Малоум 2

Това, разбира се не е вярно; не всичко е относително. Силата в ускоряващи се системи е абсолютна - колкото я измерваш, толкова е. ... Останалото са инсинуации на "тая тема", всичко е ... ама не е!- затова е излишно да се дискутира. Не всичко е относително - пространство-времето е абсолютно, също. Има си инвариант, който е един и същ, независимо от системата от която го "гледаш".

Благодаря, нямам такива амбиции. Старая се на мен да ми е ясно, че е възможно обяснението ... Да, ако разглеждаме затворена система от много взаимодействащи тела - ентропията нараства. Но се оказва, от една затворена с-ма до друга такава - трябва време на сигнала, създаващ хаос- поради крайната скорост на пренос на ФИЗИЧЕСКО инфо - това, дето се пренася посредством физическите полета (съответно - фотоните им). Това е достатъчно да предопредели стрела на времето в една обща хронология на събитията, на множество затворени пространства. При това, не забравяме действието на втория принцип на термодинамиката - топлината "върви" само от топло към студено тяло, самоволно (без външна принуда)- но, пак й трябва време, доколкото и тя се пренася с физически полета. И затова привидното равновесие което евентуално може да настъпи между различни затворени пространства е ВИНАГИ ДИНАМИЧНО ... не е замръзнало, статично и непроменимо - от там, от тая област, е възможно да "излитат" фотони, които да напуснат мястото на събитията и да променят статута на равновесие; напусналите пък отиват да създават хаос другаде, но ...пак, им трябва време и т.н. Ако не съществуваше ОВ, всичко щеше да е разпиляно от хаоса. Да, обаче, ОВ с действието на физическите закони прави самоорганизацията и саморазвитието на структурите до по-големи, окрупнени обекти ... докато външните (падащите от някакъв хаос) полета не попречат на устойчивостта на образуванията - следва разпад и т.н. -взаимодействия които на ДРУГО място правят възможно равновесие и т.н. - всичко тече и се променя. В един вечен Кръговрат. Демек: Вечно движение ИМА. Вечен двигател - НЯМА. Което си е известно, де. ... Всички сили увеличават ентропията , но на РАЗЛИЧНИ места. На едно място я намаляват - нищо, че на друго (в по-общата област) тя се увеличава. Това "пречи" на ентропията да направи "топлинната смърт" на Вселената, защото поражда динамика във взаимодействията, за тези различни места. "Умира" не Вселената, а това, което се е разпаднало, изгубило устойчивост на структурата си заради атаката на фотоните на външните полета. (В хипотезата ми - всички взаимодействия се дължат на едно поле - ЕМП) ...

Здрасти, Шпага! Струва ми се, че успях накратко да обясня някои от чуденките (в друга, съседна тема, в оговор на въпроси-предположения, че е възможно светлината да не се движи по "прави" линии) Копирам го: Точно така - светлината следва кривината на пространството (структурата на физвакуума определя тая кривина). Движи се по геодезичната линия. Още по-интересното е, че и телата при свободното си движение следват и те геодезичната линия (инерциално движение). Затова в ИС винаги се измерва С=конст - и още, понеже самите тела са "затворена около собствен център" светлина (вж хипотезата ми), та и техните параметри (форма, дължина) зависят от тази структура на физвакуума (от подложката върху която стават събитията). Тези две неща: предопределеност на геометрия на телата от ЕМП и движението им по геодезичната линия, точно съвпадат с теорията на относителността: променя се тик-такането на вещевите, като честота на образуване , а и размерът им (времето и дължините се променят, стават ОТНОСИТЕЛНИ) Понеже си "по-навътре" в работната ми хипотеза, се надявам да разбереш защо го казвам това. Пък и Петков "да види", що нещата са може да са относителни, когато "сложим" етер (физвакуум) за примамка. Демек, физвакуумът не пречи на СТО да е вярна в областта на действието си, определена от постулатите на Гурото. ...

Ами ако е огънато пространството? Така се приказва на инат. Или, може би си имаш дефиниция за "пространство", та не възприемаш тая, която аз ползвам. Добре. Нека да я видим и тогава ще дискутираме. Ако си забелязал - принципно съм показал в хипотезата ми какво е пространство, какво е време, какво е маса, какво е заряд, какво е спин, какво е фотон, какви са вълните, какво е сила, какво е структуриране на пространство и т.н. И всички видове взаимодействия показах как стават. И ново - Пето взаимодействие показах, което пък - изцяло допълва и начина на съществуването на живата Природа. Разказах ви какво е материя, какво е енергия. Как става "инерция", как количествените натрупвания водят до скок в качествени изменения и т.н. Цялостна философия се оформя, заедно с обяснението на съзнанието, интуицията, и т.н... Показах как се вписват сега известните факти към работната ми хипотеза и още ... много. Ако не е ясно - може да се пита (не за всички е известна проблематиката на съвременната физика). не си чел какво казвам в хипотезата ама :" От каде си сигурен че трябва да се описва като огъването на пространството?" - питаш... Ми, чети ... нали затова съм го писал...

Точно така - светлината следва кривината на пространството (структурата на физвакуума определя тая кривина). Движи се по геодезичната линия. Още по-интересното е, че и телата при свободното си движение следват и те геодезичната линия (инерциално движение). Затова в ИС винаги се измерва С=конст - и още, понеже самите тела са "затворена около собствен център" светлина (вж хипотезата ми), та и техните параметри (форма, дължина) зависят от тази структура на физвакуума (от подложката върху която стават събитията). Тези две неща: предопределеност на геометрия на телата от ЕМП и движението им по геодезичната линия, точно съвпадат с теорията на относителността: променя се тик-такането на вещевите, като честота на образуване , а и размерът им (времето и дължините се променят, стават ОТНОСИТЕЛНИ)

Здрасти, Шпага! Ако под подвижни тела се разбира, че и те са ИС, да - за тях също С=конст (това ще измерват наблюдатели, свързани с тях, а не - че тази константа ще е една и съща. Всъщност, измерват Ссреда в собствената си ИС). Но, ако се движат с ускорение спрямо наша ИС - не, не е константа (ускоряващите се наблюдатели няма как да измерят постоянна скорост на С, щото по време на действие на силите са деформирани и резултатите ще са променливи в различните фази на тези деформации). (Това дълго време Петков не можа да го разбере и непрекъснато апелира, че за всички "движещи се" тела спрямо ИС, трябвало С да е = на константа. Още от дискусиите в дира.) ...

Ами ...решил си да ни изпитваш, ама щеше да е хубаво, ако знаеше правилния отговор... Щом е нехомогенно гравиполе, се променя честотата, ако си наблюдател върху тялото към което пада лъчът. Ако си страничен наблюдател, лъчът се движи по крива, ако МИСЛЕНО можеш да го проследиш по траектория – само не казвай, че тялото не се върти – няма таково. Или, че можеш да "вържеш" КС към светлината. Не разбрах, какво те притеснява - всичките отговори са верни за случаите си! Ами сега? А -а-а. Видях - за съвест ставало въпрос, не, че ни изпитваш (релативисти, анти-такива - все тая)... Най-съвестни се оказаха тез, дето употребиха Айнщайн в Хирошима и Нагазаки. Съвестта ходи по гората, не по хората. Само да ти припомня, че такива задачки!? – са некоректни, след като не са упоменати условията на измерване. И, че скоростта на светлината не зависи от движенията на източника и е конст само за инерциален наблюдател, в собствената му ИС; за останалите - въпрос на измервания за всеки конкретен случай. ...

Здрасти, Петков! Давам ти пример (като за ученичка), за да схванеш, че "имплицитностите" не вървят, след като имаш факти. Ти какво си мислиш и си представяш или доизкусуряваш е твой проблем, а не на Гурото. И, когато ти показвам това - не прехвърляй от болната глава на здравата, демек, че аз не съм схващал "тънките" мисли (имплицитности) на Петков, а ... и т.н. - не мож се оттърва от извинение към Гурото, че не му знаеш постулатите пък си тръгнал да го критикуваш! Тъй и не можа да разграничиш постулат от следствие ... язък за философското ти мислене! Ето, пак да ти припомня какво съм писал: Това, че ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО всеки наблюдател неподвижен в своята ИС измерва С=конст (този наблюдател не е Свети дух, не знам дали ме разбираш, че си в грешка, от отдавна?! ), съвсем не означава, че може ей така, по "имплицитност" да се приеме, че С=конст за ВСЯКА ИС. Това, трябва да се докаже! И, понеже е НЕДОКАЗУЕМО, се приема за СЛЕДСТВИЕ от постулат две: Скоростта на светлината не зависи от движенията на източника й! В този постулат, не присъства някакъв "подвижен-неподвижен" наблюдател! както си мислиш ти. И това ти е грешката в неразбирането на СТО. ЗАТОВА Е ПОСТУЛАТ!!! Приема се на доверие (няма наблюдатели, не е възможно да ги има), а защо е верен (вече ) - други хипотези показват такава възможност. Ти си се зомбирал от СЛЕДСТВИЕ, което се мъчиш да го изкараш като грешка на Гурото, ама ... както вече съм показвал (другаде) това обобщение е без значение за правилността на СТО. Не можа да изгрееш със СВЕТИ ДУХ - просто се вижда, че имаш тотално неразбиране за това, как се мери скорост на нещо, калкото и линкове да даваш, ужким, че ти е ясно. Имаш проблясъци?, ама КОЙ ти каза, (кажи му да ти върне парите за съвета), че наблюдателят бил подвижен в тая ИС, когато се говори въобще за ИС? ВИНАГИ наблюдателят е неподвижен спрямо собствената си ИС! Това - никъде не е било отменяно, освен, в твоите "догатки", че ако се движел друго щяло да бъде! То, това другото - трябва да се доказва! И там се оплиташ яко. Щото, хем го правиш подвижен, хем не гледаш от НЕГОВА гледна точка?!, ами пак - по старому я караш - можел бил да не вижда С=конст и разни други предположения "ала Петков"! Не напразно ти споменавам, че във втория постулат НЯМА МЯСТО за наблюдател! Наблюдателят е тотално откъснат от постулата! За да го "вкараш" в действие заедно с постулата, трябва да споменеш УСЛОВИЯТА, при които го поставяш тоя наблюдател - елементарно е! Как не го схващаш? - не знам. При това - трябва да се доказват неговите виждания - с измервания и ФАКТИ. И - не можеш да избегнеш факта, че от гледна точка на тоя наблюдател, който си е в собствената си ИС, значи - неподвижен спрямо нея - пак С=конст - може да е друга "конст" (предположение), но е пак ... постоянна величина. Спрямо него не се променя. ... Не аз - ти не го разбираш, че не е по имплицитност:"...имплицитно твърдението че за да се изпълни това требе скороста на светлината спрямо неподвижната ИС да не зависи от скороста на источника и наблюдателя спрямо тая неподвижна ИС..", а е ФАКТ - за наблюдателя! Тоест - измерва я тая скорост. Сега - ти се понапъни, за да разбереш, защо е важно това, а не ... имплицитностите на Петков! ...

Здрасти, Петков! Ако си навън и вали дъжд, можеш да твърдиш, че има облаци! Ако има облаци - не можеш да твърдиш, че ще вали дъжд - т.е., обратното не е вярно! Затова, забрави за "имплицитностите". Не може с предположения за неверност да ... доказваш неверност ?! Не ти е вярно предположението, затова се оплиташ. Това, че ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО всеки наблюдател неподвижен в своята ИС измерва С=конст (този наблюдател не е Свети дух, не знам дали ме разбираш, че си в грешка, от отдавна?! ), съвсем не означава, че може ей така, по "имплицитност" да се приеме, че С=конст за ВСЯКА ИС. Това, трябва да се докаже! И, понеже е НЕДОКАЗУЕМО, се приема за СЛЕДСТВИЕ от постулат две: Скоростта на светлината не зависи от движенията на източника й! В този постулат, не присъства някакъв "подвижен-неподвижен" наблюдател! както си мислиш ти. И това ти е грешката в неразбирането на СТО. ЗАТОВА Е ПОСТУЛАТ!!! Приема се на доверие (няма наблюдатели, не е възможно да ги има), а защо е верен (вече ) - други хипотези показват такава възможност. Ти си се зомбирал от СЛЕДСТВИЕ, което се мъчиш да го изкараш като грешка на Гурото, ама ... както вече съм показвал (другаде) това обобщение е без значение за правилността на СТО. Наистина е важно какво се измерва, а не какво би било, ако не е така. По-важното е: Защо все това се измерва (ФАКТ), след като знаем, че различните ИС се движат с различна скорост спрямо ефира (физвакуума), т.е., спрямо средата на разпространение на светлината. ...

Ето малко от философски речник ИСТИНА Вярно, правилно отражение на действителността, което в последна сметка се проверява чрез критерия на практиката. Характеристиката истинност се отнася именно до мислите, а не до самите неща и средства за езиковото им изразяване... -нови диалектически аспекти на изучаването й: Обективна истина; абсолютна и относителна истина; конкретност на истината; критерий на истината. ...

Здрасти, Петков! От отдавна са известни методите за определяне на скоростта на светлината. Светлина И както може би забелязваш? (щото вече взе да ме съмняваш?!!)- няма ... Свети дух! Тю-тю-ту-у-у-у!.. няма го. ...

Здрасти, Петков! Моята поза може и да изглежда героична, ама ... в твоите очи. Пък то, положението е елементарно! Няма имплицитности тука: Постулатът казва за източника! А за наблюдателя в ИС - това е ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ФАКТ.(С=конст) Набий си го в главата и ... по-малко ще грешиш. Ясно е, че заблудите не са при мен ... ...

Известен е примерът с хлебарка: Поставяме хлебарка на плота на масичка, плясваме с ръце и ... тя бяга. Хващаме хлебарката, откъсваме краката й и пак я поставяме на плота на масичката; плясваме с ръце и ... тя не бяга! Освен всички "очевадни" за Пенчо изводи има и един такъв: абсурдната ad hoc хипотеза- Хлебарката чува с краката си! Пенчо струва ми се би казал, че това е ... смешно, най-малкото, като извод. Да, ама по-нататъшните изследвания са показали, че хлебарката наистина "чува" с краката си! Хваща вибрациите на въздуха с ресничките по краката си. Във всеки експеримент има и много "полуистини" като възможни изводи. Важно е от тях да се изведе правилната, а не грешната позиция. Та, при ММ - ако наблюдател и интерферометър се движат с една и съща скорост (което е възможен изход - етерът напълно се увлича от движещите се тела), то - си остава същото - дължините се скъсяват по посоката на скорост и Леренц и Фитцджералд са се справили чудесно. Айнщайн по-късно е обобщил, че това правило - важи за всички ИС, а не само за този "частен" случай. Напълно правилна позиция на Айнщайн, ако се разбере, че физвакуумът е неподвижен и няма МЕХАНИЧНИ свойства.(За тогавашното мислене - етерът се е считал неподвижен (и Айнщайн го е предполагал) спрямо движещите се тела, но не са могли да се оттърват от механическите зависимости - защото, не са знаели какво е "маса" на телата и кое "прави" размерите им) ...

Още малко ... и уцелваш! Истината е КОНКРЕТНА. Абсолютна истина - няма. Все едно да се търси нещо непроменимо ... ама "Панта рей!"- са казали древните. Това, дето е в главите ни "става" истина, когато се съпостави с действителността. Да, ама наука за действителността (т.н. природни науки) е физиката. А там е доказана дуалистичната страна на Природата. Що да се отличаваме от нея?.. може би, затова си имаме "едно на ум" - винаги. (някой беше писал задачката: 2+2=5 за адвокатите (доказващи конкретна истина) - щото, винаги си имали и едно на ум)

Неизвестни за нас (изследовател) причини! Та, възможно ли е въобще, да станат известни всички причини? Понятието за ентропия е тотално свързано с количество топлина, а тя - е параметър на МНОГО-частична система; за една-две частици - не важи като теория. От само себе си произтече (в хипотезата ми), че само при Вселенски Кръговрат на повтаряне на събития, всичко си идва на мястото... (в смисъл: известно ми е вече, защо не е възможна "топлинната смърт" на Вселената по Клаузиус - веднъж възникнало "движение" върху подложката на физвакуума, не може да бъде "спряно"- обратната връзка (ОВ) действа със закъснение -заради ограничения по скорост пренос на инфо, а това е ново движение и т.н.) Това, което "виждаме" като увеличаване на ентропия е само локален процес, при някакво затворено пространство с идеята, че излизащото от него МИГНОВЕНО въвежда хаос в по-общото; да, ама ново подреждане може да се "затваря" на различни места извън затвореното, заради забава в ОВ му се казва: "Чакай малко!, няма инфо, че ще стане хаос!" Та, заради крайната скорост на ОВ, подрежданията във Вселенски мащаби следват хронология със стрела на времето. И още: не всички сили увеличават ентропията; например еластичните сили "се хранят" с ентропия. (Ако за извеснто време се запази "обтегнато състояние" от външна сила на макромолекула - тя е отдала енергия и тая енергия е напуснала мястото; При отпадане на външната сила, макромолекулата "взема" от фона енергия и глобулира (отвсякъде я блъскат фотони на фона и затова по-нискоенергетичното й състояние е глобула. Тоест гълта от фона- това е "хитростта" на живота, на по-високо организираната материя - накрая, при Човека, създаването на хаос е само в главата му , тоест - премнава в нематериално, в ИДЕАЛНО състояние. И, това е неговото инфо - знания, за които се пита губят ли се или ... да!) ...

Опитът ММ се поставя, за да се определи скоростта на телата спрямо етера. Очаква се с`=с+v. Да, ама йок, както се казва на развален английски - резултатът от този опит е, че ... v, го няма. Извод: Етерът напълно се увлича от движещите се тела. Това е в противоречие с предишните опити за доказване на абсолютно движение (Нютоновите изцепки) - този от Аберация (с извод: етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) на светлината и опитът на Физо с тръбите с вода (с извод: етерът частично се увлича от движещите се тела). Физиците, гледайки се смутено, си казвали: Що ни е етер, когато си имаме Максуел? И ... заедно с мръсната вода, изхвърлили и бебето!.. Известно е, че Айнщайн неохотно се е "съгласил" ... да няма Голяма нужда от етер (за електромагнитните явления и за СТО), ама за гравитационното взаимодействие ... викал, ми трябва! Ха сега, де! Е, дойде ред да го има ... физическият вакуум, който може непротиворечиво да замени предишния етер. И ... готово. Примири се всичко. ...

Здрасти! Тук има нещо?! Ентропията, като мярка за хаотичност може ... само това да е. Тя може да расте при взаимодействия, но може и да намалява при разпади. В биологичните системи в процес на "хранене" - точно това става - готови вече връзки в храната между химелементи (подредености) се разпадат, фотоните за връзка се използват от организъмчето, за да си подредят нещата на други места - общото: ентропията на системата, намалява; - отделя се топлина и глобално: ентропията не се увеличава, въпреки наличието на обменни процеси! Затова и знанията на физиката не стигат, за да се обясни Света. Вече някъде писах за "парадокса на гумата" (макромолекулите, изградени на основата на химелемента въглерод)- тя "прави" точно обратното, на поведението на "твърдите" тела - може да поглъща топлина, като променя формата си - става по-компактна - "храни се с отрицателна ентропия". Ентропията (S)е пропорционална на информацията (в двоичен вид). Ентропията се различава от информацията (J)само с множителя k.lg2, където k е константата на Болцман. J = log2.P ........ където, логаритъмът е при основа две; S = k.lnP, където: S - е енропията P - броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. Информацията (физическата информация, която е отговорна за взаимодействията) се съдържа в "пълнежа" на фотоните (те именно се поглъщат и/или излъчват при физическите взаимодействия, а не вълните) - модулирана и носеща съставка (вж - хипотезата ми, показваща видовете фотони - на вакуума, на връзките, лабораторните и т.н.) ... И въпреки всичко, ентропията "предопределя" стрела на времето, защото след взаимодействия, част от фотоните "отлитат" от мястото на събитието и не се връщат там, а създават хаос в околното пространство. Тоест, "лентата на филма", самоволно, върви само напред във времето - САМА, не може да се връща назад... Ако на едно място взаимодействието руши връзки, на друго ги създава и само Вселенския кръговрат, реализиращ се върху подложката на физическия вакуум (протяжността на пространството е върху физвакуум - полева форма на материята и се структурира, т.е. има "кривини" на пространството- крива подложка, върху която могат да стават събития и те зависят от тая кривина), - показва, че има повторения на събития, но на различно място от първоначалото. ..

Здрасти, Петков! Не, не лъжеш - ти просто не знаеш втория постулат, какво казва. И си фантазираш, по измислени от теб ... някакви следствия. Да, ама за измисляне се иска логика , а не "петковизъм!" Скоростта на светлината не зависи от движенията на източника. И ... толкоз. Къде намесваш и ... някакъв наблюдател! За да намесиш наблюдател, трябва да го турнеш мислено при подходащи условия и ... ако можеш, да анализираш: " ... при тези и тези условия, наблюдател ще "вижда" ... еди кво си!" В интерес на твоята хипотеза, ако си измислил нещо - ми покажи го, ако можеш- докажи го или дай пример за разсъждаване и т.н. Но да изтърсиш готово от теб неправилно заключение от половинчато разбиране на пастулати и да го твърдиш с упорство ... е, вече не минава номерът! Както казва и Шпага - лъжеш себе си, ... с упорство, бих добавил. ...

Общо взето, описах примерчето с влака, момичето и момчето на перона- при две едновременно случващи се събития -светкавици. Ако си ме чел в по-късен постинг, тогава, пуснах жокер за Петков, за да си разбере неправилното мислене с пренасяне на средата на разпространение на светлинните вълни (физвакуума).Той си мисли, че вакуума се движи с телата, като всяко тяло си движи неговия вакуум (сподвижни вакууми ги нарича) 1.Когато правим измервания за "въздушната среда" (и разпространяваща се вълна в нея, "гледаме" със звук), която среда се движи заедно с влака - гърмът от двете светкавици се чува ЕДНОВРЕМЕННО и от момчето и от момичето (макар и по различно време за всеки от тях, по собствените им часовници)- защото: скоростта на звука е една и съща в в тази среда, а средата е условно неподвижна спрямо наблюдателите - те се намират еквидистантно на събитията. 2. Когато правим измервания за физвакуум - неподвижна среда за разпространение на светлинните вълни - гледаме със светлина, то: момчето вижда светлината от светкавиците като две едновременни събития. Момичето - първо вижда светлината от предната страна ва влака (средата на разпространение не се движи с влака), а след това - светлината откъм задната страна на влака. Тоест - момичето вижда същите две събития като неедновременно случващи се. Просто, това са наблюденията на наблюдателите в тоя опит. За някои е по-лесно да разберат "разликата", когато мислено - се поставят (наредят) множество часовници на перона по протежение на целия перон: - те имат общо време (в една неподвижна ИС са) и показват (условно) синхронно с часовници, които пък са наредени (поставени) във влака, по протежението му - те също имат общо време защото са неподвижни спрямо влака. Но, когато момчето "засече" момент на случване на двете събития едновременно за перона, то по часовниците на влака, все още не са се "случили" тези СЪЩИТЕ събития едновременно - ма-а-алко по-късно, със закъснение, става това случване! - извод: на движещият се влак времето за същото случване на събитията "тече" по-бавно. Затова се въвежда и собствено време на всяка ИС. Ако не бяха еднакви изходните условия за еквидистантност на наблюдателите от събитията - извод не може да се направи еднозначно. Затова и Айнщайн много прецизно определя "синхронизацията" на часовниците, а и използва "светлинни" часовници. Има и "физически" отенък (реалност): Ако всеки от наредените часовници е "бомбичка" и се вкл само при едновременно пристигане на светлина от два равноотдалечени източника на светлина, то: тази на перона ще избухне в средата на перона, а тая във влака- не в средата (в центъра) на влака! Значи: един път времето се забавя, а втори път - разстоянията се променят?!- по посока на движение на влака се "удължават"- това води до мисълта, че и пространството и времето са относителни. Но има една възможност (с четиримерното пространство на Минковски, което беше харесал в друга тема, май) - ако се обединят в пространство-време, то -съществува инвариантна величина: квадрата на "Интервал между две събития"- която остава неизменна при пренос на КС от една в друга ОС (отправна система) - сещаш се - писах формулка за него "интервал" Сега, сам си отговори на въпроса - реално ли е забавянето на времето САМО заради относителна скорост на ИС. ...

Здрасти! Точно така е, но "относителността" не е от различен "път" на фотона. Относителността на времето зависи единствено от относителната скорост на двете системи. Това е и по Айнщайн ( с предварително синхронизирани часовници в двете ИС). Затова, това "време" не може да се приложи към реални усещания за: "подвижното време "тече" по-бавно" (обратима трябва да е задачката - не зависи от това, кой се приема за неподвижен) Това би било наречено "субективно усещане", ако не предвидим в задачката реалност на ЕМП. (често се чува такова тълкуване и тълкуване с ракурс, т.е. различен път до условно едновременно случващи се две събития). За да се определя "собствено" време е нужно да се съпоставят наблюденията от ДВЕ условно едновременни събития, на еднаква дистанция в системите. Тогава, понятието за "различен път" се елиминира, а започва да "действа" закъснението на инфото от събитията, заради крайната скорост на пренос на инфото - тогава, до другата система е необходим по-дълъг времеви интервал (или по-къс, за другата) за отчет на всяко от събитията. Само поради относителното движение. Трябва да се "изчака", но през време на това "изчакване" другата ИС пътува и значи: все едно "виждаме" събитията са на разпънато (свито) място?! За "най-близък съсед" - не, не съм обърнал внимание (отдавна преглеждах теориите за близък и далечен порядък и ... за съжаление, много малко разбрах от тях - само, че с различни разпределения се проявяват, не помня добре). Това беше само мое предположение, че ще свърши работа като матмодел, та не мога да конкретизирам, нямам добри данни... За имагенерната единица в математиката става въпрос. А, какво ще стои зад нея (евентуално и време може да е) - е въпрос на поставяне на матмодела. Къде съм го "забелязал" : в теорията на полетата, често при пресмятания и начертаване на графичния модел, като че ли приложната точка на векторчетата, ей така, от "нищото" се пръкват (кацат допирателно към еквипотенциални повърхнини), а в централната област - ги няма?! Решенията са във вид на комплексни функции (малко разбирам от математика) и за получаване "реалните" резултати се умножава по комплексно спрегнатото. Т.е., все едно "измъкваме" от мястото на случване само наблюдаема част, която в случая, е наблюдаем резултат- измъкваме от миналото настоящото "сега". Така мисля. ...

Не, именно "темпото на процесите" не се забавя. Избягват се част от разрушителните срещи с фотони на ЕМП. По-рядко се случва да се налети на къс фотон от ЕМП, който да разрушава някоя от връзките, а разрушаванията с "нормалния" фон са избегнати, заради скъсяването по посока скорост - вече не резонира ефективно с тях лъчения. Но, това при липса на ускорителни сили. Така, ако при ниската скорост има средно 100г живот, то при близка до светлинната скорост, същото образувание, за СЪЩОТО ВРЕМЕ (100г на Земята) би било само на 80г (примерно), по "износване" в процесите (ако са същите процесите). Ускорението може да бъде (и трябва да е!) забързващо и забавящо, щото СРАВНЕНИЯТА по възраст се правят, когато космонавтът се върне на Земята - т.е., когато са в една и съща ИС. Различните видове ускорявания дават различен ефект на състаряване; въпрос пак на сметки е, кое, кога е повече или по-малко.

Здрасти, Петков! Нищо лично. Просто ти показвам грешките в разсъжденията (за което имахме резон). Преди това те предупредих също, няколко пъти, че грешиш, ти тръгна да ме надприказваш! Ами - само остроумията - не стигат. Верно, че е по-забавно за четящите, ама ... и малко доказани истини трябват... Вж аз какво съм казал: Първом: ИС - немало?! После: Единствен постулат: "...покоят е равностоен на инерциалното движение.."?! Забравил си, че под "равностоен" се разбира (означава) - важат и трите закона на Нютон в такава инерциално движеща се система - съкратен запис - "ИС"!!! Ама ти, съвсем като децата взе да извърташ, когато не са ти ясни нещата. Значи и според теб - ИС има!!! Това значи изказаното от теб и следователно - страшно си се объркал ... вече... За "кувицата" - ти го каза... Глей ти какво отговаряш: Аз кому разправям , че все се възползваш от правото на приятеля да мърсиш в шапката на приятеля си.. Демек да речеш че сестра му е курва па нека оди да доказва че нема сестра.. Кофти работа друже.!.. много кофти!.. С риск нацяло да ма намразиш ... не знам защо, след като ти казвам къде има недостатък в измисленото от теб - нали такава ни беше "уговорката" - критика, критика и ...пак. Ето по повод опит:Че що ше правя аз опити бре?.. Аз съм ги правил и съм се убедил кое какво.. Според моите опити е верно че котката яде мишки до доказване на обратното .. Айде оди ти прави опити та да докажеш дека извън килера котката срашно много обича да яде туршии от люти чушлета.. ..Прави колкото си щеш!.. то дет се вика луд не умалява.. Сам не схващаш, че твоите опити - нямат значение в случая. Изискват се ВСЕОБХВАТНИ опити и от други, независими лаборатории, които да потвърдят твоя опит! Та чак тогава се прави ИЗВОД. "Котката яде мишки!" (Ако твърдиш обратното - няма защо да убеждаваш хората, че в нещо си прав - ако си сам в гората - никой няма да ти иска ... опит) Та, другите лаборатории казват: "Котката яде птички: гълъбчета, ярбички, врабчета! Яде и малки зайчета! Че и по-големи;... Котката трябва да е УМРЯЛА от глад, за да яде мишки! С мишките тя си играе- точи рефлекси и нокти, докато я умъртви, заравя я някъде и чак когато няма какво да яде - отива, отравя и изяжда мишката!" Затова ти казвам, че твоите опити нямат нищо общо с науката. По-горното беше писано като всеобхватно изследване за живота на котките - в "Наука и техника" издание на БТА още през 1970г. Повечето хора, когато чуят това, се шокират! Че котката е птичар! Също и като чуят, че кучето е мишкар! Кучето яде мишки!, без да е умряло от глад.. Ха сега, де! Аргументите ми, че ползваш С=300000 км/сек като постулат, си остават. И, че ИС означава; важат законите на Нютон. Може би те подразни, че Гурото прави същото, ама по-честно го казва ..., пък твърдиш, че знаеш СТО.

Продължавам Всички структурни образувания от множество вещеви обекти, притежават обвивен фотон за връзка, очертаващ ги като "зърнест" модел (трудно представимо е това при газове и течности, но факт е молекулите непрестанно търпят подреждания на определено разстояние помежду си - все едно са "потопени" в структурата на фона от ЕМП - не се удрят като "билярдни" топки, а взаимодействат със собствените си полета още преди възможен удар - Пета сила - и така средната им кин енергия е по разпределението на Максвел - вероятностно по скорости в зависимост от "сечението" на реакцията) Заради непрестанното образуване се "вижда", че всяка конфигурация потопена в ЕМП си има Устойчивост - "време на живот" в тоя си вид. В зависимост от наличието и вида на падащи фотони е тая устойчивост:1 - може да резонира с фотонът за връзка разрушаващо, делящо го на по-малки части.2- По къси вълни от този на фотона за връзка - може да взаимодейства с вътревръзка и само нейният потенциал да измени, като довежда до ново преструктуриране на ансамбъла и нов обвивен фотон за връзка. Но - това е ново качество! и т.н. - ясен е "механизмът" за промяна (изменения) на вещевите обекти посредством вълни от ЕМП. Живото на Земята става възможно ако се "намери" образувание (макромолекула), което да е устойчиво в голям диапазон от фона на ЕМП на Земята. Такива макромолекули образува химелемента въглерод; той е с много компактна структура (най-много възможни частици в най-малък обем, с възможност за четири връзки с други химелементи). Та, важен е малкият обем на въглеродния атом, защото ще прави "къси" връзки, достатъчно дълго устойчиви във фона, който е "беден" откъм къси вълни, съизмерими с размерите на връзките). Така, въглеродът прави дълги вериги от "себе си" и множество други химелементи, наречени макромолекули. Те също си имат обвивен фотон и при натрупване в редичка идва момент когато дължината на тази редичка става съизмерима с някакъв фотон от фона - поглъща се, променя формата (и посоката на редичката, разбира се)- със завъртване (местна ротация на вътревръзка)- Така стават глобулите и по-голямата компактност на образуванието- без да се разрушава макромолекулата, придобива НОВО свойство. Ясно е,че промяната на формата и размерите е съпроводено и с механични движения, та ако има "къде да се подпира", тези движения могат да доведат до наблюдаема транслация - движения на части. Пак Петата сила групира разнообразните макромолекули в по-едри обединявания, които безразрушително си изменят свойствата и т.н. - възможна е специализация на едрото, изградено от макромолекули. Вижда се, че за да има възможност за еволюция на "живото"- промяна свойства със скок като реакция на околното поле, то, преди това е нужна еволюция на неживата Природа, та да създаде необходимия материал (вещеви - химелементи) и съответната структура на фона на ЕМП. Става възможно да се Формулира : ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околната среда. ... Малко за понятието за "сила" - виждаш, при мен това е принудителното изменение на мястото на образуване на вещевите обекти и си променят момента на количеството на движение (импулса). Чрез пряк обмен на фотони между вещеви (обменят се подреждания-изменения в основното поле)- стават "силите" зависещи от квадрата на разстоянието между ЦТ на вещевите. Заради това, че всички вещеви са потопени в някакъв фон ЕМП - то , освен гравитационните сили на привличане, ще има и сили от ентропиен произход (еластични сили), които зависят от подредеността на полето (от структурата му, от разпределението в пространството). Тези сили могат да са на привличане (при близки и еднакви по форма обекти) и на отблъскване - когато са на големи разстояния обектите (Космически мащаби, дори Вселенски)- тамошните, местните структури на ЕМП казват по-влиятелно накъде да се образуват обектите, а не ... слабичката гравитация заради огромните разстояния. Значи: тъмната енергия - това си е енергията на структурираните ЕМП- зависи тая структура от преобладаващите вещеви, а най-много е водородът във Вселената - Реликтовото структуриране си е негово! Този фон е навсякъде, а и не чак толкова равномерен и при отслабване на грависилата (заради огромното разстояние), диктува ускоряване заради различната си структура по места. Тъмната материя?!- всеки Атрактор (дето го бъркат с понятието Черна дупка) в центъра на Галактиките, например, пък и на звездите. Голяма е плътността на "тока" от образуващи смущения, като "ствол" на дърво, но тъмно - защото не излъчва -зашнурено е всичко, а на мястото на Клоните е изход в който се създават неутроните (Мястото, наречено Големия взрив). Цялата структура на физвакуума на околното на атрактор наподобява: "Дърво със ствол, клони и мисленото продължение на посоката на клоните към кореновата система" - с тороидална пространствена форма - (Кривина на пространството!) От това ние "виждаме" Ръкави на спираловидни галактики - там, където "свети" има взаимодействия, водещи до излъчване на светлинни вълни. ...

Добре, нека да дообясня за свойствата - като как стават по хипотезата и после за "тъмното" на тъмната енергия и тъмната материя. Та, всяка елементарна частица има слоеве и непрестанно се образува от "втичащо-изтичащи" подреждания на задружно действащите СПХ на частицити на физвакуума. Най-простата представа за маханизмът на тази възможност за затваряне на фотоните около общ център е: пресичането на пътищата на два почти паралелно движещи се фотона - полето на единия изкривява полето на другия и обратно, и така: всеки се образува с "предимство" върху готова вече подложка от подреждане на СПХ - не се губи енергия за съвместно съществуване; да, ама вече си застъпват началата и краищата и стават зависими един от друг - когато едната "бримка" пулсира (пробягва заради образуващото смущение), то другата не е във вид на бримка, а в "напомпено" състояние на полетата - в потенциал. Следва "напомпване" от на първата бримка и пробягване на второто смущение по бримка в противоположна повърхнина: Демек: двете пулсации "тик-такат" в различно пространство-време - всяко собствено за бримката, и с противопосочни полета. Така се роди ВРЕМЕТО. Пулсации, повтаряния на един и същ процес на образуване на вещева - по тази форма на материята "съдим" за време-продължителност и на другите процеси- това е ФИЗИЧЕСКО време, а не - философска категория. По полевата форма - не можем въобще даже да си мислим за понятие за време (няма как да ни се покаже). (Казвах, преди време, в друг клуб: вещевата частица още с раждането си е като "портокал с часовников механизъм".) Най-вътрешния слой (керн на частицата) отговаря за гравивзаимодействията, доколкото е "излъчвател" на гравитони- много "къса" дължина на вълната съответства на нея, но и с много-много малка амплитуда. Съответства на понятието за "тежка маса" на частица. Характерно е, че едно такова образувание, когато се движи с постоянна скорост не се "самозадържа", а се самоподдържа - щото - няма какво да му пречи - "силите" от взаимодействащите образуващи полета се явяват като ВЪТРЕШНИ СИЛИ. При опит да "бутаме-дърпаме" вещева- това, разбира се, трябва да става с фотони от други полета - външни за частицата (често ги наричам падащи фотони); поглъщането на падащ фотон, променя конфигурацията на образуващото трептене, вътрешните сили вече не са в равновесие, променя се формата и размерът, а и траекторията на самата частица; цялото околно вакпространство се стреми да подтисне това "ново" движение и след няколко неравновесни пулсации, погълнатото се излъчва. Скоростта на падащия фотон е Ссреда, а скоростта на вещевата е значително по-малка, затова, импулсът на падащия фотон е променил импулса (момента на количеството на движение) на частицата като цяло: един път от поглъщане и втори път от излъчване (откат). Съпротивата от неуравновесените външни и вътрешни сили е коефициент, известен като свойство "маса" на частицата. Мезонният слой пък отговаря за възможния разпад на частиците (разни пюони и мезони)- и за слабото взаимодействие. Малко по-голяма е дължината на съответстващата вълна и с доста по-голяма амплитуда, от на керновото трептене. Най-външният - електронен слой отговаря за електромагнитното взаимодействие. За него - почти всичко е известно. При образуване на структура от готови вече атоми (допират се в електронните си слоеве) с общо обвивен фотон за връзка, то този фотон за връзка си има форма, големина и също се образува непрестанно под диктат на вътреизлъчвателите -частици. При натрупване на множество молекули на "една вълна" разстояние е възможно да се образува обща обвивка - фотон за връзка, но такъв, че да се прегрупират вътреизлъчвателите (молекули) на по-нисък потенциал (по-добро подреждане) - по-устойчиво образувание-ансамбъл с характеристика именно, общ обвивен фотон (като едно зърно). Чрез неговите характеристики, взаимодейства със сили на привличане с други подобни образувания Това е ново свойство - на цялото зърно. Силите, възникващи поради еднаквост на структури на различни обекти съм ги нарекъл Пета сила (темброво взаимодействие). Ето как се доказа (косвено) един от основните филосовски закони: Количествените натрупвания водят до качествени изменения! Ако забелязваш - със СКОК се сменя (преминава в новоподредено състояние) качество. Под влияние на Петата сила, приблизително еднаквите по форма и размери се струпват все по-близо, докато настъпи нова възможност за нов обвивен фотон и ново преструктуриране на вътреизлъчвателите - промяна на потенциал със скок. А новият фотон за връзка се явява ново качество, защото посредством него образуванието се идентифицира пред други вещеви обекти. Тези "нови" възможности зависят от фона на ЕМП, в което се развива действието. Така се показва, че има еволюция (самоорганизация, саморегулация) на неживата Природа. ...

Благодаря, хубава задачка... Моята хипотеза ... за съжаление, само обяснява - най-лошото и почти ненужно, се оказва... И аз бях отначало учуден, че трябва да се ползва съществуващия матапарат (в почти всички раздели на физиката), ама и се успокоих, де - нали когато си предположих "началата" на хипотезата, то, крайният логичен резултат от нея, трябва да съвпада с резултатите от експериментите. Така - само физическият колос престана да е на "глинени" крака, а стъпи на як фундамент (според мен, само)- физически вакуум, който да е безмеханичен. И същата математика си остава да важи. Само някои тълкувания придобиха друга интерпретация, която да не противоречи на известното. Отпадат доста от "чуденките" - защо Природата се държи така? По-важно, пак според мен е, че успява да свърже физиката с "направата" на живот - обосновава еволюцията. Иначе, за "частни" физични случаи - когато се досети човек, че "нещата", взаимодействащи в експеримент например, непрестанно се образуват с огромна честота (и са направени от същия модел, който "прави" светлина)- лесно разбира кои "изменения" са възможни и с какво трябва да се предизвикват, ако е нужно. Въпрос на конкретика. В традиционните експерименти - това е "хванато" вече от експериментаторите - по-надолу (по размер на частица) - няма как да стане експерименталното доказване - Природата го е забранила (по хипотезата ми е така). Та, няма как да се предложи пробен експеримент. Да, но си имам и доказателство чрез хипотезата: Защо това е така! Затова съм спокоен. ... ПП - Да, има промяна на фазата. Но това е съвместен резултат: заради завъртването и преносната скорост. Ако я няма преносната скорост - веднага липсват и двете ротации - тази около център и тази- около собствен център на огледалото. Дори и на полюс да инсталираме Саняк, при неподвижна спрямо Земята система (осите съвпадат) - пак има едно въртене заедно със Земята. И ще има интерференция... Някак си - тълкуване на тоя резултат с гравитация - губи смисъл. ...