SAlexandrov

Дялът на Русия в световните космически изстрелвания за пръв път е под 5% Статистиката за орбиталните изстрелвания през 2025 г. Изображение: Юра, прости 19 май 2025 г. 19:22 ч. Светослав Александров. По отношение на космическите изстрелвания Русия вече е джудже сред космическите държави – за пръв път от началото на космическата епоха дялът на страната в световен мащаб падна под 5%. Новината бе съобщена от Иля Харламов, руски космически блогър и автор на Телеграм канала „Юра, прости“. Това не е първата новина за руските антирекорди в космонавтиката. Дялът на страната прогресивно намалява през последните няколко години. На 30-ти декември 2022 г., месеци след началото на войната в Украйна, писах, отново позовавайки се на Харламов, че той е паднал до 12%. След това, през май 2023 г., дялът падна до 10%. Що се касае до 2024 година, по същото време (т.е. към май) дялът е бил 8%, като Русия е имала две изстрелвания в повече в сравнение с 2025 година. Блогърът предупреждава, че през втората половина на 2025-та нещата могат да се променят и руснаците да наваксат, но фактите са си факти – към този момент числото е 4.8%, за пръв път под 5% от началото на космическата история. Към днешна дата САЩ изпреварва Русия тринадесетократно, Китай – петкратно, а Нова Зеландия води с няколко изстрелвания в повече. Тук е коректно да се подчертае, че новозеландските пускове реално са американски, защото се провеждат от американска фирма – Рокет Лаб. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/19/delut-rusia-5-procenta/

АВАРИЯ: Индийската космическа ракета PSLV не успя да изведе важен спътник в орбита! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : ISRO 19 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера космическата програма на Индия понесе тежък удар, след като работната ракета на страната PSLV се провали при поредното ѝ изстрелване, което доведе до загубата на важен спътник. Изстрелването бе проведено в 03:29 ч. българско време на 18-ти май от космодрума Сатиш Дхаван. Всичко протичаше нормално по време на работата на първите две степени, но след запалването на двигателя на третата степен бе наблюдавано отклонение. В космоса трябваше да бъде изведен спътникът EOS-09, който бе оборудван със синтетично-апертурен радар (САР). Ако мисията му бе успешна, той щеше да наблюдава Земята по всяко време, през деня и през нощта, независимо от наличието или не на облачна покривка. Счита се, че спътникът щеше да притежава и разузнавателна стойност, което прави загубата още по-тежка на фона на вълненията около границите с Пакистан и Китай. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Работната космическа ракета на Индия PSLV е въведена в експлоатация през 1993 година, като вече над три десетилетия извежда в космоса спътници и научни мисии, в това число е изпратила успешно към Луната и Марс първите роботизирани мисии на страната. Досега ракетата е летяла 63 пъти, което е скромно число, ако трябва да сравним летателната честота на PSLV с тази на европейски и американски ракети, например „Ариана 5“ (117 полета), „Атлас 5“ (102 полета) и най-вече „Фалкън 9“ (475 полета). Независимо от всичко това PSLV е комерсиално търсена ракета и тя е извела в космоса почти 400 частни спътника. Ето защо нейната значимост не може да се подценява. Докато ракетата „Фалкън 9“ на СпейсЕкс се задържа на пазара посредством технологични иновации като възвръщаеми първи степени, то Индия успява да поддържа услугата на невъзвръщаемата PSLV конкурентоспособна благодарение на ниската цена на труда и прости технологии (напр. първата степен, страничните ускорители и третата степен са твърдогоривни). Дебютният полет на PSLV през 1993 г. е провал, но веднага след това започна поредица от успешни мисии, която е прекъсната чак през 2017 година, при изстрелването на навигационния спътник IRNSS-1H. Така вчерашният провал се явява трети. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/19/pslv-rocket-fails/

УСПЕХ: Третата мисия на Варда се завърна на Земята! Снимка от кацането на 14-ти май. Photo credit : Varda Space/Rocket Lab 16 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти май в 05:07 ч. българско време третата мисия на съоснованата от българина Делян Аспарухов космическа фирма Варда се завърна на Земята след почти деветседмичен престой в космоса! Капсулата извърши меко приземяване с парашут в района на базата Куниба в Австралия. Напомням на читателите, че Варда бе основана през 2021 година. Дебютната ѝ мисия бе изстреляна през юни 2023 г. и се завърна през февруари 2024 година. Втората ѝ мисия бе изстреляна през януари и се завърна в края на февруари тази година, а третата (завърналата се преди два дни) бе изстреляна в средата на март. На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Варда е третата комерсиална компания в САЩ след СпейсЕкс и Боинг, която притежава възвръщаема капсула, т.е. способна е не само да превозва товари до орбита, но и да ги прибира обратно на Земята. В случая Варда е специализирана върху производството на лекарства в космоса. Забележително е, че две от трите мисии на компанията бяха проведени от начало до край през настоящата 2025-та година! И макар че този тип мисии не влизат често в полезрението на медиите, истината е, че благодарение на Варда се случва друг тип космическа революция – не при изстрелванията, а при кацанията. „Ние работим върху това да превърнем завръщанията в също толкова често събитие, колкото и изстрелванията“, казва вицепрезидентката на фирмата Бранди Сипъл. Космическите кораби на Варда от серията „Уинебаго“ са тримодулни. Първият модул е базиран на универсалната спътникова платформа „Фотон“, произвеждана от фирмата Рокет Лаб. Вторият модул е производствен компонент, направен от Варда – той притежава необходимото оборудване за подготовка, работа и обработка на материали. Третият модул е самата възвръщаема капсула, отново произведена от Варда, която притежава топлинен щит, съставен от материала на НАСА C-PICA. Счита се, че „Уинебаго“ може да връща на Земята между 40 и 60 килограма произведен в космоса продукт. Подобно на други компании като Палантир и Андурил, финансирани от фонда за рисков капитал Founders Fund, така и Варда взаимства името си от митологията на Дж. Р. Р. Толкин. Варда е една от Валарите – същества, създадени от Еру Илуватар, които придават на музиката физическа форма и така са оформили Арда (Земята). В случая Варда е създателка и повелителка на небесните звезди – т.е. съвсем тематично име за космическа компания. Видеозапис от завръщането на мисията „Уинебаго-3“ тази седмица: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/16/varda-capsule-returns-to-earth-2/

Космическият телескоп Джеймс Уеб започна да разплита загадките на мини-Нептуните Илюстрация на планета от типа мини-Нептун. Image credit : Pablo Carlos Budassi / pablocarlosbudassi.com 14 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 5-ти май беше публикувана нова научна статия, която хвърля светлина върху едни от най-загадъчните извънслънчеви планети: мини-Нептуните. Статията разказва за открития, направени с помощта на телескопа на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, докато наблюдаваше планетата TOI-421 b. Но за да разберете какво е открито, ще разкажа малко предистория. През 2009 г. НАСА изстреля в космоса телескопа „Кеплер“ – революционен прибор, който завинаги промени облика на астрономията и познанията ни за извънслънчевите планети (т.нар. екзопланети). Това е така, защото „Кеплер“ бе първият инструмент, който позволи на учените да откриват не само огромни газови извънслънчеви планети от типа на Юпитер и по-големи, но вече можеха да намират и по-малки – с размерите на Марс и Земята. Когато обаче се натрупаха хиляди открития на множество нови екзопланети, статистическият им анализ разкри нещо шокиращо… На 12-ти май започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Харесвате ли материали като този? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! В Слънчевата система, най-общо казано, има два типа планети. Първият е типът на скалистите планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс), а вторият е типът на гигантите, които от своя страна се делят на газови (Юпитер и Сатурн) и ледени (Уран и Нептун). Най-малката планета-гигант е Нептун, като нейният екваториален радиус е близо четири пъти по-голям от този на Земята (най-голямата скалиста планета). Сравнение между размерите на Земята и Нептун Но наблюденията на „Кеплер“ показаха, че преобладаващите типове планети в нашата Галактика са такива, каквито ги няма в Слънчевата система – с размер междинен между този на Земята и Нептун! Защо подобни планети не съществуват в нашата космическа околност, това е въпрос, над който изследователите си блъскат главите и досега, като вероятно загадката е свързана с начина, по който те се формират. „Кеплер“ обаче откри и още нещо – сред тези междинни планети рядко се срещат такива, които са с размери между 1.5 и 2 земни радиуса, както е илюстрирано на тази графика: Image credit: NASA Ames / Caltech / University of Hawai’i / B. J. Fulton Празнината в разпределението на планетите между 1.5 и 2 земни радиуса се нарича Фултънова празнина. Учените считат, че тези планети с радиуси между земния и 1.5 земни радиуса са сходни със Земята – имат ясно изразена повърхност и тънка атмосфера, като те носят названието свръхземи. А тези планети, които са с размери между 2 и 4 земни радиуса, се казват мини-Нептуни, с плътна атмосфера и повърхност, дълбоко разположена във вътрешността (ако изобщо я има). Защо по-рядко съществуват планети с размери между 1.5 и 2 земни радиуса е друга загадка – вероятно такива се образуват, но постепенно губят атмосферата си и накрая се превръщат в свръхземи. Новите открития, за които ще разкажа засега, са публикувани в научна статия от Дейвънпорт и колектив (Davenport et al), качена в научното списание The Astrophysical Journal Letters на 5-ти май (линк). Откритията, както вече загатнах в анонса, касаят планетата TOI-421 b. Тя е от типа мини-Нептун. Проблемът с мини-Нептуните е, че те са изключително трудни за наблюдения. Телескопът „Джеймс Уеб“ досега бе изучавал пет такива планети – GJ 1214b, TOI-836c, TOI-270d, GJ 9827d и печално известната К2-18b, за която се появиха спекулации за наличието на веществото диметил сулфид, типичен продукт на метаболизма на водорасли. Тези пет наблюдавани планети се характеризират с плосък спектър, което води до логичното предположение, че притежават плътна облачна покривка или мъгла, която пречи на изследванията. Но възникването на подобни мъгли е възможно само при определени условия – при температури, които са по-ниски от 850 K (576oC). TOI-421 b обаче е гореща планета – с температури над 1 000 K, така че изследователският екип предположи, че при тези условия няма да има мъгли и ще може да бъде получен добър трансмисионен спектър. Ето какъв е резултатът: Image credit : NASA/ESA/CSA/Joseph Olmsted/STSc Изненадата на екипа на Дейвънпорт е голяма – резултатите са съвместими с планета, чиято атмосфера съдържа голямо количество водород и леки вещества, типични за газовите гиганти от нашата собствена Слънчева система. Това се отличава от резултатите при наблюденията на останалите мини-Нептуни, където вероятно има мъгли, а такива мъгли могат да се получат само при наличието на тежки химични съединения. Подобни съединения биха могли да се образуват в хода на реакции, при които рекомбинират вещества като метан и серен диоксид. Но не това е наблюдавано на TOI-421 b – спектърът показва значително присъствие на водни пари, както и предварителни признаци за вероятно наличие на серен диоксид и въглероден окис. Няма обаче никакви признаци за метан, тоест няма ги структурните блокчета на веществата, които биха довели до появата на мъглива покривка. Напротив, данните са съвместими с атмосфера, чиито вещества имат ниско молекулно тегло. Сега, нека да се върнем на загадката за Фултъновата празнина и защо не съществуват много планети с размери между 1.5 и 2 земни радиуса. Общоприетата теория за образуването на планетите гласи, че то се случва когато планетезималите събират и натрупват около себе си околните газове. Впоследствие обаче има загуба на атмосферна маса – тя може да настъпи или благодарение на енергийния поток от младата звезда, или заради високите вътрешни температури на протопланетата, които изгонват газовете. Фултъновата празнина е породена от степента на тази загуба – скалистите суперземи изцяло губят първичната си обвивка, докато мини-Нептуните са по-големи и по-способни да задържат атмосферата си. Тази теория би била вярна само в случай на наличието на първична водородно-хелиева обвивка. Наблюденията на TOI-421 b и изводите, направени за нейната атмосфера, определено са в нейна подкрепа. Само че предишните мини-Нептуни, наблюдавани от „Джеймс Уеб“, не се вписват в цялостната картина. Данните, получени за тях, загатват, че притежават атмосфери с вещества с високо молекулно тегло. GJ 9827d се предполага, че е „парен свят“, на TOI-270 d водородът и хелият може би са примесени с метали, а прословутата K2-18 b може да е хицеанска планета (с водна повърхност и водородна обвивка) или планета със значително съдържание на метали. Откъде идва тази разлика? Предишните мини-Нептуни, изследвани с „Джеймс Уеб“, обикалят около планети от типа K- или M-джуджета. Но сега TOI-421 b е първата планета от типа мини-Нептун, която обикаля около звезда, сходна с нашето Слънце! Напълно е възможно планетите, обикалящи около K- и M-джуджетата, да изминават различен еволюционен път в сравнение с тези, обикалящи около слънчевоподобните звезди. Това би обяснило защо спектърът на TOI-421 b напомня на този на газовите гиганти в Слънчевата система. Какво следва оттук насетне? Още наблюдения. Все още сме изучавали твърде малко планети от типа на мини-Нептуните. TOI-421 b чудесно се вписва в предсказаното от сегашните теории, но е само първата изучена от нас такава планета, обикаляща около слънчевоподобна звезда. Дали и останалите мини-Нептуни около слънчевоподобни звезди са като нея? Не знаем – може би да, но може да се окаже, че съществува голямо разнообразие сред тях. Тепърва предстои „Джеймс Уеб“ и бъдещите телескопи да продължат да разплитат загадките… https://cosmos.1.bg/space/2025/05/14/jwst-discovery-mini-neptunes/

РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс летя за 28-ми път!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:02 ч. българско време от космическия център Кенеди в САЩ бе проведено поредното изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с 28 спътника „Старлинк“, като ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която това бе рекорден 28-ми полет. Вчера, на 12-ти май, започна годишната дарителска кампания за поемане на разходите, свързани с КОСМОС БГ. Харесвате ли материалите на блога? Подкрепете го финансово на този линк, за да продължи да съществува! Космическите ракети „Фалкън 9“, изпращащи в космоса цели партиди спътници, и корабите „Драгън“, превозващи провизии и астронавти до МКС, доведоха до същинска революция в космонавтиката, но след години експлоатация омръзнаха на феновете. Това е нормално, защото хората искат нови неща. Но истината е, че все още не знаем коя е технологично постижимата горница за брой изстрелвания на една степен. Илон Мъск въведе последната итерация на „Фалкън 9“ – т.нар. „Блок 5“ през 2018 г., като рекламираше ракетата като способна да лети „до 10 пъти с минимално реновиране и до 100 пъти с повече реновиране“. Множество първи степени вече имат по 10 и повече полета, но какъв действително е максимумът? Постижимо ли е числото 100? Вероятно няма да узнаем отговора, тъй като Мъск е категоричен, че втори подобен случай като „Союз“ – т.е. ракети и кораби, които летят в продължение на повече от половин век, не бива да бъде допускан. Технологиите трябва да бъдат измествани от по-добри. СпейсЕкс са впрегнали всички усилия „Фалкън“-ите да бъдат пенсионирани възможно най-скоро в полза на „Старшип“. Все пак ще е интересно да се види дали степените ще продължат да летят безпроблемно и да трупат рекорди, или в един момент неизбежно ще се стигне до провал. Към днешна дата са постигнати 28 излитания и кацания на една и съща степен. Нямаше никакви отклонения в рамките на днешното изстрелване, като на осмата минута след старта степента, известна под сериен номер „B1067“, извърши меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“, разположена в Атлантическия океан. СпейсЕкс остава единствената организация в световен мащаб, разполагаща с орбитални ракети, способни да кацат със собствените си двигатели след полет – постижение, което за пръв път бе отбелязано през 2015 г. и изумителното е, че от тогава досега то не е повторено от нито една друга компания или държавна агенция! Дори и от Китай, въпреки бурното развитие на местния частен космически отрасъл. Най-близко до реализирането на ракетно кацане след орбитален полет е Блу Ориджин – фирмата въведе „Ню Глен“ в експлоатация на 16-ти януари, но при този първи полет степента не успя да кацне върху плаваща платформа. В обозримо бъдеще чакаме втори опит. Когато първите степени на „Ню Глен“ започнат да се приземяват със собствените си двигатели, СпейсЕкс най-сетне ще има известна конкуренция. Днешното изстрелване беше 57-мо за ракетите на СпейсЕкс „Фалкън 9“ през 2025 г., с което фирмата продължава да държи абсолютното първенство в световен мащаб. Като включим и останалите превозвачи, Щатите имат 68 изстрелвания за годината. Китайците са далеч на второ място с 26 изстрелвания. Руснаците са с пет изстрелвания. Европейският космически отрасъл има три, а японците и индийците са с по едно изстрелване. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/05/13/falcon-9-record/

Провалилата се съветска венерианска мисия Космос 482 падна на Земята Спускаем апарат на мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин 11 май 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. След 53-годишно кръжене в околоземна орбита, провалилата се съветска мисия до Венера „Космос 482“ падна на Земята вчера, на 10-ти май, в 09:25 ч. българско време. Според Роскосмос падението е станало в района на Индийския океан. Тук обаче е важно да се подчертае, че то се разминава със становищата на други организации и агенции, които предвиждаха различни времена и места на падане. Както съобщава астрофизикът Джонатан МакДауъл, например Космическите сили на САЩ смятат, че „Космос 482“ е паднал в Тихия океан. Ето подробна карта, съставена от холандския наблюдател на спътници Марко Лангброек, която илюстрира преценките на различните организации съобразно техните модели: Може никога да не получим конкретен отговор на загадката къде мисията е паднала – но според Павел Шубин, известен историк и експерт в областта на съветската космическа индустрия, има малък шанс спускаемият апарат да бъде намерен, тъй като би могъл да изплува на водната повърхност. Напомням на читателите, че „Космос 482“ бе изстреляна през март 1972 г., като мисията се явяваше близнак на „Венера 8“ – втората мисия в човешката история, кацнала успешно на Венера. Но „Космос 482“ не успя да се отправи към планетата заради авария на горната степен на ракетата-носител, поради което мисията бе кръстена съобразно съветската традиция с названието „Космос“, а не „Венера“. Най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР си остава съветските кацания на Венера. Макар че тя се провали във всичко останало (т.е. никога не успя да реализира напълно успешна мисия към Марс и дори не опита да изпрати апарат до астероидния пояс и по-далеч, а какво остава за Юпитер и планетите от външната Слънчева система), кацанията на Венера, част от които включваха изпращането на снимки от повърхността, остават неповторени от останалия свят. Освен СССР, единствено САЩ имат успешно кацане на Венера – от мисията „Пайъниър Винъс 2“ на 9 декември 1978 г., но спускаемият ѝ апарат „Дей“ не разполагаше с камери. Нека по този повод да си напомним първите снимки, изпратени от повърхността на Венера към Земята посредством съветската мисия „Венера 9“ през 1975 година: Photo credit : Image: Russian Academy of Sciences / Ted Stryk https://cosmos.1.bg/space/2025/05/11/cosmos-482-falls-to-earth/

Федералната авиационна администрация одобри 25 полета на Старшип годишно! „Старшип“ по време на статично огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 9 май 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти май Федералната авиационна администрация, основният регулатор в САЩ, взе решение да позволи на СпейсЕкс да осъществява до 25 изстрелвания на „Старшип“ годишно. Досега максималният лимит бе пет. През 2025-та година досега станахме изстрелвания на две изстрелвания, в хода на които бе усъвършенствано прибирането на „Супер Хеви“ върху стартовата кула, но горните степени все още гърмят. По последна информация (т.е. от днес) следващото изстрелване ще е факт не по-рано от 20-ти май. Ако този темп на полети се запази, т.е. по едно изстрелване на два месеца, съобразно старото разрешително СпейсЕкс щеше да удари тавана от пет полета още през септември. Новото одобрение по всяка вероятност не е свързано с управлението на Доналд Тръмп. Черновата на документа, който постановява, че увеличаването на честотата на полетите няма да доведе до негативни влияния върху околната среда, се появи още през ноември, по времето на мандата на Джо Байдън. А такъв тип документи, касаещи екологичната оценка, се изготвят в продължение на месеци. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/09/faa-approves-25-flights-starship/

Индия отложи изстрелването на първия си пилотиран кораб за 2027 г. Космическият кораб на Индия „Гаганян“. Photo credit : ISRO 9 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера Индия обяви поредните си отлагания в сферата на пилотираната космическа програма. Сега дебютният полет на кораба „Гаганян“ с астронавти на борда се очаква за не по-рано от 2027-ма година. Причината за това отлагане се дължи на факта, че има забавяния в осъществяването на безпилотните изпитателни полети. „Гаганян“ трябва да полети до орбита безупречно, в безпилотен режим, общо три пъти, преди космическата агенция на Индия (ISRO) да се осмели да изпрати човек с него. Към днешна дата дебютният роботизиран орбитален полет е плануван за последната четвърт на годината, а другите две безпилотни мисии трябва да са факт през 2026-та. Вероятно тези забавяния няма да са окончателни – нищо чудно да не станем свидетели на дебютен безпилотен полет на „Гаганян“ през настоящата година изобщо. Тук е уместно да напомня известния Закон на Бъргър. Измислен от авторитетния космически журналист Ерик Бъргър от Арс Текника, законът гласи: „Ако полетът на дадена ракета е насрочен за последната четвъртина на годината и дотогава остават шест или повече месеца, изстрелването ще бъде отложено за следващата година“. Ще следим внимателно дали „Гаганян“ няма да наруши закона. Когато корабът най-накрая дебютира в безпилотен режим, на борда му ще полети човекоподобен робот с женско лице на име Виомитра. Важно е да подчертая, че независимо от отлаганията на „Гаганян“, извън всякакво съмнение е, че четвъртата държава, която ще изстреля самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това е така, защото нито една друга държава няма пилотиран космически кораб в толкова напреднал етап на разработка, а Европейската космическа агенция, Япония и Южна Корея даже нямат наченки на планове за самостоятелни пилотирани програми. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/09/gaganyaan-delayed/

УСПЕХ: Комерсиалната мисия Хакуто-Р пристигна в орбита около Луната! На илюстрацията: „Хакуто-Р“ в окололунна орбита. Image credit : ispace 7 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес международната лунна изследователска компания айспейс обяви, че роботизираната мисия „Хакуто-Р“ с европейския луноход „Тенашъс“ пристигна успешно в орбита около Луната! Това бе важна стъпка преди предстоящото кацане. Според фирмата маневрата за влизане в окололунна орбита е била проведена снощи в 23:41 ч. българско време. Двигателят на спускаемия апарат, който носи името „Ресилиънс“, се е запалил и е работил в продължение на девет минути – за най-дълго време от началото на мисията. Понастоящем апаратът поддържа стабилна височина над лунната повърхност, като през следващите дни и седмици ще бъдат проведени допълнителни маневри за корекция на орбитата. Кацането остава насрочено за не по-рано от 5-ти юни. „Хакуто-Р“ престоя повече от два месеца в дълбокия космос – пространството отвъд системата Земя-Луна, като мисията се отправи на разстояние 1.1 милиона километра от Земята. Това е така, защото след изстрелването ѝ на 15-ти януари с ракета на „Фалкън 9“, мисията започна да пътува по икономична, енергоефективна траектория без излишен преразход на гориво. Ето защо „Хакуто-Р“ пристига по-късно в сравнение с мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“, която бе изстреляна споделено със същата ракета, но кацна на Луната преди повече от два месеца, на 2-ри март. Напомням на читателите, че фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/07/hakuto-r-arrives-lunar-orbit/

Комерсиалната мисия Хакуто-Р ще пристигне в орбита около Луната на 7-ми май Снимка на Луната, заснета от „Хакуто-Р“ по време на сближение с естествения ни спътник в средата на февруари. Photo credit : ispace 6 май 2025 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Утре, на 7-ми май, комерсиалната мисия „Хакуто-Р“, построена от международната фирма айспейс, ще пристигне в орбита около Луната. Заедно с нея в окололунна орбита ще пристигне и „Тенашъс“ – първият луноход, построен в Европа! Напомням на читателите, че мисията „Хакуто-Р“ бе изстреляна на 15-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ – абсолютно същата ракета, с която бе изстреляна и мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“! Но докато „Блу Гоуст“ кацна на Луната успешно още на 2-ри март и отдавна приключи своята научна дейност, то „Хакуто-Р“ пътуваше по бавна, енергоефективна траектория, която отведе спускаемия апарат на разстояние 1.1 милиона километра от Земята, преди отново той да се завърне в околностите на системата Земя-Луна. Всичко това доказва колко различни са новите комерсиални мисии. Фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. Кацането е насрочено за 5-ти юни в 22:24 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/06/hakuto-r-set-to-arrive-moon/

Проектобюджетът на Тръмп за НАСА: Доброто, лошото и отвратителното 4 май 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 2-ри май Белият дом представи официално своя проектобюджет за фискалната 2026-та година и какви средства се предвиждат да бъдат връчени на федералните агенции. Конкретно за НАСА, проектобюджетът наистина предвижда цялостно орязване на финансите за агенцията с 25%, както съобщих преди, но вече разполагаме с повече информация какви средства ще бъдат дадени по пера. В тази статия ще разгледам кои са добрите, лошите и отвратителните елементи на проектобюджета. Доброто: повече пари за пилотирани полети до Луната и Марс Единствената добра новина откъм финансово отношение според проектобюджета на Тръмп е, че пилотираната космическа програма ще получи с $647 милиона повече в сравнение с фискалната 2025 г. – с уточнението, че тази пилотирана програма трябва да бъде насочена единствено към завръщането на Луната и изстрелването на пилотирани мисии към Марс. Общо $7 милиарда ще бъдат осигурени за лунни полети, а $1 милиард представлява специална инвестиция за програми, свързани с усвояването на Червената планета. Като добра новина може да окачествим и продължаването на работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ единствено за предстоящите мисии „Артемис 2“ и „Артемис 3“. Благодарение на първата мисия астронавти ще обиколят Луната, а благодарение на втората – ще кацнат на нея. Така, благодарение на тези остарели технологии, САЩ ще се завърнат на Луната преди Китай. Но след „Артемис 3“ ракетата „Спейс Лонч Систъм“ най-после ще бъде пенсионирана в полза на по-евтини комерсиални носители. В проектобюджета е конкретизирано, че „Спейс Лонч Систъм“ е „очевидно скъпа и отлагана“. Това са най-острите думи, отправяни към тази ракета от политическо представителство – и най-накрая бе изречена истината на политическо ниво, че царят е гол. За това, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна ракета, която лети рядко за непосилно висока сума, експертите говорят близо 15 години. Най-сетне нейният край идва. Лошото: САЩ се отдръпва от Международната космическа станция, както и от бъдещата окололунна станция „Гейтуей“. На фона на повечето пари за пилотирани полети до Луната и Марс, бюджетът по програмата на Международната космическа станция ще бъде орязан. МКС ще получи с $508 милиона по-малко в сравнение с фискалната 2025-та година. Това означава, че постоянният ѝ екипаж ще бъде съкратен, а товарните и пилотирани кораби ще летят по-рядко. Преустановява се и работата по окололунната станция „Гейтуей“. Това ще е тежък удар най-вече за Европейската космическа агенция, както и останалите партньори на САЩ, които са произвели модулите за станцията. Тук е оставена вратичка – има „възможности за преформулиране на произведените компоненти при използването им за други мисии“, а „международните партньори ще бъдат поканени да се присъединят към тези обновени усилия“. И все пак изводите за европейската космическа индустрия би следвало да са ясни – ако Европа не иска да е зависима от капризите на американските политики, тя трябва да се преориентира към повече самостоятелни проекти. Отвратителното: най-тежките орязвания са в сферата на научните дейности Разходите за космически изследвания ще бъдат съкратени с $2.265 милиарда, а за науките за изучаването на Земята (тук са критичните изследвания, свързани с глобалното затопляне) – с $1.161 милиарда. Може би най-съществената новина е, че официално се преустановява работата по роботизираната мисия, която трябва да превози проби от Марс към Земята – според проектобюджета на Тръмп тази задача трябва да бъде реализирана от пилотирана експедиция. Проектобюджетът определя спътниците за климатичен мониторинг като „нископриоритетни“. Мисията „Ландсат Некс“, която се очакваше да лети в края на 2030 или в началото на 2031 г., трябва да бъде реструктурирана. Напълно се елиминира перото „зелена авиация“ заради връзката ѝ с глобалното затопляне. Орязва се портфолиото за космически технологии с 50% във връзка с „провалените проекти за придвижване в космоса“, без да се конкретизира кои са те, както и тези програми (отново без да се конкретизира), които „не са нужни на НАСА или са по-подходящи за изследователската и развойната дейност на частните компании“. Важно е да се подчертае – този документ представлява единствено проектобюджет и не е окончателен. Финалният бюджет на агенцията ще бъде утвърден от Конгреса. Има огромна вероятност предложените мерки да срещнат сериозна опозиция и да бъдат отменени от конгресмените – и то точно тези, предвиждащи орязването на научните програми и на Международната космическа станция. Напомням, че по време на първия мандат на Тръмп по този начин бяха отменени предложенията му за орязване на климатичните мисии. Но целият процес ще протича бавно и ще отнеме месеци, докато Тръмп и двете камари на Конгреса постигнат нужния компромис. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/04/trump-good-bad-and-ugly/

Нови проучвания поставиха под съмнение наличието на биопризнака диметил сулфид в атмосферата на планетата K2−18b Илюстрация на планетата K2-18 b. Отново подчертавам – това е илюстрация, а не реална снимка. Photo credit : ESA 1 май 2025 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни медиите гръмнаха с новината, че в атмосферата на извънслънчевата планета K2-18b е открито веществото диметил сулфид, което на Земята е продукт от вторичния метаболизъм от морските водорасли и поради това се счита за потенциален биопризнак при търсенето на извънземен живот. Публикуваните научни статии от последните няколко дни обаче сериозно оспорват това откритие. Както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, характеризирането на атмосферите на извънслънчевите планети (т.нар. екзопланети) е сложен процес. Напомням, че най-мощният прибор за тяхното изучаване е изстреляният през 2021 г. космически телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“. Но даже той не разполага с нужната разделителна способност, за да фотографира K2-18b. Директното заснемане на извънслънчеви планети е трудно и обикновено е постижимо само за тези от тях, които са големи и млади, скоро след тяхното формиране – т.е. не са изстинали, още са горещи и са негостоприемни за живота. В останалите случаи, както е този със K2-18b, планетите са открити посредством косвени методи, а за техните характеристики съдим на базата на спектри, които учените получават, докато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда. Но както подчертава научeн екип с водещ автор Уелбанкс (Welbanks et al, 2025) в нова статия, чийто препринт е качен в ArXiv вчера, на 30-ти април, тези спектри се намират на границите на постижимото отношение сигнал-към-шум. Тъй като липсват ясни, статистически значими характеристики, учените обикновено съчетават атмосферни модели със статистически методи, с които целят да отсеят слабите сигнали сред данните и да направят заключения. През последните години изследователите приеха Бейсовото моделно сравнение за стандартен метод при определянето на съдържанието на химичните вещества на екзопланетните и процесите, протичащи в атмосферите. Уелбанкс и колектив доказват в своята статия, че Бейсовото моделно сравнение не винаги е достатъчно надеждно. Когато няма доказателства, че съществуващите модели отразяват добре реалността, Бейсовото сравнение просто изважда наяве кой модел е неадекватен в най-малка степен, но това не означава непременно, че придържането към този модел гарантира правилна интерпретация на данните. И обратното, когато всички налични модели описват спектъра по удовлетворителен начин, предпочитанието към единия от тях не води до отхвърлянето на другия. Така че, когато се разчита на Бейсово сравнение, особено при отсъствието на достатъчно данни, се стига до противоречиви интерпретации – и екипът използва спектъра на планетата K2-18b, за да демонстрира нагледно това. При анализа на трансмисионния спектъра на K2-18b в диапазона 1.1–1.8 µm от космическия телескоп „Хъбъл“, на него се различава характеристика при 1.4 µm, която първоначално е разтълкувана като показател за водни молекули. Четири независими анализа, всичките от тях разчитащи на Бейсовото моделно сравнение, стигат до заключението, че наистина става въпрос за H2O със статистическа значимост 3.9σ, 3.6σ и 3.3 σ. Така излиза, че вероятността в екзопланетната атмосфера да има вода възлиза на повече от 99.7%. Впоследствие обаче се появява проучване, според което модел, включващ метан като доминантен абсорбер, а не вода, също добре обяснява данните. Наблюденията от телескопа „Джеймс Уеб“, които обхващат по-голям спектрален диапазон (0.9 до 5.2 µm), водят до заключения, че наистина става въпрос за метанова абсорбция със значимост 4–5σ без сериозни признаци за вода. Оказва се, че предишните тълкувания са били повлияни от две точки данни в синия край от спектъра на „Хъбъл“, а при един от предходните модели изобщо не е била включена абсорбцията на метана. Екипът също така решава да изпробва модел с 21 химични вещества, които са подбрани на базата на теоретични изчисления, наблюдения на атмосферите на планетите в Слънчевата система и предишни наблюдения на K2-18b. Сред тях са включени и газовете диметил сулфид и диметил дисулфид, за които се твърди, че са намерени в атмосферата на тази планета. Учените подчертават, че този модел приема за постулат, че няма други газове на K2-18b и всякакви направени изводи трябва да се тълкуват в тази рамка. И оттук веднага тръгват проблемите. Съществуват вещества, които не са включени сред тези 21 и те биха могли да се впишат сред обхвата, наблюдаван от „Джеймс Уеб“. Някои от характеристиките на спектъра, приписвани на диметил сулфида и диметил дисулфида, конкретно при 7 µm и 10.5 µm, наподобяват характеристиките на въглеводороди, които не са включени в модела. Да, моделът би могъл да се разшири с още вещества, но при наличието на ограничени данни с ниско отношение сигнал-към-шум, могат ли да се направят смислени изводи? Какво казва екипът на Уелбанкс за статията на Мадхусудан (т.е. тази от средата на април, в която се твърди, че в атмосферата на K2-18b е намерен диметил сулфид)? В тази работа първоначално е използван атмосферен модел с 20 молекули, но по-нататък той бил редуциран до по-малък модел с 4 молекули, и то само метан, въглероден диоксид, диметил сулфид и диметил дисулфид. За присъствието на първите две молекули екипът вади заключения от предишни наблюдения. Какво прави екипът на Мадхусудан? Сравнява този модел с четири газа с модел с два газа, който изключва диметил сулфида и диметил дисулфида. Ето оттук авторите вадят заключение, че моделното предпочитание е между 2.9σ до 2.4σ в полза на този с диметил сулфида и диметил дисулфида спрямо модела без двете вещества, само с метан и въглероден диоксид. Уелбанкс и колективът продължават анализа, като конструират поредица от модели, които включват метан, въглероден диоксид плюс още едно допълнително вещество. Тези разширени модели позволяват да се провери достоверността на твърдението за ∼3σ. Или по-точно, да се даде отговор на въпроса дали няма други химични вещества, които не са обсъдени в анализа и могат по-добре да обяснят наблюденията. И така са изготвени общо 90 модела. Учените нарочно са включили към тях и въглеводороди, не само защото метанът е преобладаващото въглеродно съединение при ниски температури (∼ 250 K), а някои други въглеводороди са резултат от фотохимични и термохимични процеси, свързани с метан, но също така защото такива въглеводороди са били наблюдавани в атмосферите на обекти в Слънчевата система като Титан и Нептун. Бейсовият анализ показва следното – моделът, включващ пропин, проявява 3.1σ предпочитание спрямо двукомпонентния (метан и въглероден диоксид), а също така предпочитание спрямо този с диметил сулфид и диметил дисулфид. Това сериозно подкопава твърденията, че на K2-18b наистина има диметил сулфид и диметил дисулфид. В своето заключение авторите на новия анализ подчертават, че в условията на данни с ниско отношение сигнал-към-шум, каквото е текущото състояние на екзопланетната спектроскопия, трудно могат да се направят заключения на базата на Байсовото моделно сравнение, дори в същината си то да представлява добро средство за преценка на съревноваващи се хипотези, особено на фона на непълнотата и ограниченията на моделите. Другата статия е написана от един автор – Джейк Тейлър (Jake Taylor, 2025), и тя е качена в ArXiv на 22-ри април. Тейлър предприема различен подход – той разглежда спектъра и го нагажда спрямо Гаусови криви – както пояснява астрономът Фил Плейт, използва различни математически функции с форми, сходни с абсорбционните линии, и се опитва да ги сравни с данните – за да провери дали може да възпроизведе резултата. Важна особеност е, че този модел е „агностичен“ – т.е. не проявява предпочитание към търсения газ, в случая диметил сулфида. И когато Тейлър го прилага, той стига до извода, че спектърът е статистически неразличим от права линия. Или с други думи – вместо да има пик или отклонение, което да е индикатор за сигнал, касаеш диметил сулфид, няма нищо. Нищо! От Националното обществено радио (NPR) са се допитали до Мадхусудан, който отвърнал: „Няма нищо в тази статия, което да ме притесни или да изглежда важно за дискусията относно нашия резултат. Единственото, което ме изненадва е, че летвата е явно толкова ниска, за да бъда опроверган“. Тейлър обаче е категоричен, че неговата работа е съществена и подчертава, че този тест се е използвал и продължава да се използва в публикации, свързани с телескопа „Джеймс Уеб“. Дори може да се каже, че е стандартен първоначален анализ, който е служил за потвърждаването на вода и въглероден диоксид в атмосферите на други планети. Eдно нещо е ясно – характеризирането на екзопланетните атмосфери е нова област и е твърде рано да се правят категорични заключения, особено на фона на текущото качество и количество на данните. Да, много изследователи са ентусиазирани и искат да открият признаци за извънземен живот. Но както пише Фил Плейт, всеки учен трябва да може да гледа на работата си отстрани, може би не съвсем безстрастно и дистанцирано, но достатъчно, за да търпи критика. Има прекалено много критика към работата на Мадхусудан, а той я отхвърля с лека ръка. А най-лошото е, че един важен за науката спор се дискутира през медиите с лозунги, вместо да се навлиза в дълбочина – каквато има в научната литература. „Също както в случая с лъжливото овчарче, никой не иска серия от фалшиви твърдения да подкопае доверието на обществото в учените“, категоричен е Кевин Стивънсън от Приложната лаборатория „Джон Хопкинс“. „Контекстът е важен, когато става въпрос за научна комуникация, особено касаеща гореща тема като търсенето на живот извън Земята. Ние трябва да сме отговорни наместници в това отношение“. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/01/k2-18b-biosignature-disputed/

УСПЕХ: Китайският пилотиран космически кораб Шенчжоу-19 се завърна на Земята! На кадъра: техници подготвят завърналата се капсула на „Шенчжоу-19“ за изваждане на астронавтите. Photo credit : CCTV/CMSA 30 април 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 30-ти април, след еднодневно отлагане заради лошо време, пилотираният космически кораб на Китай „Шенчжоу-19“ с тричленния си екипаж на борда се завърна на Земята. „Шенчжоу-19“ се приземи в региона на Вътрешна Монголия в 08:08 ч. българско време. На земята се прибраха астронавтите Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе. Тримата престояха половин година на борда на китайската орбитална станция „Тянгон“. Горе остават да живеят астронавтите на новоизстреляния кораб „Шенчжоу-20“ – Чен Дун, Чен Чжунжуй и Уан Цзе. Напомням на читателите, че Китай завърши строежа на „Тянгон“ в края на 2022 г. и от тогава досега станцията е постоянно обитаема. В световен мащаб има само две постоянно обитаеми станции в орбита около Земята – „Тянгон“ и Международната космическа станция, като в близките години очакваме да се появят комерсиални станции, които ще заменят МКС. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/shenzhou-19-returns-to-earth/

АВАРИЯ: Комерсиалната ракета Алфа на Файърфлай не успя да достигне орбита! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Firefly Aerospace 30 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 29-ти април, частната компания Файърфлай изстреля своята ракета „Алфа“, но полетът не протече според план – по време на разделянето на степените, втората степен загуби соплото на двигателя си. Бордовият софтуер се опита да компенсира аномалията и да доведе спътника (построен за нуждите на Локхийд Мартин) в орбита. Имаше известни надежди, че е достигната стабилна, макар и по-ниска от очакваната орбита, но тези надежди не се оправдаха – няколко часа по-късно фирмата потвърди, че спътникът е паднал в океана. Файърфлай е важна компания – през месец март тя постигна първото изцяло успешно кацане на Луната за САЩ след епохата на програмата „Аполо“. Но строежът на орбитални ракети е съвсем друго нещо – а за съжаление фирмата не се справя добре в това отношение, поне засега. От шест изстрелвания на „Алфа“, само две са напълно успешни, две са частично успешни и две – изцяло провалени. Но няма спор, че Файърфлай ще се съвземе и ще опита отново. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/firefly-alpha-fails/

УСПЕХ: Европейската ракета Вега-С изведе в космоса спътника Biomass! Снимка от днешното изстрелване. Photo: ESA/CNES/Arianespace 29 април 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 12:15 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана бе осъществено успешно изстрелване на европейската космическа ракета „Вега-С“. На борда ѝ се намираше спътникът на ЕКА „Биомас“ (Biomass), който ще изучава по уникален начин земните гори и ролята им във въглеродния кръговрат. Невъзвръщаемата лекотоварна ракета „Вега-С“ е разработена и се произвежда от италианското предприятие Авио с участието на множество поддоставчици, разположени в Белгия, Франция, Нидерландия, Испания, Швейцария и Украйна. Украинският принос към ракетата е течногоривен двигател за горната степен AVUM, като въпреки военното положение Южмаш продължава да доставя и до ден днешен ракетни двигатели. Доскоро „Вега-С“ бе проблематична ракета. Макар че дебютният ѝ полет на 13 юли 2022 г. бе успешен, вторият на 31 декември същата година завърши с авария. Ракетата стоя извън експлоатация почти две години, докато бъдат взети нужните мерки, а на 5 декември 2024 г. тя отново полетя успешно. А сега имаме нов успех! Разработката на спътника „Биомас“ започна през 2013 г., като това е седмата мисия от поредицата „Земен изследовател“, част от програмата „Жива планета“, ръководена от Европейската космическа агенция (ЕКА). На борда на „Биомас“ има синтетично-апертурен радар (САР). Това е технология за изучаване на Земята посредством активно сканиране, като приборът излъчва радио сигнали, които се отразяват от земната повърхност. Това не е първият спътник с подобна технология, но ЕКА се хвали, че за пръв път такъв космически радар работи при честота 435 MHz. Той може да прониква през слоевете растителност и учените ще успяват да разберат как са структурирани горите. Да, както името на спътника показва, той ще изучава горската биомаса. Горите често пъти биват наричани „зелените дробове на Земята“ и те абсорбират и съхраняват 8 милиарда тона въглероден диоксид годишно, спомагайки за регулирането на температурите на планетата. Но изсичането и обезлесяването, най-вече в тропичните региони, води до освобождаването на натрупания въглерод обратно в атмосферата. Това довежда до влошаването на проблема с глобалното затопляне. „Биомас“ е разработен от Ербъс с участието на 50 поддоставчика. Следващите дни след началото на мисията ще са много критични. Особено важно е разгръщането на 12-метровата антена, необходимо за улавянето на данните от радара САР. Именно те ще показват къде има сеч и пожари, както и къде дърветата отново порастват. Следващото изстрелване на европейската ракета „Вега-С“ ще е през юли, когато в космоса ще бъдат изведени четири спътника за наблюдение на Земята за нуждите на Френската национална космическа агенция (CNES). За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/29/vega-c-biomass-launch/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита първите оперативни спътници от групировката Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 29 април 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес е знаменателен ден за приложната космонавтика, след като Амазон най-после започна да изгражда своята групировка за нискоорбитален спътников интернет „Кайпер“, директно конкурираща групировката на СпейсЕкс „Старлинк“! Ракета на ЮЛА „Атлас 5“ изведе в космоса първата партида от оперативни спътници! Изстрелването бе осъществено в 02:01 ч. българско време. Ракетата „Атлас 5“ бе в конфигурация 551, т.е. с пет спомагателни твърдогоривни ускорителя. Това бе нужно, за да могат да бъдат позиционирани общо 27 спътника в околоземна орбита. Амазон разполага с още само седем ракети „Атлас 5“ за извеждането на партидите, защото ракетата работи с произведени в Русия двигатели „РД-180“, а след началото на войната в Украйна САЩ вече не закупува руски двигатели и засега се използват само оставащите ракети на склад. Миналата година ЮЛА успешно въведе в експлоатация ракетата „Вулкан“, заменяща „Атлас 5“ и която притежава изцяло американски технологии. Джеф Безос, разбира се, няма да разчита само на „Атлас 5“, той е вложил около $10 милиарда (най-голямата комерсиална инвестиция), за да могат сателитите да се изстрелват и с новите ракети „Вулкан“ (на ЮЛА), „Ню Глен“ (на Блу Ориджин) и „Ариана 6“ (на Арианаспейс). Всички тези ракети вече са в експлоатация и Безос умишлено се е спрял на тях, за да има конкуренция и алтернатива на СпейсЕкс и „Фалкън 9“. Все пак през декември 2023 г. Безос поръча от СпейсЕкс три ракети „Фалкън 9“ за извеждането на малка част от сателитите на „Кайпер“ в отговор на натиск от акционери след като пенсионен фонд започна са съди Амазон с твърдението, че умишлено се игнорира най-масовата и евтина ракета на пазара – тази на СпейсЕкс. Но намерението на Безос е ясно – иска да е колкото се може по-независим от Мъск. Според Тори Бруно, шефът на ЮЛА, не е ясно дали през тази година ще бъдат изстреляни всичките ракети „Атлас 5“, резервирани за „Кайпер“. Но фирмата си е поставила за цел до края на лятото да бъде проведено първото изстрелване и с новата ракета „Вулкан“, с уточнението, че преди това предстоят мисии за националната сигурност на САЩ. Като цяло ЮЛА очаква до края на 2025 г. да е провела общо между 11 и 13 изстрелвания, разпределени поравно между „Вулкан“ и „Атлас 5“. Половината от тези мисии ще са правителствени, а другата половина – за нуждите на „Кайпер“. Когато групировката бъде завършена, тя ще се състои от повече от 3 200 спътника. Подобно на „Старлинк“, „Кайпер“ се очаква да осигурава високоскоростен интернет за правителствeни и частни клиенти. Спътниците ще бъдат разположени в 98 орбитални равнини на височини 590, 610 и 630 километра. Днешното изстрелване, подчертавам, бе първото с оперативни спътници – т.е. такива, които ще се ползват за редовна експлоатация. Преди това през 2023 г. ракета „Атлас 5“ бе извела в космоса два демонстрационни сателита, които послужиха за отработването на технологиите на „Кайпер“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/29/atlas-v-launches-kuyper-satellites/

След 53 години: провалила се съветска мисия до Венера ще падне обратно на Земята Съветска мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин 27 април 2025 г. 12:45 ч. Светослав Александров. В края на месец март 1972 г. СССР изстрелва роботизирана мисия, която получава названието „Космос 482“. Тя се явява близнак на мисията „Венера 8“ – втората мисия, кацнала успешно на Венера. Заради повреда на горната степен на ракетата-носител „Космос 482“ никога не успява да се отправи към планетата и остава заклещена в орбита (поради което след старта е кръстена с названието „Космос“, а не „Венера“, каквато е съветската традиция). Сега, 53 години по-късно, „Космос 482“ е снижила орбитата си достатъчно, че да падне обратно на Земята. Очертава се неконтролираното навлизане в земната атмосфера да се случи на 9-ти или 10-ти май, пише журналистът Ленърд Дейвид. Събитието ще се следи с изострен интерес, тъй като става въпрос за спускаема мисия, чиято капсула е дебела, проектирана да оцелява в плътната венерианска атмосфера – с други думи, вероятно ще оцелее и при навлизането в земната. За съжаление не се знае къде точно ще падне „Космос 482“, в океана или върху суша – понеже орбиталният наклон е 51.7 градуса, падането може да стане във всички региони с географска ширина между 52 N и 52 S. Спускаем апарат на мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин „Космос 482“ притежава парашутна система, но след половинвековен престой в околоземна орбита не е вероятно тя да работи. Логично е да предположим, че ако капсулата оцелее след навлизането в атмосферата, това ще е твърдо кацане. Според холандския наблюдател на спътници Марко Лангброек скоростта на падащата мисия ще е 65 до 70 метра в секунда. Ето защо съществува незначителен, но все пак не нулев риск да доведе до щети, каквито причиняват падащите метеорити. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/27/venera-probe-to-fall-back-earth/

Китай представи официално екипажа на пилотирания космически кораб Шенчжоу-20 Екипажът на „Шенчжоу-20“. Photo credit : Xinhua 23 април 2025 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Както повелява традицията в китайската космонавтика, днес, ден преди изстрелването на кораба „Шенчжоу-20“, властите оповестиха официално имената на тримата астронавти, като едно от тези имена ни е добре познато. Вече знаем и точният час, когато корабът ще излети. „Шенчжоу-20“ ще бъде изстрелян на 24-ти април, утре, в 12:17 ч. българско време. Скачването с орбиталната станция „Тянгон“ ще е факт шест часа и половина след старта – стандартен полетен план. Завръщането на пилотирания кораб „Шенчжоу 19“ с настоящия екипаж на „Тянгон“ се очаква на 29-ти април. Командирът на пилотирания космически кораб „Шенчжоу-20“ е Чен Дун, като това ще е третата експедиция за него. Преди да влезе в отряда на космонавтите през 2010 г., Чен е служил като военен пилот. За пръв път лети в космоса през 2016 г. заедно с колегата си Цзин Хайпен до миниатюрната лаборатория „Тянгон-2“, предшестваща голямата орбитална станция „Тянгон“. Там двамата изпълняват 33-дневна експедиция. През 2022 г. Чен се завръща в космоса с кораба „Шенчжоу-14“ за изпълнението на шестмесечна експедиция на „Тянгон“, като през това време излиза три пъти в открития космос. Другите двама членове на екипажа са Чен Чжунжуй и Уан Цзе и те ще летят в космоса за пръв път. Подобно на Чен Дун, Чен Чжунжуй е бил военен пилот, преди да стане астронавт. За разлика от тях, Уан Цзе е бил инженер в Китайската академия по космически технологии. „Шенчжоу-20“ ще остане скачен с „Тянгон“ в продължение на шест месеца, след което през есента ще се завърне на Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/23/shenzhou-20-crew/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Луси посети и засне астероида Доналдйохансон! Една от най-детайлните снимки на астероида Доналдйохансон, заснета вчера, на 20 април, от мисията на НАСА „Луси“, в 20:51 ч. българско време. Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/Johns Hopkins APL/NOIRLab 21 април 2025 г. 22:35 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти април, мисията на НАСА „Луси“ успешно посети астероида Доналдйохансон, за който се предполага, че се е образувал преди 150 милиона години. Днес космическият апарат изпрати първите снимки от посещението. Астероидът е кръстен в чест на Доналд Йохансон (р. 1943 г.) – американски антрополог, който е най-известен с това, че е открил фосила на австралопитека Луси през 1974 година. Именно на този австралопитек е именувана космическата мисия и това не е случайно – учените считат, че на астероидите могат да бъдат открити най-ранните следи от първичната биологична еволюция и абиогенезата. Благодарение на предходни наземни телескопични наблюдения, учените бяха установили, че астероидът проявява сериозни вариации в яркостта си в рамките на 10-дневен наблюдателен период. Така че очакванията, че Доналдйохансън представлява контактна двойка (т.е. обект, който се получава от сливането на две по-малки тела), се потвърдиха. Но екипът се изненада от факта, че структурата, свързваща двата лоба, притежава странна форма, наподобяваща две сбити сладоледени фунии. „Астероидът Доналдйохансон притежава поразително сложна геология“, съобщава Хал Левисън, ръководител на мисията „Луси“ от Югозападния изследователски институт в Колорадо. „Докато изучаваме в детайли комплексните структури, те ще ни разкрият важна информация за структурните блокчета и процесите на колизии, които са формирали планетите в Слънчевата система“. Получените на Земята снимки също така доказаха, че астероидът е по-голям от очакваното – дълъг е 8 километра и е широк 3.5 километра. Засега на тези първи снимки Доналдйохансън не се визуализира изцяло, тъй като е по-голям от зрителното поле на камерата. Ще отнеме седмица на екипа да даунлоудне всички останали изображения от борда на „Луси“. Напомням на читателите, че Доналдйохансон бе вторият обект, посетен от „Луси“. През 2023 г. мисията прелетя край първата си научна цел – астероида Динкинеш. Както Динкинеш, така и Доналдйохансън са представители на главния астероиден пояс. Но „Луси“ продължава своето пътешествие към Троянските астероиди на Юпитер и през август 2027 г. се очаква да посети първия от тях – Еврибат. Изгледайте цялата компилация от снимки на Доналдйохансон, заснети от „Луси“, тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/21/lucy-donaljohanson-flyby-success/

УСПЕХ: Космическият кораб Карго Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 април 2025 г. 16:36 ч. Светослав Александров. Днес в 11:15 ч. СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“ с товарния кораб „Карго Драгън“ към Международната космическа станция. На борда на кораба пътуват прецизен атомен часовник, както и важен растителен експеримент. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1092“. Това бе третият полет за степента, като преди тя е служила за извеждането в космоса на партида спътници „Старлинк“ и на военната мисия „NROL-69“. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след изстрелването „B1092“ извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1 към космодрума Кейп Канаверал. Товарният кораб „Карго Драгън“ също е за многократна употреба, като понастоящем той изпълнява своята пета мисия. Освен че на борда на кораба пътуват храна, вода и други провизии за астронавтите, „Карго Драгън“ превозва и важни научни експерименти. Единият от тях има за цел да разгадае фундаментална физична загадка, свързана с времето. Както е постулирано в общата теория на относителността на Айнщайн, нашето възприятие на хода на времето зависи от гравитацията. Но съществуват сериозни доказателства, че тази теория не е завършена и има някакви неизвестни за науката сили. Тези нови физични ефекти се изявяват чрез малки отклонения спрямо предсказаното от Айнщайн. Ето защо Европейската космическа агенция (ЕКА) е качила на кораба експеримента с атомния часовник ACES, с помощта на който учените ще се опитат да хвърлят светлина върху тази мистерия. Ще бъдат сравнявани измерванията на времето, получени с ACES, с такива от множество наземни атомни часовници. Друг опит на име APEX-12 ще провери хипотезата, че индукцията на теломеразната активност в космоса предпазва растителните ДНК молекули от увреждания, причинени от клетъчния стрес вследствие на множеството стресори в космическите условия. Изследователите ще се опитат да разберат каква е разликата между човешките и растителните теломери и тяхното поведение в космоса. Теломерите и теломеразите повлияват клетъчното деление и клетъчната смърт, два процеса, които са критично важни за разбирането на стареенето при хората. Теломерите са „шапките“ в краищата на хромозомите. Всеки път, когато дадена клетка се дели, теломерите леко се скъсяват и по този начин играят ролята на биологичен часовник за клетъчното стареене. Теломеразите от своя страна са ензимите, които добавят нуклеотидни секвенции към краищата на теломерите, удължавайки ги и съответно противопоставяйки се на тяхното скъсяване. При хората скъсяването на теломерите има връзка с някои заболявания, свързани със стареенето, като например сърдечно-съдови заболявания и определени ракове. При астронавтите е наблюдавано, че в хода на техните мисии се стига до удължаването на теломерите. Този феномен може да има последствия за тяхното здраве. Обратно, при растенията дължината на теломерите не се повлиява по време на космическа мисия, въпреки драстично увеличаване на теломеразната активност. И двата научни експеримента имат сериозни практически следствия. Първият от тях може да подобри драстично измерването на времето, което е необходимо за космическата навигация и комуникациите. Или най-общо казано, GPS ще стане по-точен. Вторият ще ни научи как растенията се адаптират, за да предпазят ДНК молекулите си в резултат на клетъчния стрес при космически полет, като така ще придобием умения за дългосрочната култивация на растителни видове в космоса. Очаква се резултатите от опита да доведат и до създаването на нови терапевтични способи за лечение на заболявания при хората. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/21/cargo-dragon-launches-iss-5/

УСПЕХ: Руският космически кораб Союз МС-26 се завърна на Земята! Снимка от завръщането на кораба „Союз МС-26“. Photo credit : NASA / Bill Ingalls 20 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб „Союз МС-26“ кацна днес в 04:20 ч. българско време. След седеммесечна мисия, на Земята се прибраха руските космонавти Алексей Овчинин и Иван Вагнер, както и американският астронавт Дон Петит. Петит е най-възрастният астронавт на НАСА. Нещо повече, в деня на завръщането той отбеляза своя 70-ти рожден ден. Възрастта обаче няма значение за професия „астронавт“ – единственото, което е необходимо, е да си в добра физическа форма и да си здрав. Сред най-забележителните постижения на Петит са неговите снимки от космоса – и действително той е сред най-добрите космически астрофотографи на НАСА. След завръщането на „Союз МС-26“, на Международната космическа станция продължават да живеят американците Ан МакКлейн, Никол Айърс и Джони Ким, японецът Такуя Ониши, както и руснаците Кирил Песков, Сергей Рижиков и Алексей Зубрицки. Техните космически кораби, американският „Крю Драгън“ и руският „Союз-МС-27“, остават понастоящем скачени към МКС. МКС е една от двете орбитални станции около Земята, които са постоянно обитаеми – другата е китайската „Тянгон“. До броени дни, вероятно на 24-ти април, ни чака изстрелването на китайския пилотиран кораб „Шенчжоу-20“ със следващия тричленен екипаж, който ще живее половин година на „Тянгон“. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/20/soyuz-ms-26-returns-earth/

Не, учените не са открили живот на планетата K2-18b! Илюстрация на планетата K2-18 b. Отново подчертавам – това е илюстрация, а не реална снимка. Photo credit : ESA 17 април 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През последните 24 часа медиите започнаха да публикуват статии със заглавия, че на извънслънчевата планета K2-18b е открит извънземен живот. Но за съжаление това е поредното раздухване на научни заключения, които, дори и да са верни, са само първата стъпка към потвърждаването на този живот. Астробиологията е сложна дисциплина. Планетата K2-18b е добре известна на науката. Още през 2023 г. писах на страниците на КОСМОС БГ, че учените са намерили данни за наличието на въглероден диоксид и метан, а предварителни сведения показаха присъствието и на диметил сулфид – вещество, което тогава се смяташе, че се образува само от метаболизма на живи организми. Важно е да се подчертае, че тези данни бяха получени само от два прибора на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ – NIRISS и NIRSPec, които работят в близката инфрачервена област. Изследователите тогава подчертаваха, че данните за диметил сулфида са предварителни и е нужно потвърждение от трети, независим прибор – MIRI, работещ в средната инфрачервена област. Вчера в научното списание The Astrophysical Research Letters излезе най-новата статия от Nikku Madhusudhan и колектив, в която се съобщава, че такива независими данни вече са получени. В този ред на мисли тази публикация е важен принос към характеризирането на атмосферата на извънслънчевата планета. Но това характеризиране е сложен процес. Извънслънчевите планети са много трудни за изучаване от телескопи и вероятно малцина осъзнават, че красивите картинки, които виждат по медиите, не са снимки, а илюстрации. Нито „Джеймс Уеб“, нито който и да е телескоп на Земята или в космоса, не разполага с нужната разделителна способност, за да фотографира K2-18b. Директното заснемане на извънслънчеви планети е трудно и обикновено е постижимо само за тези от тях, които са големи и млади, скоро след тяхното формиране – т.е. не са изстинали, още са горещи и са негостоприемни за живота. В останалите случаи, както е този със K2-18b, планетите са открити посредством косвени методи, а за техните характеристики съдим на базата на спектри, които учените получават, докато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда. Проблемът е, че тълкуването на спектрите се осъществява посредством специфични модели, а на този етап от научното развитие те не са особено прецизни. Поради тази причина още през 2022 г. група изследователи призоваха да сме много внимателни, когато тълкуваме какви са условията на извънслънчевите планети и да се въздържаме от категорични заключения. Различните научни екипи използват различни модели и стигат до различни изводи. Трудно е да се каже кой е прав и кой е крив. Да се върнем на планетата K2-18b. Eкипът, търсещ дали в атмосферата ѝ има диметил сулфид, смята, че това е от т.нар. хипотетични Хицеански планети (на англ. изразът hycean обединява две думи – hydrogen, т.е. водород, и ocean, океан). Хицеанските планети също така принадлежат на класа на т.нар. мини-Нептуни – планети, по-големи от Земята и по-малки от Нептун, и в допълнение към това притежават воден океан и водородна атмосфера. Отново подчертавам – изследователският екип смята, че K2-18b е планета от такъв тип не защото са заснети снимки (такива няма!), а защото спектралните данни най-добре се обясняват от модела, с който работят. Но през януари т.г. друг, независим екип, публикува отделна научна статия, в която е проведен повторен анализ на събраните данни и макар че тези учени успяват да потвърдят наличието на метан, не потвърждават присъствието нито на диметил сулфид, нито на въглероден диоксид. Според техния модел вероятно планетата дори няма течен океан, така че изобщо не е сигурно, че става въпрос за хицеанска планета! Тази публикация не е цитирана в излязлото днес проучване. И докато новата публикация ни информира, че за наличието на диметил сулфид е налице 3-сигма увереност, това не е нищо повече от поредния интересен резултат. Той само добавя доказателства в подкрепа на един модел от няколко възможни. Но нека приемем, че на планетата наистина има диметил сулфид – ако през 2023 г. смятахме, че диметил сулфидът е вещество, което на Земята се образува единствено от живи организми като микроводораслите в океаните, през 2024 г. бяха открити доказателства за неговото присъствие на кометата Чурюмов-Герасименко, както и в междузвездното пространство. Така че съществуват небиологични механизми, по които това вещество може да се получи, съответно наличието на диметил сулфид въобще не е категорично доказателство за живот! Не на последно място – търсейки извънземен живот, ние се облягаме на нашата земецентрична интуиция. Но в конкретния случай е напълно възможно тя да ни лъже. K2-18b е съвсем различен тип планета, каквато не съществува в Слънчевата система, тя е от широката група на т.нар. мини-Нептуни. K2-18b не е като Земята. Химичните процеси, които протичат в атмосферата и океана ѝ, ако изобщо го има (а ако го има, може да се окаже, че е твърде горещ за живите организми), са чужди и непознати за земните изследователи. Не забравяйте, че ние трудно разбираме даже планети като Венера и Марс, които са съвсем близо до нас и до които летят космически апарати. Тоест, те биват изучавани директно – и въпреки това ние още не сме сигурни какво се случва с метана на Марс (загадка, която е с давност две десетилетия) или с фосфина на Венера (за чието съществуване бе загатнато през 2020 г., но отново не сме наясно дали във венерианската атмосфера има микроорганизми или не). А какво остава за извънслънчевите планети, които са до голяма степен непознати за учените… Проблемът е, че медиите обичат да раздухват и да търсят сензации от недостатъчно категорични дани. Но в случая водещият автор на излязлата днес статия Nikku Madhusudhan допусна своеобразен гаф – на изнесената от него пресконференция той използваше израза „признаци за живот“. Няма никакъв спор, че този екип от учени са развълнувани, ентусиазирани и смятат, че водна планета с хипотетични организми най-добре обяснява техния модел. Но много техни колеги не споделят тези заключения и посрещат научната публикация със скептицизъм. Това е напълно нормално. Със сигурност с течение на времето ние ще научаваме повече факти за нашата Вселена и на базата на събираните данни ще може да говорим за тях с по-голяма увереност. Но това няма да се случи днес. Науката е вълнуващо приключение – но до финала остава още много. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/17/k2-18b-story/

Китайският пилотиран космически кораб Шенчжоу-20 е на стартовата площадка Снимка от извеждането на „Шенчжоу-20“ на стартовата площадка. Photo credit : CNSA 17 април 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. През месец април станахме свидетели на раздвижване в областта на пилотираната космонавтика – излетяха два американски и един руски пилотиран космически кораб. Сега предстои изстрелването и на китайски – в сряда „Шенчжоу-20“ бе изведен на стартовата площадка! Като изключим безпилотните мисии от програмата „Шенчжоу“, това се очертава да е 15-тото пилотирано изстрелване за космонавтиката на Китай и деветото до орбиталната станция на страната „Тянгон“. Очаква се екипажът на „Шенчжоу-20“ да прекара половин година в космоса. Все още не са известни имената на тримата души, които ще отпътуват с „Шенчжоу-20“ – по традиция китайските власти ги обявяват официално в последното денонощие преди старта. Не е обявена и датата на изстрелване – но по неофициална информация то ще е факт на 24-ти април. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/17/shenzshou-20-rolled-launch-pad/

Назрява двупартийна опозиция срещу плановете на Тръмп да ореже бюджета на НАСА Ще има ли пари за мисията, която ще събере тези проби от Марс и ще ги върне на Земята? Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 април 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Влиятелни политици от двете партии на САЩ в Планетарната научна комисия на Конгреса отправиха остри реакции към намерението на администрацията на Тръмп да ореже бюджета на НАСА. Новината е съществена, защото това е първата сериозна опозиция от страна на Републиканската партия спрямо президента. Джуди Чу (представител от Калифорния, Демократическа партия) и Дон Бейкън (представител от Небраска, Републиканска партия), които са съпредседатели на въпросната комисия, заявиха, че са „изключително разтревожени“ от доклада, че черновата на президентския проектобюджет за фискалната 2026 г. предвижда орязване на научния бюджет на НАСА наполовина. Това се съобщава в публикация на СпейНюз. „Ако бъдат постановени, предложените орязвания ще разрушат космическата ни икономика и работните места, ще застрашат националната сигурност и отбранителни способности и в края на краищата ще предадат водачеството на САЩ в областта на науката, космонавтиката и технологическите иновации в ръцете на нашите неприятели“, заявяват в становището си двамата политици. „Ще работим съвместно с нашите колеги в Конгреса на двупартийна основа, за да се борим срещу тези предложени прекратявания на програми, както и да осигурим цялостното и пълно финансиране за НАСА през фискалната 2026 година“. Проектобюджетът на Тръмп предвижда за наука да бъдат дадени само $3.9 милиарда – за сравнение НАСА получи $7.3 милиарда през фискалната 2025 година. Ако намерението се осъществи, ще бъдат прекратени няколко важни мисии, в това число космическият телескоп „Нанси Грейс“ и мисията за извозването на скали от Марс към Земята. Докато други членове на Конгреса са се изказвали критично за проектобюджета, новината днес е, че Бейкън е един от първите Републиканци, които застават срещу администрацията на Тръмп по този въпрос. Предходните критики бяха отправяни от политици в Калифорния и Мериленд, където се намират много от засегнатите центрове на НАСА, но тези щати са доминирани от Демократическата партия. Отделно Бейкън, освен че е Републиканец, е от район, който няма директна връзка с научните дейности, които ще бъдат орязани. Неговата колежка от Демократическата партия Джуди Чу обаче е от Калифорния, където се намира Лабораторията за реактивно движение на НАСА и според нея орязването на бюджета ще унищожи инфраструктурата за изследване на Марс. Заради проблемите с мисията за взимане на проби, вече стотици работници бяха съкратени. „Аз съм ужасена от докладите, че Белият дом на Тръмп иска изцяло да лиши от финансиране мисията за събиране на проби от Марс“, каза Чу. „Сегашното прекратяване на финансирането ще подкопае десетилетните инвестиции, вложени в нашата програма за Марс, ще унищожи работната сила за Марс в Лабораторията за реактивно движение и цялата държава и ще застраши бъдещите години на научни открития и иновации“. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/16/bipartisan-opposition-against-trump/

На 20-ти април мисията на НАСА Луси ще посети астероида Доналдйохансон На илюстрацията: „Луси“ доближава астероид. Image credit : NASA 16 април 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. На 20-ти април, Великден, в 20:51 ч. българско време, междупланетната космическа мисия на НАСА „Луси“ ще посети своята втора научна цел – астероида Доналдйохансон. Напомням на читателите, че първото посещение на научна цел бе осъществено на 1-ви ноември 2023 г., когато „Луси“ прелетя край астероида Динкинеш. Подобно на Динкинеш, така и Доналдйохансон е представител на главния астероиден пояс. Астероидът е кръстен в чест на Доналд Йохансон (р. 1943 г.) – американски антрополог, който е най-известен с това, че е открил фосила на австралопитека Луси през 1974 година. Именно на този австралопитек е кръстена космическата мисия и това не е случайно – учените считат, че на астероидите могат да бъдат открити най-ранните следи от първичната биологична еволюция и абиогенезата. Към момента на най-голямото сближение „Луси“ ще се озове на разстояние 960 километра от повърхността на астероида. 30 минути преди този миг апаратът ще се преориентира към Доналдйохансон, което означава, че антената му няма да е насочена към Земята и радиокомуникациите няма да са възможни. Бордовите компютри ще използват специален софтуер за автоматична навигация и проследяване, като се очакват много по-подробни снимки и научни данни, отколкото бяха направени на Динкинеш. Всички три инструмента – камерата, както и двата спектрометъра, ще изследват астероида. Час след сближението „Луси“ ще обърне отново антената си към Земята и тогава се очаква възобновяване на радиоконтакта. Снимка на астероида Динкинеш, получена от Луси през 2023 година. Photo credit : NASA За разлика от облитането на Динкинеш, при Доналдйохансон „Луси“ ще спре своите наблюдения 40 секунди преди най-голямото сближение. Това се прави с цел предпазване на чувствителните камери от интензивната слънчева светлина, която се очаква в този регион. Тук е уместно да напомня, че посещенията на Динкинеш и Доналдйохансон са само прелюдия към най-голямата цел на мисията. „Луси“ неслучайно е наричана Вояджърът на астероидите – планирани са общо седем облитания на различни астероиди, но най-очаквани са визитите на Троянските астероиди, които споделят орбитата на Юпитер. Юпитер е планета, която вече е изучена от няколко космически мисии, включително от съвременната и продължаваща работа мисия на НАСА „Джуно“. Но при все че тези мисии са снимали планетата, както и са посещавали луните Йо, Европа, Ганимед и Калисто, малко неща знаем за Троянските астероиди. Счита се, че те са екзотични скални и ледени късове, които по някаква причина не са се натрупали и не са се оформили като голяма планета в хода на образуването на Слънчевата система преди 4.5 милиарда години. Защо – ние не знаем. Мисията на НАСА „Луси“ може да потвърди сегашните теории – или изцяло да ги пренапише. Първото посещение на Троянски астероид се очаква да е факт през 2027 година. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/16/lucy-donaldjohanson-preview/