Малоум 2

Ако Вселената я оприличаваме на/с Протяжност при наличие на информация от обекти - СТО и ОТО - ето тук: https://nauka.offnews.bg/fizika/na-tazi-data-e-publikuvana-obshtata-teoria-na-otnositelnostta-na-ajnsh-10370.html и: https://nauka.offnews.bg/fizika/obshta-teoria-na-otnositelnostta-5287.html Това знание е необходимо, но не е достатъчно. За да се проявят обекти и свойства на обекти, трябва и да се знае от (как, от къде, от какво и т. н.), се взеха. Доколкото физиката е една от естествените науки, без философия (мироглед)... служи по-скоро за "пазарни" отношения. Природата е също толкова важна, колкото и ние. (Ако дърво падне в гората и никой не е го видял,чул - паднало ли е дърво в гората! Никой не е видял и чул ГВ - имало ли е или...) ...

Само да допълня - Устойчивостта на ОВ-вътре в сдружение, се влияе от атаката на външната за сдружението информация (особено, на лъжливата информация) ...

Ами, че те са си там. Нали за да се достигне до такъв модел за Относителност, трябва да е известен произходът на Всички свойства на обектите с които "работим". Забележително е, че Айнщайн правилно се е досетил за възможност за "скрити" параметри (при КМ и опита за сплитане на частици), проявяващи се в някои експерименти и чак в последно време, взе да се обръща внимание на Информацията с ОВ. Тоест - самата "четиримерна структура" е Следствие на някаква начална структура, заради начина по който се градят обектите, съответно Изследовател. Вече на готова по параметри структура и структурирана вакуумна подложка, може да се говори за движения и относителност при взаимодействия и въздействия на материалните обекти. И - не изчезва материята, а възможностите на Изследовател за "работа" с нея - подробно преди съм обяснявал анихилацията с "разплитане" на обвивката ... на дамаджана, примерно - за нагледност. ...

(Според мен, това е проблем, ако пространството е нещо илюзорно, като че ли в него няма нищо. Но не е съвсем така, щото "от точка в точка" си мени "кривината" (СТО и ОТО) , но по определен начин, по правила някакви - постулати и следствия от тях. Тоест - ако в понятието за пространство не са включени квантови обекти (частици етер*, сдвоени, неподвижни по място -центри в хипотетична Пространствена решетка) - не може да се достигнат ясноти по известните постулати и следствията. Намерени са косвените доказателства, че в "празното" трябва да има нещо - например, стремежът да се замени етер* с тъмна материя, която пък да съдържа и тъмна енергия. Но тя - тъмната материя не е Неподвижна (статична) и съответно - не може да се достигне до принцип за минималното действие, който е основен принцип във физиката, както и дуализма -"вълна-частица", като едно цялостно образувание. При това - излишно е да се споменава, че и частици-етер*, и "тъмни" частици са недосегаеми за експериментално откриване (поне досега за тъмната материя), но пък ако от свойствата на етер*частиците е ясно, защо са недосегаеми (както е по хипотезата ми). Така (с тъмната) понятието за кривина на пространство не е изяснено от къде произтича, докато при етер*-частиците може да се ползва едно тяхно свойство - вектор момент на импулс и вероятност за "подреждане" при синхронизации в поредица частици. Тази възможна локална промяна на формата им (от сферична до пурообразна), казва, че кривина има (съществува) само при обекти, създадени при тия смущения и е възможно да са сърфиращи по "пространство" с локално изменение по форма, като "кривината" остава само в обекта, но не и по цялото пространство. И ние (Изследовател и уредите му) сме продукт на съчетаване на "кривите" обекти, а на пространството - нищо му няма - след преминаване на смущение по него, възвръща равновесните състояния на участвалите в преноса на смущението етер*частици. "Разширява се" не пространството, а илюзорното пространствено разпределение на обекти - протяжността за материалните обекти, сърфиращи по него. Разбира се - поради съответните сили - привличане-отблъскване, които са открити.) ...

Ползват се математически модели за описание ... на невидимото (нищото, нулата, дори и ... несъществуващото?!). Началото за "поле": ...

Всъщност, само хората унищожават Природата, в която да се въдят по естествен начин. Нейните "механизми" са еволюция+естествен отбор. Има едно "правило" при творчеството на хората за търсене на резултат, или - Идеален Краен Резултат (ИКР) - създаденото съоръжение да прави самО това, за което е предназначено. Ако има Създател, то той си е свършил работата, като е измислил метод "еволюция+естествен отбор" (на седмия ден е седнал да си почине ) Остава - да открием, че има Обратна Връзка (ОВ) с информацията, която се съдържа в обектите, дори и да не ги "виждаме" какви ги вършат... Така - Квантовата Теория на Поле не е достатъчна в обяснения- трябва и квантова механика, която да обясни изначалното движение "по инерция", чрез обмен на информация между Поле и Масов обект, доколкото инфото от полевата форма се разпространява "в празното" с максимална, но ограничена скорост - носител на инфо - няма мигновеност в ползване на информация. (това е проблем и на Създател - ако има такъв) ...

Спорило се е дали е притегляне или натиск към Земята. Нютон е решил математически да опита едно предположение - Е ли възможно и Луната да пада към Земята, като ябълката... И му се е получило. Но както винаги - какъвто и да е матмодел изисква и тълкуване (причина-следствие), ... той отказал да тълкува: На що, аджеба, се дължи гравитационното привличане - щото се получило , че и ябълката привлича Земята със същата сила, както Земята я привлича (прословутото "Аз хипотези не градя!"). И в края на краищата - решил да употреби "инертната" от F=m.a маса, като "тежка" маса... Тоест - една и съща "маса" . Сега е прието да се ползва за маса само маса на покой на тялото, че е по-лесно. Но, теоретично, има поне още два вида маса - електромагнитна и тежка... Променящи се при специфични условия - напр. ускоряване на електрон в електрично поле. ...

Един коментар след видео за "Съществува ли време": " Все пак светът е създаден от програмисти: - Понякога частиците се държат като вълни. - Процесорът на квантовата физика е взет от друг проект, така че взаимодействията на макро- и микрониво протичат по различни закони. - Забравили са да предпишат масата на покой за фотона и той не може да спре. - Всички електрони в света са връзки към един и същи електрон. - При шофиране с висока скорост таймерът започва да забавя. - За да могат галактиките да се въртят правилно, те са били 80% пълни с невидимо инертно вещество. - За да предотврати колапса на Вселената поради гравитацията, пространството се разширява. Това може да доведе до проблеми в бъдеще, но засега работи. - Предишните 2 точки бяха временни патерици, но оцеляха до освобождаването. - Луната изчезва, когато никой не я гледа." ...

Неверни, но Интересни - се раздухват, значи!.. https://megavselena.bg/neveroyatnata-chastica-tahion-mozhe-da-patuva-nazad-vav-vremeto/ Невероятната частица тахион може да пътува назад във времето? "... Учени като Алберт Айнщайн са вярвали, че клас частици могат да пътуват по-бързо от светлината. Ако тези частици съществуват, какво би означавало това за нашето разбиране за пътуване във времето? Тахионната частица има почти митичен вид в научната общност, най-вече защото не знаем дали наистина съществува. Но ако е така, тахионът има някои привлекателни връзки с пътуването във времето. Концепцията за скоростта на светлината и частица, която може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, започва да набира скорост с Алберт Айнщайн през 1905 г. Физикът Джералд Файнберг нарече тези потенциални частици тахион през 1967 г. Отдавна сме заинтригувани от качествата на тахиона и сега, благодарение на скорошна статия в Discover Magazine, объркващата частица отново е в мейнстрийма. Ето същността: в момента не знаем нищо, което да е по-бързо от скоростта на светлината. Светлината няма маса, така че не набира размер, докато се ускорява. Междувременно обект с маса набира маса, докато се ускорява, което означава, че няма достатъчно енергия, за да поддържа скоростта на светлината. И така, тъй като всичко в нашия свят се движи по-бавно от скоростта на светлината, всяка причина, която се случва в познатата ни вселена, се случва в рамките на времевите параметри на скоростта на светлината. Тахионът обаче е частица, която се движи по-бързо от скоростта на светлината – поне на теория. По някакъв начин тахионът трябва да постигне постоянна скорост, по-висока от скоростта на светлината, което означава, че никога не може да се движи по-бавно. Засега това е доста трудна задача. Но ето къде идва пътуването във времето: Ако можете да пътувате по-бързо от скоростта на светлината, хипотетично бихте могли да изпращате съобщения със скорости, надвишаващи времето, което означава, че можете да изпратите съобщение назад. Тогава това съобщение може да достигне до вас, преди дори да сте помислили да изпратите оригиналното съобщение. Това е малко умопомрачително. Както се посочва в историята на Discover, големият въпрос е дали компонентът за пътуване във времето на тахиона е просто недоказан или невъзможен. Не само трябва да разберем цялата главоблъсканица за по-бързата от скоростта на светлината частица, но другият малък факт, който прави това трънливо е, че нашата вселена не предлага начин за пътуване в друга посока освен в бъдещето… все още. Просто трябва да разберем и двата сценария, за да направим хипотетичния тахион не само по-бърз от скоростта на светлината, но и способен да пътува назад във времето. ...

Нищо, че е старо филмчето - пояснява почти всичко (не, че е вярно всичко казано в него) ...

По- младите може и да не знаят вица: Ако се прави герб на държава, какви ще са на: САЩ, СССР, БНБ? На САЩ - мушмула! (както си го разказал), СССР - амурче! - Може да сме голи, ама сме въоръжени, БНБ - хипопотам! - Може да сме до гуша в тинята, ама виж каква уста сме отворили! ...

И още подробности: https://truenorth.bg/pages-85-kak-izmerili-zemiata-

Малко мудничко, но пък съвсем ясно... за инженери: ...

Забравили са да кажат, че в ЧД няма вещество (спагети). Освен нова - известно е, че има хало-ореол от тъмната енергия, който като вакуумна основа влияе на скоростите на въртене на външните на галактиката звезди, а и като цяло - е вакуумна подложка за звездообразуване в галактиката... Има надежда ... Всичко започва да става ясно. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-dokazatelstva-che-chernite-dupki-sa-iztochnik-na-tamnata-ener_138610.html Първите доказателства, че черните дупки са източник на тъмната енергия Стрелец А*, свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика. Кредит: EVENT HORIZON TELESCOPE COLLABORATION Наблюденията на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките разкриват вероятен източник на тъмна енергия - "липсващите" 70% от Вселената. Измерванията от древни и спящи галактики показват, че черните дупки нарастват повече от очакваното, което съответства на явление, предсказано в теорията на Айнщайн за гравитацията. Резултатът потенциално означава, че не е необходимо да се добавя нищо ново към картината на Вселената, за да се обясни тъмната енергия: черните дупки в комбинация с гравитацията на Айнщайн са източникът. Заключението е направено от екип от 17 изследователи от девет държави, ръководен от Хавайския университет и включващ физици от Имперския колеж в Лондон и лабораторията "Ръдърфорд Епълтън" в Харуел, Великобритания (STFC RAL Space). Работата е публикувана в две статии в списанията The Astrophysical Journal и The Astrophysical Journal Letters. "Това е наистина изненадващ резултат. Започнахме да разглеждаме как черните дупки растат с течение на времето и може би сме намерили отговора на един от най-големите проблеми в космологията", заявява съавторът на изследването д-р Дейв Клемънс (Dave Clements) от катедрата по физика в Имперския колеж в Лондон. Съавторът на изследването д-р Крис Пиърсън (Chris Pearson), от лабораторията "Ръдърфорд Епълтън" в Харуел, Великобритания, отбелязва: "Ако теорията се потвърди, това ще доведе до революция в цялата космология, защото най-накрая имаме решение за произхода на тъмната енергия, която озадачава космолозите и физиците теоретици повече от 20 години. "Видео с обяснението на д-р Крис Пиърсън от RAL Space. Кредит: STFC RAL Space Гравитацията срещу тъмната енергия През 90-те години на миналия век беше открито, че разширяването на Вселената се ускорява - всичко се отдалечава от всичко останало с все по-бързи темпове. Това е трудно обяснимо - гравитационното привличане между всички обекти във Вселената би трябвало да забавя разширяването. За да се обясни това, се предлага хипотезата, че "тъмна енергия" е отговорна за раздалечаването на обектите, което е по-силно от гравитацията. Тя е свързано с една концепция, предложена от Айнщайн, но по-късно отхвърлена от него - "космологичната константа", която се противопоставя на гравитацията и предпазва Вселената от колапс. Тази концепция е възстановена с откриването на ускоряващото се разширяване на Вселената, като основният ѝ компонент е вид енергия, включена в самото пространство-време, наречена енергия на вакуума - вид фонова енергия, която съществува навсякъде в пространството и може да се разглежда и като виртуални частици (вакуумни флуктуации), които се създават и унищожават извън вакуума - на двойки квантови частица- античастица. Тази енергия раздува Вселената още повече, ускорявайки разширяването. Черните дупки обаче създават проблем - на тяхната изключително силна гравитация е трудно да се противостои, особено в центровете им, където всичко сякаш се разпада във феномен, наречен "сингулярност". Новият резултат показва, че черните дупки набират маса по начин, който съответства на това, че съдържат енергия на вакуума, което осигурява източник на тъмна енергия и премахва необходимостта от образуване на сингулярности в центъра им. NGC524: NGC 524 е лещовидна галактика в съзвездието Риби. Тя се намира на разстояние около 90 милиона светлинни години от Земята. Кредит: ESA/Hubble NGC 1316 (Fornax А) е лещовидна галактика на около 60 милиона светлинни години в съзвездието Пещ (Fornax). Кредит: NASA, ESA и The Hubble Heritage Team Растежът на черните дупки Заключението е направено чрез изследване на девет милиарда години еволюция на черните дупки. Черните дупки се образуват, когато масивните звезди достигнат края на своя живот. Когато се намират в центровете на галактиките, се наричат свръхмасивни черни дупки. Те съдържат в себе си милиони до милиарди пъти масата на нашето Слънце в сравнително малко пространство, като създават изключително силна гравитация. Крис Пиърсън и колегите му сравняват две групи галактики с черни дупки в центъра: млада, отдалечена група и по-близка, по-стара група, която е спряла да расте. Те изчисляват скоростта на растеж на галактиките и установяват, че масата им е нараснала от 7 до 20 пъти, което не може да се обясни с обичайните сливания или поглъщане на звезден материал. Измерване на силата на свързване k чрез сравняване на масите на черните дупки в 5 различни колекции от древни елиптични галактики с черните дупки в днешните елиптични галактики. Измерванията се групират около k = 3, което предполага, че черните дупки съдържат вакуумна енергия, вместо сингулярност. Кредит: Farrah, et al. 2023 [the ApJ Letter] Моделът, който Пиърсън и екипът му използват, включва интерпретация на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която черните дупки съдържат енергия на вакуума. "Когато пресметнахме, установихме, че тези черни дупки всъщност биха могли да обяснят цялата необходима за балансирането на Вселената тъмна енергия", подчертава Пиърсън. Космологична връзка Допълнителни измервания със сродни популации от галактики в различни моменти от еволюцията на Вселената показват добро съответствие между размера на Вселената и масата на черните дупки. Те показват, че измереното количество тъмна енергия във Вселената може да се обясни с вакуумната енергия на черните дупки. Това е първото наблюдателно доказателство, че черните дупки действително съдържат вакуумна енергия и че те са "свързани" с разширяването на Вселената, като увеличават масата си с разширяването на Вселената - явление, наречено "космологична връзка". Ако по-нататъшните наблюдения го потвърдят, космологичната връзка ще преосмисли разбирането ни за това какво е черна дупка. Черните дупки с ядра от тъмна енергия избягват нуждата от сингулярност Ако черните дупки наистина са източникът на тъмната енергия на Вселената и нейното разширяване, това би решило и друга нерешена космическа загадка: какво се случва в центъра на черните дупки, т.нар. сингулярности, където законите на физиката се нарушават. Черните дупки с ядра от тъмна енергия избягват нуждата от сингулярности, но няма лесен начин да се провери това. "Досега това бяха само теории. Сега имаме доказателства от наблюденията, които подкрепят наличието на черни дупки с ядра от тъмна енергия", добавя Пиърсън. Изследователите екстраполират от наблюдаваната от тях извадка на растежа на галактиките, използвайки приблизителните темпове на образуване на звезди, за да изчислят колко тъмна енергия би била произведена в мащаба на цялата Вселена. Те откриват, че тя би обяснила ускоряващото се разширяване на Вселената. Това обаче може да се окаже невярно Това обаче може да се окаже невярно, ако нашите оценки за скоростта на звездообразуване са погрешни. Освен това изследователите са оценили скоростта на растеж на черните дупки, като са сравнили много отдалечени, млади галактики с по-близки, стари галактики и са предположили, че така еволюират галактиките - но е възможно те да не нарастват по този начин. Обяснението може да бъде подкрепено с повече наблюдения на галактики, посочва Пиърсън, или чрез разглеждане на признаци в космическия микровълнов фон (CMB) - облак от радиация, създаден малко след първото формиране на Вселената. Ако идеята им е вярна, черните дупки биха повлияли на разширяването на Вселената и на CMB по различен начин, който би могъл да бъде открит. Повече доказателства могат да бъдат получени от измерването на скоростта на сливане на черните дупки, което също би било повлияно от тяхната тъмна енергия. Това е солидно и разумно обяснение на наблюденията, коментира Анди Тейлър (Andy Taylor) от Единбургския университет, Великобритания, но интерпретацията на теорията на относителността на Айнщайн, която тя използва за обяснение на растежа на черните дупки, не е достатъчно задълбочено проучена. "Това е хубава дискусия, но трябва да сме предпазливи, защото тя не е изградена върху утвърдени теоретични принципи, а върху по-спекулативни модели." Необходимо е да се съберат повече наблюдателни данни, преди да можем окончателно да кажем, че черните дупки са източникът на тъмната енергия, убеден е Тейлър. Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) - немски физик-теоретик, работила във Франкфуртския институт за напреднали изследвания, сега научен комуникатор - е много по-безмилостна в туитър в оценката си за това изследване: "Мисля, че това е изключително неправдоподобно." "На първо място, твърдението е веднага противоречиво, защото това, което имаме предвид под "тъмна енергия", се определя от наличието на определено уравнение на състоянието. Колекция от черни дупки не притежава правилното уравнение на състоянието, така че не може да бъде тъмна енергия." "...аргументът в статията основно се свежда до това да се каже: Имаме две неща, които не разбираме: (а) растежа на свръхмасивните черни дупки и (б) произхода на тъмната енергия. Предполагаме, че те са свързани и ако приемем, че са свързани, статистическата значимост е висока... предположението, че две неща са свързани, не показва, че те са свързани." "Но аз давам 99% шанс никога повече да не чуете за този предполагаем пробив", категорична е Сабине Хосенфелдер. Като че ли е рано да обявим загадката на тъмната енергия за разрешена. Справка: Duncan Farrah et al, A Preferential Growth Channel for Supermassive Black Holes in Elliptical Galaxies at z ≲ 2, The Astrophysical Journal (2023). DOI: 10.3847/1538-4357/acac2e The Astrophysical Journal Letters (2023). DOI: 10.3847/2041-8213/acb704. iopscience.iop.org/article/10. … 847/2041-8213/acb704 Източници: Scientists find first evidence that black holes are the source of dark energy Hayley Dunning, Imperial College London Dark energy may have been hiding in the cores of black holes all along, New Scientist ... ...

Майтапът си е майтап - тез дето "гледат" на конуси знаят: върхът им е мястото за "наблюдател". Долният конус е на събития от миналото... Горният конус е на събития ... внимание... "от бъдещето"?!? Лесно е наблюдател да е врачка, демек. Затови има и спорове, и объркване от рода на: нещата отпред не изглеждат като същите неща отзад..., което е тривиално. Има и друго интересно: как наблюдател като види събитие в горния конус - то преминава в миналото, щото всички фактически "видени събития", са в миналото му?! Пренасят се с информационната скорост на мозъка (идеална, от мозък боравещ с идеални, нереални образи) ...

Споменах, че ми предписваш твои тълкувания за хипотезата. Постната статия https://megavselena.bg/zhiveem-li-vav-vartyashta-se-vselena-ako-e-taka-bihme-mogli-da-patuvame-nazad-vav-vremeto/ - показва отношения между Гьодел и Айнщайн по определен въпрос - популярно. Преди това - беше загатнал, че има такива. Просто разширих твои показвания. Нищо общо няма с "квантов монизъм". (в хипотезата - зрънчевият модел на етер*-частица е дуалистично предвидена с променлив вектор момент на импулс, който в достижимото-макро се тълкува като полева форма на материя. В процес на самоорганизация до макро-обекти - цялата материя има дуалистичен произход, което е в синхрон с известното. Затова - по такъв въпрос - не споря от отдавна.) А от уикито - и ти си могъл да видиш отговорите, но ... давай да се "изпитваме", значи?!! И, по-добре е да сме здрави, докато сме живи! - съм казвал ... ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене "... Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата. ..." Може и да пиша глупости по твоя преценка, но не вярвам на глупостите с "четене на мисли от разстояние", демек, телепатия. ...

Няма смисъл да се дава определение на мисъл, щото е нещо субективно. Е, а датчиците не хващат ли ЕМИмпулси. Пак от големи възбудени участъци на мозъка, но са смесени от различни излъчватели и като краен резултат са в областта на ИЧ (моите етер*частици служат и за да има цял човек-мислещ, за изследване от цал човек... не толкова мислещ?!). (Лесно е да се разбере какво си мисли Иванчо, като гледа Марийка.). А тези "макро-участъци" не формират една мисъл, а докато "стяга ме шапката!"! Общи състояния на човек се "четат" и от психолози и дори могат да "вменят" една "безсмислена" мисъл в отговор на ситуация - на принцип условни рефлекси. цитирал съм цяла популярна статия: https://megavselena.bg/zashto-vse-poveche-fizici-mislyat-che-prostranstvoto-i-vremeto-sa-iljuzii/ Още: https://bg.wikipedia.org/wiki/Монизъм "...Научният и последователен материалистически монизъм е характерен за диалектическия материализъм, който изхожда от положението, че светът по природата си е материален, че всички явления в света представляват различни видове движеща се материя. В марксистката философия например материализмът се разпространява и върху обществените явления. Противоположност на монизма е дуализмът. ..." Следва се закон: Единство и борба на противоположности. (Показвал съм в хипотезата и дуализма: вълна-частица. В смисъл частици с вълнови свойства.)

Статията е за отношенията на Айнщайн и Гьодел... ...

https://megavselena.bg/zhiveem-li-vav-vartyashta-se-vselena-ako-e-taka-bihme-mogli-da-patuvame-nazad-vav-vremeto/ Живеем ли във въртяща се вселена? Ако е така, бихме могли да пътуваме назад във времето Знаем, че планетите се въртят, но какво да кажем за Вселената като цяло? Не, вселената не изглежда да се върти; ако беше така, пътуването във времето в миналото може да е възможно. Въпреки че хората през древността са твърдeли, че небесата се въртят около света, през 1949 г. математикът Курт Гьодел е първият, който предоставя съвременна формулировка на въртяща се вселена. Той използва езика на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн като начин да почете своя приятел и съсед в Принстън – самия Айнщайн. Но този процес на академично „почитане“ тръгва в различна посока, защото Гьодел използва примера на въртяща се вселена, за да покаже, че общата теория на относителността е непълна. Моделът на Гьодел за въртяща се вселена е доста изкуствен. Освен въртенето, неговата вселена съдържа само една съставка: отрицателна космологична константа, която устоява на центробежната сила на това въртене, за да поддържа вселената статична. Но изкуствената природа на тази вселена не притеснява Гьодел. Вместо това основната му гледна точка е, че общата теория на относителността изобщо допуска възможността за въртяща се вселена. И Гьодел използва своята въртяща се вселена, за да покаже, че общата теория на относителността позволява пътуване във времето в миналото, което трябва да бъде забранено. Да живееш във въртяща се вселена би било наистина странно. От една страна, всички наблюдатели биха се считали за център на въртене. Това означава, че ако сте паркирали някъде и сте сигурни, че сте абсолютно неподвижни, ще видите как вселената се върти около вас. Но ако вземете и се преместите някъде другаде, дори в далечна галактика, винаги ще виждате вселената да се върти около новата ви позиция. Това е невероятно трудно за визуализиране, но не е много по-различно от идеята, че в една разширяваща се вселена всички наблюдатели виждат себе си като център на разширяването. Колкото по-далеч се отдалечавате от който и да е наблюдател, толкова по-голяма е скоростта на въртене. И това не е просто въртене на неща, а въртене на самото пространство-време. Това означава, че светлината, която винаги е принудена да следва кривината на пространство-времето, прави някои странни пътувания. Лъч светлина, изпратен от наблюдател, ще се извие, когато бъде пометен нагоре във въртенето на пространство-времето. В някаква далечна точка въртенето ще бъде твърде голямо и светлината ще се обърне и ще се върне към наблюдателя. Това означава, че има ограничение докъде можете да видите в една въртяща се вселена и отвъд това всичко, което ще наблюдавате, са дублиращи се изображения на вашето собствено минало. Това странно поведение не се отнася само за светлината. Ако трябва да се качите в ракета и да полетите през въртяща се вселена, вие също ще бъдете хванати във въртенето. И поради това въртене движението ви ще се удвои обратно. Когато се върнете в началната си точка обаче, ще установите, че пристигате, преди да сте тръгнали. В известен смисъл една въртяща се вселена би била в състояние да завърти вашето бъдеще във вашето собствено минало, позволявайки ви да пътувате назад във времето. Това е основното възражение на Гьодел срещу общата теория на относителността. Тази теория, тъй като е нашето крайно разбиране за пространството и времето, не трябва да позволява пътуване назад във времето, защото пътуването във времето в миналото нарушава представите ни за причинно-следствена връзка и въвежда всякакви неприятни парадокси на пътуването във времето. Фактът, че относителността не прави автоматично пътуването във времето невъзможно, сигнализира на Гьодел, че теорията на Айнщайн е непълна. За щастие, не виждаме признаци, че живеем във въртяща се вселена. Ако космосът се въртеше, тогава светлината, идваща от противоположни посоки на небето, щеше да бъде червено изместена в една посока и да има еквивалентно количество синьо изместване в другата. Астрономите са приложили този тест при изследвания на далечни галактики и дори към космическия микровълнов фон, който е светлината, останала от времето, когато Космосът е бил само на 380 000 години. Заключението от тези тестове е, че ако Вселената се върти, тя го прави със скорост по-малка от 10^-17 градуса на век. Но възражението на Гьодел все още е в сила. От 1949 г. физиците са измислили други начини в общата теория на относителността, за да позволят пътуване назад във времето – червееви дупки, „уорп задвижване“ със скорост по-бърза от светлината (известно като задвижване на Алкубиер) и специални пътища около безкрайно дълги цилиндри. Но всички тези измислици разчитат на някаква екзотична физика, която нарушава нашето разбиране за това как работи Вселената, като материята с отрицателна маса. А въртящата се вселена на Гьодел е просто въпрос на наблюдателен тест, а не фундаментално прекъсване на известната физика. Можехме да се озовем във въртяща се вселена също толкова лесно, колкото и в разширяваща се. Няма нищо в познанията ни по физика, което да пречи на съществуването на този вид вселена, така че няма и нищо в познанията ни по физика, което да пречи на пътуването във времето назад. ...

Тунелирането може да се обясни достатъчно разбираемо с непрестанното образуване на обектите с мин. енерг. за образуване, в посока на подредена структура, както е по хипотезата. И показва, че е работеща на този етап - зависи от дължина на вълна, кратна на образуващите фотони. Зависи от околното ЕМПоле. Докато статуквото - не може да обясни тунелирането - няма причина-следствие. И, разбира се, това не е телепортация - нарочно разпадане на обект на едно място и образуването му на друго далечно място, точно копие на изначалния обект. Това, което се чете, не са мисли, а ЕМИмпулси - нямат връзка с мисленето, а с моментно възбудени участъци от мозъка. Става въпрос за четене на мисли от разстояние, а не да ти бръкнат в организъмчето с електроди, като "лечение на психика" в средновековието. Време във Вселената - бол. Всички събития са в миналото ни, доколкото можем да ги изследваме с информация от тях. Ако беше чел - в хипотезата обектите сърфират върху етер*частиците, т. е., те се образуват от подреждане на тяхна характеристика, непрестанно с огромна честота на образуване на вещево-подреденото (характеристика "маса"), над 10^(18)Hz, на слоеве, като за всеки следващ слой честотата му на образуване намалява. До достигане на "размер" от който могат да се отразят "видими" (технически) за нас фотони. Да, обектите на/от Вселената са "прожекция на лош" филм и не само в моята глава, ами и в твоята (и въобще, на чуждите на моята). Ама кучето и котката също "гледат", но не могат да навържат "кадрите" с логическа връзка и да си измислят математика на случките, ако не са обучавани на условни рефлекси (Павлов, примерно)... Иначе - само реагират на външни изменения... с психика, по наша оценка. Но - Ние от деца се обучаваме на условни, щото имаме от природата само два вродени рефлекса. Демек - информацията е важна част от ентропийните процеси, за нашето разбиране на еволюцията на неживо и живо в Природата. ...

(Добре, разбирам - не си запознат с подробности от хипотезата и си измисляш твои интерпретации за отхвърляне на етер-теории (съм отхвърлил известните класически представи за етер и затова имам етер*-частици). По повод фалсифицируемост сме писали доста отдавна (още от дир-а) и си спомням само, че следствия от дадена хипотеза е важно да са фалсифицируеми, а не цялостно обясняваща света хипотеза. При достигане на възможен Кръговрат на материята, както е по хипотезата: полева-->вещева-->полева-->вещева и т. н., не е нужно това да е проверимо, щото го има и на практика гама-лъчи предизвикват електрон-позитрон двойка и обратно. Също - в сегашната наука - можело да има телепортация на веществен обект. Хипотезата казва? - не не може. Значи - това е проверимо следствие. Също и с телепатия - хипотезата казва? - не, не могат да се четат мисли. Това е проверимо следствие... и т. н. ... ЗабравИ и за антропния принцип - отдавна съм го отхвърлил с хипотезата - има самоорганизация, саморазвитие, в цялостен Кръговрат - еволюция+ОВ.) Ех, хайде сега пък и ти! Разгледай малко по-прецизно цитираната ти статия и сам си установи, че не е само един съществен елемент във филисофската постановка на "квантовия монизъм". Важната думичка при мен е "съществен" скрит параметър Преди време "изредих" доста други, които по принцип са известни, но не са разкрити по същност. ...

Да си припомним: Философската подкрепа за справедливостта на постулатите на СТО: https://www.youtube.com/watch?v=U9-2r7dnKiU ...

Май времето не спира, ами преминава в тахиони - нов математически модел, който да не противоречи на СТО и ОТО, и Стандартен модел - така твърдят авторите. Според мен - директно влизат в окултното, където обяснението с "Бог прави каквото си иска..." и без това - не бихме прозряли неговите намерения. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Revoliutciia-vav-fizikata-Tri-izmereniia-na-vremeto-edno-izmerenie-n_27749.html Революция във физиката: Три измерения на времето, едно измерение на пространството Изследователите се надяват, че техните открития ще допринесат за по-доброто разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата Хигс и други частици от Стандартния модел, особено в ранната Вселена. Кредит: Pixabay „Нищо не е по-бързо от светлината“, това е строг физичен закон, на който се подчиняват всички правила на съвременната физика и представлява същността на „Специалната теория на относителността“ на Айнщайн. Но изследователи от Варшавския и Оксфордския университет отворят нови граници в теорията на относителността, за да достигнат до правила, които не противоречат на текущата физика, и също така проправят пътя за нови физически теории. Тяхното изследване е публикувано в Journal of Classical and Quantum Gravity. Как би изглеждал нашият свят за наблюдатели, които се движат по-бързо от светлината във вакуум? Такава картина би се различавала ясно от това, което срещаме всеки ден. "Би трябвало да очакваме да видим не само явления, които се случват спонтанно, без детерминистична (определена) причина, но и частици, които се движат едновременно по множество траектории", твърдят теоретиците от университетите във Варшава и Оксфорд. Също така самото понятие за време ще бъде напълно променено - свръхсветлинният свят ще трябва да се характеризира с три времеви измерения и едно пространствено измерение и може да се опише на познатия език на теорията на полето. Оказва се, че наличието на такива свръхсветлинни наблюдатели не води до нещо логически несъвместимо, нещо повече, напълно възможно е свръхсветлинните обекти наистина да съществуват. В началото на 20-и век Алберт Айнщайн напълно променя начина, по който възприемаме времето и пространството. Триизмерното пространство придоби четвърто измерение - време, а концепциите за време и пространство, досега разделени, започват да се третират като едно цяло. "В Специалната теория на относителността, формулирана през 1905 г. от Алберт Айнщайн, времето и пространството се различават само по знака в някои от уравненията - обяснява професор Анджей Драган (Andrzej Dragan), физик от Физическия факултет на Варшавския университет и Центъра за квантови технологии на Националния университет на Сингапур. Айнщайн обосновава своята Специална теория на относителността на две предположения - принципа на относителността на Галилей и постоянството на скоростта на светлината. Както твърди Анджей Драган, от решаващо значение е първият принцип, който предполага, че във всяка инерциална система законите на физиката са еднакви и всички инерциални наблюдатели са равни. Обикновено този принцип се прилага за наблюдатели, които се движат един спрямо друг със скорост, по-малка от скоростта на светлината (c). Няма обаче фундаментална причина, поради която наблюдателите, движещи се спрямо описаните физични системи със скорости, по-големи от скоростта на светлината, да не са подвластни на него, твърди Драган. Какво се случва, когато приемем - поне теоретично - че светът би могъл да се наблюдава от свръхсветлинни отправни рамки? Съществува вероятност това да позволи включването на основните принципи на квантовата механика в Специалната теория на относителността. Тази революционна хипотеза на професор Анджей Драган и професор Артур Екерт (Artur Ekert) от Оксфордския университет, е представена за първи път в статията "Квантовият принцип на относителността", публикувана преди две години в New Journal of Physics. Там те разглеждат опростения случай на двете семейства наблюдатели в пространство-време, състоящо се от две измерения: едно пространствено и едно времево измерение. В най-новата си публикация "Относителност на свръхсветлинни наблюдатели в 1 + 3 пространство-време" група от 5 физици отива още по-далеч - представя заключения за пълно четириизмерно пространство-време. Авторите изхождат от концепцията за пространство-време, съответстваща на нашата физическа реалност: с три пространствени измерения и едно измерение на времето. От гледна точка на свръхсветлинния наблюдател обаче само едно измерение на този свят запазва пространствен характер - това, по което могат да се движат частиците. "Другите три измерения са измерения на времето", обяснява професор Анджей Драган. "От гледна точка на такъв наблюдател частицата "остарява" независимо във всяко от трите времеви измерения. Но от нашата гледна точка - за които има горна граница на сткоростта на светлината - това изглежда като едновременно движение във всички посоки на пространството, т.е. разпространение на квантовомеханична сферична вълна, свързана с частица", коментира професор Кшищоф Туржински (Krzysztof Turzyński), съавтор на статията. Това, както обяснява професор Анджей Драган, е в съответствие с принципа на Хюйгенс, формулиран още през XVIII век, според който всяка точка, достигната от вълна, става източник на нова сферична вълна. Първоначално този принцип се е прилагал само за светлинната вълна, но квантовата механика го разширява до всички други форми на материята. Както доказват авторите на публикацията, включването на свръхсветлинни наблюдатели в описанието изисква създаването на нова дефиниция на скоростта и кинематиката. - Тази нова дефиниция запазва постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум дори за свръхсветлинни наблюдатели - доказват авторите на статията. "Следователно нашата разширена Специална теория на относителността не изглежда като особено екстравагантна идея", добавя Драган. Как се променя описанието на света, в който въвеждаме свръхсветлинни наблюдатели? След като вземем предвид свръхсветлинните решения, светът става недетерминистичен, частиците - вместо по една - започват да се движат по много траектории едновременно, в съответствие с квантовия принцип на суперпозицията. "За свръхсветлинния наблюдател класическата Нютонова точкова частица престава да има смисъл и полето се превръща в единствената величина, която може да се използва за описание на физическия свят", отбелязва Анджей Драган. "Доскоро се смяташе, че постулатите, залегнали в основата на квантовата теория, са фундаментални и не могат да бъдат изведени от нищо по-основно. В тази работа показахме, че обосновката на квантовата теория с помощта на разширената теория на относителността, може по естествен начин да се обобщи за 1 + 3 пространство-време и такова разширение води до заключения, постулирани от квантовата теория на полето" - пишат авторите на публикацията. Всички частици, следователно, изглежда имат необикновени - квантови! - свойства в разширената специална теория на относителността. Работи ли обратното? Можем ли да открием частици, които са нормални за свръхсветлинните наблюдатели, т.е. частици, движещи се спрямо нас със свръхсветлинна скорост? "Не е толкова просто", отговаря професор Кшищоф Туржински. "Самото експериментално откриване на нова фундаментална частица е подвиг, достоен за Нобелова награда и осъществим в голям изследователски екип, използващ най-новите експериментални техники. Ние обаче се надяваме да приложим резултатите си за по-добро разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, особено в ранната Вселена." Анджей Драган добавя, че решаващата съставка на всеки механизъм за спонтанно нарушаване на симетрията е тахионно поле. Изглежда, че свръхсветлинните явления могат да играят ключова роля в механизма на Хигс. Справка: “Relativity of superluminal observers in 1 + 3 spacetime” by Andrzej Dragan, Kacper Dębski, Szymon Charzyński, Krzysztof Turzyński and Artur Ekert, 30 December 2022, Classical and Quantum Gravity. DOI: 10.1088/1361-6382/acad60 Източник: A Revolutionary New Physics Hypothesis: Three Time Dimensions, One Space Dimension, University Of Warsaw Тахионите До 60-те години на ХХ в. се е смятало за безсмислено да се обсъжда движение със свръхсветлинна скорост. Но във физиката няма "свещени крави" и един индийски учен, Джордж Сударшан (George Sudarshan) за първи път предположил възможността за съществуването на тахионите - частици, движещи се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината и доказал, че това не противоречи на теорията на относителността. Невъзможно е да се забави тахион до скоростта на светлината Един лесен начин да се изведе тахиона от формулите на специалната теории на относителността е да се положи масата като имагинерна величина ( m = i.m0 или m2 < 0 ) във формулата за енергията, която за да бъде реална е необходимо v > c, т.е. получаваме тахион, частица, движеща се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/formula-Energia.png http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/tahion.png При забавяне на такава частица, се увеличава енергията й, а ако се забави до скоростта на светлината, енергията й ще се увеличава безкрайно. Това означава, че е невъзможно да се забави тахиона до скоростта на светлината, както е невъзможно обикновена масивна частица да достигне скоростта на светлината. Свръхсветлинните частици притежават много непривични за нас свойства. За нас е естествено една частица ако губи енергия да забави движението си. При тахионите е обратното: губейки енергия, той се ускорява. Когато скоростта на тахиона стане значително по-голяма от скоростта на светлината, при v → ∞, енергията му може да стане нула, E = 0, но импулсът ще остане краен .и различен от нула: p → m0c. Може да се каже, че тахионът с безкрайно голяма скорост може да се намери във всяка точка от траекторията му, аналогично на това, както във квантовата механика частица с нулева скорост може да се намери във всяка пространствена точка x. ...

Малко по-добро обяснение на "заряди" от училищното: ... ...