Отиди на
Форум "Наука"

ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста


Recommended Posts

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Здравейте гости на клуб физика,

Здравейте клубари от клуб физика,

След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата..

Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време..

Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време..

Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе..

1.Първа статия

ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек..

Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим..

Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са:

1. Многопроцесност на светлинното явление

2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление

3.Абсолютност на едновременноста на събитията

4.Абсолютност на времето

5.абсолютност на пространството

6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение ..

7.Липса на частица -фотон в природата

8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото

9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната

10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята

Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята:

Всяка материя има две форми :

1.Вещева форма

2.Полева форма

Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството

Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага

Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото..

Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там..

Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности..

Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например..

Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум)

Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални..

По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало

са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател..

Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект..

край на първа статия

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 521
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Здравейте гости на клуб физика,

Здравейте клубари от клуб физика,

След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата..

Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време..

Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време..

Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе..

1.Първа статия

ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек..

Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим..

Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са:

1. Многопроцесност на светлинното явление

2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление

3.Абсолютност на едновременноста на събитията

4.Абсолютност на времето

5.абсолютност на пространството

6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение ..

7.Липса на частица -фотон в природата

8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото

9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната

10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята

Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята:

Всяка материя има две форми :

1.Вещева форма

2.Полева форма

Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството

Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага

Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото..

Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там..

Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности..

Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например..

Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум)

Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални..

По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало

са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател..

Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект..

край на първа статия

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ

Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ..

Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време ..

край на трета статия

Link to comment
Share on other sites

Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ

Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ..

Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време ..

край на трета статия

Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ

Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя..

край на четвърта статия

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Здравейте гости на клуб физика,

Здравейте клубари от клуб физика,

След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата..

Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време..

Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време..

Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе..

1.Първа статия

ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек..

Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим..

Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са:

1. Многопроцесност на светлинното явление

2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление

3.Абсолютност на едновременноста на събитията

4.Абсолютност на времето

5.абсолютност на пространството

6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение ..

7.Липса на частица -фотон в природата

8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото

9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната

10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята

Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята:

Всяка материя има две форми :

1.Вещева форма

2.Полева форма

Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството

Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага

Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото..

Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там..

Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности..

Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например..

Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум)

Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални..

По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало

са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател..

Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект..

край на първа статия

Хвала :biggrin: Много добро :good:
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

Тука става въпрос за Аберация на светлината породена от ускорителното движение на наблюдател, различно увлеченият етер изменя посоката на разпространение на светлината . Правилно ли съм разбрал :vertag:
Link to comment
Share on other sites

Тука става въпрос за Аберация на светлината породена от ускорителното движение на наблюдател, различно увлеченият етер изменя посоката на разпространение на светлината . Правилно ли съм разбрал :vertag:

Точно така .. Ако един наблюдател е исконно инерциален тои ще вижда дадена светлина от далечна звезда на едно и също място на небосклона .. Но понеже земята е неинерциално движеща се това променя траекторията на светлинната вълна в СВ на земята в зависимост от ускорителното движение което осъществява земята под действието на гравитацията..земята се върти около гравитационния център на слънчевата система и това предизвиква аберационното изкривяване на траекторията на светлинната вълна във СВ(сподвижния вакуум) на земята..

Link to comment
Share on other sites

Хвала :biggrin: Много добро :good:

Раадвам се че ти хресва ХСВ.. Наистина е много добра , но аз не изключвам в процес на дебатите тук да се открият някои пробойни в интерпретацията която давам на едни лил други проблеми свързани със светлинното явление .. Но дори и да се появят такива слаби моменти от интерпретацията на представите няма нищо страшно ..Интерпретацията може да се поправи .. все пак тук говорим за бета-версия на ХСВ, така че всичко е поправимо ако се установи че някъде не уйдисва интерпретацията на обективната действителност..

Link to comment
Share on other sites

Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ

Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя..

край на четвърта статия

Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ

При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на промяна наинтерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична а въртящи се огледала интерференчната картина е променлива..

ЕФЕКТС НА САНЯК

Край на пета статия

Link to comment
Share on other sites

Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ

При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на промяна наинтерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична а въртящи се огледала интерференчната картина е променлива..

ЕФЕКТС НА САНЯК

Край на пета статия

Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ

В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен:

Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС

край на веста статия

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ

В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен:

Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС

край на веста статия

Здрасти, Петков!

И в оная тема ти споменах, че противоречиш на фактите от трите експеримента за установяване движението на етера, спрямо телата.

Основното: не предвиждаш правилно мястото на наблюдателя - от коя ИС за кого (за какво) прави наглед. И тук, в тоя постинг, говориш за наблюдател : един път неподвижен спрямо ИС и един път - подвижен спрямо СЪЩАТА ИС, а не : Какво вижда (какво му се случва) на втория наблюдател от гл.точка на първия. За едни и същи събития, разбира се. Оказва се, че още не си схванал каква задачка решава Гурото! :biggrin:

Ти си решаваш някаква ТВОЯ задача КОЯТО НЯМА ОБЩО СЪС СТО, и естествено - изводите ти са ГРЕШНИ. Относно понятието за едновременност.

На база тях, обаче, се стремиш да създадеш объркваща ситуация (добре, че основно за теб е объркваща с някои малки изключения :whistling: ): че когато гледаме по ММ-опит - няма движение на етер спрямо телата, а когато гледаме по Аберация-опит с постановка на ММ-опит ... ще виждаме СЪЩОТО. :biggrin:

Не става тоя зеленчук, (язък за показния огромен напън на ХСВ!), щото - противоречи на експериментите. :laugh: Явно, си преял с "предястието" на оная тема... 1060 постинга?!?

...

Link to comment
Share on other sites

Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ

В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен:

Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС

край на веста статия

Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ

От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването..

Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо..

Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели..

край на седма статия

Link to comment
Share on other sites

Здравей малоум 2,

Здрасти, Петков!

И в оная тема ти споменах, че противоречиш на фактите от трите експеримента за установяване движението на етера, спрямо телата.

Въгленът като не можел да опари гледал барем да очерни!..

При тебе може да има етер който се движи спрямо телата нам как си , но при ХСВ приятелю си е чиста проба многоетерие.. Колкото взаимоподвижни наблюдатели -толкова взаимопокоящи се спрямо тях етери.. От това дето го баучиш личи че нищо не си отзел от ХСВ..

Основното: не предвиждаш правилно мястото на наблюдателя - от коя ИС за кого (за какво) прави наглед. И тук, в тоя постинг, говориш за наблюдател : един път неподвижен спрямо ИС и един път - подвижен спрямо СЪЩАТА ИС

Нещо ти се е привидяло приятелю , всеки наблюдател е неподвижен във собственната си ИС въпреки че може да се окаже подвижен в нарочената за неподвижна ИС.. Ма понапрегни се малци да ги схванеш тия нещица де !.. :)

а не : Какво вижда (какво му се случва) на втория наблюдател от гл.точка на първия. За едни и същи събития, разбира се. Оказва се, че още не си схванал каква задачка решава Гурото! :biggrin:

Дано поне сам да си наясно какво ортуваш щото аз не схващам какво искаш да кажеш, много си нечленоразделен.. :)

Ти си решаваш някаква ТВОЯ задача КОЯТО НЯМА ОБЩО СЪС СТО

Че за какъв клин ми е СТО?.. ше варя чорба ли от тая глупотевина СТО ли? .. На мен си ми е добре и с ХСВ брато..:)

и естествено - изводите ти са ГРЕШНИ. Относно понятието за едновременност.

Не думай!.. Как разбра ?.. :)

На база тях, обаче, се стремиш да създадеш объркваща ситуация (добре, че основно за теб е объркваща с някои малки изключения :whistling: ): че когато гледаме по ММ-опит - няма движение на етер спрямо телата, а когато гледаме по Аберация-опит с постановка на ММ-опит ... ще виждаме СЪЩОТО. :biggrin:

Ти като кон с капяаци ли я караш бе брато?.. Що не четеш какво пише у статийте за ХСВ.. А? Там брато е обяснено че за наблюдателя сподвижен със СВ опита ММ е нормално нещо -пълна увлекаемост на светлинната среда в близост до наблюдателя(дам дето се прави опита ММ) в която се разпространява наблюдаемата светлинна вълна..никакъв ефирен вятър.. За аберацията също ти е обяснено брато че се дължи на неинерциалното търкаляне на земята по орбита.. Ти що ги не прочете тия работи ами баучиш колкот да не е без баучене .. А?

Не става тоя зеленчук, (язък за показния огромен напън на ХСВ!), щото - противоречи на експериментите.

Противоречи ама на кукуво лето!.. Приказваш на абъ!.. колкот да не заспиш.. :)

Приятелю , ХСВ е атомно оръжие против зомбита .. не е чудно че ХСВ ше изнерви яко зомбитата.. Очаквам го !.. :) Ама ти бе приятелю , ти за какво се нервиш?, та нали тебе айнщанистчетата не те искат и те гонят с камъни .. А?

Явно, си преял с "предястието" на оная тема... 1060 постинга?!?

1060 постинга и барем педесетина заглявушени айнщанистчета .. Апа за ония айнщанистчета дето тайно надничат иззад храстите да не говорим .. бъз ги е даже да се покажат.. Това е равносметката брато .. бой по мнерката докато поумнеят айнщанистчетата .. докато им излезе зомбът от тиквите.. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей малоум 2,

Въгленът като не можел да опари гледал барем да очерни!..

При тебе може да има етер който се движи спрямо телата нам как си , но при ХСВ приятелю си е чиста проба многоетерие.. Колкото взаимоподвижни наблюдатели -толкова взаимопокоящи се спрямо тях етери.. От това дето го баучиш личи че нищо не си отзел от ХСВ..

Нещо ти се е привидяло приятелю , всеки наблюдател е неподвижен във собственната си ИС въпреки че може да се окаже подвижен в нарочената за неподвижна ИС.. Ма понапрегни се малци да ги схванеш тия нещица де !.. :)

Дано поне сам да си наясно какво ортуваш щото аз не схващам какво искаш да кажеш, много си нечленоразделен.. :)

Че за какъв клин ми е СТО?.. ше варя чорба ли от тая глупотевина СТО ли? .. На мен си ми е добре и с ХСВ брато..:)

Не думай!.. Как разбра ?.. :)

Ти като кон с капяаци ли я караш бе брато?.. Що не четеш какво пише у статийте за ХСВ.. А? Там брато е обяснено че за наблюдателя сподвижен със СВ опита ММ е нормално нещо -пълна увлекаемост на светлинната среда в близост до наблюдателя(дам дето се прави опита ММ) в която се разпространява наблюдаемата светлинна вълна..никакъв ефирен вятър.. За аберацията също ти е обяснено брато че се дължи на неинерциалното търкаляне на земята по орбита.. Ти що ги не прочете тия работи ами баучиш колкот да не е без баучене .. А?

Противоречи ама на кукуво лето!.. Приказваш на абъ!.. колкот да не заспиш.. :)

Приятелю , ХСВ е атомно оръжие против зомбита .. не е чудно че ХСВ ше изнерви яко зомбитата.. Очаквам го !.. :) Ама ти бе приятелю , ти за какво се нервиш?, та нали тебе айнщанистчетата не те искат и те гонят с камъни .. А?

1060 постинга и барем педесетина заглявушени айнщанистчета .. Апа за ония айнщанистчета дето тайно надничат иззад храстите да не говорим .. бъз ги е даже да се покажат.. Това е равносметката брато .. бой по мнерката докато поумнеят айнщанистчетата .. докато им излезе зомбът от тиквите.. :)

Здравей Петков, едно питане, Може ли според ХСВ , светлинна вълна и наблюдател да са в покой един спрямо друг. Тъй както например, ако те поеме морска вълна и ти се оказваш неподвижен спрямо нея :biggrin:
Link to comment
Share on other sites

Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ

От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването..

Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо..

Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели..

край на седма статия

Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА

При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата

При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2).

Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V..

Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало..

Край на осма страница

Link to comment
Share on other sites

Здравей luboznatelnia,

Здравей Петков, едно питане, Може ли според ХСВ , светлинна вълна и наблюдател да са в покой един спрямо друг. Тъй както например, ако те поеме морска вълна и ти се оказваш неподвижен спрямо нея :biggrin:

Наблюдаемата светлина се разпространява във СВ на наблюдателя със скорост С=300000 км/сек а наблюдателя според ХСВ е неподвижен със тая среда когато е инерциален ..Т.е. към инерциален наблюдател скороста на светлината е С=300000 км/сек така че няма как да е нула.. Е, спрямо неинерциалния наблюдател моментната скорост на улавяне е пак С=300000 км/сек но средната скорост на светлината може да е най различна т.е. С=/=300000 км /сек ..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей малоум 2,

Въгленът като не можел да опари гледал барем да очерни!..

При тебе може да има етер който се движи спрямо телата нам как си , но при ХСВ приятелю си е чиста проба многоетерие.. Колкото взаимоподвижни наблюдатели -толкова взаимопокоящи се спрямо тях етери.. От това дето го баучиш личи че нищо не си отзел от ХСВ..

Здрасти, Петков!

Това, за въглена, по-добре го отнеси към автора на оная тема с 1060 постинга! :biggrin:

Остроумието не може да подмени аргументацията.

Да, при мен физическият вакуум изгражда неподвижна вакрешетка и всичко останало (вещеви и полеви обекти) се движи по нея (сърфира), като непрестанно се прави-образува се от СПХ на вакчастиците - структура на вакуума съм го нарекъл.

Но, не "меря" своята хипотеза с твоята - не се състезавам!: Единствената допирна точка за двете хипотези е наличието на "етер" и при теб и при мен. Освен това - много добре знаеш, че съм писал по хипотезата си доста преди твоята (в дир-а), но при мен има съпътстващ вакуум ("коса" на вещевите), а ти си нарече някакъв сподвижен вакуум- значи: нещо различно от съпътстващ вакуум имаш предвид. Не е зле -да го изясниш, поне за себе си.

Щото гледам, че ги бъркаш ... :bigwink:

И ... защитавам "етера", разбира се.

Затова и тези, които се считат за айнщанисти се обръщат и срещу моята хипотеза. Демек, и аз им измъквам килимчето изпод краката, та ... не прощават! :biggrin:

(За отбелязване е, че самият Айнщайн е против "изгонването" на етера от физиката, ама не се е досетил да направи обектите от светлина! (пък аз ги направих ... с късмет и затова ми е лесно :whistling: ), та да премахне механичната зависимост на движенията от етера. Ти, обаче, хем вкарваш етер в хипотезата си, хем ти зависят механичните движения от него - затова ти казвам, че грешиш. :biggrin: )

Нещо ти се е привидяло приятелю , всеки наблюдател е неподвижен във собственната си ИС въпреки че може да се окаже подвижен в нарочената за неподвижна ИС.. Ма понапрегни се малци да ги схванеш тия нещица де !.. :)

Дано поне сам да си наясно какво ортуваш щото аз не схващам какво искаш да кажеш, много си нечленоразделен..

Не аз, ами ти си ги разчленил, което показва, че не схващаш за какво говоря (че не решаваш задачка като на Гурото, ами твоя някаква):laugh:- затова, не можеш да твърдиш, че е сгрешил!.. Демек, вижда се очернянето без причина.

Наблюдател 1 (приел се за неподвижен-момчето на перона), гледа отклик от наблюдател 2 (момичето във влака) от пристигането на инфо от двете събития (светкавици) при него - тоя "отклик" какво ще покаже на 1: Едновременно ли ще ги види или не ... защото до 1 трябва да достигне инфото на отклика (от регистрацията на събитията, за да може да се правят реални изводи за едновременност на СЛУЧВАНЕ на събитията (забрави за пощенските гълъби - става въпрос за скорост на светлина в ... ИС). Само наблюдение - стига ли, или трябват и сметки? Дали пък момчето 1 ще види отклик от 2, както за едновременни събития?

Ако честно си отговориш на тези въпроси, ще разбереш, защо Гурото допуска разновременност за наглед на "условно" едновременни събития, в зависимост от относителна скорост на ИС. И е намерил "цаката" на ситуацията, посредством пространство-времето.

Чудесно се е справил със задачата. :good:

...

Link to comment
Share on other sites

Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА

При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата

При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2).

Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V..

Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало..

Край на осма страница

Девета страница - ОПИТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ХСВ

Както вече стана на въпрос всички правени досега опити със светлината са в съгласие със ХСВ което е и потвърждение на верноста на ХСВ..

Но има необходимост от много категорично потвърждение на базата на опитна проверка на очакван според ХСВ опитен резултат..

Такъв опит е възможен и при това не е трудно осъществим .. Целта е да се докаже опитно че скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател има в неподвижната ИС скорост С=/=300000 км/сек .. Т.е. да се докаже че втория постулат на Айнщайн е погрешен и скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател е в неподвижната ИС С'= 300000 +V

Това може да бъде лесно доказано със модифициране на опитът БЕКМАН И МЕНДИКС и поставяне на въртящото се огледало в края на вакуумната тръба в близост до интерференчния екран .. При това положение светлинния лъч във вакумната тръба ще се движи с различна скорост С'= 300000 +V относно вакуумната тръба докато другия светлинен лъч който минава през вакуумната тръба без да се отразява във въртящото се огледало ще има спряма вакуумната тръба скорост С=300000 км/сек.. Така върху интерференчния екран ще попаднат два лъча които са пропътували вакуумната тръба със различна скорост и това ще доведе до променлива интерференчна картина..

Всеки желаещ имащ възможност да осъществи ткъв опит може да се пробва ..Положителния резултат от такъв опит ще открие добри хоризонти пред изпълнителят на такъв опит..

Край на девета страница

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей luboznatelnia,

Наблюдаемата светлина се разпространява във СВ на наблюдателя със скорост С=300000 км/сек а наблюдателя според ХСВ е неподвижен със тая среда когато е инерциален ..Т.е. към инерциален наблюдател скороста на светлината е С=300000 км/сек така че няма как да е нула.. Е, спрямо неинерциалния наблюдател моментната скорост на улавяне е пак С=300000 км/сек но средната скорост на светлината може да е най различна т.е. С=/=300000 км /сек ..

Ами ако си представим следната ситуация, наблюдател пътува от източник на светлина, по инерция със скорост 300000k/s то тогава светлинната вълна на източникът и наблюдателят би трябвало да са в покой. :vertag:

Link to comment
Share on other sites

Здравей luboznatelnia,

Ами ако си представим следната ситуация, наблюдател пътува от източник на светлина, по инерция със скорост 300000k/s то тогава светлинната вълна на източникът и наблюдателят би трябвало да са в покой. :vertag:

Доколкото разбирам ти говориш за относителна скорост между няаблюдтел и източник равн на 300000 км/сек а наблюдателя е инерциален .. Отговорът е че светлинната вълна която се придвижва към наблюдателя има скорост С=300000 км/сек и тя не зависи от относителната скорост между источникът и наблюдателя..Така е и при звукът.. Скороста на зукът във въздухът също не зависи от скороста на свирката спрямо наблюдателя покоящ се спрямо въздухът..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей luboznatelnia,

Доколкото разбирам ти говориш за относителна скорост между няаблюдтел и източник равн на 300000 км/сек а наблюдателя е инерциален .. Отговорът е че светлинната вълна която се придвижва към наблюдателя има скорост С=300000 км/сек и тя не зависи от относителната скорост между источникът и наблюдателя..Така е и при звукът.. Скороста на зукът във въздухът също не зависи от скороста на свирката спрямо наблюдателя покоящ се спрямо въздухът..

но аз говоря за движение на наблюдател спрямо източник на светлина, представи си ракета която излита от земята и същевременно от земята се пуска светлинен лъч по посоката на ракетата, не трябва ли тогава след като и ракетата и светлинната вълна от лъча са инерциални да се установи покой между тях.
Link to comment
Share on other sites

Здравей luboznatelnia,

но аз говоря за движение на наблюдател спрямо източник на светлина, представи си ракета която излита от земята и същевременно от земята се пуска светлинен лъч по посоката на ракетата, не трябва ли тогава след като и ракетата и светлинната вълна от лъча са инерциални да се установи покой между тях.

Именно за движение на наблюдател спрямо источник на светлина говориш.. Това движение е без значение за скороста на вълната в средата(а средата е неподвижна спрямо инерциалния наблюдател).. Скороста на вълната в средата е параметър на средата и тя не зависи от движението на источникът.. При изстрел не е така , скороста на куршумът зависи от скороста на дулото което го е изстреляло..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей luboznatelnia,

Именно за движение на наблюдател спрямо источник на светлина говориш.. Това движение е без значение за скороста на вълната в средата(а средата е неподвижна спрямо инерциалния наблюдател).. Скороста на вълната в средата е параметър на средата и тя не зависи от движението на источникът.. При изстрел не е така , скороста на куршумът зависи от скороста на дулото което го е изстреляло..

В случая който описвам, няма ли средата в която се разпространява светлинната вълна,да е сподвижна с ракетата, защото нали свет вълна на източникът се разпространява в СВ на източникът ,а той е взаймоподвижен с ракетата, и следователно СВ на източникът ще е взаимоподвижен с ракетата. :happy:
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...