Малоум 2

Да. За частици с маса, заряд, спин и др които могат да се регистрират (освен фотоните, които се регистрират с поляризация) сумарният спин, от динамиката на вътре-движенията на образуващите фотони на частиците, е установен... като проекция по оста Z от опити тип Щерн-Герлаах. (апарат с променливо магнитно поле взаимодейства със спин-магн. поле на прелитащи през него частици и се отклоняват частиците от "правата" траектория - регистрират се на екран) ( и да - мъчат се да заменят етер*частици с термини "тъмна материя" и съответната им "тъмна енергия", но - наистина - и те са недостижими за откриване, за експериментална проверка. Демек, файда няма.Поради простата причина: уредите са изградени от атоми, протони, неутрони, електрони и т. н., които са огромни образувания в сравнение с вак-частиците.) ...

Тъй де, прилича на въртене... на нещо. (Етер*частицата (зърнест модел на вакуум) е като сдвоени две бримки (за модел: като две звена (халки) от верига, взаимно перпендикулярни). Но - може да се разгледа последователност на действията с обмен на енергия м/у бримките, около централна точка - ако по едната циркулира "ток", който образува поле, което като променлив по големина поток пресича другата бримка и предизвиква "ток" по нея. Новият ток образува ново поле, чийто поток пък пресича първата бримка и образува отново ток по нея. Движенията на ток по затворена крива предизвиква магнитни полета... Така, около моментен (време "нула" все едно) център се обособява "зърно" със собствен център и променливи обвивки от полева форма материя - в средата си е по-плътно, а навън, по радиус примерно, - по-рехаво. Отделните зрънца се допират с полетата си. Самите етер*частици са със, собствен променлив по посока и направление вектор момент на количество на движение, в обобщение, за множество на брой пулсации около център - спин.) При това съществува вероятност - флуктуации - подреждане на етер*частици по вектор спин - все едно "ток" - поток на пренос на импулс. За запазване равновесно състояние, околните на редичката етер*частици, реагират и те с подреждане около линията на началното подреждане, а това вече е обемно образувание. Тоест - по естествен начин, това което наричаме магнитно поле е в обема около подредени частици с проявена характеристика спин. (сещай се - магнитното поле на пръчковиден постоянен магнит е извън обема му) ...

... (Така е - като няма магнетизъм - по-горното видео - няма и обем на частица, съответно и маса няма...) ...

Не, не значи. Въртенето около собствена ос е наречено "механичен въртящ момент" при тяло с маса при покой. Тук става въпрос за квантово-механичен момент - сума от множество проявления на вътрешното движение на образуващите частицата фотони и съответно проекция на цялостното вътре-движение, цяла "порция" сума от тези променливи векторчета, обобщено. Като контра-движение на вътрешното движение, може да се получи остатъчно "механичен въртящ момент" за частицата с маса, като цяло. Спазва се: Закон за запазване на импулса. При частици без маса при покой - не е спин, а поляризация - "въртене" повърхнината на трептене около оста на направление на движение - при поток фотони. При "единичен" фотон - може експериментално да се "хваща" поляризацията с поляризатори - полупрозрачни набраздени в едно направление плоскости. По принцип - КМ счита, че няма основание да се говори частици (заради неопределености), а за увеличена плътност на енергия около моментен център на ротация. ...

Проявления на вектор "момент на импулс" (старо - "момент на количество на движение"). ...

...

https://www.youtube.com/watch?v=BJoIR9HZTpw ...

Да, обективна реалност е, макар че... Отделните части на кво да е живо са наблюдавани (управлявани) от самото него, а ако не - могат и да станат "мъртви" за тялото зони от тялото. Демек: "наблюдаваният чайник не изкипява" тогава може да се разглежда като "... ама подгрявания чайник ... без/с наблюдение изкипява. В случая бясната муха е като котката на Шрьодингер - за нас - само цялостното наблюдение на обекта го считаме-виждаме като реалност. ...

Ето от къде идва 21см радиовълна - след 12 минута, конкретно: ...

Вместо грешно - приблизително. Тъй като матмоделите са следствия от наблюдение на процеси, които считаме, че са реални. Само Наблюдател (всеки обект) - реагира на околните физически изменения, без "тълкувания" Изследовател, обаче, търси обяснения на резултатите от експерименти и открива "на акъл" закономерности. С матмодел прави обобщаване за обективна преценка ..., като Знае, че това е приблизителна оценка, тъй като не е възможно да се знае Всичко. Лоренц+Фитцджералд предполагат скъсяване на телата по посока скорост, за правилно съответствие на матмодела с възможните наблюдения. Досега - не е открито практично доказателство, че това е вярно предположение, но пък теоретично - всеки наблюдател "това вижда" при изследване на ИОС - предварително се знае, че ползваните ИОС е приблизителна предпоставка за съществуване на такива "идеални" ИОС. ...

В крайна сметка - имало 6 възможни утешения след КМ: 1. Светът не съществува ако не го гледате. 2. Движението на частиците се управлява от невидима вълна, но частиците не влияят на вълните. 3. Всичко което по принцип би могло да се случи се случва, в една от многото паралелни реалности. 4. Всичко което би могло по принцип да се случи, вече се е случило, а ние забелязваме само част от него. 5. Всичко влияе на всичко останало мигновено, като че ли пространство не е съществувало. 6. Бъдещето влияе на миналото. ...

https://nauka.offnews.bg/kosmos/ako-tamnata-energia-evoliuira-tova-mozhe-da-obiasni-stranen-21-santim-199345.html Ако тъмната енергия еволюира, това може да обясни странен 21-сантиметров сигнал (видео) Концепция на художник за това как може да са изглеждали първите звезди, осветили вселената, в Космическата зора. Тъмната енергия може да се развива с времето и дори може да е свързана чрез нова природна сила с тъмната материя. И един изследовател смята, че може би вече има доказателства за това. Ние не разбираме природата на тъмната енергия, която е загадъчната сила, която изглежда кара вселената да се разширява ускорено. Една хипотеза за тъмната енергия е, че тя е космологична константа, която по същество представлява обикновен природен факт. Но други изследователи търсят в по-интересни посоки. Една от възможностите е тъмната енергия да се развива с времето, променяйки драматично скоростта на ускорение на Вселената. Но когато приемем тъмната енергия за динамична, веднага изниква въпросът: какво контролира еволюцията на тъмната енергия? Възможен отговор на това е, че тя по някакъв начин е свързана с тъмната материя чрез нова, пета сила на природата. Тъмната материя и тъмната енергия се развиват съвместно една с друга, контролирайки се взаимно. Тези теоретични модели имат много параметри, които могат да променят начина, по който тъмната материя и тъмната енергия се еволюират с времето. За щастие има много строги космологични наблюдения, които могат да поставят строги ограничения върху това как тези модели могат да се еволюират. И така, трябва да се намерят модели, които са в съответствие с всички съществуващи наблюдения, но и позволяват да се тества идеята. И една нова статия прави точно това. В статията Лу Ин (Lu Yin), астрофизик в Азиатско-тихоокеанския център за теоретична физика в Южна Корея, изследва модел на тъмна енергия, взаимодействаща с тъмната материя, известен като взаимодействаща тъмна енергия на Шевалие-Поларски-Линдер (interacting Chevallier-Polarski-Linder dark energy). Този модел е настроен така, че да съответства на всички съществуващи наблюдения с един допълнителен обрат. Още през 2018 г. екип астрономи съобщава за откриването на дълго търсен радиосигнал от формирането на първите звезди и галактики. Този сигнал се създава от излъчване на радиация от неутрален водород с дължина на вълната точно 21 cm. Астрономите, открили този сигнал, установяват, че сигналът е два пъти по-силен, отколкото може да се отчете в традиционната космология. Това ново изследване показва, че модел, при който тъмната енергия еволюира и е свързана с тъмната материя, може потенциално да обясни този сигнал, както и да се съгласува с всички други космологични наблюдения. От решаващо значение е, че взаимодействието между тъмната материя и тъмната енергия задейства образуването на звезди и галактики да се случи по-рано, отколкото в стандартната космология, което създава по-силен 21-сантиметров сигнал. Това може да бъде революция в космологията, но този резултат все още не е потвърден и все още се оспорва, но идеята е интригуваща. Справка: Cosmic-Dawn 21-cm Signal from Dynamical Dark Energy; Lu Yin; https://arxiv.org/abs/2305.20038 Източник: Dynamical Dark Energy Might Explain Strange 21-cm Signal, Universe Today ... ...

Вече учените по-сериозно поглеждат към слоистия модел на строеж на частиците. Не могат да си го обяснят - естествено - липсва им основата етер* - която задава "единен квантов обект". За да се осъществи вселенски кръговрат на материята е нужно статично поле от етерни частици и тогава свързаността на Вселената в единен квантов обект наистина може да се осъществява чрез гравитацията локално - "черните" дупки в централната част на обектите и халото, което обединява в по-големите структури. А връзката м/у отделните обекти е мястото на което декохеренцията разполага частиците, успокоили силите от ЕМЛъчения- неутрални частици върху които гравитационните сили започват да стават преобладаващи за следващ конструкт. Не е един единствен "квантов" обект, което ни се "показва", а много - както и ГВ не е един, а много на брой единични - в по-дълъг период от преди ГВ. https://nauka.offnews.bg/fizika/preosmisliane-na-realnostta-dali-tcialata-vselena-ne-e-edin-edinstven-199329.html Преосмисляне на реалността: Дали цялата Вселена не е един-единствен квантов обект? Илюстрация на концепцията за квантова суперпозиция или квантово вплитане. Суперпозицията е способността на една квантова система да се намира в няколко състояния едновременно, докато не бъде измерена. Квантовото вплитане е физическо явление, което възниква, когато двойки или групи частици се генерират или взаимодействат по такъв начин, че квантовото състояние на всяка частица не може да бъде описано независимо. С оглед на новите доказателства физиците започват да разглеждат космоса не като съставен от различни слоеве, а като квантово цяло, свързано чрез квантово вплитане. Представете си, че можете да виждате през предмети от ежедневието до нещата, от които са направени. Ако увеличите изображението на един стол, например, ще видите, че той е изграден от атоми. Приближавате се отново и ще видите, че тези атоми съдържат субатомни частици, наречени протони, неутрони и електрони. Ако увеличите още повече, ще видите, че протоните и неутроните са съставени от кварки. Това са слоевете на реалността и това е начинът, по който физиците разбират Вселената: като разделят всичко на съставните му части - подход, известен като редукционизъм. "Като физик на елементарните частици съм израснал с тази философия. Тя е извела физиката през дълъг път - все пак така сме изградили сегашната си представа за материята и нейното функциониране. Но сега, когато по-нататъшният напредък е в застой, съм убеден, че трябва да подходим по различен начин", заявява в статия за New Scientist професорът по теоретична физика Хайнрих Пас (Heinrich Päs) отб Техническия университет в Дортмунд, който работи и в областта на космологията и не се страхува да си задава големите въпроси на Вселената.. "Мисля, че вместо да се приближаваме все повече навътре, трябва да се отдалечим. По този начин можем да видим, че всичко, което съществува, включително такива привидно фундаментални неща като пространството и времето, са фрагменти от едно единно цяло. Това може да звучи като философия или мистицизъм, но всъщност е пряк резултат от прилагането на квантовата механика към целия космос. Когато направите това, ще разберете, че Вселената в основата си изобщо не е съставена от отделни части, а е единен квантов обект", продължава Хайнрих Пас. ..." (има още много полезна информация в цялата статия, но е дълго ...) ...

Майтап е наистина, че почти всички твърдения относно факти от експерименти, се възприемат за верни "до доказване на противното". Но за обективна реалност трябва "договор", който да е признато съдържание на "експерименти за едно и също", но ... при едни и същи начални условия. Само че, за "невидимите неща", всичко логично възприети за доказателство са от косвени експерименти - от придобит опит в тях- твърдения. Това ги прави илюзорни като твърдения и могат да бъдат "верни" и "грешни"..., за да върви нататък търсенето. ...

Понеже се появиха "сбъркани" измервания, баш по стария виц: След курс по ограмотяване, старшината строява ротата и пита: "Я, многознайковци, кажете при какви градуси завира водата?" "Ами при 100 градуса" - казва някой. Старшината разгръща тефтерчето... И измърморва: "А, верно - 90 градуса било за правия ъгъл!" ...

Философски - въпросите са свързани с познанието. Така можем да си мислим, че обективната реалност ИСКА да опознае себе си, демек - съществуването си. Но, за всеки случай, към познавача -към Гл. Мозък при Човек, донажда съмнение, колебание в знаенето. (еволюционно надгражнане - колебанията в основата водят до съмнения в крайния продукт) Така представата за реалност има хем субективен елемент, хем обективен, посредством взаимодействия. Които познават природните взаимодействия (физиката, химията, био ... и т. н. - естествени науки), всъщност, познават-всъщност признават- част от обективната реалност посредством договор-съмишленици. Останалото е ... субективна "реалност". ...

Тук има малко - нещо подобно дефиниции:https://bg.tax-definition.org/17340-objective-reality#google_vignette "Понятието за реалност се отнася до това, което има истинско или автентично съществуване, за разлика от това, което се случва в равнината на въображението или фантазията. Целта, от друга страна, е това, което се отнася до обект сам по себе си, оставяйки настрана мислите, чувствата и емоциите на човека. ..." Съществуването се установява с взаимодействие. Само така от мястото на взаимодействие "изтича" информация за обективни процеси, която може да се ползва от обект и/или субект - наблюдател, а ... може и да не се ползва по идентичен начин от различни наблюдатели. ...

Да. Ако не се сещаш подобно - като как ще "изобличиш" Лоренц-трансформациите..., например, че са грешно приложени в СТО. Най-лесно - начертаваш и описаната окръжност с диаметър големината на хипотенузата. Всички точки от дъгата -освен тез на хипотенузата - могат да образуват правоъгълен триъгълник с краища в хипотенузата. Всяка от височините към хипотенузата "на квадрат" е равна на произведението от отсечките на които се дели хипотенузата от съответната височина. (по такъв метод се открива истинската траектория на движение на частица (тяло) - средно квадратично отклонение от реалното движение. ) ...

Ами, не е правоъгълен триъгълник (в правоъгълен хипотенузата би била 12 см) ...

За припомняне философията на апориите: https://nauka.offnews.bg/matematika/aporiite-na-zenon-elejski-1603.html "Апориите на Зенон Елейски Аристотел е нарекъл Зенон „баща на диалектиката“ въпреки, че официално сентенцията „истината се ражда в спора“ идва от Сократ. Апориите на Зенон са задачи-парадокси, които остават необяснени в продължение на над 2300 години. В тази статия ще се спра на двете най-значими от тях – апориите за движението (историите са силно променени от мен, но следват логиката на истинските): 1. Ахил и костенурката: ... 4. Стадий: Още при създаването на апориите си, Зенон много добре осъзнавал слабата им страна, а именно – те се основават на презумпцията, че пространството и времето са безкрайно делими. А какво ще стане, ако те не са безкрайно делими, а напротив – дискретни? Тоест трябва да съществува такава „елементарна частица“, която е най-малката градивна единица на цялата останала материя. Така се стигнало до идеята за „атом“ (в превод – „неделимо“) на материята в пространството. За времето се предполагало същото. Така, като че ли апориите на Зенон рухнали. Но Зенон не бил на същото мнение и не се примирил. Затова измислил третата си апория за движението. Представете си, че имаме три редици с по трима войници, които са разположени максимално близко един до друг по следния начин: A1 A2 A3 В3 В2 В1 → ← С1 С2 С3 Войниците от редица B тръгнали надясно, а войниците от редица C наляво (по стрелките). Правейки една крачка те се преместили до следното положение: А1 А2 А3 В3 В2 В1 С1 С2 С3 Нека времето за извършването на тази крачка го приемем за единица. Спрямо редица A войник B1 се е придвижил с едно квадратче. Но спрямо редица C войник B1 се е придвижил с две квадратчета! Следователно е имало междинен момент, в който двете редици са били подредени по следния начин: ? ? ? ? В3 В2 В1 С1 С2 С3 Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A. Логично трябва да кажем, че те се намират по средата между клетките в таблицата, нали? Е, сега приемете, че A1, A2, A3, B1, B2, B3, C1, C2 и C3 са атоми, наредени непосредствено един до друг в пространството. Какво се получи с дискретността на времето? А с дискретността на пространството? Изобщо вярно ли е, че има такава елементарна неделима частица? Ако е вярно, то трябва да приемем, че единицата е равна на половината, а от там ще последват други много лоши за нашата обективна действителност заключения. Зенон отново ни постави в положение „шах“. ... С апориите за „Ахил и костенурката“ и „дихотомия“ се оказа, че движението не може да завърши, a с апорията за стрелата се оказа, че то дори не може да започне. Апорията „Стадий“, като че ли опровергава дискретността. Има ли движение въобще? Има една идеалистична теория, която казва, че всичко, което виждаме не съществува, а е въображение на мисълта. Дали да не се насочим към нея? ... ..." ... (при мен - етер*частици решават въпроса на "Стадий" (съществува междинен етап в цялостното образуване на 1-частица) и кое е "прекъснато", и кое се проявява "непрестанно", а не непрекъснато: сдвояването на "ток"+"поле" от този ток в един обект - прекъснатост и на вакуум-пространство, и на време, но неразделими за наблюдаване поотделно, въпреки "прекъснатото" си образуване, в смисъл: повтаряне на себе си, като едно цяло. "Ток-поле-ток-поле" и т. н. - единичен обект с обвивка от поле. Допират се "поле" на една етер*частица, до "поле" на др. етер*частици. Недосегаеми са по размер за наблюдаване, но дават характеристика - вектор "момент на импулс", която определя стационарното поле (частиците не менят местата си в една пространствена вакуумна решетка) и като векторно поле. Това помага за "решаване" на "Какво има във вакуума"- в празното "рисуват" стрелкички, които могат да са обективна реалност за физична характеристика на полева форма на материята.) ...

Според мен - неподвижен наблюдател е илюзия (по-скоро изборът е такъв) ...

Хем стационарен, хем неподвижен обект, (хем подвижен обект): "Само Чък Норис може да затръшне въртяща се врата!" (летящите вратички на входа на каубойска кръчма, примерно) ... (стационарна точка - параметър в тази точка пулсира около средното си състояние. Неподвижна точка - сумата от пулсациите на параметър в точката е винаги нула)

Усещанията на животното Човек са еволюционно придобити и са в ограничени диапазони от съществуващите физически полета. За "топло-студено" му диктува възможното естествено географско разпределение, къде да се въди. Естественият подбор определя - което се е "наметнало" с кожа, примерно, оцелява и на по-студено място и ... нали е "умен дзвер" с памет за промени, съзнава, че има полза от намятане на нещо да го покрие, щото, така може да живее и на по-хладни места, съответно, които са все още богати и на храни (като в необрано лозе) Пак Съответно - което не е употребило наметка, се въди в ограничен географски ареал с климатично "топло". Но - вече при наличие на примери с наметки, то и за тези, дето не им е климатично нужно, започват да се правят на различно-интересни с покритие-дреха, с цел привличане на вниманието и на др. пол, не само по миризмата, а и чрез "външен вид". И тези които го правят, имат по-голяма вероятност за устойчиво (неизродено) поколение - разнообразие при смесване на генетичния материал. Тоест - употребата на дрехи е еволюционно оправдано - което се е приспособило, оцелява. (а това е пренос на памет от опит в новото-младото поколение, във вид на "мода") ...

Ужас! Чували сте: "Няма незаменими хора!", което си е достатъчно тъпо като "заплаха" от работодатели, примерно. Щото: "Има неповторими хора!", което е точна контра на заплахата - ако човек-работник си е пълноценен на мястото. (или - в други случаи на подмяна по неприемлив начин - връзкарство примерно. (на мен ми се е случвало...)) Има тотално неразбиране на това как работи мозъкът на човек и, че може да бъде "заменен"... с кво да е или с който и да е... Друг път - уникалността на мозъка-субект е неподменима! Статията е дълга (за тук), но е показателна и за по-философските знания относно поведение и др. културни възможности: https://it.dir.bg/tehnologii/miliarderi-shte-plashtat-da-prisadyat-mozatsite-si-v-roboti-za-da-zhiveyat-vechno "От известно време изкуственият интелект (AI) е във фокуса на IT технологиите и специалистите все по-упорито се стремят към усъвършенстването му. Със създаването на ChatGPT и свободния достъп до него започнаха да се повдигат редица въпроси докъде може да стигне влиянието на изкуствения интелект върху живота на хората. Появиха се и страхове, че той ще измести хората в познати професии, които вече ще могат да се извършват от специално обучени за това алгоритми. Как точно се създава изкуственият интелект, какви са позитивните и негативните ефекти от появяването му, предстои ли дигитална революция, ще е възможно ли скоро обществото да стане свидетел на 3D органи, крайници и роботизиран свят и защо светът може да забогатее от това - в специално интервю за Dir.bg обяснява един от четиримата основатели на българската софтуерна фирма Lexis Solutions Емил Кирилов. Какво всъщност представлява изкуственият интелект ..." и т.н.

Интересно - има обменно взаимодействие, а обменни фотони няма (така обясненията остават непълни): ...