Отиди на
Форум "Наука"

ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста


Recommended Posts

  • Потребител

Има малка грешка в изчисленията. Там където се изравняват е място между земята и слънцето.

Обаче за интензивността на слънцето се взима разстоянието до земята.

Ето моето предположение:

G - гравитационна константа

R - разстояние от слънцето до неутралната точка

r - разстоянието от земята до неутралната точка

L - разстоянието от слънцето до земята (вариращо е, откоето следва и другите също, но съотношението между тях се запазва (вероятно))

GM/R2-Gm/r2=0

GM/(L-r)2=Gm/r2

M/m= (L2-2Lr+r2)/r2

При решаването на уравнението би трябвало да получиш два корена от които един е верния, вероятно положителния тъй като r сме взели положително ;) можеш да повториш решението R=L+r за да намериш другата точка ;)

въпреки че не би трябвало графиката да е така и логиката ви е малко неправилна, защото в обратната страна гравитациите ще се наслагват а няма да се анихилират ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 521
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна ..

Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние

Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни..

По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари :

(В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране)

НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН

Гравитационното взаимодействие на телата

е невъзможно без посредничество на материална среда.

Уводна част

Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно:

А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”.

Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...”

В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...”

За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята.

SV.JPG

Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята.

Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството:

(1) 1.JPG , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област

(2) 2.JPG

След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава 3.JPG .

Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус 4.JPG , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия).

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн.

Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси.

Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Петков, според мен трябва да отвориш нова тема. Важно е новият подход да се разграничи от предишния, да се открои, защото иначе може да се получи някакво объркване, което да доведе до безоснователно критикарство. И освен това шрифът е прекалено голям, а това вместо да помага при четенето, дразни и пречи.

Дали ще се вслушаш в съветите ми, разбира се, ти ще решиш. Но при всички случаи ви желая успех - на теб и Ст.Йордан:)

П.П. И да ти напомня за новите редове - слагай такива, тъй като иначе текстът се слива по кофти начин и на места логиката се губи.

Link to comment
Share on other sites

Ти продължаваш да ме объркваш, както предполагам и другите в форума.

Това означава ли,че относителната скорост е 300000км/с, или означава че скоростта на светлината сама по себеси е такава ?

Това според досегашните представи в ХСВ означава че скороста С=300000 км /сек е скорост спрямо средата в зоната в която се разпространява светлинната вълна.. Сега вече след направените поправки от Ст.Йордан тази скорост ще е функция от потенциала в зоната на СВ където се разпространява светлинната вълна..При това положение скороста на светлината спрямо средата също е променлива величина и зависи от параметрите на средата..

То че ще се измери ще се измери, обаче как е възможно да измериш едно и също нещо и то да се оказва всеки път различно, спрямо всеки който измерва.

Скороста е относително понятие, защо те учудва това ?

Това ми звучи като "ако някой не го вижда, значи то не съществула" и твойто така. То че може да се измери относителната скорост и тя няма да е скоростта с която се движи светлината не означава че тя не се движи с собвтвената си скорост от 300000км/ч.

Надявам се че под понятието "собственна скорост " имаш впредвид скороста на светлинната вълна спрямо средата в която тя се движи..Ако ли е така то собственната скорост не е равна на скороста спрямо някакъв наблюдател в най общия случай , а за неинерциалния наблюдател е категорично С=/=300000 км/сек..

Мисля че имаш предвид че във всяка една система скоростта на светлината е една и съща и тя не зависи от това от кой ъгъл я гледаш или с каква скорост се движиш, но не спрямо наблюдателя.

Айнщайн твърди че спрямо всяка ИС скороста на светлината е една и съща С=300000 км/сек .. Според ХСВ това е невярно тъй като скороста е относително понятие и зависи от изборът на отправна система..

Ти пак не посочи какво се случва в коръба на Айнщайн и моя кораб за да разбера точно какви са ти възгледите, щото с писане се объркваме, дай пример като отговориш ;)

Ти казваш че корабът се движи със скорост 300000 км/сек но не уточняваш спрямо какво се движи с тая скорост.. При това положение не мога нищо да ти отговоря тъй като задачата ти е непълно зададена..

Когато си дадеш сметка че скороста е относително понятие тогава сам ще разбереш че понятието движение със скорост 300000 км/сек е безсмисленно понятие .. Нещо повече , взяко тяло на което не действат неуравновесени външни сили може да бъде прието за покоящо се..

Link to comment
Share on other sites

Здравей Шпага ,

Петков, според мен трябва да отвориш нова тема. Важно е новият подход да се разграничи от предишния, да се открои, защото иначе може да се получи някакво объркване, което да доведе до безоснователно критикарство. И освен това шрифът е прекалено голям, а това вместо да помага при четенето, дразни и пречи.

Дали ще се вслушаш в съветите ми, разбира се, ти ще решиш. Но при всички случаи ви желая успех - на теб и Ст.Йордан:)

П.П. И да ти напомня за новите редове - слагай такива, тъй като иначе текстът се слива по кофти начин и на места логиката се губи.

Ще се вслушам в съветите ти и веднага щще отворя нова тема ..

Благодаря ти за пожеланията и те моля да се включваш в обсъжданията.

За новите редове ще се старая да ги слагам за да се отделя един абзац от друг.. Дай боже да не забравям.. :)

В новата тема текстът ще го дам по дребен..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре да почочим друг пример който е по-угоден.

Три предмета се движат в общ СВ, единия е кораба. Кораба се движи спрямо едно от другите тела със скорост 300000км/с, и спрямо другото тяло със скорост 300001 км/с. Светлината се придвижва в общия сподвижен вакуум. Следователно е едно и също явление за трите кораба! Светлината в кораба си се разпространява със скорост 300000 км/с според твоята теория спрямо другия наблюдател ще е 2*300000км/с а спрямо третия 2*300000+1 км/с Сподвижния вакуум е един и същ и в него светлината не може да се определи спрямо какво се движи но все пак спрямо едното (незнайно защо, явно светлината си го е харесала :biggrin: ) се движи с скоростта която се движи в СВ.

Тя се разпространява в него с крайна скорост определена от СВ в който се намира, можем да кажем че върху фотоните действа сила която ги ускорява но средата в която проникват им действа със съпротивителна сила, която при ~300 000 км/с се уравновесява.

Погледни формулата която ти представих и се обоснови защо изолиниите на нулевата точка се простират там където се събират ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна ..

Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние

Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни..

По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари :

(В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране)

НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН

Гравитационното взаимодействие на телата

е невъзможно без посредничество на материална среда.

Уводна част

Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно:

А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”.

Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...”

В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...”

За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята.

SV.JPG

Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята.

Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството:

(1) 1.JPG , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област

(2) 2.JPG

След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава 3.JPG .

Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус 4.JPG , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия).

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн.

Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси.

Здрасти, Петков!

Чудех се, да те съжалявам ли, да се смея ли ... или с огорчение да ти напомня:

Ти твоята хипотеза я засрича след като аз бях побликувал вече моята хипотеза. Сподвижните ти вакууми бяха неясна и замотана работа, ама бавно и постепенно, от безобидни си превърнаха в СЪПЪТСТВАЩ ВАКУУМ НА ЧАСТИЦА!!!

Ха сега се върни преди пет и повече години (дир БГ), да прочетеш за съпътстващия вакуум на частиците в моята хипотеза, с който и ти и Шпага и Гери и т.н. сте добре запознати.

Така че точка А), точка Б) и точка В)(нещо известно от отдавна) от твоите СПОДВИЖИНИ вакууми, как изведнъж сатнаха Съпътстващ вакуум на частиците (което е терминът от моята хипотеза).

Ами за да е възможно това, съм направил обясненията в моята хипотеза! Къде се присламчи към свойства, които надлежно съм обяснил ..(сещаш се за "косата" на частиците, нали?) Плюс това - съвсем грешно интерпретираш значението на физическия вакуум в ролята му на "стария" етер, ефир. ... Нямам думи ... Айде, викам си, когато си предложи "презентацията" - може и да се е объркал човекът, да си мисли, че са негови мисли и открития, ама ... бавно и постепенно започна нахълтване и гребане от моята хипотеза... С викове, подобни на лозунги...

Че заблуди и човека да ти прави сметки и да си мисли, че си прав... и, че е твое откритието на съпътстващия вакуум...

Съжалявам да ти го припомня това всичкото, но си има и граници на търпението...

Извън пътя си, малко... :biggrin: Струва ми се, прекаляваш...

...

пп Не случайно ти "задавам" неудобни въпроси, чийто отговори съм дал в моята хипотеза ( и в дир БГ-то) - за да видиш, че без нейните начала, нямаш обяснение със СПОДВИЖНИ вакууми. А СЪПЪТСТВАЩИЯТ вакуум - аз съм го обяснил... Не е сподвижен вакуум! Само че - ти искаш да предпишеш на сподвижните си вакууми, свойствата на съпътстващия вакуум.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дай линк да разгледам съпътващите вакууми, защото съм склонен да разглеждам на сподвижните като достоверни поради причината че вярвам в абсолюта, и константната скорост спрямо него.Съответно има много неща които трябва да си обясня.

Ако има изброяване на ситуациите в които се наблюдават определени явления мисля че ще мога да си съставя и едно свое разбиране за света, ако може да изброиш имена на опити и явления които трябва да проуча.Засъжаление няма много ценна информация за някои нечитави моменти които се опължват на СТО и ОТО. Аз даже матерял в който мога да си обясня напълно СТО и ОТО не мога да намеря в оригинал ...

Link to comment
Share on other sites

Здравей Малоум 2,

Здрасти, Петков!

Чудех се, да те съжалявам ли, да се смея ли ... или с огорчение да ти напомня:

Ти твоята хипотеза я засрича след като аз бях побликувал вече моята хипотеза. Сподвижните ти вакууми бяха неясна и замотана работа, ама бавно и постепенно, от безобидни си превърнаха в СЪПЪТСТВАЩ ВАКУУМ НА ЧАСТИЦА!!!

Ха сега се върни преди пет и повече години (дир БГ), да прочетеш за съпътстващия вакуум на частиците в моята хипотеза, с който и ти и Шпага и Гери и т.н. сте добре запознати.

Така че точка А), точка Б) и точка В)(нещо известно от отдавна) от твоите СПОДВИЖИНИ вакууми, как изведнъж сатнаха Съпътстващ вакуум на частиците (което е терминът от моята хипотеза).

Ами за да е възможно това, съм направил обясненията в моята хипотеза! Къде се присламчи към свойства, които надлежно съм обяснил ..(сещаш се за "косата" на частиците, нали?) Плюс това - съвсем грешно интерпретираш значението на физическия вакуум в ролята му на "стария" етер, ефир. ... Нямам думи ... Айде, викам си, когато си предложи "презентацията" - може и да се е объркал човекът, да си мисли, че са негови мисли и открития, ама ... бавно и постепенно започна нахълтване и гребане от моята хипотеза... С викове, подобни на лозунги...

Че заблуди и човека да ти прави сметки и да си мисли, че си прав... и, че е твое откритието на съпътстващия вакуум...

Съжалявам да ти го припомня това всичкото, но си има и граници на търпението...

Извън пътя си, малко... :biggrin: Струва ми се, прекаляваш...

...

пп Не случайно ти "задавам" неудобни въпроси, чийто отговори съм дал в моята хипотеза ( и в дир БГ-то) - за да видиш, че без нейните начала, нямаш обяснение със СПОДВИЖНИ вакууми. А СЪПЪТСТВАЩИЯТ вакуум - аз съм го обяснил... Не е сподвижен вакуум! Само че - ти искаш да предпишеш на сподвижните си вакууми, свойствата на съпътстващия вакуум.

...

Доколкото разбирам ти оспорваш приоритета на идеята в новата версия на ХСВ .. Твърдиш че това е твоя идея и бай Петков и бай Ст.Йордан са ти я откраднали от дир- бегето без да им мигне окото ..Обвиняваш ни че сме пладнешки крадци .. Това ли твърдиш ?.. Я си кажи в прав текст..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей Малоум 2,

Доколкото разбирам ти оспорваш приоритета на идеята в новата версия на ХСВ .. Твърдиш че това е твоя идея и бай Петков и бай Ст.Йордан са ти я откраднали от дир- бегето без да им мигне окото ..Обвиняваш ни че сме пладнешки крадци .. Това ли твърдиш ?.. Я си кажи в прав текст..

Здрасти, Петков!

Почти. Само не със същите думички, които си употребил, щото, добре ми е известно, че всеки "ползва" измислено от някого в доказателствената си част.

И, обикновено, се споменава от къде и от кого се вземат косвените доказателства, за да се "направят" подобни, но собствени - с други тълкувания.

Много добре знаеш за съпътстващия вакуум ("косата" на вещевите) от хипотезата ми за непрестанното образуване. И свойствата които произтичат от тази направа. Що ги присвояваш (не знам дали ти или Ст Джордан - в т.А)от писанията си) без да споменеш, че ги вземаш наготово от моята хипотеза (свойствата на подобен конструкт). Плюс това сподвижните вакууми не са това, което съм определил и обяснил (допускам Ст. Джордан да не е запознат с моята хипотеза) за съпътстващ вакуум, а вие ги ползвате, като че ли са едно и също нещо.

Ми, обясни му на човека ако не е чел в дира- може и въпроси да възникнат. (тук, накратко, го има в темата Квантов басейн).

Нямам против, да ползвате моите изводи или на някой друг (аз си знам, че моите са верни!) - единственото изискване, в такъв случай, е да се спомене кой е авторът и какво се ползва от него. Това е приетото в науката.

Та, това ми е забележката.

Link to comment
Share on other sites

Здрасти, Петков!

Почти. Само не със същите думички, които си употребил, щото, добре ми е известно, че всеки "ползва" измислено от някого в доказателствената си част.

И, обикновено, се споменава от къде и от кого се вземат косвените доказателства, за да се "направят" подобни, но собствени - с други тълкувания.

Много добре знаеш за съпътстващия вакуум ("косата" на вещевите) от хипотезата ми за непрестанното образуване. И свойствата които произтичат от тази направа. Що ги присвояваш (не знам дали ти или Ст Джордан - в т.А)от писанията си) без да споменеш, че ги вземаш наготово от моята хипотеза (свойствата на подобен конструкт). Плюс това сподвижните вакууми не са това, което съм определил и обяснил (допускам Ст. Джордан да не е запознат с моята хипотеза) за съпътстващ вакуум, а вие ги ползвате, като че ли са едно и също нещо.

Ми, обясни му на човека ако не е чел в дира- може и въпроси да възникнат. (тук, накратко, го има в темата Квантов басейн).

Нямам против, да ползвате моите изводи или на някой друг (аз си знам, че моите са верни!) - единственото изискване, в такъв случай, е да се спомене кой е авторът и какво се ползва от него. Това е приетото в науката.

Та, това ми е забележката.

Радвам се че във новата четвърта версия на ХСВ си съзрял нещо близко до умът и представите ти .. Това ще рече че ти приветстваш тази нова версия и я смяташ за правилна представа в науката .. Защо тогава не дойдеш в новата тема и да присъстваш на обсъждането ами се държиш встрани като ощипана госпожица .. Ела там !.. Присъедини се към нас със Ст.Йордан и нека заедно доизградим тази четвърта версия на ХСВ.. Но помни че тази версия борави със представи за абсолютно време и пространство и не знам как ше се разведеш със релативизма щото той баучи че времето и пространството са относителен зеленчук .. Та помисли си де .. Дали си струва да отнесеш един голям бой от релативистите и да се присъединиш към нас антирелативистите или да си изповядаш айнщаниадата до края на животът си.. :)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна ..

Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние

Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни..

По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари :

(В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране)

НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН

Гравитационното взаимодействие на телата

е невъзможно без посредничество на материална среда.

Уводна част

Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно:

А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”.

Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...”

В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...”

За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята.

SV.JPG

Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята.

Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството:

(1) 1.JPG , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област

(2) 2.JPG

След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава 3.JPG .

Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус 4.JPG , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия).

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн.

Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси.

Средата, която пренася светлината и звука, още по времето на Нютон са я нарекли етер. Защо си усложнявате живота със сложни термини като Сподвижен вакуум или Съпътствуващ вакуум?

Думата вакуум означава абсолютно празно пространство, а такова не съществува. Същата среда създава налягане, което пък причинява гравитацията. Защо се срамувате да наричате нещата с истинските им имена?

Всеки, който навлезе по-навътре в СТО и ОТО, ще се убеди в тяхната несъстоятелност. Въпросът е струва ли си усилията да се опровергава нещо, което никога не е било възприето от най-сериозните учени и което днес никой не иска да чуе?

Link to comment
Share on other sites

Здравей Пенчо Бойчев,

СТРОИМ МОДЕЛ НА РЕАЛНОСТА

Средата, която пренася светлината и звука, още по времето на Нютон са я нарекли етер. Защо си усложнявате живота със сложни термини като Сподвижен вакуум или Съпътствуващ вакуум?

Това усложнение е необходимо защото така е усложнена самата обективна действителност .. Т.е. светлината не се разпространява във някаква среда която изпълва празното между обектите ..Светлината се разпространява във поле което е увлечено от обектите които формират това поле.. Всеми за пример един магнит поставен на масата пред теб да речем..Той създава магнитно поле което е неподвижно спрямо масата пред теб.. Вземи с ръка и започни да движиш магнита относно масата.. Полето следва движението на магнита , но не мигновенно а със скороста С=300000 км/сек.. Т.е. в по отдалечените от магнита зони полето изостава от движението на магнита..

Същото е и със електростатичното поле да речем .. Наелектризирания обект асъздава елекрическо поле което следва наелектризирания обект със същата скорост С=300000 км/сек..Така е и с гравитационното поле.. Така е със всички физически полета.. Те следват пораждащия ги обект.. Така е и селектромагнитното поле .. Следователно средата в която се разпространява светлината е поле което следва обектите които го създават.. В близост до земята това поле следва движението на земята.. В близост до слънцето това поле следва слънцето .. в близост до една молекула или атом това поле следва микрочастицата .. Така се стига до изводът че светлината не се разпространява в някаква си плънка между обектите със скорост С=конст а се разпространява във съпътстващото обектите поле което ние нарекохме Сфера на Влияие за да акцентираме че тази сфра има своята големина около пораждащия Сферата на Влияние обект..

Именно тия положения в представите правят класическата представа за ефира неизползваема в науката.. Затова ние търсим нов брод в науката.. търсим новите представи които да се корелират с обективната действителност..

Думата вакуум означава абсолютно празно пространство, а такова не съществува.

Ние под понятието вакуум имаме впредвид не празно пространство а физически вакуум , полева форма на материята..

Същата среда създава налягане, което пък причинява гравитацията.

Гравитацията за сега не е обяснена във физиката читаво .. Има я, но как действа е въпрос.. има там някакъв си "ластик"..някаква си разтегната "пружина" между обектите но загадката си остава.. :)

Ти казваш че налягането на средата създава гравитацията между телата ..Изложи по подробно тази идея .. Интересна е .. стига да е защитима..

Защо се срамувате да наричате нещата с истинските им имена?

Всеки, който навлезе по-навътре в СТО и ОТО, ще се убеди в тяхната несъстоятелност. Въпросът е струва ли си усилията да се опровергава нещо, което никога не е било възприето от най-сериозните учени и което днес никой не иска да чуе?

Сериозните учени са отричали СТО.. вярно е !.. Но вярно е и това , че никой от сериозните учени не е предложил алтернатива на СТО .. т.е. никой не е предложил модел който да обясни опитите правени със светлина.. които опити никак не са малко.. :)

Е, нескромно казано ние със моя побратим г-н Ст.Джорданс сме се наели с нелесната задача да изградим мост между класическата физика с представите и за абсолютно време и пространство и причудливото поведение на светлината в правените опити.. бих казал , че това ни се и отдава.. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей Пенчо Бойчев,

СТРОИМ МОДЕЛ НА РЕАЛНОСТА

Това усложнение е необходимо защото така е усложнена самата обективна действителност .. Т.е. светлината не се разпространява във някаква среда която изпълва празното между обектите ..Светлината се разпространява във поле което е увлечено от обектите които формират това поле.. Всеми за пример един магнит поставен на масата пред теб да речем..Той създава магнитно поле което е неподвижно спрямо масата пред теб.. Вземи с ръка и започни да движиш магнита относно масата.. Полето следва движението на магнита , но не мигновенно а със скороста С=300000 км/сек.. Т.е. в по отдалечените от магнита зони полето изостава от движението на магнита..

Същото е и със електростатичното поле да речем .. Наелектризирания обект асъздава елекрическо поле което следва наелектризирания обект със същата скорост С=300000 км/сек..Така е и с гравитационното поле.. Така е със всички физически полета.. Те следват пораждащия ги обект.. Така е и селектромагнитното поле .. Следователно средата в която се разпространява светлината е поле което следва обектите които го създават.. В близост до земята това поле следва движението на земята.. В близост до слънцето това поле следва слънцето .. в близост до една молекула или атом това поле следва микрочастицата .. Така се стига до изводът че светлината не се разпространява в някаква си плънка между обектите със скорост С=конст а се разпространява във съпътстващото обектите поле което ние нарекохме Сфера на Влияие за да акцентираме че тази сфра има своята големина около пораждащия Сферата на Влияние обект..

Именно тия положения в представите правят класическата представа за ефира неизползваема в науката.. Затова ние търсим нов брод в науката.. търсим новите представи които да се корелират с обективната действителност..

Ние под понятието вакуум имаме впредвид не празно пространство а физически вакуум , полева форма на материята..

Гравитацията за сега не е обяснена във физиката читаво .. Има я, но как действа е въпрос.. има там някакъв си "ластик"..някаква си разтегната "пружина" между обектите но загадката си остава.. :)

Ти казваш че налягането на средата създава гравитацията между телата ..Изложи по подробно тази идея .. Интересна е .. стига да е защитима..

Сериозните учени са отричали СТО.. вярно е !.. Но вярно е и това , че никой от сериозните учени не е предложил алтернатива на СТО .. т.е. никой не е предложил модел който да обясни опитите правени със светлина.. които опити никак не са малко.. :)

Е, нескромно казано ние със моя побратим г-н Ст.Джорданс сме се наели с нелесната задача да изградим мост между класическата физика с представите и за абсолютно време и пространство и причудливото поведение на светлината в правените опити.. бих казал , че това ни се и отдава.. :)

Здрасти, Петков!

Ако визираш "съпътстващ вакуум" - нещата са си наред, както си се постарал да ги опишеш. Браво! :biggrin:

Но, съпътстващ вакуум има и при неутралните обекти -незаредените (атом, молекула например) - това доста трудно се разбира, щото, полетата от заряди "изведнъж" изчезват (на една вълна разстояние, между заредените), а само тях полета можем да измерваме (само разлики от тях хващат уредите).

С хипотезата за непрестанно образуване, обаче, тези въпроси са обясними - физическият вакуум се подрежда (структурира) в такт-отклик с начина на образуване на вещевите - посредством "втичащо-изтичащи" подреждания (фини полета) около обекта (и със закъснение). Та, въпросът е , докъде е границата, нещо, по което да се разграничават отделните слоеве... на практика, на помощ идват прилепващите други обекти, външни за образуванието - т.е., те се образуват на място около началното образувание, където биха "хабили" най-малко енергия за образуването си, такова място е обвивния фотон за връзка на самото образувание - там където полетата на вътреизлъчвателите се "пресрещат" с падащите на около 90 градуса - това място наподобява по "кръстосаната" си форма вещева и затовя тя охотно се образува именно там (отделно - има мин Епот на това място, спрямо основното образувание). Пета сила, съм описал - еднаквите по форма образувания "падат" самоволно една към друга - прилича на гравитационно привличане, но тъй като не е от "масата" - затова друга думичка (окултистите отдавна я търсят тая сила, та да могат да я подчинят на волята си - но , вижда се - не става ... да се познава финната структура) :biggrin:

За гравитацията:

Гравитацията за сега не е обяснена във физиката читаво .. Има я, но как действа е въпрос.. има там някакъв си "ластик"..някаква си разтегната "пружина" между обектите но загадката си остава.. :)

Знаеш, в хипотезата с гравитоните - няма проблеми в обяснението. Странно е, че при образуването си, вещевите обекти "предпочитат" сърфиране по наготово подреден физвакуум, върху който да се образуват, а гравитоните са именно такова излъчване от керна на вещевата.

Образувайки се с предимство откъм падащия към вещевата гравитон, все едно вещевата прави стъпка към този гравитон. Стъпка напред към него!..(Игра на "народна топка" - посягаме с ръце "напред" за да хванем топката, а после "чувстваме" отката - тук откат има само при излъчване на гравитон, защото падащият е погълнат със стъпка "напред")

Това е именно и привличането на телата, щото ... всяко е излъчвател на гравитони. Е, като се образуват едно към друго телата, значи - ПРИВЛИЧАТ се едно към друго. "Ластикът" е самото образуване към поток от "падащи" гравитони. Тоест - загадка няма :biggrin:

Въпроси може да има много, ама ... загадките отпадат. :laugh:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте, дами и господа!

Без съжаление, и с облекчение напускам форумите на БГ Наука.

Същевременно, имам категорично искане, което ще отстоявам до дупка.

Да се изтрие темата инвариант на СВ, както и всички мнения (41 бр.), които съм публикувал до този момент.

Очаквам отговор от администрацията на БГ Наука, и най-вече изпълнение на искането.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Знаеш, в хипотезата с гравитоните - няма проблеми в обяснението. Странно е, че при образуването си, вещевите обекти "предпочитат" сърфиране по наготово подреден физвакуум, върху който да се образуват, а гравитоните са именно такова излъчване от керна на вещевата.

Образувайки се с предимство откъм падащия към вещевата гравитон, все едно вещевата прави стъпка към този гравитон. Стъпка напред към него!..(Игра на "народна топка" - посягаме с ръце "напред" за да хванем топката, а после "чувстваме" отката - тук откат има само при излъчване на гравитон, защото падащият е погълнат със стъпка "напред")

Това е именно и привличането на телата, щото ... всяко е излъчвател на гравитони. Е, като се образуват едно към друго телата, значи - ПРИВЛИЧАТ се едно към друго. "Ластикът" е самото образуване към поток от "падащи" гравитони. Тоест - загадка няма :biggrin:

Въпроси може да има много, ама ... загадките отпадат. :laugh:

...

А когато вашият гравитон отмине, процесът се повтаря, но в другата посока. И се оказва че обяснението ви е само половинчато и затова погрешно.

Вие премълчавате че като отмине гравитона според вашето обяснение трябва 'вещевите' да се образуват в посока отминалия гравитон (не падащият). Пренебрегвате също че гравитонът би могъл да предаде и импулс в посоката си нма движение. И никакви сили на привличане не остават.

Аз ви казах че изводите ви нямат общо с основните ви идеи, и причината е че нямате механизъм по който да извлечете логично следствие, вие нехаете. С многото неясни думи сам се давите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А когато вашият гравитон отмине, процесът се повтаря, но в другата посока. И се оказва че обяснението ви е само половинчато и затова погрешно.

Вие премълчавате че като отмине гравитона според вашето обяснение трябва 'вещевите' да се образуват в посока отминалия гравитон (не падащият). Пренебрегвате също че гравитонът би могъл да предаде и импулс в посоката си нма движение. И никакви сили на привличане не остават.

Аз ви казах че изводите ви нямат общо с основните ви идеи, и причината е че нямате механизъм по който да извлечете логично следствие, вие нехаете. С многото неясни думи сам се давите.

Чети внимателно - не "отминава" гравитонът, а се поглъща ... със стъпка "напред" - върху него се образува частицата... Разбира се, че поема и импулс, но той повече "върти" отколкото "транслира", защото непрестанното образуване на вещева, става с въртеливи образуващи пулсации на завързалите се образуващи смущения. Самите завъртвания от взаимодействието предопределят повърхнина на насочване на спина и затова, в края на краищата, в макро-наблюденията има оформена "плоскост" на въртене на галактика, например. Иначе, както от всички страни падат частици към център на галактика - няма причина за оформяне на такава дискообразна форма.

После, погълнатото се излъчва в друго направление (откат има) и сумата от всички "движения" е в полза на падането откъм страната на пристигане на гравитони - това е принципът на гравитационното привличане (по скоро приближаване при непрестанно образуване) и тъй като протонът и неутронът имат еднакъв керн, то гравитационното привличане не се влияе от вида на веществото (известно, но необяснено в официалната физика, досега), а само от броя на протони и неутрони - пропорционално масата, демек)

Виждаш, че хипотезата дава малко повече за обяснение на известни факти.

С неразбирането на хипотезата (изначално пренебрежение към хипотезата, елементарното: "Кой си ти, че да ма учиш на физика, бе!", незадълбочаване в същността на непрестанното образуване), ти опитваш ... да се давиш, приятел.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чети внимателно - не "отминава" гравитонът, а се поглъща ... със стъпка "напред" - върху него се образува частицата... Разбира се, че поема и импулс, но той повече "върти" отколкото "транслира", защото непрестанното образуване на вещева, става с въртеливи образуващи пулсации на завързалите се образуващи смущения.

Не става.

Първо, импулса който се поема е транслационен по своя характер (отворете учебник и прочетете що е това импулс). Ако гравитона има и момент на въртене, той може допълнително и да върти, но импулсът е транслационен и бута. Пък и вашето 'подрфеждане' ще стане факт чак когато гравитона ви пристигне, тоест няма нужда (и възможност) от 'стъпка напред'.

А второ и по-важно, ако гравитоните се поглъщаха, гравитацията щеше да може да се екранира, ама не се.

Ето, желаните от вас следствия не могат да се получат логически. Затова си ги натъманявате как дойде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не става.

Първо, импулса който се поема е транслационен по своя характер (отворете учебник и прочетете що е това импулс). Ако гравитона има и момент на въртене, той може допълнително и да върти, но импулсът е транслационен и бута. Пък и вашето 'подрфеждане' ще стане факт чак когато гравитона ви пристигне, тоест няма нужда (и възможност) от 'стъпка напред'.

А второ и по-важно, ако гравитоните се поглъщаха, гравитацията щеше да може да се екранира, ама не се.

Ето, желаните от вас следствия не могат да се получат логически. Затова си ги натъманявате как дойде.

Приятно ми е, че опитваш ... мисъл. Т.е., аргументираш отрицателност. Така и трябва да бъде. :biggrin:

Импулсът има две "форми": едната е "маса*скорост"; другата е "сила*време". Предполагам, вече си забелязал, че силата (в хипотезата) е преместването под диктат на: образуване на вещеви обект с възможно най-малко действие (произтича от неподвижността на вакрешетката и структурирането й, като как влияе на образуващите смущения).

Силата при въртене е момент : N*m; Умножено по време, става: N*m*s , а, това е дименсията и на конст на Планк - действието. Т.е., има причина, поради която минималното действие е предопределено, с конфигурирането на непрестанно образуваща се частица, а и - кратност при обмен на фотони, в равновесно състояние на по-сложните обекти, като атомите, например. Честотата на повтаряне на това минимално действие пък, определя понятие за енергия на полево действие. Въпрос на кратност на падащите фотони, спрямо собствените честоти на образуване на вещевия обект (на резонансни или частично-резонансни) е и ефектът, който ще се предизвика със съответното взаимодействие (например - да стане наблюдаем - преместване, завъртане, възбуждане по-общо и после-излъчване и т.н. - лабораторни възможности).

Та, всеки фотон пренася импулс и тоя импулс се възприема от вещеви обект (при поглъщане) само и единствено като участник във въртенето за образуване, т.е. - транслационните премествания на вещевия обект са СЛЕДСТВИЕ от погълнато въртене, интерферира фотонът с обрезуващите фотони. А , следва и излъчване (откат от това действие - пак СЛЕДСТВИЕ). Затова често чувам да си приказват незапознатите със светлината, че тя УПРАЖНЯВАЛА налягане?! Не, няма налягане на фотони - има погълнати фотони от вещеви обекти и промяна в тяхното движение, на вещевите обекти - другото "твърдение"- не е доказано, а и виждаш - няма как да се докаже; без взаимодействия на полевата форма с вещева - нищо не е факт! Наблюдател съди само и единствено по поведението на вещеви обекти, по промяна в състоянието им.

Бързината на образуване на керна е съизмерима с пристигането и действието между керн и гравитон - не забравяш, че по хипотезата, гравитонът е "керново" излъчване (няма подходяща думичка) на подреждане от моментен център на образуване на вещева. Та, бързината на образуване на керна върху структурата на гравитона е достатъчна - допреди хипотезата никой никога не е отчитал "време за поглъщане" на фотон, та затова ти изглежда странно ... и, че ще "бута". Не - не бута, а със стъпка напред върху него си подпомага (готова форма) образуването, та да е с минимално действие, случилото се движение, спрямо себе си. Затова и съществува Принцип за минималното действие (това също е прието на вяра в сегашната интерпретация на фактите, а при мен си е нормалното действие, заради неподвижността на вакрешетката и закъснителната ОВ)

(Това поведение с поглъщането важи за всички фотони, а не само за гравитацията, та затова е по-трудна частта да се измайстори отблъскващи сили - тоест - образуване в посока обратно на посоката на падащото изменение на полето)

...

Е, че не може да се екранира - с него съм започнал... Ти, как виждаш: Екран от кернове?!. И колко ще "тежи" ... 1мм^3...?!

Пък и двата обекта излъчват гравитони - единият се "прави" върху гравитоните от другия и обратно: Поглъща-излъчва и това става с непрестанното образуване; времепрестоя в керна е неотчетим като интервал от къвто и да е вещеви обект, с каквато и промяна да е свързан тоя интервал - нали това е в основата на направа на вещевите, като цялостна структура - ако "качим" до честоти (малки дължини на вълни) близки до големината на елементарна частица-вещеви обект, то те се затварят около общ център и ... стават нови елементарни частици (зависи от структурата на вакподложката - ЦЕРН го показаха с последните си изследвания)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Импулсът има две "форми": едната е "маса*скорост"; другата е "сила*време". Предполагам, вече си забелязал, че силата (в хипотезата) е преместването под диктат на: образуване на вещеви обект с възможно най-малко действие (произтича от неподвижността на вакрешетката и структурирането й, като как влияе на образуващите смущения).

Силата при въртене е момент : N*m; Умножено по време, става: N*m*s , а, това е дименсията и на конст на Планк - действието. Т.е., има причина, поради която минималното действие е предопределено,

Това е жонглиране с думи. От случайното съвпадение на размерности не може да се извлекат никакви причинно-следствени връзки - тоест, не може да се твърди за имане на някаква причина. А причината за нейната липса е, че в разсъжденията си, може би несъзнателно, забърквате импулса (чисто транслационна характеристика) с някакви сили на въртене. Липсата на връзка между сила, даваща импулс, и сила, причиняваща въртене, показва липсата на смисъл в разсъжденията ви. Общото е само че и в двата случая името 'сила' е едно и също. Най-вероятно според мъгливата ви терминология 'въртене' и 'транслация' са едно и също, иначе бъркате сериозно. Но тогава пък изчезва всякакъв смисъл от казаното от вас.

Та, всеки фотон пренася импулс и тоя импулс се възприема от вещеви обект (при поглъщане) само и единствено като участник във въртенето за образуване, т.е. - транслационните премествания на вещевия обект са СЛЕДСТВИЕ от погълнато въртене, интерферира фотонът с обрезуващите фотони.

И защото не познавате физиката, си измисляте ваши си физически закони, противоречащи на известните. Ако фотонът има транслационен импулс - той ще предаде транслационно (и никакво друго!) движение в резултат. Ако има и ротационно - само тогава може да предаде въртене. Транслационният импулс и въртящият момент се запазват независимо в една система, единият не може да премине в другият както си въобразявате. Такива обяснения са съшити с бели конци нагаждания на крайният резултат.

А , следва и излъчване (откат от това действие - пак СЛЕДСТВИЕ). Затова често чувам да си приказват незапознатите със светлината, че тя УПРАЖНЯВАЛА налягане?! Не, няма налягане на фотони - има погълнати фотони от вещеви обекти и промяна в тяхното движение,

Именно това се нарича налягане на светлината. Не познавате терминологията и ви се струва че откривате колелото.

Е, че не може да се екранира - с него съм започнал... Ти, как виждаш: Екран от кернове?!. И колко ще "тежи" ... 1мм^3...?!

Поглъщането на гравитони от даден източник е екранирамне - тези гравитони не може да въздействат на тяло, стоящо след поглътителя. Така че вие трябва да си отговорите на риторичните въпроси.

(зависи от структурата на вакподложката - ЦЕРН го показаха с последните си изследвания)

Какво за вакподложка са доказали в ЦЕРН? Събудете се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е жонглиране с думи. От случайното съвпадение на размерности не може да се извлекат никакви причинно-следствени връзки - тоест, не може да се твърди за имане на някаква причина. А причината за нейната липса е, че в разсъжденията си, може би несъзнателно, забърквате импулса (чисто транслационна характеристика) с някакви сили на въртене. Липсата на връзка между сила, даваща импулс, и сила, причиняваща въртене, показва липсата на смисъл в разсъжденията ви. Общото е само че и в двата случая името 'сила' е едно и също. Най-вероятно според мъгливата ви терминология 'въртене' и 'транслация' са едно и също, иначе бъркате сериозно. Но тогава пък изчезва всякакъв смисъл от казаното от вас.

И защото не познавате физиката, си измисляте ваши си физически закони, противоречащи на известните. Ако фотонът има транслационен импулс - той ще предаде транслационно (и никакво друго!) движение в резултат. Ако има и ротационно - само тогава може да предаде въртене. Транслационният импулс и въртящият момент се запазват независимо в една система, единият не може да премине в другият както си въобразявате. Такива обяснения са съшити с бели конци нагаждания на крайният резултат.

Именно това се нарича налягане на светлината. Не познавате терминологията и ви се струва че откривате колелото.

Поглъщането на гравитони от даден източник е екранирамне - тези гравитони не може да въздействат на тяло, стоящо след поглътителя. Така че вие трябва да си отговорите на риторичните въпроси.

(зависи от структурата на вакподложката - ЦЕРН го показаха с последните си изследвания)

Какво за вакподложка са доказали в ЦЕРН? Събудете се.

Абе, сканер, обсъждам съгласно казаното в хипотезата, а не твоите "знания". Ама всички преподаватели сте болни на темата да показвате колко много знаете! (Аман - пък учениците ви искат те да научат нещо, а не да им демонстрирате величие).

Случайно било съвпадението. Случайно (и със съжаление) Файнман показва, че въртящият момент е "сила" на въртенето. Случайно, същият, показва "Как електронът действа сам на себе си"... Не е случайно обаче, предположението ми за НЕПРЕСТАННОТО образуване на частиците и следователно, притежават всички възможности за движения при-след поглъщане на фотон (промяна във форма и размери)- може при по-нататъшното си образуване да извършат и транслация и ротация (въртене - задължително, щото така се образуват - с въртящи се пулсации - ама ... не си ме чел, а си пробутваш старите поназнайвания. ):laugh:

И защото не познавате физиката, си измисляте ваши си физически закони, противоречащи на известните. Ако фотонът има транслационен импулс - той ще предаде транслационно (и никакво друго!) движение в резултат. Ако има и ротационно - само тогава може да предаде въртене. Транслационният импулс и въртящият момент се запазват независимо в една система, единият не може да премине в другият както си въобразявате. Такива обяснения са съшити с бели конци нагаждания на крайният резултат.

Е, аз пък се радвам, че научаваш нещо ново: ти казваш, че не сте го знаели, като възможност (няма такива "известни" закони, дето да го забраняват!). Не ти ли се струва, че тези "нагаждания" по хипотезата, стават твърде много като съвпадения, които обясняват по друг начин известното ви. (Сегашната физика повече от мен нагажда- съвсем безоснователно, просто казва: "Не знаем защо е така" и си измива ръчичките, ама си заслепен и ... бързаш да отричаш другите мнения).

Пък за налягане на светлината - направо се дъниш, както и преди време (по друг повод)...

Само когато се "отразява" се говори, съвсем неправилно, разбира се, за налягане. Налягането е съвсем друг зеленчук. Сила/кв.м. И каква "сила" пренася нещо, което НЯМА МАСА. Казах ти по-рано - пренася импулс. И, гледам, си съгласен, че само след взаимодействие (поглъщане-излъчване на фотони) се отчита разликата в състоянието на засегнатите вещеви. Следователно - неправомерно е определено НАЛЯГАНЕ при светлината. Може да се каже, че променя движенията на вещеви, след взаимодействия с фотони и ... съвсем не е задължително, това да е ... налягане (ами ако част от фотоните се поглъщат и увеличават Т на "екрана"?.. свърши с квадратната пропорционалност) :biggrin:

Ами, в Церн - получиха нови частици - това го бях "предсказал" преди две години, когато се опитваха да пуснат Големия геврек (в друг клуб) на основата на хипотезата (щото имат за основа друга вакподложка, различна от предидущите опити). Също искаха (и го правеха) да ме оплюят, че - нищо не предсказвала хипотезата и ... резултатите щели да ми натрият носа:biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе, сканер, обсъждам съгласно казаното в хипотезата, а не твоите "знания". Ама всички преподаватели сте болни на темата да показвате колко много знаете! (Аман - пък учениците ви искат те да научат нещо, а не да им демонстрирате величие).

Случайно било съвпадението. Случайно (и със съжаление) Файнман показва, че въртящият момент е "сила" на въртенето. Случайно, същият, показва "Как електронът действа сам на себе си"... Не е случайно обаче, предположението ми за НЕПРЕСТАННОТО образуване на частиците и следователно, притежават всички възможности за движения при-след поглъщане на фотон (промяна във форма и размери)- може при по-нататъшното си образуване да извършат и транслация и ротация (въртене - задължително, щото така се образуват - с въртящи се пулсации - ама ... не си ме чел, а си пробутваш старите поназнайвания. ):laugh:

А аз обсъждам конкретните издънки във вашите аргументи.

Ако се вгледате внимателно, между 'сила' и сила има много съществена разлика, не случайно едното е заградено в кавички. Въртящият момент не е сила, а Файнман трябва да се чете с необходимата подготовка. Дори популярните му лекции.

В коментара ми не страва дума дали вашите вещеви могат да се въртят или не. Става дума, че след като гравитона носи транслационен импулс, той трябва да го предаде на обекта от който се е погълнал. Което няма да приближи, а ще отдалечи поглъщащият обект от тялото, излъчващо гравитони. Ако гравитонът носи момент на въртене, той може да го предаде за да получи погълналото го тяло тротация. Но такова фантазиране, че транслационният импулс можел да доведе до въртене, показва непознаване на елементарни неща от физиката.

Другият възлов момент в коментара ми, който премълчавате поради неудобство, се състои в екранирането на гравитацията според вашата хипотеза. Такова на практика няма, докато то е 100% според хипотезата ви. Съдете сам доколко такава хипотеза има връзка с действителността.

Е, аз пък се радвам, че научаваш нещо ново: ти казваш, че не сте го знаели, като възможност (няма такива "известни" закони, дето да го забраняват!). Не ти ли се струва, че тези "нагаждания" по хипотезата, стават твърде много като съвпадения, които обясняват по друг начин известното ви. (Сегашната физика повече от мен нагажда- съвсем безоснователно, просто казва: "Не знаем защо е така" и си измива ръчичките, ама си заслепен и ... бързаш да отричаш другите мнения).

Нагажданията затова се правят, за да се получат съвпадения с действителността. Нагаждане означава подправяне на полученият резултат. Вие това и правите - вашите резултати не предсказват нищо, и вие ги нагодявате за да се правите на велик. Една теория, имаща повече от 0 нагаждания, е несериозна, а при вашата процентът клони към 100. Добре че признавате че нагажданията при вас са твърде много, сега следва да направите и следващата стъпка ако има някаква честност у вас.

Пък за налягане на светлината - направо се дъниш, както и преди време (по друг повод)...

Само когато се "отразява" се говори, съвсем неправилно, разбира се, за налягане. Налягането е съвсем друг зеленчук. Сила/кв.м. И каква "сила" пренася нещо, което НЯМА МАСА. Казах ти по-рано - пренася импулс. И, гледам, си съгласен, че само след взаимодействие (поглъщане-излъчване на фотони) се отчита разликата в състоянието на засегнатите вещеви. Следователно - неправомерно е определено НАЛЯГАНЕ при светлината. Може да се каже, че променя движенията на вещеви, след взаимодействия с фотони и ... съвсем не е задължително, това да е ... налягане (ами ако част от фотоните се поглъщат и увеличават Т на "екрана"?.. свърши с квадратната пропорционалност) :biggrin:

Налягането е импулс за единица време върху единица площ. Фотонът има импулс и без да има маса, затова вашата забележка не се приема. Силата е резултат, и в случая се проявява чрез налягането. Дали фотоните ще се поглъщат или отразяват, това само съответства на различна величина на налягането - при отражение тя е два пъти по-голяма, отколкото при поглъщане. И сънувате за някаква квадратна пропорционалност, няма такова нещо при светлинното налягане, там има ред допълнителни фактори. Изглежда не търпите някой да изказва критика към теорията ви, а тя за друго не става. Вие сам се дъните, а обвинявате другите за това?

Ами, в Церн - получиха нови частици - това го бях "предсказал" преди две години, когато се опитваха да пуснат Големия геврек (в друг клуб) на основата на хипотезата (щото имат за основа друга вакподложка, различна от предидущите опити). Също искаха (и го правеха) да ме оплюят, че - нищо не предсказвала хипотезата и ... резултатите щели да ми натрият носа:biggrin:

...

В ЦЕРН непрекъснато получават нови частици, и преди вие да предскажете каквото и да било. За да си приписвате някаквио заслуги, нужно е параметрите на тази открита частица - маса, време на живот, спин, канали на разпадане и вероятността по тях - да съвпадат с вашите предсказания. Къде са те?
Link to comment
Share on other sites

Здравейте г-н scaner,

......................

Налягането е импулс за единица време върху единица площ. Фотонът има импулс и без да има маса, затова вашата забележка не се приема.

...................

Изавинете ме , че се намесвам в дебата Ви със Малоум 2, но цитираната по горе ваша мисъл сериозно ме озадачи .

Според беглите ми познания в областа на физиката съм запомнил, че импулсът във физиката още се нарича количество движение .

Освен това ми е останал бегъл спомен, че тази величина се дефинира като произведение на скорост на тялото по маса на тялото . Ето по тая причина количеството движение трябва да е относително понятие и да зависи от изборът на отправна система спрямо която тялото се движи с една или друга скорост .

Бихте ли обяснили в такъв случай как вашето твърдение за импулс без маса се вписва в тая дефиниция която упоменах по горе. Извинявайте за невежеството ми , но бих искал да си изясня какво е това импулс без маса ? Освен това ме безпокои и мисълта къде в такъв случай остава закона според който на всяко действие съществува равно по сила и противоположно по направление противодействие.

Освен това ме гнети и мисълта какво става (на фона на вашето твърдение за импулс без маса) със закона за съхранение на импулсът?

Законът за запазване на импулса е един от основните закони за запазване в механиката наред със закона за запазване на енергията и закона за запазване на ъгловия момент. Импулсът на една затворена система се съхранява във времето, с други думи общият импулс на една система върху която не действат външни сили, е един и същ преди и след сблъсък или удар. Законът за съхранение на импулса е директно следствие от третия закон на Нютон.

Благодаря Ви предварително за трудът който ще си направите да ми разясните този неясен за мен въпрос.

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...