на времето

5.абсолютност на пространството

6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение ..

7.Липса на частица -фотон в природата

8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото

9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната

10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята

Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята:

Всяка материя има две форми :

1.Вещева форма

2.Полева форма

Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството

Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага

Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото..

Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там..

Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности..

Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например..

Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум)

Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални..

По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало

са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател..

Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект..

край на първа статия

--------------------------------------------------------------------------------

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

------------------------------------------------------------------

Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ

Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ..

Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време ..

край на трета статия

----------------------------------------------------------------------

Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ

Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя..

край на четвърта статия

------------------------------------------------------------------------

Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ

При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на отместването на интерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата , на честотата на светлината..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична и неотместена от центърът на интерференчния екран а въртящи се огледала интерференчната картина е изместена но статична .. Статичноста се дължи на това че в последния етап на двете светлинни вълни към интерференчния екран имаме движение на светлинните вълни в един и същ СВ със една и съща скорост при константна честота на двете вълни .. Когато има променлива скорост ст на въртене на уреда на Саняк интерференчната картина е динамична и това се дължи на посточнното отместване на фазата на двете вълни при преизлъчването във СВ на интерференчния екран..

ЕФЕКТС НА САНЯК

Край на пета статия

--------------------------------------------------------------------------

Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ

В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен:

Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС

край на шеста статия

-----------------------------------------------------------------------

Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ

От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването..

Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо..

Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели..

край на седма статия

----------------------------------------------------------------------

Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА

При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата

При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2).

Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V..

Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало..

Край на осма страница

----------------------------------------------------------------------

Девета страница - ОПИТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ХСВ

Както вече стана на въпрос всички правени досега опити със светлината са в съгласие със ХСВ което е и потвърждение на верноста на ХСВ..

Но има необходимост от много категорично потвърждение на базата на опитна проверка на очакван според ХСВ опитен резултат..

Такъв опит е възможен и при това не е трудно осъществим .. Целта е да се докаже опитно че скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател има в неподвижната ИС скорост С=/=300000 км/сек .. Т.е. да се докаже че втория постулат на Айнщайн е погрешен и скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател е в неподвижната ИС С'= 300000 +V

Това може да бъде лесно доказано със модифициране на опитът БЕКМАН И МЕНДИКС и поставяне на въртящото се огледало в края на вакуумната тръба в близост до интерференчния екран .. При това положение светлинния лъч във вакумната тръба ще се движи с различна скорост С'= 300000 +V относно вакуумната тръба докато другия светлинен лъч който минава през вакуумната тръба без да се отразява във въртящото се огледало ще има спряма вакуумната тръба скорост С=300000 км/сек.. Така върху интерференчния екран ще попаднат два лъча които са пропътували вакуумната тръба със различна скорост и това ще доведе до промяна на интерференчна картина при промна на скороста на въртене на огледалото..

Всеки желаещ имащ възможност да осъществи ткъв опит може да се пробва ..Положителния резултат от такъв опит ще открие добри хоризонти пред изпълнителят на такъв опит..

Край на девета страница

--------------------------------------------------------------------------

Десета страница -За интерференчната картина при интерферометрите :

Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ .. Скороста на вълните е параметър на СВ и във всички СВ е С=300000 км сек .. Но ако ли между първичния источник на светлина и интерференчния екран има преизлъчване и преизлъчвателите са с различна взаина скорост то преди да бъде дадена вълна преизлъчена тя бива уловена от наблюдателя което ще рече че до момента на улавянето тя се е разпространявала в СВ на този наблюдател който ще я улови и преизлъчи..Това ше рече, че преизлъчвателя се явява както источник така и наблюдател на светлинната вълна.. Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн..

Така ако от първичния источник бъдат излъчени две еднакви вълни които бидейки разделени от делително огледало и по нататък едната от вълните бъде преизлъчена в близост до интерференчния екран от въртящо се огледало (играещо роля на подвижен наблюдател и източник)то ще се появи пространствен участък от първичния источник до въртящото се огледало в който участък скороста на светлинната вълна спрямо СВ на въртящото се огледало С=300000 км/сек ще се сумира според ГТ класически със периферната скорост на огледалото спрямо интерференчния екран и ще има скорост С=(300000 км/сек + V) спрямо интерференчния екран.. Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза..Еднаквата скорост на двете вълни към интерференчния екран се дължи на движението на двете вълни в СВ на интерференчния екран..

В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква защото енергията зависи от честотата , но това е без значение за интерференчна картина която ще се наблюдава при един модифициран опит на Бекман и Мендикс при въртящо се огледало разположено в близост до интерференчния екран във вакуумната тръба.

Забележете и това, че макар спрямо интерференчния екран една такава преизлъчвана вълна няма да мени честотата си и енергията и остава константна спрямо светоносната среда в която тя се разпространява..В такъв смисъл двете вълни са еднакви във двата СВ и макар и да са с разместени фази при интерференчния екран те пак са си еднакви вълни при интерференчния екран..

Ако ли въртящото се огледало във модифицирания опит на Бекман и Мендикс се ускорява то при интерференчния екран ще се наблюдава динамична интерференчна картина дължаща се на постоянно разместване на фазите на двете вълни ..

Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина..

край на десета страница

-------------------------------------------------------------------------------

[Пeтков]

Здравей Малоум 2,

Приятелю , цитатите ти са безобразни , не си личи кой цитат на когое , от кога е и т.н. Просто поднасяш в насипно състояние цитати ит всички клунари в клубът и който си нема работа да разплита обърканата прежда на цитатите ..

В клубът има прекрасен редактор на цитати, ми научете си да си служите с тоя иснструмент като ората !..

Здрасти, Петков!

Таман си мислех, че започваш да мислиш и, че ще отговориш незнайно (в смисъл, че не знаеш какво) на Шпага - гледам - ти мислиш как да се изплъзнеш от отговор (щото не ти оттърва, явно)

С грешка си !.. Отговорил съм на Шпага напълно акуратно и изчерпателно..

Това, добре. Запомнил си го.

Помня като компютър !..

"Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн.."

Това, обаче, откъде? Уж не променя скорост на вълната, пък "влияе" на скорост на вълната?! Няма "средно" след като не се влияе?!!

В огледалото брато с се вселили два духа :

1.Дух -наблюдател

2.Дух источник

Духът наблюдател влияе на скороста на светлината спрямо интерференчния екран докато Духът источник не влияе на скороста на вълната спрямо интерференчния екран.. .. Сложнотий бе брато !.. да се побърка чиляк!..

" Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза.."

Е, тук пък е направо напротив: Движението на източник влияе върху дължината на излъчената вълна (и на честотата)- затова и не може да се говори за изместване по фаза.(това "изместване" се уточнява само за кохерентни лъчи). И си личи, че и интерференцията е скрита за теб картинка. (не се коси - малко хора я ... разбират)

Абе пак сложнотии бе брато .. Хич не е лесна пустата му ХСВ.. Че и в тая жега !, хептен!..

Но нека все пак ти обясня па колкото схванеш..

Тук става въпрос за источника въртящо се огледало .. То като се върти има периферна скорост спрямо интерференчния екран.. Освен това то като огледало излъчва такава честота каквато пристига при него.. Но забележи че скороста на светлината към него е С=300000 км/сек а от него нататък е С=/=300000 ким/ спрямо него.. Това води до промяна на дължината на вълната след въртящото се огледало.. При интерференчния екран това определя честота отново равна на излъчваната и на улавяната от въртящото се огледало .. Трудно ли е това да го разбереш че макар ин да се променя дължината на вълната то честотата улавяна от въртящото се огледало не се променя , не се променя и честотата при интерференчния екран .. Всите честоти остават равни помежду си макар и дължината на вълната да е различна ч различните СВ..Ама ше речеш трудно е .. Ми трудно ще е като е жега.. Като позахладнее ше го схванеш..

"В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква(И аз смятам да разясня това в отделна статия към презентацията на ХСВ!) защото енергията зависи от честотата , ..."

Да, ама от честотата на фотон! - а нали за теб фотони няма, А?

Айде , айде! .. къде е казано от честотата на фотон .. Казано е от честотата на вълната , цитирам :

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

За справки тук

Така че според ХСВ фотони нема брато, има само светлинни вълни..

Иначе, за смесената вълна, енергията зависи от амплитудата на квадрат - и ако не отбереш фотон от нея (с датчик)- не знаеш каква е енергията... крах за ХСВ-то!

Гледай къде забладя в смесени вълни .. !! На другаде няма ли да се отплеснеш ?..

Ми, нали ти са повече от една "светоносните среди"? - във всяка среда остава "константна", значи ако съберем хиляди такива - то светоносната среда ... прегря! Стана й горещо! Небето светна и през нощта! И хиляда да са "подвижните" огледала - нищо не се губи - ще светят яко!

Това са твой свободни съчинения .. Чети ХСВ , там е обяснено че една порция светлина не може да бъде видяна от повече от един наблюдател .. Първия наблюдател който улови светлинката и взема душицата и светлинната порцийка бива терминирана и кремирана ..

[scaner]

Да, прав сте. Пред мене е описанието на ЛГК-200, който е класически лазерен жироскоп на основа ефекта на Саняк, съчетан с биене на две близки честоти. Само в този случай има динамична интерференция, поради смесването на различни излъчени честоти. В класическият ефект интерференчната картина е само изместена, но е статична при постоянна ъглова скорост на въртене.

Извинявам се на всички които съм заблудил с твърдението, че ефектът на Саняк създава динамична интерференчна картина. Това не е вярно,

Петков сам се изработи, почти без наша помощ, защото се опитва да обяснява неща които не разбира.

Експериментално е доказано, че ефекта на Саняк не зависи от груповите скорости на вълните в интерферометъра, а само от техните фазови скорости. Нещо повече, доказано е че ефектана Саняк не зависи дори от наличието на светлина - ефектът е постиган и с интерференцията на електрони и неутрони. Тоест това е ефект, основан на инерционните свойства на квантите, а техните вълнови свойства се използуват само за визуализацията му. Но ако кажем това на Петков, той силно ще се запече. А като се отпуши...

Здравейте колега! Всички грешим, само антирелативистите не признават грешките си! Но при тях това е невъзможно по начало. Нали си представяте каква драма ще бъде, ако Петков си признае че съчиненията му конфликтират очевадно с експериментите? Направо ще бъде трагедия ако той осъзнае че при Саняк няма нито различни скорости на светлинни вълни, нито Доплеров ефект, и всичко това отдавна е доказано. Но това няма как да се случи, освен някой да подмени Петков и да ни изиграе лоша шега. Нека да го оставим да си мисли че е прав. Иначе ще затрие форума, както е тръгнал да си копипаства едно и също нещо многократно. А така, ще си поговори сам, и ще му олекне.

По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене

P.S. Аз самият още в началото пуснах едно съобщение със сериозна умишлена грешка, да изтествам нивото на форума. Никой не се обади. Да видим до кога.

[aleksandar]

В кораб движещ се със скоростт на светлината, има източник на светлина. Зад него (обратно по посока на движение има огледало) какво се случва със светлината ? (запознат си с аналога на Айнщайн че няма да си вижда отражението, обясни дали си съгласен снего и кажи какво би се случило според твойта теория с моя случай)?

Под абсолютна скорост на светлината имах предвид че според абсолютната нула е константна във всички посоки

Моля те кажи какво се случва с постановката ми

[Малоум 2]

Здравей Малоум 2,

Приятелю , цитатите ти са безобразни , не си личи кой цитат на когое , от кога е и т.н. Просто поднасяш в насипно състояние цитати ит всички клунари в клубът и който си нема работа да разплита обърканата прежда на цитатите ..

В клубът има прекрасен редактор на цитати, ми научете си да си служите с тоя иснструмент като ората !..

С грешка си !.. Отговорил съм на Шпага напълно акуратно и изчерпателно..

Помня като компютър !..

В огледалото брато с се вселили два духа :

1.Дух -наблюдател

2.Дух источник

Духът наблюдател влияе на скороста на светлината спрямо интерференчния екран докато Духът источник не влияе на скороста на вълната спрямо интерференчния екран.. .. Сложнотий бе брато !.. да се побърка чиляк!..

Абе пак сложнотии бе брато .. Хич не е лесна пустата му ХСВ.. Че и в тая жега !, хептен!..

Но нека все пак ти обясня па колкото схванеш..

Тук става въпрос за источника въртящо се огледало .. То като се върти има периферна скорост спрямо интерференчния екран.. Освен това то като огледало излъчва такава честота каквато пристига при него.. Но забележи че скороста на светлината към него е С=300000 км/сек а от него нататък е С=/=300000 ким/ спрямо него.. Това води до промяна на дължината на вълната след въртящото се огледало.. При интерференчния екран това определя честота отново равна на излъчваната и на улавяната от въртящото се огледало .. Трудно ли е това да го разбереш че макар ин да се променя дължината на вълната то честотата улавяна от въртящото се огледало не се променя , не се променя и честотата при интерференчния екран .. Всите честоти остават равни помежду си макар и дължината на вълната да е различна ч различните СВ..Ама ше речеш трудно е .. Ми трудно ще е като е жега.. Като позахладнее ше го схванеш..

Айде , айде! .. къде е казано от честотата на фотон .. Казано е от честотата на вълната , цитирам :

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

За справки тук

Така че според ХСВ фотони нема брато, има само светлинни вълни..

Гледай къде забладя в смесени вълни .. !! На другаде няма ли да се отплеснеш ?..

Това са твой свободни съчинения .. Чети ХСВ , там е обяснено че една порция светлина не може да бъде видяна от повече от един наблюдател .. Първия наблюдател който улови светлинката и взема душицата и светлинната порцийка бива терминирана и кремирана ..

Здрасти, Петков!

Ще ти запазя "цитатите" щом се прайш, че се объркваш!

Ама ти с тоя линк - сам си биеш дузпата - ми, ... вземи го прочети за какво се отнася, че тогава го показвай...

За честота на фотон става въпрос, не на вълна!

И това е правилното, щот ФОТОН СЕ ПОГЛЪЩА от датчик, а не вълна - как не си го разбрал това, досега, не знам: нали ти обясних преди време, че само РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на светлината е вълнов процес, а ИЗЛЪЧВАНЕ-ПОГЛЪЩАНЕ - е фотони!!! Това тушира тотално ХСВ-то - затуй се прайш, че не го разбираш (и пак се мъчиш, мен да обвиниш в неразбиране...?!?)

Тук става въпрос за источника въртящо се огледало .. То като се върти има периферна скорост спрямо интерференчния екран..

Ми, нали това ти обяснявам - никакво значение няма "периферната" скорост, в случая. Ти си нагласяваш ... нещо с нея, пък тя няма значение.

Има значение ПРЕНОСНАТА скорост, ами ти нея доказано за мен, вече - не я разбираш?! (не знаеш защо Луната е винаги с едно лице към Земята)- това е физика, приятел, не хоремашки лакърдии по икиндия! Сигурен съм, че можеш и по-сериозно...

Ми, нали ти са повече от една "светоносните среди"? - във всяка среда остава "константна", значи ако съберем хиляди такива - то светоносната среда ... прегря! Стана й горещо! Небето светна и през нощта! И хиляда да са "подвижните" огледала - нищо не се губи - ще светят яко!

Това са твой свободни съчинения .. Чети ХСВ , там е обяснено че една порция светлина не може да бъде видяна от повече от един наблюдател .. Първия наблюдател който улови светлинката и взема душицата и светлинната порцийка бива терминирана и кремирана ..

Не са мои свободни съчинения, а твои забежки: "Една светлинна порцийка" - се нарича фотон!

Тъй че - бегай да се корегирваш! Останалата част от вълната ... къде избега, А? - прегряха ти Сподвижните вакууми!

Ще те насоча към нещо по-просто щом тез работи са ти "сложнотии" (да схванеш, че съм ти приятел, въпреки жестоката (но градивна!) критика)

Преди време спомена, че СВ на частица било като "заряда" на заредените частици - до безкрайност се разпростира... Добре, ама като се доближът на един водороден радиус електрон и протон - хоп!, какво става??? - тю-тю! - няма го заряда...

Става незареден атом водород. Проста работа - имаше заряд - няма вече заряд! Ами полетата-... къде изчезнаха?.. Ами сега-... мисли, Петков, преди да даваш аналогии - те не всякога работят, щом не са съобразени с тезите ти и в случая - работят срещу ХСВ-то. Щото - просто няма "безкрайни" сподвижни вакууми.

За да разбереш, че не аз си фантазирам, а ти - сам се натрисаш в ... неудобни обяснения.

...

[Шпага]

Здравей, Петков!

"Препънах" се още на първото ти изречение:

Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ ..

Беше подчертал изрично, че сподвижните вакууми винаги са инерциални , тъй като гравитацията не им въздейства. Добре, но как при това положение обясняваш изкривяването на светлинните лъчи при преминаването им край масивни обекти?

И друго:

В противоречие с твоето /цитирано по-горе/ твърдение, ако две електромагнитни вълни се движат в сподвижния вакуум на някакво масивно тяло като слънцето например, но едната вълна минава по-близо до него, а другата - на по-голямо разстояние, скоростта на тези светлинни вълни ще е различна, въпреки че се движат в един и същ СВ. Тоест, тази вълна, която минава по-близо до слънцето ще има по-малка скорост и съответно ще бъде с по-"изкривена" траектория, отколкото другата вълна, която минава на по-далечно разстояние от слънцето.

Та как ще обясниш чрез ХСВ това?

[Пeтков]

Здравей aleksandar,

В кораб движещ се със скоростт на светлината

Всеки покоящ се кораб спрямо който някакъв материален обект се движи със скорост С=300000 км/сек може да се нарочи за движещ мсе а другия обект за покоящ се .. С това нищо няма да се промени .. Покоят е равностоен на кое да е инерциално движение.. Това го е дпказал още Галилей..

, има източник на светлина. Зад него (обратно по посока на движение има огледало) какво се случва със светлината ? (запознат си с аналога на Айнщайн че няма да си вижда отражението, обясни дали си съгласен снего и кажи какво би се случило според твойта теория с моя случай)?

..............

Моля те кажи какво се случва с постановката ми

Според ХСВ нищо няма да се случи в кораб спрямо който се движи инерциално със скорост С=300000 км/сек друго материално тяло .. Това движение по нищо не влияе на корабът а съгласно първия постулат на СТО които е верен разбира се спокойно можем да нарочим другото тяло за покоящо се и тогава коръбът ще се движи спрямо него с 300000 км/сек .. От това нарочване нищо няма да се промени във корабът , всичко ще си бъде като че е в покой..

Под абсолютна скорост на светлината имах предвид че според абсолютната нула е константна във всички посоки

Светлината в СВ на всеки инерциален наблюдател се движи във всички посоки със С=300000 км/сек

[Пeтков]

Здравей Шпага ,

Здравей, Петков!

"Препънах" се още на първото ти изречение:

Беше подчертал изрично, че сподвижните вакууми винаги са инерциални

Това си го запомнила от някаква стара версия на ХСВ в която СВ нямат връзка със веществен обект а са самостоятелни полеви форми на материаята .. В сегашната версиа на ХСВ СВ са полевата форма на материята която е свързана неразривно със вещевия обект.. също както електростатичното поле е свързано с електрическия заряд и както гравитационното поле е свързано със масивната частица..

, тъй като гравитацията не им въздейства. Добре, но как при това положение обясняваш изкривяването на светлинните лъчи при преминаването им край масивни обекти?

И друго:

В противоречие с твоето /цитирано по-горе/ твърдение, ако две електромагнитни вълни се движат в сподвижния вакуум на някакво масивно тяло като слънцето например, но едната вълна минава по-близо до него, а другата - на по-голямо разстояние, скоростта на тези светлинни вълни ще е различна, въпреки че се движат в един и същ СВ. Тоест, тази вълна, която минава по-близо до слънцето ще има по-малка скорост и съответно ще бъде с по-"изкривена" траектория, отколкото другата вълна, която минава на по-далечно разстояние от слънцето.

Та как ще обясниш чрез ХСВ това?

Моля те изчакай малко за този отговор , Ст.Йордан пише в момента математичаската част на взаимодействие на СВ със външни гравитационни полета .. надявам се че скоро ще видим резултатът .. Ако иска г-н Ст.Йордан може в аванс да ти каже няколко думи по въпросът..

[Б.Богданов]

Здравей, Петков!

.....

Страхотно е, че Шпага не е напуснала клубчето по физика!

Струва си офф топика , спама или каквото и да е там и да я поздравим, че се е върнала при нас! Убеден съм, че и Петков, в ролята се на автор на темата няма да се сърди...

Поздрави Б.

[Пeтков]

Здравей г-н Б.Богданов,

Страхотно е, че Шпага не е напуснала клубчето по физика!

Струва си офф топика , спама или каквото и да е там и да я поздравим, че се е върнала при нас! Убеден съм, че и Петков, в ролята се на автор на темата няма да се сърди...

Поздрави Б.

Ни най малко не се сърдя за офф топика.. Аз самия много ценя Шпага като човек .. Тя притежава много положителни качества и аз също се радвам че е тук между нас .. Не ми пука на коя страна на барикадата е .. Взажното е че със хора като Шпага винаги е приятно да се беседва..

[aleksandar]

Ти продължаваш да ме объркваш, както предполагам и другите в форума.

Светлината в СВ на всеки инерциален наблюдател се движи във всички посоки със С=300000 км/сек

Това означава ли,че относителната скорост е 300000км/с, или означава че скоростта на светлината сама по себеси е такава ?

То че ще се измери ще се измери, обаче как е възможно да измериш едно и също нещо и то да се оказва всеки път различно, спрямо всеки който измерва. Това ми звучи като "ако някой не го вижда, значи то не съществула" и твойто така. То че може да се измери относителната скорост и тя няма да е скоростта с която се движи светлината не означава че тя не се движи с собвтвената си скорост от 300000км/ч. Мисля че имаш предвид че във всяка една система скоростта на светлината е една и съща и тя не зависи от това от кой ъгъл я гледаш или с каква скорост се движиш, но не спрямо наблюдателя.

Ти пак не посочи какво се случва в коръба на Айнщайн и моя кораб за да разбера точно какви са ти възгледите, щото с писане се объркваме, дай пример като отговориш

[Пeтков]

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна ..

Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние

Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни..

По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари :

(В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране)

НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН

Гравитационното взаимодействие на телата

е невъзможно без посредничество на материална среда.

Уводна част

Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно:

А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”.

Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...”

В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...”

За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята.

Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята.

Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството:

(1) , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област

(2)

След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава .

Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия).

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн.

Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси.

Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc