SAlexandrov

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1777-2017-electron-set-for-first-flight Първият полет на новата ракета Електрон ще е след 21-ви май 15 май 2017 г. 18:15 ч. Частната компания Рокет лабс оповести стартовия прозорец за първото изстрелване на ракетата "Електрон" - започва на 21-ви май (22-ри май местно време, Нова Зеландия) и продължава 10 дни (източник). Полетът ще бъде тестов и ракетата няма да достави в орбита функционален спътник. Основната цел е на компанията е събирането на данни по време на полета. Понеже това е изцяло нова ракета и има много неизвестности, Рокет Лабс напомня, че е много възможно да има многократни отлагания. Разбира се, не бива да изключваме и възможността за провал. Планират се три тестови изстрелвания преди да започнат редовните полети по-късно тази година. Рокет Лабс смята първото изстрелване да не е публично - няма да има възможности наблюдатели да присъстват на стартовата площадка и няма да има предаване в реално време. В случай на успех обаче ще бъде публикувано видео от старта. Ако всички тестови изстрелвания минат благополучно, до края на 2017 година "Електрон" може да изстреля лунната мисия от надпреварата на Гугъл XPrize на компания Муун Експрес. Това може да се превърне в първата частна мисия, реализирана успешно кацане на Луната. Тази първа ракета "Електрон" се очаква да излети след 21-ви май. Credit : Rocket Lab

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary На снимката: ракетата-носител "Енергия" с космически апарат "Полюс" се отправят към площадката за изстрелване. Снимка: РКК Енергия (източник: buran.ru) 15 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. На днешния ден през 1987 година от космодрума Байконур излита ракетата "Енергия" - това е последната разработена и летяла до този момент свръхтежка ракета в историята на космонавтиката. "Енергия" е от същия клас като "Сатурн 5" (ракетата, извела хора до Луната в рамките на програма "Аполо") и "Н1" (неуспешният съветски еквивалент). "Енергия" е имала способност да извежда в ниска околоземна орбита товар от 100 тона (в сравнение със "Сатурн 5" - 140 тона и "Н1" - 95 тона). В сравнение с тях модерната тежка ракета на САЩ "Делта 4 Хеви" може да извежда 28 тона в околоземна орбита, а китайският й еквивалент "Лонг Марч 5" - 25 тона. Бъдещата ракета "Фолкън 9 Хеви" ще е най-мощната в сравнение с всичко налично - ще може да извежда близо 64 тона, но дори тя не се доближава до гигантите в миналото... Не е чудно, че при първото си изстрелване "Енергия" предизвиква голям фурор. Открити са невероятни перспективи пред космическото развитие на човечеството. Въпреки това СССР не оповестява официално какъв е първият полезен товар, който ракетата извежда в космоса - според официалното съобщение на ТАСС "Енергия" е извела макет на спътник (източник). Едва години по-късно става ясно, че това не е бил никакъв макет, а военен товар "Полюс" - прототип на лазерно космическо оръжие за унищожение на спътници (истински еквивалент на "Звездата на смъртта" от "Междузвездни войни" в реалния живот!). Поради проблем на борда обаче "Полюс" не успява да се преориентира и да запали самостоятелно двигателя си за навлизане в крайната си орбита и впоследствие изгаря в атмосферата. Въпреки това ракетата "Енергия" работи перфектно до разделянето на "Полюс" и изстрелването е оповестено за успешно. В действителност не мечти за усвояването на Луната и Марс са тези, които подбуждат създаването на "Енергия". В началото на 70-те години САЩ поставят за основен приоритет създаването на космическата совалка, която ще се превърне в център на американската пилотирана програма за десетилетия напред. В СССР обаче властимащите смятат, че совалката е потенциален носител на ядрени оръжия в космоса. По това време в ЦКБЕМ работи Валентин Глушко по създаването на обитаема лунна база, която трябва да бъде изведена от ракета, производна на "Протон". През 1976 година политиците поставят задача на Глушко да спре да работи по Луната и да се фокусира върху създаването на съветска совалка. Глушко обаче прави една голяма промяна, която отваря вратичка за по-нататъшното усвояване на Слънчевата система и полети до Луната и Марс. Американската совалка използва собствени двигатели за достигането до орбита, като горивото за тях идва от голям прикачен към нея резервоар. Отстрани има и два странични твърдогоривни ускорителя. С други думи американската система за изстрелване е тясно свързана с космическата совалка и не може да се използва като отделна ракета. Глушко решава да построи съветската совалка без основни двигатели - тя просто представлява глайдер, който се спуска пасивно към пистата след космическия полет. Окончателният съветски дизайн напомня донякъде на американската совалка, но де факто съветската совалка представлява просто полезен товар за самостоятелната ракета "Енергия" (която има четири странични ускорителя "Зенит" и четири двигателя РД-0120, които са част от централното ядро на ракетата) (източник). При първия полет на 15-ти май 1987 година "Енергия" лети без совалка, а с "Полюс". Бъдещето за развитието на космонавтиката изглежда светло. Планирани са няколко варианта на "Енергия" - "Енергия-М" е най-малкият възможен, с два вместо четири странични ускорителя "Зенит". Предвидена е ракета "Енергия II" - "Ураган", която трябва да е напълно преизползваема. Замислена е и гигантска ракета "Вулкан-Херкулес" със способност да извежда 175 тона в орбита. Но за съжаление нито един от плановете не узрява. "Енергия" е използвана само за още един полет - този на совалката "Буран" на 15 ноември 1988 година. През 1987-1988 година СССР е вече в сериозна криза. С колапса на държавата през 1991 година има сериозен риск и от колапс на цялата ракетна-космическа промишленост на Русия. Слава Богу, по-голяма част от ракетите все пак са спасени - и до днес се използват "Союз" и "Протон". Прави се и опит за спасяването на "Енергия". Но единственият що-годе реалистичен вариант, който може да се използва в бъдещето, е този на "Енергия-М". В началото на 90-те години никой не си прави илюзии, че първият вариант на "Енергия" (използван при "Полюс" и "Буран") може да се използва и занапред - след като Руското министерство на отбраната обявява край на совалката "Буран", просто няма наличен друг полезен товар, който да може да лети на ракета, която извежда 100 тона в орбита. Но създателите на "Енергия-М" смятат, че тя може да се използва за изстрелването на широк набор от комерсиални спътници, при това тя все още би била най-мощната ракета в световен мащаб с товароподемност от 27-50 тона. Журналистът Анатолий Зак съобщава (източник), че до края на 1990 година е успешно произведен прототип на "Енергия-М" и той е изведен на стартовата площадка за изпитания. През първата половина на 1991 г. съветското правителство открива конкурс за създаването на нови ракети. НПО "Енергия" кандидатства с дизайна за "Енергия-М", съперничейки си с КБ Южное (предлагайки варианти на "Зенит") и КБ Салют (предлагайки ъпгрейд на "Протон"). На 6-ти юли "Енергия-М" е победител в конкурса! С неочакваното разпадане на СССР през втората половина на 1991 г. работата по "Енергия" първоначално не е прекъсната и продължава чак до края на 1993 година. Но колапсът изглежда неминуем - "Енергия-М" е все още твърде голяма ракета за съществуващите руски спътници. Освен това тя използва голяма част от инфраструктурата на космодрума Байконур, който попада на територията на независимата държава Казахстан, извън Русия. При това за производството й би се разчитало на фирми, намиращи се в бившите съветски републики Украйна и Узбекистан. Русия избира оттук насетне всяка нова ракета да бъде разработена и тествана на базата на космодрума Плесецк, който се намира вътре в страната и няма опасност да бъде изгубен в някоя отцепваща се република. В края на 1992 година е даден ход за създаването на изцяло нова ракета "Ангара", а "Енергия-М" е зарязана окончателно през 1995 година. През 2014 година две ракети "Ангара" направиха своите дебютни полети и очакваме вече да разгърнат потенциала си. А "Енергия"? С голямо съжаление трябва да кажем, че сградите за асемблиране и тестване на ракетата са все още на територията на Байконур, но тънат в мизерия и развала. Фотографът Ралф Майребс е направил детайлна фотосесия на тези сгради, както и на единствения произведен модел на "Енергия-М". Можете да разгледате снимките на този адрес: http://ralphmirebs.livejournal.com/220278.html Не ще и дума, тъжен край за "Енергия"! Ако има нещо, което може да успокои космическите ентусиасти в тези печални мигове, то е да се надяваме, че няма да е подобна съдбата на следващите тежкотоварни ракети като "Фолкън 9 Хеви", "Ню Глен" и "Ангара". Но макар и космосът да е пуст, пътят към звездите си остава трънлив и знаем отсега, че космическите проекти са рискови и винаги има шанс плановете да се объркат... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary

НАСА няма да изстреля първата ракета SLS с хора на борда, отлага старта за 2019 година Въпреки успешните тестове на хардуера на ракетата SLS през последните години, първото изстрелване остава все така далечно... Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 май 2017 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА беше натоварена със задачата да провери дали може да изстреля хора в космоса още при първия полет на ракетата Space Launch System (SLS). След подробен анализ беше решено, че това няма да се случи - първият полет ще е безпилотен, какъвто беше оригиналният план на агенцията. "НАСА определени, че е в технологична готовност да изстреля екипаж на Изследователска мисия-1, но след оценка на цената, рисковете и техническите фактори при проект от този магнитуд, би било много трудно да се пригодят нужните промени, за да се добави екипаж при настоящия момент на планирането на мисията", съобщи официално агенцията (източник). Освен официалното потвърждение за безпилотния характер на първия старт на SLS, НАСА също така оповести, че първият полет се отлага за пореден път. Според оригиналните планове дебютът трябваше да бъде до края на 2016 година. По-късно изстрелването беше отложено за 2017 и за 2018 година. А сега изглежда, че дългоочакваното излитане на SLS не се очертава да се случи преди 2019 година. С оглед на всичко това изглежда все по-нереалистично, че някой ден гигантската ракета SLS ще лети с хора на борда, ако изобщо някога лети. По-рано през годината беше поставена задача на НАСА да види дали може да изпълни задачите си, като купува тежкотоварни ракети на частни компании. Както СпейсЕкс, така и Блу Ориджин разработват две тежкотоварни ракети - "Фолкън 9 Хеви" и "Ню Глен", при това за много по-малко пари, отколкото струва разработката на SLS. Междувременно в началото на месеца СпейсЕкс вече тества централното ядро на ракетата "Фолкън 9 Хеви" и изпитанието беше успешно. За пръв път ракета от този тип достигна до стартовата площадка и може да сме свидетели на полет още до края на настоящата година, макар че отлагания също не са изключени. При всички положения, пише журналистът Ерик Бергер за Арс Текника (източник), последните отлагания за SLS повдигат вероятността не само "Фолкън 9 Хеви" да излети за пръв път преди ракетата на НАСА, но дори ракетата "Ню Глен" има шанс да я изпревари! Но ако ракета "Фолкън 9 Хеви" или "Ню Глен" успее да излети преди SLS, има ли нужда от правителствена алтернатива на частните възможности? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1775-2017-nasa-delays-sls-to-2019-no-crew

Междувременно - едно любопитно мнение на Иван Стамболов - Сула: За казармата с любов и омерзение Ето че и тази седмица ние, простите граждани, се оказваме изправени пред дилема: да има ли задължителна казарма или да няма. Крайно субективен въпрос, защото има огромно значение на кого го задаваш – на някого, комуто предстои да ходи войник, или пък на такъв, който не е застрашен и с готовност дава акъл отстрани. Но веднъж зададен, този толкова субективен въпрос трябва да се обективира и да му се потърси отговор. Една изтъркана банална мъдрост гласи, че народ, който не храни своя армия, храни чужда. Какво се е случило през славната 681 година? В глухите покрайнини на Византия, на оня географски кръстопът, на който даже древните не са пикаели, кръстопът, населен от хаотични славяни с дълги власеници и без елементарна представа за ред и единоначалие, се появяват бойните орди на кан Аспарух и посяват идеята за държавност. Под онзи легендарен дъб ръце стискат земеделци и пчелари от една страна и офицери и войници от друга. Така, освен българската държава, се ражда и българската казарма. В онези времена държавността и военната организация са почти едно и също нещо. Държава има този, който има армия. И повечето мъже тогава са не на срочна, а на безсрочна военна служба, защото тяхната ДНК пази спомена от първобитни времена, когато ролята на питекантропките е била да раждат и отглеждат питекантропчета, а на питекантропите – да се бият, за да ги пазят. Днес времената са други. Днес дори Хвърковатата чета на Бенковски (между другото, и тя наборна, а не професионална) е само мил спомен. Днес военното дело отдавна не е въпрос на природа, дълг или чест, а както всичко останало е въпрос на права и свободи. Затова и идеята за задължителна военна служба по правило се разглежда като грубо посегателство върху личността. Но не бива да забравяме, че казармата е нещо всеобщо и повсеместно и засяга най-различни хора с най-различни представи за права и свободи. Разбира се, най-шумни са „лидерите на обществено мнение“ в социалните мрежи. Те, ако не най-информираната, интелигентна и креативна част от народа, със сигурност са най-шумната и първо техният глас се чува по всеки въпрос. Те, както обикновено, се разделят на две яростни половини според това кое от двете твърдения защитават: „Казармата е нещо лошо“ или напротив, „Казармата е нещо добро“. Откъдето и изводите: „Щом казармата е нещо добро, то трябва да я има“ срещу „Щом казармата е нещо лошо, то трябва да я няма“. И пак както обикновено, само малцина се сещат да формулират далеч по-интересния извод: „Казармата е нещо лошо и точно поради това трябва да я има“. Тя е изпитание за личността, философията и морала. Казармата е контролирано враждебна среда, в която младият човек за първи път в живота си трябва да се справя сам. Тя е един от онези бичове Божи, които ни помагат да проверим себе си и ни държат в правия път. Поне в онзи смисъл, който влага блажени Йероним, когато през 5 век описва ролята на Атила за съдбата на Римската империя и европейската цивилизация изобщо. Лидерите на обществено мнение в социалните мрежи рисуват образа на казармата от гледна точка на чувствителното и просветено градско момче, разтворило криле да литне към университети и международни корпорации, а гадната казарма ги прекършва и изяжда две години (или колкото там) от младия му живот, връща го назад, осквернява душата и затъпява ума му; гаври се с неповторимата му индивидуалност и му пречи да я изявява по свой самобитен начин. И слушайки тези лидери на обществено мнение, сякаш забравяме, че има и други гледни точки, че в казармата ходят и други видове хора. По мое време имаше, а предполагам, че все още има, много момчета, на които войнишкият живот променя социалния статус в положителна посока. Те попадат в среда, която им създава нови битови навици и подобрява старите. Не спира интелектуалното им развитие, а напротив – дава му тласък. Попадайки в казармата, те не понижават нивото си, а го повишават. Мнозина от тях попълват пропуските в знанията си от училище, мнозина даже усъвършенстват уменията си да четат и пишат и на излизане от казармата вече не са на мнение, че континентите са Европа, Югославия и Черно море (действителен случай), както са предполагали на влизане. Попълвайки образованието на войниците по принудителен начин, казармата е чудесно място за пропаганда и възпитание. Мислите, че държавата няма нужда да подлага на пропаганда и възпитание младите поколения и че това е непременно нещо лошо, така ли? За много момчета, след изтичане на срока на наборната служба, армията се превърна в съдба и професионална реализация. Те останаха на т. нар. „свръхсрочна служба“ и това се оказа техният житейски път. Във всяка армия, вероятно и в съвременната и модерна българска армия, има всичко, тя е малък свят, в който можеш да работиш като всякакъв. Казармата най-накрая би могла да бъде много полезна в нелеката задача за интеграцията и квалификацията на малцинствата (да, да, знам, че няма малцинства и всички са българи!). И до днес се намират цигани – прекрасни майстори за ремонти и строителство, които са научили занаята в строителни войски. Те не просят, не връщат на вторични суровини бронзови бюстове на възрожденци и не секат нощем дървета на нивото на гърдите, защото ги мързи да се навеждат. С труда си те издържат своите семейства като всички нас и не прибягват до интернационални ромски фондации да решават проблемите със социализацията им, защото такива нямат. Разбира се, както и всяко друго нещо на този свят, който лежи целият в зло, така и казармата има своите отрицателни страни. Такава например е злорадото тържество на по-тъпия над по-умния, осигурено от принципа на единоначалието, тъй полезен в много други случаи. Тържеството на тъпака не е само в отношенията между шапкари (професионални офицери и сержанти) и войници, а и между самите войници. Сякаш посредствеността бърза да си отмъсти на интелекта и културата, попаднали на нейна територия. Частен случай на този конфликт е сблъсъкът между пригодни и непригодни войници. В наборната армия има много момчета, които не искат да са там, но са, защото службата е задължителна. Те са чужди на средата, поради което останалите ги тормозят като грозни патета. Но най-лошото на казармата е, че освен всичко останало, тя задължително предполага наличието на враг, който следва да бъде мразен. Който не го мрази достатъчно, значи е предател. А предателят е един особен вид враг, който следва да бъде мразен още по-люто от обикновения враг, чието съществуване обикновено е съвсем абстрактно. Няма начин, без това не може – войникът винаги трябва да е готов на юнашки дела, а те се постигат единствено в битка с врага, все едно дали това са съседните държави, НАТО или световният тероризъм. И сега какво: добра ли е казармата или лоша? Осъзнавам, че изложената по-горе позиция не е вестникарска. Медиите искат категоричност: да – да, не – не. Дори да имаш някакви колебания, избираш си единия полюс, заставаш на него и говориш оттам. Как да отговорим на въпроса да има ли казарма или да няма? Ето така: под формата на поголовна повинност да няма. Но всички мъже (пък и защо само мъжете?) трябва да получат военна грамотност под някаква форма, която да включва познаване на оръжията – лични и други, умение за работа с лично оръжие; познаване на военната доктрина на страната, включително и исторически преглед на фазите, през които е минала, за да се оформи в днешния си вид. Курсът обещава да бъде много поучителен. Запознаване с глобалните военни съюзи, как са групирани военните сили на нациите, коя държава с коя и срещу коя е в съюз, в каква връзка е всичко това с международната политика, от нея ли произтича или тя произтича от него. Най-сетне военната грамотност трябва да включва понятие за военните конфликти в най-новата история и политическото позициониране на България спрямо тях. Какъв ще е видът, в който хората ще стават военно грамотни? Всякакъв – от класическа казарма, до месечни курсове и лагери за студенти. Такъв подход може да бъде наречен „казарма срещу образование“ – не е нищо ново, правено е и у нас, и по света. Трябва да има гъвкави форми за освобождаване от казарма с цел тя да не пречи на образованието и кариерата на младежите, когато такива наистина са налице. За съжаление, като знаем с каква лекота се издават всякакви документи, само по тази точка в казармата няма да отиде нито един новобранец, ама нейсе… От друга страна трябва да се възстановят трудовите войски за всички, отпаднали от степените на задължителното образование. Там принудително да завършват някакъв учебен процес, да получат занаят, с който после да се препитават и да не тежат на социалната система, а през останалото време да помогнат на икономиката, вместо да се плаща на турски общи работници по пътищата. Това е. Това мислим ние, простите граждани, по въпроса да има ли казарма или да няма. Ако не ви харесва, друг път не ни питайте такива сложни неща. И още нещо: не свързвайте идеята с нейния комуникатор. Мнозина скачат срещу наборната служба (все едно в какъв вид), защото тя се предлага от патриотите и в частност от Каракачанов, когото приемат за неприятна личност, компрометирана с различни дела и документи през годините. Недейте така. Различавайте идеите от тези, които си ги присвояват. Иначе ще ви се наложи да повярвате, че днес по-православни християни от комунистите няма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. http://sulla.bg/2017/05/13/3726.html

Българският спътник BulgariaSat-1 пристигна на Кейп Канаверал! Спътникът BulgariaSat-1, построен от SSL, пристигна успешно в центъра за изстрелвания на SpaceX. Photo credit : CNW Group/SSL 12 май 2017 г. 16:50 ч. Светослав Александров. Построеният от частната компания Space Systems Loral (SSL) спътник BulgariaSat-1 за нуждите на българския телекомуникационен оператор Булсатком пристигна на Кейп Канаверал, съобщи днес SSL (източник). От този център в средата на юни спътникът ще бъде изстрелян посредством ракета "Фолкън 9", която ще използва вече летяла на предишна мисия първа степен. "SSL има дългогодишна история на тясно сътрудничество с нови сателитни оператори, за да им помогне да се придвижат напред в техния бизнес", съобщи Джон Чели, президент на SSL. "Ние сме удовлетворени, че този първи спътник, построен за българска компания, е пристигнал успешно на Кейп Канаверал и очакваме с нетърпение BulgariaSat-1 да влезе в историята като втория спътник, който ще лети на вече използвана при предишна мисия ракета "Фолкън 9". Повторното използване на ракетите е важен фактор за спътниковата индустрия". Спътникът BulgariaSat-1 е създаден на базата на платформа SSL 1300 и се очаква да работи в космоса минимум 15 години. Той ще предоставя директно до дома висококачествени телевизионни и телекомуникационни услуги в България, на балканите и в други европейски страни. Напомням на читателите, че BulgariaSat-1 е първият телекомуникационен спътник на България, който ще работи в геостационарна орбита. Той обаче не е първият изкуствен спътник на България изобщо - честта се пада на "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22") - спътник, базиран на съветската платформа "Метеор", сглобен в България и оборудван с български инструменти, изстрелян на 7 август 1981 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1773-2017-bulgariasat1-arrives-at-cape

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1772-2017-planned-spacewalk-12-may Двама астронавти ще излязат в открития космос на 12-ти май - това ще е 200-та космическа разходка за МКС! 10 май 2017 г. 08:05 ч. Астронавтите на НАСА Джак Фишер и Пеги Уитсън ще излязат от Международната космическа станция в открития космос този петък, на 12-ти май, съобщи агенцията. Двамата ще сменят маршрутизатор, който прехвърля команди и данни към различни научни експерименти, провеждащи се от външната страна на МКС. Това се очертава да бъде 200-та "космическа разходка", посветена на конструкцията и поддръжката на станцията. На снимката - астронавтът на НАСА Джак Фишер работи в модула "Купола" на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA

Касини засне облаци на сатурновата луна Титан! Облаци на Титан. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 10 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 7-ми май тази година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" засне горните изображения на Титан, най-голямата луна на Сатурн. На тях ясно се виждат светли, перести облаци. Снимките бяха направени по време на непланирано далечно облитане на Титан, при което "Касини" бе на разстояние 488 000 километра над повърхността. Въпреки че планирани облитания на луната не са предвидени до края на мисията, автоматичната станция продължава да наблюдава гигантския спътник и неговата атмосфера. Тъмните региони в горната част на снимките представляват известните въглеводородни езера и морета. Безспорно Титан ще ни липсва, когато мисията приключи на 15-ти септември тази година. Но дотогава ни чакат още много вълнуващи моменти, в това число и още много близки облитания на Сатурн и преминавания на "Касини" между планетата и пръстените. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1771-2017-cassini-titan-clouds

Дали малката професионална армия е по-скъпа от голямата наборна, това трудно може да се оцени само ако гледаме числата пари, които се дават за издръжка на наборник. Оценяват се и други фактори - какво е общото влияние върху икономиката? Това, че всички мъже между 18 и 20 години не участват в трудовия процес на страната, ощетява ли негативно икономиката? А какво да кажем за това, че някои хора протакат учението си в университета, само за да отложат казармата... Ами за тези, които ще емигрират и няма да се върнат в България именно защото ги чака военна служба? Всичко това са сериозни фактори и ако ги вземем накуп може да се окаже, че наборната войска е силно бреме върху икономиката. Ето затова моето предложение беше именно за наборна войска, но която е насочена към младежите, които не се образоват, не работят... въобще към тези, които не влияят позитивно върху икономиката.

За казармата. Без емоции. Опит за анализ от моя страна. Вече свикнахме да се дъвче темата за задължителната казарма всяка година. Всеки път отговорът е "не", или поне "не все още". Сега се говори за военно обучение в училищата, доброволна казарма и "изучаване на опции за задължителната казарма". Далече сме от масова и задължителна казарма за всички младежи, но въпреки това темата се води на изключително емоционален език. Малко се говори относно разумните аргументи за/против казармата. Под булото на емоциите прозира следната дълбока истина - на казармата се гледа като на ритуал за встъпване в зрялост. Ритуалите за встъпване в зрялост са широко разпространени сред всички култури. Това такъв ритуал да няма е по-скоро съвременна хрумка. От дълбока древност в различни общества всички деца са били подготвяни за такъв ритуал. Примерно - изпращат те да идеш в гората и ти трябва само с един нож (нищо друго не е разрешено) да убиеш глиган. Независимо дали става въпрос за един или друг ритуал, всички те имат общ мотив - щом достигнеш определена възраст те подготвят по следния начин - изпращат те с много малко притежания, претърпяваш изпитания, след което се връщаш и вече на теб се гледа по друг начин - като на достоен мъж, на който му е разрешено да участва в управлението, да има съпруга, да работи. Смисълът на цялото това нещо е следният - от една страна ритуалът те утвърждава в новата роля, която ще заемеш в обществото. Но в личностен план той има своята положителна роля - ти получаваш за себе си потвърждение какъв си. Обществото те признава. Сега - съгласен съм - казармата в соц-стил е отживелица. Но все повече психолози в днешно време стигат до заключението, че ритуалите за зрялост са нещо положително и че с изхвърлянето им сме допуснали груба грешка. От една страна хората са изключителни индивидуалисти и дори егоисти - те не се чувстват част от никаква общност и не смятат, че дължат каквото и да е на каквато и да е общност (пък било то и това да е "родина"). Това може да е деструктивно за обществото. Но в личен план нещата са по-сериозни - липсва границата, която ще определи в кой момент напускаш детството и ставаш мъж. Действително много млади мъже се чувстват вътрешно несигурни, не са готови да поемат отговорност. Аз мъж ли съм наистина? Кога съм станал мъж? Или съм просто пораснало дете? Това са въпроси, които в един момент всеки един млад мъж си ги задава и дали причината, поради която той си ги задава, не се корени в липсата на нещо, което да утвърди границата? Сега, конкретно за казармата. Тук трябва да се каже, че в историята на България е имало казарма и казарма. Имало е казарма по времето на Царска България и за нея се знае, че помещенията са били чисти и приветливи, не е имало мизерия, младите мъже са полагали клетва пред Бога и родината и най-важното - имало е братско отношение между старите и младите войници. Сега, признавам - в такава казарма и аз бих служил, стига здравословното ми състояние да позволи! Когато се налага съветският модел, започват извращенията - антагонизъм между стари кучета и зайци, мизерия, въшкарници и прочие... Понеже вече е минало много време, привържениците на наборната военна служба са или минали през съветския вариант на казарма, или през останките на съветския вариант след 90-та година (когато аз ходех по военните комисии, се стараеха да изкарат негодни максимален брой хора), или изобщо не са били в казарма - какъвто е случаят с Джамбазки. Съответно никой не говори за казармата на Царска България и различията между нея и соц-стила. Напротив - говорейки си за казарма, това най-често се обвързва със соц носталгия. Напълно е ясно, че ако се въведе казарма в стар стил, това ще е деструктивно за икономиката. Просто не може да си го позволим. И това, което е най-лошо - амбициозните млади мъже, които искат да учат и да работят, ще имат още един повод да отидат в чужбина и никога да не се връщат. Това по никакъв начин не означава, че не са възможни други опции. Ако действително обществените оплаквания са свързани най-вече с мамините синчета, които до 30-40 години живеят с мама и тати, решават да не следват в университет, не искат да работят, въобще - към хора, които затормозяват икономиката и по никакъв начин не помагат за развитието, защо тогава усилията не бъдат насочени именно към премахването на това явление? Ограничена наборна служба за тези, които не работят, не учат, не участват в управлението на фирма, би могло да се окаже положително решение в дългосрочен план. Престоят в казармата може да се счита за трудов стаж, да има ограничено заплащане а накрая - възможност за професионална реализация в армията. Резултатът от подобна инициатива е, че един кръг хора биха добили трудови навици, дори и да нямат желание за това.

Дали е дрон или не е ирелевантно в случая - ролята на една совалка е да изпраща товар в орбита и да връща такъв товар на Земята. То съветската космическа совалка Буран също си беше безпилотна, значи я водим и нея дрон. Самата совалчица на ВВС на САЩ не е секретна, но да - това, което е в багажника вече е секретно

Малката космическа совалка на военновъздушните сили на САЩ се завърна на Земята Снимка от днешното кацане. Photo credit : US Air Force 7 май 2017 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Малката космическа совалка на военновъздушните сили на САЩ X-37B се завърна изненадващо на Земята днес, на 7-ми май 2017 година. "Днес отбелязваме изключително вълнуващ ден за 45-тото Космическо крило като продължаваме да рушим бариери", съобщи бриг. ген. Уейн Монтийт. "Нашият екип се подготвяше за този момент в продължение на няколко години и съм изключително горд да видя как нашата упорита работа и посвещение кулминира в днешното безопасно и успешно кацане на X-37B". В рамките на мисията си, обозначена като OTV-4, космическият самолет прекара 718 дни в орбита. Засега X-37B е единственият крилат възвращаем космически апарат в активна експлоатация, който САЩ разполага след пенсионирането на старите совалки на НАСА през 2011 година. Дебютният космически полет на X-37B беше през 2010 година и до ден днешен са извършени четири безпилотни космически мисии. Военновъздушните сили на САЩ оповестиха официално днес, че петото изстрелване на X-37B ще бъде проведено до края на 2017-та година. Източник: US Air Force Видеозапис от кацането: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1770-2017-air-force-shuttle-lands

Български комуникационен спътник ще лети при втория старт на използвана ракета на СпейсЕкс! Спътникът BulgariaSat-1 по време на наземни изпитания на вибрационна маса. Photo credit : BulgariaSat 7 май 2017 г. 12:00 ч. Светослав Александров. По време на второто изстрелване на вече използвана ракета "Фолкън 9" през средата на юни ще бъде въведен в орбита построен от американска компания и собственост на Булсатком геостационарен комуникационен спътник - BulgariaSat-1. За изстрелването на BulgariaSat-1 ще се използва същата първа степен, която летя на 14-ти януари 2017 година. Противно на това, което се споменава в някои български медии, BulgariaSat-1 не е първият изкуствен спътник на България. За първи български изкуствен спътник считаме "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22"), изстрелян на 7-ми август 1981 година от космодрума Плесецк в полярна орбита. "България 1300" е създаден на базата на съветската платформа "Метеор", сглобен е в България и е екипиран с научни прибори, които са построени в България. BulgariaSat-1 обаче е първият комуникационен геостационарен спътник, собственост на българска компания. Той е изработен и тестван от американската компания Space Systems/Loral (SSL), като за основа е използвана стандартна платформа SSL-1300. Очакваният живот на спътника е минимум 15 години. Напомням на читателите, че първото изстрелване на ракета с вече използвана първа степен на СпейсЕкс беше проведено на 30-ти март тази година за нуждите на люксембургската компания SES SA. Ако стартът на BulgariaSat-1 бъде успешен, това ще е второто изстрелване на ракета "втора употреба". Илон Мъск вече оповести, че целта му за 2017-та година е да проведе общо шест старта на използвани първи степени, като два от използваните ускорители ще бъдат монтирани при дебютното изстрелване на тежкотоварната ракета "Фолкън 9 Хеви". До изстрелването на BulgariaSat-1 остават и два старта на "Фолкън 9" с нови ракети - първо очакваме полета на Inmarsat-5 F4 в средата на май, а в началото на юни трябва да излети и поредният товарен кораб "Драгън" до "Международната космическа станция". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1769-2017-bulgariasat-to-launch-in-summer

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1767-2017-5-may-ariane-5-launches 5 май 2017 г. 08:10 ч. Късно тази нощ в 00:50 ч. българско време ракетата "Ариана 5" излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана, съобщи Европейската космическа агенция. Полетът продължи 36 минути. В орбита бяха изведени спътник на Бразилия SGDC и спътник на Южна Корея Koreasat-7. С това изстрелванията от космодрума Куру бяха възобновени след близо двумесечно прекъсване поради стачките във Френска Гвиана. Photo credit : ESA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1765-2017-too-many-mars-missions Трафик на Марс: очертават се твърде много мисии, които натоварват системата от налични антени за свързване с тях! 4 май 2017 г. 12:15 ч. Темата за Марс е навсякъде - по телевизията, във вестниците, в популярните издания... Има много мисии, които работят в орбита около Марс или на повърхността. Последната от тях е мисията на Русия и Европейската космическа агенция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която пристигна в края на 2016 година, а най-старата е "Марс Одисей" (НАСА), която още работи от 2001 година. На повърхността продължават да пъплят старият марсоход на НАСА "Опортюнити" и по-съвременният "Кюриосити". В орбита все още работят "Марс Риконисънс Орбитър", "Мейвън" (мисии на НАСА), "Марс Експрес" (мисия на ЕКА), "Марсианска орбитална мисия" (мисия на Индия). През 2018 година се очертава да излети мисията на НАСА "ИнСайт". А през 2020 година ни чака цяла флотилия - марсоходът на НАСА "Марс 2020", втората част от мисия "ЕкзоМарс" на ЕКА и Русия, мисията на Обединените арабски емирства "Надежда", следващата индийска мисия, китайската орбитална и спускаема мисия. Освен това тогава трябва да излети и частната мисия на "СпейсЕкс" - "Драгън", която беше отложена от 2018 за 2020 година... С хубавото обаче идва и лошото. Журналистът Ленърд Дейвид съобщава (източник), че системата от антени DSN за свръзка с междупланетни мисии просто няма да е достатъчна, за да може да се осъществява радиоконтакт с всички работещи апарати около и на повърхността на Марс, както и с останалите междупланетни немарсиански експедиции. Антените се координират от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и има общо три бази в световен мащаб - едната е в САЩ, другата е в Испания, а третата е в Австралия. Лабораторията за реактивно движение вече проучва как да се справи с предстоящия трафик от нови и вече работещи мисии, които изучават Червената планета. Проучването разглежда както нормални сценарии за работа, така и такива, при които могат да настъпят отклонения. Например има ситуации, свързани с компютърни проблеми и аварии на космически апарат, които незабавно изискват вниманието на антените за да може да се пристъпи към възобновяване на нормалната работа. Освен това може да има проблеми и със самата мрежа от антени на DSN - профилактика на антена, лоши меторологични условия или спиране на тока. Все още никой не знае каква ще е оптималната стратегия за справяне с целия този трафик. Най-малкото - ние не знаем дали всички работещи мисии ще оцелеят до 2020-2021 година. Много от тях са стари, като марсоходът "Опортюнити", "Марс Одисей" или "Марс Риконисънс Орбитър". Логично е да очакваме някои от тези апарати да се повредят и да преустановят работа. Ако до 2020 година "Одисей" и "Марс Риконисънс Орбитър" се повредят, НАСА ще може да използва за радиоконтакт с повърхностните мисии "Мейвън" (който има фиксирана антена и поради това не може да комуникира едновременно със спускаеми апарати и да върши собствена наука) и "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" (най-новата мисия, собственост на Русия и Европа, пристигнала през 2016 година - но същевременно има две радио системи, предоставени от САЩ). На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" в орбита около Червената планета. Credit : ESA/D.Ducr

Снимка на Сатурн, заснета от Касини на 29-ти април 2017 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 4 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Миналата седмица автоматичната станция на НАСА "Касини" сътвори история, защото се превърна в първия построен от човека апарат, който навлезе в тясното пространство между Сатурн и неговите пръстени. И докато инженерите са щастливи, че "Касини" премина региона безпрепятствено, учените бяха шокирани - оказа се, че това място е празно, без никакво съществено наличие на прах! "Регионът между пръстените и Сатурн е "великата празнота", така изглежда", съобщава ръководителят на мисията Ърл Меейз. "Касини ще продължи задачите си, докато учените ще работят върху мистерията защо нивото на прах е много по-ниско от очакваното". Понеже нито един космически апарат не бе минавал в процепа между Сатурн и пръстените му до този момент, на 26-ти април голямата антена на "Касини" беше ориентирана по посока на движението, за да служи като щит срещу евентуални частички. Един от инструментите, Радио и плазмена вълнова наука (RPWS), разполага с датчици извън протективната област на антената. Този инструмент успяваше да засече стотици удари в секунда, когато "Касини" преминаваше откъм външната страна на пръстените. Но когато мина от вътрешната страна между пръстените и Сатурн, бяха засечени едва няколко удара. Данните от RPWS могат да бъдат конвертирани в аудио формат, така че учените да могат да чуят пукания всеки път, когато частичка удари датчика. "Беше доста заблуждаващо - не чувахме това, което се очакваше да чуем", казва Уилиам Кърт, ръководител на инструмента RPWS. "Прослушах данните от първото преминаване няколко пъти и мога да преброя на пръстите на ръцете си броя на сблъсъците с праховите частички, които чух". Тези няколко частички, които бяха открити, се оказват не по-големи от микрон. Второто преминаване на "Касини" в процепа между пръстените и планетата се случи на 2-ри май. На 3-ти май данните от преминаването бяха получени успешно на Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1764-2017-saturn-space-big-empty

Частната компания Вектор изстреля успешно своята първа ракета Вектор-Р на демонстрационен полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Jim Cantrell/Vector Space Systems 3 май 2017 г. 23:50 ч. Светослав Александров. Ако до този момент не сте чували за Джим Кентрел, време е да се запознаете с това име. Когато през 2001 година Илон Мъск решил да изстреля мишки към Марс (нещо, което все още никой не е правил до ден днешен), той се обърнал към Кентрел за съвет. Кентрел е работил в продължение на дълги години съвместно с руската космическа програма и се навил да помогне на Мъск да купи три стари руски балистични ракети, за да ги преобразува в космически. Тази работа обаче пропаднала и именно провалът на сделката довел до това Мъск да основе частната корпорация СпейсЕкс през 2002 година. Кентрел помагал известно време, но след това напуснал компанията, защото не е вярвал, че нещо сериозно ще произлезе от всичко това. Илон Мъск обаче успял и днес изстрелва ракети (макар и още не до Марс) - по думите на Кентрел успехите на Мъск се дължат на силния му характер (източник). Що се касае до Кентрел, той продължавал да следи дълги години какво се случва в сферата на космическата индустрия. Направило му впечатление бурното развитие на пазара за малки спътници. И така през 2016 г. той и Джон Гарви основали компания Вектор. Компанията се разви доста стремглаво през последната една година. В края на 2016 г. беше тестван за пръв път двигателят 5k-lbf и специален горивен инжектор, който е произвеждан посредством 3Д принтиране. А днес, на 3-ти май, излетя първият пълномащабен прототип на ракетата "Вектор-Р"! Пробният полет, който включваше изпитание на първата степен на "Вектор-Р", беше оповестен за успешен. За основателите на компанията успехът на Вектор е важна крачка напред за индустрията. Ако всичко мине наред, през 2018 година ще трябва да бъдат проведени първите комерсиални орбитални полети. Разработват се две ракети - "Вектор-Р", която ще може да изстрелва 60-килограмови спътници, а "Вектор-Х" ще може дори да извежда в орбита 125-килограмови спътници. Цените за полет ще възлизат между $1.5 и $3.5 милиона - това вече наистина би било революция в космонавтиката, защото никога досега не е имало толкова евтини ракети! Ще следим с интерес развитието на частната компания през идните месеци и години. От днес в космическия бранш се появи нов играч и той е доста обещаващ. Линк към Туитър акаунта със снимки и записи от изстрелването: тук http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1763-2017-vector-r-first-successful-flight

Значи може би и астрологията търпи нещо като Ренесанс - реформация

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1761-2017-is-astrology-scientific Наука ли е астрологията? „Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя продължава да се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически във всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти в нито един няма седмична рубрика за астрономия" -Карл Сейгън, Космос, епизод 3 "Хармония на световете" 2 май 2017 г. 17:21 ч. Светослав Александров. Ако принципно се интересувате от наука, но през последната седмица не сте забелязали нарушения в силата (дъ форс), то тогава не се безпокойте - най-вероятно сте живял в пещера, в хралупа, под листо или някъде там, където звездите и планетите не са могли да ви повлияят. Няма значение, аз ще ви обясня за какво иде реч. Става въпрос за последния сблъсък на мнения, или (ако щете) алтернативни факти, между "Списание 8" (т.нар. наследник на старото списание "Космос") и блогъра, стоящ зад сайта "6nine" (източник). Понеже и аз съм от тези, които известно време стояха в неведение за последния конфликт на титаните на мисълта, реших да играя ролята на баш скептик и да не се доверя на учения, пък ако ще да се казва Айнщайн. Влязох в сайта на "Списание 8" (източник) и прочетох заглавията. "Да започнем важни дела - астрологична прогноза за 2-ри май - "Марс в Близнаци: война или мир?" и т.н. и т.н... Когато бях малък и аз следях хороскопите във вестниците и по радиото. По-късно поотраснах и взех че престанах. Една част от хората на средна възраст, дори и да четат хороскопите, знаят, че тая работа нещо "не хваща дикиш", както се казва на жаргон - някак си е невероятно в днешния ден на всички хора от една зодия да им се случат сходни неща. И астролозите май го знаят и затова вече се разчита основно на личните контакти с хората. Тъй че реших да си направя личен хороскоп според датата на раждане. Разбрах, че съм жизнена, общителна, изобретателна личност с лидерски амбиции и заложби. Освен това обичам живота. Има и някои негативни аспекти - податлив съм на стрес и депресии. Пляскам се по челото и си казвам - брех, това е вярно. Как така астрологът ми позна всичко? Решавам да се поуграмотя малко. Сядам и чета. Не че не съм чел и преди, но си казвам, че е време да обърна най-накрая сериозно внимание на въпроса за астрологията. Собственик съм все пак на сайт за космонавтика. Астрологията е древна дисципина. Това поне със сигурност е вярно. Вярно е, че във всяка една култура е възниквало под една или друга форма течение, което може да се опише с думата "астрология". Още от прастари времена хората са се интересували от поведението на небесните светила. Това е било изключително важно за практиката - примерно за определяне на местоположението на корабите. Но не само това - небесните обекти са се считали за богове, важни духове или най-малкото представители на божествени персонажи, които се занимават с делата на хората. Хората са се обръщали към звездите с надеждата да им се даде знак какво да правят. Поради това е възникнала астрологията - като система, която свързва планетите и важните съзвездия със смислените въпроси на живота. Астролозите вярват, че смислените съзвездия са тези, през които Слънцето преминава в рамките на годината (източник). Тези съзвездия са знаците на зодиака - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. В миналото астрономията и астрологията са били едно и също нещо. Но около времето на Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Исаак Нютон астрономите осъзнават, че астрологичните прогнози са грешни. От този момент нататък основната задача на астронома е да използва методите на физиката за това, което се случва във Вселената (източник). След 17-ти век двете дисциплини се разделят завинаги и никога повече не се срещат. Астрономията е наука за изучаването на обектите и феномените отвъд атмосферата на Земята и е призната за академична дисциплина. Астрологията от друга страна използва небесните обекти, за да предсказва събития и се счита за вид гадателство, без да има досег с науката. Но дори и днес има хора, които отдават на астрологията голямо значение. Нещо повече - самите астролози са на мнение, че правят наука. Те използват сложни математични формули и компютърен софтуер. И терминологията им е твърде комплексна - ако се поинтересувате, ще чуете за натална астрология, астропсихология, синастрия, хорарна астрология и т.н. Общото при всичките тези клонове е, че се правят предсказания за бъдещи събития или се използва модел за това какво трябва да е поведението на даден човек. Крайният скептик би казал следното - няма никакво значение в кой месец си роден - кога се раждаш няма значение за това каква е твоята личност. Психологът Бен Хейдън (PhD) обаче ни напомня (източник), че това не е така - науката е установила например, че има корелация между месеца на раждане и някои психиатрични заболявания. Оказва се, че за един шизофреник е по-вероятно да е роден около февруари, отколкото през друг месец. Установената зависимост е малка, но все пак е статистически значима. Същото е открито по-късно и за биполярното разстройство - родените през пролетта имат по-голям шанс да се разболеят в сравнение с тези, родени в края на лятото. Дислексията се среща пък по-често при тези деца, родени през лятото. Какво се случва?! Нима науката потвържава нещо, което е утвърдено през вековете от астрологията?! Нищо подобно! Докато може да има корелация между датата на раждане и определен психологически типаж (или дори психиатрично заболяване), никой не е открил, че позицията на звездите или планетите има някакво влияние върху това. Причините за съществуването на подобни белези се обясняват изцяло със земни явления, доколкото на Земята се срещат определени повтарящи се събития. Д-р Фил Плейт (астроном) ни напомня, че ако трябва да се замислим по какъв начин ни влияят небесните тела, изборът ни е ограничен. Има само четири фундаментални сили, установени от науката - това са гравитация, електромагнетизъм, както и т.нар. силни и слаби взаимодействия. Последните две се срещат само в ядрата на атомите и субатомните частици. Така че за обясняването на звездните влияния ни остават само електромагнетизмът или гравитацията. При гравитацията нещата стоят по следния начин - гравитационната сила е правопропорционална на умножението на двете маси на двете въздействащи си тела и е обратно пропорционална на квадрата (!!!) на разстоянието между тях. Именно това е големият проблем - другите планети са много далече, като само Юпитер например е 1 500 пъти по-далеч от Луната. Няма значение, че масата му е 25 000 пъти по-голяма от лунната, в случая е решаващо разстоянието и то с голям порядък - Луната де факто играе по-голяма роля с гравитационното си въздействие, знае се, че тя причинява приливи и отливи. И въпреки това астролозите обръщат далеч по-голямо внимание на звездите и планетите, отколкото на Луната (източник). Остава електромагнетизмът. Някои планети имат ясно изразено магнитно поле, но то оказва влияние само на обектите в непосредствена близост. Всъщност има само едно небесно тяло, което притежава способност да оказва влияние на Земята по този начин - и това е Слънцето. Една геомагнитна буря може да увреди спътник, да застраши здравето на астронавт в орбита и дори да доведе до смущения в електрозахранването тук, на Земята (източник). Тъй че Слънцето е единственият обект, за който може да се каже, че ни влияе в астрологичен смисъл. За съжаление и в този случай астролозите пренебрегват Слънцето и отдават повече внимание на звездите и планетите... Единственото спасение за астрологията, казва д-р Плейт, е да се каже, че има някаква неясна сила, която не се подчинява на установените закони на физиката. При това тази сила не трябва да зависи от разстоянието между звездите и планетите. Науката до този момент не е открила съществуването на никаква подобна сила. Поради тази причина астрологията се счита за псевдонаука, или ако това понятие ви се струва твърде крайно - за стояща извън науката. Ако това не ви е достатъчно, ето какви са критериите на Калифорнийския университет, Бъркли (източник): за да може дадена дисциплина да се признае за научна, тя трябва - 1. Да се фокусира върху природния свят 2. Да цели да обясни природния свят 3. Да използва идеи, които могат да бъдат проверени, 4. Да разчита на доказателствен материал, 5. Да се обръща към научната общност, 6. Да води до нови научни открития. Като заключение може да се каже, че астрологията не отговаря на всеки един от тези критерии. Въпреки че астролозите се опитват да обяснят природния свят, те не подлагат на критика дали обясненията им са валидни - а това е ключов момент от научния процес. Научната общност разглежда идеите спрямо сведения от природния свят и отхвърля или променя тези идеи, когато доказателствата не ги подкрепят. Астролозите не се обръщат към научната общност - по-голямата част от тях не изпращат идеите си към научни списания или не ги представят на научни конференции. Поради това можем да кажем с голяма убеденост, че астрологията не е научна дисциплина и не би следвало да се възприема като такава. А дали ще й вярвате, независимо, че не е научна дисциплина - това е въпрос на личен избор. ПП: Още ли се чудите как така астрологът ми позна всичко в хороскопа? Препоръчвам по този въпрос статията на Ваня Милева за ефекта на Барнъм.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1760-2017-1-mayvirgin-galactic-successful-flight УСПЕХ! Космическият кораб СпейсШипТу-Юнити извърши осмия си тестов атмосферен полет! Снимка от днешния полет на космическия кораб "Юнити". Photo credit : Virgin Galactic 1 май 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес космическият кораб на Върджин Галактик "Юнити" от серията "СпейсШипТу" извърши своя осми пробен атмосферен полет. За разлика от почти всички други фирми, които провеждат тестовите си полети само в безпилотен режим, тестовете на "СпейсШипТу" са винаги пилотирани. Днес космическият кораб "Юнити" беше управляван от Марк Стъки и Майк Масучи, а самолетът-носител "УайтКингТу" беше пилотиран от Никола Песил, Си Джей Стъкроу и Дъстин Мошър. В рамките на днешния изпитателен полет беше изпробвана за пръв път иновативната система за кацане тип "перо". Поради това днешният ден беше важна стъпка напред към по-нататъшното осъществяване на космически полети. Въпреки че ще отнеме време на инженерите да анализират всички данни от тестовия полет, Върджин Галактик ни съобщава, че първоначалните доклади от пилотите и от контрола на мисията са изключително окуражаващи. През изминалите шест десетилетия от космическата епоха в практиката са се наложили два начина, по който космически кораб може да каца. Единият е да се използва дизайн тип "капсула" - космическият кораб влиза в атмосферата под стръмен ъгъл и след като забави скоростта си достатъчно се отваря парашут. По този начин кацат съвременните космически кораби "Союз" (на Русия) и "Шенчжоу" (на Китай), а в миналото така са се завръщали от Луната и астронавтите на "Аполо". Другият дизайн е тип "космически самолет", при който корабът навлиза плавно в атмосферата, след което каца на писта - както е било с космическите совалки на НАСА и "Буран". И двата типа на кацане имат своите големи предимства и недостатъци. Капсулите са много издръжливи при първите етапи на навлизането в атмосферата и рисковете са минимални, но след отварянето на парашута много трудно може да се прогнозира точното място на кацането. От своя страна космическите самолети трябва да влизат в атмосферата по-деликатно, но пък са много удобни за насочване към писта и за кацане в желан район с много висока точност. От Върджин Галактик са разработили системата "перо", за да могат да се извлекат максималните ползи и от двата типа дизайн. След като космическият кораб излезе от космическото пространство и влезе в атмосферата, крилата му са сгънати и той прилича на капсула. След като скоростта бъде достатъчно забавена, крилата се разгръщат и корабът може да извърши кацане на писта. Системата беше изпитана в рамките на днешния полет - самолетът-носител "УайтКингТу" изведе кораба "Юнити" на височина около 15 километра, след което корабът започна своето подобно падане към Земята. Крилата впоследствие бяха разгърнати и "Юнити" се спусна плавно на писта. През следващите тестови полети Върджин Галактик ще продължи да изпитва системите на космическия кораб. Надеждите са скоро да започнат и запалванията на ракетния двигател. В рамките на тези изпитания "Юнити" ще набира все по-голяма и по-голяма височина. Макар че Върджин Галактик не дава дати и не прибързва с графика, Ричард Брансън оповести, че очаква първия пилотиран космически полет до края на 2017 година, а от 2018 година компанията може да започне да извозва и туристи. За повече информация: Върджин Галактик

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1758-2017-falcon9-launches-nro-satellite УСПЕХ!!! Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изстреля за пръв път военен спътник! Кадър от днешното успешно изстрелване. Photo credit : SpaceX 1 май 2017 г. 14:55 ч. Светослав Александров. Днес в 14:15 ч. българско време от площадка 39А на космическия център Кенеди излетя ракета "Фолкън 9" с мисия NROL-76. Това бе първото специализирано изстрелване на ракета на СпейсЕкс за нуждите на Националния разузнавателен офис (НРО) на САЩ. Успехът беше потвърден лично от Илон Мъск (източник). Харизматичният основател на компания СпейсЕкс съобщи също така, че преди изстрелването ветровете са били изключително силни - натоварването е било 98.6% от максимума, който ракета "Фолкън 9" може да поеме. Въпреки това нямаше никакви проблеми и ракетата благополучно въведе спътника на НРО в желаната орбита. Освен успешното изстрелване, осем минути и 46 минути след началото на полета първата степен на "Фолкън 9" се завърна успешно в Зона за кацане 1 до Кейп Канаверал. Това бе четвъртото успешно кацане на суша за СпейсЕкс. Днешният полет бе пети за ракета "Фолкън 9" през 2017 година. Компания СпейсЕкс се утвърждава като абсолютен лидер на пазара за изстрелванията - нито една друга корпорация не е изстреляла толкова много ракети през тази година, а още не е минала и половината от 2017-та! Поради характера на днешното изстрелване не бяха излъчени на живо моментите от вмъкването на спътника в орбита. Неговата мисия си остава засекретена поради военния му характер. Със сигурност американските военни са доволни от това, че днес са ползвали услугите на СпейсЕкс. През изминалите 10 години Обединеният алианс по изстрелванията (United Launch Alliance), който представлява обединение между аерокосмическите корпорации Локхийд Мартин и Боинг, държеше абсолютен монопол върху военните изстрелвания. Илон Мъск трябваше да се бори дълги месеци срещу ULA, за да получи честта да провежда такива полети, като се стигна и до съдебно дело. Но днес най-накрая монополът беше разбит. А това, което е най-важно от геополитическа гледна точка, то е, че военните основно наемаха ракета "Атлас 5" на ULA, която използва за първа степен двигател "РД-180", построен от руската корпорация НПО Енергомаш. Ракетата е много добра и изключително надеждна, но през последните една-две години с влошаването на взаимоотношенията между САЩ и Русия политиците и обществото се питаха доколко е редно американците да изстрелват военните си спътници с ракети, които използват руски двигатели, при положение, че двете страни имат различни външнополитически виждания. Днес обаче беше доказано - изгодна алтернатива има и това е ракетата "Фолкън 9", която е евтина, възвращаема и използва изцяло американска технология. Запис от изстрелването: Тук (Youtube)

На 25-ти април ракетата "Фолкън 9" запали пробно двигателите си като подготовка за военното изстрелване в неделя. Credit : SpaceX 29 април 2017 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Частната компания СпейсЕкс се готви да изстреля засекретен спътник на Националния разузнавателен офис (НРО) на САЩ. Това се очертава да е първото военно изстрелване за СпейсЕкс и за ракетата "Фолкън 9". Стартовият прозорец се отваря утре, в неделя, 30-ти април, от 14:00 ч. българско време и се очаква да продължи два часа. Ако ракетата не успее да излети утре, резервен стартов прозорец има в понеделник. Предстоящето изстрелване е знаменателно за космическата компания на харизматичния Илон Мъск. Две са причините, поради които стартът ще влезе в историята - едната е икономическа, а другата е геополитическа. Икономическата причина е, че най-накрая монополът на Обединения алианс по изстрелванията (ULA, United Launch Alliance) ще бъде разбит! Това обединение беше основано в края на 2006-та година между двата аерокосмически гиганта Локхийд Мартин и Боинг и в продължение на 10 години е изпращал всички шпионски спътници на САЩ в космоса. Илон Мъск реши да положи сериозни усилия, за да спечели НРО на своя страна и да изстрелва военен товар. Стигна дори дотам да заведе съдебно дело срещу Обединения алианс по изстрелванията (източник). Спорът между Мъск и Алианса беше изключително интересен. Мъск твърдеше, че досега използваните ракети "Атлас 5" и "Делта 4" са скъпи и на практика тяхната експлоатация представлява излишно разхищение на държавни средства, докато новата "Фолкън 9" е евтина и възвращаема. От Обединения алианс по изстрелванията отвърнаха, че за сметка на това за 10 години имат 100%-ова успеваемост на ракетните изстрелвания, без нито един провал. А това е основното, което американските военни искат - сигурност, че скъпоструващите им шпионски сателити няма да се провалят. "Фолкън 9" не може да се похвали с тази успеваемост - през 2015-та и 2016-та година имаше два провала, довели до загуба на спътници. Втората причина обаче е геополитическа. Ракетата "Атлас 5", която се използва за военни нужди в САЩ, използва построен в руското предприятие НПО "Енергомаш" двигател "РД-180" (източник). Това е щекотлива тема сред американските политици. Допреди 10 години партньорството между САЩ и Русия в космическата индустрия и продажбата на руски двигатели за американските нужди беше достойнство на американската външна политика, а не бъг в системата, подчертава Илай Лейк за Блумбърг (източник). Ако САЩ разчитаха на Русия за да се справи с Иран и за да изпрати войници в Афганистан, какъв е проблемът да се разчита на Русия, за да се пращат спътници в космоса? Но това беше през 2009 година. Сега сме 2017-та година, а отношенията между Русия и САЩ са обтегнати поради конфликта в Украйна и наложените на Русия санкции. Очевидно е, че САЩ и Русия имат сериозни политически различия. Дори и с новия американски президент Доналд Тръмп, отношенията с Владимир Путин не са се подобрили. Американците всъщност дълги години разполагаха и все още разполагат с ракети, които са построени изцяло на местна територия и разчитат изцяло на местна технология - това са ракетите от семейството на "Делта 4". Но американският двигател за "Делта 4" е с 30% по-скъп от руския вариант, който се използва на ракетата "Атлас 5". Макар че технологична алтернатива съществува, тя не е икономически изгодна. За сметка на това ракетите на Илон Мъск "Фолкън 9", освен че използват американска технология и американски двигатели, те са и изключително евтини. Цената за изстрелване възлиза на $62 милиона за нова, неизползвана ракета, докато изстрелванията на "Атлас 5" са в обхвата между $100-200 милиона. За ракети втора употреба цените на "Фолкън 9" се очертават да бъдат дори по-ниски, като засега клиентите получават намаление от 30%. Понеже предстоящото изстрелване за нуждите на НРО е с военен характер, мисията на спътника е засекретена. Ако утре СпейсЕкс излъчват старта на живо, вероятно това ще включва предаване до момента на отделянето на обтекателя на ракетата и кацането на първата степен, но не и вмъкването на спътника в орбита. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1757-2017-falcon9-to-launch-military-satellite

Беше отговорено вече - всички останали митове, вкл. старогръцките, имат добре оформена теогония - пр. Зевс е детето на Кронос и Рея, докато Атина Палада се ражда от кратуната му. Библейският разказ е най-достоверен поради липсата на такава теогония, поради утвърждаването на единичен създател, който е създател на света. При останалите митове боговете се раждат от материята. Тук е обратното.

Защо да не са исторически документи? Те разкриват древна история под определен ъгъл, също както е разкрита историята през други открити подобни документи - Гилгамеш, Атрахазис и т.н...

Целият Стар Завет, целият Нов Завет разказва за хора, които имат откровение за единен, несътворен бог, създател на всичко видимо и невидимо. В Писанията се говори и за ново небе, и нова земя, и т.н. Това е любопитна историческа отправна точка както за Стария, така и за Новия завет... Нито една друга човешка култура не е достигнала до такова пълно познание на божественото - останалите богове са сътворени, произлезли от космоса и поради това - нереалистични.

На базата на исторически документи (на първо място) и на базата на това, което утвърждава богословието. Аз не съм от тези хора, които смятат природните науки за единствения източник на познание.