SAlexandrov

Време беше за подробна статия! Как е възможно човек от 21-ви век да вярва, че Земята е плоска? Вижте колко са забележителни психологичните нагласи на такава личност! Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC 19 юни 2017 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Ако прекарвате доста време в дискусионни форуми или в Youtube, вероятно сте попаднали на личности, които твърдят, че вярват, че Земята е плоска. Това е забележително. Първосигналната реакция на всеки разумен човек е: "Как е възможно в 21-ви век да има хора, които са хилядолетия назад в своето мислене?". Но когато задълбаете в идеите на плоскоземците, разбирате, че те са си разработили цяла система от схващания, които обясняват комплексността на съвременния свят през призмата на гледището, че Земята е плоска. Тази статия не е опит да оборвам конспирацията. Зная много добре, че такива хора не могат да бъдат убедени от нищо - дори да вземем да ги натикаме в ракета и да погледнат Земята от космоса, те пак не биха повярвали. Няма нужда да очаквате, че ако се "въоръжите" с аргументи, това ще промени нещо. Тази статия е по-скоро опит да погледнем света през техните очи и да разберем какви са психологическите им нагласи и мотиви да вярват, че Земята е плоска. Ето какво е космологичното виждане на плоскоземците: Водещата теория е, че Земята представлява диск, в центъра на който лежи Арктика и това, което наричаме Северен ледовит океан, а около ръба на диска се намират Антарктида и дебела стена от лед, която го опасва. Работници на НАСА (разбира се, че НАСА е в центъра на всичките конспирации!) не позволяват на хората да видят и да се качат на ледената стена. Луната и Слънцето представляват тела с големина 51 километра и извършват кръгови движения на около 4 800 километра над Земята. Така подобно на лампи осветяват различни части на повърхността в рамките на 24-часов цикъл от денонощието. Плоскоземците са на мнение, че трябва да има и невидима "антилуна", която засенчва Луната по време на затъмнение. Но това, което е най-забележително е, че вярващите в теорията за плоската Земя мислят, че гравитацията е илюзия - ако изпуснеш обект, той не пада на повърхността, а напротив - дискът на Земята се ускорява нагоре със скорост 9.8 метра в секунда на квадрат. Подобно на повечето вярващи в космически конспирации, плоскоземците смятат, че снимките на Земята от космоса са създадени или обработени с Фотошоп, а GPS устройствата са монтирани, за да заблуждават пилотите да си мислят, че летят около сфера, докато в реалността летят в кръг около диск. И също както и останалите привърженици на псевдонаучни течения, това, че вярват, че Земята е плоска, не означава, че отричат и останалите открития от съвременната наука. Президентът на обществото "Плоска земя" Даниел Шентън е убеден, че глобалното затопляне е реален проблем (независимо че голяма част от данните идват от спътници на НАСА) и дори приема еволюцията и други модерни открития (източник). През изминалите години съм се срещал с много вярващи в конспиративни теории и това, което прави впечатление, е че самите те се определят за скептици. Случвало ми се е нееднократно да кажа на някого "подлагай на съмнение това, което четеш, дори и конспиративните си теории", и той веднага отвръща: "Но аз го правя!". Как може тогава в името на скептицизма да разпространява такива абсурди в публичното пространство? "Отговорът", пише журналистът Уилиам Сейлтън за Слейт (източник), "е че хората, които подозират за съществуването на конспирации, не са скептици. Те се съмняват избирателно, подобно на всички нас. Те проявяват пристрастие към определен светоглед, който защитават, без да го подлагат на критика". Но докато останалите хора се придържат най-вече към Бог, ценности, свобода или равенство, основната философска предиспозиция, към която вярващите в конспиративни теории се присламчват и която не подлагат на съмнение, е всемогъществото на елитите. Вярващите в конспиративни теории изпитват недоверие към обществото и в частност към всякакви елити. Психолозите са категорични, че тези, които проявяват ниски нива на доверие към другите, имат по-голяма склонност да вярват, че светът заговорничи спрямо тях. Много по-вероятно е човек с такава нагласа да попадне в клопката на конспиративна теория в сравнение с останалите хора. Така това недоверие, с което вярващите в конспиративни теории се гордеят, не е същият тип недоверие, който при учените води до формирането на критично мислене. Научният скептицизъм почива на гледището, че на доказателствата може да се вярва, когато едно наблюдение може да бъде повторено при правилно контролирани условия. Авторите на конспиративни теории обаче ни учат, че всяко едно доказателство, независимо от това, че е повторяемо, може да бъде отхвърлено по принцип. Така конспиративните привърженици ни убеждават, че са скептици, но всъщност не са никакви скептици - скептицизмът не е еквивалент на отрицание (източник). Поради придържането към съмнението не бива да ни изненадва, че вярващите в теорията за плоската Земя разглеждат себе си като мислещи хора, които разсъждават по същия начин, по който го правят и учените. Но екстремната версия на отрицанието има потенциала да тръгне по наклонената плоскост, която да доведе до отхвърлянето на всички факти. На нищо не можем да се доверим - дори и на научното доказателство. Като правило обаче вярващите в конспиративни теории, включително и в тази за плоската Земя, по-скоро отричат не толкова авторитета на науката, а авторитета на хората, които правят наука - сиреч учените. В миналото хората са защитавали своите вярвания, като са се позовавали на Бог - в смисъл, "Бог го казва, значи е така". Но днес тактиката е различна - хората претендират, че имат по-истински авторитет в сравнение с този на учените. Според д-р Атул Гаванд именно това е причината, която прави проблема толкова труден за разрешаване. Трудно е да се намери разликата между твърденията на учения и твърденията на псевдоучения (източник). Как да разберем кой е експерт и кой не е, как да сме наясно кой говори истината? Има обаче и още нещо. Според Алексиос Манцарлис (източник) когато едно общество стане нарцистично (т.е. самовлюбено), хората престават да харесват думата "експерт". Преди десетилетия не е било така - да си учен и да притежаваш експертиза в дадена област не е било символ на това, че омаловажаваш качествата на другия. Днес обаче сме стигнали до едно крайно и погрешно разбиране за това какво означава да живеем в демокрация. Демокрацията по принцип трябва да гарантира политическо равенство, но в един етап от развитието на западните общества се е стигнало до заключението, че мненията на всички хора носят еднаква по важност стойност. Няма значение дали си учен или не, твоето мнение не може да е по-важно от моето, т.е. на лаика. Така ако аз не се съгласявам с теб и с твоята интерпретация на фактите, аз съм в пълното си право да отрека като лъжа твърденията ти. Манцарлис казва, че това явление води до бунт срещу експертите, а експертите се принуждават да застанат срещу тълпата и да крещят срещу нея. Именно нарцистичният мотив е принудил рапърът B.o.B. (източник), който вярва, че Земята е плоска, да се чувства достатъчно квалифициран да спори срещу астрофизика Нийл Деграс Тайсън (водещият на най-новите поредици на "Космос"). Да поставиш личните вярвания на равна нога с експертното мнение е стратегия, която се приема от все повече псевдоучени. Как бихме могли да постъпим предвид продължаващото заливане на общественото и медийно пространство с "алтернативни факти"? Появата на все повече вярващи, че Земята е плоска, би следвало да ни служи като сигнална лампа, че образователните системи в световен мащаб са започнали да търпят крах. Отговорът на пръв поглед е логичен : КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ! Критично мислене, което следва да бъде заложено в образованието. Но какво е критичното мислене, това остава все по-неясно не само за широкия кръг от хората, но дори и за много експерти. Съмнението е очевидният катализатор на критичното мислене. Накратко казано, човек трябва да умее да се съмнява във всичко, което достига до ухото му. Дори и това е достатъчно трудно - понякога се налага да вървим срещу собствената си природа. Подозирам, че основната причина, поради която толкова малко хора успяват да станат учени, е че често пъти се налага да полагат изключителни усилия, за да могат да оспорват дори тази информация, която им импонира емоционално и потвърждава техния светоглед. Но следващата стъпка от усвояването на критичното мислене е още по-трудна и вече представлява висш пилотаж. Това е умението да се прави разлика между научния скептицизъм и нихилистичното отрицание. С други думи, ние трябва да сме отворени към вероятността да грешим за някои от нещата, в които вярваме, но същевременно трябва да можем и да приемаме нови факти и твърдения. Крайното отрицание, което се изразява в становища от типа на "всички ни лъжат, експертите ни лъжат, цял живот в училище сме учили лъжи" отваря възможността да изхвърлим бебето с водата и да загубим връзка с реалността. В крайна сметка Земята е кръгла. Е, тя може да е кръгла, дори и да е плоска В случая обаче тя не е плоска като палачинка. Но не е и перфектна сфера. Тя е по-скоро сплескан сфероид - по-издута откъм екватора и по-сплескана към полюсите. Но дори и това не е съвсем правилната форма, тъй като масата не е разпределена поравно вътре в планетата. Едно нещо е ясно. Земята е красива, не само погледната от нейната повърхност, но и от космоса. И не че се ядосвам затова, че някои хора вярват, че Земята е плоска. Правото си е тяхно. Но не мога да спра да се изумявам как могат да бъдат оперирани от въображение, как може да не са отворени към възможностите, които днес притежаваме, за да се радваме на нашия голям и прекрасен свят! Затова ще завърша със снимка на Земята от повърхността на Марс - една бледа точица, също както изглежда и Марс от земната повърхност. Снимката е заснета от марсохода "Кюриосити" през 2014 година: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/TAMU - натиснете тук за пълен размер. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1816-2017-flat-earthers

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага допълнително, ще лети най-рано на 23-ти или 24-ти юни 18 юни 2017 г. 22:50 ч. СпейсЕкс току що оповести (източник), че спътникът BulgariaSat-1 не може да лети утре. Налага се да се подмени клапан на обтекателя на ракетата "Фолкън 9". Изстрелването засега е насрочено най-рано за 23-ти или 24-ти юни. Междувременно предстои изстрелване и на спътника Iridium, планирано за 25-ти юни... Следващата седмица може да се окаже доста натоварена. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1815-2017-more-delays-bulgariasat

KFC ще изпрати сандвич до ръба на космоса: капиталистическо извращение или нормална част от развитието на космонавтиката? Първият полезен товар, който компанията Уърлд вю ще изстреля в близкокосмическото пространство на дългосрочна мисия, е пилешки бургер на KFC. Image credit : KFC 18 юни 2017 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно вече знаят за Уърлд вю - компания, която ще изстрелва с помощта на балони различни видове товари до близкокосмическото пространство - регион от земната атмосфера между 15 и 100 километра над Земята и който обхваща стратосферата и мезосферата. Тази височина все още не е достатъчна, за да могат да летят изкуствени спътници, но въпреки това от това място могат да се провеждат научни наблюдения, а Земята може да се вижда като кълбо. На 11-ти март писах, че компанията е открила официално своя космодрум Тусон(източник) и скоро ще започне да провежда за комерсиални цели първо безпилотни, а след това и пилотирани полети до близкокосмическото пространство. Туристическият полет за човек ще струва $75 000 долара. Преди броени дни Уърлд вю оповести (източник), че този месец ще бъде проведен първият дългосрочен полет (четири дни, в сравнение с предишни полети, възлизащи на между 6 и 12 часа) на роботизирания апарат "Стратолит". Стартовият прозорец се отваря на 21-ви юни. Това е важна стъпка напред за компанията. При това изстрелването ще бъде излъчено на живо. Но не това разбуни духовете в публичното пространство, а видът на полезния товар, който представлява ... пилешки бургер, предоставен от KFC. "KFC изстрелва сандвич до ръба на космоса и аз вече не искам да живея на тази планета", пише журналистката Мириам Крамър за AOL (източник). "Не това имаше предвид президентът Кенеди, когато влезе в космическата надпревара". Как бихме могли да коментираме събитието? Разбира се, на KFC не им пука какво си мислим за изпращането на сандвича до ръба на космоса. Не им пука, стига да не сме безразлични и да имаме някакво отношение - дали е положително или отрицателно, това е от второстепенно значение. Пиарите на компанията знаят много добре, че ще се вдигне шум и че лошата реклама също е реклама. Проблемът за много от космическите ентусиасти е, че това, което се случва напоследък с комерсиализацията на космонавтиката, противоречи на романтичните ни представи. Космосът е нещо, което ни изпълва с вдъхновение, даже с религиозно преклонение към величието на Вселената. Почти винаги, когато си представяме пътешествия в космоса, обвързваме нашите мечти с романтични мотиви - смели мъже и жени отиват там, за да се жертват в името на науката, или изпращаме роботи от чисто любопитство да се види какво има на далечните планети. Тази представа е толкова дълбоко вкоренена в главите ни, че всяко нещо, различно от това, ни убива детския ентусиазъм. Кийт Спенсър от Salon (източник) пише следното: "Сензацията на KFC се озовава в задънената улица на дългогодишни политически и обществени промени относно това как възприемаме космоса. В частност тя олицетворява начина, по който капиталисти, ориентирани към печалба, а не учени, ориентирани към проучвания, са тези, които дърпат конците на космическите пътешествия. Великата наука (или Великата отбрана) вече не управлява космоса, Великият бизнес го прави" (...) "Учените-метеоролози се интересуват от балоните на Уърлд вю, но разбира се, техните нужди са спомагателни - подобно на всички частни начинания, основната цел на Уърлд Вю е печалба, а не познание". В такъв случай усвояването на космоса вече се определя от основните закони на търсенето и предлагането. От десетилетия има търсене - богати туристи искат да летят до космоса, по-бедните биха се задоволили само да пратят своя снимка на хартия или дори автограф, а от през последните години вече започва да се появява и предлагане. Но не е задължително тези цели да се припокриват с целите на учените. Богатият турист може да благоволи да вземе със себе си някакъв научен прибор, но волята дали ще го направи си е негова. Единствената му цел може да е просто да иде да види Земята от високо и въобще може да не се чувства длъжен на обществото да обяснява действията си. Една компания като KFC може просто да иска да прати един сандвич за реклама - и нищо повече. Признавам, че преди 10 години имаше много сериозен етичен проблем с първите космически туристи - те искаха да летят до "Международната космическа станция", която е построена с държавни средства, при това желаеха да бъдат изстреляни с кораби, които са правителствено - финансирани. Защо като данъкоплатец трябва да финансирам космическите атракции на богаташи? Днес е различно - съществуват частни компании като Уърлд вю, които са разработили изцяло частни кораби и към тях се ориентират частни фирми и лица. Какъв е моралният проблем? Ако проследим мисълта на журналисти като Спенсър, основният проблем е, че това частно предприемачество изобщо съществува. Той казва, че "частното пътешествие в космоса е толкова достъпно, колкото е достъпно да имаш дом в Малибу - така да се каже, то е извън възможностите на по-голямата част от света". Но това ми напомня на изказването една бивша социалистическа министърка на България (да не й правя реклама на името) в стил: нека да ги няма тия скъпи неща по магазините, за да не се дразнят хората, че не могат да си го позволят. По-добре е дадено нещо изобщо да го няма, отколкото да го има, но да не можеш да си го купиш. Така ли е? Вярно е, че дори най-ниската цена за космически (или близкокосмически) полет е твърде висока за мен. Кратък стратосферен полет за $75 000 долара? Много е! Ако имах излишни пари? Е, тогава сигурност щях да се запиша да летя. Но ги нямам. Възможно е в бъдеще цените да спаднат дори още, че да мога да си го позволя. Възможно е и обратното - цените да не спаднат и никога да не си го позволя. Но и при това положение пак ще има хора, които ще могат да си го позволят. Във всички случаи наличието на подобни услуги е полезно както за икономиката, така и за бъдещото развитие на човечеството. Само преди 20 години възможностите човек да изпрати полезен товар в космоса не бяха много. Имаше две основни суперсили - САЩ и Русия. Изстрелваха се основно ракети, разработени с държавни средства. Цените бяха безбожни. Къде са $75 000 долара, за да отидеш до ръба на космоса, къде са $20 милиона, за да се качиш на единствения достъпен за теб руски орбитален кораб? Трябваше да се появи един Илон Мъск, който да се замисли какъв е пътят на производството на ракетата - от суровините до крайния продукт, и да започне да работи по свои собствени ракети, които са многократно по-евтини от всичко останало. Днес Мъск е основен играч на пазара. Винаги ще си спомням деня, в който за пръв път успях да си позволя лукса да летя с моторен делтапланер. Любителската авиация е достъпна за много хора, а полетите са ежедневие. Трудно е да се прогнозира дали и космонавтиката ще стане ежедневие - но изглежда, че сме на прав път. Вярно е - в момента, в който космонавтиката стане по-масова, ще видим и големи глупости. Позицията на Уърлд Вюз е следната: "Ако можеш да изпратиш пилешки сандвич в космоса, защо да не пратиш всичко?" Но именно това е същинското значение на думата "всичко" - пращаш онова, което желаеш, без изключение! Масовите полети в космоса означават, че хората ще изстрелват неща със сантиментална стойност, или че самите те летят за удоволствие. Това несъмнено би означавало, че ще има и такива хора, които не харесваме, но които ще могат да си позволят да видят космоса. Вероятно ще им завиждаме. Но светът няма да е по-различен от сегашния - в който много наши неприятели си позволяват редица неща, които нямаме. Така че - лети нагоре, пилешки сандвич! Лети високо към сини простори! Благословена да е кокошката, която си е жертвала трътката за теб Вярно, сега ти си пръв, но утре Уърлд вю може да изстреля и научен експеримент, който да направи фундаментално откритие! И все пак, кому пречи един пилешки сандвич да полети до ръба на космоса? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1814-2017-kfc-to-send-sandwitch-near-space

Марсоходът Кюриосити изпълнява натоварена научна програма този уикенд Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2017 г. 10:50 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изпълнява доста натоварена научна програма този уикенд, съобщава космическият журналист Ленърд Дейвид (източник). Предвидени са подробни изучавания на някои скали - Фрейзър Крийк и Лърви Спринг ще бъдат изследвани с инструментите MAHLI (Mars Hand Lens Imager) и APXS (Alpha Particle X-Ray Spectrometer). Инструментът ChemCam (Chemistry and Camera) ще направи детайлни наблюдения на Марк Айлънд и Фрейзър Крийк, а камерата Mastcam ще направи пълни мултиспектрални изучавания на Марк Айлънд. Замислени са и подробни наблюдения на луната Фобос - "Кюриосити" ще проследи как тя излиза от марсианската сянка към слънчевата светлина и това ще помогне на научния екип да измери количеството и размера на прахови частици в горните слоеве на атмосферата на Марс. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS За пореден път ще бъдат снимани и колелетата на марсохода, за да се измери степента на тяхното увреждане в хода на придвижването. Вижте и актуалната карта на изминатото разстояние от "Кюриосити" до 1727-ми марсиански ден (сол) от началото на мисията, което се пада на 16-ти юни 2017 г. Натиснете тук, за да увеличите картата в пълен размер. Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona На 15-ти и 16-ти юни, или сол 1727-ми и 1728-ми, марсоходът "Кюриосити" успя да измине права линия от 19.20 метра. От началото на мисията през 2012 година до днешния ден са изминати общо 16.74 километра. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1813-2017-18-j-curi-weekend-duties

Eй, я обясни за тези от нас, които не са технически eксперти. И аз като малък се чудих затова защо от динамото излиза само една жица. ПП: Сетих се

Мисля, че беше време за една такава класацийка:

СпейсЕкс проведе статично изпитание на ракетата, която ще изстреля спътника BulgariaSat-1 Снимка от днешното огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която следващата седмица ще изстреля BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 16 юни 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе статичен огневи тест на ракетата "Фолкън 9", която другата седмица ще трябва да изведе в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият път, при който ще бъде изстреляна вече използвана ракета "Фолкън 9". За пръв път ракета "втора употреба" на СпейсЕкс летя повторно в края на март, когато изведе успешно в орбита спътника SES-10. Изстрелването на BulgariaSat-1 засега е предвидено за 19-ти юни, като стартовият прозорец се открива в 21:10 ч. българско време и продължава два часа. Първоначално стартът беше назначен за 15-ти юни, но поради непредвидени обстоятелства беше отложен двукратно, първо за 17-ти, а сега - за 19-ти, в понеделник. В случай че настъпи още някое неочаквано отлагане, има резервен прозорец на 20-ти юни, във вторник, пак в 21:10 ч. българско време. Изстрелването на спътника BulgariaSat-1 ще бъде осъществено от историческата стартова площадка 39А, от която на 16 юли 1969 година е изстрелян космическият кораб "Аполо 11" с астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. В рамките на тази мисия Армстронг и Олдрин извършват първото пилотирано кацане на Луната. Днес СпейсЕкс използва площадката посредством 20-годишен договор за наем с НАСА. BulgariaSat-1 е построен на базата на платформа SSL 1300 и е създаден за нуждите на Булсатком от американската компания Space Systems Loral (SSL) - един от водещите производители на изкуствени спътници. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1811-2017-falcon9-static-test-bulgariasat

Ето интервю с хората от Space Sling : http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/na-krachka-ot-nauchen-probiv.html

Отломки от изстреляната вчера ракета Союз довели до пожар, има загинал човек 15 юни 2017 г. 11:30 ч. Роскосмос оповести днес (източник), че след успешното изстрелване на ракета "Союз 2-1а" вчера с товарен кораб "Прогрес", отработените степени паднали в степите на Казахстан, както се е очаквало. Но поради сложни метеорологични условия, изразяващи се с високи температури от 34 oC и ветрове със сила 15 м/сек, в безлюдните местности на степите възникнал пожар. Няма заплаха за населението и пожарът е потушен. Но за съжаление в процеса на гасене загинал едни човек, служител на "НПО Машиностроения" (предприятие, което не е част от държавната корпорация "Роскосмос"). Служителят е бил в моторно превозно средство "Камаз", което било обгърнато от пламъците. От Роскосмос изразяват съболезнования на близките. Снимка от изстрелването на 14-ти юни. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1810-2017-soyuz-rocket-fire-one-person-dead

УСПЕХ! Ракета Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес МС-06 излетя от Байконур! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 юни 2017 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес в 12:20 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя успешно космическата ракета "Союз-2.1а" с товарен космически кораб "Прогрес МС-06". Осем минути и 48 секунди от началото на полета корабът благополучно се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в околоземна орбита. "Прогрес МС-06" ще лети към "Международната космическа станция" в продължение на два дни и няма да се използва експресен шестчасов маршрут. Ако всичко мине по план, на 16-ти юни корабът ще се скачи към модула "Звезда" от руския сегмент на станцията. На борда пътуват 2.5 тона храна, гориво и провизии за астронавтите и космонавтите от "Експедиция 52", както и наноспътниците "Танюша-ЮГЗУ", "Сфера 53" и "ТНС-О №2". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1809-2017-14-june-progress-launches

Сър Ричард Брансън за плановене на Върджин Галактик: пилотиран космически полет най-късно през декември, и още... Снимка от изпитателния полет на 1-ви юни тази година. Photo credit : Virgin Galactic 13 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. След катастрофата на първия "СпейсШипТу" в края на 2014 година, която отне живота на Майкъл Олсбъри, частната компания Върджин Галактик престана да дава график кога да очакваме първите пилотирани космически полети. "Ще летим, когато сме готови. Не правим предсказания" беше мото, което се следваше съвсем доскоро. Но явно тази епоха приключи. На 6-ти юни в списание British GQ беше публикуван откъс от интервю със сър Ричард Брансън. Цялото интервю ще излезе следващия месец. Откъсът обаче дава отговор на някои от най-важните въпроси, които космическите ентусиасти си задават. Кога да очакваме първия космически полет? "Според програмата ние ще трябва да сме провели тестови полети в космоса до декември, стига да няма никакви неуспехи между тогава и сега". Брансън казва, че ще е "много разочарован", ако лично той не лети в космоса следващата година и се надява, че ще стане по-рано, отколкото през късните етапи на 2018-та. По думите на предприемача, най-вероятно първоначално ще лети сам, без децата си, тъй като наскоро са станали родители. Какво би станало, ако има още някоя авария? Напомням, че аварията през 2014 година беше причинена от грешка на пилота Олсбъри. Ето какво казва Брансън: "Не можем да гарантираме, че няма да има друга авария и не можем да гарантираме, че следващата авария няма да е по технически причини. Как бихме постъпили, ако това се случи? Как ще се чувстваме? Ще трябва да погледнем назад и да решим на момента. Но аз не съм от тези, които се отказват. По време на моите опити с балони ние имахме много катастрофи, но продължавахме напред. Така че моят инстинкт е, че каквото и да се случи, ще продължим докато успеем". Ричард Брансън, също както Илон Мъск, е правил многократно несбъднати предсказания, които са били поразявани от фалстартове и отлагания. Истинският въпрос е: може ли Върджин Галактик наистина да изпрати човек в космоса до края на 2017-та, каквито са очакванията? Според Дъг Месиър, космически журналист от Параболик арк (източник) това е напълно възможно. Но зависи колко агресивно Върджин Галактик ще следва тестовата си програма и колко на брой тестови полета компанията иска да проведе. Провеждането на изпитателни полети е взискателен и труден процес, по време на който трябва да бъдат открити всички дефекти на новата летяща машина. Тези дефекти могат да убият човек и целта на тестовете е те да бъдат открити, без да се стига до това. Навремето бойният самолет F-100 е бил въведен в експлоатация независимо от можеството доказателства, че е нестабилен. Много тестови пилоти загинали, включително главният пилот на предприятието, след което самолетите били принудително изведени от полети, докато бъдат модифицирани. В случая с Върджин Галактик, очаква се корабът "СпейсШипТу" да превозва милионери и милиардери до космическото пространство - при това някои от тях са доста известни лица. Но нека да дадем възможност на Ричард Брансън да помечтае. От края на 2016 година до началото на юни тази година бяха проведени девет изпитателни полета, от които пет включваха свободно планиране. Всички полети бяха успешни. Изглежда, че компанията вече се придвижва към най-важната порция от изпитанията, при които ще бъде задействан ракетният двигател на "СпейсШипТу". Може би до края на лятото или през есента пилотите ще започнат да летят с този ракетен двигател и някои от тях дори ще стигнат до космоса. Ще видим... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1808-2017-richard-branson-predictions-and-claims

На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua засне цъфтежа на фитопланктон в Черно Море! 13 юни 2017 г. 12:30 ч. На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua събра интересни данни за състоянието на фитопланктона в Черно море. Данните бяха окомплектовани в показаното по-долу съставно изображение. Фитопланктонът представлява малки, микроскопични организми, които сами изграждат своята храна посредством слънчева светлина и разтворени във водата вещества. Реките Дунав и Днепър редовно доставят минерални соли в Черно море. Фитопланктонът представлява храна за риби, морски мекотели и други организми. Но понякога възникват големи цъфтежи, които водят до еутрофикация - намалено количество кислород във водата и като резултат морският живот започва да измира. В Черно море се срещат коколитофори - микроскопичен планктон, чиито клетки са покрити с плочици от бял калциев карбонат. Когато агрегират в големи количества, тези отразяващи слънчевата светлина плочици са ясно видими от космоса като "побеляла" вода. Според Норман Къринг, океанолог от центъра на НАСА Годард, не всички цъфтежи водят до подобно "побеляване" на водата. Например кремъчните водорасли, които също "цъфтят" в Черно море, могат да доведат до потъмняване. Източник: НАСА Image Credit: Norman Kuring, NASA’s Ocean Biology Processing Group http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1807-2017-29-may-aqua-image

Това е така, но само и единствено в англоезичния свят, където някои фактори като завист примерно престават да играят именно заради големината на англоезичния свят Един известен учен в САЩ дори, ако си съгради име на популяризатор, ще привлече повече внимание в университета в съседния щат. Ако не, навсякъде другаде, тъй като английският език е основен, на който се пишат научните статии. Но ако каузата ти е да популяризираш наука в България на български език, популяризацията може да ти донесе в някои случаи дори повече вреди. Ако трупаш популярност, непременно ще се сблъскаш с отношението "тоя на какъв се прави", "има се за велик". Фундаменталният проблем на българското общество са клановите отношения. Отношенията "аз на теб, ти на мен". Вярно е, че цитатите са важни за научното израстване на човек, но ако някой реши, че няма да те цитира, той просто няма да те цитира и толкоз. И обратно, друг човек ще цитира свой приятел, дори и да няма съществен принос за публикацията. И това не е само в академичната сфера, оттук идват всички беди относно липсата на реформи - че няма лустрация, че прокуратурата не се пипа и т.н.

Не знам дали си наясно, но на никой учен не му плащат, за да популяризира наука сред широките маси. Обучение на студенти, дипломанти, докторанти - да. Но масова популяризация - не. Някои от нас се занимаваме с популяризиране на наука. Правим го съвсем доброволно и никой не ни плаща затова. И пак повтарям - това е изключително неблагодарно занимание. Не бих казал, че има капчица надменност в това. Тези от нас, които го правим, искаме да научим хората. Но отново подчертавам : много от хората не желаят да се научат. Те си имат определен светоглед, определени виждания и отказват да приемат някакво по-различно познание.

Образованието само по себе си не прави човека лош. Това, което прави образованието, е да развие логиката и като резултат човек започва да взема решения по-скоро на рационално ниво, отколкото на емоционално. Но ако вземам рационални решения, непременно постъпвам по различен начин от масата хора, тъй като широката народняшка общност разсъждава емоционално. Хората по подразбиране смятат, че понеже чувстват как да постъпят, чувството им е нещо добро и ако аз не го зачитам, значи съм лош човек. Това обаче не значи, че нямам своите добри мотиви и своите притеснения за света. Едно от нещата, които ме притесняват, е именно тази заливаща народнящина, която вече започва да се простира до опасни нива в медиите и в политиката. Ученият не робува на това, което другият чувства, че е правилно. Ученият се интересува единствено от истината. При това истината такава, каквато е, а не такава, каквато се харесва на другите. Понеже истината много често не се харесва на другите, резултатът е бавен обществен отговор към новите открития, към новите начини на мислене и дори се появяват движения, които целят да накажат учения.

Никой не е казал, че само елитът "става", а останалите - не. Никой не защитава тази теза. Един обикновен човек от народа, стига да иска, може да седне на трибуквието, да чете и да се образова. Когато е добил нужното образование, той вече може да се изявява като експерт. Хубаво споменаваш това за квадратната и плоската земя. Днес всеки неизкушен от науката, както пишеше някъде в линковете по-горе, има мнение за формата на Земята, за ГМО, ядрената енергетика и за еволюционната теория. Но никой от тези лаици не може да даде становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс, нали Разлика обаче между изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс и останалите въпроси обаче няма. При всички случаи се изисква компетентност. И тъй, не става въпрос за това, че не-елитът едва ли не пасе трева. Става въпрос за това обикновеният представител на стадното мислене да не се изявява като пастир

Работата е там, че истинските гении се срещат много рядко. Изключително рядко - единици са не за България, а в световен мащаб. А непризнатите гении, които цял живот ги тъпчат и получават признание късно, обикновено след смъртта си, се срещат още по-рядко. Истински непризнат гений за родните ширини е бил Христо Ботев. Човекът е написал всичко на всичко 20 стихотворения, между които и онова, в което се казва : "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани". И са уникални за българската литература. Получил е своето признание дълги години след Освобождението. Но Ботев е един за поколения наред. За сметка на това светът е пълен с непризнати претенденти за слава. Винаги ги е имало тези неоценени, не особено надарени люде. Няколко години преди Иван Вазов да напише "Под игото", в България се чете произведението на Нягул Семков "Ничтожна фамилия и въздушна природа". Безспорно уникална космология, в която се търсят отговорите на екзистенциални въпроси като "Защо има человек нос и текат саполи?" Препоръчвам на всеки самороден талант да прочете тая книжчица. Освен това непризнатите гении са почти винаги в сферата на изкуството. Не се е появил все още този, който е счел всички предходни учени за некадърници, отрекъл е постигнатото от тях и същевременно е открил нещо велико. Исак Нютон е казал "Дори и да съм видял нещо повече, то е, защото съм стоял върху раменете на гиганти". Галилео Галилей също не е самоук отрицател на всичко останало, той е завършил в университета в Пиза и е изчел доста философии, преди да стане откривател. От един век насам е пълно с хора, които отричат Айнщайн. Най-често това са хора без физично образование, самоуки, които само претендират, че са получили прозрение. Независимо от това те пълнят дискусионните форуми с глупостите си. Даже наскоро Наука Офнюз даде поле за изява на един такъв ( http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chitatel-na-Nauka-OFFNews-Ajnshtajn-ne-e-prav-Eto-zashto_38870.html плюс отговор тук: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizik-ot-SU-Garazhnite-genii-gubiat-i-tazi-bitka_38879.html ) А сега с идеята, че Земята е плоска и че правителствата крият, разбирам, че има нов вид гении, които са достатъчно компетентни, че да отрекат не само Айнщайн, но дори Нютон, Галилей и Коперник. Честито! Добре че има Фейсбук и Ютуб, за да ги пълнят с простотиите си. Навремето Божан Божков, мой приятел и физик, нарече такива хора "гаражни гении". Между другото има си научно обяснение защо има посредствени хора без особен талант, но с голямо самочувствие - нарича се ефект на Дънинг-Крюгер.

И НАСА, и Европейската космическа агенция (ЕКА) го правят. В сила са правила, които задължават абсолютно всички ръководители на космически мисии в рамките на шестмесечен период да архивират всички събрани научни данни от всички инструменти, и да ги качват в публичното пространство. Това правило се спазва толкова стриктно, че ако някой се мъчи да го заобиколи, следват страховити скандали. Както беше с Розета и камерата Озирис през 2014 година. За планетарните мисии архивът на НАСА е ето тук: https://pds.nasa.gov Така че космическите агенции го правят. Категорично. Налагат това правило, колкото и да не се харесва на някои стиснати ръководители на мисии, които искат да държат данните за себе си завинаги. Но дали вярваш на тези данни, дали ги считаш за меродавни, дали си подозрителен към тях - това не е проблем на агенцията. Всеки човек има право дали да вярва на предоставената информация или не. Те ти казват, ти не им вярваш - това не е проблем на агенцията. Проблемът, както се казваше едно време, е в твоя телевизор

Тук не става въпрос за това. Надявах се, че няма да се стига до тази точка, но... Когато става въпрос за академичната общност, за учените и за консенсуса, до който се стига, нещата би трябвало да са ясни - това са представители на обществото, които са натрупали много по-голямо количество знание от голяма част от хората и поради това тяхното мнение би следвало да е по-меродавно. Сега - говоря за себе си. Пожертвал съм твърде много, за да стигна до нивото, на което съм. Когато аз се готвих сериозно за олимпиади (за да представям училището си и да мога да следвам по-нататък във ВУЗ), някои ми се смееха. Те предпочитаха да ходят на купони и да ритат топка навън, докато аз седях вкъщи и поглъщах цели учебници и научни статии. По-късно, когато влязох във ВУЗ, същото. Пожертвах голяма част от времето си, влагах емоции и нерви. Много безсънни нощи съм прекарвал, за да си взема всичките изпити и да успея да придобия основните образователни и научни степени - бакалавър, магистър и доктор. Всичко това ми костваше не просто свободно време, което бих могъл да прекарам със съпругата си - но напрежението и нервите оставиха завинаги отпечатък върху здравето ми. Този отпечатък никога няма да се заличи. Никога не съм съжалявал за жертвите, които съм направил във връзка с образованието и развитието си. Това е бил моят избор, нося своя кръст и вървя по своята Голгота. Но нека никой да не ме убеждава, че онзи, другият, който не е пожертвал същото, което и аз, който, вместо да учи, е ритал топка в междучасията, който, вместо да си скъсва задника по време на сесия, ходи да пие в местната кръчма и влачи изпити десет години занапред, онзи, другият, който е останал със средно образование, онзи, другият, който дори няма средно образование... Онзи, другият, който утре ще гласува заедно с мен на референдума и неговият глас ще се счита за също толкова важен, колкото и моят! Нека никой да не идва при мен и да се прави, че има правото и претенцията да продава краставици на дърт краставичар... и да ми настоява, че неговото мнение е също толкова ценно и важно, колкото моето. Това никога, никога, НИКОГА няма да стане. Поел ли е толкова усилия да натрупа познания, колкото аз съм поел? Направил ли е толкова жертви, колкото и аз? Потил ли се е по цели нощи, за да си научи уроците за утрешния изпит? С какво право ти, о, човече, настояваш твоето мнение да се зачита по същия начин, по което се зачита и моето мнение. "Не, ти нямаш право на мнение!" - статия на Ваня Милева за ОФНюз. Линк: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-niamate-pravo-na-mnenie_28.html И прави две уточнения. На първо място: Какво се разбира под "право" на мнение? Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно. Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано. Но ако "право на мнение" означава за вас "за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина" това няма да стане. Защото има разлика между "свободата на изразяване" и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива. Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне "и на другата гледна точка" е грешка, при положение, че "другата страна" няма равна компетентност по въпроса. Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за "точно, справедливо и балансирано представяне на мненията" "Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука." Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

Вярно е, че НАСА като правителствена агенция вероятно не би заела подобна позиция публично. Това не би попречило на отделни лица да вземат публично становище доста остро. Като например Нийл Тайсън, който миналата година доста остро се включи в един дебат специално за плоската земя. Иначе аз си спомням едни времена, когато т.нар. "лунна конспирация" беше популярна. Беше 2001-2002 г., когато излезе онова филмче на Фокс ТВ, че всичко от мисиите Аполо било заснето във филмово студио. Тогава НАСА замалко не финансира журналиста Джим Оберг (иначе много свестен човек, с когото лично аз си пиша от време на време) да напише книга, оборваща безумната коспирация. Много други журналисти изригнаха и казаха - защо изобщо НАСА си губи времето да оборва конспирации, вместо да се занимава с реалното изучаване на космоса? Оттогава насам НАСА прави единственото нещо, което може да прави относно псевдонауката, конспирациите и изчанчените теории - просто не им обръща внимание. И на агенцията не й пука особено кой какво мисли за формата на земята. Иначе безспорно има конфликт между "лаиците" и "елита". Моето лична политическа позиция по този въпрос е ясна - аз съм привърженик на идеята, че трябва да има елити. Смятам, че има нужда не само от научен елит, но и от аристокрация и дори от монархия. Категорично съм против народнящината и популизма, който докарва такива като Тръмп и Борисов на власт.

Аз влязох в сайта и веднага видях Земята Възможно е да си случил на прекъсване. Но тогава въпросът ми би бил : откъде-накъде прекъсването на сигнала е доказателство, че има някаква конспирация във връзка с формата на Земята? Вчера вкъщи на два пъти ми прекъсна интернет - нима това е доказателство, че интернет не съществува? Друг е въпросът, че е далеч по-трудно да осигуриш постоянна връзка с една станция, която непрекъснато е в движение около Земята, отколкото с wi-fi рутера в съседната стая Но да си дойдем на думата: Отговорът на твоя въпрос е, че Земята, нейната ротация, нейното обикаляне около Слънцето, всичко това са неща, които са известни на човечеството от няколкостотин години - при това са доказани още преди началото на космическата епоха. А след като хора могат да летят в космоса, до този момент в орбита са били над 500 души. Всички те са видели, че Земята е сферична. Някои от тези астронавти са и учени и те участват във формирането на научния консенсус. Но ако въпросът ти е: "Защо няма камера, която да докаже веднъж завинаги формата на Земята и нейните характеристики пред лаиците, обикновените хора, тези, които не принадлежат на елита?", отговорът е брутално прост: На НАСА, ЕКА, Роскосмос и космическите агенции въобще не им пука и не дават пет пари какво мислиш за формата на земята и световните заговори. Не им пука нито за теб, нито за останалите фенове на изчанчените конспирации. Не им пука, отказват да се занимават с конспиративисти и въобще няма да монтират камера на Луната, само за да те убедят, че Земята е сферична. Причината за това е, че ако си решил да вярваш в едно нещо, твоята вяра никога няма да се промени, каквито и доказателства да ти се представят. Ето ти елементарен пример: ти смяташ, че сигналът от МКС, който трябва да предава на живо картина от Земята, трябва да е непрекъснат, изряден и всяко прекъсване е доказателство, че има нещо гнило. Но ако картината наистина беше изрядна, нямаше прекъсвания, и всичко беше изрядно, други привърженици на конспиративните теории щяха да кажат: ама чакай, то това видео и тези снимки са твърде ясни. Понеже са толкова ясни, не е ли подозрително, мирише ми на манипулация? Конспиративистите са толкова убедени в безумните си вярвания, че ако вземеш един конспиративист и го завлечеш насила в ракета и го изстреляш, за да види истината за формата на Земята, той пак няма да повярва и ще каже, че му въртиш номера. Това е ситуация, от която не можеш да се измъкнеш. И затова космическите агенции отказват да спорят с идиоти. Защото, ако спориш с идиот, шансът този идиот също да спори с идиот е много голям Но да си дойдем на думата... ЗАЩО НЯМА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Вече ти беше обяснено много пъти в този форум, че монтирането на камера на Луната е изключително трудно и дори и да се направи, тя много трудно би оцеляла през 14-дневната лунна нощ, когато температурите са минусови. В края на 2013 година китайците пратиха апарат на Луната и след първата лунна нощ камерата се скапа. Днес е оцелял само UV-телескопът. Но истинският въпрос е: КАКВА Е ПРАКТИЧЕСКАТА НУЖДА ОТ ТОВА ДА БЪДЕ МОНТИРАНА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Ще подчертая - практическа нужда да има камери, които снимат Земята, има. Има камери на МКС, на спътниците, обикалящи около Земята, на геостационарните сателити. Всички те снимат, предават информация с практическа стойност, ако ще да е за прогнозата за времето. Но тези спътници не се намират на Луната, те се намират на много по-подходящо място - в орбита, откъдето да се снима Земята е много по-лесно. Няма никаква практическа нужда да се монтира камера на Луната, която да предава снимки на Земята в реално време. Ако имаше, военните отдавна да са го направили. Както казах- убеждаването на конспиративни идиоти не е практическа нужда. То е обречена кауза.

Ами ако ние никога не заселим космоса? Концепции за такива колонии в космоса съществуват от 70-те години на миналия век, но днес изобщо не сме се приближили към тяхното създаване. Photo credit : NASA Ames/Rick Guidice 11 юни 2017 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Какво би било ако ние никога не успеем да заселим космоса? Една мечта лъжа ли е, ако тя никога не стане реалност? Космическият журналист и писател Дуейн Дей написа подробна статия по тези въпроси на 1-ви май за електронното издание The Space Review. Разбира се, думата "никога" е твърде силна, затова той предлага да я дефинираме като един човешки живот плюс известен период отгоре - да кажем, до края на този век. Какво би било, ако човечеството не успее да се засели където и да е в Слънчевата система - нито на Луната, нито на Марс, нито в открития космос в рамките на този период? Има ли това някакво значение? Има ли смисъл за хората, които в днешно време се интересуват от заселването на космоса? Биха ли зарязали своя ентусиазъм? Според Дей вярата в заселването на космоса има много общи характеристики с религията. Тя е базирана най-вече на емоцията, макар че много от привържениците й твърдят, че е основана на логика. Нещо повече - някои от характеристиките на тази верска система наподобяват култовете. Едно от най-изненадващите неща за култовете, които определят дати и пророчества за края на света е, че несбъдването на едно такова пророчество не води до унищожаването на култа и дори, парадоксално, може да има обратен ефект - то може да съживи верните и да усили тяхното посвещение. Всичко това се случва по много различни начини, но чест мотив е вярата, че членовете на даден култ са предотвратили или по-скоро са отложили идването на края на света. Без да вземаме тази аналогия твърде присърце, ние все пак бихме се запитали - защо идеята за заселването на космоса продължава да съществува от много десетилетия насам и защо тя продължава да има своите последователи въпреки факта, че не са направени съществени крачки напред в осъществяването й? Дуейн Дей ни напомня, че концепцията за космически колонии се появява още в началото на 20-ти век, но става по-популярна през 50-те и 60-те години. Това съвпада с епохата след края на Втората световна война и усилването на влиянието на САЩ, както и обществената увереност в американските научни, икономически и културни способности. Например още вторият епизод на "Стар Трек" през 1966 г. ни показва такава колония. Но чак през 70-те години определени писатели и мислители започват да изучават възможността да се построят действителни колонии в космоса или на повърхността на Луната. През 1976 година Джерард О'Нийл публикува книгата "Горната граница: Човешки колонии в космоса". Тя е последвана през 1977 година от две други книги - "Космически колонии" на Стюарт Бранд и "Колонии в космоса" на Т.А. Хепенмайер. Американците нямат проблеми с концепцията за космическа колонизация, тъй като колониалният опит на страната е в далечното минало и се разглежда позитивно като прелюдия към създаването на американската нация. Но много други части от света имат лошо отношение към "колониализма" и го виждат като експлоататорско общество, в което хората са страдали до 70-те години на миналия век с продължаващи ефекти и в настоящето. Но предвижданите тогава космически колонии никога не стават реалност. За тези от нас, които не сме били родени през 70-те и 80-те години на миналия век, ни е трудно да направим смислено сравнение, но ентусиазмът, който хората са изпитвали тогава, е бил сходен с този на хората в днешно време, които вярват, че Марс Уан ще установи колония на Червената планета или на тези, които смятат, че Илон Мъск ще направи своята Междупланетна транспортна система и ще започне да изстрелва хора, които ще построят градове на Марс. Много ентусиасти тогава също са вярвали, че космическата совалка на НАСА ще направи полетите рутинии, лесни и евтини, както и че обикновените хора скоро ще пътуват в космоса и ще създават индустрии, инфраструктура и градове. Ранните представители на "Обществото Л5" са били изключително активни и са вярвали, че големите космически станции ще са факт само след няколко десетилетия. Ако по това време сте имали възможност да им зададете анкета, повечето от тях биха очаквали станциите да са налични до началото на 21-ви век - т.е. днес. Ранният ентусиазъм за космическото заселване е бил подхранван както от положителни, така и от отрицателни влияния. Една от причините, поради които О'Нийл и останалите като него са предложили идеята за космическото заселване, са били световните кризи, най-вече Петролната криза от 1973 година, която подбудила гледището, че САЩ трябва да търси енергийна независимост. Положителните фактори включвали вяра в американските технологически и културни способности и дори и когато Виетнамската война демонстрирала лимита на американската мощ, културата на САЩ все още била доминирана от оптимизъм и предприемачество. Със сигурност, пише Дей, несбъдването на пророчеството е довело до отлив на членовете. Някои хора вероятно са се отказали да мислят за космическото заселване, престанали да ходят на сбирките на "Общество Л5" и са си намерили други занимавки. Животът продължил. Но други са пренасочили своето мислене и своето творчество. Станало очевидно, че НАСА и космическата совалка нямало да ни дадат желаната космическа колонизация, така че започнали да търсят алтернативни идеи, технологии и оправдания, към които да закачат своите вярвания. Следващата вълна от вярващи в космическата колонизация, напомня ни Дей, била поета от Робърт Зубрин, който за кратко време и по доста шумен начин е бил включен в Международните конференции за космическо развитие, преди да създаде своето Марсианско общество през 1998 година. През по-голяма част от 90-те години Зубрин е говорил интензивно за човешкото заселване на Марс и така е набрал последователи. Подобно на ентусиазма през 70-те години, визията на Зубрин е била подхранвана както от положителни, така и от отрицателни фактори: вяра, че НАСА спира космическото заселване, съчетано с аргумент, че е възможно да се изпратят хора на Марс доста лесно с вече съществуващи технологии, както и с оптимизъм за предизвикателствата и човешкия дух. Но подкрепата за визията на Зубрин също спаднала с течение на времето, което е видно от все по-малката посещаемост на конференциите на Марсианско общество. Близо 20 години след основаването на Марсианско общество, ние все още не сме изпратили хора на Марс, а какво да кажем за колония... В началото на 21-ви век, продължава Дуейн Дей, на дневен ред била темата за космическия туризъм. Това започнало с дискусиите в края на 90-те за изпращане на туристи до руската станция "Мир", което кулминирало с действителното изпращане на Денис Тито до "Международната космическа станция" през 2001 година. Надпреварата X Prize приковала общественото внимание в началото на първото десетилетие на века и когато наградата била спечелена през 2004 година, космическият туризъм бил гореща тема в медиите и сред космическите ентусиасти. Но днес, повече от десетилетие и половина след като ентусиазмът достигнал до своята връхна точка, все още няма редовен космически туризъм. Нещо повече - всички космически туристи са летяли през предишното десетилетие. През настоящето десетилетие платени туристи няма. Освен това последната експериментална космическа станция на Бигълоу (която не е финансирана от НАСА) е била изстреляна през 2007 година. Да, все още има някакви съобщения и оповестявания, но и преди е имало оповестявания. Освен това е имало и някои технически спънки и лоши публични събития, като трагичния инцидент през 2014 година със "СпейсШипТу". През настоящето десетилетие космическият туризъм трябваше да бъде ежедневие, но седем години от това десетилетие са отминали и това все още не се е случило, а някои компании като Бигълоу и Върджин галактик са се ориентирали към други пазари като този на НАСА и на малките спътници. Към нито едно от двете неща ентусиастите от предишното десетилетие не биха гледали днес с ентусиазъм. Днес движението за космическо заселване се е прилепило към Илон Мъск и към неговите забележителни технически постижения, които карат хората да припадат. Речта на Мъск миналата година доказа колко ентусиазирани са някои хора за неговата визия за Марс: посетители се втурнаха в аудиторията в мига в който бяха отворени вратите и една жена от задаващите въпроси искаше да се качи на сцената и да целуне своя идол. Хората днес редовно твърдят, че цената за достъпа за космоса ще спадне драстично, което ще отвори космическата граница за всички нас. В реалността текущата отстъпка на СпейсЕкс за преизползваемите ракети е доста по-скромна. Ентусиастите също така допускат, че дори и предсказанието на Мъск за пилотирано кацане на Марс през 2024 година да е оптимистично, той със сигурност ще го направи, макар и няколко години по-късно. Така че вероятно ще видим хора на Марс до едно десетилетие, а няколко години по-късно ще започне конструирането и на колонията... Дуейн Дей ни напомня, че вече сме слушали всичко това и преди. Визията за космическо заселване от 70-те години все още не е реалност четири десетилетия по-късно, визията за заселването на Марс от 90-те години все още не е факт 20 години по-късно, космическият туризъм според визиите отпреди десетилетие и половина все още не се е случил. Имало е концепции, ентусиазъм и никакъв реален резултат. Но може би днес ще бъде различно, нали? Според Дуейн Дей думата "религия" може би не е много подходяща, за да се схване ентусиазма за космическо заселване. Трудно е да го наречем и "движение". Вероятно най-добрият термин е "забавление", като субкултура на фендъма за научна фантастика. Различно е от това да отидеш на кино и да гледаш Elysium с гигантската въртяща станция или The Expansion със своите колонии на Марс и в астероидния пояс. Това са пасивни дейности. До каква степен обаче да бъдеш активен означава да си реално "включен" в активностите за космическо заселване? Някой навремето забелязал, че повечето от хората, които играят лотария във времената, когато джакпотът е достигнал стотици милиони долари, знаят много добре, че няма да спечелят. Но да си купиш лотариен билет ти дава разрешение да фантазираш какво би станало ако спечелиш. Може би същото е валидно и за космическите ентусиасти, смята Дей - те участват, било то на конференции, било то като пишат в блога си, или просто като пускат безкрайни постове в дискусионните форуми и коментари, защото това им позволява да вярват, че мечтата им може да стане реална, дори и дълбоко в сърцата си да знаят, че няма да е така. Желанието да построиш един нов свят е важен аспект от космическия ентусиазъм, твърди Дуейн Дей. Винаги можеш да видиш кога в дадено есе някой есеист нагажда пилотираната космонавтика по начин, по който се вписва в неговата собствена визия за това кое е най-доброто. Това се случва дори въпросният есеист да не е квалифициран, за да вземе реални решения за животоподдържащите системи, космическата медицина и сключването на договори. Водопроводчици, програмисти и ортопеди, които упражняват занаята си през деня, вечерта сядат и пишат есета от по 10 000 думи, с които описват каква трябва да бъде космическата програма. Лесно е - започваме с отменянето на договора за открития космос, пренаписваме правилата за държавна придобивка и продължаваме с ученически сметки относно цените за изстрелвания и връщането на инвестиции. Всеки може да го направи и после да мрънка, че не се случва в реалността. Къде ще се намираме през футуристичната от съвременна гледна точка 2027-ма година? Ще се гонят ли хората около Марс? А през 2037-ма? Дори и за оптимистите е твърде оптимистично да очакват космическите колонии да са факт до 20 години... но ... какво би било ако нито един човек не стъпи на Марс до две десетилетия? Какво би се случило тогава? Тук Дей е категоричен: трябва да си спомним, че несбъдването на прогнозите за края на света рядко подкопава култовете и религиите, така че няма причина да смятаме, че ако космическата нирвана не се случи, това съществено ще подкопае вярата и ентусиазма за тази нирвана. Дори и тези бъдещи дни да не оправдаят очакванията на хората, които си мечтаят те да дойдат, едно нещо е сигурно - винаги ще ги има тези, които ще бленуват, че бъдещето на космическа колонизация е на ръба на осъществяването. Стига да почакаме още мъничко. И ето какъв е отговорът на въпроса според Дуейн Дей : Една мечта не е лъжа, ако тя не се случи. Това не е причината, поради която мечтите съществуват. За повече информация: The Space Review http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1806-2017-what-if-we-never-settle-space

Никой не твърди, че са били напразно. Но грешката ти е да мислиш, че снимките и видеоклиповете са най-важното нещо в тоя свят - което подсъзнателно всеки човек на съвременната епоха си го мисли, защото непрекъснато се снимаме, тагваме, отбелязваме се във Фейсбук и Туитър. В реалността Гагарин не е носил със себе си камера. Както в САЩ, така и в СССР са смятали, че камерите само ще разсейват астронавтите и космонавтите от сериозните им задължения. Почти са щели да пратят Аполо 11 без камера. Даже в днешно време летят мисии до други планети без камери - като MAVEN на НАСА до Марс и Скиапарели на ЕКА, пак до Марс. Не всичко в този свят се измерва с визуална стойност.

Защото Луната е най-малко подходящият обект, на който може да се монтира камера. Една лунна нощ продължава 14 дни и през това време температурите падат много под нулата. Искаш ли да разбереш какво се случва с електрониката? Сложи си лаптопа или телефона във фризера и ще видиш.

Не знам къде гледате, откъде черпите информация, кво четете, обаче нищо вярно няма в тия неща. Веднага намерих видео излъчването на живо: https://eol.jsc.nasa.gov/ESRS/HDEV/ Описание на HDEV експеримента - https://www.nasa.gov/mission_pages/station/research/experiments/917.html Това изречение, "Излъчването от МКС online става само когато космонавтите си почиват или спят", си го взел само от един сайт - UFO Post. А това е крайно ненадежден сайт. Все едно да цитирам Пик или Блиц. Пише си много ясно кога излъчването може да прекъсне - когато МКС загуби комуникация със Земята (случва се рядко) или когато екипът прехвърля излъчването от една камера на друга, или когато има профилактика. Сега си зяпам Земята от космоса в продължение на половин час и нямам никакъв проблем