boilad

Задаваш интересна насока за разсъждение, но за да си отговорим дали чисто теоретично е възможна една такава ситуация трябва 1. да имаме някаква представа за какъв период средно една монета е в обръщение и 2. каква е вероятността в един собственик да се окажат само износени монети (100 според примера). Според мен реалния живот (или периода през който е в обръщение) на една монета едва ли ще надхвърля няколко години (под 10), след което се връща в хазната и се претопява за нова емисия, или се "складира" някъде или пък се преработва в ювелирно изделие. Освен това реално износени и нови монети би трябвало да са разпределени сравнително равномерно. Та мисълта ми е, че реално износването ще е пренебрежимо малко и не би трябвало да влияе на съотношението жълтица-сребърник. Това обаче зависи и от монетарната политика. Моята препоръка е някой, ако се интересува от тези въпроси, и чатка математиката и руския да чете Пономарев.

Съотношението злато-сребро през средните векове варира от 1:8 (8-9 в.) до 1:14 (края на 15 в.), за да стигне в наши дни съотношение около 1:65 А последния абзац, макар и изказан под формата на предположение е самата реалност. Например френската ливра и италианската лира се използвата при различни сметки без да имат реален монетен носител (такъв се появява едва през 17 в.). По същия начин като сметководни единици са използвани и флорините и перперите (въпреки, че те пък имат и реален носител), когато реално няма такава монета, но има по дребни монети отговарящи на стойността им (по същия начин когато днес си броим стотинките не казваме, че имаме 150 стотитинки, а казваме, че имаме лев и 50 ст. дори когато лева като реална монета го няма).

На мен ми е трудно да определя такава порочна система като демокрация, без значение какъв епитет ще използваш за нея. Отказа от гласуване също е вид вот, когато някой посочи болните места на нашата демокрация и предложи решения с удоволствие бих гласувал, но такива няма, а и не виждам как ще се появят при настоящата система. Единствения начин за промяна е натиск отвън (дали от улицата, или от външнополитически субекти няма особено значение).

Нещо бъркаш формите на управление, ако имахме работеща демокрация нямаше олигархията да е толкова страшна и с чисто демократични методи щеше да може да бъде премахната, ама не. И за да подкрепя думите си давам пример с най-важния демократичен инструмент - гласуването, а колко е демократично то у нас се вижда от следните примери за контролиран вот: купени гласове, "мъртви души", корпоративен вот, прозрачни бюлетини, а преди известно време партията кърмилница предложи номерирани бюлетини (явно за тях не съществува неудобния въпрос как като номерират бюлетините ще запазят тайната на вота) и това е само един от аспектите на сбърканото управление у нас. Какво му е демократичното на това? Навремето след като царя въведе прозрачните бюлетини постъпих по анархистки и реших, че не трябва да гласувам, защото пускайки гласа си в манипулативната система означава, че я подкрепям.

The_Economic_History_of_Byzantium.pdf По желание на Aspandiat изтипосвам тука класическия труд по византийска икономика под редакцията на Ангелики Лаю.

Тук нещата стават твърде нюансирани и няма смисъл да спорим за детайли. Всяко решение при една балансирана система (тоест това дали ще кривнем наляво или надясно) би трябвало да зависи от конкретната обстановка - била тя политичиска, социална, икономическа и т. н. И при всички положения това отклонение няма да е постоянно, ако има демократично управление.

Ето го отговора на въпроса ти:

Изразил си много точно това което и аз мисля, и това е демокрацията в действие. Или като волтеровия Кандид бихме могли да възкликнем: "Да се радваме, че живеем в този най-добър от всички светове!" (не претендирам, че цитата ми е точен), макар Волтер да използва образа, за да осмее точно такъв поглед върху света.

За това определено можем да си стиснем ръцете. Тук не става въпрос за отричане на някой авторитет, в крайна сметка и авторитети са хора и допускат грешки. Номера е тези грешки овреме да бъдат отбелязани и евентуално да се вземат мерки за отстраняването им. Ако например се върнем пак към Адам Смит, който прави необоснованото допускане с тезата за "невидимата ръка" ще видим как тази теза в последствие се мултиплицира в следващите теоретични разработки като постулат. Алтернативата е да не се залита към нито едно от двете крайности. В крайна сметка дори и без реално участие в икономиката държавата все още може да контролира нещата докато си запазва монопола върху законодателната и изпълнителната власт.

На мой взгляд цялата неолиберална идеология се гради на теорията на Адам Смит за "невидимата ръка", което според неолибералната транскрипция означава саморегулация на свободния пазар и по такъв чудодеен начин те създават перпетуум мобиле, което както знаем в природата не съществува (Хайек е типичен представител на тази концепция). Което е горе-долу същото като твоето твърдение, защото нито "свободата", нито "равния шанс" са икономически принципи, ако бяха такива вече щяха да са приложени от икономистите (а, да, забравих, лошата държава пречи на приложението им - сори за иронията).

Извинявай, ама пак нещо си объркал сметките. А колкото до това дали херцога е можел да изкара около 450 кг. злато всичко зависи от това колко големи са били владенията, а от там приходите му и "кредитния рейтинг", както и възможността да продаде някой монопол (събиране на митнически такси примерно). Струва ми се, че тази сума няколко пъти е надхвърляла годишните му приходи, но без аналози от същия период трудно може да се прецени. Все пак дори през късното средновековие годишните приходи на най-богатите аристократи рядко надхвърлят 300 кг. злато (трябва да се има предвид и, че не е задължително да е точно злато, може и сребро или стоки на същата стойност), а в масовия случай става въпрос за оклоло 30-50 кг. злато (или с риск да досадя ще се повторя - други стоки на същата стойност) годишно и това пак са едри феодални владетели.

В общи линии аз така виждам нещата.

Не си съвсем прав, защото не отчиташ инфлацията и покупателната способност. Още повече, че след "откриването" на Новия свят златото се обезценява в пъти. Виж и линка който КГ е дал към аналогична тема в БС там съм извадил много информация за цени и надници от периода 14-15 век. През първата половина на 14 в. надниците са били около 50-60 перпера годишно. В резултат на чумата (откъдето и недостига на работна ръка) през втората половина на века те се повишават между два и три пъти. Обърни внимание на този http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13531-Сребролюбие-или-Цената-на-парите-II&p=313207&viewfull=1#post313207 и на следващите два поста, където сме обсъждали цената на хляба през 10 в. във Византия и в средата на 17 в. (неслучайно някои изследователи на този късен период говорят за революция на цените) в Османската империя (покупателната способност на благородните метали е намаляла драстично).

Според мене няма и едно вярно твърдение, но това май вече е за друга тема, или ако си пропуснал виж тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15039&p=267732

Легендата, че Каравелов е "кръстник" на Левски тръгва от Заимов, а това кой и къде я повтаря няма отношение към темата. При условие, че вестникарската статия е писана около 70 години след смъртта на Левски и Каравелов логично би било, ако автора е добросъвестен историк, а не прост журналист - драскач, да посочи откъде го има това известие, ако не е посочили повече от очевидно е, че твърденията му не заслужават доверие. Разбира се, тука има и друго - явно вестника не е с историческа, а с пропагандно-популизаторска насоченост, затова и не трябва от него да се очаква нещо повече.

По точка 1 вземаш биографията на Левски от Унджиев например и четеш какво е написал за връзката Левски-Каравелов, или намираш някоя по-обстойна биография на Каравелов и сравняваш кой къде е бил през въпросния период (1867-1868г.). По точка 2 намираш епистоларното наследство на Левски и четеш подписа на писмото му до Раковски от ноември 1866 г. А твоя източник го знам и без да ми го казваш - Стоян Заимов.

Само, че има два проблема: 1. по време на втората легия Каравелов е персона нон-грата в Сърбия и 2. с името Левски Дякона е известен много преди Каравелов да се намеси в революционните дела.

Ами дай като малките деца първосигнално да кажем, че императора не може да смята. А не е ли по-вероятно да има недостиг на обучени хора, или пък част от корабите са съставлявали резерв (пиша глупости най-вероятно императора идиот не може да сметне колко хора трябват за целия флот). Що ли въобще започнах пак да пиша в тоя форум?

Ба, да си я намерят! Нетя е голям и книги дебнат отвсякъде.

Източник: Люттвак Э.H. Стратегия Византийской империи

Браво, доживяхме и от тебе да видим нещо смислено. Нефът, пак по данни на Шершов, би трябвало да се е появил през 10-11 в. като развитие на римските търговски кораби, та може и да е имало такъв тип съд по времето на Симеон.

Венецианските търговски нефове са с водоизместимост 100-150 тона и макар да плават "под платна" екипажа им е 25-30 души. След съответно модифициране такъв тип съдове могат да превозват 40-50 коня. В задачата пак се пита: имали ли са ромеите такъв тип съдове?

Ха, има да си чакаш. Отговор и добрия рицар плюс стария морски вълк звучи като нонсенс. То е ясно, че други ще изнесат въпроса на раменете си, не като да папагалничиш. Най-големия товарен кораб през средновековието е неф от 14 век с ветрилна площ 770 м2 и водоизместимост 1200 тона. Можел да превозва до 1500 пътници. Това по данни на Шершов. Отделно на всеки 5-8 м2 ветрилна площ е нужен един човек екипаж. Краля на Франция Луи Свети отпътувал към светите земи на кораб с 800 спътници. През 1120 г. потънал Белия кораб (неф) на който бил престолонаследника на английската корона. Загинали 140 благородници, 18 дами, 50 души екипаж и 90 други. Оцелял само един. В задачата се пита имат ли ромеите от десети век съдове с такава водоизместимост при положение, че дромоните и други гребни кораби имат водоизместимост 70-80 тона (теоретично биха могли да поемат и 800 души, но няма да остане място за екипажа; освен това да се обърне внимание на съотношението на броя пътници и водоизместимостта). Извори от 11 век указват за търговски съд на манастир от Патмос с водоизместимост 500 модии (грубо шест тона) и от средата на 13 век притежание на Лавра с водоизместимост 6000 модии (около 75 тона). Освен тези по археологически път е засвидетелствен кораб открит край Яши Ада с водоизместимост 40 тона (изследователите го определят като среден тип).

Прав си отговори нямам, обаче само за хората, които сами не проявяват желание да се образоват. Това вече е папагалничене.

Е, извинявай за обръщението щом е станало обидно и все пак въобще нямам намерение да отварям на стария морски вълк очите за използваните през десети век платна и каква работа вършат те. Ако искаш образовай се, няма да замествам Графа и да изнасям лекции.