Южняк

Ами образцови крепости; един ден, след хиляда години, ще пишат, че "В България през 2013 се появяват хиляди крепости, за да отговорят, изглежда, на мистериозна външна заплаха. Крепостите по размер и бройка надминават тези от юстиниановата епоха и са най-добрите в света от епохата си, а гъстотата на мрежата им подксазва, че очакваната заплаха е била съспоставима с тази от ВПН". Най-добре защитен ми изглежда Перник, макар че не мога да си представя някой точно него да нападне. По другите трябва още работа; ами - важното е че се строи, все пак, освен това тези крепости, макар и млади, един ден ще остареят неизбежно - да им се радват потомците и да се гордеят.

Око да види, ръка да пипне. Това е положението. Сега, хубавото е, че тези крепости пак може да ни потрябват, така че е добре, че ги възстановяват. И още по добре, че ги правят по-здрави. Генчев едно време беше казал, че Търново ако наистина беше било с такива стени по Евтимиево, турците още щяха да го обсаждат.

Чомски изглежда е прав и езикът и граматиката са вградени у хората, имат си биологическата база. Идентифицирани са около 500 гена, свързани с вербалността и вербалната интелигентност. Без някои от тях няма език, или ако има, няма различаване на звуците от речта, т.е подходящ слух. Човекът не е единствения вид с език и граматика - има поне още един вид и това не е примат, а гризач, което е страшен куриоз, но не ми е това мисълта. Мисълта ми е, че ролята на езика е двусмислена. Той не е само оръжие за комуникация и кооперация, а и за измама и двете функции са неотделими, като отделянето на зърното от плявата в комуникациите вероятно е изиграло ролята на селекционен натиск върху човешката интелигентност и е една от причините за увеличаването и през хилядолетията. Един ефективен военен код е от порядъка на 300 думи. Код с твърде много думи не би бил ефективен. Информацията трябва да бъде предавана бързо и не бива да има място за двусмислие, което да дава възможност за грешно тълкуване. Човешките езици са възникнали като код, чрез който ловците от племето обменят информация и се координират в лов и война. Откъде са се взели останалите 49 700 думи и защо? От милитаристични кодове с по 300 думи, за 250 хиляди години езиците са се развили до чудовища с лексика от порядъка на 500 хиляди думи и нагоре, каквито са случаите с английския и може би -с руския език. Какво се е случило? Според мнозина, между които и Докинс, езикът е еволюирал и се е превърнал в оръжие във вътрешновидовата борба. Той не служи само за обмен на информация, той не е само средство за комуникация – информацията в прородата, мисли примерно Докинс, автентичната информация, е твърде ценно нещо, за да бъде подарявана на първия срещнат. Поради което човешките езици я подават в маскиран вид. Късчетата истинска информация са кодирани и замъглени от хиляди думи, които правят директното й абсорбиране невъзможно, тази информация е насочена към конкретени адресати, които ползват същия сложен код, като изпращача на информационния сигнал, и са в състояние да отделят зърното от съпровождащите го тонове плява, което обикновено са членовете на племенната група, или на групата в групата и т.н.. Според Докинс, функцията на езика отдавна отдавна е отвъд комуникацията – иначе все така щяхме да си говорим с по 300 думи .Вместо това, езикът се е превърнал в средство за измама, а за него отговарят стотици гени, които са селектирани положително през последните 50 хиляди години – а значи, добрите вербални умения дават репродуктивно предимство на носителите си пред останалите; Според еволюционните психолози, високият вербализъм увеличава репродуктивния фитнес на носителите си. Това му е и целта. Измама, маскиране на информация и репродукция – все черти, фаворизирани в курса на човешката еволюция и довели някогашните кодове от по 300 думи до чудовища от порядъка на 500 хиляди. От средство за комуникация, езикът се е превърнал в средство за поставяне под контрол. Висока вербалност изобщо не означава висок морал; по-скоро, някак си – обратното, по-висока възможност за измама, не за ефективно предаване на информация. Сложността на човешката реч е достигнала нива, при които човешки политик е в състояние да говори 2 часа, без да каже абсолютно нищо и без да се повтори нито веднъж, а през това време слушателите му да мигат ту с едното, ту с другото око. Това е и целта на речта. Има писатели и журналисти, които са по-добри и от политиците- могат да изпишат тонове плява без капка смисъл и да предизвикат възторг у адресатите си, които са техни жертви, защото целта, в очие на еволюционните психолози, е тривиална – да бъдат преджобени читателите, докато гледат в друга посока и се чудят над поредния хиперархипостнео-ауа-модернист – абе тоя какво всъщност иска да каже?“ Цялата статия - http://anthropologyreviews.com/?p=895

Да. Тя е агенцията по заетостта. Тя осигурява заетост на всички. Примерът с щатите би бил практически безсмислен, но хляба и заетостта не ги дават селяните, а силиконовата долина. Ти какви мислиш че оперират в силиконовата долина, селяни? Навсякъде е така. Докато интелигенцията не вдене, че тя е агенцията по заетостта, а не слугата с ибрика, който подтичва подир силните, все ще е така и един милион правителства да се сменят, и 918 нови партии да се регистрират, с пет милиона предстрочни избори. Но, за съжаление нашата интелигенция изглежда не е конкурентна на останалите. Не виждам друго обяснение. Благоденствието на съвременните народи зависят от конкурентноспособността на интелигенциите му. По някаква причина, явно не сме конкурентни.

Не му стигна времето. И аз мисля, че щеше да промени много неща.

"Или както вие казвате, да ретранслира западната цивилизация до българския селянин" - не знам дали е това фунцията на "интелигенцията". Фружине. По-скоро много ме съмнява, нищо, че го написах. Функцията на "инелигенцията" не е да налее акъл или да ретранслира - макар че като си помислиш какво друго прави основата на българската интелигенция - т.е. учителите, значи и в това има някакво основание, но да оставим учителите настрана засега. Функцията й е да даде хляб на българския селянин. не обратното. Да му даде хляб и бъдеще, на него и децата му. Иначе никаква интелигенция не е.

И аз харесвам първия постинг на Алвата. От втория - с някои неща съм съгласен, с други - никак, с което не омаловажам какото е казал и че добре го е казал. С неизбежното уточенения, че трудно можем да говорим за соц. интелигенцията ни като западен продут. Тя е очевидно източен, съветски, натам дърпа; тя е машина за просъветска пропаганда, не за прозападна. И въпреки че социализмът с съветския съюз си отидоха, тоя мутант - просъветската интелигенция, все така си е тук, и като него втори нигде няма по света. И тая добрепостроена пропагандна машина върти ли, върти педалите. Работи. В собствените си очи е напълно дискредитирана и сама си няма вяра за пет стотинки. Но маха ли, маха с педалите накъдето и платят и за колкото платят. Предизвиква хаос, но това не я интересува. Довежда обществото до колапс, но това няма значение. В състояние е да катурне цялата политическа система за едни прокълнати 5 стотинки, но пак няма значение - тя ще си намери някой виновен за това. Може да колабира цялата демокрация заради едната игра с думите и пак няма значение. Или да извади България от ЕС; или да го вкара в марианската падина - все едно. Тая интелигенция не вярва и на дума, която казва. Думите, езикът, смисълът са унищожени от преупотреба, а тя маха ли, маха. не знам. Мисля, че е проклятието на България. за нея няма катарзис :)Само плюскане и кривене към следващия господар. В такива времена си отиват демокрациите, ликвидирани от безпардонни демагози. Така идват диктаторите, така се компрометират системите. А диктаторите са по правило по-лоши от демагозите и от демокрациите, които са сменили. Това, че изобщо сме демокрация все още е едно малко чудо и не съм сигурен на какво се дължи. Ако не беше членството ни в ЕС, което може би е някаква противотежест, или всява страх у потенциалните диктатори, че ще последват съдбата на Милошевич, ако в една алтернативна реалност днес не бяхме член на ЕС, днес щахме да сме колабирали, последните ни дни като демокрация щяха да са свършили. И това нямаше как да бъде свършено без усърдието и цинизма на българската интелигенция, или по-точно на една социалистическа част от нея, да не обиждам ненужно толкова много порядъчни хора, които я съставят. какото = каквото и т.н., не мога да редактирам, извинения.

Здравей, Богданов. Всичко, което мога да кажа е, че прочетох постинга ти с удоволствие.

Да не прекаляваме.Това, че Славейков не е получил нобелова награда не го прави по-малко интелектуалец. Наградата и влиянието е въпрос на аудитория, а аудиторията е функция на популярността на езика. Качеството няма отношение - кой би казал, че даскалицата -автор на Хари Потър има таланта на Славейков? Аз не бих се подписал. Така че, провалът на българската интелигенция "навън" е относителен и предизвестен и не я прави по-малко интелигенция или по-малко интелигентна. Мене не ме терзае изобщо. Проблемът е провалът вътре. Фружине, входната ми позиция не е добре обмислена и е със сериозни слаби места. Като прочетох какво написаха колегите, ми се понаместиха чарковете в течение на обмена на мнения и нещата ми изглеждат малко по-ясни.Към имената на Глишев могат с основание да се добавят още десетки имена,вкл. тези на Пенев и Радев, които са безупречни. Не, творците не са емоционало по-нестабилни от останалата популация, и на мене ми звучи екзотично. Естествено, че в една меритократична Америка обществото го води креативната класа, кой друг. И провал на америка ще е като провал навсякъде другаде. На първо място провал на креативната класа. Но първите погрешни стъпки, първите погрешни позиции (по обществени въпроси) на българскат интелигенция с ужас ги забелязвам още в есето на Пенев. Това не го превръща в по-малко интелектуалец или в грешник, нищо такова; той е изява на една страта. Оше тогава си личи, че в системата има малфункция. Не знам с какво да сменя тоя англицизъм. Нещо, което работи, но от време на време дава фира и спира, и после пак тръгва, уж нормално. Абнормалност.И тоя шум в системата се увеличава и увеличава за да се стигне до досегашната - ами неспособност на интелигенцията да си изпълнява базовите задачи. Тоя обществен механизъм в Б-я е някак странен. Забележи междувпрочем как бързо изчезва руската интелигенция и се трансформира в креативна класа в последните години. Горното го давам за пример как при нормализация на интелигенцията ореолът набързо изчезва, остава като регионално явление от миналото.

"Сещам се например за учителката от Англия, която стана мултимилионер от продажбите и филмирането на поредицата й за Хари Потър. Ерго, имала идея, родена е в УК, пише на английски, продава в целия англосаксонски свят - до Австралия и Канада." - да, абсолютно. Аудиторията е различна по размер и финанси. Англоезичната даскалица разчита на - колко - 3 милиарда читатели? Нека не са три, нека е един милиард, потенциалната аудитория. Там е. Руският творец разчита на 300 милионна аудитория; българския културтрегер - на 6 милионна. Powerbase-a на Глишев. Различен. Оттам нататък всичко отива в реката. Но да не зачерняме темата. На всичкото отгоре, тоя културтрегер непрекъснато се опитва и да я затрие тая микроаудитория, обяснява и че е проста, кара и се, седи обиден в Италия като П. Славейков. :). Мога да дам примери от популярните обществени гласове, но няма никакъв смисъл.Тя, колкото я малко, той се опитва, ако може, и да я ритне или затрие, или да й смени езика, да я обърне на маймуни, а той (тя) да се пишат алафранга; или да смени своя език, което е всъщност същото. Драма. Твърде много тролене. Не знам.... .Аз затова казвам, че брадвата е вече до дръвника.

Може би се изразих неточно. Да проверим връзка.

Евентуален будизъм при прабългарите трудно би останал незабелязан, както и висока тохарианска литературна традиция..... трудна работа; интеракциите помежду индоевропейските формации в далечния изток са слабо изучени, многобройни, труднопроследими, напълно реални, недокументирани, прострели се в продължение на 4000 години, предизвикващи притеснение у сериозната наука поради европейския си дискурс и европоцентризма който придават на разигралите се събития, посрещани със съпротива от не-европейските учени, които виждат в тях заплаха за идентичността си и продължение на европейския колониализъм и експанзионизъм от 19-ти век, само че с други, научни средства. Поради което всеки напредък по отношение разгадаване на събитията на изток от централна азия е малко вероятен и посрещан с огромна съпротива; тохарианците далеч не са единствената индоевропейска група по протежение на пътя на коприната, тези групи са вероятно стотици в течение на 4000 години, възможно е да са много различни помежду си и да принадлежат на различни светове и епохи. Самите тохарианци са повече от веднъж под силното влияние на скитски и ирански номадски и полуномадски групи. Ираноевропейският свят на централна и източна азия - и китай, е извън обсега на европейската историография сега; в тоя смисъл, задачата на българската историография - да установи произхода на прабългарите и връзката им с ираноезичния и индоевропейския свят на степта, е трудна. Вероятно проследяването на връзката между прабългари и сармати е по-лесна и по-изпълнима.

-Да, демократизмът а ла Хаджийски е двусмислен, има си опако. -ако под no powerbase рабираш това, че пирамидата на българската интелигенция никога мне може да бъде твърде висока, защото височината й зависи от размера на на базата, а тя е малка, и ограничеността на българското количество води до нискоръстност на българското качество (нали така?), съм съгласен. Ти обаче едва ли ще си. -ако под липса на powerbase разбираш това, че българският интелектуалец няма възможностите на английския, поради скромния си произход, което не му позволява наследствени приходи и от там финансова независимост и свобода - да, британският интелектуалец, ако се качи на тавана, ще намери прашасалия сандък с удостоверенията за поземлена собственост или наследствена кралска пенсия на прадядо си, и ще обиколи света три пъти с Бийгъл за да пише теорията си за еволюцията; докато, ако българският интелектуалец се качи на тавана, ще открие единствено скъсаните цървули на дядо си, което също му смалява powerbase-a.В такъв случай ще трябва да чакаме българската интелигенция тепърва да се роди - може би правнуците на Митьо Пищова или на Клюна, лека му пръст. Може. Исторически неблагополучияв не са позволили на българската интелигенция да създаде подходяща основа - първо 500 години копане и свирене на кавал след овцете (народът от орачи и овчари на Паисий), после революции на всеки 30 години, предимно стимулирани от външните ни приятели. Съдба. Но интелигенцията е по дефиниция лява. такова нещо, като десен интелектуалец, всъщност не съществува. За това предпочитам да говорим за креативна класа, вместо за интелигенция. В креативната класа има всичко, и ляво, и дясно, и скъсани цървули и наследствени търговски империи. Има предприемачи, програмисти, артисти, писатели, и изобретатели. Творците на благата - тия блага в съвременния меритократичен свят са особени, и около тези блага се върти благоденствието на държавите им. Интелигенцията се е трансформирала в креативна класа и е по-широко понятие от преди век. Провалът и успехът на държавите зависят от нея. -По никакъв начин Гео Милев, Николай Райнов, Яворов, Пенчо Славейков, Константин Величков,Георги Батаклиев, Радой Ралин, Цочо Бояджиев, Иван Теофилов не са отговорни за провала на българската интелигенция, нито за провала на България в прехода й. Добре подбрани имена, и аз харесвах Цочо Бояджиев, посещавал съм негови лекции от респект и т.н. Въпросът е, че това са единици, другите, огромното болшинство, са другаде и предимно се разхождат с кофата за у***а, като оня от История на Света. Но гореизброените са безупречни. С една уговорка. И тя е за това, с което не съм съгласен с тебе -за равенството между патриотично и посредствено в националната култура, което си онагледил - донякъде - с Хаджийски. Остави Хаджийски. Да се върнем на Ботевата глава, дето искал да я отдели от раменете си и да я търкаля. Една глава отделена от тялото, може само и единствено да се търкаля. Тя няма как да се качи на някое чуждо, по -богато и охолно тяло и това Ботев го е знаел много добре. Ще си стои търкулната. Няма да скача от тяло на тяло, освен в мокри сънища. Главата е глава, когато е на тялото си. Освен ако не е главата на Соложеницин - тогава може и да скочи на чуждо тяло. За това и споменах разговора между българския писател Н. и Бредбъри. Глави с калибъра на Соложеницин не са никак, никак много, или като Ибсен в примера на Аспандиат. Та, трагедията на П. Славейков - аз нямам съмнение, че той подобно на хиляди други като него в Б-я, се е имал за част от някаква световна интелигенция. Проблемът е, че тази световна интелигенция не го е имала за част от нея. Което е голям проблем. За Славейков и хиляди като него.

Ами. приятелю, може и Дневник, сигурно и Дневник. Но имах предвид и един друг всекидневник, чието име не споменавам по сантиментални причини, твърде много хора, за които имам високо мнение, са писали и под, и над чертата му... но това да ни е проблема, хората под чертите.... аз го виждам като структурен тоя проблем, което е порок, тъй като твърде дълго време съм се занимавал със структуралисти и съм се извратил, дет се вика . Аспандиат, КГ е много позитивен чоек, не може да не напише, каквото написа, не би бил той. Мога да си представя колко кураж и воля се иска за вярата му, какъв характер. Де да бяха (бяхме) всичките български интелигенти като КГ, дето каза Глишев по друг повод, с мед да ги намажеш.

Може пък да го кажем така. Един и същи вирус е опасен за организма по един начин, ако удари примерно колената или задния ляв бут, примерно и по съвсем друг- ако удари мозъка. Или един удар примерно. Едно е да те ритнат по задника, а друго, по главата. опасността за целия организъм е много различна. Има още нещо, или още много неща. Структуралистите и функционалистите са смешни хора, които принадлежат на две дисциплини, социология и антропология, едновременно. Функционалистите вярвам, че социалните структури - класи, страти, простройки, всъщност нямат самостоятелен живот, те са механичен сбор от индивидите, които ги съставят, те са в известен смисъл, илюзия. Структуралистите пък смятат обратното - сборът на частите не е равен на сбора на цялото в обществата. Структурите са нещо повече от сбор от индивиди, в известен смисъл имат собствена воля и собствена съдба, индивидите са като заменяемите чаркове в двигател на автомобил; та кластите и стратите са същества със собствен характер, които се възпроизвеждат и имат, някакси, собствени интереси, които не съвпадат с тези на индивидите. Най смешния структуралист е леви Стросс, след него става направо страшно :). Както и да е, съвременните социолози са по скоро структуралисти, та в очите на социолозите, тази страта, или класа, е нещо напълно реално, и и се случват напълно реални неща, като на един свръх организъм, живее, ражда се, боледува, възпроизвежда се... смешни хора. В известен смисъл, по структуралистки, българската интелигенция боледува.

Браво, КГ, както горе-долу винаги, на едно мнение; но не за това браво. Успокоих се, че не съм единствения, който го мисли. Проблемът е че, ах тази пуста соц инерция, няма ли да спре да ни погубва? Не му се вижда края... Историк, В. Ленин е квинтесенцията на есенцията на руската интелигенция.

Да, Глишев, вярно казваш, поне аз така мисля. Но темата е всъщност толкова тежка, дори не ми се мисли по нея. Проблемът е, че няма кой друг да изведе България от кризата (не ни е мястото сред последните в Европа), никога не е имало -не само в България, никъде, а тази интелигенция е пробита, и освен че е пробита, чака някой да изведе България от кризата, та да се "оправи" интелигенцията. Омагьосан кръг. Абсолютно безсмислено е да се сочи народът за виновник. Просто не е така. Народите са навсякъде еднакви. не от тях зависи състоянието на държавите им, не те дават качевството, добавената стойност, ако щеш, не те диктуват и създават правилата на социалната игра, на ценностите. Дупката е дълбока.

Да.

Нищо напротив, Историк. проблемът ми с българската интелигенция (на която, естествено неизбежно притежавам всички кусури - и даже предимно кусурите й), е следният. Настоящето на един етнос, конкурентността му, мястото на този етнос в света,качеството му на живот, в крайна с-ка, се определя неизбежно от горницата му. То зависи от тази горница, от нейното качесвто - дали ще я наречеш креаитвна класа, интелигенция, интелектуален елит, бели якички - става въпрос за същата страта. Тя определя качеството на живот във всяка страна, от нея идват хубавите неща, тя прави разликите с останалите места за живеене. В тоя смисъл, българската интелигенция е огромен длъжник на българския народ - 23 години квичене и сочене с пръст. Кого сочи с пръст, като всичко зависи от нея? Няма кой друг. Никога не е имало и никъде няма да има. Мисля, че е потресаващо резглезена, мисля, че изобщо не осъзнава ролята си и мястото си, че това, на какъв хал е България, няма от кой друг да зависи. И че това, че по нейно мнение България е на ужасен хал - ами значи тази интелигенция не си е свършила работата. Нейната работа. и вместо да си я свърши, българската интелигенция продължава да квичи и да търси виновник за невероятния си провал, който ни превърна в най-провалената държава в европа. И се пътам какви са причините за провала на българската креативна класа, или на интелигенцията, защо е това, което е - непродуктивна, невероятно разглезена, крайно деконструктивна - и си мисля, че е възможно да е в генезиса й, през социализма, че тя е създадена от бай-тошо, селектирана по определен начин, да бъде това, което е сега - машина за пропаганда, за създаване на своеобразна виртуална реалност, в която всичко е възможно, пътят е светъл, комунизма е тука, врагът (капиталистически е зъл и коварен), той никога не спи, горди герои, нов човек и т.н. клишета. Тя друго не може тая интелигенция, тя не е като другите. И се проваля в стратегическите си задачи, и провалът и проваля България - всеки път. На всичкото отгоре е научена на господар, на който да служи - и тича при господари с инстинкта на кучето, тя няма друг начин да си изкарва хляба. Ако няма господари, тя впряга усилия да ги създаде. Поради което никога не може - и не се и опитва - да задържи властта, тя е кукла на конци на мутри, престъпници, кръвожадни типове, олигарси. Чета ордите безкнижни журналисти-угодници, които си сменят мнението на всеки пет минути и ми пада капата - откъде се взеха тия?Колкото пъти интелигент вземе властта, толкова пъти - като куче, той носи кокала на властта на първата попаднала пред очите му мутра - и бие опашка, а народът го чака да управлява. Вместо това той мечтае да е кукла на конци на силния - както е бил през соц-а. затова и примерите с професор Беров, например, който занасе властта в краката на господарите си от Мултигруп; не искам да осъвременявам примерите, за да не стане прекалено злободневно. Ей такива работи. П.С. един познат, който добре познава нещата, отвътре, твърди, че във форума на един от най четените и уважавани български всекидневници, плащали по 10 стотинки на постинг с определена насоченост. Това естествено е в стил една жена каза, действително. Обаждал съм се там от време на време - ами там пишат цели професори и професорици, напълно реални хора, доцентите се прескачат - пишат не каквото мислят, което е - за правото си черво, пишат за десет стотинки, талантливо, по професорски. Толкова струват - 10 стотинки. няма дълг, няма нищо, няма мисия - има едни 10 стотинки. Отроците на бай Тошо. България няма добро бъдеще, ами тоза зависи от тези хора, няма от кой друг.

Един форумен колега, уважаван от всички в този форум, ми предложи да препостна постинга си за българската интелигенция в нова тема. Не мога да тълкувам предложението му, но и нямам нищо против. На всичкото отгоре, текстът може да бъде осъвременен - днес ни управлява най- академичното правителство, управлявало някога България, по негови (на правителството, не на форумния колега) думи. И едно от най-обичаните. Пак по негови. *** Причината за текста е една книжчкица на Б. Райнов от читанка, където цитира левчев, който, на забележка на Живков, че се улива с хвлабите по него, казал, "Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам"! - как ли се е пулил в отговор правешкия селянин, и си е викал, абе за каква любов ми говори тоя? И какво друго да напиша за соц интелигентите след това? Че са великани? *** Българския преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов (а, напоследък и доцент Орешарски...) Защо в България има интелигенция, а в Северна Америка няма? (но пък има всичко останало)“Интелигенция” е по-регионално понятие, отколкото си мислим и е обикновено свързано с третия свят. Такава социална страта – “интелигенция” – в САЩ не съществува. Но пък съществува в България. “Американска интелигенция“, ”английска интелигенция“ или ”германската интелигенция” не съществуват дори като тропа. И американска, английска или германска интелигенция действително няма – има хора с професии, т. е – вместо стратата на интелигенцията, съществува стратата на професионалистите – лекари, адвокати, инженери, или хора от професии, които имат изискване за ценз, сертификация, минимум от години прекарарани в учене (обикновено много); И на мястото на източноевропейските „интелигенции“ съществуват кастите на така наречените „ бели якички“. Което не е същото. През 70-те години на миналия век българският писател-емигрант Н. пристига в Америка и решава да потърски контакт с „Американската интелигенция“, за да се включи в социалната й мрежа, като за целта пише писма до Кърт Вонегът и Бредбъри. Вонегът му отговаря лаконично, че в 200 милионната (тогава) и свръхбогата Америка само 200-300 души се издържат изцяло от писане на „висока литература“ и поради това могат да минат за „интелигенция“ по начина, по който го разбира българския писател; поради което, такова нещо, като „американска интелигенция“ – и респективно интелигентска социална мрежа – не съществува. И воплите на българския соц-интелигент остават неразбрани от Вонегът и изгубени в социалния превод. Бредбъри и Вонегът вероятно биха се втрещили, ако научеха, че в малка, 8 милионна соц- България, която, сравнена с Америка, е като икономически и демографски гном, от „творчески професии“ се издържат близо 30 000 души. В тая българска интелигенция – и в традициите й - подобна на децата на лейтенант Шмидт или внуците на Карл Маркс, които според безсмъртната творба на Илф и Петров кръстосват ранносъветска Русия и с Остап Бендеровска страст към Рио де Жанейро обират до голо наивниците, които биха повярвали на измислените им генеалогии - е и голямата трагедия на така наречения български преход от социализъм към капитализъм. Българският преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов; Ф.Д., вместо да оправя България, писА книга, докато министър-председателствуваше (6 месеца): “Ибо живяхме, Господи?” И с това си остана, с книгата; а се предполагаше да прави жизненоважни реформи в най-тежкото време. Българските “интелигенти” във властта – контролирани от ДС, напълно безпомощни да се справят с потока на събитията, дълбоко подкупни, изключително безхарактерни и много страхливи – са вечно гладни и жадни за власт – и с едно усещане за невъзвратима загуба на безметежните привилегии от бай тошовото време, което е, загуба на социален статус. Негата на социнтелигенцията по безметежността на бай тошовия период превърна българския преход в катастрофа. Николай Генчев беше написал нещо знаменателно за раждането на бълг. интелигенция – “родена по кръстопътищата на балканите, подритвана от великите сили и във вечен страх от тях.” Симптомите на бъдещото развитие на интелигенцията виждаме още в прословутото есе на Боян Пенев – усещане за месианство, очакване “държавата да даде” , неразбиране на социалната роля на интелигенцията – на де факто трансмитер на различни влияния в младата ни държава; продукт на разкъсването на българското общество на базата на много висок с/у много нисък образователен ценз. Генезисът на българската интелигенция. Господ знае откъде се е взела българската интелигенция и какво е. Факт е обаче, че такава прослойка има предимно в страните от третия свят, в източна европа и Русия, но в източна европа бързо изчезва; т.е. при някаква нормализация на съответната страна тази група изчезва, интелигентите се превръщат в професионалисти с бели якички. Но бай тошовата “интелигенция” е феномен, който едва ли съществува къде да е другаде по света, в коя да е епоха. Безхарактерността, която тази интелигенция прояви във властта, респективно провалът й във властта доведе до появата на мутрите, на свръхбеззаконието, на чалгаризацията на културата – същите поетеси, дето пишеха балади за ранени партизани почнаха да пишат чалга за мутри, тигри, радки пиратки, азисове и т.н. – т.е., ориентираха се с безпогрешния инстинкт на слугата към новите силни на деня; същото се случи и с “журналистите”; но решаващ беше провалът на интелигенцията в изпълнителната власт – там безпомощността, мързелът и безхарактерността доведоха до истинска национална катастрофа. Разбира се, в Сев. Америка и Зап. Европа има хора на умствения труд, жанрови писатели, хора на креативните професии (creative class) , мощна академия – друго не може и да бъде с над 20 000 колежи и университети. Бжежински твърдеше, че американските адвокати са около 1/3 от бройката на всички адвокати в света; т.е., в американското общество хората на умствения труд са всъщност непропорционално високо представени; също и хората с образование над средното, които са 2/3 от общата популация в америка, което пък девалвира донякъде “висшето” образование и води до изискване за лицензиране, за да се отсее плявата; в същото време, парадоксално, “интелигенти” и “интелигенция” като социална прослойка на практика отсъства – т.е. публични фигури, упражняващи умствен труд, които обществото да търси за мнения по всеки обществен дебат. Единствения интелигент от европейски тип, за който се сещам, е Ноам Чомски; който има буквално мнение по всичко и известна обществена тежест извън професията, която упражнява – а тя е на университетски преподавател; Може би донякъде и Мур, но той си е кинаджия и по-скоро си упражнява професията. Всички останали стриктно следват нормата на професиите си и нямат обществена тежест извън обхвата на професионалната им експертиза. В европа не е точно така, по специално във Франция, където интелигенция – като социална фигура и социална прослойка, има; Ако обаче например въведем в Гугъл ”американска интелигенция” няма да ни излязат почти никакви резултати; такава обществена фигура – интелигент всичколог, до когото обществото се допитва при всеки дебат и чието мнение има тежест по буквално всички въпроси, не е типична нито за америка, нито за Западна Европа, с изключение на Франция. В американския английски самата дума – както и понятието “интелигенция” е заемка от руски; всичките “почвеници”, “сиромахомили” и саи руски групи от царска русия; в известен смисъл, българската интелигенция генетичен мелез м/у руската и френската. А между руската и френската ителигенция връзката е може би съществена. Темата е по-сериозна, отколкото изглежда; както и да е, фактът, че такава прослойка – като обществена тежест и съзнание за мисия, на запад от калотина, образно казано, отсъства, е симптоматичен. Интелигентът/интелектуалецът, като агент на промяната, на запад от драгоман (без франция) не съществува. Генезисът на българската интелигенция може да се търси - може би – в опитите на образованите хора в следосвобожденска България да се превърнат в агенти на културната промяна и да затворят дупката между народната традиция и запада/или изтока в европа – т.е. в налагането на някакъв цивилизационен модел, под влияние на придобитата в западни / или руски университети култура; като всеки респективно дърпа чергата към своята страна и очаква необразованата “маса” да го “слуша” и “следва” и се възприема не като професионалист, а като човек с мисия – да приобщава България респективно към френската култура и модел, към германския, или към руския, и по Боян Пеневски да “възвисява масата”; Балканският политически модел – Интелигенти на Власт. В същото време, трябва да подчертая, че българската интелигенция е най-интелигентната интелигенция на балканите, и това, дето се вика, е факт от живота. Доказан. Българската интелигенция е изключителна – и за което не си даваме с/ка; едно любопитно ново изследване Риндерман за интелигентността на горните 5% от всеки съвременен етнос – хиперлинк -води до следните резултати, хиперлинк: http://www.iratde.org/issues/1-2009/tde_issue_1-2009_03_rindermann_et_al.pdf Предполагам, с учудване ще установим, че IQ – то(колкото и условен фактор да са резултатите от IQ тестове за действителна интелигентност) на българската интелигенция е значително по-високо от това на останалите балкански интелигенти – примерно с близо 15 пункта по високо от това на албанците – което е пропаст, с 10 от това на турците – което пак е пропаст, и с малко по-малко – 2-3 пункта, от това на хървати, румънци, сърби и т.н.; и е на практика идентично с това на френската интелигенция; Съвсем определено, ИК-то на българската интелигенция е най-високото в цяла югоизточна европа; има обаче и нещо смущаващо – между IQ-то на БИ и средното IQ на България има истинска пропаст, непропорционално голяма – всъщност най-голямата в цяла Европа – което може би обяснява и съществената тежест на интелигенцията в Б-я, сравнена с тежестта на останалите социални прослойки, както и мъчителния диалог между интелигенция и обикновени хора, който продължава вече близо век. Такава бездна м/у усреднено IQ за етнос и IQ на горните 5% не съществува никъде в Европа. Нещо контраинтуитивно от изследването - колкото по-на юг и югоизток в Европа, толкова по-високо IQ на хората от политическата класа, като тука България отново е шампион, на практика – европейски. За сравнение, докато IQ-то на английските политици е около 110, IQ-то на средния български или гръцки политик е около 124; което идва да ни рече, че докато на запад политиката е игра (да не забравяме, че Тачър беше бакалска дъщеря, а Рейгън – второразреден актьор), в която има елемент на почтенност, на югоизток е игра на оцеляване, коалиционна игра, в която оцеляват най-умните, или грубо казано – на югоизток политиката е игра на измама, водена от изключителни хитри измамници, където умението да измамиш е задължително за оцеляването и издигането и социалния успех. В тоя смисъл, интуитивисткото мнение, че българските политици са “глупави”, е абсолютна заблуда; всъщност, става въпрос за най-интелигентната, най-измамната (до ниво професионален измамник), най-отраканата част от българската интелигенция, в сравнение с която IQ-то на останалите интелигенти е направо тривиално. Българската интелигенция счита политиката за своя зона, и ревниво и подчертано брани териториалните си права; същото е и в Румъния и Гърция – справка – таблицата и изследването. Политиката е занимание за интелектуалци и всички останали се считат натрапници. В тоя смисъл, политиката изглежда зона за естествена изява, най-високо желателно, предпочитаното поле за реализация на най-горната част от българската интелигенция, където обаче конкуренцията от тясносоциалистически професорски бради и гладко избръснати десни доценти е изключителна и оцеляват само най-хитрите и най-коварните измежду най хитрите, най обръгналите в така наречените коалиционни и социални игри -както може да те излъже изключително умен човек, никой друг не може; и битката за кокал в европейския югоизток е изключително висока, на едно различно ниво от това, да речем, каквато е в западна или централна европа, да не говорим за щатите. Бездната в IQ-то на един политик от европейския югоизток и един западен политик е смайваща – близо една стандартна девиация, и говори за качествено различен политически процес. Месианско-аристократичната претенция на българската, руската и френската интелигенция вероятно се дължи, не на последно място, на опита на интелигенциите да се напъхат в обувките на ликвидираните (от тях) наследствени аристокраци; в тези 3 страни отсъства аристокрация, която е съответно екстерминирана от турците, октомврийската и френската революции; и интелигенцията е опит за запълването на празнината, оставена от отсъствието на истинска, “нативна” аристокрация, в тоя смисъл, соц-интелигентите на България, Русия и Франция са, освен всичко друго, и самозванци. Всичките тези дребни елементи, които отбелязвам, могат да бъдат засечени и в есето на Пенев; Соц интелигенцията в България е особено специфична; раждането и е някъде между “писателите са инженерите на човешката душа” (на Горки) и “От всички изкуства днес най- важното изкуство е киното (на Ленин); тоест тя беше генерирана от комунистите с цел да бъде пропагандната машина на властта, съставена от политическите технолози на обществото, които да създадат “новия човек” (и го създадоха …) тоест, машина за пропаганда – и никаква функция извън това тази интелигенция нямаше. А при социалните структури има една особеност: те се възпроизвеждат. Веднъж създадена, една структура не винаги следва волята на индивидите, които са я създали (всъщност никога не я следва) и в известен смисъл живее собствен живот. Трагедията на българския преход е, че бай-тошовата интелигенция се възпроизведе и ще продължи да се възпроизвежда в течение на много генерации, въпреки че строя, които ея създаде, и причините, по които беше създадена, са отдавна отпаднали Тази каста е двусмислен продукт , вписан в конкретно време и конкретно място, създадена от конкретен исторически процес и с конкретна цел. С оглед на горното, провалът на българската интелигенция на власт, едновременно удивлява и не удивлява.

Здравей Богданов, да,мнението на Чомски е провокативно донякъде. Некасме наясно какво точно казва за физиката и математиката: Математиката и физиката са двата дяла на човешката наука, които са стигнали най-далеч от всички; толкова далеч, че в сравнение с тях останалите дялове на науката изглеждат като полунауки.Най голям е пробивът на човечеството във физиката и математиката. Това казва чомски. И продължава. Като човешки същества сме лимитирании от биологията си. Възможностите ни за познание са ограничени от собствения ни мозък; те имат граници, които не можем да прескочим, такъв ни е стереотипа на биологията. В математиката и физиката има теории, които никога няма да бъдат открити - не и от хората, в тези дисциплини сме стигнали толкова далеч, че наближаваме гранниците на възможностите си. Чомски няма предвид границите и лимитите на физиката и математиката, а границите на човеците. Физиката и математиката са - безгранични, респективно и потенциалът за открития там. Това, което е ограничено, е човешкото същество, не физиката. Респективно всички нисковисящи плодове са обрани. Остават твърде високите - някои от тях обаче са наистина твърде високи. Не такава е ситуацията в други науки - и чомски дава за пример биологията и лингвистиката - поради което напоследък те се развиват по-бързо, големите открития там са повече - тези две дисциплини имат да наваксват, защото са далеч от физиката и математиката. Поне така смята чомски. Там нисковисящите плодове са повече. И донякъде има право. Китайците финансират един генетичен проект - сложили са милиард и половина долара и са наели най-добрите генетици в опит за установяване на механизмите на човешката интелигентност, имам предвид конкретните генетични механизми. Целта на проекта е очевидно китайски франкенщайн. Лошото е, че, според мен, това - и много други неща -в следствие на изключително бурното развитие на биологията от последните 30 години - което чомски съвсем правилно отгатва в интервюто си - то е от 1983-та - тези неща, които са суперфутуристика през 1983-та, в наши дни са напълно възможни - евгеника, утрояване на годините за живот или дори безсмъртие, създаване на генетичномодифицирани франкенщайни, които няма да са хора и ще са нечовешки по възможности. Има опасност от спирала, подобна на ядреното въоръжаване - все пак направено възможно от откритията във физиката, не някъде другаде. И сега влизаме в нова спирала, още по странна и по опасна. Какво ще правят останалите, ако китайците успеят? Ще имат ли избор? А ако най-богатите започнат да си купуват безсмъртие? Свръхдеца? Органи? Къде сме, къде отиваме Възможно е да успеем да избегнем най-големите клопки на евгениката, най-опасните. Но има и мераклии да влязат в тях, неудържими мераклии с милиарди и излючителни учени зад гърба си. Не знам дали Чомски е прав и човешкото познание (а не физиката и математиката) във физиката е доближило лимитите си; знам че е стигнало дотам, че всяка следваща стъпка струва неща от порядъка на 100 милиарда за адронен колайдер, който да докаже има ли я някаква частициа, а за проверката на някоя от астрофизичните теории е необходимо да се завърти неутронна звезда - такъв пример съм чел - за да бъде проверена теорията - което е очевидно отвъд човешките възможности - и финанси, естествено. Мисля, че това има предвид Чомски и донякъде му давам право - но разбира се, е напълно възможно да греша. Твърденията му, че есенцията на човешката природа - като свободата на волята ни, която е очевидна, или естетичното, въобще, според него всичко, което наричаме човешка есенция - са отвъд границите на когнитивните ни способности, също е любопитно. Един вид, казва чомски, в човекът има нещо повече от самия човек, някак си, абсурдно, частите - или някои от тях, всъщност са по-големи от цялото. Впечатлението ми е, че физиците всъщност обичат есето на чомски - то си е есе това интервю - чел съм поне двама физици блогъри - Хсу и Кокрън - да го цитират. Аз го четох едва вчера и си мисля - ами има защо да го харесват. Разбира се, нямам ни най-малка представа дали е прав за каквото и да е - но каквото казва, е любопитно. Моят скромен опит по една от темите - физиката и нивото и, е ограничен до следния анектод - истински :Един китаец преди години ми обясняваше колко добър бил негов колега-сънародник; и двамата бяха студенти по физика. И за да ми демонстрира колко бил добър колегата му, съвсем сериозно ми каза: "Представи си, имахме домашна задача в един от часовете; дадоха ни една седмица да я решим и едва се вместихме, като преподавателят чете най-интересните домашни по проблема. После се захвана с решението на проблема, предложено от китаеца, и отдели група от 4-ри студенти да анализират решението и да разберат как е стигнал до него. Отне им две седмици." - звучи като анектод, но е истина. Плодовете във физиката може би наистина вече са твърде високи - изискват огромни усилия, много време и много пари, които малцина имат.

Не съм на нивото на Чомски да му намирам грешките. Дори не съм сигурен, че мога да го преценя правилно.

Едно удивително - за мене - интервю с Ноам Чомски: http://www.chomsky.info/interviews/198311--.htm -"има свободна воля и го знаем.Мога да стана и да си хвърля часовника през прозореца както си говори. Всички знаем, че има свободна воля. Науката никога няма да разбере механизма и. Разбирането на механизмите на свободната воля е отвъд възможностите ни като вид. Да очакваш от нас да разберем механизма на волята е като да чакаш плъх да седне и да реши кръстословица - ние не сме направени за тоя тип задачи. Далеч над възможностите ни са. " -"Лингвистиката, ако беше физика, щеше да е в догалилеевата епоха. Още сме в епохата преди научната революция - тъкмо се учим да задаваме правилните въпроси. Нищо, подобно на научните революции от 17 век не са се случили още в обществените науки и лингвистиката. (т.е. те са още в донаучната фаза)" "вида ни е достигнал биологическите си лимити в някои от районите на познанието (има предвид физиката и математиката.) "има неща които никога няма да разберем - пак дава примера с плъха в невъзможния лабиринт и свободната воля. Към свободната воля - като феномен отвъд познавателните ни способности, добавя и естетиката ("нищо не знаем за естетическото" - има предвид от познаевателна гледна точка. Защо харесваме бетовен? Защо точно бетовен, а примерно мишо шамара, не?" - смята, че сме настроени да харесваме бетовен, да разчитаме определен тип естетика, обаче и там сме ограничени - и не можем да разчетем "друга" естетика, "друг" бетовен - те са ни отвъд лимитите, в зоната на здрача на когнитивността ни, която е едностранчива и работи само за определен тип задачи, тях харесва, за другите изобщо няма настройка и са и далеч отвъд възможностите - пак примера със свободната воля. Много добро интервю. Изненадва ме с позициите си и че чака нвоините в обществените дисциплини всъщност да дойдат от естествените дисциплини и биологията. Вкл новините в лингвистиката му. Любимата ми част, но и останалото е повече от добро:"QUESTION: Do you think that science will ever solve the problem of free will? CHOMSKY: Personally, I don't think so. People have been trying to solve the problem of free will for thousands of years and they've made zero progress. They don't even have bad ideas about how to answer the question. My hunch -- and it's no more than a guess -- is that the answer to the riddle of free will lies in the domain of potential science that the human mind can never master because of the limitations of its genetic structure. QUESTION: Can you spell out what you mean? CHOMSKY: We can laugh at a rat that always fails a complicated maze. We can say, "The rat is always going to fail because it can't look at the maze in the right way. It's doomed to fail this test forever." Similarly, some other intelligence, organized along hereditary lines different from our own, could look at the human race and say, "Those humans are always formulating the problem of free will in the wrong way. And the reason they don't understand the problem has something to do with their biological nature." It could well turn out that free will is one maze we humans will never solve. We may be like the rat that simply is not designed to solve a certain type of maze and will never do so even if it works on it for ten million years. Look, in principle, there are almost certainly true scientific theories that our genetically determined brain structures will prevent us from ever understanding. Some of these theories may well be ones that we would like to know about."

Да, Глишев, не знаем дали имаме и доколко. Освен това действително каквото подхвърлих не е доказателство - то не е и предназначено да бъде, Саркисян е изследвала съвсем други неща, по-скоро подсказва, че може да се появи доказателство по посока иранска следа, съвр. българи изглеждат - на пръв поглед - по-отклонени по посока тези ростовски скити (които не са алтайските, междувпрочем), отколкото следва да бъдат - с уговорката, която ти направи. Един вид трейлър, не самият филм. За филма ще почакаме. Гледам, че 23§ме изследват и старо днк - не бих го нарекъл антично, но старо; цените и технологиите бързо стават достъпни. ще научим, ако искаме. Ако не - няма. Но все някой някога ще се изкуши да, такова, отвори кутията на пандора.

Феодализмът предполага класа на феодали и класа на крепостни селяни (поне). Франция дава по-лесна възможност, за феодализъм с нашествието на германците - победителите се превръщат в нобилитет, а загубилата етническа група в крепостни селяни. Разделението е твърде лесно поради отчетливата хетерогенност, В германия подобна възможност няма - там всички са германци, поради което на феодализма му отнема време да се появи. Разделителните линии в началото са етнически. Поради това и селянинът скитник от германия се превръща в господар-феодал, като превземе франция, а селянинът в германия си остава селянин и не му е лесно да стане феодал, щото и другите са германци. Изключително грубо казано. Рим има общо дотолкова, доколкото дава материал за крепостни селяни, т.е. бившите римляни. Такъв материал в северна европа естествено няма. не рим завладява северна европа, а обратното, поради което и феодализмът там, който предполага класова диференциация - остра, е много по късен, тази диференциация трябва да се натрупа.Феодалът става феодал, като акумулира богатството на победените.