Р. Теодосиев

Утре вечер с брат ми сме в Зала “Палавееви” на Британски съвет - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15694&st=0&p=285359

27 септември (петък) кафене Once upon a time… Заведението зад Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” предлага топли и студени напитки, а ние добавяме и щипка наука 18.00-19.00ч. “Разбий доцента!” Имало едно време… трима доценти, готови да бъдат разбити с въпроси. Доц. Любомира Николаева-Гломб знае всичко за вирусологията и микробиологията. Ако не си превеждате какво точно значи това, си представете човек, който ще оцелее и ще се смее последен след нашествие на зелени човечета, биологична война или разговор с пресуеверен събеседник. Познаваме добре доц. Милен Богданов от участията му в “Лаборатория за слава FameLab” и Софийски фестивал на науката. Освен че е един от най-обичаните преподаватели във факултета по химия и фармация, Милен е и живото доказателство за това, че учените могат да бъдат предизвикателни и интересни за широката публика. За доц. Валери Голев пък вече е казано и изписано много. Едно от големите ни научни имена в областта на астрономията и астрофизиката прие поканата да бъде част от шоуто “Разбий доцента!”. Доц. Голев може разкаже всичко както за звездите над нас, така и за космоса отвътре. Той умело жонглира с наблюдателната и извънгалактична астрономия, а от време на време се забавлява и с виртуалните обсерватории. Ако винаги сте искали да поспорите с него по темата за нощното небе и далечните обекти във вселената, сега е моментът. Задайте въпросите си към тримата доценти на адрес info@sofiasciencefestival.bg или на живо. Всеки допуснат въпрос печели награда от списание “BBC Знание” 19.30-20.30ч. “Логично, нали?” Имало едно време логика! Тазгодишната победителка в конкурса “Лаборатория за слава FameLab” инж. Галя Пенчева, съоснователка на Център за забавна математика, ще разкрие тайните на логическото мислене. Пригответе се да откриете логика на неочаквани места. 21.00-22.00ч. “Музиката в главите ни” Имало едно време един бъдещ лекар – Виктория Илиева, студент по Медицина, финалист от “Лаборатория за слава FameLab“ 2012. И двама музиканти. Те ще разкажат как работи мозъкът, когато възприемаме музиката, трудно ли е едновременно да пееш и да свириш, и какво става като се включат и танците. Зала “Палавееви” на Британски съвет 18.00–20.00 ч. “Наука и PR” Победителят на “Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и визуален артист Христо Колев-Christobel изследва възможностите на науката да бъде в помощ на специалистите по ПР и реклама. Изключително любопитна и новаторска, презентацията ще бъде насочена както към професионалисти от областта, така и към широка публика. 20.00-22.00 ч. “Дом на научния комуникатор в София? Защо не?!“ Заповядайте да помечтаем заедно с учени от Форум Демокрит – има ли място за клуб на всички хора, занимаващи се с комуникация на наука? Какво вече се прави. Какво още може да прави този клуб? Къде може да се разположи? Как да прави връзка с публиката? А с учените? Ами общината? След 20.00 ч. останете в зала “Палавееви”, за да гледате директно стриймване на Европейската нощ на учените в Лондон! http://blog.britishcouncil.org/bulgaria/2013/09/24/european-researchers-night/

Многоезична „вкусословица” и популярни кулинарни рецепти от различни държави ни очакват на Европейския ден на езиците 2013 Кога: 28 септември /събота/, 11.00ч. Къде: парк Заимов, централна част Кой: Австрийско посолство, Британски съвет, Чешки културен център, Полски институт, Френски институт, Гьоте институт, Гръцка фондация за култура, Унгарски културен институт, Институт „Сервантес”, Образователен отдел при Посолство на Испания, Италиански културен институт, Руски културно-информационен център, Дирекцията за писмени преводи на Европейската комисия, Асоциация за развитие на София, Център за развитие на човешките ресурси, ОПТИМА. * * * Тази година Европейският ден на езиците ще бъде посветен на кулинарното изкуство и обещава да предложи още по-забавни начини за учене на чужди езици. Организатори са културните институти, представени в България, които отново ще отбележат заедно деня на езиковото многообразие. По традиция еднодневният „панаир на езиците“ ще се проведе в последната събота на месеца – 28 септември, от 11.00ч. Една от новостите е, че мястото на събитието е променено, за да бъде още по-удобно за семейната публика. Вместо на досегашното място в градинката пред Народния театър, тази година Европейският ден на езиците ще се проведе в централната част на парка „Заимов“. Другата новост е, че всички езикови игри ще са свързани с готвене. Посетителите ще могат да научат имената на основните хранителни продукти на различни езици и да решат специалната многоезична „вкусословица“. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда трудна, „вкусословицата“ предлага лесен и забавен начин да се научат много интересни думи. С превода ще помагат представителите на културните институти, на които им е напълно разрешено да подсказват за думите на техния език. За успелите да се справят с това предизвикателство, както и в другите игри, са предвидени много награди, които ще бъдат теглени по няколко пъти на всеки час от 11 до 17ч. През целия ден на импровизираната сцена в парка „Заимов“ ще има артистична програма от представления на всеки от представените езици. Водещ ще бъде любимата на мнозина актриса Мая Бежанска, която не за първи път поема предизвикателството да бъде полиглот за един ден. Всички кръстословици, инструкциите за попълването им и информация за другите състезания са отпечатани в специални листовки, които ще бъдат на разположение на всеки щанд в деня на събитието. Там ще може да се получи и информация за възможностите за учене на езици. Европейският ден на езиците се организира от EUNIC – мрежата на културните центрове на страните от ЕС и в него ще участват нейните членове Австрийско посолство, Британски съвет, Чешки културен център, Полски институт, Френски институт, Гьоте институт, Гръцка фондация за култура, Унгарски културен институт, Институт „Сервантес”, Образователен отдел при Посолство на Испания, Италиански културен институт, както и партньорaте ни от Руския културно-информационен център, Дирекцията за писмени преводи на Европейската комисия, Асоциацията за развитие на София, Център за развитие на човешките ресурси и ОПТИМА – Българска асоциация за качествени езикови услуги. Европейският ден на езиците се провежда с подкрепата на Столична община и Министерство на образованието и науката.

Фундаментални проблеми се разнищват прецизно и логично от авторитетните учени Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън в прекрасно развития им труд „Защо нациите се провалят“ (ИК „Изток-Запад“). Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1152 Блестяща и увлекателна, книгата „Защо нациите се провалят“ отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Авторите Дарон Аджемоглу и Джеймс А. Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу и Робинсън представят систематизирани данни от Римската империя, от градовете-държави на маите, от средновековна Венеция, от СССР, от Латинска Америка, от Англия, от Европа, от САЩ и от Африка, изграждайки върху тях една нова политикономическа теория, която засяга непосредствено големите въпроси на деня, сред които: Китай изгради машина за невероятен растеж. Дали този растеж ще продължи със същата скорост и дали ще помете Запада? Свършиха ли най-добрите дни на Америка? Дали сега не се придвижваме от един благоприятен кръг, в който на усилията на елитите да увеличат властта си се оказва съпротива, към порочен кръг, който прави богато и силно едно малцинство? Кой е най-ефикасният начин, по който може да се помогне на милиардите бедни хора да излязат от коловоза на бедността и да постигнат просперитет? Дали това е филантропията на богатите западни нации? Или е необходимо те да научат трудно спечелените уроци, които носят революционните идеи на Аджемоглу и Робинсън за взаимодействието между инклузивните политически и икономически институции? „Защо нациите се провалят“ е книга-събитие, а съдържанието й ще ни помогне не само да разберем света по-добре, но и да сме по-добре подготвени за бъдещето. Освен това книгата е дело на двама души, които имат изключителна ерудиция и принос в изследванията по темата. Аджемоглу е професор по икономика в МИТ. През 2005 г. получава медала на Джон Бейтс Кларк, който се връчва на икономисти под 40 години за значителен принос към икономическата мисъл и познание. Робинсън пък е политолог и икономист, професор в Харвардския университет. Признат в целия свят експерт по Латинска Америка и Африка, той е работил в Ботсвана, на о-в Мавриций, в Сиера Леоне и в Южна Африка. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1152 Откъс: „Видях бъдещето и то работи“: растежът при екстрактивни институции Видях бъдещето Институционалните различия играят изключително важна роля за обяснението на икономическия растеж през вековете. Но ако повечето общества в историята са се основавали на екстрактивни политически и икономически институции, дали от това следва, че растеж не се осъществява никога? Очевидно не. Екстрактивните институции по самата си логика трябва да създават богатство, което да може да бъде присвоявано. Един владетел, монополизиращ политическата власт и контролиращ централизиранадържава, може да въведе известна степен на закон и ред и система от правила и да стимулира икономическата деятелност. Обаче растежът при екстрактивни институции се различава по природа от растежа, пораждан от инклузивни институции. Най-важното е, че той няма да бъде устойчив растеж, който изисква технологична промяна, а растеж, базиран на съществуващите технологии. Икономическата траектория на Съветския съюз ни предлага ярък пример за това как авторитетът и стимулите, осигурявани отдържавата, могат да доведат до бърз икономически растеж при екстрактивни институции и как този тип растеж в крайна сметка стига до своя край и претърпява крах. Първата световна война свършва и държавите, победителки и победени, се събират във Версайския дворец, намиращ се в покрайнините на Париж, за да определят параметрите на мира. Сред присъстващите изпъква Удроу Уилсън, президентът на Съединените щати. Блестящо с отсъствието си е представителството на Русия. Старият царистки режим е свален от болшевиките през октомври 1917 г. После избухва гражданска война между червените (болшевиките) и белите. Англичаните, французите и американците пращат експедиционна войска срещу болшевиките. В Москва е изпратена мисия, водена от младия дипломат Уилям Булит и ветерана интелектуалец и журналист Линкълн Стефънс. Нейната задача е да се срещне с Ленин и да се опита да разбере какви са намеренията на болшевиките и как да се поддържат приятелски отношения с тях. Стефънс има славата на иконоборец, на журналист, търсещ скандални истории, който непрестанно изобличава злините на капитализма в Съединените щати. Той е бил в Русия по време на революцията. Присъствието му в мисията има за цел да ѝ придаде благонадеждност и доброжелателност. Мисията се връща с черновата на предложение от страна наЛенин относно това какво е необходимо, за да се сключи мир с новосъздадения Съветски съюз.Стефънс е изумен от чудесния според него потенциал на съветския режим. Съветска Русия – спомня си той в своята автобиография, излязла през 1931 г. – беше революционно правителство с еволюционен план. Планът му беше не само да сложи край на злини като бедността и богатството, подкупничеството, привилегиите, тиранията и войната чрез пряко действие, а да потърси и отстрани причините за тях. То установи диктаторски режим, подкрепян от малобройно образовано малцинство, с цел да извърши и съхрани в продължение на няколко поколения едно научно преустройство на икономическите сили, което да доведе в резултат първо до икономическа – и после до политическа демокрация. След като се връща от дипломатическата си мисия, Стефънс посещава своя стар приятел скулптора Джо Дейвидсън и го заварва да прави портретен бюст на богатия финансист Бернард Барух. „Били сте в Русия, така ли?“ – пита Барух. Стефънс отговаря: „Отидох в бъдещето и то работи.“ По-късно той доизпипва тази сентенция и тя добива формата, с която е влязла в историята: „Видях бъдещето и то работи.“ До началото на 80-те години на ХХ в. много западноевропейци продължаваха да смятат, че бъдещето на света е в Съветския съюз, и не спираха да вярват, че той функционира нормално. Поне в известен смисъл нещата проработват за определено време. Ленин умира през 1924 г., а към 1927 г. Йосиф Сталин консолидира властта си над страната. Той прави чистка, за да отстрани враговете си, и стартира кампания за бърза индустриализация. Осъществява я чрез Държавния комитет по планиране, Госплан, който е основан през 1921 г. Госплан написва първия Петилетен план, който се изпълнява от 1928 до 1933 г. Икономическият растеж в сталински стил е прост: промишлеността ще се развие под командата на правителството, а необходимите ресурси за това следва да се вземат, като селското стопанство се обложи с много високи данъци. Комунистическата държава няма ефективна данъчна система, затова Сталин „колективизира“ селското стопанство. Този процес води до премахване правата на частна собственост върху земята и до натикването на всички хора от селата в огромни колективни ферми, управлявани от комунистическата партия. По тоя начин за Сталин е много по-лесно да заграбва селскостопанския добив и да го използва, за да храни хората, които строят новите фабрики и работят в тях. Последиците от това са гибелни за селския народ. Колективните ферми не предлагат абсолютно никакви стимули за усилен труд на хората, затова производството рязко спада. Така голямата част от произведеното се присвоява и хората нямат какво да ядат. Те започват да измират от глад. Накрая от глад измират вероятно шест милиона души, докато стотици хиляди други са избити или заточени в Сибир по време на насилствената колективизация. Нито новосъздадената промишленост, нито колективните ферми са икономически ефективни: те не използват по най-добрия начин ресурсите, които притежава Съветският съюз. Това прилича на рецепта за икономическа катастрофа и стагнация, ако не и за пълен колапс. Но Съветският съюз има бърз растеж. Не е трудно да открием причината. Да се позволи на хората сами да вземат своите решения посредством пазари е най-добрият начин едно общество да използва ефикасно своите ресурси. Когато обаче държавата или един тесен елит контролира всички тези ресурси, нито се създават подходящите стимули, нито се извършва ефикасно разпределение на уменията и талантите на хората. В някои случаи обаче продуктивността на труда и капитала може да е толкова по-висока в даден сектор или дейност, като например тежката промишленост в Съветския съюз, че дори един процес, базиран на йерархия и екстрактивни институции, който насочва ресурсите към този сектор, може да генерира растеж. Както видяхме в трета глава, екстрактивните институции на Карибските острови, като например на Барбадос, в Куба, на Хаити и на Ямайка, са могли да генерират относително високи нива на доходи, защото са насочили ресурсите към производството на захар – стока с голямо търсене в целия свят. Производството на захар, базирано на тълпите от роби, определено не е било „ефикасно“ и в тези общества не е имало технологична промяна или творческо разрушение, но това не им е попречило да постигнат известен растеж при екстрактивни институции. ВСъветския съюз ситуацията е сходна, като тук индустрията играе ролята на захарта на Карибите. Индустриалният растеж в Съветския съюз се облекчава още и от факта, че неговата технология е толкова изостанала в сравнение с онази, която е достъпна в Европа и Съединените щати, че могат да се съберат големи печалби чрез пренасочване на ресурсите към индустриалния сектор, макар всичко това да се извършва неефикасно и чрез принуда. До 1928 г. повечето руснаци живеят на село. Технологията, използвана от селяните, е примитивна и има малко стимули тя да стане продуктивна. Всъщност последните остатъци от руския феодализъм са изкоренени едва малко преди Първата световна война. Следователно съществува огромен нереализиран икономически потенциал в пренасочването на тази работна ръка от селското стопанство към промишлеността. Сталинистката индустриализация е брутален начин за отприщване на този потенциал. Чрез декрет Сталин прехвърля тези много слабо използвани ресурси в промишлеността, където те могат да бъдат използвани по-продуктивно, макар че самата промишленост е много неефикасно организирана в сравнение с това, което може да се постигне. Фактически между 1928 и 1960 г. националният доход расте с 6% на година – вероятно най-бързият изблик на икономически растеж в историята дотогава. Този бърз икономически растеж не се създава от технологична промяна, а от пренасочване на работната ръка и от натрупване на капитал чрез създаване на нови оръдия на труда и заводи. Растежът е толкова бърз, че измамва не само Линкълн Стефънс, но и поколения западняци. Измамва Централното разузнавателно управление наСъединените щати (ЦРУ). Измамва дори самите лидери на Съветския съюз, например Никита Хрушчов, който, както е известно, се надува в реч пред западни дипломати през 1956 г.: „Ще ви закопаем [вас, Запада].“ Дори през 1977 г. водещ университетски учебник на английски икономист твърди, че икономиките в съветски стил превъзхождат капиталистическите по икономически растеж, по това, че осигуряват пълна заетост и стабилност на цените и дори по това, че произвеждат хора с алтруистична мотивация. Бедният стар капитализъм се справя по-добре само в това, че предлага политическа свобода. Широко използваният университетски учебник по икономика, написан от нобеловия лауреат Пол Самюълсън, действително нееднократно предрича бъдещата икономическа доминация на Съветския съюз. В изданието му от 1961 г. Самюълсън предрича, че вероятно към 1984 г., но може би и към 1997 г. съветският национален доход ще надмине този на Съединените щати. В изданието от 1980 г. анализът е слабо променен, макар че двете години са сменени съответно на 2002 и 2012. Макар че политиката на Сталин и на следващите съветски лидери произвежда бърз икономически растеж, тя не успява да го направи устойчив. Към 70-те години на ХХ в. целият икономически растеж секва. По-важният урок е, че екстрактивните институции не могат да генерират устойчива технологична промяна поради две причини: липсата на икономически стимули и съпротивата на елитите. Освен това, след като всички неефикасно използвани ресурси биват пренасочени към промишленост­та, съществува малка икономическа печалба, която да се взема чрез декрети. Тогава съветската система изпада в затруднение. Липсата на иновации и слабите икономически стимули пречат да се постига по-нататъшен напредък. Единствената област, в която Съветите успяват да задържат известно ниво на иновации, е военната и космическата технология и тя се постига с огромни усилия. В резултат те успяват да пуснат първото куче, Лайка, и първия човек, Юрий Гагарин, в космоса. Освен това завещават на света, освен другите неща, и АК-47. [1] Госплан трябва да бъде всемогъща агенция по планирането, ръководеща централното планиране на съветската икономика. Очаква се една от ползите от петилетките, написани и ръководени от Госплан, да бъде, че те предлагат далечния времеви хоризонт, необходим за рационално инвестиране и въвеждане на иновации. В действителност онова, което се реализира в съветската индустрия, няма нищо общо с петилетните планове, които често се преразглеждат и пренаписват или просто се игнорират. Развитието на промишлеността се осъществява на базата на команди, издавани от Сталин и политбюрото, които често променят мненията си и нерядко изцяло променят предишните си решения. Всички планове са „чернови“ или „временни“. Единственото копие на план, обозначен като „окончателен“ – този за електрическата индустрия от 1939 г. – никога не вижда бял свят. СамиятСталин казва през 1937 г.: „само бюрократите могат да мислят, че работата по планирането приключва с изготвянето на плана. Истинската посока на плана се развива едва след неговото съставяне.“ Сталин възнаграждава с максимална свобода на действие хората или групите, които са му верни политически, и наказва онези, които не са. Що се отнася до Госплан, неговата основна роля е да предоставя наСталин информация, така че той да може да наблюдава по-добре своите приятели и врагове. Той в действителност се опитва да избягва вземането на решения. Ако вземеш решение, което се оказва погрешно, би могъл да бъдеш застрелян. По-добре да избягваш всякаква отговорност. Пример за това какво би могло да се случи, ако човек взема прекалено насериозно своята работа, вместо да одобрява желанието на комунистическата партия, ни дава съветското преброяване на населението от 1937 г. Когато излизат данните, става ясно, че населението е около 162 милиона, далеч по-малко от 180-те милиона, които е очаквал и оповестил през 1934 г. Сталин. Преброяването от 1937 г. е първото, което се провежда след 1926 г., и следователно първото след масовите измирания от глад и след чистките от началото на 30-те години. Точният брой на населението отразява тези събития. Реакцията на Сталин е да хвърли в затвора, прати в Сибир или застреля хората, организирали преброяването. През 1939 г. нарежда да се извърши ново преброяване. Този път организаторите получават правилните числа; установяват, че населението е точно 171 милиона. Сталин разбира, че при съветската икономика хората имат малко стимули за усилен труд. Естествен отговор е да се въведат такива стимули и понякога той го прави – например чрез насочване на доставки от храна към областите, където продуктивността е паднала, – за да награди по-добрите постижения. Нещо повече, през 1931 г. той се отказва от идеята да създаде „социалистически мъже и жени“, които работят без парични стимули. В една своя прочута реч той критикува „продавачите на равенство“, а след това въвежда различни надници за различните работни места, но и система от премии. Полезно е да се види как работи тя. В типичния случай на дадена фирма, подчинена на централното планиране, се спуска план да постигне определено количество продукция, макар че такива планове често се предоговарят и променят. От 30-те години на ХХ в. на работниците се плащат премии, ако са постигнали нивата на продукция. Тези премии могат да бъдат доста високи – например 37% от надницата за ръководството или за главните инженери. Обаче плащането на такива премии създава всякакви видове спирачки за технологичната промяна. Първо, въвеждането на иновации, което черпи ресурси от настоящата продукция, излага на риск постигането на заложеното в плана количество продукция и съответно получаването на премии. Второ, обикновено заложените в плана цели се базират на предишните нива на продукция. Това създава огромен стимул количеството продукция никога да не се увеличава, тъй като това само би означавало, че в бъдеще ще е необходимо да се произвежда повече, тъй като бъдещите цели трябва да са по-високи. Ниското постижение е винаги най-добрият начин да постигнеш целите и да получиш премия. Фактът, че премиите се плащат всеки месец, също фокусира вниманието на всички върху настоящето, докато иновацията означава да правиш жертви днес, за да получиш повече утре. Дори когато премиите и стимулите са ефективни и променят поведението, те често създават други проблеми. Централното планиране просто не е достатъчно добър заместител на онова, което великият икономист от ХVІІІ в. Адам Смит нарича „невидимата ръка“ на пазара. Когато планът е зададен в тонове листова стомана, листовете се произвеждат прекалено дебели. Когато е зададен в площ на листова стомана, листовете се изработват прекалено тънки. Когато планът за производство на полилеи е зададен в тонове, те са толкова тежки, че едва не падат от таваните. Към 40-те години на ХХ в. лидерите на Съветския съюз, ако не техните възторжени почитатели на Запад, добре съзнават всички тези погрешни стимули. Съветските лидери действат така, сякаш те се дължат на технически проблеми, които биха могли да бъдат решени. Например се отказват от плащането на премии, базирано на постигнатите цели за произведена продукция, и позволяват на фирмите да отделят части от печалбата си, за да плащат премии. Но „мотивът на печалбата“ не способства за повече иновации, отколкото целите, базирани на произведената продукция. Системата от цени, използвана за изчисление на печалбата, е почти напълно несвързана със стойността на новите иновации или технология. За разлика от пазарната икономика цените в Съветския съюз се определят от правителството и следователно са слабо свързани със стойността. За да създаде по-определени стимули за иновациите, през 1946 г.Съветският съюз въвежда изрични премии за иновации. Още през 1918 г. е бил признат принципът, че един новатор трябва да получава парични награди за своята иновация, но наборът от награди е малък и несвързан със стойността на новата технология. Това се променя едва през 1956 г., когато се определя, че премията трябва да е пропорционална на продуктивността на иновацията. Обаче тъй като продуктивността се изчислява с понятията на икономическите ползи, измерени с помощта на съществуващата ценова система, това пак не е голям стимул за създаване на иновации. Бихме могли да изброим много примери за погрешни стимули, които генерират тези схеми. Например тъй като размерът на премията за иновация е ограничава от общата сума на надниците на съответната фирма, това непосредствено намалява стимула за създаването или усвояването на иновация, която би могла да спести труд. Фокусирането върху различните правила и схеми за даване на премии носи тенденцията да маскира вродените проблеми на системата. Тъй като политическата власт и сила се намират в ръцете на комунистическата партия, е невъзможно да се направи фундаментална промяна на основните стимули за хората, били те даване на премии или недаване на такива. От самото си начало комунистическата партия използва не само моркова, но и тоягата, и то дебелата тояга, за да постигне своето. Производителността в икономиката не се променя. Цял набор от закони разглеждат престъпните деяния на работници, хванати да кръшкат. През юни 1940 г. например един закон обявява неявяването, за каквото се смята всяко 20-минутно отсъствие от работа или дори стоенето на работното място без работа, за престъпно деяние, което може да се наказва със шест месеца тежък труд и 25% отрязване от заплатата. Въведени си всякакви видове подобни наказания и те се изпълняват с изумителна честота. Между 1940 и 1955 г. за такива деяния са обявени за виновни 36 милиона души, тоест около една трета от възрастното население. От тях 15 милиона са пратени в затвор, а 250 000 души са разстреляни. Всяка година в затвор на изправителен трудов режим се пращат 1 милион възрастни; тук не са включени онези 2,5 милиона души, които Сталин заточава в лагерите в Сибир. И това пак няма успех. Дори да можеш да вкараш човека в завода, не можеш да го принудиш да мисли и да има добри идеи, като го заплашваш с разстрел. Принуда като тази може да е генерирала висок добив на захар на Барбадос или на Ямайка, но тя не би могла да компенсира липсата на стимули в една съвременна индустриална икономика. Фактът, че в централно планираната икономика не могат да се въведат наистина ефективни стимули, не се дължи на технически грешки в проекта на схемите за даване на премии. Тази недостатъчност е вътрешно присъща на целия метод, чрез който се постига екстрактивният растеж. Той се осъществява по заповед на правителството, което съумява да реши някои основни икономически проблеми. Но за да се стимулира устойчив икономически растеж, е необходимо индивидите да използват своя талант и идеи, а това не би могло да стане никога при една икономическа система от съветски тип. Ръководителите на Съветския съюз би трябвало да се откажат от екстрактивните икономически институции, но такъв ход би изложил на опасност тяхната политическа власт. И наистина, когато след 1987 г. Михаил Горбачов стартира премахването на екстрактивните икономически институции, властта на комунистическата партия рухва, а с нея и Съветският съюз. Съветският съюз успява да генерира бърз растеж дори при екстрактивни институции, защото болшевиките изграждат силна централизирана държава и я използват, за да насочват ресурсите към промишлеността. Но както във всички случаи на растеж при екстрактивни институции, той не се отличава с технологична промяна и не е устойчив. Растежът първо отслабва, а после напълно секва. Макар да е ефимерен, този тип растеж все пак илюстрира как екстрактивните институции могат да стимулират икономическата деятелност. През цялата история на човечеството повечето общества са били управлявани от екстрактивни институции и тези, които са успели да наложат известна степен на ред в страните си, са били способни да генерират известен, ограничен растеж – макар че нито едно от тези екстрактивни общества не е успяло да постигне устойчив растеж. Всъщност някои от големите повратни точки в историята се характеризират с институционални иновации, които укрепват екстрактивните институции и увеличават властта на една група, която успява да наложи закон и ред и да се възползва от присвояването на ресурсите. По-нататък в тази глава ще разгледаме, първо, природата на институционалните иновации, които налагат известна степен на държавна централизация и правят възможен растежа при екстрактивни институции. После ще покажем как тези идеи ни помагат да разберем Неолитната революция: изключително важния преход към земеделие, на който се крепят много аспекти на нашата настояща цивилизация. След като приведем примери от градовете-държави на маите, ще направим извод как растежът при екстрактивни институции е ограничен не само заради липсата на технологичен напредък, но и защото насърчава борбите между съперничещи си групи, желаещи да вземат контрола над държавата и присвояваните блага, които той осигурява. На бреговете на Касаи Един от големите притоци на река Конго е Касаи. Извираща в Ангола, тази река върви на север и се слива с Конго североизточно от Киншаса, столицата на съвременната Демократична република Конго. Макар че Демократична република Конго е бедна в сравнение с останалите страни в света, в просперитета на различните групи вътре в Конго винаги е имало значителни разлики. Касаи е границата между две от тях. Скоро след като преминете през Касаи и се озовете на западния бряг, ще срещнете племето леле (карта № 6, с. 75); на източния бряг пък обитава племето бушонг. Що се отнася до просперитета, би трябвало да има малко различия между тези две групи. Дели ги само една река, която и едната, и другата група може да премине с лодка. Двете племена имат общ произход и родствени езици. Освен това много от нещата, които строят, са сходни по стил, включително жилищата, облеклото и плавателните съдове. Обаче когато през 50-те години на ХХ в. антроположката Мери Дъглас и историкът Джан Вансина изучават тези групи, те откриват някои смайващи разлики между тях. Ето какво пише Дъглас: „Леле са бедни, докато бушонг са богати... Всичко, което леле имат или могат да направят, бушонг го имат в по-голяма степен и го правят по-добре.“ Лесно могат да се намерят прости обяснения за това неравенство. Една разлика, напомняща за тази между онези места вПеру, които са били или не са били обект на потоската институция мита, е, че леле произвеждали за собственото си препитание, докато бушонг произвеждали, за да продават на пазара. Дъглас и Вансина отбелязват още, че леле използвали по-лоша технология. Например те не си служели с мрежи за лов, макар че последните увеличават много продуктивността. Дъглас привежда следното обяснение: „липсата на мрежи е съвместима с принципната тенденция у леле да не инвестират време и труд в съоръжения, които се използват дългосрочно.“ Съществували и важни отлики в земеделските технологии и организация. Бушонг практикували сложна форма на смесено земеделие, при което отглеждали пет култури, като ги редували през две години. Отглеждали ямс, сладки картофи, маниока (касава) и боб и добивали по две, а понякога и по три реколти от царевица на година. Леле обаче нямали такава система и успявали да съберат само по една реколта от царевица на година. Имало поразителни разлики и в закона и реда. Леле били разпръснати в укрепени села, които се намирали в постоянни конфликти. Всеки, който пътувал между две села или дори отивал в гората да събира храна, бил изложен на опасността да бъде нападнат или отвлечен. В страната на бушонг това се случвало рядко, ако изобщо се случвало. Какво се крие зад тези различия в моделите на производство, земеделска технология и налагане на реда? Очевидно не географията е накарала леле да си служат с по-лоша технология за лов и земеделие. Определено не и незнанието, защото те са познавали инструментите, използвани от бушонг. Може би алтернативно обяснение е културата; може би леле са имали култура, която не ги е насърчавала да инвестират в мрежи за лов и в по-здрави и по-добре построени жилища? Това обаче също не изглежда да е вярно. Подобно на хората от Конго, илеле били много заинтересовани от закупуването на пушки и Дъглас дори отбелязва, че „ревностното купуване на огнестрелно оръжие от тях... показва, че тяхната култура не ги ограничава да си служат с по-лоши техники, когато последните не изискват дългосрочно сътрудничество и усилие“. И така, нито базираното на културата отвращение от технологията, нито незнанието, нито географията вършат работа като обяснение на по-големия просперитет на бушонг в сравнение с този на леле. Причината за разликите между тези две племена е в различните политически институции, които са възникнали в земите на бушонг и на леле. По-горе отбелязахме, челеле живеели в укрепени села, които не били част от единна политическа структура. От другата страна на Касаи нещата били различни. Около 1620 г. станала политическа революция, оглавявана от човек на име Шяам, който създал царството Куба, което видяхме на карта № 6 (с. 75). Негово ядро били бушонг, а самият той бил цар. До този период вероятно между бушонг и леле е имало слаби разлики; разликите се появили вследствие на начина, по който Шяам реорганизирал обществото източно от реката. Той изградил държава и пирамида от политически институции. Те били не само много по-централизирани от предишните, но и включвали твърде сложни структури. Шяам и неговите наследници създали бюрократичен апарат за събиране на данъци, както и съдебна система и полиция, за да раздават закон и ред. Лидерите били контролирани от съвети, с които трябвало да се консултират преди вземане на решения. Имало дори съд със съдебни заседатели, очевидно уникално събитие в Субсахарска Африка преди европейския колониализъм. Независимо от това централизираната държава, изградена от Шяам, била инструмент за присвоя­ване – силно абсолютистки. Той не се избирал чрез гласуване и държавната политика се определяла отгоре, а не чрез народно участие. Политическата революция, която наложила държавна централизация и закон и ред в страната Куба, довела на свой ред и до икономическа. Земеделието се реорганизирало и се усвоили нови технологии, за да се увеличипроизводителността. Основните преди това зърнени култури били заменени с нови, дошли от Америка (по-конкретно царевица, касава и пипер чили). По това време бил въведен интензивният цикъл на смесено земеделие и количеството храна, произвеждана на глава от населението, се удвоило. За да се усвоят тези нови култури и за да се реорганизира земеделският цикъл, на полето били необходими повече работни ръце. Така възрастта за встъпване в брак била понижена на двайсет години, което вкарвало мъжете в земеделската трудова сила на по-ранна възраст. Контрастът с леле е силен. Техните мъже се женели обичайно на трийсет и пет и едва тогава започвали да работят на полето. Преди това се занимавали с лов и набези. Връзката между политическата и икономическата революция била проста. Цар Шяам и неговите поддръжници искали да събират данъци и блага от народа на Куба, който трябвало да произвежда излишък над онова, което консумирал сам. Макар че Шяам и неговите хора не въвели инклузивни институции на източния бряг на Касаи, известна степен на икономически просперитет е вътрешно присъща на екстрактивните институции, които достигат известна степен на държавна централизация и налагат закон и ред. Разбира се, в интереса на Шяам и неговите хора било да насърчават икономическата деятелност, тъй като в противен случай нямало да имат какво да присвояват. Точно като Сталин и Шяам създал чрез команди набор от институции, които генерирали богатството, необходимо за поддържане на тази система. В сравнение с крайната степен на отсъствие на закон и ред на другия бряг на реката Касаи това генерирало значителен икономически просперитет – макар че вероятно голяма част от него се присвоявала от Шяам и неговия елит. Но той бил по необходимост ограничен. Точно както в Съветския съюз, и в царство Куба нямалотворческо разрушение и технологична иновация след първоначалната промяна. Тази ситуация оставала повече или по-малко неизменна до момента, когато, в края на ХVІІІ в., царството се сблъскало за пръв път с белгийските колониални власти. Постижението на цар Шяам илюстрира как чрез екстрактивни институции може да се постигне известна – макар и ограничена – степен на икономически успех. За създаването на такъв растеж е необходима държава. За да се централизира държавата, често е нужна политическа революция. След като Шяам създал тази държава, той могъл да използва своята власт, за да реорганизира икономиката и да даде тласък на земеделската продуктивност, която после можел да облага с данъци. Защо при бушонг, а не при леле става политическа революция? Не можеха ли леле да имат свой цар Шяам? Постигнатото от Шяам е институционална иновация, която по никакъв начин не е детерминирана от географията, културата или незнанието. И леле са можели да имат такава революция и да трансформират своите институции по подобен начин, но не са го направили. Вероятно това се дължи на причини, които не разбираме заради днешното ни ограничено знание за тяхното общество. Най-вероятно то се дължи на случайната природа на историята. Същата случайност може би е действала, когато някои от обществата в Средния изток преди дванайсет хиляди години са поели по пътя към още по-радикален набор от институционални иновации, довел до уседнали общества и после доопитомяването на растения и животни. Това и ще разгледаме сега. [1] Автоматът „Калашников“ (рус.: автомат Калашникова складной образца 1947 года).

Американският специалист по история на ранната Църква проф. Барт Ърман разглежда широкото разнообразие на ранното християнство и неговите свещени писания в книгата „Изгубените християнства“ (ИК „Изток-Запад“). Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1164 Съвременното християнство е своеобразно религиозно явление, което може да се похвали с особено богато разнообразие. Римокатолически мисионери, обрекли се на доброволна мизерия в името на останалите, евангелистки проповедници, гръцки православни свещеници, които са привърженици на литургическото богослужение с редуващи се молитви, заклинания и големи количества тамян,либерални, политически ориентирани методисти, решени да преобразуват напълно обществото, както и много други – всички те са представители на съвременното християнство. Американският учен проф. Барт Д. Ърман анализира различните проявления на ранното християнство и редица неканонични писания в своя труд „Изгубените християнства“ (с подзаглавие „Борбите, съпровождали Свещеното писание и вярванията, които не познаваме“). Част от текстовете в книгата попадат в Новия завет, а други биват нападани, отхвърляни, забранявани, дори унищожавани. Това свое изследване Ърман коментира по следния начин: „Моята цел е да разгледам някои от неканоничните писания, да видя какво биха могли да ни разкрият за различните форми на християнската вяра и обреди през ІІ и ІІІ в. и да покажа как една от раннохристиянските групи успява да се наложи като господстваща в религията и за векове напред да определя в какво да вярват християните, какви обреди да изпълняват и какво да четат като Свещено писание.“ „Изгубените християнства“ съдържа преглед на главните християнски апокрифи – откога приблизително датират и какво е съдържанието на всеки от тях. Самият Ърман не е случайна фигура и от десетилетия насам е сред водещите авторитети по темата. Роден е роден през 1955 г. в Лорънс, Канзас, завършва докторантура в духовната семинария на престижния Принстънски университет в Ню Джърси, а понастоящем преподава в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, САЩ. Автор и редактор е на десетки книги, сред които и три учебника на тема Нов завет и ранно християнство. Смятан е за един от най-големите специалисти по история на ранната Църква, живота на Иисус и новозаветна книжнина, а у нас е познат главно с труда си „Да предаваш словата на Иисус“. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1164

Ми хайде! Нека да се организираме и се съберем тая седмица...нещо четвъртък петък...как ви се струва?

„Буквар с различни поучения” е само едно от многобтойните възрожденски заглавия, които могат да бъдат открити в най-големия библиотечен онлайн каталог у нас – Своден каталог НАБИС. Става дума за добре познатия „Рибен буквар” на Петър Берон. „Интересът към изданието е голям, особено в дните около началото на учебната година. Това е първият новобългарски учебник и много от учителите искат да го покажат на своите възпитаници. Първото му издание е напреавено през 1824 г. в Брашов. Неговият автор, възрожденецът Петър Хаджи Берович, тогава е бил на 29 години.”, обясни Динчо Кръстев, изпълнителен директор на Фондация „НАБИС”. В сайта www.nalis.bg има вход към електронния библиотечен каталог и там може да се види дигитално копие на първото издание, представено успоредно с оригиналното съдържание. Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Интересен факт е, че в Рибния буквар няма илюстрации на риби, а само на кит и делфин и че именно те са дали неговото популярно название. В Своден каталог НАБИС може лесно и бързо да бъде намерена библиографска информация за книги, периодика и други издания сред над 2 милиона библиографски записа. С началото на новата учебна година се увеличава търсенето на различни читанки, аритметики, истории и букварчета, учебници по езици, класически пиеси и романи, най-старите от които са дигитализирани. Създателите на проекта вярват, че всеки потребител би могъл да открие търсеното от него заглавие, защото електронната база данни постоянно се увеличава. „Нашият каталог е полезен и за учениците, които през www.nalis.bg, само с един клик, могат да намерят много полезни учебни помагала, както и произведения, изучавани в училище. Голяма част от тях са вече дигитализирани, а ако не са – потребителите могат да разберат в коя библиотека могат да ги заемат.” – допълни Събина Анева, заместник изпълнителен директор на Фондация „НАБИС”. В навечерието на 15 септември интерес за читателите – малки и големи – би представлявала и дигиталната колекция от стари фотографии на тема „Образование”, която е достъпна на следния линк: http://digitool.nalis.bg:8881/R?func=collections-result&collection_id=1298. Това е само малка част от големия масив от снимки, събирани от различни институции и частни лица в цялата страна и подготвяни от фондация НАБИС по проект EuropeanaPhotography за ъплоуд в Europeana. Учредители на Фондация НАБИС, която развива проекта за сводния онлайн каталог, са Централната библиотека на БАН, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Американският университет в България. Финансирането е осигурено от фондация „Америка за България“. В момента в проекта НАБИС участват почти 30 библиотеки от цялата страна и така предоставят достъп до своите електронни каталози. Главната цел на проекта – споменатият своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България – дава възможност за интегрирано търсене в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси, до дигитални обекти и услуги през общ портал.

До колкото си спомням най-скъпото животно, което бе купено (продадено) бе камила преди няколко години за няколко милиона долара... Хората въртят едни пари...

Чувстваш ли, че имаш нужда от по-голямо предизвикателство? Готов ли си да напуснеш зоната си на комфорт и да участваш в създаването на технологични решения, които ще се използват извън границите на Земята? Искаш ли да реализираш своите смели идеи под менторството на водещи световни специалисти? Обичаш ли да работиш? А можеш ли да работиш в екип? Ако си отговорил положително на горните въпроси, владееш добре английски език и си на възраст до 28 години, значи си подходящият кандидат за четвъртото поредно издание на водещата космическа образователна програма “Space Challenges”. Кандидатстването става през линка “Join our challenge” на http://www.spaceedu.net/ Директен линк: http://spaceedu.squarespace.com/join_challenge/ Краен срок: 10 септември 2013 г. Очакваме те! Екипът на „Космически предизвикателства“ http://vimeo.com/71736307

БАН: Няма нови правописни правила „Изнесените данни имат подвеждащ читателите характер и целят създаване на сензация, която напълно не отговаря на истината. Некомпетентността и тенденциозността на публикацията цели създаване на изкуствено напрежение в обществото в навечерието на новата учебна година, дискредитира кодифицираната норма на българския книжовен език и създава невярна и грешна представа за събития и ситуации, което представлява грубо нарушение на журналистическата етика", посочват от института.

В самите раздели си има теми игри. Не смятам, че форума се нуждае от подобен раздел.

Когато Естония става независима държава през 1991 г., след краха на Съветския съюз, по-малко от половината й население е имало телефонна връзка. Единствената й свободна връзка към външния свят е бил финландски мобилен телефон, скрит в градината на външния й министър,посочва материал на „Икономист”. Две десетилетия по-късно, Естония е лидер в технологиите. Естонските компютърни таланти разработиха кода, който стои зад Skype, Hotmail и Kazaa – ранна мрежа за трансфер на файлове. През 2007 г. Естония стана първата държава, която позволи онлайн гласуването в национални избори. Тя разполага с една от най-бързите интернет връзки и държи рекорда за стартирани фирми на глава от населението. Нейните 1,3 милиона граждани плащат за места за паркиране чрез мобилните си телефони. Здравните им досиета са складирани в дигитален облак. 95% от тях успяват да попълнят годишната си данъчна декларация за не повече от 5 минути. Как тази малка прибалтийска държава изгради толкова силна технологична култура? Фундаментът е положен през 1992 г., когато Март Лаар – естонският премиер по това време, диверсифицира плоската икономика. За по-малко от две години младото му правителство, със средна възраст на кадрите 35 години, въвежда плоския данък, свободната търговия, стабилната валута и приватизацията. Новият бизнес успява да се регистрира без затруднения и закъснения – важни условия, които компютърните таланти очакват. Слабата инфраструктура, наследство от съветската епоха, означава, че политическата класа трябва да започне начисто. Когато Финландия решава да подобри условията си, въвеждайки дигиталната телефонна връзка, тя предлага своята много остаряла мрежа за телефонен обмен от 70-те години на 20 век на Естония безплатно. Естония отказва предложението и изгражда своя собствена модерна система, която й струва доста, но се отплаща. Страната преминава от фаза, в която няма национален регистър, направо в друга, в която регистърът е цифровизиран. „Просто пропуснахме определени неща”, си спомня президентът Томас Хендрик Илвс. Без да са възпрепятствани от архаичната технология, младите естонски министри залагат на интернет. През 1998 г. е създаден общонационален проект за снабдяване на всички училища с интернет. През 2000 г. правителството декларира интернет за човешко право и мрежата се разпространява в страната масово. Безплатният Wi-Fi става нещо често срещано. Печатите, хартията и дългите опашки проправят път на електронно правителство. Следва възход в частния сектор. Когато Skype е продаден на eBay през 2005 г. за 2,6 млрд. долара, нова класа естонски инвеститори прави десетки милиони евро от собствеността си в технологията. Спечелените пари и опитът са вложени в правилна насока. Днес Технопол – бизнес клуб в столицата Талин, събира под един покрив над 150 технологични компании. Имайки предвид ограничения вътрешен пазар, на стартиращите фирми се налага да мислят глобално. Според Световната банка над 14 000 нови компании в Естония са регистрирани през 2011 г. Числото е 40% повече спрямо 2008 г. Технологичната индустрия възлиза на 15% от БВП. Как могат други държави да последват примера? „Малко е отблъскващо да се каже правете каквото ние направихме”, коментира Илвс. Но също посочва, че естонският успех е бил до голяма степен свързан с дългосрочното мислене. Заменянето например на процедурата за попълване на данъчна декларация с друга в компютър не е била достатъчна. Да се предоставят формулярите предварително попълнени, така че данъкоплатецът само да трябва да провери калкулациите, е направило системата успешна. Освен това, на образованието се е гледало като изключително важно. Миналата година е стартирано публично-частно партньорство на име ProgeTiiger (“Programming Tiger”). То учи 5-годишни деца на основите на програмирането и писането на код. Местни наблюдатели посочват, че през 80-те години всяко момче в средно училище в Естония е искало да бъде рок звезда. Днес всички искат да бъдат предприемачи. Източник: http://www.manager.bg/news/kak-malkata-estoniya-stana-lider-v-tehnologiite

Специален поздрав към всички!

Всяка година след фестивала Томатина испанското селце Буньол буквално плува в доматен сос. Няма какво друго да се направи освен да се измие. А за какви невероятни неща може да се използват доматените отпадъци… Проектът BIOCOPAC откри изключително иновативен метод за рециклиране на отпадъци от хранителната индустрия. Проектът е подкрепен от ЕС и включва 12 партньора от 6 страни: Италия, Гърция, Испания, Франция, Чехия и Лихтенщайн. Консорциумът създаде био-лак, получен от доматената промишленост, който се нанася върху външната и вътрешната страна на металните консерви. Тази екологична опаковка прави консервите по-безопасни за здравето на потребителя, тя е щадяща за околната среда и може да се сравни с други опаковъчни материали. Интернет страница на проекта BIOCOPAC / Видео / Контакти /

През лятото може да възникнат и критични ситуации свързани с климата, като скорошните наводнения в Централна Европа или горските пожари, които всяка година унищожават средно по 500,000 хектара гори в Европа. Природните бедствия повдигат въпроси за безопасността на гражданите, отговорността на спешната медицинска помощ и навременното взимане на предпазни мерки. Проектът FIRELI успя да създаде маркуч, който може да устои на температура до 400 градуса по Целзий за повече от 15 минути. В сравнение с настоящите пожарникарски маркучи, които издържат на температура до 350 градуса по Целзий за не повече от 1 минута, това е очевиден успех, който ще помогне да бъдат спасени повече човешки животи. Маркучът ще бъде предложен на световния пазар на пожарникарска техника, на гражданска защита, военни и неправителствени организации. По проекта работят 9 партньора от 6 страни под ръководството на Испания, с участници от Франция, Финландия, Обединеното кралство, Гърция и Италия. Интернет сайт на проекта FIRELI / Контакти / Една успешна история Проектът FIRESENCE съчетава най-модерните системи за наблюдение и контрол. Целта е да създаде нова система за ранно предупреждение, която да алармира местните власти в ситуации, при които археологически и културни паметници са застрашени от пожар или лоши метеорологични условия. Консорциумът се ръководи от Гърция и включва партньори от Турция, Тунис, Белгия, Нидерландия и Италия. Видео / Интернет страница на проекта FIRESENCE / Контакти

Проектът UNDERSAFE разработи 24-часова система за наблюдение и предварително предупреждаване за ситуации, които могат да бъдат потенциално опасни за туристи или хора, които работят под земята – въглеродни емисии, движение на земните пластове.Системата изчислява и максималния брой хора, които могат да посетят на дадена историческа забележителност, без това да предизвика увреждане на флората, фауната или древните стенописи.Проектът се ръководи от Полша и включва участници още от Естония, Македония, Испания и Обединеното кралство. Интернет страница на проекта UNDERSAFE / Контакти /

Проектът 3ENCULT има за цел да превърне енергийната ефективност в част от процеса на възстановяване на историческите сгради. Това ще намали парниковия ефект, ще подобри защитата на сградите от атмосферните условия, ще повиши удобството на посетителите и ще подобри условията на съхранение на историческите колекции. Проектът обединява експерти по консервация на исторически забележителности, технически и градоустройствени експерти, както и индустриални партньори и асоциации на потребителите от 10 европейски страни: Италия, Дания, Германия, Австрия, Обединеното кралство, Испания, Нидерландия, Франция, Чехия и Белгия. Интернет страница на проекта 3ENCULT / Видео / Контакти Важни дати: 3-и европейски уъркшоп по опазване на културно-историческото наследство(EWCHP) ще се проведе в Болцано, Италия, на 16 и 17 септември 2013 г., в рамките на проекта 3ENCULT.

На 39 хиляди години това бебе мамут на име Юки е момиченце. Когато е намерен е бил все още с кръв във вените си, замразена във вечния лед на Сибир. Това е първият успешен добив на кръв от животно, което е изчезнало. Екип от руски и японски учени се надяват да клонират един някъде в бъдещето...

На тази дата през 1994 г. на Световното първенство по футбол в САЩ националният отбор по футбол на България побеждава националния отбор на Германия и се класира за полуфиналите.

Ще помоля да се спазва добрия тон и без излишни квалификации и обиди. Моля прочетете правилата преди да пишете! http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules

Ученици разказват как животът им се променя в училище благодарение на трансформиращата сила на вярата, подкрепата и постоянството Учители по програма „Заедно в час” променят нагласата на своите ученици към училището и собственото им развитие На 29 юни фондация „Заедно в час” организира годишна конференция на тема „Образование за успеха на всяко дете”. Целта на събитието бе да потърси отговор на въпросите какво означава успехът на учениците и как може да го постигнем. Конференцията се състоя в Американския колеж в София, чийто директор Пол Джонсън поздрави организаторите за успешната им работа за подобряване на достъпа на българските ученици до качествено образование. Неправителствената организация, която съществува от три години у нас, постига своята мисия като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество. По време на конференцията участниците се запознаха с примери за успехите в класните стаи на учители на „Заедно в час” под формата на кратки видео истории и изложение на постери. Сред тях бяха учениците на Кристина Нановска от 155 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в село Кривина, които организират инициатива за насърчаване на четенето, като си поставят целта да прочетат 10 000 страници до края на учебната година, а резултатът е прочетени над 15 000. “Научихме се да мечтаем и да се стремим към целите си въпреки трудностите пред нас”, споделят учениците на Милена Димитрова от 144 СОУ „Народни будители” в София, които постигат най-добрия резултат на външното оценяване в 7 клас в своето училище. В Пирдоп учениците в час по информационни технологии на Стефан Рашков от СОУ „Саво Савов” се фокусират върху развитието на умения за работа в екип, презентационни умения и работа по проект, като междувременно работят и за изграждане на по-добра езикова, математическа, финансова и гражданска грамотност. Провокирани от успешните примери от класните стаи в груповите дискусии участниците в конференцията откроиха важността учениците да бъдат постоянно насърчавани и мотивирани да се учат и развиват с позитивно отношение от страна на учителя. За да постигнат успех, те трябва да са упорити в преследване на целите си. „Учителите ни показаха, че не е страшно да се греши и че всяка една грешка всъщност може да ни бъде от полза”, разказват учениците на Велислава Романова и Даниела Тодорова от ПГТХТ „Никола Димов” в Пирдоп. Пътят към успеха не е един и учениците трябва да бъдат запознати с разнообразни ролеви модели и алтернативи, за да могат разумно и самостоятелно да направят своя избор. „Ние сме отговорни за собствения си успех”, допълват учениците. Участниците в конференцията единодушно се съгласиха, че с цел подобряване на резултатите на учениците трябва да променим техните нагласи и действия. Това от своя страна може да се постигне чрез въздействието и работата на учителя. Учениците, които взеха участие в дискусиите, развълнувано споделиха, че благодарение на учителите от „Заедно в час” те значително са променили отношението си към училището и собственото си развитие и приемат своя напредък като лична отговорност. Две момичета от класа на Йоана Петкова от СОУ „Христо Ботев” в Горна Малина разказват как промяната може да бъде заразна и да повлече околните със себе си. „Гордеем се с постиженията на съучениците си, които ни правят още по-мотивирани”, споделят момичетата. В целодневната конференция се включиха всички представители на общността на „Заедно в час” – учители, директори-партньори, корпоративни партньори и съмишленици, представители на различни образователни институции, изпълнителни директори на организации от международната мрежа Teach For All и ученици, които представиха и своята гледна точка. „Заедно в час” е неправителствена организация, чиято цел е всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо къде живее и какви са финансовите възможности на родителите му. Част е от международната мрежа Teach For All, която успешно работи за подобряване на достъпа до качествено образование в 27 страни на 5 континента. От основаването си през 2010г. „Заедно в час“ е привлякла общо 54 талантливи млади учители, които работят в 34 български училища и преподават на над 4300 ученика в 4 региона – София-град и област, Пловдив и Пазарджик. Една от целите в стратегията на организацията е след 10 години да има по 200 нови учители всяка година, които да работят с 10% от българските ученици в средните училища. За повече информация, посетете www.zaednovchas.bg.

ВИСША МОДА С 3D ПЕЧАТ РАЗЧУПИ ГРАНИЦИТЕ НА СЕДМИЦАТА НА МОДАТА В ПАРИЖ Нови възможности за модния дизайн чрез технологията на белгийската компания Materialise, финансирана от ЕС Холандската дизайнерка Ирис ван Херпен представи вчера , 1 юли, на Седмицата на висшата мода в Париж, новия си модел, създаден чрез 3D печатната технология на белгийската компания Materialise (Материалайз). Модният проект използва последната дума на съвременните ЗD технологии, които водят до революция в модата и дизайна, по същия начин както това вече се случи в полето на медицината. Materialise е пионер в 3D моделирането, развило се от университетски проект до мултинационална компания, с финансовата подкрепа на ЕС. По повод на последната колекция Свен Херманс, мениджър клиенти на Materialise, каза: „За първи път работим с Ирис ван Херпен за създаването на облекло-хибрид, което включва уникални прозрачни структури, наподобяващи човешки кости, създадени с лазерна стереолитография. Изработени по 3D технологията, облеклата са без шев и винаги точно по мярка. Вълнуващо е да работиш с Ирис ван Херпен, да си част от създаването на нейните геометрични идеи. Когато проектираме облекла в сложни геометрични форми, които трябва да бъдат създадени бързо и като едно цяло, 3D моделирането дава възможности, които нито един друг метод за създаване на дрехи не предлага.” Как се създава 3D модел Белгийският архитект и графичен дизайнер Исая Блох проектира модела на компютър преди да бъде оптимизиран за 3D печат чрез софтуер на Materialise. На този етап се отстраняват определени недостатъци или дефекти преди процеса на изпълнение. Моделът става реалност чрез технологията лазерна стереолитография, при която предметите се създават пласт по пласт. UV-лазери сканират модела върху течна смола, която се втвърдява и 3D изделието постепенно става реалност. Materialise е финансиран от ЕС Materialise започва като университетски проект, фокусиран върху приложението на бързото създаване на прототипи. С разрастването на компанията, проектът започва да обслужва хирургията, като осигурява изключително прецизен модел на органите на пациента, след преглед на ядреномагнитен резонас или скенер за компютърна томография. Прототипът на органа помага за по-доброто диагностициране, както и за планиране на операцията. Прототипите се използват и като образци за хирургични импланти и протези. В резултат на постоянни изследвания, насочени към иновативните технологии, финансирани от ЕС, днес 3D технологиите на Materialise се използват в медицината, автомобилостроенето и производството на стоки за масова употреба. Компанията вече е мултинационален лидер в 3D печатните технологии, осигурява работа на 900 души, подпомага европейската индустрия и създава работни места в страните от ЕС. Уилфред Ванкраен, основател на централния офис на Materialise, каза: „Materialise никога нямаше да стане това, което е днес без европейска подкрепа. ЕС даде шанс на една малка компания да се развие в дългосрочен план.” 3D моделирането се превърна във важна технология за създаването на единични прототипи при проектирането на съвсем нови продукти. Прототипът дава възможност за бърза обратна връзка с дизайнерите и инженерите по развойна дейност на етапа на проектирането. Наскоро, тази технология беше използвана в продукцията на Феникс Опера Хаус във Венеция, „Мадам Бътерфлай” – постановка на съвременната японска художничка Марико Мори. Жорис Дебо, творчески директор в Materialise и „Марико Мори студио” създадоха чрез 3D печатната технология специални крила за костюма на главната героиня. „Проектът Materialise е изключителен пример за иновация, създадена от Европейския съюз. Той разви технология, която да помогне на хирурзите да възстановят човешкото тяло, а после успя да я приложи в други пазарни сектори” коментира Майкъл Дженингс, говорител на Европейската комисия по въпросите на научните изследвания и иновации. „Творческата и културната индустрии днес генерират приходи от тази технология, които са 3,3% от икономиката на Европа и осигуряват работни места на повече от 6.7 млн. души. Така днес имаме един успешен производствен процес, развит от ЕС, който подкрепя наши ключови експортни индустрии.” Бъдещето на 3D печата в дизайна и производството 3D моделирането се разви и бързо беше разпознато като цялостна производствена технология. Предимствата и потенциала й са многостранни. Наличността на стоката на склад не е необходима, когато можеш да моделираш на момента онова, което ти трябва. Времето, за което стоката стига до пазара също се съкращава (веднъж получил модификацията на модела на 3D файл, ти можеш да произведеш изделието). Технологията позволява изработването на множество уникални продукти и изделия по поръчка. Могат да се създават сложни форми, които е невъзможно да бъдат произведени чрез традиционните техники. Европейско финансиране на научни изследвания и иновации През 2014 г. Европейския съюз ще стартира нова, 7-годишна програма за финансиране на научни изследвания и иновации Хоризонт 2020. От 2007 г. до сега, ЕС е инвестирал близо 50 милиарда евро в проекти за научни изследвания и иновации, подкрепяйки по този начин икономическата конкурентоспособност и разширявайки границите на човешкото познание. Бюджетът на ЕС в тази област е 12% от общите обществени разходи за научни изследвания на всяка една от 27-е държави членки на ЕС и се фокусира главно в области като здравеопазване, околна среда, транспорт, храни и енергия. За допълнително насърчаване на инвестициите в частния сектор и създаването на висококвалифицирани работни места, ЕС развива изследвания в партньорство с фармацевтични, космически, автомобилни и електронни индустрии. Хоризонт 2020 ще се фокусира още повече върху превръщането на отличните идеи в пазарни продукти, технологии и услуги. Последни новини за европейските научни изследвания и иновации могат да се проследят на: http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion Materialise Компанията Materialise, със седалище гр. Льовен, Белгия и клонове по целия свят, от 1990 г. има основна роля в полето на ЗD печатната технология. Materialise разполага с най-голям капацитет на оборудване за 3D печат в Европа и е изградила отлична репутация на компания, разработваща иновативни софтуерни решения. Тя използва опита и експертността си за създаването на един по-добър за хората свят. Това се постига чрез прилагането на 3D технологиите в индустрията и медицината, чрез разработването на биомедицински и клинични решения, като обработването на медицински изображения и хирургически симулации. За многобройните си клиенти Materialise създаде уникални решения в изготвянето на прототипи, производството и здравните услуги. Това са автомобилни компании, производители на електронни и хранителни продукти, известни болници, изследователски институти, лекари, както и индивидуални клиенти, които искат да сътворят своя лична идея чрез 3D модел или прочутата MGX печатна технология. Машините за 3D моделиране на Materialise са уникални, те са най-големите и най-бързите стереолитографски апарати в целия свят. Повече за 3D дизайнерските продукти на Materialise ще научите на: http://www.mgxbymaterialise.com/

Българска библиотечна система предлага търсене по модела на „Гугъл“ Националната академична библиотечно-информационна система - НАБИС вече предлага възможности за извършване на търсене, които са идентични с алгоритъма, който използва лидерът в световен мащаб – „Гугъл“. Системата работи през онлайн сводния каталог на библиотеките НАБИС – nalis.bg. Това стана ясно на провелата се в столицата конференция, посветена на представяне на новостите в областта на библиотечния софтуер. На форума, който се състоя в огледалната конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ присъстваха представители на най-големите библиотечни центрове в страната. Участниците бяха запознати с Rosetta, която представлява средство за опазване на културното наследство и кумулативното познание, дело на ExLibris - водеща компания в областта на библиотечните софтуери. Според директора на Фондация НАБИС – Динчо Кръстев, библиотеките навлизат в нов етап от развитието си и трябва да бъдат актуални и в крак с интересите на хората, за да задържат тяхното внимание и да им бъдат полезни по нов начин. По думите му моделът на търсенето на „Гугъл“, който се използва в Сводния каталог НАБИС, е за улеснение на потребителите, защото е максимално облекчен и познат. Търсенето е интуитивно и изцяло се съобразява с индивидуалния потребителски опит на други хора. Ако например преди нас 500 или повече души вече са търсили по ключова дума „Вазов“ и 300 от тях са кликнали върху точно определено заглавие, то системата отчита този интерес и автоматично издърпва въпросния запис по-нагоре в списъка. По модела на „Гугъл“ търсенето се извършва само в един прозорец и е максимално опростено, защото е ориентирано към потребителите. Въвеждането на възможност за унифициране на файловете, в които се съхраняват дигиталните колекции, е сред другите новости, които са от полза за потребителите на сводния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – nalis.bg. „Това е огромен проблем, който стои пред библиотеките, защото всяка промяна на най-често използваните формати налага и смяна на формата на всеки един от вече направените записи. Сега, чрез единния каталог, това ще става автоматично.“, подчертаха организаторите на конференцията. От средата на месеца ще бъде напълно функционираща и системата за междубиблиотечното заемане, което също може да се извършва през онлайн каталога на библиотеките. „По този начин всеки потребител на каталога НАБИС ще може да заявява книга от библиотека, която е член на фондацията. Тя ще може да бъде получена в най-близката му библиотека, чиито услуги ползва. Практически книга, която се намира например в библиотеката в Русе, ще може да бъде получена в София.“, обясни Събина Анева от фондация НАБИС. Така библиотеките ще могат да предложат още по-модерно и максимално бързо обслужване на своите читатели, като от услугата ще могат да се възползват хора от цялата страна. Тя ще бъде на цената на пощенските разходи. В момента в проекта НАБИС участват почти 30 библиотеки от цялата страна, които дават достъп до своите електронни каталози. Главната цел е създаването на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Учредители на Фондация НАБИС, която развива проекта за Сводния онлайн каталог, са Централната библиотека на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Американския университет в България, а финансирането е осигурено от фондация „Америка за България“.

„Плячкосването на държавата“ – един научен поглед върху българския преход Трансформацията на постокомунистическата държавност у нас е обект на научно изследване в изданието „Плячкосването на държавата“ (ИК „Изток-Запад“) на д-р Венелин Й. Ганев, който е съумял да създаде първия в света научен анализ на прехода в България – приложим не само към нашата страна, но също така важен принос за научното (не)разбиране на преходите в световен мащаб. Преходът е сред най-противоречивите периоди в нашата история. Обект на разглеждане особено често напоследък, той е основна тема и в изданието „Плячкосването на държавата“ (с подзаглавие „България 1989–1997”) на д-р Венелин Йорданов Ганев. По думите на автора този период е периодът нараздържавяване на България. Това, което отличава изследването на Ганев, е последователно проведеният научен подход, през чиято призма са разгледани събитията в страната ни в периода 1989-1997. Авторът е работил в САЩ, но от книгата става ясно, че е следил и медии, и настроения; като резултат познава в детайли случилото се в най-новата ни история. Ганев завършва право в Софийския университет и докторантура по философия в Чикагския, САЩ. Именно в Чикаго той започва работа по настоящия труд през 1997 г. и го издава в университета Корнел през 2007 г. със заглавие „Preying On The State: The Transformation Of Bulgaria After 1989”. Писана на английски език, книгата е посрещната с академични адмирации от специалистите във водещи американски университети. В редица рецензии е подчертано, че пред международната научна общност е представена изцяло нова дефиниция на феномена, валидна не просто за България, а и за научното осмисляне на преходите като цяло... В предговора на книгата, писан от политическия изследовател Деян Кюранов, се отбелязва: „Авторът е поставил „нашето“ в „техния“ научен контекст и го описва с „техния“ професионален език.“ Кюранов допълва: „Книгата събира и подрежда множество наши собствени мисли, подозрения и прозрения в свързана система. Неща, които всекидневно не забелязваме или ако забележим, наричаме ги – и в къщи, и в медиите – абсурд. В книгата те са придобили логика.“ „Плячкосването на държавата“ излиза за първи път у нас, а преводът на изданието е дело Кънчо Кожухаров – известен български журналист, преводач, автор и член на Международната асоциация на криминалните писатели. Купи: http://www.iztok-zapad.eu/

Тея раздели трябва да ги затрием...