Малоум 2

Понеже се появиха "сбъркани" измервания, баш по стария виц: След курс по ограмотяване, старшината строява ротата и пита: "Я, многознайковци, кажете при какви градуси завира водата?" "Ами при 100 градуса" - казва някой. Старшината разгръща тефтерчето... И измърморва: "А, верно - 90 градуса било за правия ъгъл!" ...

Философски - въпросите са свързани с познанието. Така можем да си мислим, че обективната реалност ИСКА да опознае себе си, демек - съществуването си. Но, за всеки случай, към познавача -към Гл. Мозък при Човек, донажда съмнение, колебание в знаенето. (еволюционно надгражнане - колебанията в основата водят до съмнения в крайния продукт) Така представата за реалност има хем субективен елемент, хем обективен, посредством взаимодействия. Които познават природните взаимодействия (физиката, химията, био ... и т. н. - естествени науки), всъщност, познават-всъщност признават- част от обективната реалност посредством договор-съмишленици. Останалото е ... субективна "реалност". ...

Тук има малко - нещо подобно дефиниции:https://bg.tax-definition.org/17340-objective-reality#google_vignette "Понятието за реалност се отнася до това, което има истинско или автентично съществуване, за разлика от това, което се случва в равнината на въображението или фантазията. Целта, от друга страна, е това, което се отнася до обект сам по себе си, оставяйки настрана мислите, чувствата и емоциите на човека. ..." Съществуването се установява с взаимодействие. Само така от мястото на взаимодействие "изтича" информация за обективни процеси, която може да се ползва от обект и/или субект - наблюдател, а ... може и да не се ползва по идентичен начин от различни наблюдатели. ...

Да. Ако не се сещаш подобно - като как ще "изобличиш" Лоренц-трансформациите..., например, че са грешно приложени в СТО. Най-лесно - начертаваш и описаната окръжност с диаметър големината на хипотенузата. Всички точки от дъгата -освен тез на хипотенузата - могат да образуват правоъгълен триъгълник с краища в хипотенузата. Всяка от височините към хипотенузата "на квадрат" е равна на произведението от отсечките на които се дели хипотенузата от съответната височина. (по такъв метод се открива истинската траектория на движение на частица (тяло) - средно квадратично отклонение от реалното движение. ) ...

Ами, не е правоъгълен триъгълник (в правоъгълен хипотенузата би била 12 см) ...

За припомняне философията на апориите: https://nauka.offnews.bg/matematika/aporiite-na-zenon-elejski-1603.html "Апориите на Зенон Елейски Аристотел е нарекъл Зенон „баща на диалектиката“ въпреки, че официално сентенцията „истината се ражда в спора“ идва от Сократ. Апориите на Зенон са задачи-парадокси, които остават необяснени в продължение на над 2300 години. В тази статия ще се спра на двете най-значими от тях – апориите за движението (историите са силно променени от мен, но следват логиката на истинските): 1. Ахил и костенурката: ... 4. Стадий: Още при създаването на апориите си, Зенон много добре осъзнавал слабата им страна, а именно – те се основават на презумпцията, че пространството и времето са безкрайно делими. А какво ще стане, ако те не са безкрайно делими, а напротив – дискретни? Тоест трябва да съществува такава „елементарна частица“, която е най-малката градивна единица на цялата останала материя. Така се стигнало до идеята за „атом“ (в превод – „неделимо“) на материята в пространството. За времето се предполагало същото. Така, като че ли апориите на Зенон рухнали. Но Зенон не бил на същото мнение и не се примирил. Затова измислил третата си апория за движението. Представете си, че имаме три редици с по трима войници, които са разположени максимално близко един до друг по следния начин: A1 A2 A3 В3 В2 В1 → ← С1 С2 С3 Войниците от редица B тръгнали надясно, а войниците от редица C наляво (по стрелките). Правейки една крачка те се преместили до следното положение: А1 А2 А3 В3 В2 В1 С1 С2 С3 Нека времето за извършването на тази крачка го приемем за единица. Спрямо редица A войник B1 се е придвижил с едно квадратче. Но спрямо редица C войник B1 се е придвижил с две квадратчета! Следователно е имало междинен момент, в който двете редици са били подредени по следния начин: ? ? ? ? В3 В2 В1 С1 С2 С3 Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A. Логично трябва да кажем, че те се намират по средата между клетките в таблицата, нали? Е, сега приемете, че A1, A2, A3, B1, B2, B3, C1, C2 и C3 са атоми, наредени непосредствено един до друг в пространството. Какво се получи с дискретността на времето? А с дискретността на пространството? Изобщо вярно ли е, че има такава елементарна неделима частица? Ако е вярно, то трябва да приемем, че единицата е равна на половината, а от там ще последват други много лоши за нашата обективна действителност заключения. Зенон отново ни постави в положение „шах“. ... С апориите за „Ахил и костенурката“ и „дихотомия“ се оказа, че движението не може да завърши, a с апорията за стрелата се оказа, че то дори не може да започне. Апорията „Стадий“, като че ли опровергава дискретността. Има ли движение въобще? Има една идеалистична теория, която казва, че всичко, което виждаме не съществува, а е въображение на мисълта. Дали да не се насочим към нея? ... ..." ... (при мен - етер*частици решават въпроса на "Стадий" (съществува междинен етап в цялостното образуване на 1-частица) и кое е "прекъснато", и кое се проявява "непрестанно", а не непрекъснато: сдвояването на "ток"+"поле" от този ток в един обект - прекъснатост и на вакуум-пространство, и на време, но неразделими за наблюдаване поотделно, въпреки "прекъснатото" си образуване, в смисъл: повтаряне на себе си, като едно цяло. "Ток-поле-ток-поле" и т. н. - единичен обект с обвивка от поле. Допират се "поле" на една етер*частица, до "поле" на др. етер*частици. Недосегаеми са по размер за наблюдаване, но дават характеристика - вектор "момент на импулс", която определя стационарното поле (частиците не менят местата си в една пространствена вакуумна решетка) и като векторно поле. Това помага за "решаване" на "Какво има във вакуума"- в празното "рисуват" стрелкички, които могат да са обективна реалност за физична характеристика на полева форма на материята.) ...

Според мен - неподвижен наблюдател е илюзия (по-скоро изборът е такъв) ...

Хем стационарен, хем неподвижен обект, (хем подвижен обект): "Само Чък Норис може да затръшне въртяща се врата!" (летящите вратички на входа на каубойска кръчма, примерно) ... (стационарна точка - параметър в тази точка пулсира около средното си състояние. Неподвижна точка - сумата от пулсациите на параметър в точката е винаги нула)

Усещанията на животното Човек са еволюционно придобити и са в ограничени диапазони от съществуващите физически полета. За "топло-студено" му диктува възможното естествено географско разпределение, къде да се въди. Естественият подбор определя - което се е "наметнало" с кожа, примерно, оцелява и на по-студено място и ... нали е "умен дзвер" с памет за промени, съзнава, че има полза от намятане на нещо да го покрие, щото, така може да живее и на по-хладни места, съответно, които са все още богати и на храни (като в необрано лозе) Пак Съответно - което не е употребило наметка, се въди в ограничен географски ареал с климатично "топло". Но - вече при наличие на примери с наметки, то и за тези, дето не им е климатично нужно, започват да се правят на различно-интересни с покритие-дреха, с цел привличане на вниманието и на др. пол, не само по миризмата, а и чрез "външен вид". И тези които го правят, имат по-голяма вероятност за устойчиво (неизродено) поколение - разнообразие при смесване на генетичния материал. Тоест - употребата на дрехи е еволюционно оправдано - което се е приспособило, оцелява. (а това е пренос на памет от опит в новото-младото поколение, във вид на "мода") ...

Ужас! Чували сте: "Няма незаменими хора!", което си е достатъчно тъпо като "заплаха" от работодатели, примерно. Щото: "Има неповторими хора!", което е точна контра на заплахата - ако човек-работник си е пълноценен на мястото. (или - в други случаи на подмяна по неприемлив начин - връзкарство примерно. (на мен ми се е случвало...)) Има тотално неразбиране на това как работи мозъкът на човек и, че може да бъде "заменен"... с кво да е или с който и да е... Друг път - уникалността на мозъка-субект е неподменима! Статията е дълга (за тук), но е показателна и за по-философските знания относно поведение и др. културни възможности: https://it.dir.bg/tehnologii/miliarderi-shte-plashtat-da-prisadyat-mozatsite-si-v-roboti-za-da-zhiveyat-vechno "От известно време изкуственият интелект (AI) е във фокуса на IT технологиите и специалистите все по-упорито се стремят към усъвършенстването му. Със създаването на ChatGPT и свободния достъп до него започнаха да се повдигат редица въпроси докъде може да стигне влиянието на изкуствения интелект върху живота на хората. Появиха се и страхове, че той ще измести хората в познати професии, които вече ще могат да се извършват от специално обучени за това алгоритми. Как точно се създава изкуственият интелект, какви са позитивните и негативните ефекти от появяването му, предстои ли дигитална революция, ще е възможно ли скоро обществото да стане свидетел на 3D органи, крайници и роботизиран свят и защо светът може да забогатее от това - в специално интервю за Dir.bg обяснява един от четиримата основатели на българската софтуерна фирма Lexis Solutions Емил Кирилов. Какво всъщност представлява изкуственият интелект ..." и т.н.

Интересно - има обменно взаимодействие, а обменни фотони няма (така обясненията остават непълни): ...

Ето и клиповете с числа и обяснения (съответно - и с интерпретации): https://www.youtube.com/watch?v=pekI2NSwUo8 https://www.youtube.com/watch?v=zZ8C92BwKOI (В темата "Какво всъщност е реалността" - 6 януари, съм коментирал така: Ново двайсе! Тълкуванията са неправилни, а не фактите от опитите: забравя се - частиците със спин имат собствени излъчвания (в смисъл, разказват за себе си със скоростта на светлината "това съм аз") към приборите, а и посрещат отразена вълна и затова: Знаят пътя, по който да се образуват с минимална енергия за образуване и точно как да реагират с инфото от отразеното, че да си запазят рождените характеристики- тоест, ще има отклонения които не се вписват в "теорията", че нямало "скрит" параметър.) (Или - "случайностите" са в главите на хората и няма шанс да бъдат избегнати тотално при опознаване на Природата. По-преди бях писал, че ако е разкрита същността на явленията, то има Разкрити параметри, които са недостижими за измервания поотделно и в този смисъл "скрити". Непрестанното образуване на обектите, ОВ на вещевата с полевата форма на материя, Петата сила и т. н. физически характеристики - плюс неотменима в опити декохеренция, правят локалните действия на обектите реални по "причина-следствие". Но - въздействията с полевата форма материя, могат да бъдат повторени и на големи разстояния, но пак "причина-следствие" ще е разкрита - рождена характеристика. (Слънчо нагрявал и Марс , и го заставял да се върти около него) Демек - ако частиците се образуват непрестанно, в КМ ще влязат и въздействия от полетата на приборите и ... "Наблюдаваният чайник не изкипява!" ... няма да е съвсем смешка. Сплетените частици - са само донякъде "сплетени" в пространството - средно при непрестанното им образуване спинът се колебае около някакво направление. После, декохеренцията им разбърква пътя от ОВ с полетата на приборите и не се знае какво къде - затова, само вероятностно, т. е., от изчисления с матмодел се правят изводи, но не може да се твърди, че става така, защото е сплетена с някакъв ортак по спин.) (За действие на разстояние: и при Файнман е така - по спомен: (Нещо "изтича" през "обвивка-повърхнина" от мястото си и се образува в съседна точка. А не - нещо "изчезва" от мястото си и "се появява" на друго съседно място...) Това е локално действие и, принципно, може да е и с междинни превръщания, напр.: поле-ток-поле-ток) ...

Има една стара статия от В. Милева (само за информация): http://bgchaos.com/574/fractals/quantum-mechanics/спорът-между-бор-и-айнщайн/ ... Принципно в лабораторни условия - ако имаме източник за една вертикално поляризирана вълна и я "пуснем" през далечен от нея филтър: Колкото и далеч да е филтърът от източника, ще констатираме, че е вертикално поляризирана след филтъра. Същото и за една хоризонтално поляризирана - колкото и далеч да е филтърът, ще констатираме хоризонтално поляризиране. Така - видът на поляризация за всяка отделна вълна, не се променя. (във вакуум). Така е и с рождените характеристики на двата сплетени фотона - колебаят се около "средното" си състояние - заради непрестанното си образуване. При опитите Щерн-Герлах- на фотоните се действа с полева среда, например магнитни полета - непрестанното им образуване е вече върху вакуумна подложка и доколкото външното поле диктува посоката на поляризация, то, в зависимост колебателното отклонение, пулсациите за образуване предпочитат (ще покажат) посока на поляризация с по-малка енергия за образуване на себе си. Тоест - където по "пътя" им (едновременно) да ги "измерим" ще установим Едната Рождена характеристика, а другият - Обратната (ако са същите фотони които, в началото, са били Сплетени - това ... съвсем не е сигурно, в никоя теория!). След преминаване през приборите - частиците вече не са в същото си рождено състояние, а фиксирани по посока, но не цялостно - има вероятност и да не е пълна фиксация по посока. И неравенствата на Бел, се оправдават. При това и всеки от приборите добавят собствени "грешки" - нали и те съдържат полета (честота), за които не се знае накъде и колко са поляризирани. (за криптография - става, но за нелокално въздействие върху Две, причинено от измерване на Едно, може само да се гадае... по холивудски... И Айнщайн е прав.) ...

Ще цитирам от Р. Пенроуз, заради подробностите. -Новият разум на царя: Припомнете си принципа на относителността на Галилей, според който физическите закони на Галилей и Нютон изцяло се запазват, ако преминем от неподвижна към подвижна ко- ординатна система. Това означава, че не можем, само изследвайки динамичното поведение на заобикалящ и ни обекти, да твърдим , че сме неподвижни или че се движим в някаква посока с постоянна ско рост. (Спомнете си примера на Галилей с кораба в морето, с. 202) С ега д а предположим, че към тези закони присъединим и уравнени я т а на М аксуел. О става ли в сила принципът на относителността на Галилей? Припомнете си, че електромагнитните вълни на Мак суел се разпространяват с постоянна скорост с — скоростта на светлината. Като че ли здрави ят разум ни подсказва, че ако се движим много бързо в някаква посока, то за нас скоростта на свет лината в тази посока би трябвало д а стане по-малка от с (тъй като в тази посока се стремим да „настигнем светлината“ ), а в обрат- на посока видимата скорост на светлината би трябвало да расте над с (тъ й като „бягаме от светли н ата“) — а това се различава от фиксираната стойност на с в теори ята на М аксуел. И наистина зд р ави ят разум ще се окаже верен — системата от уравнения на Ню тон и М аксуел не удовлетворява принципа на относителността на Галилей. Работейки по тези въпроси, през 1905 г. Айнщайн стига до специалната теория на относителността. Преди него по същ ия път м инава и Поанкаре в периода 1898-1905 г. Независимо един от друг Айнщайн и Поанкаре откриха, че уравненията на М аксуел съ що удовлетворяват принципа на относителността (Pais, 1982), т.е. уравненията притеж ават също свойството да не се менят, ако от неподвижна преминем към подвижна координатна система, макар п р ави л ата за това да са несъвместими с правилата на физиката на Г алилей и Нютон! З а да станат двете теории съвместими, трябва д а се модифицира една от двете системи уравнения. В противен случай тр яб в а д а се откажем от принципа на относителността. Айнщайн не е имал намерение да се отказва от принципа на относителността. Неговите съвърш ени инстинкти на физик са нас тоявали такъв принцип да бъде валиден за физическите закони, управляващ и обкръж аващ ия ни свят. Нещо повече, за него е било съвсем ясно, че при практически всички известни явления физи к ата на Г алилей-Н ю тон е проверена само при скорости, които са много малки в сравнение със скоростта на светлината — в усло вия, когато тази несъвместимост не е същ ествена. З а светлината се е знаело само, че е свързана, със скорости, достатъчно големи, за да стане забележима несъвместимостта. П оради това именно поведението на светлината би трябвало д а ни информира кой от принципите на относителност да приемем за верен, а поведението на светлината се описва от уравненията на М аксуел. Следователно трябва д а се запази принципът на относителността от теорията на Максуел, а законите на Галилей-Н ю тон тр яб в а д а се променят по подходящ начин! Преди Поанкаре и Айнщайн Л оренц също изследва и дава час тичен отговор на тези въпроси. П рез 1895 г. Лоренц приема, че силите, които свързват веществото, имат електромагнитна природа (което се потвърж дава) и следователно поведението на веществото трябва д а удовлетворява закони, произтичащ и от уравненията на Максуел. Като следствие от това се оказва, че ако едно тяло се движи със скорост, сравнима със скоростта на светлината, тялото трябва да се скъсява по посока на движението („скъсяване па Фиц- дж ералд-Л орен ц “). Лоренц използва този факт, за да обясни оза дачаващ ите резултати от един експеримент на М айкелсън и М орли през 1887 г., според които се оказва, че електромагнитните явления не могат да се използват за намиране на „абсолю тно“ неподвижна координатна система. (М айкелсън и М орли показаха, че против- но на очакванията видимата скорост на светлината върху земната повърхност не се влияе от движението на Зем ята около Слънце то.) Н аистина ли поведението на веществото е винаги такова, че равномерното му движение да не може д а се установи локално? Лоренц стига до приблизително това заклю чение; все пак неговите разсъж дения се ограничават в рамките на една конкретна теория за веществото, при която за съществени се приемат само електромаг нитните сили. И звестният математик Поанкаре успява да покаже (през 1905 г.), че според принципа на относителността, залегнал в уравненията на М аксуел, поведението на веществото е точно оп ределено и равномерното движение не може д а се идентифицира в локален смисъл. Той успява д а вникне доста дълбоко във физичес ките следствия от този принцип (вклю чително за „относителността на едновременното действие“, за което скоро ще стане дума). И з глежда, че Поанкаре е разглеж дал принципа на относителността като една възможност, без да споделя убеждението на Айнщайн, че трябва д а бъде валиден някакъв принцип на относителност. Принципът на относителността, който се удовлетворява от уравненията на Максуел и е известен като специална относител ност, се възприема с известни затруднения. Той притежава много неинтуитивни свойства, които в началото са трудни за възприемане като действителни свойства на заобикалящ ия ни свят. На практи ка специалната относителност не може да бъде разбран а правилно без един допълнителен елемент, въведен през 1908 г. от изключи телно оригиналния и пълен с прозрения геометър от немско-рус- ки произход Херман Минковски (1864-1909). Минковски е един от учителите на Айнщайн в Ц ю рихската политехника. Негова е фундаментално новата идея, че пространството и времето трябва д а се разглеж дат заедно като едно цяло: четиримерния простран- ственовр сменен континуум. По време на една прочута лекция в Гьотингенския университет Минковски заявява: Следователно пространството само за себе си и времето само за себе си са обречени да се превърнат в сенки. Ще остане да съществува само някакво обединение между тях. ...

Напротив - почти цялата микро природа е "скрита" по параметри, но върхът е в КМ. Няколко пъти съм коментирал - скрит параметър е непрестанното образуване на частиците. Точно и заради него съществува непрестанна Обратна Връзка - локално! И така КМ остава само на матмодели за крайния си резултат, преминавайки през "черна кутия" - установката на опита. Ами нали и тая установка е направена и съдържа от същите неща като тези, които се изследват. Значи - резултатът зависи от състоянието на междинните прибори (от черната кутия). Частиците се раждат по двойки и носят (непрестанно, ако не ги смущават други нарочни-изпитващи полета) рождените си физически характеристики, например предпочитано направление и посока спин при заредени частици. И още - излъчват собствени вълни и поглъщат отразените от преградите - затова, точно си знаят какво правят и накъде им е пътя през установките. Ами масата - тежка, електромагнитна, инертна - заедно с промяна състоянието се променя и масата на обектите, ако се променя формата и размерът на Обвивката. Така се образуват например "тежките" резонансни частици (Хигс) и в зависимост от участниците за направа на обща обвивка имат и различен разпад. ...

По-скоро интуитивно и с малко философия. Всяка частица е сдвоена (моментна снимка "8") и се образува с някаква бързина (честота) на себеобразуване, и трябва при цялостност, да съдържа поне единица енергия . Енергията по Планк е (h/2p).w, но ако ползваме w=c/L , като L е дължина на вълна и приета два пъти R. Така при единица енергия, ако се изчисли L (прието за дължина на образуваща частицата вълна), за размер на образуванието остава около 1,5.10 ^(-26)m . Разглеждал съм несмутена частица с приблизително сферична форма. Ако обаче участва в пренос на импулс, формата се променя и дори съвсем не е важен размерът й, а това че много на брой около нея частици, са например с пурообразна форма и това е кривина на пространство. И тъй като всички обекти реализират своята протяжност (характерен размер на обвивките им) върху етер*-частици, то кривината на основата им на образуване влияе на техните физически характеристики, например скъсяване дължина по посока скорост, изкривяване лъчите в пространството около тежки обекти, заради увеличената плътност на гравитони. ...

Забелязва се СМИРЕНИЕ!.., пред загадките на Природата. Затова се търсят интерпретации, логически конструкти които не си противоречат и най-вече, резултати от поставяне на опити, които могат да се интерпретират като ФАКТИ. И като се стигне до това, какви са възможностите за изследване на факти от Изследователя и апаратурата му - трябва измисляне на подходяща основа, върху която да се надгради непротиворечиво известното. Нещо повече - трябва и възможност за обяснение на съществуващото, запазване полезността му и особено, за изчистване на парадоксалните интерпретации. (Не обяснявам всичко, защото - не знам мно-о-ого, камо ли всичко?!. Но пък с измисленото в етер*-хипотезата знам защо никога, при никоя експериментална ситуация, няма да се достигне до наблюдаване на етер*-частиците (или тъмните неща). Прост отговор - вещевите обекти които са възможни за (единично) наблюдение са до размер на протон (10^(-15)m). Цялата апаратура се състои от протони, неутрони и електрони и полетата помежду им . Полевите обекти са невидими за пряко наблюдение - за тях се съди по ефектите които предизвикват във взаимодействия с вещевите обекти - достигнат е отчет на пакет-фотон с размер 10^(-18)m... И това е! - по-малък размер по дължина от тези - няма как да се достигнат, няма с какво да се организира експеримент. По хипотезата ми - етер*частиците на вакуума са с размер около 10(-26)m, а обектите се организират-образуват като групов ефект при задружната работа - пренос на импулс - на мно-о-ого на брой етер*-частици. Образуват се непрестанно - честота над 10^(23)Hz в центъра си, на слоеве и правят променливо поле от обвивки, които естествено имат голям размер спрямо тях и сравнително дълги ЕМвълни от околността могат да се отразят от тези обекти - което значи, че могат и да са наблюдаеми. Но учените търсят - да могат да ги управляват, съответно - да управляват характеристиките им.)

... (Старо е, ама ... да стане съвсем ясно, че без етер* не може да има правилни обяснения на парадоксите в КМ) ...

Че то , там в КМ, са най-модерните спекулации - само мат.модели и съмнителни тълкувания за реалността, която да им съответства. Без етер* - не стават правилните обяснения: ...

(Просто - в резултат, трябва да се предвижда и ролята на декохеренцията - ролята на полетата в междучастичните пространства. Ако фотон от тези околни полета резонира (кохерентност) с образуващ фотон на частица (или обща обвивка на група свързани частици - молекули и др. образувания от частици ), то "новата обвивка", след взаимодействието, е Ново Свойство - все едно, че мигновено е получено - колапс на дадена характеристика. Но неговата устойчивост във времето зависи от какви фотони от околността атакуват образуванието. Ако няма "подкрепа" от фотони на околното поле, от новата обвивка, след няколко пулсации на образуването й, се излъчва погълнатият фотон със същата енергия, но в различно на поглъщането направление, например. Самото излъчване се съпровожда с откат и въртения, и промяна цялостното трептене на частицата. Това е защото частиците непрестанно се образуват с огромна, незабележима за Изследовател, бързина. Демек, всичко трепти - до най-дребното образувание - и могат да се ползват вълнови характеристики на ЕМПоле за промяна Състоянието на обект. И заради възможната декохеренция - става бърз тест "проба-грешка" за устойчивост на крайния резултат. Заради непроследимост (природно зададено, физически, от Изследовател, който е с "бавни" сетива, но е любопитен), трябват множество идентични опити и вероятностно отчитане.) ...

... ... (сумата като "усукване-въртене" от вектор "момент на импулс" на образуващите фотони на частицата се компенсира от механичен въртящ момент, който е реализиран с време-интервал на един цикъл на образуване, е константата на Планк. При нечетните "n" - по видеото - компенсацията на собств. мех. момент, е с фотони от околното външно за частицата, поле. Затова може да се управлява посоката на спина с външно магнитно поле като "Щерн-Герлаах - метод".) ...

https://nauka.offnews.bg/fizika/zakonite-na-fizikata-ne-vinagi-sa-bili-simetrichni-koeto-mozhe-da-obi-199147.html Законите на физиката не винаги са били симетрични, което може да обясни защо съществуваме Поколения наред физиците са били уверени, че законите на физиката са напълно симетрични. Докато не се оказа, че това не е вярно. Симетрията е подредена и привлекателна идея, която се разпада в нашата неподредена вселена. Всъщност от 60-те години на миналия век насам се изисква някакъв вид нарушена симетрия, за да се обясни защо във Вселената има повече материя, отколкото антиматерия - защо изобщо съществува всичко наоколо. Но установяването на източника на това екзистенциално нарушение на симетрията, дори намирането на доказателство за него, бе невъзможно. Въпреки това в нова статия, публикувана в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, астрономи от Университета на Флорида са открили първото доказателство за това необходимо нарушение на симетрията в момента на сътворението. Учените от Университета на Флорида са изследвали над милион триизмерни четворки галактики (образуващи геометрично тяло с 4 върха или тетраедър) във Вселената и са открили, че в един момент Вселената е предпочела един набор от форми пред техните огледални образи. Тази идея, известна като нарушаване на симетрията на четността, се отнася за безкрайно малък период от историята на нашата Вселена, когато законите на физиката са били различни от днешните, което е имало огромни последици за развитието на Вселената. Откритието, установено с висока степен на статистическа достоверност (7.1σ), има две основни последствия. Първо, това нарушение на четността би могло да се отрази върху бъдещите галактики само по време на период на екстремна инфлация в най-ранните моменти от съществуването на Вселената, потвърждавайки централния компонент на теорията за Големия взрив за произхода на космоса. Нарушението на четността би помогнало да се даде отговор на може би най-важния въпрос в космологията: Защо има нещо, а не нищо? Това е така, защото нарушаването на четността е необходимо, за да се обясни защо има повече материя, отколкото антиматерия - съществено условие, за да се формират галактиките, звездите, планетите и животът по начина, по който са се формирали. "Винаги съм се интересувал от големите въпроси за Вселената. Какво е началото на Вселената? Какви са правилата, по които тя се развива? Защо има нещо, а не нищо?", коментира Закари Слепиан (Zachary Slepian), професор по астрономия в Университета на Калифорния, който е ръководител на новото изследване. "Тази работа отговаря на тези големи въпроси." Слепиан работи с докторанта от Университета на Флорида и първи автор на изследването, Дзямин Хоу (Jiamin Hou), и физика от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли" Робърт Кан (Robert Cahn), за да извърши анализа. Тримата публикуват своите открития на 22 май в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Същите изследователи за първи път предлагат идеята за търсене на нарушаване на четността с помощта на четворки от галактики в статия, която също е публикувана наскоро във Physical Review Letters. Симетрията на четността е идеята, че физичните закони не трябва да предпочитат една форма пред нейния огледален образ. За да опишат тази особеност, учените обикновено използват термина "хиралност", тъй като лявата и дясната ръка са огледални образи, които всички познаваме. Няма начин да завъртите лявата си ръка в три измерения, за да я накарате да изглежда като дясната, което означава, че те винаги се различават една от друга. Нарушаването на четността би означавало, че Вселената наистина има предпочитания към леви или десни форми. За да открият хиралната форма на Вселената, в лабораторията на Слепиан си представят всички възможни комбинации от четири галактики, свързани с въображаеми линии в пространството. Така се получава триизмерен обект, наречен тетраедър, подобен на наклонена пирамида с триъгълна основа - най-простата форма, която може да има различаващ се огледален образ. Те определят дясно- и лявоориентирани галактически тетраедри въз основа на това как галактиките са свързани с най-близките и най-далечните си партньори в тези въображаеми форми. Методът им изисква анализ на трилион въображаеми тетраедъра за всяка от един милион галактики, което е умопомрачителен брой комбинации. "В крайна сметка разбрахме, че ни трябва нова математика", разказва Слепиан. Затова екипът на Слепиан разработва сложни математически формули, които позволяват огромните изчисления да бъдат извършени за разумен период от време. Все пак това изисква значителна изчислителна мощност. "Уникалната технология на Университета на Флорида, с която разполагаме тук, със суперкомпютъра HiPerGator, ни позволи да стартираме анализа хиляди пъти с различни настройки, за да проверим резултата си", разказва Слепиан. Поради техническите аспекти на анализа е трудно да се каже дали Вселената предпочита "дясноориентирани" или "лявоориентирани" форми, но учените виждат ясни доказателства, че космосът има предпочитания. Те установяват откритието си със степен на сигурност, известна като 7 сигма (7.1σ) - мярка за това колко малко вероятно е резултатът да бъде постигнат само въз основа на случайност. Във физиката резултат със стойност на 5 сигма (5σ) или повече обикновено се счита за надежден, тъй като вероятността за случаен резултат на това ниво е изключително малка. Подобен анализ, извършен от бивш член на лабораторията на Слепиан, идентифицира същото универсално предпочитание към формата, макар и с малко по-малка статистическа достоверност поради разликите в схемата на изследването. Въпреки че учените са уверени в този сигнал за нарушаване на четността, остава възможно несигурността в основните измервания да обяснява асиметрията. За щастие много по-големи извадки от галактики от телескопи от следващо поколение биха могли да предоставят достатъчно данни, за да заличат тези несигурности само след няколко години. Групата на Слепиан в Университета на Флорида ще извърши своя анализ на тези нови, по-стабилни данни като част от екипа на телескопа Dark Energy Spectroscopic Instrument. Това не е първият случай на нарушение на четността, но е първото доказателство за нарушение на четността, което може да повлияе на триизмерното струпване на галактики във Вселената. Една от фундаменталните сили, слабата сила, също нарушава четността. Но нейният обхват е изключително ограничен и тя не може да повлияе в галактически мащаб. Влиянието върху галактиките би изисквало нарушението на четността да се случи точно в момента на Големия взрив - период, известен като инфлация. "Тъй като нарушаването на четността може да се отрази на Вселената само по време на инфлацията, ако това, което открихме, е вярно, то предоставя убедително доказателство, че инфлацията се е случила", отбелязва Слепиан. Нарушението на четността на слабите сили също не може да обясни изобилието на материя. В една симетрична вселена Големият взрив би трябвало да създаде равни количества материя и антиматерия, които биха се унищожили взаимно и биха оставили вселената без звезди и планети. Тъй като явно сме се оказали във Вселена, изградена предимно от материя, физиците отдавна търсят някакъв знак за асиметрия в ранното сътворение. Откритията на лабораторията на Слепиан все още не могат да обяснят как сме се оказали с това решаващо изобилие от материя. Отговорът на въпроса "как" ще изисква нова физика, надхвърляща Стандартния модел, който обяснява настоящата ни Вселена. Но новите резултати навеждат на мисълта, че в най-ранните моменти на Големия взрив се е проявила асиметрия. Сега учените се съревновават да създадат теория, която да обясни огледалното предпочитание на Вселената и излишъка на материя. Справка: Jiamin Hou et al, Measurement of parity-odd modes in the large-scale 4-point correlation function of Sloan Digital Sky Survey Baryon Oscillation Spectroscopic Survey twelfth data release CMASS and LOWZ galaxies, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (2023). DOI: 10.1093/mnras/stad1062 Robert N. Cahn et al, Test for Cosmological Parity Violation Using the 3D Distribution of Galaxies, Physical Review Letters (2023). DOI: 10.1103/PhysRevLett.130.201002 Източник: The laws of physics have not always been symmetric, which may explain why you exist University of Florida ... ... (Причина за несиметричност на действията са сили с ентропиен произход. И, да, в началото на образуване на частиците с "маса" и "заряд" образуват атоми, които се неутрални - водород, например. Но, тъй като се раждат по равно количество - по двойки - електрон-позитрон и протон-антипротон, то при създаване на водород - вече няма възможност за симетрия, тъй като част от електроните взаимодействат с протони, отпада силата от ЕМ взаимодействие и остават силите с ентропиен произход. А, действието на тези сили, зависи от скоростта на информацията, която е ограниченаот скоростта на светлината. Тези сили "насищат околността" с информация за себеобразуването си, и това което е наоколо - като фотони и др. частици, вече имат "вак-подложка" за образуване на нови атоми с минимална енергия за образуване. Тоест - информационно е осигурен "един" начин (вероятностно, с по-голяма вероятност) за образуване на частици от вещество, а не от анти-такова. Несиметричността е осигурена.) ...

Затова се "съди" по факти, а не по намерения: Съдията: "Господине, защо ритнахте комшията си в корема?" Подсъдимия: "Ами, защото се обърна!" ...

По времето на създаване на СТО светлината не се е възприемала като фотони, а като вълни. А вълните (по скоро вълновите характеристики на средата на пренос) - състоят се от милиони и повече фотони - се разпространяват със скорост Ссреда. Затова, за правилен отчет от физическите закони, наблюдателят който ги ползва, трябва да е неподвижен към КС. Единствената допустима "мигновеност" е била, че скоростта на светлината "тръгва" от източника с Ссреда за нула време. И, че Ссреда не зависи от скоростта на движение на източника. (знаеш За виц при съдията : стигат до: И двамата (свидетели-наблюдатели) са прави. Не е достатъчно, щото: Има трети свидетел-наблюдател, който казва: Това е невъзможно!.. Тогава съдията казва: И ти си прав!.. Е,Това е началото на Парадоксалните ситуации) ...

По телевизора, току що Деян Донков разказа виц: Айнщайн казал на Чаплин: "Ти си велик - два часа нищо не казваш и всички те разбират!" "Не - казал Чаплин - ти си по-велик! Два часа говориш и никой не те разбира!" ...